МОТИВИ:
Подсъдимият Д.И.П. - род. на xxxгxxx, българин, българско
гражданство, жител и живущ xxx, със средно образование, безработен, разведен, неосъждан, с ЕГН:
xxxxxxxxxx е обвинен в това, че за периода от м. декември 2005г. до м. юли
2009г. включително, след като е бил осъден с влязло в сила на 29.09.2005г. съдебно
решение на Районен съд-М., постановено по гр. дело № 899/2005г. да издържа свои
низходящ - детето си Т. Д. И., с ЕГН xxxxxxxxxx, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно: 44 месечни
вноски както следва: от м. декември 2005г. до м. септември 2007г. вкл. - 22
месечни вноски по 40, 00лв в размер на 880лв. ; от м. октомври 2007г. до м. юли
2009г. вкл. - 22 месечни вноски по 60лв. в размер на 1 320лв. - всичко на обща
стойност 2 200 лв - престъпление по чл. 183, ал.
1 от НК.
Представителят
на обвинението поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, счита същото
за безспорно установено по делото и моли съда да признае подсъдимия за виновен,
като приложи разпоредбата на чл. 54 от НК при определяне на наказанието и
наложи на същия наказание “пробация”, чрез налагане на пробационите мерки:
задължителна регистрация по настоящия адрес на подсъдимия, с периодичност два пъти
седмично, всеки вторник и четвъртък от седмицата, за срок от осем месеца
и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца, както
и мярката по чл. 42а, ал. 2, т. 4 от НК – включване в курсове за професионална
квалификация също за срок от осем месеца. Счита, че така определено същото би
изпълнило целите на наказанието както по отношение на подсъдимото лице, така и
по отношение на останалите членове на обществото.
Подсъдимият по делото
прави самопризнание, като изцяло признава фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт на РП - М., като е изразил становище, че е съгласен да
не се събират доказателства за тези факти. Съзнава извършеното и съжалява. Служебният
защитник на подсъдимия по делото предлага на съда да постанови присъда с която
признае подсъдимия за виновен, като определи наказанието на същия при условията
на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”в” от НК, като замени наказанието “пробация” с
глоба, в минимален размер от сто лева, като отчете наличието на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства.
Представените и приети от съда по делото
доказателства са писмени и гласни.
Съдът след като ги обсъди в тяхната връзка и
съобрази становищата на страните, приема за установено следното:
Св. Д.И.П. и подсъд. Д.И.П. сключили
граждански брак на 29.10.1994г. в гр. М., за което бил издаден и акт № 282 от
същата дата. На 13.05.1997г. им се родила дъщеря - Т. Д. И.. Тъй като взаимоотношенията
между двамата родители се влошили, с решение по гр. дело № 899/2005г. на
Районен съд-М., в сила от 29.09.2005г. бил допуснат развод между тях, като
съгласно решението упражняването на родителските права било присъдено на
майката. Съдът осъдил бащата да плаща ежемесечна издръжка на детето си в размер
на 40лв. Сумите по издръжката следвало подсъдимият да плаща на св. П. като
законна представителка на дъщеря им.
На 10.04.2006г. Районен съд - М. е издал по
гр. д. 899/2005г. изпълнителен лист в полза на св. П.. Впоследствие с решение
на РС - М. по гр. дело № 880/2007г., влязло в законна сила на от 27.12.2007г. месечната
издръжка била увеличена на 60лв., считано от 01.10.2007г. На 09.04.2008г. бил
издаден изпълнителен лист от Районен съд-М. по гр. дело № 880/2007г. на Д.П. за
изменение на месечната издръжка на детето й.
Подсъдимият след като бил осъден по гр. дело
№ 899/2005г. и гр. дело № 880/2007г. - двете по описа на Районен съд-М. да
издържа свой низходящ-дъщеря си Т. Д. И. с ЕГН xxxxxxxxxx не изплатил нито една
вноска до момента на подаване на жалбата от майката - св. П. до Районна
прокуратура - М., за което било образувано и досъдебното производство.
От показанията на св. П. е установено, че от
осъждането си до настоящият момент подсъдимият бил заплатил един единствен път
сумата от 100лв. -/на ръка/ за издръжка на детето си. Други суми не бил плащал.
Няма данни подсъдимият да е изплащал някакви
суми за издръжка на детето си. Видно от приложените справки от Дирекция „Бюро
по труда” - гр. М., подсъд. П. бил регистриран веднъж през 1990г. като
безработен, а след това и за времето от 30.03.1993г. до 05.07.1993г. След тази
дата регистрацията му е прекратена и няма нова регистрация като лице, търсещо
работа.
Съгласно чл. 82, ал. 1 от СК, родителите са
длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали
са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка
се дължи, дори и да съставлява особено затруднение за родителите. За времето от
м. декември 2005г. до м. юли 2009г. вкл. подсъд. П. не е изпълнявал своите
задължения на родител, от които не може да бъде освободен, дори да няма доходи.
За посочения период подсъдимият не е заплатил дължимите ежемесечни издръжки за
дъщеря си Т., а през цялото това време за всичките потребности на детето се е
грижела майката - св. П..
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от самопризнанието на
подсъдимия. Производството по делото е разгледано по реда на чл. 370 и сл. от НПК. Съдът приема самопризнанието на подсъдимия, който признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Самопризнанието се
подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което съдът
с определение в съдебно заседание по делото обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт на РП – М., на
основание разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК. Същото напълно съответства на
показанията на разпитаните свидетели на досъдебното производство по делото, същите
се подкрепят и от събраните по досъдеб. производство № 469/09год. по описа на
РУ на МВР - М. писмени доказателства.
Подсъдимият
П. не е осъждан видно от приетата като доказателство по делото справка за
съдимост.
С горното подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 183,
ал. 1 от НК: за периода от м. декември
2005г. до м. юли 2009г. включително, след като е бил осъден с влязло в сила на
29.09.2005г. съдебно решение на Районен съд-М., постановено по гр. дело №
899/2005г. да издържа свои низходящ - детето си Т. Д. И., с ЕГН xxxxxxxxxx, съзнателно
не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а
именно: 44 месечни вноски както следва: от м. декември 2005г. до м. септември
2007г. вкл. - 22 месечни вноски по 40, 00лв в размер на 880лв. ; от м. октомври
2007г. до м. юли 2009г. вкл. - 22 месечни вноски по 60лв. в размер на 1 320лв. -
всичко на обща стойност 2 200 лв.
От субективна страна деянието е извършено с
пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал
е настъпването на общественоопасните му последици и е целял тяхното настъпване.
Причини за извършване на деянията са - корист, незачитане на законите, ниска правна култура, безразличие
към възпитанието и нуждите на детето си.
При
определяне на наказанието съдът взе предвид вида наказание, предвидено в
съответните текстове на НК, разпоредбите на общата част на същия закон касаещи
материята, както и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. С
оглед индивидуализиране на наказанието, съдът съобрази степента на обществена
опасност на деянието, подбудите за неговото извършване, степента на обществена
опасност на подсъдимото лице, смекчаващите отговорността обстоятелства, съзнаването
на вината и съжаление за извършеното, чистото съдебно минало, както и отегчаващите отговорността обстоятелства – обществената
опасност на деянието.
Съдът
призна подсъдимия за виновен за извършеното деяние, представляващо престъпление
по чл. 183, ал. 1 от НК и приложи разпоредбата
на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”в” от НК. Предвид на това и съдът на основание чл. 183, ал. 1 от НК, във вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б.
”в” от НК и чл. 36 от НК и чл. 2, ал. 2 от НК наложи
на подсъд. П. наказание „ГЛОБА” В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА в размер на 250/двеста и
петдесет/лв. За всяко престъпление се прилага онзи закон, който
е бил в сила по време на извършването му, като ако до влизане на присъдата в
сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за
дееца. Съдът в случая приложи по – благоприятния за дееца закон, разпоредбата
на чл. 58а от НК преди изменението с бр. 26 от 2010год. на ДВ. Определяйки
размера на същата към средния размер предвиден в текста на закона, с оглед
имотното състояние на подсъдимия, който е безработен и не реализира доходи.
Така определеното наказание, съдът намира, че е от вид и
характер да изпълни целите на специалната и генералната превенция. Целите на
наказанието, както по отношение на подсъдимия, като го мотивират занапред да
спазва законите и установения правен ред, така и по отношение на останалите
членове на обществото, като им въздейства предупредително и възпитателно.
При горния изход на делото съдът
постанови подсъд. П. да заплати по сметка на ВСС сумата от 36 лева разноски по
водене на делото, както и сумата от 5лв. държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
При така изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: