Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

гр. Пазарджик, 04.07.2019г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на двадесети юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                   

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

При секретаря Мария Кузева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №2838/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са по реда на чл.422 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1, ал.2, чл.92 и чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване на вземанията по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която ответникът Б.А.В. дължи на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД сумата 871,62лв., включваща 507,05лв. главница, 45,20лв. договорна лихва за периода 14.01.2017г. – 13.07.2017г., 250,83лв. компенсаторна неустойка, 45лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение и 23,54лв. обезщетение за забава за периода 24.10.2017г. - 31.10.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 31.10.2017г., до плащането.

Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД твърди, че по силата на рамков договор за продажба на вземания от 30.01.2017г. и приложение №1 към него от 01.09.2017г. е придобил от цедента „Изи Асет Мениджмънт“ АД вземане към ответника, ведно с неговите привилегии и обезпечения, произтичащо от договор за паричен заем №2701054 от 12.12.2016г.,  като длъжникът е уведомен за цесията от предишния кредитор, евентуално с връчване на приложеното към исковата молба уведомление по чл.99, ал.3 ГПК. Твърди, че в изпълнение на договора цедентът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставил на ответника Б.А.В. заем в размер на 600лв. Със същия договор ответникът се задължил да върне заема и да плати възнаградителна лихва в размер на 45,20лв. в срок до 13.06.2017г. на шест равни месечни погасителни вноски по 110,45лв. всяка. Освен това ответникът поел задължение в 3-дневен срок след сключване на договора да предостави на заемодателя обезпечение под формата на поръчителство от трето лице, а при неизпълнение на това задължение – да заплати  компенсаторна неустойка по чл.4, ал.2 от договора в размер на 301,38лв., която се изплаща разсрочено на равни части, включени към месечните погасителни вноски по заема. Със същия договор ответникът се задължил при забава на плащанията от негова страна да възстанови на заемодателя направените разходите за извънсъдебно събиране на просрочените задължения, като размерът на разходите е определен предварително на 9 лв. за всеки 30 дни просрочие, но не повече от 45лв.

Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задължението да предостави обезпечение на кредитора, поради което дължи неустойката по чл.4, ал.2 от договора. Освен това допуснал забава на задължението за заплащане на месечните погасителни вноски, поради което считано от 13.06.2017г. – падежът на последната погасителна вноска, за него възникнало задължение да заплати мораторно обезщетение в размер на законната лихва върху просрочената главница, за периода на забавата, възлизащо на 23,54лв. Тъй като просрочието продължило над 150дни, възникнало и задължение да заплати разходите за извънсъдебно събиране в максималния размер от 45лв.

От общо дължимото по договора за кредит ответникът платил частично 161лв.

Ищецът твърди, че за събирането на непогасения остатък се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от Районен съд - Пазарджик по ч.гр.д. №4461/2017г. Поради  нейното връчване на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК иска от съда да установи съществуването на вземанията в размера по заповедта за изпълнение. Претендира присъждането на разноски в исковото и в заповедното производство.

С определение № 2468 от 25.09.2018г. производството е прекратено частично на основание чл.232 ГПК по отношение на установителните искове за съществуване на вземането в размер на 45лв. – разходи за извъснсъдебно събиране и вземането в размер на 23,54лв. – мораторно обезщетение. В същата част е обезсилена заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК.

Ответникът Б.А.В. е редовно уведомен за инициираното съдебно производство с надлежно връчено съобщение по чл.131 от ГПК, както и чрез призовка за явяване в съдебно заседание. Същият не е представил отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, не се е явил в единственото по делото открито съдебно заседание на 19.10.2017г. и не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.

С определение, постановено в открито съдебно заседание на 30.05.2019г. на основание чл.226, ал.2 ГПК съдът е допуснал участието на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД като трето лице помагач на страната на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД поради прехвърляне на спорното право в течение на производството.

Третото лице помагач, чрез процесуалния си представител, е направило искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, с каквото право разполага на основание чл.221, ал.1 ГПК.

Съдът, като установи, че на ответника са указани последиците от неспазването на правилата за размяна на книжа между страните и от неявяването му в съдебно заседание и предвид вероятната основателност на исковете с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 и чл.239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, без да излага мотивите си за него. С решението следва да признае за установено по отношение на ответника съществуването на взимането по издадената срещу него заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

Предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените пред настоящата инстанция разноски в размер на 375лв., от които 125лв. държавна такса, 150лв. възнаграждение на ВЛ и 100лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25, ал.1 НЗПП.

Следва да се постанови осъдителен диспозитив, на основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК за разноските на ищеца в заповедното производство, които възлизат на 75лв. Тъй като заповедта за изпълнение е обезсилена за част от вземането, разноските следва да се присъдят съразмерно на потвърдената част от вземането, т.е. в размер на 60лв.

На основание чл.78, ал.10 ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски.

 Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 и чл.238, ал.1 от ГПК съд

 

Р Е Ш И:

 ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът Б.А.В. с ЕГН ********** дължи на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК ********* част от вземането по заповед №2910/18.11.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №4461/2017г., по описа на РС-Пазарджик, включващо 507,05лв. главница, 45,20лв. договорна лихва и 250,83лв. компенсаторна неустойка, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК /31.10.2017г./ до плащането на задължението, произтичащо от договор за паричен заем №2701054 от 12.12.2016г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника Б.А.В..

 ОСЪЖДА ответника Б.А.В. да заплати на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД  сумата от 375 лева съдебни разноски в настоящото производство и сумата от 60 лева съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №4461/2017г., по описа на РС-Пазарджик.

 Производството е проведено с участието на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* като трето лице помагач на страната на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД.

 РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 ГПК.

 ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните.

 Указва на ответника, че може в едномесечен срок от връчването на преписа да поиска отмяната на решението пред Окръжен съд - Пазарджик на основанията, посочени в чл.240 ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: