Определение по дело №221/2020 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 67
Дата: 29 април 2020 г. (в сила от 29 април 2020 г.)
Съдия: Гюрай Алиев Мурадов
Дело: 20205320200221
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 24 април 2020 г.

Съдържание на акта

                                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                                      №…………

                                           

                                           гр. К.,  29.04.2020г.

 

КАРЛОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди и двадесета   година в състав:

                                                   

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.М.

 

 като разгледа  докладваното от съдията ЧНД № 221/2020 г.  по описа на    КРС и за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.244, ал.5 от НПК.    

Образувано е по жалба на Ю.М. *** против Постановление от **.**.****г. на Р.п.К. с което на осн. чл.244, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.25, ал.1, т.6 от НПК е спряно наказателно производство по досъдебно производство № ***/****г. по описа РУ на МВР К..

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на постановлението за спиране, с доводи, че са налице противоречия в постановлението, налице са хулиганските подбуди в действията на обвиняемия и, че не е проведено разследване за наличните данни за извършени престъпления по чл.144, ал.3 от НК и чл.216, ал.1 от НК.

При проверка на допустимостта на жалбата, съдът констатира, че същата е подадена от легитимирано лице - пострадал от престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр. първо във вр. с чл.130, ал.2 от НК, в рамките на установения в чл.244, ал.1, т.5 от НПК срок, като препис от обжалваното постановление е връчен на жалбоподателя на **.**.****, а жалбата е подадена на 10.04.2020 г., поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Компетентността на първоинстанционния съд, установена в чл.244, ал.5 от НПК, обхваща пълна преценка за обоснованост на акта на прокурора и за неговата законосъобразност. Това означава, че съдът следва да прецени дали изводите на прокурора почиват на верен и пълен анализ на събраните доказателства. На следващо място, трябва да се установи дали проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, дали прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни доказателства и дали в хода на досъдебното производство са извършени всички допустими и необходими действия за формиране правната воля, обективирана в акта.

Съобразно данните от материалите по досъдебното производство същото е  образувано от РП К. на **.**.****г. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. първо във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК. В хода на разследването А.Б.А. с ЕГН ********** *** е привлечен като обвиняем за това, че на **.**.****г. в гр.К. по хулигански подбуди е причинил на Ю.М.М. с ЕГН ********** *** леката телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата с кръвонасядане в дясната половина на лицето и охлузване в областта на лявата ушна мида, като по своя характер това увреждане е причинило болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. първо във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК.

Материалите по досъдебно производство №***/****г. по описа на РУ на МВР К. на **.**.****г. били внесени за разглеждане в КРС с постановление на РП К., с което се прави предложение до съда за освобождаването на А.Б.А. с ЕГН ********** *** от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр. първо във вр. с чл.130, ал.2 от НК. В РС К. било образувано НАХД №***/****г. С решение, постановено по НАХД №***/****г., РС – К. е признал обв. А.Б.А. за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр. първо, във вр. с чл.130, ал.2 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Това решение било обжалвано от А.А. пред ПОС. С реш. № 257 от 18.11.2019 г. по ВНАХД № ****/****г., ПОС отменил Решение № 146 от **.**.****год. постановено по  НАХД № ***/****г. по описа на Районен съд – К. и върнал делото на Районен съд – К. за ново разглеждане и отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. Същото, под нов номер – ***/****г. на случаен принцип е разпределено на друг състав на съда, който с разпореждане от 20.12.2019 год. прекратил производството по делото и върнал същото на прокурора за отстраняване на процесуални нарушения подробно посочени в разпореждането.

С постановление от **.**.****г. на Р.п.К. е спряла наказателно производство по досъдебно производство № ***/****г. по описа РУ на МВР К., на осн. чл.244, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.25, ал.1, т.6 от НПК, като от една страна приема, че по делото не се събрани достатъчно доказателства, въз основа на които по несъмнен начин да се установи, че деянието е извършено по хулиганските подбуди, а обвинението не можело да почива на предположение, а от друга, че е налице личен мотив у обвиняемият да извърши деянието, като бил  провокиран от неуредените му финансови взаимоотношения с постр. М.. Ето защо прокурора приел, че липсва осъществен признак от обективна страна на причиняване на телесна повреда по хулигански подбуди, а е налице престъпление от частен характер.

След запознаване с материалите по делото настоящият съдия-докладчик приема следното:

Прокурор от Р.п.К. е приел, че с деянието си А. е извършил престъпление по чл.130, ал.2 от НК, което на осн. чл.161, ал.1 е такова от частен характер и се преследва по тъжба на пострадалия до съда подадена в срока по чл.81, ал.3 от НК – в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за спиране на наказателното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК и с оглед на това наказателното производство е било спряно.

 Постановлението е връчено на пострадалия, който е уведомен с него, че може да подаде тъжба в шестмесечен срок от деня, в който е узнал за  извършване на престъплението или от деня, в който е получил съобщението за спиране на наказателното производство.

Недоволен от прокурорския акт е останал пострадалия М., която е подал настоящата жалба. Както вече беше посочено по-горе в жалбата се излагат съображения относно незаконосъобразност и необоснованост на постановлението за спиране, с доводи, че са налице противоречия в постановлението, налице са хулиганските подбуди в действията на обвиняемия и, че не е проведено разследване за наличните данни за извършени престъпления по чл.144, ал.3 от НК и чл.216, ал.1 от НК.

Съобразно представените по досъдебното производство материали и с оглед изложените в жалбата доводи съдът намира, че при разследването не са събрани всички необходими доказателства, поради което не е извършено необходимото за разкриване на обективната истина по делото, т.е. в настоящия случай не са изчерпани всички доказателствени възможности за изясняване на правнорелевантните факти.

Съдът счита, че постановлението на прокурора е необосновано поради непълнота на доказателствата, което представлява съществено процесуално нарушение допуснато при събирането и проверката на доказателствения материал.

Ноторно е, че досъдебното производство се спира само когато са извършени всички действия по разследването и са събрани  всички  необходими и възможни доказателства на този етап.

В случая това изискване не е спазено поради следните причини:

От материалите по делото е видно, че разследване е проведено за деяние извършено на 14.04.2018г. и квалифицирано от прокурора като престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 от НК.

Практически, органите на досъдебното производство са провели разследване единствено за това престъпление. Същевременно, видно от показанията на свидетелите Ю.М. и О. М., дадени включително и пред съдия при разглеждане на НАХД ***/****г.,  спрямо М. били отправени и закани с убийство, за което няма проведено разследване и не са задавани каквито и да е въпроси в тази насока както на него, така и на свидетелите - очевидци на случилото се, или имащи отношение към това деяние. Необходимо е, чрез повторен разпит на пострадалия да се установи какви са били конкретните закани, кога, къде от кого и как са били отправени и как ги е възприел той? Споделил ли е на някой за тях - на кого? В тази насока следва да се разпитат и св. О. М. и св. К. М., които да посочат чули ли са отправени закани от кого, какви, спрямо кого, с какъв тон и как са били възприети те от св.М..

В хода на ДП не е проведено разследване и за престъпление по чл.216, ал.1 от НК, като св. О. М., К. М. и св.М. твърдят в показанията си, че обв.А. с ритник е разбил входната врата на заведението, която била заключена, като в тази насока не е извършен оглед на местопроизшествието и не са разпитани подробно очевидците за това как е извършено деянието, какви са били щетите и т.н. Разбира се съдебния контрол не следва да води до несъвместима намеса в конституционните правомощия на прокурора да решава за какво престъпление да образува досъдебно производство и на кого и какво обвинение да повдигне, но съда е длъжен да провери и изследва и съответно да се произнесе дали е проведено качествено и обективно разследване и дали изложеното от прокурора съответства на събраните доказателства.

 При преценката за по-нататъшния ход на производството прокурорът следва да прецизира данните, въз основа на които да се направи преценка за съставомерността на деянието по чл.131 ал.1, т.12 от НК от субективна страна.

Разпоредбата на чл.131, ал.1, т.12 от НК ангажира наказателна отговорност за този, който е причинил другиму телесна повреда по хулигански подбуди. Съдебната практика е изяснила безпротиворечиво смисъла на квалификацията „хулигански подбуди” – едно деяние е такова, когато е предшествано или съпроводено от хулигански действия, които са подтикнали дееца да го извърши, когато е извършено по мотиви, изразяващи се в явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на обществото и човешката личност. След като е изложил в постановлението си приетата от него за установена фактическа обстановка, прокурорът е направил извод, че деянието на А. не е съставомерно по горепосочената разпоредба от НК, тъй като обвиняемият имал личен мотив за действията си, а именно разногласия относно финансовите взаимоотношения със св.М. по преустановяване на съвместната им дейност по общ бизнес, което изключвало причиняването на телесната повреда по хулигански подбуди. Този извод е базиран на обясненията на обвиняемия, въпреки, че в тази насока са налице данни, съдържащи се в показанията на свидетеля К. М. и във ВД, а именно, че часове по-рано – около 17.00ч. А. е търсил св.М. в заведението с цел саморазправа. Т. е. обвиняемият не е предприел съответните законови мерки спрямо св.М., а е демонстрирал явно неуважение към правилата на обществото и човешката личност, като е „взел закона в свои ръце“. В постановлението си - на л.1 дори и прокурора е посочил, че А. е търсил св.М. в сладкарницата, но не го открил.

 Т.е. действията на А. не са били случайни, а планувани и преднамерени, извод, който е убягнал на прокурора. Именно тези действия на А. - да издири пострадалия и в заведение, пред други лица да му нанесе побой, говори за демонстрация от негова страна, че е в състояние да прави каквото си иска, където си иска и с когото си иска и то без да се съобразява с околните и установените правила на поведение, което обуславя и хулиганските подбуди.

От друга страна дори да се приеме, че между пострадалия и обвиняемия е имало неуредени финансови взаимоотношения,  които да са дали мотив за подобно поведение на А., следва да се има предвид, че оскърбленията, телесните повреди и други действия, извършени по лични причини не изключват хулиганските подбуди, когато са извършени публично, в присъствието на много хора - в случая  както вече беше посочено по горе – да издири пострадалия и в заведение, пред други лица - в случая негови близки да му нанесе побой за да го унижи, и изразяват едновременно с това умисъл на дееца за явно неуважение към гражданите, пренебрежение към обществените правила и човешката личност, за което се съди по действията на А.. Доказателства в тази връзка са и показанията на пострадалия и свидетелите - очевидци от които е видно, че в случая не е имало какъвто и да е повод за инцидента.

Пострадалият не е предизвикал по никакъв начин, нито чрез думи, нито чрез действия А., нито пък е отвърнал на нанесените му от него удари за да се защити. Безспорно установено по делото е, че инцидента с пострадалия е станал на публично място в присъствието на други хора и единствено по инициатива на А., като действията му представляват непристойно поведение, невъзпитаност и незачитане на установените норми в обществото и правата и интересите на гражданите.

Ето защо съдът приема, че прокурорското постановление не съдържа приети за установени фактически обстоятелства, нито анализ на доказателствения материал, в който при наличие на противоречие – да се изложат съображения кои от доказателствата се кредитират и защо.

При тези данни съдът намира, че от една страна се касае за допуснати съществени процесуални нарушения при събирането и проверката на доказателствения материал, а от друга – за необоснованост на прокурорското постановление.

Изводът на прокурора не почива на обстоен анализ на събрания доказателствен материал, като в постановлението не е описано и анализирано поведението на всеки един от участниците в инцидента. На никой от разпитаните свидетели не са задавани въпроси с оглед установяване наличието или липсата на квалифицирания признак на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК - „хулигански подбуди” - отсъствие на лични отношения между извършителите и пострадалия, демонстрация на явно неуважение към обществото, издевателстване, безпричинна употреба на сила и др. Напротив, разпитите на основните свидетели – М. и особено на М. са повърхности и формални, а и не са направени каквито и да е усилия да се установят и разпитат и други свидетели, които да са чули или видели случилото се – например живущите и работещите непосредствено до сладкарницата.

С извършването на посочените от съда процесуално-следствени действия ще се допренесе в пълен обем за установяване на обективната истина по разследвания случай, което е цел на досъдебното производство. В този смисъл РС К. приема, че разследването не е изпълнило задълженията си за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, съгласно чл.13 ал.1 от НПК.

С оглед на гореизложеното, и на осн. чл.244, ал.5 от НК, съдът

 

                                                  О П Р Е Д Е Л И :

 

1.ОТМЕНЯ постановление от **.**.****г. на  Р.п.К. с което на осн. чл.244, ал.1, т.1 от НПК, във вр. чл.25, ал.1, т.6 от  НПК е спряно наказателно производство по досъдебно производство № ***/****г. по описа на РУ на МВР К..

 

2.Определението  е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

3.Препис от определението, ведно с материалите по досъдебното производство да се изпратят  на Районна прокуратура гр.К..

 

4.Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя.

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                                 /Г.М./

 

 

 

М.Б