Решение по дело №4663/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260037
Дата: 18 януари 2021 г. (в сила от 21 април 2021 г.)
Съдия: Венета Димитрова Иванова
Дело: 20202120204663
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е   260037

                                                           гр.Бургас, 18.01.2021г.

 

                                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, XLIX наказателен състав, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                                      Районен съдия: Венета Иванова

 

при секретаря Гергана Стефанова, като разгледа докладваното от съдията Иванова НАХД № 4663/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред РС-Бургас е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН и е образувано по жалба на В.С.Б., ЕГН **********, с адрес ***, срещу наказателно постановление РД-05-28/28.09.2020г., издадено от Директора на Регионална здравна инспекция-Бургас /РЗИ-Бургас/, с което на В.С.Б., ЕГН **********, на основание чл.209а, ал.4 вр. ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/  е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 /триста/ лв., за нарушение  по чл. 209а , ал. 1 от ЗЗ вр. 63, ал. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/ вр.  т.I.4 от заповед № РД 01-402/15.07.2020г. на Министъра на здравеопазването.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично в съдебно заседание. Поддържа жалбата, излага доводи за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, тъй като твърди, че изложеното в него не отговаря на действителността. Моли наказателното постановление да бъде отменено, като излага доводи за маловажност на случая.

Въззиваемата страна РЗИ-Бургас се представлява от юрк.П.. Същата оспорва жалбата, като твърди, че нарушението е безспорно установено, независимо че жалбоподателката е носила маска на лицето си , тъй като същата е покривала само устата й, но не и носа й, каквото е изискването на законовите разпоредби.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е допустима.

 

На 22.07.2020г. св.Ж.П. – инспектор в отдел ДЗК, Дирекция ОЗ, при РЗИ Бургас съвместно с колежката си Л. С. извършили проверка в търговски обект -хипермаркет „Б.“ , находящ се в гр.Бургас, ж.к.И.. По време на проверката св.Ж.П. установила, че една от работещите в магазина служителки е с поставена неправилно защитна маска на лицето, поради което се запътила към управителката и настояща жалбоподателка, за да я уведоми за установеното. В този момент В.Б. подреждала стоки на витрините в магазина и била обърната съответно към витрините и с гръб към идващите към нея инспектори. Служителите на РЗИ й се представили и в момента, в който тя се обърнала към тях, те видели, че нейната маска също не е поставена правилно, тъй като носът й не бил покрит, а само устата. Обяснили й ,че на нея също ще й съставят акт.

Св.Ж.П. съставила процесния АУАН на Б. веднага в нейно присъствие. В акта било вписано, че Б. работи в закрито обществено място без защитна маска да покрива носа й, с което е нарушила чл.63 от Закона за здравето /ЗЗ/ вр.  т..4, приложение 3 от заповед № РД 01-402/15.07.2020г. на Министъра на здравеопазването. Б. разписала акта, като посочила като възражение, че в момента е зареждала напитки и при обръщане към инспекторите е дръпнала леко маската си надолу под носа си, за да си поеме дъх.

Въз основа на АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление. На лицето нарушител било наложено административно наказание глоба в минимално предвидения в приложената санкционна норма на чл. 209а ал. 1 от ЗЗ размер от 300 лв. До момента на издаване на процесното наказателно постановление няма данни В.Б. да е била санкционирана за други нарушения по ЗЗ или подзаконови актове по неговото прилагане.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на свидетеля Ж.П., АУАН №1109/22.07.2020 г., НП № РД-05-28/28.09.2020г., издадено от Директора на Регионална здравна инспекция-Бургас,както и останалите писмени доказателства по делото.

            АУАН е съставен от длъжностно лице, притежаващо материална и териториална компетентност по смисъла на чл. 209а, ал.3 от ЗЗ.

            Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, притежаващ правомощие за това, произтичащо от разпоредбата на чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето.

Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗЗ – в редакцията на Закона, действаща към процесната дата 22.07.2020 г.: " При непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка.  ".

При обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област.

Цитираната заповед на министъра на здравеопазването, била издадена по предложение на главния държавен здравен инспектор във връзка с разпространението на вируса COVID-19 на територията на Р. България на основание чл. 63, ал. 4 и 11 и чл.63в  от Закона за здравето.  Същата е в сила от 16.07.2020г. Във връзка с епидемичната обстановка от разпространението на вируса, на посоченото основание били издадени поредица от заповеди, сред които и цитираната, с които били въведени временни противоепидемични мерки за територията на страната.

Съгласно чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ – отново в редакцията на Закона, действаща към процесната дата 22.07.2020 г., "Който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.“.

Видно от посочените разпоредби и приложената към делото заповед № РД 01-402/15.07.2020г. на Министъра на здравеопазването и приложение № 3 към нея безспорно Б. на 22.07.2020г. е изпълнявала трудова дейност в закрито обществено място, за което са важими въведените със заповедта положения по т.I.4.

            При издаването на наказателното постановление обаче е допуснато съществено процесуално нарушение – с оглед изискването за описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, а именно в съдържанието му е посочено, че жалбоподателят е без защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата. Фактическото твърдение, че е без друго средство, покриващо носа и устата е въведено за първи път в наказателното постановление, констатация в същия смисъл липсва в съдържанието на акта, където е посочено, че жалбоподателят е  със защитна маска, която не покрива носа, каквото е било и действителното фактическо положение. Посоченото съществено нарушава правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, както и процесуалните правила, доколкото изводът за осъществено административно нарушение АНО може да формира само въз основа на фактите, изложени в акта, като е недопустимо да ги разширява и допълва, както е сторено в случая. Посоченият порок сам по себе си според настоящия съдебен състав е основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

            Според настоящия състав е допуснато и друго процесуално нарушение от актосъставителя и АНО, изразяващо се в липса на конкретизация нарушението с коя точно от  двете форми на изпълнително деяние по санкционната норма е осъществено, а именно с описаното поведение жалбоподателката нарушила ли е въведените противоепидемични мерки или не ги е изпълнила. Нарушението е съществено, тъй като отново възпрепятства правото на защита на жалбоподателя.

            Извън изложеното, от събраните доказателства по делото настоящият съдебен състав намира, че дори и жалбоподателят формално да е осъществил състава на соченото нарушение, то случаят е маловажен.

            Видно от разпоредбата на чл.28 от ЗАНН , в редакцията към датата на установяване на нарушението, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено,че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

            Видно от установената фактология по делото, в случая не се касае до абсолютно неспазване и игнориране на процесната заповед на Министъра на здравеопазването. Действително процесните противоепидемични мерки са въведение с цел осигуряване живота и защита на здравето на гражданите и е с висок обществен интерес спазването им, но при ангажиране на административнонаказателната отговорност АНО следва да отчете и конкретните фактически обстоятелства на нарушението. В случая жалбоподателката към момента на извършване на проверката е имала поставена защитна маска на лицето. Същата е полагала физически труд, изразяващ се в навеждане и изправяне с бутилки от напитки в ръцете и подреждането им на витрини в магазина. Времето на извършване на проверката е в най-горещия период от годината-22.07.2020г. Няма данни около жалбоподателката да е имало в близост други лица и същата да е имала прояви на остра респираторна болест. В контекста на така изложеното е следвало АНО да вземе предвид направеното възражение от нея, което настоящият състав намира за напълно житейски логично,  че е дръпнала инстинктивно маската леко надолу под носа си, за да си поеме дъх, като се има предвид, че е била и изненадана от посещението на контролните органи. Въпреки това маската е продължила да покрива устата й. Дори и формално да е налице нарушение на сочените законови разпоредби според настоящия състав случаят се отличава със значително по-ниска обществена опасност от обикновените случаи на нарушение от този вид, поради което целите на чл.12 от ЗАНН биха били постигнати и с отправяне на предупреждение към нарушителя. В съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н.д. № 1/ 2005 г. на ВКС, неприлагането от административнонаказващия орган на нормата на чл. 28 от ЗАНН при наличието на предпоставките за това, води до материална незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.

            По сочените съображения настоящият състав намира, че процесното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Предвид изхода на делото, разноски се полагат на жалбоподателя, но той не е претендирал такива, поради което не се налага произнасяне в тази насока.

Предвид изложените съображения, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление РД-05-28/28.09.2020г., издадено от Директора на Регионална здравна инспекция-Бургас, с което на В.С.Б., ЕГН **********, на основание чл.209а, ал.4 вр. ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/  е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 /триста/ лв., за нарушение  по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ вр. 63, ал. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/ вр.  т.I.4 от заповед № РД 01-402/15.07.2020г. на Министъра на здравеопазването.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                 

 

                                                                  Районен съдия:........................

Вярно с оригинала: Г.Ст.