Р Е Ш Е Н И Е №26
гр.Силистра, 24.06.2022г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра,в
публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ:
Валери Раданов
Елена
Чернева
при
секретаря Румяна Пенева, с участието на заместник окръжния прокурор при
ОП-Силистра Свилен Тодоров, като разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД
№26 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
С
Решение №33/18.03.2022г.,постановено по АНД №10/2021г., Тутраканският районен
съд е потвърдил Наказателно постановление №65/10.12.2020г.,издадено от
Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите гр.Русе, с което
на основание чл.166 т.3 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС),на Х.В.Б.,
в качеството му на кмет на с.Белица, Община гр.Тутракан,е наложено
административно наказание, по вид „глоба“, в размер на 2 000 лева, за извършено
нарушение на същата разпоредба - чл.166 т.3 от ЗООС.
Производството
е образувано по касационна жалба на Х.В.Б., по-дадена от упълномощен представител адв.Ив.А. ***, с
искане за отмяна на оспорения съдебен акт и след
решаване на спора по същество от касационната инстанция, за отмяна на
първоначално обжалваното наказателно постановление. Оплакванията в жалбата
могат да бъдат групирани в две направления.От една страна,се поддържа довод за
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,като се визира
неяснота в процесното фактическо обвинение,което било засегнало чувствително
правото на защита на касатора.Това било така,защото нито в АУАН,нито в НП,не
били посочени мерките,които следвало да предприеме кметът на с.Белица, както и
дали тези мерки се отнасяли за „предотвратяване“ изхвърлянето на отпадъци на
нерегламентирани места, или „за създаването“ на незаконни сметища, или за
„неорганизиране на почистването им“, или за „недопускане на образуването на
нови нерегламентирани сметища“, или за нещо друго.На същата плоскост се твърди,
че съдът бил извършил превратна преценка на доказателствата по делото,
обосновали извод за липса на нарушения на процедурата в досъдебната фаза, с
визиране на чл.42 т.3 и т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. Същността на това възражение
е сведена до твърдение, че не било описано изчерпателно, така както изисква
законът, самото нарушение с неговите обективни признаци и съответно
обстоятелствата, при които е било извършено.От друга страна,се поддържат
оплаквания за неправилно приложение на материалния закон,като се счита, че
нарушените разпоредби; тези, които регламентират задълженията на кметовете на
кметства относно управлението на отпадъците и сметосъбирането, се намирали в Закона
за управление на отпадъците (ЗУО),а не в ЗООС, с оглед на което се навеждат
доводи,че дори и да има някакво нарушение,то било неправилно
квалифицира-но.Предвид на горните твърдения се настоява, като материално
незаконосъобразно, решението да бъде отменено, както и потвърденото с него НП.
Ответникът
по касация - Регионална инспекция по
околната среда и водите гр. Русе, в писмена молба, вх.№880/31.05.2022г.,
подадена от представител по пълномощие главен юрисконсулт Цв.Т., излага
аргументи в подкрепа на решаващите изводи на РС гр.Тутракан. Настоява за
оставяне на касационното оспорване без последици, като претендира присъждане на
съдебни разноски съгласно чл.63д ал.4 и ал.5 ЗАНН, заявявайки и възражение за
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от касатора, каквато претенция не
е заявявана в процеса.В обобщение моли, да бъде потвърдено решението на ТРС,
като правилно по своя резултат.
Представителят
на Окръжна прокуратура Силистра дава
заключение, че обжалваното решение на Районния съд гр.Тутракан е
незаконосъобразно и предлага същото да бъде отменено с отмяна и на процесното
пред него Наказателно постановление, което счита,че е материално
незаконосъобразно с оглед установените мерки и действия, извършени от
касационния жалбоподател в изпълнение на релевираните задължителни предписания.
Производството
е по реда на Глава ХІІ /чл.208 и сл./ АПК,във връзка с чл.63в ЗАНН.
Силистренският
административен съд,след обсъждане на доводите в жалбата, доказателствата по
делото и становищата на страните, прие: Касационните основания, които са
заявени пред настоящата инстанция,са за неправилно приложение на
закона и допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила (чл.63в ЗАНН,вр. с чл.348
ал.1 т.1 и т.2 НПК).Неконкретизираното оплакване за допуснато нарушение на
съдопроизводствените правила, по аргумент от чл.218 ал.1 АПК, не подлежи на
обсъждане. Доводът за неотстранени от съда процесуални нарушения на чл.42 т.3 и
т.4 и на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, допуснати от ответния административнонаказващ
орган,свързани с нарушаване на правото на защита на касатора поради неяснота на
фактическото административно обвинение, следва да бъде отклонен предвид
предмета на релевираното деяние - неизпълнение на дадени задължителни за
изпълнение предписания,които не са обжалвани и, като влезли в законна сила, е
следвало да бъдат изпълнени в посочения в тях срок. Неоспорването им по реда на
АПК (задължителните предписания по чл.155 ал.2 ЗООС са вид административна
принуда и подлежат на съдебен контрол) означава, че касаторът е възприел в
пълнота тяхното съдържание и е бил наясно какво следва да изпълни за да избегне
отговорността по чл.166 т.3 ЗООС. Отделен е въпросът, че част от предписанията
са давани на основание чл.113 ал.3, чл.119 и чл.120 от друг материален закон -
Закона за управление на отпадъците (ЗУО), а тяхното не/изпълнение е
санкционирано по ЗООС.Акцент в оспорването е поставен върху твърдение за
неправилна преценка на доказателствените източници и удостоверените чрез тях
факти, от страна на районния съд, което е довело до осъществяване на
релевираното касационно основание - неправилно приложение на материалния
закон.Проверката на обжалвания съдебен акт следва да бъде извършена на неговия
терен и в параметрите от чл.218 ал.2 АПК,съгласно който настоящият съд следи и
служебно за съответствието на процесното решение с материалния закон.
Административнонаказателният
спор пред районния съд е бил за правото, защото по фактите страните не са
спорили.Осъществявайки дейността по установяване на правно-значимите
обстоятелства,съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила;
уважил е доказателствените искания на страните,вкл. е събрал и служебно
относими доказателства (л.57-л.61 АНД/ТРС).Приел е, че при извършена проверка
на 25.06.2020г. от експерти на РИОСВ гр.Русе, в поземлени имоти ПИ:35166.80 и
ПИ:100104.28 в с.Белица,е било установено нерегламентирано изхвърляне на
отпадъци и образуване на незаконни сметища.Съставен бил Констативен протокол
№ГС 28/2020г.,с който на касационния жалбоподател, като кмет на селото, били
дадени задължителни за изпълнение предписания в определен срок - 09.07.2020г.
ТРС е възпроизвел предписанията в своя акт приемайки, че същите се свеждат до:
-предприемане на мерки за почистване на замърсените с отпадъци терени; -
писмено уведомяване на РИОСВ Русе за предприетите мерки; -представяне на
документи, доказващи извозването на отпадъците до Регионално депо Русе; -
задължение да не се допуска повторно замърсяване. Не е обсъдил обстоятелството,
че същите са били дадени на основание чл.113 ал.3, чл.119 и чл.120 изр.2 от
ЗУО.
На
07.07.2020г. при ответника по касация е постъпило писмено уведомление за
предприетите действия от страна на кмета на с.Белица, съпътствано от писмени
доказателства, както следва: Кантарна бележка №172431/06.07.2020г. за
натоварени за депото в гр.Русе и приети в същото 1 580 кг отпадъци;
Фактура №000310241601 от 01.07.2020г. за заплатена услуга по изработване на 5
броя табели; Списък с имената и подписите на жители на с.Белица, запознати със
Заповед №3/09.03.2020г. на кмета на с.Белица (л.34 АНД/ТРС), с коя-то е
забранено изхвърлянето на отпадъци на територията на бившето сметище (намиращо
се на територията на двата процесни ПИ), както и 6 констативни протоколи,
съдържащи изрични предупреждения към физически лица- земеделски
производители,да не изхвърлят отпадъци,вкл. растителни и животински, на
територията на селото.Независимо от последното, на същата дата
07.07.2020г.,гл.експерт при РИОСВ-Русе е съставил Предупредителен протокол №ГС
1/2020г., с който е дал нови задължителни за изпълнение предписания на касатора
на основание чл.155 ал.2 ЗООС:„Да не се
изхвърлят отпадъци на нерегламентираните за целта места и образуване на
незаконни сметища на територията на кметство с.Белица“ с определен срок -
постоянен.
На
22.07.2020г. експерти при РИОСВ-Русе извършили отново проверка в двата процесни
поземлени имота и установили, че отразените в КП №ГС 28/25.06.2020г. терени, не
са били изцяло почистени,както и че не всички отпадъци са били извозени до
депото в гр. Русе. Установили са наличие на нови отпадъци, изхвърлени след
проверката от 25.06.20г., както и поставени табели, забраняващи изхвърлянето на
каквито и да е отпадъци там. Част от старите отпадъци са били избутани в края
на ПИ (на куп) и била поставена частична ограда на старото сметище. На
основание чл.113 ал.3, чл.119 и чл.120 ЗУО отново са дали предписания на
касатора да почисти терените в срок до 31.07.2020г.
За
неизпълнение на предписанието от 07.07.2020г. дадено с Предупредителен протокол
№ГС 1/2020г.,издаден на основание чл.155 ал.2 ЗООС,бил съставен АУАН №0002446/
29.07.2020г., подписан от кмета на с.Белица без възражения. В срока от чл.34
ал.3 ЗАНН е издадено процесното пред ТРС Наказателно постановление, с което е
наложено административно наказание на касатора на основание чл.166 т.3 ЗООС.По
този начин е преодолян конфликтния момент с разпоредителната дейност на
ответната администрация по реда на ЗУО и, санкционирането в последствие за
нейното неизпълнение, по реда на ЗООС.
С
оглед на горните фактически установявания въззивният съд е извел извод, че
извършените дейности от касационния жалбоподател по повод дадените му
задължителни предписания имат формален характер и са недостатъчни по своя вид и
обем, поради което крайният резултат от тяхното прилагане бил идентичен с
приетия от АНО - неизпълнение на предписания, дадени по реда на чл.155 ал.2
ЗООС.Приел е, че за да бъде завършен фактическият състав на нарушението на
чл.166 т.3 ЗООС е достатъчно да не са изпълнени предписанията,дадени от
съответните длъжностни лица с констативен или предупредителен протокол, като не
е необходимо да се посочва в АУАН или в НП чрез какви действия или бездействия
това да бъде постигнато. Релевантен, с оглед прецизната юридическа квалификация
на фактите, е Предупредителен протокол №ГС 1/2020 от 07.07.2020г., съставен от
главен експерт при РИОСВ Русе, изрично посочен във фактическия състав на
нарушението от АУАН, тъй като нормативният регламент от чл.166 т.3 ЗООС
изисква:„не изпълняват предписанията,
дадени в […] и
констативните протоколи по чл.155 или […]“ Ето защо предписания, дадени на
основание на други закони, по друг ред, от други лица и т.н., са ирелевантни за
настоящия процес.Съставомерното задължително за изпълнение пред-писание е
сведено до: да не се изхвърлят отпадъци
на нерегламентирани за целта места и образуване на незаконни сметища на
територията на кметство с.Белица (л.35 АНД/ ТРС).Останалите, обсъждани от
ТРС предписания,дадени по чл.113 ал.3 и чл.120 ЗУО, стоят извън предмета на
процесното административно наказателно производство.
В
изпълнение на основното задължение от предписанието по чл.155 ал.2 ЗООС касаторът
е оградил (макар и частично) терена, където са били установени отпадъците;
поста-вил е забранителни табели, установени от длъжностните лица при РИОСВ;
изрично е предупредил двете предприятия в селото и 7 от земеделските стопани,
да не изхвърлят отпадъци на конфликтния терен; издадена е била заповед,забраняваща
на всички жители на селото да изхвърлят отпадъци там,с която,срещу подпис
същите са запознати. Задължителните за изпълнение предписания са вид
административна принуда, налагаща определено поведение (извършване на действия
или въздържане от извършване на такива), която по хипотеза не се свързва с пряк
резултат.Това следва от общото ѝ дефиниране с чл.22 ЗАНН вкл. и от
специалното с чл.158 т.4 ЗООС.Последният регламентира, че принудителните
административни мерки се налагат с цел предотвратяване или преустановяване на
административни нарушения,свързани с опазването на околната среда,както и
предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тези нарушения.В
случая, в една значителна степен, дължимите действия от кмета на с.Белица са
били извършени, което като не е преценил правилно ТРС, е приложил неправилно
закона. Без значение са съмненията относно приложената кантарната бележка от
Регионалното депо Русе - какви отпадъци удостоверява,че са предадени там - от
въпросните ПИ на нерегламентираното сметище или регулярно събираните по линия
на организираното сметосъбиране. Ирелевантни са и установяванията за
не/почистване на същите терени,вкл. за избутаните стари отпадъци. С правно
значение обаче, е установеният факт с новото генериране на отпадъци след
07.07.2020г.,което вече е било под някакъв контрол предвид поставените
забранителни табели и положените усилия от кметската администрация да
предупреждава жителите на с.Белица да преустановят изхвърлянето на отпадъци в
процесното място.В обобщение следва да се приеме, че в една значителна част
задължителните предписания, дадени с протокола по чл.155 ЗООС, са били
изпълнени,което сочи на маловажност на релевираното в процеса административно
нарушение на чл.166 т.3 от ЗООС.
Основателно
е възражението на касатора, че вменените му в задължение (в длъжностното му
качество) действия и мерки по управлението на сметищата в селото са
конкретизирани в друг материален закон - ЗУО, но доколкото отговорността му е
ангажирана за неизпълнение на задължителни предписания, съгласно
регламентацията от чл.166 т.3 ЗООС, то същото следва да бъде отклонено. Дори и
да се приплъзне спорът на терена на ЗУО, съгласно Тълкувателно решение
№8/16.09.2021г. на ОСС на ВАС, касационният съд няма правомощия да изменя
правната квалификация на установените от АНО и въззивната инстанция факти,
което ирелевира довода.
В
същото време няма нормативни пречки да бъде приложен привилегирован състав на
възведеното в процеса административно нарушение,което не променя юридическата
квалификация на фактите във връзка с основния състав на нарушението -
неизпълнение на задължителни предписания, дадени от орган по чл.158 ал.1 ЗООС,
но съобразява тяхната значимост с оглед преследваната нормативна цел и
евентуалните вредни последици, в контекста на „явната маловажност“ на деяние,
извършено от физическо лице, съгласно общия чл.162 ал.3 ЗООС, относим за всички
нарушения на този закон, извършени от всички техни субекти. В Допълнителните
разпоредби на ЗООС не е дефинирано това понятие (явно маловажен случай) за
целите на същия нормативен акт съгласно чл.32 ал.2 т.3 от Указ
№883/24.04.1974г. за прилагане на ЗНА, което налага да бъде обсъдена легалната
дефиниция на „маловажен случай“ от чл. 93 т.9 НК, приложим от препращането на
чл.11 ЗАНН относно вината и обстоятелствата изключващи, респ. намаляващи
отговорността. Според последната, случаят е маловажен, когато с оглед липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства,представлява по ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от процесния вид.С оглед обсъдените по-горе
факти и обстоятелства настоящият състав приема, че случаят разкрива белезите на
маловажен такъв,тъй като основната част от възможните мерки за изпълнение на задължителното
предписание от Предупредителен протокол №ГС 1/2020г. от 07.07.2020г., са
изпълнени и не се установява (в нормираната укорима степен) съставомерно
бездействие на касатора в контекста на чл.166 т.3 ЗООС.
Обобщавайки
изложеното, настоящият състав намира,че обжалваното решение на ТРС е валидно,
допустимо и правилно по основния си резултат, но противоречащо на закона,
доколкото са установени предпоставките за приложение на привилегирован състав
на нарушение по ЗООС, съгласно регламентацията от чл.162 ал.3 ЗООС, с редуциране на наказанието, което
винаги е било е въпрос за приложението на материалния закон. Последното налага
съдебният акт да бъде отменен и вместо него постановен нов, изменящ процесното
пред ТРС наказателно постановление, в частта му за размера на наложеното
наказание, при квалифициране на нарушението като маловажно, в хипотезата на
чл.162 ал. 3 ЗООС,воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.2,вр. с чл.222
ал.1 АПК и с чл.63в ЗАНН, АС гр.Силистра
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №33/18.03.2022г., постановено по АНД №10 по описа за 2021г.
на Районен съд гр.Тутракан, с което е потвърдено Наказателно
постановление №65/10.12. 2020г. на Директора на Регионална инспекция по
околната среда и водите гр.Русе, налагащо глоба в размер на 2000 лева на Х.В.Б.,
в качеството му на кмет на с.Белица,на основание чл.166 т.3 във връзка с чл.165
ал.1 ЗООС,като вместо това постановява:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №65/10.12.2020г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и
водите гр.Русе,с което на Х.В.Б., в качеството му на кмет на с.Белица, за
нарушение на чл.166 т.3 ЗООС, е наложено наказание по вид „глоба“, в размер на
2000 (Две хиляди) лева, като поради маловажност на случая,на основание чл.162
ал.3 ЗООС, намалява размера на глобата на
100 (Сто) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.