Р
Е Ш Е
Н И Е
№145
гр. Хасково, 2*.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Гергана Мазгалова
и прокурора Петър Мидов
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 113 по описа на Административен съд - Хасково за 2020г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 84,
ал. 2 вр. с чл. 70, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на С.Е.Т. -
гражданин на Т., срещу Решение № УПХ-4/13.01.2020г. на Интервюиращ орган към
Държавна агенция за бежанците.
В жалбата се твърди, че с
горепосоченото решение на интервюиращия орган била отхвърлена молба на
жалбоподателя за предоставяне на закрила, като същата било приета за явно
неоснователна по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Съгласно чл. 13,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, молбата на чужденец за предоставяне на международна
закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по
чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът: т. 1 - се
позовава на основания извън предмета на този закон и т. 2 - не посочва никакви
причини за основателни опасения от преследване.
Видно от мотивите на обжалвания
акт, административният орган не твърдял, че молбата на жалбоподателя за
международна закрила се основава на основания, извън предметния обхват на ЗУБ.
Причините, които българският
законодател уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на
хуманитарен статут, били посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1
от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който
поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална
група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може
или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед
представените в бежанската история на кандидата за закрила данни, като се
отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на
основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата
по произход.
В настоящия случай, видно от
протокола от проведеното с жалбоподателя интервю по реда на чл. 63а от ЗУБ, същият
изразил ясно опасенията си относно заплахата за живота и сигурността си, които били
причина за напускане на страната му по произход - Т., с които обосновал
конкретни опасения от преследване. Тези опасения били в резултат на
извършваната от него дейност като учител в училище, което било собственост на
организацията на Ф. Г..
Интервюиращият орган приел, че
изложените факти от бежанската история на жалбоподателя сочат, че следва да
понесе наказателна отговорност съгласно законодателството на Т. и изложените от
него факти не сочели наличие на основания за предоставяне на международна
закрила, тъй като били извън предметния обхват на ЗУБ.
От цитираната справка на ДАБ за
ситуацията в Т. било видно, че решаващият орган възприел факти, касаещи
отстраняването от работа на над 130 000 души по подозрение, че симпатизират или
са част от организацията на Ф. Г., че над 80 000 души са арестувани или лишени
от свобода. Тези факти били възприети и от Европейския парламент, като същият
приел специална Резолюция на Европейския парламент от 8 февруари 2018г. относно
настоящото положение с правата на човека в Т. (2018/2527(RSP).
Вместо да извърши необходимата
проверка на изложената от жалбоподателя бежанска история и събере доказателства
във връзка с твърдените от него факти, административният орган разгледал
молбата в ускорена процедура, възприемайки я като явно неоснователна.
Жалбоподателят сочи също, че с
оглед заявените от него обстоятелства интервюиращият орган приложил неправилно
закона, като при посочените причини за опасения от преследване, попадащи в
предметния обхват на ЗУБ, приел, че не сочи такива, а едновременно с това
разгледал обосноваността и правдоподобността на наведените факти в условията на
ускорена процедура.
Изследването на всички тези
обстоятелства не било невъзможно при условие, че административният орган
разполагал с данни относно самоличността на жалбоподателя (наличие на лична
карта и свидетелство за управление на МПС), като в тази връзка следвало да се
приеме, че неправилно молбата за закрила е разгледана в ускорена процедура.
Фактите в изложената от жалбоподателя
бежанска история, съобразени със събраните в административното производство
доказателства, безспорно попадали в предметния обхват на ЗУБ. Последното
обосновавало неправилност на възприетия в оспореното решение извод, че молбата
е явно неоснователна по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.
Доколкото молбата за закрила
попадала в приложното поле на ЗУБ, то била препятствана възможността същата да
бъде квалифицирана като явно неоснователна. Това било така, тъй като съгласно
чл. 13, ал. 1 от ЗУБ, за да е явно неоснователна молбата за закрила, освен на
някоя от допълнително изискуемите предпоставки, посочени в т. 1 - т. 14, на първо място следвало тя да не отговаря на
условията по чл. 8, ал. 1 и ал. 9, респ. чл. 9, ал. 1, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ.
С оглед гореизложеното жалбоподателят
счита, че оспореният акт следва да бъде отменен и върнат на административния
орган, като при новото произнасяне в образуваното вече производство по общия
ред, да се изяснят всички факти и обстоятелства и с оглед установяващото се от
тях да се извърши нова преценка относно основателността на подадената молба за
закрила.
Моли да бъде отменено Решение №
УПХ-4/13.01.2020г. на интервюиращия орган на Държавната агенция за бежанците
при МС, като бъде указано на административния орган да допусне молбата за
закрила до разглеждане по общия ред на ЗУБ, по която да се произнесе с решение
по същество.
ОТВЕТНИКЪТ – ИНТЕРВЮИРАЩ ОРГАН при
ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ, РПЦ – Харманли, чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание, оспорва жалбата. Счита същата за
неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена. Подробни съображения
излага и в писмени бележки.
Представителят на ОКРЪЖНА
ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО намира жалбата за неоснователна. Пледира за оставянето
ѝ без уважение.
Административен съд – Хасково,
като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа
страна следното:
В Писмо до Председателя на ДАБ от
МВР Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ вх.№ КП-44/07.01.2020г.
се посочва, че на 04.01.2020г. в ДМОС е получено съобщение от Интерпол Анкара,
с което турските власти информират, че задържаният на 26.12.2019г. на ГКПП
Капитан Андреево Tarhan
Salih няма валиден документ за пътуване, издирван е на
национално ниво за членуване във въоръжената терористична организация FETO/PDY и има
наложена от съдебните власти международна забрана за пътуване.
С молба вх.№ УРИ
453600-1817/27.12.2019г. на Главна дирекция „Гранична полиция“ РДГП -
Елхово/ГПУ - Свиленград, регистрирана в ДАБ с рег.№ УП-15422/30.12.2020г., С.Т.,
гражданин на Т., е поискал международна закрила и статут в Република България.
Желанието за закрила е потвърдено и в молба с вх.№ 1445/30.12.2019г. по описа
на РПЦ - Харманли. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на регистрационен
лист с рег.№ УП-15422/30.12.2019г. като С.Е.Т., гражданство Т., етническа
принадлежност турчин, роден на ***г***, Т., с постоянен адрес: Т., гр. К., кв.“М.С.“,
ул.“Т.“ вх. *, ап. 2*, с висше образование, религия – м., с., н., с документи
за самоличност – карта за самоличност и национално свидетелство за управление
на МПС.
Видно от Решение за настаняване №
2314/27.12.2019г. чужденецът е бил настанен в Регистрационно-приемателен център
гр.Харманли. Същият ден бил поканен писмено за провеждане на интервю на 30.12.2019г.
от 14.25 часа, видно от Покана с рег.№ УП-15422/30.12.2019г. Търсещият закрила
е бил запознат с Указания за правата и задълженията на чужденците, подали молба
за закрила в Република България, както и със списък на организациите, работещи
с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС, като
запознаването е удостоверено с подписа на настоящия жалбоподател, длъжностно лице
и преводач върху посочения документ.
С Писмо рег. № УП-15422/30.12.2019г.
на ДАБ, Директор на РПЦ - Харманли изискал от Държавна агенция "Национална
сигурност" писмено становище по постъпилата молба за международна закрила.
На 30.12.2019г. в РПЦ - Харманли е
проведено интервю със С.Е.Т. като част от административната процедура по
предоставяне на международна закрила, видно от Протокол за проведено интервю с
рег.№ УП-15422/30.12.2019г. В хода на интервюто чужденецът е посочил, че напуснал
Т. нелегално на 25.12.2019г. Целта му била да стигне до Франция или Белгия, но
главно Франция, където имал чичо. Посочва, че не е бил арестуван или осъждан в Т..
Нямал проблеми поради етническата си принадлежност и изповядваната религия.
Заявява, че имал проблеми с властите в Т., тъй като училището, в което работил,
било на Ф. Г.– не бил член на организацията му, но работел в нея като учител.
Като причина за напускане на Т. посочва факта, че през м.ноември 2017г. срещу
него било заведено дело заради това, че работел в училище на Фетхуллах Гюлент.
На 26.06.2018г. бил търсен от властите, за да бъде арестуван, но не бил открит
в дома си и оттогава се укривал и живял на различни места. Посочва, че спрямо
него не са били отправяни лични заплахи и върху него не е оказвано насилие.
Посочва, че подал молба за закрила в България, тъй като бил хванат тук.
С Решение № УПХ-4/13.01.2020г. на Интервюиращ
орган в Регистрационно приемателен център – Харманли при ДАБ Евгени Чипилски, е
отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на С.Е.Т. на
основание чл. 70, ал. 1 във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. След
извършена преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на
молителя и с държавата му по произход, административният орган е стигнал до
извода за явна неоснователност на подадената молба за международна закрила.
В решението си административният
орган е приел, че в хода на производството не се установило за С.Е.Т. да са
налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец. Излагат се доводи
за липса на основания да се счита, че е налице преследване по смисъла на чл. 8
от ЗУБ спрямо жалбоподателя. Не било установено да са били нарушени правата му,
нито същият да е бил или да продължава да е обект на несправедливост в страната
му на произход. Твърдението, че срещу кандидата за закрила е било повдигнато
обвинение от турските власти не можело само по себе си да доведе до извод, че е
налице преследване по смисъла на закона. В случая носенето на отговорност за
евентуално извършено нарушение или престъпление, на първо място, било предмет
на националното законодателство на Република Т. и, на второ място, не попадало
в предметния обхват на ЗУБ. Посочено е, че от изявленията му по време на
интервюто се установява, че е направил опит да използва страната ни като
транзитен пункт към друга държава, в която да получи по-добри условия на живот,
което също не попадало в предметния обхват на ЗУБ. Твърди се, че лице, което има
нужда от закрила, не би отлагало търсенето на такава. Сочи се, че
жалбоподателят не е преследван поради неговата раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група.
Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване,
също не се установявали.
Интервюиращият орган е посочил
още, че спрямо молителя не са налице и условията за предоставяне на хуманитарен
статут. За турския гражданин не била налична реална опасност от тежки
посегателства във връзка с възможността за прилагането на чл. 9, ал. 1, т. 1 и
2 от ЗУБ. Установената фактическа обстановка не давала основание да се приеме,
че той е бил принуден да напусне или да остане извън Т. поради реална опасност
от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, като изтезание
или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание.
За чужденеца не били налице и
предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ,
тъй като кандидатът не заявил член на семейството му да има предоставена
международна закрила в Република България и не обосновавал в молбата си други
причини от хуманитарен характер, нито посочвал някоя от причините, посочени в
заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на
обединените нации за бежанците.
На 17.01.2020г., срещу подпис,
решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с неговото
съдържание на език, който владее и това е удостоверено с подписа на преводач.
Жалбата срещу решението е депозирана чрез административния орган на 23.01.2020г.
При така установената фактическа
обстановка се налагат правни изводи:
Жалбата е депозирана в
преклузивния срок по чл. 84, ал. 2 от ЗУБ. Същата изхожда от активно
легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд.
Ето защо жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
Оспореното в настоящото производство
решение е издадено от компетентен орган – Евгени Чипилски, младши експерт в
Регистрационно приемателен център – гр. Харманли, определен със Заповед № РД05-422/08.06.2017г.
на Председателя на Държавна агенция за бежанците, на основание чл. 48, ал. 1,
т. 10 от ЗУБ, за интервюиращ орган.
Оспореният административен акт
отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е мотивиран с
посочване както на фактическите, така и на правните основания за
постановяването му. Не се установява при издаването му да са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила.
Оспореното решение е издадено в
ускорена процедура в производството по общия ред по реда на Глава VI, Раздел
II. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, производството се образува с
регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила.
В случая чужденецът е регистриран на 30.12.2019г., а оспореният акт е издаден
на 13.01.2020г. при спазване на срока по
чл. 70, ал. 1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура.
В хода на производството пред
интервюиращия орган при РПЦ - Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено
интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в
присъствието на преводач на разбираем за него език.
Съдът счита, че оспореното решение
е съответно и на материалния закон.
Причините, които българският
законодател установява като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и
на хуманитарен статут, се сочат в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1
от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който
поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална
група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може
или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед
представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като
се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на
основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по
произход.
В настоящия случай, видно от
протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл. 63а от ЗУБ, същият
заявява като причини за напускане на страната си по произход – Т., опасения за
живота и сигурността си, които обосновава с факта, че през м.ноември 2017г.
срещу него било заведено дело заради това, че работел в училище на Фетхуллах
Гюлент, като шест месеца по-късно бил търсен от властите, за да бъде арестуван,
което наложило да започне да се укрива.
Според съда, така изнесените по
време на интервюто от чужденеца факти правилно се интерпретират от органа като такива,
неустановяващи преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Правилно е посочено, че
носенето на отговорност за евентуално извършено нарушение или престъпление, е,
от една страна, предмет на националното законодателство на Република Т., а, от
друга, не попада в предметния обхват на ЗУБ. От изявленията на жалбоподателя по
време на интервюто се установява, че същият действително използва страната ни
като транзитен пункт към трета държава, в която се надява да намери по-добри
условия на живот. От данните по делото не се установява жалбоподателят да е
преследван поради своята раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група. Не се установяват и предприети
спрямо него дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от
преследване.
Същественото за решаващата воля на
ответника е именно липсата на каквито и да е убедителни и конкретни данни за осъществено
преследване спрямо търсещия закрила или опасността от бъдещо такова по някоя от
причините, установени в чл. 8 от ЗУБ. Ето защо, съдът приема, че решението на
ответника да отхвърли молбата като явно неоснователна е изцяло правилен.
Съдът намира за правилна и
обоснована преценката на Интервюиращия орган за неоснователност на молбата за
предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1
и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на
чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на
бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по
произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание,
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота
или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен
международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай чужденецът
въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на
опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде
подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание.
Третата причина за предоставяне на
хуманитарен статут - тази по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу
живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в
случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за
налична по отношение на оспорващия.
Със свое Решение от 17.02.2009 г.
по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van
Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за
приложението на чл. 15, б. ”в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г.
относно минималните стандарти за признаването и правното положение на
гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци и като лица,
които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно
съдържанието на предоставената закрила, Съдът на Общността (голям състав) е
постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1.
съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя
за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи
доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото
лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по
изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото
протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните
национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите
на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава
молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени
основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или
евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна
територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена,
но текстът на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от
Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело №
С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.
В конкретния случай, за да
отхвърли молбата за този вид закрила, решаващият орган се позовава изцяло на
факти, които се съдържат в Справка с вх. № МД-12/10.01.2020г. на Дирекция
„Международна дейност” при ДАБ. На основание чл. 21, т. 8 от Устройствения
правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията
събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети
сигурни държави, включваща обща географска, политическа, икономическа и
културна информация, информация за правната уредба и за спазването на правата
на човека. Цитираната справка е изготвена от компетентен орган, в кръга на
правомощията му, представлява официален писмен документ и обвързва съда да
приеме за доказани фактите, удостоверени с нея, ако същите не се оборват чрез
други надлежни доказателства.
По делото липсват данни ситуацията
в Т. да сочи на наличие на „вътрешен въоръжен конфликт“ по смисъла на чл. 9,
ал. 1, т. 3 от ЗУБ, който да е до степен на безогледност и повсеместност, тоест
да обхваща цялата територия на Т., както и живота и здравето на всеки цивилен,
намиращ се на тази територия, сам по себе си да е изложен на реален риск от
посегателство. Тоест не се доказва наличие на такъв вътрешен или международен
конфликт на цялата или на част от територията на Т., който да се обхваща от
разширенията, дадени в решението от 17.02.2009г. на Съда на Европейските
общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (отм.).
При липса на други
противопоставими доказателства, които да оборват фактическите изводи на
ответника, съдът не може да обоснове извод за основателност на молбата за
предоставяне на статут на турския гражданин по реда на чл. 9 от ЗУБ.
Не се установява да са налице и
основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ, за да се наложи извод за
предоставяне на такъв статут.
Административният орган е изпълнил
задължението си за задълбочено и всестранно установяване на релевантните за
неговата решаваща роля факти, а именно извършил е надлежна проверка доколко
субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от
тежко посегателство са обективни, обсъдил е актуалната обстановка в страната по
произход, като данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на
интервюиращия орган и изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя
не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в
действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на
хуманитарен статут по реда на чл. 9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.
Настоящият съдебен състав счита,
че оспореното решение не страда от порок, налагащ отмяната му по смисъла на чл.
146 от АПК и затова следва да се потвърди, поради което подадената против него
жалба се явява неоснователна.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Е.Т. - гражданин на Т.,
против Решение № УПХ-4/13.01.2020г. на Интервюиращ
орган към Държавната агенция за бежанците.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: