№ 16
гр. ЛЕВСКИ, 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на осми февруари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова
Административно наказателно дело № 20234410200264 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд - Левски е образувано настоящото съдебно производство
по постъпила жалба от В. М. Н., ЕГН**********, с пост. адрес: гр.***,
против наказателно постановление №23-0293-000889, издадено на
18.09.2023г. от началника на РУ в ОДМВР Плевен, РУ–Левски, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 150
лв., на основание чл. 179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител оспорва
издаденото наказателно постановление, като счита същото за неправилно и
незаконосъобразно.
Твърди, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.
Навежда съображения, че жалбоподателят не е извършил твърдяното
нарушение; че е допуснато нарушение на императивната разпоредба на чл. 57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, като не е посочено точното място на извършване на
нарушението – нито километър на пътя, нито пък номер на дом, пред който е
извършено нарушението.
Искането е съдът да отмени обжалваното наказателно постановление
като незаконосъобразно.
За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява
представител.
В с.з. се явява жалбоподателят. Представлява се от упълномощен
1
защитник, който поддържа жалбата. Навежда подробни съображения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на АУАН на 02.09.2023г. срещу жалбоподателя, затова че на
същата дата в 14:38 ч. в с. Българене, ул. Сливница, с посока на движение към
гр. Бяла, управлява МПС *** с посочен рег. номер, негова собственост, като
на десен завой извършва неправилно изпреварване, с което създава пречка и
опасност за насрещно движещите се МПС.
Посочена като нарушена е разпоредбата на чл. 42, ал.2, т.2 пр.1 от
ЗДвП – създава опасност при изпреварване за насрещно ППС при навлизане в
пътна лента, предназначена за движението им.
За констатираните с АУАН нарушения административно наказващият
орган е издал на 18.09.2023г. обжалваното наказателно постановление, с
което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 150 лв.
Така описаната фактическа обстановка се установява от приложените
писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели.
Актосъставителят твърди в показанията си, че със свидетеля са
изпълнявали служебните си задължения по утвърден график в с. Обнова и
пред тях минал лек автомобил *** със заличен заден номер. Включили
светлинен сигнал и тръгнали след процесния автомобил, водачът на който
започнал да ускорява. Автомобилът бил застигнат в с. Българене. На завоя на
центъра на селото водачът направил рязко изпреварване от лявата страна на
товарен автомобил, след което минал пред него и поел по уличката, с цел да
поеме по земен път, където бил спрян.
Свидетелят, също полицейски служител, сочи в показанията си, че в
Българене, на завоя преди центъра водачът - жалбоподател изпреварил
отново автомобил, след което свил вдясно и се опитал да мине по черния път,
където спрял.
Разпитваният свидетел не е в състояние да уточни какъв автомобил е
изпреварил водачът и посочва, че по целия път е имало насрещно движение.
Жалбоподателят е наказан за това, че на десен завой е извършил
неправилно изпреварване, с което е създал пречка и опасност за насрещно
движещите се МПС. Нарушението е квалифицирано по чл. 42, ал.2, т.2 от
ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, "Водач, който ще предприеме
изпреварване, е длъжен: когато при изпреварването навлиза в пътна лента,
предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки
за превозните средства, движещи се по нея.
При тези факти съдът счита, че доказателствената сила на АУАН е
разколебана. При извършената служебна проверка съдът констатира
2
нарушаване на процесуалните правила в рамките на
административнонаказателното производство. От една страна в УАУН не са
отразени обстоятелствата, при които е извършено деянието, както и самото
нарушение, съобразно установеното в закона – чл. 42, ал.1, т.3 и т.4 от ЗАНН
– мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и
обстоятелствата, при които то е извършено. В АУАН липсват фактически
данни относно това как точно жалбоподателят е създал опасност при
изпреварване, за насрещното ППС, при навлизане в пътната лента,
предназначена за движението му, кой автомобил е изпреварил, не е направено
описание на насрещно движещето се МПС; каква е била маркировката, имало
ли е поставен знак „забранено изпреварването“. Нито в АУАН, нито в НП са
описани тези обстоятелства. Начинът на описание на нарушението в АУАН и
НП не дава представа за конкретна опасност.
Санкцията в чл. 179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП е предвидена именно
защото нарушителят с действията си е създал опасност в конкретна ситуация
по отношение на конкретни лица, като създадената опасност се отнася до
конкретни обстоятелства.
Противоречиви са писмените и гласни доказателства, събрани по
делото, относно факта какво точно нарушение е извършил жалбоподателят,
което води до невъзможност да се изследват релевантните обстоятелства за
преценка отговорността на водача за вмененото му нарушение както от
обективна, така и от субективна страна. Това от своя страна води до
неустановеност на факта на твърдяното нарушение.
Тези обстоятелства е следвало да се установят още при съставяне на
АУАН и с оглед на пълното описание на нарушението да бъдат посочени в
него.
Поради изложеното съдът приема, че актосъставителят не е отразил в
акта и НП пълно и точно самото нарушение и обстоятелствата, при които е
било извършено.
В случая е неприложима разпоредбата на чл. 53, ал.2 ЗАНН, според
която наказателното постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършване на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Като не е отразил правилно и в пълнота нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, АНО е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила, което е довело до накърняване правото
на защита на жалбоподателя.
От установените в хода на съдебното следствие факти съдът не може да
изведе правния извод, че жалбоподателят е извършил нарушението, което му
е вменено във вина, поради което жалбоподателят не следва да носи
административнонаказателна отговорност, а наказателното постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане за
присъждане разноските по делото на основание чл. 38, ал.2 от ЗА.
3
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по
чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА е установено със закон. Когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА,
адвокатът оказал на страната безплатна правна помощ, има право на
адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това
свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за
правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното
възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.3 от ЗА. Налице са
посочените предпоставки, поради което следва да бъде заплатено от
ответника адвокатското възнаграждение в размер на 400 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №23-0293-000889, издадено на
18.09.2023г. от началника на РУ в ОДМВР Плевен, РУ – Левски, с което на В.
М. Н., ЕГН **********, с пост. адрес: гр.*** е наложено административно
наказание глоба в размер на сто и петдесет лева на основание чл. 179, ал.1,
т.5, пр.5 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР- Плевен да заплати на адв. Р. Р. за осъществена по
реда на чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата адвокатска защита,
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
4