Решение по дело №144/2023 на Административен съд - Разград

Производството е по чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4 от 08.08.2017 год. за прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014-2020 год. /Наредба № 4/.

            Образувано е по жалба на С. Д. Р. с постоянен адрес в с. Т., област Р., срещу уведомително писмо  изх. №  01-170-6500/29#5 от 26.07.2023 год. на  директора на Областна дирекция на ДФ „Земеделие” гр. Разград за извършена оторизация и изплатено подпомагане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните” от ПЗСР 2014-2020 г.

            В жалбата се посочва, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на материалния закон,  при превратно упражняване на власт, и че не е съобразен с целта на закона. Излагат се доводи,  че животновъдните обекти са регистрирани по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/, в тях са спазени изискванията за свободна подова площ, т.е. гарантирано е хуманното отношение към животните, което е констатирано от извършените проверки на ОДБХ – Разград. На следващо място се твърди, че в оспорения административен акт не е посочено конкретно  с колко бройки животни се разминава капацитета на животновъдния обект с констатираната бройка животни към референтната дата 31.12.2022 год. Твърди се, че дори да има  несъответствие между  броя животни в животновъдните обекти  към референтната дата и капацитета на животновъдния обект, то Наредба № 4 от 08.08.2017 год. предвижда възможност за намаляване на подпомагането, а административният орган не е изложил мотиви защо отказва изцяло подпомагането на земеделския производител. Жалбоподателят твърди, че при издаване на административния акт са нарушени принципите за съразмерност, публичност и прозрачност, последователност и предвидимост. От съда се иска да отмени оспорения административен акт, както и присъждане на сторените по делото разноски.

            Ответникът по оспорването – директора на Областна дирекция на ДФ „Земеделие” – гр. Разград, чрез процесуалния си представител по пълномощие – старши юрисконсулт А., счита жалбата за неоснователна. Твърди, че ДФ „Земеделие”- - Разплащателна агенция София не е разработила и не е публикувала на интернет страницата си  правила за намаляване или отказване на финансова помощ по чл. 28а, ал. 2 от наредба № 4 от 08.08.2017 год. Моли съда да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съобразно представения списък на разноските.

            Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа страна:

            Оспорващият е подал Заявление за подпомагане/плащане за 2022г. по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР за периода 2014-2020 г., което е прието с идентификационен номер 17/14/3/04293 и УИН 17/130521/18069 от 11.05.2022 г. / л.46-47/. Със заявлението е поискано подпомагане по подмярка 14.1 „Хуманно отношение към животни в сектор ЕПЖ“ за извършване на дейността „Осигуряване на свободна подова площ за отглежданите животни в животновъден обект /ЖО/ с ветеринарен регистрационен /ВР/ № 7261-0025 и за дейността „Осигуряване на свободно отглеждане на открито  на  ЕПЖ  от животновъден обект с ВР № 7261-0025. Заявено е и искане за  подпомагане по подмярка 14.2 „Хуманно отношение към животни в сектор дребни преживни животни ДПЖ“ за извършване на дейността „Осигуряване на свободна подова площ за отглежданите животни в ЖО“ в два животновъдни обекта  с ВР№ 7261-0025 и № 7261-0066, както и за извършване на дейността „Осигуряване на свободно отглеждане на открито  на ДПЖ  от животновъдни обекти в ВР № 7261-0025 и  ВР№ 7261-0066.

            В същото заявление оспорващият е декларирал, че към датата на подаване на заявлението отглежда както следва: - в ЖО с ВР № 7261-0025 - 16 бр. ЕПЖ при регистриран капацитет 22 бр. и 104 бр. ДПЖ при капацитет 200 бр.;    в ЖО с ВР№ № 7261-0066 - 250 бр. ДПЖ при регистриран капацитет на обекта 350 бр.

            В Таблица № 2 към Работен лист „Животни, допустими за кандидатстване по мярка 14“ /л.48-53/ са посочени заявените за подпомагане животни и дейности от оспорващия  с пълна индивидуализация на животните, за които се кандидатства. Към заявлението са приложени съответните документи в т.ч. Удостоверение за регистрация  № 04229 от 02.10.2020 год. на ОДБХ – Разград /гърба на л. 54/  на ЖО с ВР № 7261-0025  за отглеждане на говеда /телета и кози/ярета с капацитет  до  22 бр. общо в т.ч. 11 бр. говеда и 11 бр. телета и до 200 бр. кози/ ярета  общо в т.ч. 100 бр. кози и 100 бр. ярета  в с. Топчии, област Разград и Удостоверение за регистрация  № 3751 от 01.09.2020 год. /гърба на л. 59/ на ЖО с ВР № 7261-0066 за  отглеждане на кози и овце с капацитет до 350 бр. в землището на с. Топчии,  местността „Узунпарадушк”, обл. Разград.

            При започнатата административна проверка по подаденото заявление, на оспорващия  е изпратено Уведомително писмо изх. № 01-170-6500/29 от 08.06.2023 г. / л.75/, с което е уведомен, че следва да предостави дневник по чл. 4, ал. 7 от Наредба № 4 от 08.08.2017 год. за извършваните дейности по отглеждане на открито  на ЕПЖ  в ЖО с ВР № 7261-0025 и ДПЖ в ЖО с ВР № 7261-0066, както и документи за ползване на животновъдните обекти – пасища, отговарящи на  изискванията на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 4 от 08.08.2017 год. със срок най-малко една година, считано от датата на подаване на заявлението за подпомагане. С придружително писмо вх. № 01-170-6500/29-1  от 09.06.2023 г. /гърба на л. 74/ оспорващият е представил изисканите документи /л.76-91/.

            По повод на същата административна проверка административният орган е изпратил на оспорващия  писмо изх. № 01-170-6500/29-2 от 27.06.2023 г. / л.92/, в което е уведомен,  че при извършената административна проверка е констатирано несъответствие на капацитета на ЖО с ВР№ 7261-0025 съгласно издаденото удостоверение за регистрация по реда на чл. 137 от ЗВМД,  който е 200 бр. в т.ч. 100 кози и 100 ярета, а отглежданите в него животни към референтната дата 31.12.2022 год. са били  ДПЖ – разплодници 1 бр., овце и кози майки – 103 бр., женски шилета и козички за разплод 75 бр. и мъжки шилета и козлета с повече от едно подходящо предназначение – 2 бр.  По  отношение на ЖО с ВР№ 7261-0066 също е констатирано несъответствие между регистрирания капацитет  до 350 бр.  кози  овце и установения брой животни към 31.12.2022 год., а именно: ДПЖ – разплодници – 9 бр., ; овце и кози майки – 249 бр.; женски шилета и козички за разплод – 30 бр.  и агнета и ярета – 115 бр.  На оспорващия е указано, че представеното от него становище 1777 от 14.04.2022 год./л.162/, удостоверяващо наличната подова  и дворна площ  във връзка с изискванията на Наредба № 4 от 08.08.2017 год., не потвърждавало, че в животновъдния обект се спазват законоустановените изисквания по мярката за осигуряване на необходимата площ за отглеждане към 31.12.2022 животни, като не е осигурена необходимата минимална площ в двор за 1 животно  за заявените за подпомагане ЕПЖ –  6 говеда на възраст от 6 до 24 месеца. На оспорващият е даден 10 дневен срок от връчване на писмото да представи  удостоверение за регистрация на животновъдни обекти ВР № 7261-0025 и с ВР№ 7261-0066, с капацитет съответстващ на отглежданите към референтната дата 31.12.2022 год. животни по брой, вид и категория и становище, удостоверяващо общия размер на площта на ЖО с ВР № 7261-0025, размера на осигурената плодова площ в помещение и свободната площ на двора, потвърждаващо, че към референтната дата 31.12.2022 год. са спазени законоустановените изисквания по мярката и са осигурени необходимите площи за отглеждане  към 31.12.2022 г. Писмото е връчено на оспорващия на 28.06.2023 год.

            Наред с писмото до оспорващия, административният орган е изискал с писмо изх. № 01-170-2000/30 от 27.06.2023 год. /гърба на л. 96-л.97/ от ОДБХ – Разград информация за общата подова площ  в помещенията в кв.м. и  общата свободна площ  на двора в кв. метра  към 31.12.2022 год. за животновъдни обекти с ВР№ 7261-0025 и  ВР№ 7261-0066 във връзка с изискванията на Наредба № 4 от 08.08.2017 год., както и информация за съответствието  между  капацитета на  тези животновъдни обекти  и броя на маркираните и отглежданите животни към референтната дата 31.12.2022 год.

            С писмо вх. № 01-170-6500/29-3  /л.93/ оспорващият е представил на административния орган  Удостоверение за регистрация на  № 01167 от 06.07.2023 год./гърба на л.93/ , за регистриран  ЖО с ВР № 7261-0066  с капацитет до 430 бр. общо ДПЖ  и Удостоверение № 01168 от 06.07.2023 год. за регистриране на ЖО с ВР№ 7261-0025 с капацитет до 200 бр. ДПЖ общо., като е обяснил, че преди е имал по-малко животни при същите сгради  и не му е бил необходим  по-голям капацитет. Сега по негово искане е повишен капацитета на ЖО с ВР№ 7261-0066.

            Същевременно с писмо изх. № РР-1764 от 06.07.2023 /гърба на л. 97-л.98/  ОДБХ – Разград е уведомила административния орган, че  към 31.12.2023 год. съгласно справката от ИИС на БАБХ  в ЖО  с ВР № 7261-0025 са отглеждани 103 бр. овце и кози майки, 75 бр. женски шилета и козички за разплод, 2 мъжки шилета и козлета за разплод и 1 разплодник за които е осигурена   подова площ в помещения общо 274,72 кв.м.  при налична общо плодова площ в обекта в размер на 467.80 кв.м., както и  общо осигурена площ на двора в размер на 342 кв.м. площ при налична обща площ на двора в размер на 342 кв.м.  При тези данни за този обект е посочено, че общия регистриран капацитет на обекта не е надвишен.

            За ЖО с ВР№ 7261-0066 е посочено, че към 31.12.2022 год. съгласно ИИС на БАБХ са отглеждани 249 бр. овце и кози –майки; 115 бр. агнета и ярета;  30 бр. женски шилета и козички за разплод и 8 бр. разплодници, за които е осигурена обща свободна подова площ в помещение от 405,5 кв.м. при общо налична подова площ в помещение от 599,72 кв.м. и 1500 кв.м. свободна подова площ на двор при общо налична свободна площ на двор  в животновъдния обект от 1500 кв.м. За този обект е дадено становище, че общия брой на отглежданите животни към 31.12.2022 год. надвишава регистрирания капацитет на ЖО.

            С оспореното Уведомително писмо изх. № 01-170-6500/29-5 от 26.07.2023 год. директорът на ОД на ДФ „Земеделие” – гр. Разград е уведомил оспорващия, че оторизираната субсидия по подаденото Заявление за подпомагане/плащане във връзка с допустимите дейности по мярка 14 с ИД: 17/14/3/02458, е в размер на 0,00 лв. /нула лева/. Определената за плащане субсидия е диференцирана по подмерки, както следва: Подмярка 14. 1 „Хуманно отношение към животните“ в сектор ЕПЖ: 14.1.1 „Осигуряване на свободна подова площ при отглеждане на ЕПЖ” – 0.00 лв. Подмярка 14. 2 „Хуманно отношение към животните“ в сектор ДПЖ: 14.2.1 „Осигуряване на свободна подова площ за отглеждане за ДПЖ“ – 0,00 лв. и 14.2.2 „Осигуряване на свободно отглеждане на открито за ДПЖ“ – 0,00 лв.

            Като фактическо основание за отказа за плащане административния орган е посочил, че с  писмо изх. № 01-170-6500/29-2 от 27.06.2023 г. / л.92/ от оспорващия са изискани удостоверение за регистрация на заявените животновъдни обекти , които да удостоверяват  капацитет, съответстващ на отглежданите към референтната дата 31.12.2022 год.  животни и потвърждаващи, че към същата дата се спазват законоустановените изисквания по мярката и са осигурени необходимите площи за отглежданите към 31.12.2022 год. животни.  Също така е посочено, че въз основа на писмо № 01-170-2000/30 от 27.06.2023 год. /гърба на л. 96-л.97/,  за допълнителна информация от ОДБХ във връзка с капацитета на животновъдните обекти  и издадени удостоверения по чл. 137 от ЗВМД се установило, че животните превишават капацитета на обектите в резултат на което оспорващият не отговарял на изискванията на чл. 4 и чл. 10, ал. 4 от Наредба № 4 от 08.08.2017 год.  Административният орган е приел, че на основание чл. 28, ал.1, т. 1 и т. 4 във вр. с чл. 29, ал. 1 от същата наредба не подлежи на финансово подпомагане.  По делото няма данни, кога писмото е връчено на оспорващия, но жалбата срещу него е депозирана в деловодството на ОД  на ДФ „Земеделие” – Разград на 07.08.2023 год.          

            В хода на съдебното производство от ОДБХ – Разград бяха изискани и приети като доказателства  налични писмени документи в досиетата  на ЖО с ВР № 7261-0025 и с ВР № 7261-0066 / л. 117-л. 236 /, както и справки за наличните животни в същите животновъдни обекти от Интегрираната информационна система на БАБХ ВетИС към 31.12.2022 год.  От същите  се установява, че към 31.12.2022 год. в ЖО с ВР № 7261-0025 се отглеждат  общо 181 кози от които 103  кози майки, 75 козички за разплод, 2 козлета за разплод и 1 разплодник за които е осигурена   подова площ в помещения общо 274,72 кв.м.  при налична общо плодова площ в обекта в размер на 467.80 кв.м., както и  общо осигурена площ на двора в размер на 342 кв.м. площ при налична обща площ на двора в размер на 342 кв.м. / виж справка л. 285 и  таблица 1 на л. 117/ . Към същата дата в ЖО с ВР № 7261-0066 се отглеждат  общо 402 овце, от които 249 овце-млечни, 115 агнета, 30 женски шилета за разплод  и 8 разплодници за които е осигурена обща свободна подова площ в помещение от 405,5 кв.м. при общо налична подова площ в помещение от 599,72 кв.м. и 1500 кв.м. свободна подова площ на двор при общо налична свободна площ на двор  в животновъдния обект от 1500 кв.м. / виж справка на л. 263 и табл. 2  на л. 118/

            В хода на съдебното производство от ответника бяха предоставени и приети като доказателства справки –извлечения от ИСАК при извършена административна проверка към референтната дата 31.12.2022 год. за процесните животновъдни обекти / л.250-л.261/ 

            За  животновъден обект  с ВР №  7261-0066, съгласно системата ИСАК /л.251-255/ се отглеждат ДПЖ както следва – 8 разплодника, 249  майки, 115 агнета и ярета, 30 женски шилета и  козички за разплод или общо 402 бр. ДПЖ за които  минималната  необходима свободна подова площ в помещенията, съгласно Наредба № 4 от 08.08.2017 год. общо за наличните животни е 367, 7 кв.м., а според данните от БАБХ  оспорващият им е осигурил 405, 5 кв.м., т.е. с 37, 8 кв.м. повече. Установява се, че за същите животни общо минималната необходима свободна площ на двора е в размер на 569,2 кв.м., а оспорващият е осигурил 1500 кв.м. ,според данните на БАБХ, т.е.  с 968,6 кв.м. повече.  В  справката изрично е посочено, че  осигурените площи съответстват с нормативните изисквания - / виж таблици  първа и втора на л. 252/. Следва да се има предвид, че общо налична подова площ в помещение в този обект е още по-голяма и е равна 599,72 кв.м./виж  табл. 2 на л. 118/

            За ЖО с ВР № 7261-0025, съгласно ИСАК /л. 256-161/ се установява, че се отглеждат ДПЖ както следва:  1 разплодник, 103 майки, 75 за разплод и 2  бр. с  повече от едно предназначение  или общо 181 бр. ДПЖ, за които минимално необходимата свободна подова площ в помещение,  съгласно Наредба № 4 от 08.08.2017 год. , за наличните животни е общо 175,7 кв.м. плюс 2,2 кв.м. за  2 бр. мъжки шилета с повече от едно предназначение или общо 177,9 кв.м.,   при осигурени от оспорващия , според данните от БАБХ е 274,72 кв.м. или с 96.82 кв.м. повече. За същите животни според ИСАК  общо необходимата свободна подова площ в двора е 275.9 кв.м.  общо за всички животни плюс 4 кв.м. за 2 бр. мъжки шилета с повече от едно предназначение или общо 279,9 кв.м при осигурена от оспорващия, според БАБХ 342 кв.м. площ на двора, т.е.  с 62,1 кв. м. повече. Следва да се има предвид, че общо налична подова площ в помещение в този обект е още по-голяма и е равна на 467.8 кв.м.  /виж  табл. 1 на л. 118/.

            При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

            Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване и в предвидения в чл. 149, ал. 1 АПК срок.

            Оспореният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 4 ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция, и може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. С т. 12.7 и т. 4,  Раздел VI от Заповед № ОЗ-РД/1759 от 21.06.2021 год. /л.105/, издадена от изпълнителния директор на  ДФ „Земеделие”, на основание чл. 20, т. 2 и чл. 20а, ал. 2, 3 и 4 от ЗПЗП, на директорите на ОД на  ДФ „Земеделие” - Разград, са делегирани правомощия да вземат  решения и да издават уведомителни писма за плащане/ отказ за плащане на финансова помощ по заявление за подпомагане/плащане по чл. 23, ал. 4, чл. 28 и чл. 29 от Наредба № 4 от 08.08.2017 год.

            Оспореният акт е издаден в писмена форма, но е немотивиран, което обуславя неговата незаконосъобразност – основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и съответствие с целта на закона и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.

            В настоящия случай като  правно основание за издаване на оспорения акт е посочена разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т.1 и т. 4 от Наредба №  4, съгласно която изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че: т. 1 земеделският стопанин е заявил по-голям или по-малък брой животни, респективно по-голям или по-малък размер площи в сравнение с действително отглежданите животни или ползвани площи, и когато това противоречи на разпоредбите на чл. 4 и т. 4 - земеделският стопанин не спазва нормативните изисквания за хуманно отношение към животните.  От редакцията на разпоредбата следва изводът, че административният орган има възможност да избере две законови възможности -  първата по реда - да „намали” финансовата помощ, а втората – „ да откаже” финансовата помощ, т.е. той не действа в условията на обвързана компетентност.

            Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от АПК от две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. Наред с това административният орган следва да изложи мотиви защо и на какви основания е избрал  една от двете алтернативни възможности, предвидени в наредбата.

            В оспорения административен акт, няма изложени мотиви, защо административният орган е приел, че в случая следва да откаже изцяло изплащане на заявената финансова помощ,  и то за всяка от  заявените дейности /подмерки/, по отношение  и на двата регистрирани животновъдни обекта и за всеки вид животни,  а не да намали нейния размер.

            Действително в административния акт са посочени лаконично фактически и правни основания, които са мотивирали издаването му, но няма мотиви свързани с преценката на административният орган да наложи най-тежката по степен санкция. В оспорения акт не са изложени мотиви, от които да е видно, че при налагането на санкцията  са съобразени степента, тежестта, продължителността и системността на нарушенията на изискванията на наредбата, като това обстоятелство е съществено нарушение на изискванията към съдържание на административния акт. В съответствие със съображения 19, 27 и 30 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие, административният орган е трябвало да съобрази, че при отказ, оттегляне на подпомагане, както и административни санкции по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, винаги трябва да бъдат отчетени принципите на възпиращия ефект и пропорционалността. Отказите и оттеглянето на подкрепа следва да бъдат степенувани въз основа на тежестта, степента, продължителността и системността на установеното неспазване. В случая от административната преписка не се установява по никакъв начин, че е приложена разпоредбата на чл. 31 от цитирания регламент, за да бъде отказано сто процента от заявеното подпомагане.

В тази насока следва да се съобрази константна практика на ВАС като например Решение № 6940 от 26.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 816/2023 г., на ВАС – Пето отд., Решение № 3545 от 13.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1235/2022 г. на ВАС – пето отд. и др.

            Наред с това като правно основание за издаване на административния акт е посочен чл. 29, ал. 1 от Наредба № 4. В тази разпоредба  са посочени  пет различни хипотези, при които  ДФ „Земеделие” – РА не изплаща финансова помощ за дейностите по чл. 4, а именно: земеделският стопанин не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1; земеделският стопанин не разполага с документите по чл. 10, ал. 2 и 3; земеделските стопани и/или упълномощени техни представители възпрепятстват извършването на проверка на място; при административна проверка и/или проверка на място се установи, че заявеният вид животни не съответства на действително отглеждания вид животни;  земеделският стопанин не предостави информацията по чл. 27. Административният орган не е посочил, конкретно коя от тези хипотези е приел, че е налице, нито е изложил фактически основания, които могат да бъдат подведени под тези хипотези.

            Липсата на мотиви по отношение на горните обстоятелства лишават от възможност оспорващия да разбере въз основа на кои точно фактически обстоятелства и правни норми административният орган е формирал решението си да откаже изцяло предоставяне на финансова помощ, и то по отношение на всички дейности и за двата животновъдни обекта, както и да представи доказателства, с които да обори приетото за установено от административния орган. Само на това основание  оспорения административен акт се явява незаконосъобразен.

            Наред с горното съдът намира, че при постановяване на оспорения акт  административният орган е допуснал нарушение на принципа на последователност и предвидимост, прогласен в чл. 13 от АПК, съгласно който административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. Това задължение на органа произтича, не само от нормата на чл. 13 от АПК, а  и  изрично му е вменено с разпоредбата на чл. 28а  от Наредба № 4 от 08.08.2017 год. Според първата алинея на тази разпоредба е при определяне размера на финансовата помощ по мярката ДФЗ – РА, прилага правилата на Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (ОВ, L 181 от 20 юни 2014 г.), а според втората алинея Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, публикува на интернет страницата си правилата за намаляване или отказване на финансова помощ по мярката по ал. 1.

            В хода на  съдебното производство по безспорен начин беше установено, че Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция не е разработила  и не е публикувала на интернет страницата си правила за намаляване или отказване на финансова помощ по мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Следва да се има предвид, че тази разпоредба е в сила от  09.10.2018 год. и административният орган не може да се позовава на собственото си бездействие. Представените по делото Методическо ръководство  за прилагане на мярката и инструкция за работа в  продуктовата подсистема не  са правилата по смисъла на чл. 28а, ал. 2 от наредбата.

            По отношение на материалната законосъобразност на оспорения административен акт съдът намира следното:

            Административният орган е приел, че оспорващият не отговаря на изискването на чл. 4 и чл. 10, ал. 4 от  Наредба  4, тъй като приел за  установено, че на референтната дата 31.12.2022 год. отглежданите от него животни  в двата животновъдни обекта надвишавали, капацитета им, съгласно издадените към този момент удостоверения по чл. 137 от ЗВП.  Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 4 от Наредба № 4 съдържа  осем алинеи и множество точки и букви към тях,  но административният орган не е посочил на кое точно изискване  и правило  в чл. 4 не отговаря  оспорващия.

            Според чл. 10, ал. 4 от Наредба № 4 броят, видът и категорията на животните в животновъдния обект, в който се изпълняват дейностите по чл. 4, трябва да са в съответствие с капацитета на регистрирания по чл. 137 от ЗВМД  животновъден обект.

            Административният орган е обвързал така приетите от него нарушения с разпоредбите на чл. 28, ал. 1, т.1 и т. 4 и чл. 29  от Наредба №  4.

            За да е налице хипотезата на чл. 28, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4  съгласно която изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделския стопанин е заявил по-голям или по-малък брой животни, респективно по-голям или по-малък размер площи в сравнение с действително отглежданите животни или ползвани площи, и когато това противоречи на разпоредбите на чл. 4, следва да се установи кумулативното наличие на две фактически обстоятелства: Първо, че е заявен по-голям или по-малък брой животни с действително отглежданите и Второ, че , че това разминаване, води до нарушение на императивните изисквания, заложени в чл. 4 от Наредба № 4.  Само превишаването на капацитета на ЖО от действително отглежданите животни, спрямо броя на заявени за подпомагане животни, като обективен факт, когато не води до  нарушение на императивните изисквания, заложени в чл. 4 от Наредба № 4, не дава основание за отказ за финансиране по смисъла на чл. 28, ал. 1, т. 1 от Наредбата.

            В настоящия случай от данните по делото безспорно е установено, че в двата процесни животновъдни обекта  осигурената от оспорващия свободна подова площ в помещение и на двора е повече от минимално изискуемата свободна подова площ по чл. 4 от Наредбата, както по отношение на заявените за подпомагане, така и за фактическия брой  животните, които са отглеждани в тези обекти към референтната дата 31.12.2022 год.   /виж писмо л. 117-119; конст. прот. л. 158  на гърба  текста между таблиците,  прот. л. 224, извлеченията от  ИСАК л. 251-262/. Това  се потвърждава и от издадените по-късно удостоверения за регистрация на процесните животновъдни обекти /л.93 гръб и л. 94/, които са били представен от оспорващия за да докаже, че не е налице нарушение на чл. 4 от Наредбата, но които административният орган не е взел предвид.

            След като втория елемент от фактическия състав на чл. 28, ал. 1, т. 1 от  Наредба № 4, не е доказан,  не е налице и визираната в тази норма хипотеза, въз основа на която да се откаже  поисканата финансова помощ.

            Освен горното следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от Наредба №4 действително поставя изискване към земеделския стопанин броят, видът и категорията на животните отглеждани в животновъдния обект в който се изпълняват дейности по чл. 4 от Наредбата, да съответства на капацитета на животновъдния обект регистриран по реда на чл. 137 от ЗВМД. С оглед разпоредбата  на чл. 12, ал. 6 от Наредбата обаче е несъмнено, че в животновъдния обект може едновременно да се отглеждат животни за които се кандидатства за подпомагане за дейностите по чл. 4 и такива за които не се кандидатства, като общият брой на всички животни следва да съответства на капацитета на ЖО, определен в удостоверението за регистрация по чл. 137 от ЗВМД.

            Целта на разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от Наредба № 4/8.08.2017 г. е да се гарантира съответствие с капацитета на ЖО, регистриран по реда на чл. 137 от ЗВМД. Същественото обаче е, че изискването отглежданите животни в ЖО в който се изпълняват дейности по чл. 4 от Наредба № 4/8.08.2017 г., да не превишават по брой, вид и категория капацитета, съгласно удостоверението за регистрация, само по себе си не е елемент от фактическия състав и основание за отказ за финансиране по смисъла на чл. 28, ал. 1, т. 1, т. 4  от Наредба № 4/8.08.2017 г. Разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 1 говори за разминаване между броя на заявените за финансиране и действително установените в ЖО животни, а не за разлика между капацитета на ЖО по удостоверение за регистрация и установеното в него действително положение.  Отделен е въпросът, че отглежданите към 31.12.2022 год. животни в ЖО с ВР № 7261-0025  изобщо не е надвишавал  регистрирания капацитет на обекта,  съгласно издаденото и действащо към този момент Удостоверение за регистрация  по чл. 137 от ЗВМД.  Макар и формално към референтната дата 31.12.2022 год. броя на отглежданите животни в ЖО с ВР № 7261-0066   да е надвишавал регистрирания капацитет, съгласно действащото към тази дата удостоверение за регистрация по чл. 137 от ЗВМД, то това  надвишаване, както беше посочено по-горе, не е довело до нарушаване на изискванията на чл. 4 от Наредбата № 4  за минимално необходимата свободна подова площ.

            Посоченото в оспореното писмо правно основание по чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4 също не съответства на изложените фактически основания. Разминаването в броя животни към датата на кандидатстване (подаване на заявление за подпомагане/плащане) и към референтната дата на извършените административни проверки, както и несъответствието на броят им с регистрирания капацитет на животновъдния обект, не представлява нарушение на някое от изискванията за хуманно отношение към животните по смисъла на чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4. Изискванията на хуманно отношение към животните са регламентирани в чл. 149 – чл. 151 от ЗВМД, в Наредба № 44/20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти и в редица други наредби, в които са предвидени специални правила за защита и хуманно отношение при отглеждането на определен вид животни.

            Ветеринарномедицинските изисквания за защита и хуманно отношение се отнасят до начина на отглеждане и използване на животните, който трябва да съответства на тяхното развитие и предназначение и да е съобразен с физиологичните им нужди,  етологични особености, както и до изискванията към сградите и помещенията в животновъдните обекти, спазването на минималните зоохигиенни норми в тях и осигуряването на мерки за биосигурност. В процесния случай няма данни, а и административният орган не твърди да е нарушено някое от ветеринарномедицинските изисквания, чието спазване е вменено в задължение на собственика/ползвателя на животновъдния обект.

            Ето защо приетото от органа правно основание за постановения отказ на чл. 28, ал. 1 ,т. 4 от Наредба № 4 не намира опора в установените по делото факти.

            По отношение на  посочената в оспорения акт разпоредба на чл. 29 от  Наредба № 4 следва да се посочи, че  административният орган не е посочил, коя от петте хипотези на тази разпоредба е приел, че е налице, което осуетява възможността на съда да прецени  съответствието на оспореното писмо с материалното право. Наред с това  нито едно от фактическите обстоятелства, посочени в мотивите на писмото, не може да обоснове прилагането на която и да е хипотеза на чл. 29.

            С оглед на горното съдът счита, че оспореното писмо е издадено при неправилно тълкуване и приложение на материалноправните разпоредби от относимия подзаконов нормативен акт – Наредба № 4. Освен това е установено – от новото удостоверение от ОБДХ - Разград, че несъответствието в броя на животните и в двата животновъдни обекта не е било налице и към датата на издаване на процесния административен акт. Това обстоятелство изобщо не е било взето предвид от административния орган.

            Оспорения административен акт не съответства и на целта на закона. В случаи като процесния – при установяване на по-голям брой отглеждани в ЖО животни, в сравнение със заявения такъв за подпомагане, но без да са нарушени завишените изисквания за свободна подова площ, регламентирани в Наредба № 4, както и другите изисквания за хуманно отношение  към ЕПЖ и ДПЖ, целта е селският стопанин  да бъде подпомогнат за извършваните от него дейности по мярката в съответствие с броя на заявените за подпомагане животни, т.е. в рамките на броя животни, посочен в заявлението, а не да бъде санкциониран за неспазване на ангажимент, който реално не е поемал пред бенефициента. Ако в обекта бяха установени по-малко животни от заявените, то тогава безспорно би имало основания за отказ или за намаление за финансовото подпомагане, поради неспазване на поетия от заявителя ангажимент за отглеждане на определен брой животни, но в процесния случай и при положение, че не са нарушени завишените изисквания на наредбата за свободна подова площ, то отказът за финансово подпомагане не кореспондира с целите, посочени в чл.1, ал. 2 от Наредба № 4.

            По изложените съображения съдът намира, че оспореният акт следва да бъде отменен и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по същество, съобразно указанията  по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на решението.

            Предвид изхода на делото искането на оспорващия за присъждане на разноски по делото, като своевременно направено, е основателно. То следва да се уважи в размер на доказаните разходи - 10 лв. за платена държавна такса за оспорването и  250 лв. договорено и изплатено в брой възнаграждение за един адвокат.

            Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОТМЕНЯ Уведомително писмо с изх. №  01-170-6500/29#5 от 26.07.2023 год. на  директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие” гр. Разград.       

            ВРЪЩА административната преписка на административния орган за ново произнасяне по същество, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на това решение.

             ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция София  да заплати на С. Д. Р. с ЕГН ********** с постоянен адрес  с. Т., област Р., ул. „******” № **.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в срок от 14 дни от съобщаването му на страните чрез Административен съд – Разград.

Съдия:	/п/