Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………../14.12. |
Година 2017 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав
|
на осми ноември |
Година 2017 |
в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
секретаря Весела Станчева като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1477 по описа за 2017 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет на разглеждане са съединени
при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 124 ал. 1
предл. трето, алтернатива втора от Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 26
ал. 2 предл. трето вр. чл. 44 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) вр.
чл. 59 ал. 2 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), 59 ал. 2 в редакцията с ДВ бр. 59/2006 г. и чл. 59
ал.3 ЗБН.
Ищецът – синдикът на „К.Т.Б.“ АД-в несъстоятелност, твърди на 03.11.2014 г. ответницата Н.Б.К. да е уведомила Б.та за извършено прихващане с придобити по договор за цесия вземания съответно в размер на 400 евро и 1150 евро с произтичащо от договор за банков кредит нейно ликвидно задължение, без да е спазена предвидената от закона форма на изявлението. Иска се да бъде признато за установено несъществуване на право на прихващане.
При условията на евентуалност ищецът твърди също така прихващането да е извършено след началната датата на неплатежоспособността, определена впоследствие на 20.06.2014 г. При тези обстоятелства се иска да бъде признато за установено, че извършеното прихващане е недействително спрямо кредиторите.
При условията на евентуалност също така се твърди, че към датата на придобиване на вземането, която ищецът свързва с датата на уведомлението до Б.та, получено на 03.11.2014 г., ответницата да е знаела за настъпилата неплатежоспособност предвид предхождащите изявлението решения на Управителния съвет на БНБ за поставяне на Б.та под специален надзор. В решение от 16.09.2014 г. изрично било посочено, че причина за продължаване на срока на особения надзор е непреодоляваната невъзможност за изпълнение на задълженията към депозантите и другите кредитори. Застъпена е теза, че с оглед спецификата на банковата институция и нормата на чл. 36 ал. 2 ЗКИ дефиницията на чл. 608 ал. 2 ТЗ следва да доведе до предположение за знание у кредиторите за настъпилата неплатежсопособносг въз основа факта на спиране на плащанията към вложителите. Твърди се ответницата да е била и служител в Б.та, което в още по-голяма степен я определя като запозната с положението на своя работодател. При тези обстоятелства счита прихващането да е недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността, което иска да бъде прогласено.
В отговор по исковата молба ответницата излага довод, че определената начална дата на неплатежоспособността е 06.11.2014 г., а извършените прихващания я предхождат. Твърди, че прихващането било надлежно осчетоводено, но банката продължила да събира от нея суми по договора за отпуснат кредит като с цел пълното погасяване на задължението й за главница заплатила сума в размер на 103,47 лв. Сочи, че към 29.10.2014 г., когато е отправила възражение за прихващане, не е могла да предполага, че банка в Европейския съюз няма да бъде отворена, имайки предвид практиката в редица европейски държави с банки с ликвидно затруднение. Оспорва да й е било възможно да предположи, че датата на неплатежоспособността ще бъде променена от 6.11.2014 г. на 20.06.2014 г.
В съдебно заседание във фазата на
устните прения процесуалният представител на ищеца – адв. В.от САК, поддържа
исковете. Сочи придобитите вземания, с които е извършено прихващане да не са
ликвидни и съответно изискуеми към датата на извършване на прихващането с оглед
Законът за банковата несъстоятелност, предписващ изискуемост два месеца след
като банката е обявена в несъстоятелност. Счита противопоставените вземания за
неликвидни с довод, че цедираното в полза на ответницата вземане не би било
реализирано в пълен обем, а не е ясна частта, която би се паднала при
разпределението на праводателите на ответницата. Поддържа и предявените искове
при условията на евентуалност. Представя и съображения в писмени бележки.
Ответницата счита, че с оглед
момента, когато е извършила прихващането, то е законосъобразно и като такова е
възприето от ръководството на „КТБ“
Съдът
констатира, че законът обуславя възможността да разглежда отнесен до него спор
от съблюдаване на стриктни правила, гарантиращи пълноценно участие в съдебния
процес. Нормата на чл. 6 ГПК определя исковата молба като средство за
очертаване както на търсената в процеса защита, така и на обстоятелствата, от
които произтича тя. Освен, че исковата молба не визира като проблем спорния
характер на вземанията, с които ответницата е извършила оспорените в случая
прихващания, така наведения довод едва в рамките на устните прения не
обосновава никоя от заявените в процеса претенции. При тези обстоятелства
настоящият състав не счита да е сезиран с претенция, различна от обявените с
доклада. Като обсъди доводите на страните с оглед очертания с доклада предмет
на изследване по делото и въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени при условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна намира следното:
От
договор за банков кредит с посочена дата на сключване 12.07.2012 г., се
установява писмено съгласувана воля, че „КТБ“ АД отпуска на ответницата банков
кредит в размер на 5 700,00 лв. По делото не се спори, че тази сума е
усвоена.
По
делото не се спори, а и от представените доказателства се установява, че с
Решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българска народна банка
(УС на БНБ) „К.т.б.“ АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца
и за този срок е спряно изпълнението на всички задължения на банката, съответно
й е забранено да извършва дейности съгласно лиценз за извършване на банкова
дейност, а членовете на управителния и надзорния съвет на банката са отстранени
от длъжност.
С
решение № 114 от 16.09.2014 г. на УС на БНБ е установена необходимост от
допълнителен срок за приключване на възложената оценка на активите на КТБ АД и
е посочено, че на 10.09.2014 г. е получено предложение от European Privatization & Investment Corporation (EPIC) за участие в
рекапитализирането на КТБ АД със заявено намерение за продължаване на
разговорите с оглед изясняване и потвърждаване на реалните инвестиционни
намерения и потенциални възможности за осигуряване на необходимата ликвидност и
оздравяване на банката. Посочено е, че проверката следва да приключи до
31.10.2014 г., след което са необходими още 20 дни за окончателно обсъждане,
приемане и реализиране на план за оздравяването на банката, а ако това е
невъзможно – за отнемане на нейния лиценз. Огласено е, че към м. септември 2014
г. банката продължава да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване
на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозантите и
други кредитори, с което е обосновано и продължаване на наложените ограничения.
Няма спор също така, че банката е уведомена на 03.11.2014 г. за прехвърлено на ответницата вземане от Борислав Филипов Янев част от вземането си, произтичащо от анекс № 143710 към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка *** „КТБ – Динамика“ от 19.06.2014 г. по сметка IBAN ***вро.
На същата дата с изявление вх. № 10554/03.11.2014 г. ответницата е уведомила „КТБ“ АД чрез квесторите, че отправя изявление за прихващане със сумата 400 евро със задълженията й с оглед предсрочно погасяване на задължения по договор за банков кредит от 12.07.2012 г.
Няма спор също така, че банката е уведомена на 03.11.2014 г. за прехвърлено на ответницата вземане от Н.Б.К. част от вземането си, произтичащо от договор № 22469 за преференциален безсрочен депозит от 10.04.2007 г. по депозитна сметка в банката с IBAN ***,00 евро.
На същата дата с изявление вх. № 10555/03.11.2014 г. ответницата е уведомила „КТБ“ АД чрез квесторите, че прихваща със сумата 1150,00 евро задълженията си с оглед частично предсрочно погасяване на задължения по договор за банков кредит от 12.07.2012 г.
С
решение № 27 от 6.11.2014 г. на УС на БНБ е посочено, че към 11.07.2014 г.
липсва съществена информация за финансовото състояние на идентифицирана група
кредитополучатели и/или целевото усвояване на предоставения кредит. Отразено е,
че при извършения анализ и оценка на основни балансови позиции и издадени
банкови гаранции от КТБ съгласно приложимите международни стандарти за
финансова отчетност на отразеното по регистрите на банката към 30.06.2014 г. и
отразяване на всички съществени събития до 30.09.2014 г. е формирано заключение
на одиторските фирми, за необходимост от
обезценки на активи на КТБ в общ размер на 4222 млн. лева. Сочи се с решение №
133 от 21.10.2014 г. да е разпоредено на квесторите осчетоводяване в баланса на
банката на резултатите от оценката и анализа на активите на КТБ към 30.09.2014
г. Посочено е, че УС на БНБ е уведомен за конкретни планове на консорциум,
съставен от EPIC,
Генералния държавен резерв на Султаната на Оман и Gemcorp като е поискана държавна
помощ в размер на до 2,3 млрд. лева. С искането е сезиран министърът на
финансите, но към датата на решението отговор не е получен. На 4.11.2014 г.
квесторите на КТБ са внесли финансови и надзорни отчети на КТБ към 30.09.2014
г., от които се установява отрицателна стойност на собствения капитал на КТБ
-3 745 313 хил.лева, определен според Регламент (ЕС) № 575/2013
относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните
посредници, според който резултат банката не отговаря на изискванията на
регламента. Посочено е също така, че към 31.10.2014 г. са прехвърлени вземания
на обща стойност 1183714 хил. лева и основани на това волеизявления за
прихващане на стойност 779 055 хил. лева. Посочено е, че с отразяване на
уведомленията за цесии и прихващания в счетоводните регистри на банката
финансовият резултат би се подобрил само със 161 468 хил. лева в резултат
на обезценки, освобождаващи от задължения банката, но собственият капитал
остава отрицателна величина. При тези данни е взето решение лицензът за
извършване на банкова дейност на „К.т.б.“ АД да бъде отнет и да бъде поискано
откриване на производство по несъстоятелност на банката.
С
решение № 664 от 22.04.2015 г. на СГС, ТО, VІ-4 състав по т.д.н. № 7549/2014 г.
е посочено, че доколкото особеният надзор предпоставя опасност от
неплатежоспособност, а целта на тази мярка е оздравяване на банката, меродавно
за състоянието на неплатежоспособност е отнемането на лиценза за осъществяване
на банкова дейност, обуславящ и пречка за оздравяването й.
С
решение № 1443 от 3.07.2015 г. на САС, ТО, 3 състав решение № 664 от 22.04.2015
г. на СГС, ТО, VІ-4 състав е отменено досежно определената начална дата на
неплатежоспособността. Съдът е приел, че меродавно за състоянието на
неплатежоспособността на банката е отрицателната величина на собствения
капитал. Посочено е, че според чл. 92 от Регламент (ЕС) 575/2013 капиталовите
изисквания предписват съотношение на базовия собствен капитал от първи ред 4,5
%, съотношение на капитала от първи ред 6 % и съотношение на общата капиталова
адекватност – 8 %. Прието е също така, че неплатежоспособността предполага
обективно, трайно и необратимо спадане на капитала до отрицателна величина, а
меродавна е датата, към която тези условия са налице като без значение остава
момента на установяването им.
Тази фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства до приключване на съдебното
дирене.
При възприетите факти от правна
страна съдът намира следното:
По
исковете с правно основание чл. 124 ал. 1 предл. трето, алтернатива втора ГПК,
вр. чл. 26 ал. 2 предл. трето вр. чл. 44 ЗЗД, вр. чл. 59 ал. 2 ЗБН.
Както формулировката на чл. 59 ал. 2 ЗБН, така и систематичното й място предполага установяване на съдържанието във връзка с предходната алинея, очертаваща хипотезата на прихващане при открито вече производство по несъстоятелност. От една страна, всяка регламентация предполага обективна възможност субектът на правото да съобрази поведението си с предписаното от правната норма. Нормата на чл. 59 ал. 1 ЗБН изрично утвърждава принципна възможност да бъде извършено прихващане, ако преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност двете задължения са съществували, били са еднородни и насрещни, а вземането на кредитора е било и изискуемо. При тези предпоставки именно е утвърдена и възможност кредиторът да отправи изявление за прихващане. Използваната в чл. 59 ал. 2 ЗБН наставка „-то“ към термина „изявление“, еднозначно сочи на определеност, произтичаща от очертаната хипотеза с предходната алинея.
От друга страна, институтът на прихващането не се дефинира от специалния закон, а нарочната регламентация произтича от спецификите, относими към банка в производство, регламентирано от този закон. Законодателят не свързва наложените надзорни мерки в принципно различно регламентираното производство с необходимост за особено форма на изявлението за прихващане. Правната сигурност предполага еднозначно огласяване на изискването за форма като условие за валидност на волеизявлението. Понеже реализацията на принципно признато право предполага обективна възможност за съобразяване на относимите към упражняването му изисквания, настоящият състав не намира основание за приложимост на чл. 59 ал. 2 ЗБН извън открито производство по несъстоятелност, непосредствено произтичащо и от смисъла на нормата. Едва наложената промяна в статута на банка в открито производство по несъстоятелност ангажира нейните кредитори да се съобразят с особените правила, обезпечаващи правилното развитие на производството по несъстоятелност. Разширително тълкуване на ограничителна по своя характер норма е недопустимо, а и правилата за тълкуване по аналогия изключват приложение на конкретното решение към принципно различно производство.
По изложените съображения така предявения иск следва да бъде отхвърлен.
По
исковете с правно основание чл. 59 ал. 5 ЗБН
в
редакция към ДВ бр. 59 от 21.07.2006 г.
Нормата на чл. 59 ал. 5 ЗБН
утвърждава зачетена от правния ред причина да бъде отречен принципно признатия
погасителен ефект на изявление за прихващане. Това придава на нормата
материалноправен характер поради което и меродавни са юридическите факти,
относими към института на прихващането. Както бе посочено вече с оглед принципа
на правната сигурност страните дължат да съобразят поведението си с действащия
закон към датата на обективирането му. В тази насока е утвърдено и принципното
разбиране, че промяна в регламентацията на право или правоотношение не засяга
възникнало, съответно развило се отношение към предходен момент.
Вярно е, че едва откритото
производство по несъстоятелност легитимира синдика да предяви отменителния иск,
но това само по себе си не обосновава приложение на закона, следващ във времето
извършеното прихващане. Откритото производство по несъстоятелност е причина за
преоценка на предхождащите го сделки, която обаче може и следва да бъде
направена съобразно закона, действал към момента на осъществяването им. При
все, че едва откритото производство по несъстоятелност обуславя преобразуващото
право за синдика, то е в състояние да засегне чужда правна сфера доколкото са
налице изрично визираните в нормата предпоставки. При липсата на изрична норма,
придаваща обратно действие на редакцията с ДВ бр. 92 от 28.11.2014 г.
едностранната сделка за прихващане следва да бъде третирана според действалия
към момента на достигналото изявление до банката.
При положение, че специалният закон
не утвърждава собствено понятие за прихващането, следва да бъде приложен
регламентиращият го общ закон. Погасителният ефект по силата на чл. 104 ал. 1
изр. първо ЗЗД настъпва по силата на обективираното изявление, а нормата на чл.
104 ал. 2 определя неговия момент. Освен, че с исковата молба не са въведени
обстоятелства, поставящи под въпрос основанието, съответно размера на противопоставените
от ответницата вземания, нито се твърди момент, обуславящ изискуемостта им след
03.11.2014 г., отсъствието на който и да било от тези елементи обезсмисля
търсената в случая защита. Ето защо настоящият състав не счита да е надлежно
сезиран със спор в тази насока. Нормата на чл. 23 ЗБН визира парични
задължения, чийто срок за изпълнение не е настъпил преди датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност. Ищецът нито е въвел твърдение за
обстоятелство, обуславящо подобен извод, нито такова се установява. Напротив,
предвид зачетения от квесторите погасителен ефект, който именно е и оспорен в
настоящото производство, настоящият състав не намира основание да се счита за
надлежно сезиран със спор в тази насока. Ето защо съдът приема, че всички
елементи от фактическия състав на прихващането, очертани от чл. 104 ал. 1 ЗЗД
са се проявили на 03.11.2014 г. Въпросът дали и каква част от вземането може би
била получена при разпределението следва изводът, че прихващането е
непротивопоставимо на кредиторите, а не обуславя предпоставките, за да бъде
извършено. Иначе казано по силата на чл. 59 ал. 6 ЗБН възражението за
прихващане запазва своето действие като освобождава банката-длъжник от
задължение да заплати приспадащия за прихваналия кредитор дял от подлежащата на
разпределение сума, лишавайки я същевременно от възможност да изисква насрещно
изпълнение на задължението му. Спестеното при тези условия реално плащане
ползва всички останали кредитори, а задълженията над тази сума следва да бъдат
реално изпълнени.
Вярно
е, че приложението на нормата предпоставя открито производство по
несъстоятелност, но това обстоятелство е неотносимо към очертания фактически
състав на института на прихващането. С други думи, утвърденото от закона
потестативно право, възникнало при откриване на производството по
несъстоятелност може да бъде надлежно упражнено, доколкото в рамките на
съдебното производство бъде установена конкретна, идентифицирана от
законодателя пречка изявлението за прихващане да прояви принципно признатия му
ефект към момента на обективирането му. Ето защо съдът не намира основание да
преразгледа виждането си за приложимия в случая закон.
Нормата на чл. 59 ал. 5 ЗБН в
указаната като меродавна редакция разграничава термините кредитор и длъжник.
Еднозначно е посочено, че отреченият погасителен ефект касае горницата над
приспадащото се за кредитора при разпределението на осребреното имущество.
Изрично е посочено в нормата и че основание за визираната недействителност е
прихващане, извършено от длъжника.
При положение, че институтът на прихващането предполага съвместяване на
качеството длъжник и кредитор по отношение на две самостоятелни, но насрещни
вземания, логично следва извод, че под термина „длъжник“ по смисъла на тази
норма следва да се разбира банката. Понеже последицата на несъобразеното с
правилото поведение е неприложима спрямо банката – на нея не й се следва сума
при разпределението, невъзможно е да бъде свързана с използвания в текста
термин кредитор. Освен, че връзката на банката с термина длъжник произтича
непосредствено от текста на нормата, съответства и на смисъла на закона.
Предложеното от ищеца тълкувание лишава от смисъл нормата на чл. 59 ал. 3 ЗБН,
изрично регламентираща прихващане, инициирано от кредитор на несъстоятелността.
Ако едва знанието у кредитор в хипотезата на третата алинея е визираното от
закона основание погасителният ефект на инициирано от него прихващане да бъде
поставен под условие, обективното състояние на неплатежоспособност (за което
няма разумна причина за съмнение, че е известно на лицата, овластени да формират и изразяват воля от името на
банката) само по себе си лишава банката от възможността да компрометира
прогласения от закона принцип на равнопоставено третиране на кредиторите.
По изложените съображения настоящият
състав приема, че сам по себе си фактът на настъпила неплатежоспособност преди
датата на изявленията за прихващане, което може да бъде подведено единствено
под нормата на чл. 59 ал. 5 ЗБН в редакцията й с ДВ бр. 59/2006 г., не поражда
отстояваното от ищеца потестативно право и така предявените искове следва да
бъдат отхвърлени.
По исковете с правно
основание чл. 59 ал. 3 ЗБН.
При
достигнатия извод по предходно разгледаните искове налице е процесуалната
предпоставка за разглеждане на така предявените искове. Както бе посочено вече
принципно зачетеният от правния ред погасителен ефект на извършено прихващане
може да бъде обусловен от приспадащия се дял за кредитор на банка в
несъстоятелност при знание у кредитора за настъпила неплатежоспособност към момента на придобиване на вземането
или на задължението. Нормата не придава значение на съдебно утвърденото състояние
при все, че и по изрично предписание на закона това може и следва да бъде
огласено със съдебно решение при откриване на производство по несъстоятелност.
Напротив, изрично очертава поведение, предхождащо откритото производство по
несъстоятелност. Същевременно обаче законът изисква да е налице знание за
настъпилата неплатежоспособност. Настоящият състав приема, че тези юридически
факти предполагат информираност за
обстоятелствата, обуславящи състоянието на неплатежоспособност. С други
думи прокламираната в производството справедливост при удовлетворяване правата
на кредиторите изключва правните последици на формално осъществилия се
фактически състав, когато кредиторът е наясно, че не би могъл да получи
плащане.
По
аргумент от чл. 154 ГПК всяка страна по спора дължи да докаже визирания в
правната норма факт с придадено му правно значение, от който извежда
поддържаната в процеса позиция. От тази гледна точка в тежест на ищеца е да
докаже изискуемото в случая знание при изрично посочения за меродавен момент – на
придобиване на вземането или задължението.
Ищецът
твърди ответницата да е знаела за неплатежоспособността към момента на
придобиване на противопоставените при изявлението за прихващане вземания. Ето
защо и с оглед очертаното вече правило дължи да го докаже. Знанието като
юридически факт съставлява субективно възприятие, в чието съществуване на общо
основание съдът дължи да се увери, за да утвърди предписаното от закона правно
положение. Настоящият състав счита, че с оглед нормата на чл. 154 ал. 2 ГПК бива
освободен от това свое процесуално задължение само при утвърдено от закон
предположение. Нормата на чл. 59 ал. 4 ЗБН обвързва предположението за знание с факта на вписано решение на
Централната банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност.
Нормата на чл. 7 ал. 1 от Закона за търговския регистър (ЗТР) утвърждава
предположение, че вписаното обстоятелство е известно на трети добросъвестни
лица. Оспорените в случая прихващания са придобити преди този момент, поради
което нормативно утвърденото предположение за знание е неприложимо.
Извън
хипотезата на презумпцията по чл. 59 ал. 4 ЗБН и в контекста на процесуалното
задължение по чл. 154 ГПК ищецът дължи да докаже знание у ответницата за визирания в нормата факт – настъпила неплатежоспособност. Знанието
като субективно възприятие предпоставя достъп до адекватна информация, от която
да бъде извлечено. Настоящият състав приема, че именно на тази основа е
изградена и презумпцията по чл. 59 ал. 4 ЗБН. Законът гарантира на Българската
народна банка достъп до информация за
финансовото състояние на банката, на която основа очаква да бъде достигнат и
извод за настъпила неплатежоспособност.
Макар
и да част от субективния свят знанието може да бъде доказано било с
обективирано неизгодно за ответницата изявление, било по косвен път – чрез
възпроизвеждане в рамките на съдебното производство на конкретни факти, които
да обуславят като единствено възможен изводът за знание на указания факт. По
делото не е ангажирано пряко доказателство. За да позволят фактически извод косвените
доказателства следва да изключват всякакво съмнение категорично всякакво
разумно обосновано съмнение във връзката между установения и подлежащия на
доказване факт.
По
делото нито се твърди, нито се установява ответницата да е имала непосредствен
достъп до информация, обективно позволяваща достигане на извод за указаните в
закона факти, обуславящи състоянието на неплатежоспособност. По делото нито се
твърди, нито се установява заеманата от ответницата позиция в банката да й е
обезпечавала достъп до нужната в случая информация. Сам по себе си фактът, че е
работила в банката не е в състояние да опровергае поддържаното от нея
възражение, че е разчитала временното затруднение да бъде преодоляно.
Тезата
на ищеца, че ответницата е знаела за настъпилата неплатежоспособност се
основава на публично огласена информация с конкретно съдържание. Ето защо и
изводът за знание предполага анализиране на разпространените данни и оценка на
потенциала на тази информация да формира у трето добросъвестно лице знание за
настъпила неплатежоспособност. Едва при удовлетворяване на тези критерии,
според настоящия състав, е възможен еднозначен извод за визирания в правната
норма факт.
Законът
свързва състоянието на неплатежоспособност с конкретни факти, поради което и
необходимото според нормата знание е недостижимо без информация за тези факти. Дефиниция
за състоянието на неплатежоспособност на банка е формулирана в Закона за
кредитните институции (ЗКИ). Неизпълнението на изискуемо парично задължение от
страна на банката, което обстоятелство не се спори, че е възприето от
ответницата, по аргумент от чл. 36 ал. 2 т. 1 ЗКИ в редакцията към месец
ноември 2014 г., не е достатъчно, за да обоснове извод за настъпила
неплатежоспособност. Необходимо е 1) да бъде идентифицирано като непосредствена
причина за това финансовото състояние на банката и 2) да бъде установена
обективна невъзможност банката да изплати изискуемите свои задължения в разумен
период от време макар и впоследствие. Неизпълненото в срок парично задължение според
чл. 115 ал. 2 т. 3 ЗКИ в редакцията й към момента на придобиване на вземанията
само по себе сочи на опасност от
неплатежоспособност и обуславя възможност за оздравяване на банката – чл.
115 ал. 1 ЗБН в редакцията към момента на придобиване на вземанията. При
положение, че специализираният държавен орган към 20.06.2014 г. не е установил
обстоятелства, сочещи наличие на неплатежоспособност, настоящият състав не
намира основание да приеме, че подобен извод е реално достижим за ответницата
като кредитор на банката, обективно възпрепятстван да получи необходимата за
формирането му информация. Напротив, логично е кредиторът да се довери на
преценката на специализирания държавен орган, ангажиран по силата на закона
своевременно да предприеме адекватни мерки. Ето защо макар и в решение № 74 от
22.06.2014 г. сред основанията за налагане на мярката специален надзор да е
посочено и чл. 115 ал. 1 т. 3 ЗБН – неизпълнено в срок едно или повече
изискуеми задължения, това не е достатъчно за еднозначен извод за настъпила неплатежоспособност.
Напротив, прави впечатление, че дори и след приключения анализ специализираният
държавен орган не обосновава отнемането на лиценза с невъзможност банката да
покрие изискуемите си задължения поради липса на ликвидни средства, на което сочи
спряното плащане в хипотезата на чл. 36 ал. 2 т. 1 ЗКИ. Лицензът е отнет при
алтернативно очертания от законодателя белег за неплатежоспособността –
отрицателна величина на собствения капитал на банката (чл. 36 ал. 2 т. 2 ЗКИ).
От
друга страна настоящият състав приема, че макар и знанието за настъпила
неплатежоспособност да не предполага огласяването му със съдебно решение,
меродавни за установяването му са неговите характеристики, очертани от съда по
несъстоятелността. При тези условия изрично е посочено, че началната дата на
неплатежоспособността предполага установяване на предписани в закона
предпоставки, очертаващи обективно, трайно и необратимо състояние на банката,
изключващо възможността да покрие ликвидните си задължения. Ето защо огласеното
с решение № 114 от 16.09.2014 г. продължаващо състояние на остър недостиг на
ликвидност за изпълнение на задълженията си към депозантите и други кредитори
не е достатъчно, за да обоснове извод за настъпила
неплатежоспособност. При положение, че специализираният държавен орган към
20.06.2014 г., съответно 22.06.2014 г., а и към 16.09.2014 г. не е намерил
основание за извод за настъпила неплатежоспособност, обоснована със спрените
плащания, а и с оглед резултата от наложената надзорна мярка въпреки
гарантирания му достъп до релевантната информация, настоящият състав не намира
разумна причина да приеме, че изискуемото от закона знание е обективно
достижимо за кредиторите на банката и в частност за ответницата като изводимо
от продължаващия недостиг на ликвидни средства.
По
делото не се доказа одиторските доклади, а и докладът на УС на БНБ от
27.10.2014 г. да са станали достояние на ответницата. Ответницата изрично
оспорва да са й известни. Заетата позиция по този факт може да бъде преодоляна
при безспорно установено в процеса обстоятелство, което да я опровергава. Вероятността
да е разбрала за съдържанието на документи не удовлетворява изискуемата степен
на категоричност, а и законът не придава на това житейско предположение
равнозначност на настъпил факт.
Обстоятелството,
че в рамките на съдебно производство съдът по несъстоятелността е установил
състояние на неплатежоспособност, датиращо от 20.06.2014 г. не обосновава
извод, че ответницата е била в състояние да го узнае към указания от закона
като меродавен момент за преценка – дата
на придобиване на вземанията, на което се позовава ищецът. Видно и от
съдебното решение изискуемото знание за настъпила неплатежоспособност е
придобито от съда след анализ на финансовото състояние на банката въз основа на
достъпни на съда документи. Няма разумна причина да се приеме, че кредитор,
предприел прихващане със свое вземане, би могъл да узнае за настъпилата
неплатежоспособност без да е разполагал с анализираната от съда информация.
Както бе посочено вече датата на неплатежоспособността като обективно състояние
сама по себе си придобива значение единствено в хипотезата на чл. 59 ал. 5 ЗБН
при редакцията, действала към 03.11.2014 г. и касае извършено от банката
прихващане.
Съществен
белег на притежанието като конституционно утвърдена ценност – чл. 17 от Конституцията на Република България, е възможността за титуляра на правото да
се възползва от него както намери за добре. Понеже правото произтича от закона
то и упражняването му може и следва да бъде ограничено само със закон. Ето защо
при все, че нормата на чл. 59 ал. 3 ЗБН цели да осигури равнопоставеност между
кредиторите на банка в несъстоятелност този ефект може да бъде постигнат само
при установени със закон условия. От тази гледна точка настоящият състав не
намира основание да тълкува разширително ограничителната по своя характер
норма, приравнявайки житейски мислимото предположение на изискуемите от нормата
и следователно подлежащи на пълно доказване факти. Ето защо настоящият състав
счита, че търсеният погасителен ефект на изявлението за прихващане може да бъде
отречен само при категорично доказани факти, от които законът извежда такава
последица. По тези съображения настоящият състав не споделя застъпеното в
съдебната практика разбиране, че наложената мярка „специален надзор“, съответно
констатираните данни за недостиг на ликвидни средства, позволяват фактически
извод за визираните в чл. 59 ал. 3 ЗБН факти
– знание за настъпила неплатежоспособност на банка.
Напротив, видно и от приобщеното при условията на чл. 184 ГПК изявление на
председателя на управителния съвет на БНБ, наложената мярка е обоснована с
необходимостта от преодоляване преодоляване на моментно състояние, предизвикано
от неоправдано огласена информация, засягаща доверието в банковата институция.
Понеже банката по занятие оперира с привлечени чужди активи изчерпаните
ликвидни средства обекивно препятства нормалната й дейност. Това състояние само
по себе си сочи на опасност от неплатежоспособност и овластява БНБ да наложи
мерки, включително да забрани изпълнение на нейните задължения спрямо
кредиторите й. Спрените плащания към вложителите и произтичащият от наложената
мярка извод, че банката няма да е в състояние да удовлетвори исканията на
всички вложители в разумен срок – чл. 15 ал. 2 т. 1 от Закона за кредитните институции
в редакцията й към 20.06.2014 г. сочи на опасност от платежоспособност.
Законодателят обаче не е придал правно значение на нормативно дефинираното
състояние на опасност от неплатежоспособност, а на настъпила неплатежоспособност.
По
правило за субективните преживявания се съди от обективираните действия, когато
не може да бъде дадено друго разумно обяснение. Продължаващата несигурност за
бъдещето на банката логично може да обясни предприетото прихващане, но това
обстоятелство не е равнозначно на изискуемото от закона знание за настъпила
платежоспособност. Предвид особения статут на длъжника – банка, при нормативно
утвърдения механизъм за обезпечаване на финансовата й стабилност и
невъзможността включително към специализираният орган – УС на БНБ, да формира
извод, че неплатежоспособността е настъпила, логично обосновават заявеното
очакване, че затруднението може да бъде преодоляно. Тази разумно защитима теза
изключва възможността извършеното прихващане да бъде пряко обвързано със знание
за трайно и необратимо финансово затруднение, препятстващо обслужване на
ликвидните и изискуеми нейни задължения. Освен, че ЗБН не препраща към
дефиницията за неплатежоспособност приложението на чл. 608 ал. 2 ТЗ по
отношение на банката влиза в пряко противоречие с очертания обществен интерес.
Понеже банковата дейност подлежи на стриктна регламентация и непосредствен
контрол, а законът предписва конкретни способи за преодоляване на явили се временни
затруднения, неплатежоспособността не следва да се предполага. Както е посочено
и в доклада на УС на БНБ от 27.10.2014 г. от изключително значение за
преодоляване на финансовото затруднение е съхраненото доверие у вложителите. От
тази гледна точка и логичен се явява принципно различния подход за оповестяване
състоянието на неплатежоспособност – срв. чл. 59 ал. 4 ЗБН. При положение, че
към 3.11.2014 г. специализираният държавен орган не е намерил основание да отрече
временния характер на затруднението, произтичащ и от наложените към тази дата
надзорни мерки настоящият състав не намира основание да го очаква от
кредиторите на банката, какъвто се явява и ответницата. Напротив, нормативно
утвърдената цел да бъде гарантирана сигурността в банковата система създава
оправдано очакване, че до отнемане на лиценза на банката финансовото затруднение
е временно и преодолимо.
По
тези съображения и така предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските
Нормата на чл. 59 ал. 7 ЗБН
установява изключение от правилото по чл. 73 ал. 3 ГПК досежно режима за
обезпечаване събирането на публичното вземане за държавна такса. По силата на
тази норма ищецът е освободен от задължението да я внесе предварително, но
такава се дължи с оглед изхода от спора. Макар и производството да е инициирано
от синдика, произтеклата отговорност за разноски при установения изход от спора
пряко ангажира масата на несъстоятелността.
Ответницата не е предявила претенция
за разноски, поради което безпредметно остава изследването дали такива й се
дължат.
Мотивиран от изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Н.Д.и К.Х.М., изпълняващи правомощията на синдик на „К.Т.Б.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК *******срещу Н.Б.К. искове с правно основание чл. 124 ал. 1 предл. трето, алтернатива втора ГПК, вр. чл. 26 ал. 2 предл. трето вр. чл. 44 ЗЗД да бъдат прогласени за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността прихващания на Н.Б.К. на свое задължение, произтичащо от договор за банков кредит от 12.07.2012 г. с вземания, придобити по договори за цесия, както следва:
1.
вх.
№ 10554/03.11.2014 г. на КТБ АД (н.) със сумата от 400,00 евро;
2.
вх.
№ 10555/03.11.2014 г. на КТБ АД (н.) със сумата от 1150,00 евро.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Н.Д.и К.Х.М., изпълняващи правомощията на синдик на „К.Т.Б.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК *******срещу Н.Б.К. искове с правно основание чл. 59 ал. 5 ЗБН в редакцията с ДВ бр. 59/2006 г.,да бъдат прогласени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността прихващания на Н.Б.К. на свое задължение, произтичащо от договор за банков кредит от 12.07.2012 г. с вземания, придобити по договори за цесия, придобити след началната дата на неплатежоспособността както следва:
1.
вх.
№ 10554/03.11.2014 г. на КТБ АД (н.) със сумата от 400,00 евро;
2.
вх.
№ 10555/03.11.2014 г. на КТБ АД (н.) със сумата от 1150,00 евро.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Н.Д.и К.Х.М., изпълняващи правомощията на синдик на „К.Т.Б.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК *******срещу Н.Б.К. искове с правно основание чл. 59 ал. 3 ЗБН да бъдат прогласени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността прихващания на Н.Б.К. на свое задължение, произтичащо от договор за банков кредит от 12.07.2012 г. с вземания, които да са придобити по договори за цесия при знание за настъпила неплатежоспособност както следва:
1.
вх.
№ 10554/03.11.2014 г. на КТБ АД (н.) със сумата от 400,00 евро;
2.
вх.
№ 10555/03.11.2014 г. на КТБ АД (н.) със сумата от 1150,00 евро.
ОСЪЖДА на основание чл. 73 ал. 3 ГПК вр. чл. 57 ал. 7 ЗБН „К.Т.Б.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК
*******със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 121,26 лв. – държавна такса за
производството пред Софийски градски съд.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от съобщението до всяка от страните, а в частта за
разноските – пред настоящия съд при условията на чл. 248 ГПК.
СЪДИЯ: