Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 16.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б
въззивен състав,
в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от мл. съдия Генев ч. гр. д. № 5446 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 463 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 21078
от 27.03.2019 г. на жалбоподателя „Е.М.“ ЕООД, чрез юрк. П.К.против
постановление за разноски на ЧСИ С.Х., с район на действие СГС, рег. № 863,
обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 14942/19.03.2019 г. по
изп. д. № 20198630400708.
Жалбоподателят поддържа, че счита
така определения размер на адвокатско възнаграждение от 350 лв. за
незаконосъобразно определен, тъй като делото не представлявало фактическа и
правна сложност, като адвокатското възнаграждение следвало да се определи по
реда на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Посочва се, че по делото не били извършвани
действия, а била подадена само молба за образуване на изпълнителното дело и не
били представени доказателства за действителното заплащане на адвокатско
възнаграждени.
В срока по чл. 436, ал.
3 от ГПК не е постъпило възражения от насрещната страна по жалбата.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК
съдебният изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата, като
излага твърдения, за липса на прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение.
Софийският
градски съд, като прецени данните по делото и обсъди наведените в жалбата
пороци на обжалваното действие и възражението на взискателя и мотивите на
съдебния изпълнител, приема за установено следното:
Изпълнителното производство е
образувано по молба № 15715 от 07.03.2019 г. на А.К.Д., чрез адв. И.Г.на
основание изпълнителен лист от 04.01.2019 г. издаден от СРС по гр. д. № 3986/2018
г. по описа на 88 състав, съгласно който „Е.М.“ ЕООД е осъден да заплати на А.К.Д.сумата
от 1371.17 лв., представляваща направените разноски по делото. Към молбата са приложени изпълнителен лист от 04.01.2019
г. издаден от СРС по гр. д. № 3986/2018 г. по описа на 88 състав и решение от
24.08.2018 г. постановено по гр. д. № 3986/2018 г. по описа на 88 състав. Към молбата е приложен и договор за правни услуги от
01.03.2019 г. сключен между А.К.Д.и адв. И.Г.за образуване на
изпълнително дело за събиране на суми по
издаден изпълнителен лист от 04.01.2019 г.
издаден от СРС по гр. д. № 3986/2018 г. по описа на 88 състав. В договора за правни
услуги е договорено възнаграждение от 360 лв. с ДДС, като договорът служел за
разписка за получената сума. Също така в договора изрично е посочено, че
предмет на същия се явява образуване на изпълнителното дело.
С покана
за доброволно изпълнение с изх. № 14942/19.03.2019 г. по изп. д. №
20198630400708 по описа на ЧСИ С.Х., с район на действие СГС, рег. № 863, с
район на действие Софийски градски съд, длъжникът по изпълнителното дело „Е.М.“
ЕООД е поканен в двуседмичен срок да заплати дължимите сумите от 1371.17 лв.,
присъдени разноски, 350 лв. разноски по изпълнителното дело, 203.63 лв. такси
по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 02.04.2019 г.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата срещу действие
на съдебния изпълнител се подава в едноседмичен срок от извършване на
действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била
призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. В конкретния случай
предвиденият едноседмичен срок за подаването на жалбата е спазен.
Разгледана по същество настоящият
въззивен състав намира, че частната жалба е основателна.
На обжалване по реда на чл. 435,
ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера
на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Това важи и за
разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част
поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са
удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него
изпълнителен лист.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 т.
1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждението за
образуване на изпълнително дело е 200 лева, а за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв. - 1/10 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, за вземания от 500,01 лв. до 1000 лв. -
1/5 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, и за вземания над 1000
лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7. В случая от
представения по делото договора за правни услуги сключен между А.Д.и адв. И.Г.е
видно, че страните са договорили, процесуалното представителство от страна на
адв, Георгиева да се изразява единствено в образуване на процесното
изпълнителното дело, поради което на страната не могат да бъдат присъдени
разноски съгласно чл. 10 т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждението, а именно за осъществяване на процесуално
представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело,
доколкото и такава не е възлагана.
Договорът
за поръчка е възмезден договор, двустранен договор с насрещни престации на
страните по него. Възнаграждението, което взискателят би дължал на ангажирания
адвокат е насрещна престация за изпълнената от адвоката поръчка. В конкретния
случай по делото е установено, че на адвоката на взискателя няма основание да
се признае право на възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство
по изпълнителното дело, тъй като на същия не му са възлагани такива действия по
водене на изпълнителното дело, доколкото на него му е възложено единствено да
образува изпълнителното дело срещу длъжника. Дължимо се явява единствено
заплатеното адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева.
Предвид
изложеното направените с жалбата искания се явяват основателни, поради което
жалба с вх. № 21078 от 27.03.2019 г., от „Е.М.“ ЕООД длъжник по изпълнително
дело № 20198630400708 на частен съдебен изпълнител С.Х., следва да бъде
уважена, като разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от взискателя
А.К.Д.по изпълнителното дело следва да бъдат намалени от 350 лева на 200 лева.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба с вх. № 21078 от 27.03.2019 г. на длъжника „Е.М.“ ЕООД, постановление за разноски на ЧСИ С.Х., с район на
действие СГС, рег. № 863, обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. №
14942/19.03.2019 г. по изп. д. № 20198630400708, с което съдебния изпълнител е
определил разноски по изпълнителното дело в размер на 350 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение, претендирано от
взискателя А.К.Д.по изпълнително дело № 20198630400708, по описа на ЧСИ С.Х., с
рег. № 863 при КЧСИ и район на действие Софийски градски съд от 350 лева
на 200 лева.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.