№ 701
гр. Бургас, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120202896 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Л. СТ. против Наказателно постановление
№ 20-0769-005473/29.01.2021 г. на Началник група към ОДМВР – Бургас,
Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл.
175, ал. 2, вр. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Претендира се отмяна
на обжалваното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Възразено е, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение.
Съдържа се оплакване, че не е посочена конкретната правна рамка,
съотносима към предписанията на светлинната сигнализация, която водачите
следва да спазват. Заявена е претенция за направените по делото разноски.
Въззиваемата страна в съпроводително писмо е изразила писмено
становище за неоснователност на жалбата. В противен случай, ако съдът я
уважи и жалбоподателят претендира разноски, на осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН
прави възражение за прекомерност на възнаграждението на защитника-
адвокат.
В с. з. жалбоподателят и неговият процесуалният представител-адвокат
1
поддържат жалбата. В писмени бележки е изразено становище, че от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства не се установява
виновно поведение на жалбоподателя.
Въззиваемата страна не изпраща представител в с. з.
След като обсъди направените в жалбата оплаквания, писменото
становище на въззиваемата страна, събраните по делото писмени и гласни
доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно
постановление, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Срещу М. Л. СТ. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение серия АА № 350381/11.08.2020 г. за това, че на 11.08.2020 г.,
около 11,20 часа, в гр. Бургас, ул. „Дунав“ в посока към ул. „Копривщица“
управлява лек автомобил „Хонда Акорд“ с рег. № А ** НА, като на
кръстовището с бул. „Демокрация“ преминава на забраняващ сигнал на
светофарната уредба, работеща в нормален режим и снабдена със
секундарник, отчитащ смяната на сигнала и се блъска в преминаващото МПС
лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № **, по който начин виновно е нарушил
чл. 6, т. 1 от ЗДвП. АУАН е подписан с възражение за несъгласие с
констатираното нарушение. Вписано е от жалбоподателя, че при навлизане в
кръстовището е имал зелена светлина на двата светофара в кръстовището,
въпреки което движението по бул. „Демокрация“ било спряло. В срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН са депозирани писмени възражения, в които се оспорва
коректността на констатацията по акта и наличието на виновно поведение от
страна на жалбоподателя.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление, в което административно-наказващият орган е възприел
изцяло отразената в акта фактическа обстановка и сочената от
актосъставителя нарушена разпоредба по ЗДвП, но в допълнение е вписал, че
от ПТП има материални щети и е пострадал водачът на лек автомобил
„Мерцедес“ с рег. № ** С.В. с контузия на главата, като е санкционирал
жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 2, вр. 1, т. 5 от ЗДвП.
Със съставения Констативен протокол за ПТП, ведно със схема на ПТП
№ 2, без да е посетено местопроизшествието, е установено, че ПТП е
2
възникнало в кръстовището на ул. „Демокрация“ и ул. „Дунав“ в гр. Бургас,
като автомобилът на жалбоподателя, движещ се по ул. „Дунав“ след
навлизане в кръстовището блъснал с предната си част странично дясната част
на управлявания от С.В. автомобил след навлизането му в кръстовището по
бул. „Демокрация“.
От показанията на св. З.Д. – мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР – Бургас, съставител на констативния протокол и на
АУАН, се установява, че същият след запознаване със записите от
видеокамерите на кръстовището, е констатирал, че преди автомобилът на
жалбоподателя да настъпи стоп-линията е светнала жълта сигнализация на
неговата светофарна уредба и след навлизане в кръстовището се е сблъскал с
автомобила на Вълканова, който пък е навлязъл в кръстовището при червена
светофарна сигнализация.
Наказателното постановление е връчено на сакционираното лице на
03.02.2021 г., а въззивната жалба е депозирана на 10.02.2021 г.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
от надлежно легитимирано лице и е допустима, а разгледана по същество се
явява основателна по следните съображения:
АУАН е съставен от компетентен орган – мл. автоконрольор, а НП е
издадено от компетентен орган – от Началника на група към ОДМВР –
Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, на обслужваната територия гр.
Бургас, в съответствие с разпореденото овластяване със Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание
регламентиращите компетентността на наказващите органи разпоредби на
закона – чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1 б. „а“ от ЗАНН.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателното
производство, приключило с обжалваното НП, е допуснато съществено
процесуално нарушение, което опорочава процедурата и издаденото
наказателно постановление, и е основание за отмяната му, като
незаконосъобразно.
3
Нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП съдържа задължение за участниците в
движението, каквито са водачите на пътни превозни средства, да се
съобразяват със светлинните сигнали, а съгласно дефиницията на § 6, т. 30 от
ДР на ЗДвП, пътнотранспортно произшествие е събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път,
пътно съоръжение, товар или други материални щети. В тази връзка, в АУАН
е прието, че водачът е преминал на забраняващ сигнал на светофарната
уредба, като са установени от актосъставителя обстоятелства по механизъм
на сблъсък на две МПС-та, но в акта липсва каквото и да е словно/фактическо
описание за настъпили: нараняване на хора, повреда на пътно превозно
средство или други материални щети, т. е. не са посочени обстоятелства,
които да индивидуализират нарушението по начина, изискуем съгласно чл.
42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, респективно които да изпълват състава на
нарушение, при което да е настъпило ПТП по смисъла на закона.
Административно-наказващият орган от своя страна е приел, че водачът е
допуснал ПТП с пострадал и материални щети в резултат на преминаване на
забраняващ сигнал на светофарната уредба, каквито фактически
обстоятелства относно ПТП не са били вменени на жалбоподателя с АУАН и
е недопустимо за пръв път да му се вменяват с НП. Следователно, след като
по надлежен начин – с акта, не е установено наличието на ПТП, не е налице
основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, санкционираща нарушител, който
причини пътнотранспортно произшествие. Доколкото с наказателното
постановление се санкционира установено по надлежния ред /с АУАН/
нарушение, не може да бъде повдигано ново обвинение за нарушение за
първи път в постановлението. Изискването за съответствие между
обвинението по АУАН и по НП гарантира спазване на принципа за налагане
на наказание за това нарушение, което е установено по реда на ЗАНН и за
което е уведомено наказаното лице с възможност за защита в тридневен срок
от връчване на акта. По този начин се ограничава възможността на
нарушителя да се запознае изцяло с обвинението на по-ранен етап от
административно-наказателната процедура, когато за него съществува
възможността да се защити по реда на чл. 44 от ЗАНН.
4
Незаконосъобразно протеклият процес на реализиране на
административно-наказателна отговорност обуславя отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Атакуваното наказателно постановление се явява и неправилно.
Събраните по делото доказателства сочат на липса на виновно поведение на
жалбоподателя, като участник в движението по пътищата, с което да е
реализирал състава на административно нарушение, във връзка със
задължението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Безспорно се установи, че преди
автомобилът му да настъпи стоп-линията е светнала жълта сигнализация, т. е.
е навлязъл в кръстовището на жълта светлина, която според чл. 31, ал. 7, т. 4
от ППЗДвП означава "Внимание, спри!", като в правилника е допуснато
изключение от това предписание – това не се отнася само за онези от
водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било
разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да
спрат, без да създадат опасност за движението. При подаване на този сигнал
на кръстовище водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са
длъжни да го освободят. Попадайки именно в хипотезата на изключението,
жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение – да е преминал на
забраняващ сигнал на светофарната уредба, поради което НП подлежи на
отмяна като неправилно.
При този изход на делото, на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.
1 от АПК, на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Съобразно договор за правна защита и съдействие от
18.06.2021 г., договореното и платено възнаграждение е 350 лева. Съдът
намира за основателно направеното от въззиваемата страна възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, който се претендира от въззивника.
Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, при възражение за прекомерност на хонорара,
съдът може да намали същия съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, но не по-малко от минимално определения размер по чл.
36 от Закона за адвокатурата. Ал. 2 на последната разпоредба препраща към
Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, според чл. 18, ал. 2 от която, ако административното
наказание е под формата на имуществена санкция, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията.
5
Съответно според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела при интерес до 1 000 лева
възнаграждението е 300 лева, до който размер следва да бъде присъден
адвокатският хонорар.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0769-005473/29.01.2021 г.
на Началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас,
с което на М. Л. СТ., с ЕГН **********, от ***, на основание чл. 175, ал. 2,
вр. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
200 лева за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да заплати на М. Л. СТ., с ЕГН
**********, от ***, сумата 300 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6