Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 14.06.2018 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 139 по описа за 2018 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 17-0906-001736
от 08.01.2018 г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч са наложени на З.Б.А.
***, административни наказания на основание чл.183, ал.1, т.5, предл.1-во от ЗДвП – глоба в размер на 30 лева, на
основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1-во от ЗДвП –
глоба в размер на 10 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2-ро
от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева, на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП –
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и
на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3-то от ЗДвП –
глоба в размер на 10 лева, за нарушения на чл.6, т.1, чл.100, ал.1, т.1, чл.100,
ал.1, т.2 и чл.103 от ЗДвП.
Недоволен от постановлението
останал жалбоподателят, който чрез адвокат Кривошиева
от ЛАК го е обжалвал и моли да бъде отменено наказателното постановление като
незаконосъобразно. Излага, че не приема за спорни обстоятелства, че не е носел
в себе си СУМПС, контролния талон към него и свидетелството за регистрация на
МПС. Оспорва вмененото му нарушение на разпоредбата на чл.103 от ЗДвП. Навежда
подробни доводи в тази част от наказателното постановление, като изтъква, че е
налице разминаване между описаната фактическа обстановка и дадената цифрова
квалификация на нарушението, както и че е приложена неправилна санкционна
норма. Изтъкнал е също така и че по случая е било образувано досъдебно
производство № 250/2017 г. по описа на ОД на МВР Ловеч, по което А. е бил
привлечен като обвиняем за престъпление по чл.270, ал.1 от НК и счита, че
жалбоподателя не може да носи едновременно наказателна и административнонаказателна
отговорност. В тази връзка се е позовал и на ТР № 3/2015 г. на ОС на ВКС.
В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява. Представлява се от адвокат Кривошиева от АК Ловеч, която пледира за отмяна на
обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни аргументи
относно нарушението на чл.103 от ЗДвП, като доразвива тези от жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител и не изразяват становище по делото. Писмено, в съпроводителното
писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното
постановление.
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите С.Л.Н., К.Г.К. и В.Р.Д., както и
от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка :
На 15.11.2017 г. свидетелите С.Н.,
К.К. и В.Д., първият служител на ПП при ОД на МВР Ловеч, а втория и третия
съответно на РУП Ловеч и РУП Угърчин били изпратени на специализирана
полицейска проверка с цел да спрат за проверка автомобил, за чийто водач имало
данни, че е употребил наркотични вещества. Било им указано да следят за два
възможни автомобила, с които евентуално лицето се предвижва. Свидетелите се
намирали на път І-
Няколко дни по-късно, на
22.11.2017 г. съобщили на свидетелите Н. и Д., че жалбоподателя А. ***. Двамата
отишли в управлението, където бил и свидетеля К.. В полицейското управление свидетелят
Н. съставил на жалбоподателя З.А. АУАН бланков № 870806, в който като посочил,
че като управлявал на 15.11.2017 г., около 16:15 часа лекия автомобил по ПП І-
Няма данни по делото в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН А. да е представил писмени възражения.
Въз основа на акта за нарушение,
на 08.01.2018 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, като
описаната в акта фактическа обстановка изцяло била отразена и в него.
Наказващият орган също квалифицирал действията на жалбоподателя А. като
нарушения на разпоредбите на чл.100, ал.1, т.1 и т.2, чл.103 и чл.6, т.1 от ЗДвП и му наложил предвидените в разпоредбите на чл.183, ал.1, т.5, предл.1-во, чл.183, ал.1, т.1, предл.1-во,
чл.183, ал.1, т.1, предл.2-ро, чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, предл.3-то от ЗДвП санкции.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 8121з-952/20.07.2017
г. на Министъра на вътрешните работи /л.13-14/.
Съдът прие за безспорно
установено извършването на вменените на жалбоподателя А. нарушения на
разпоредбите на чл.100, ал.1, т.1 и т.2 и чл.6, т.1 от ЗДвП. Описаната
фактическа обстановка касаеща тези нарушения изцяло се доказва от писмените
доказателства по делото и показанията на разпитаните свидетели, които са
последователни, непротиворечиви и логични. Съдът няма основания да не ги
кредитира, още повече, че жалбоподателя не ги оспорва, не ангажира
доказателства, които да ги оборват, а и в обстоятелствената част на жалбата
признава, че не е носил със себе си в момента на проверката свидетелството за
управление на МПС, контролния талон към него, както и свидетелството за
регистрация на управлявания от него лек автомобил – т.нар. малък талон. Нарушенията
на чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП са на просто извършване, при форма на
изпълнително деяние бездействие, тъй като А. не е носел и не е представил при
проверката от контролните органи тези документи, а те съгласно императивния
характер на цитираната по-горе норма задължително следва да са във водача,
когато той управлява МПС.
Що се отнася до нарушението на
чл.6, т.1 от ЗДвП, то същото е извършено при форма на изпълнителното деяние
действие, като А. управлявайки лекия автомобил извършил маневра завой на ляво и
излязъл на първокласния път № 4 с посока на движение гр.София, при наличието на
указателен пътен знак Г2 „Движение само надясно след знака”. И тримата
разпитани по делото свидетели, които са били и очевидци, са категорични и
потвърждават факта, че А. е завил наляво, при наличието на пътен знак Г2.
Жалбоподателят не ангажира доказателства, които да опровергават или
разколебават свидетелските показания.
С оглед на тези съображения,
настоящият състав счита, че вменените на жалбоподателят нарушения на разпоредбите
на чл.100, ал.1, т.1 и т.2 и чл.6, т.1 от ЗДвП са категорично установени от
обективна страна.
От субективна страна тези
нарушения са извършени виновно, при пряк умисъл. Жалбоподателят А. като
правоспособен водач на МПС е познавал пътните знаци и информацията дадена в
тях, както и е бил наясно, че по всяко време докато управлява автомобила е
длъжен да носи в себе си свидетелството за управление на МПС, контролния талон
към него и свидетелството за регистрация на автомобила, който управлява.
Правилно за тези нарушения са
били приложени санкционните разпоредби съответно на чл.183, ал.3, т.5, предл.1-во, чл.183, ал.1, т.1, предл.1-во,
чл.183, ал.1, т.1, предл.2-ро и чл.183, ал.1, т.1, предл.3-то от ЗДвП, като санкциите по тях са точно
фиксирани в закона и не може да бъде обсъждано намаляването им.
Предвид на тези съображения
съдът прие, че наказателното постановление е обосновано и законосъобразно
издадено в така обсъдените му части и следва да бъде потвърдено по точки 1, 2,
3 и 5 от диспозитива му.
В тази връзка е необходимо да се
направи уточнение, че в обстоятелствената част на постановлението срещу т.5 е
изписан състава на нарушението по чл.103 от ЗДвП, като в диспозитива санкцията
за това нарушение е посочена срещу т.4, докато срещу т.5 от диспозитива е
изписана санкцията за нарушението по т.4 от обстоятелствената част, т.е.
местата им като цифрова номерация са разменени. Съдът не счита така
констатираното за процесуално нарушение, още по-малко пък за съществено такова,
а за проявена небрежност при подредбата и изписването на наказателното
постановление. В никакъв случай обаче това не е довело до нарушаване правото на
защита на наказаното лице и същия да не е разбрал нарушенията на кои разпоредби
му се вменяват, че е извършил и съответно за всяко от нарушенията каква санкция
му се налага.
Относно нарушението на чл.103 от ЗДвП, след внимателна преценка на доказателствата по делото и доводите на
страните съдът прие, че обжалваното постановление в тази му част е незаконосъобразно
издадено, в нарушение на императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН,
а именно : законните разпоредби, които са били нарушени виновно от жалбоподателя.
В обстоятелствената част на АУАН и НП е
описано, че жалбоподателя А. не е изпълнил разпореждането да бъде изпробван с
техническо средство за алкохол и наркотични вещества и напуснал своеволно
мястото на проверката. В разглеждания случай, безспорно се установи, че след
подадения му от свидетеля Н. сигнал за спиране жалбоподателят А. е спрял на
указаното място, заявил е че не носи свидетелството за управление на МПС,
контролния талон към него и талона за регистрация на управлявания лек
автомобил, след което е отишъл до служебния автомобил, за да бъде установена
самоличността му. И тримата свидетели са единодушни, че след като му е било
казано, че следва да бъде изпробван с техническо средство за употребата на
алкохол и наркотични вещества, жалбоподателят категорично отказал да даде
такива проби, след което се качил в автомобила си и потеглил. Актосъставителят Н.
е квалифицирал тези му действия като нарушение на нормата на чл.103 от ЗДвП,
която предвижда, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът
на ППС е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или
на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания. Никой от свидетелите очевидци обаче не сочи, че на
жалбоподателя е било разпоредено да остане на мястото на проверката, а че си е
тръгнал, след като изрично им е заявил, че отказва да бъде изпробван за
употреба на алкохол и наркотични вещества. При тези данни и така както са
изложени обстоятелствата в АУАН и НП относно тези действия на жалбоподателя,
съдът счита, че е била нарушена разпоредбата на чл.174, ал.3, предл.1-во от ЗДвП, която предвижда хипотезата на отказ от
водача на ППС да бъде изпробван за употребата на алкохол и/или наркотични
вещества.
На следващо място – за така
описаните обстоятелства около това нарушение наказващият орган е приложил
санкционната разпоредба на чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, с която се санкционират
водачите, които откажат да предадат документите си на органите за контрол или
по какъвто и да било начин осуетят извършването на проверка от органите за
контрол. От изложеното в обстоятелствената част на обжалваното НП и от свидетелските
показания по делото се установи, че жалбоподателят се е подчинил на подадения
сигнал за спиране, заявил е, че не носи част от документите, които следва да са
в него при управлението на автомобила, съдействал е също така при установяване
на самоличността му, но е отказал да бъде изпробван с техническо средство.
Поначало, дали да даде проба за употреба на алкохол и/или наркотични вещества е
решение, което водачът взима доброволно, няма ред, по който това принудително да
става. Затова и законодателят е предвидил и значително по-строги санкции за
отказа да бъде изпробван. В случая обаче, санкция по този текст от закона
липсва. По този начин съдът намира, че неправилно наказващият орган е
квалифицирал описаните в обстоятелствената част действия на жалбоподателя, като
нарушение на разпоредбата на чл.103 от ЗДвП и е наложил санкция по чл.175,
ал.1, т.3 от ЗДвП.
По своята правна същност
наказателното постановление е вид правораздавателен административен акт и в
него следва да е налице пълно единство между словесното описание на извършеното
нарушение, цифровата му квалификация и приложимата санкционна норма. В противен
случай съществено се нарушава правото на защита на наказаното лице, тъй като
той има право да знае точно какво нарушение му се вменява и съответно е
санкциониран, за да може да организира и реализира това си право в пълен обем.
Неизпълнението на тези изисквания, при всички случаи е съществено процесуално
нарушение и в разглеждания случай това не е направено, което е довело до
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление в тази му част и
съответно отмяната му единствено на формално основание, без да се разглеждат
доводите на страните по същество на делото. И доколкото законът позволява НП да
бъде издадено и при допуснати нередовности в АУАН
(чл.53, ал.2 от ЗАНН), стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това не се отнася
за наказателното постановление. При него следва точно да са спазени
императивните изисквания на ЗАНН по издаването му, тъй като именно то е
правораздавателния акт, който очертава пределите на доказване в настоящето
производство и пределите на правото на защита на жалбоподателя. Не на последно
място, това процесуално нарушение препятства съда, в рамките на своята
компетентност да прецени извършено ли е нарушение на разпоредбите на ЗДвП, тъй
като не е ясно какво е нарушението предвид неточната му квалификация.
С оглед на изложеното,
наказателното постановление в част 4-та от диспозитива следва да бъде отменено,
като незаконосъобразно издадено.
За пълнота на изложението следва
да се отбележи, че съдът не споделя доводите на жалбоподателя относно това, че с
обстоятелствата квалифицирани в НП като
нарушение по чл.103 от ЗДвП и образуваното в тази връзка наказателно
производство е бил нарушен принципа ne bis in idem. Действително, основен принцип е, че наказателната отговорност поглъща административнонаказателната такава. Факт е също така,
видно от постановление за привличане на обвиняем от 22.11.2017 г. /л.5/, че за
действията си при проверката на 15.11.2017 г. жалбоподателят А. е бил привлечен
като обвиняем за престъпление по чл.270, ал.1 от НК и елемент от състава на
обвинението е и нарушение на нормата на чл.103 от ЗДвП. Съществен момент обаче
е, че както привличането му като обвиняем за престъпление по чл.270, ал.1 от НК, така и започналото срещу него административнонаказателното
производство, се е случило в един ден – 22.11.2017 г., т.е. дори и след издаването
на обжалваното в настоящето производство наказателно постановление, нито една
от отговорностите не е била реализирана. А и видно от писмо изх.№ РП 2521/2017
г. от 11.04.2018 г. /л.27/ на РП Ловеч, с постановление от 05.04.2018 г. на
наблюдаващия прокурор по досъдебно производство № 250/2017 г. по описа на ОД на
МВР Ловеч, същото е било частично прекратено по отношение на З.А. за
обвинението за престъпление по чл.270, ал.1 от НК. Ето защо, при тези данни,
съдът счита, че не е бил нарушен принципа ne bis in idem и нарушение в този смисъл не е допуснато.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 17-0906-001736
от 08.01.2018 г. на Началника на сектор ПП към ОД на МВР Ловеч, в част 4-та от диспозитива, с която е наложено на З.Б.А. ***, ЕГН :
**********, административно наказание на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП –
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за
нарушение на чл.103 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 17-0906-001736 от 08.01.2018 г. на Началника
на сектор ПП към ОД на МВР Ловеч, в части 1-ва, 2-ра,
3-та и 5-та от диспозитива, с които са наложени на З.Б.А. ***, с горните
данни, административни наказания на основание чл.183, ал.1, т.5, предл.1-во от ЗДвП – глоба в размер на 30 лева, на
основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1-во от ЗДвП –
глоба в размер на 10 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2-ро
от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3-то от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева, за
нарушения на чл.6, т.1, чл.100, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :