Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Пазарджик,10.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на
десети април през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Мария
Кузева като разгледа докладваното от съдията Харизанова гр.д.№2520 по описа
за 2017
година и за да се произнесе
взе предвид следното :
В исковата си молба срещу А.Г.П. с ЕГН ********** ***
ищецът „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София,
ж.к.“Люлин“№10, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис
4, представлявано от Николина Тодорова Станчева твърди, че на 30.11.2015г между
„Микро Кредит“АД и ответника е сключен договор за заем CrediGo №5322-00002082, по силата на който
дружеството е предоставило на ответника заем в размер на 3000 лв..
Кредитополучателят е посочил банковата сметка,
по която кредиторът е превел заемната сума, предмет на договора за
кредит. Подписвайки договора за заем ответникът е удостоверил ,че е получил
заемната сума, като се е задължил да върне в сроковете и при условията, посочени в договора и
приложимите Общи условия сума в общ размер
от 3 408.48 лв., представляваща чистата стойност на заема ведно с
договорна лихва по него. Твърди се, че на 10.05.2016г е подписано Приложение№1
към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015г,сключен
между ищеца и „Микро Кредит“АД с ЕИК *********, по силата на който вземанията
на „Микро Кредит“АД срещу А.П. , произтичащи от посочения по-горе договор за
заем, и договор за допълнителни услуги
към заем CrediGo №5322-00002082 и
двата от 30.11.2015г. са прехвърлени изцяло с всички привилегии , обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на дружеството- кредитор. Договорът
за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. Трето лице в случая е „Агенция за събиране
на вземания“АД/ сега „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК *********,
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ООД с ЕИК *********. На
ответникът е изпратено уведомително писмо с известие за доставяне за станалата
продажба на вземането от страна на „Микро Кредит“АД като на обратната разписка,
е отбелязано, че пратката е непотърсена. Съгласно чл.30 от Общите условия към
договора за заем съобщения и изявления , отправени до заемополучателя, се
считат за получени и узнати от него ,
ако бъдат изпратени на който и да е от адресите, посочени в договора.Заемополучателят
уведомява в писмен вид „Микро Кредит“АД за всякакви изменения в обстоятелствата
и данните , които е декларирал при сключване на
договора, в т.ч. промяна на постоянния или настоящ адрес. Всички
изявления , уведомления , и всякакви други документи, изпратени от „Микро
Кредит“Ад на последно декларирания от заемополучателя адрес , се считат за
валидно получени от последния , дори когато този адрес е променен и отразен в публичен
регистър, но заемополучателят не е
уведомил нарочно и надлежно „Микро
Кредит“АД за новия адрес. Алтернативно
се поддържа, че уведомяването на длъжника за извършената цесия е направено със
съдържащото се като приложение към
исковата молба уведомление изх.№УПЦ-П-МКР/5322-00002082 от „Микро Кредит“АД
чрез ищцовото дружество като негов пълномощник, което уведомление е връчено на
ответника заедно с исковата молба и приложенията към нея. Твърди се, че съгласно
разпоредбите на Общите условия в съответствие, с които е сключен договора за
заем, с подписването му заемополучателят удостоверява, че предварително и
безвъзмездно му е предоставен стандартен европейски формуляр с необходимата
преддоговорна информация, разбира и приема клаузите на договора и Общите
условия , съгласен е да бъде обвързан с техните разпоредби и желае договорът да
бъде сключен. Съгласно Общите условия, при които е подписан договора,
заемополучателят се е задължил да върне заема ведно с договорната лихва , която
е в размер на 408.48 лв. на 12 равни месечни погасителни вноски в размер на 284.04 лв. като първата
погасителна вноска е платима на 31.12.2015г.Така страните са договорили общ
размер на плащанията по заема 3 408.48лв. С подписването на искането за
кредит кредитополучателят декларира, че е съгласен да заплати еднократна такса
за предоставянето на кредит, която се удържа и приспада от подлежащите на
предоставяне средства по силата на договора за кредит CrediGo и не са включва в месечните
погасителни вноски. Размерът на еднократната такса за предоставяне на
кредите посочен в договора за кредит, а
именно 245.00лв. Твърди се, че на основание подписан от заемополучателят формуляр-искане за допълнителни услуги /
инкорпориран в искане за заем CrediGo №5322-00002082/
на 30.11.2015г. между „Микро Кредит“Ад и ответника А.П. е сключен договор за допълнителни услуги към договора за заем ,
съгласно който „Микро Кредит“АД в качеството си на застрахователен
посредник предоставя на заемополучателя финансиране и разсрочване
на сключена с посредничеството на „Макро Кредит“АД застраховка „Защита“ към
Застрахователна компания“Уника Живот“АД с ЕИК *********, конкретните условия на
която са посочени в индивидуална застрахователна полица , подписана от
заемополучателяСъгласно този договор за допълнителни услуги заемателят се е
задължил да върне на заемодателят платената от страна на „Микро Кредит“АД
застрахователна премия в срок от 12 месеца
на равни погасителни вноски , дължими на падежни дати на погасителните
вноски по договора за заем, всяка в размер на 198 лв., платими , считано от
31.12.2015г. или общата сума за застрахователна премия е 2 376 лв., която покрива следните
застрахователни рискове: смърт, вследствие на злополука, трайна неработоспособност над 50% вследствие на злополука и временна
неработоспособност вследствие на злополука и смърт в резултат на ПТП. Съгласно
чл.3 от договора за допълнителни услуги , допълнителните услуги не са задължителна
предпоставка за отпускане на заема, а същите се предоставят на заемополучателя
само при изразено негово писмено искане с попълване на искане- формуляр за допълнителни услуги и след сключване на
договор за допълнителни услуги. Твърди се, че на длъжника е начислена лихва за
забава както следва: по договор за заем
в размер на 155.02 лв. за периода от 01.02.2016г / датата на която е станала
изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска/ до датата на подаване на заявлението, по
договор за допълнителни услуги- 108.68 лв. от 01.02.2016г. / датата на която е
станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска / до датата
на подаване на заявлението в съда . Срокът на договора е изтекъл на
30.11.2016г. с последната погасителна
вноска и не е обявен за предсрочно изискуем. Твърди се, че ответникът не е
заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството.Сумата , която е погасена
до момента е в размер на 500 лв. , с която са погасени както следва: 223.42 лв. главница,
78.58 лв. договорна лихва и 198.00 лв.
застрахователна премия. Моли се съда да
се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца
съществува вземане в общ размер от 5 548.18 лв., от които главница в
размер на 2 776.58лв по договор за заем, договорна лихва по договора за заем в размер
на 329.90 лв. , застрахователна премия по договор за допълнителни услуги в
размер на 2178 лв., както и лихва за забава по договор за заем в размер на
155.02 лв. и лихва за забава по договор
за допълнителни услуги в размер на 108.68 лв. , ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се сторените по делото разноски.В подкрепа на
твърденията си ищецът ангажира доказателства.
Ответникът
А.П. е депозирал писмен отговор
извън преклузивният срок по чл.131 от ГПК. Въпреки многократно
дадената му от съда възможност да ангажира доказателства за датата на подаване
на отговора, тъй като пощенското клеймо е нечетливо, ответникът не представи
доказателства в тази насока и съдът прие, че това процесуално действие не е извършено.
В
съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител
поддържа исковете. Подробни съображения по съществото на спора са развити в
хода на устните състезания.
В
съдебно заседание ответникът оспорва исковете.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира
събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно е
от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№1505/2017г. по описа на
РС-гр.Пазарджик, че със заявление, депозирано на 24.04.2017г.ищецът в
настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед №912/27.04.2017г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът А.Г.П. / ответник в настоящото производство/ да заплати на ищцовото дружество/ ищец в
настоящото производство / главница в
размер на 2776.58лв., договорна лихва по договор за заем в размер на 329.90 лв.
за периода от 31.01.2016г до 30.11.2016г., застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги в размер на 2 178лв. за периода от 30.01.2016г.
30.11.2016г., лихва за забава по договор за заем в размер на 155.02 лв. за
периода 01.02.2016г. до 24.04.2017г., лихва за забава по договор за
допълнителни услуги в размер на 108.68 лв. за периоа от 01.02.2016г .о 24.04.2017г.
, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението 24.04.2017г до окончателното изплащане на сумата.В заповедта за
изпълнение е посочено , че вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнение
на задължения по договор за заем CrediGo№5322-00002082, сключен на 30.11.2015г между А.П. и
„Микро Кредит“АД с ЕИК ********* и подписано на 10.05.2016г. Приложение№1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015г. , сключен
между „Микро Кредит“АД и „Агенция за събиране на вземания „ООД, чиито
правоприемник е заявителя.Срещу така издадената заповед за изпълнение длъжникът
е депозирал възражение в законовоустановения срок по чл.414, ал.2 от ГПК. С
разпореждане №5549 от 25.05.2017г.на заявителя/ ищеца по делото/ е указано на основание чл.415 от ГПК да предяви иск за
установяване на вземането си в
едномесечен срок.Това разпореждане е връчено на заявителя на 09.06.2017г и на
03.07.2017г. - в законният едномесечен срок- ищецът е предявил настоящия иск.
При това
положение съдът счита, че така
предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.422
във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана
страна – заявителя в заповедното производство, след подадено в срок от длъжника по заповедта за изпълнение
възражение. Налице е развило се заповедно производство с предмет, който е
идентичен с предмета на настоящото исково производство.
По
същество съдът намира следното :
Не е спорно по делото, а това релевантно
обстоятелство се установява и от приложените към исковата молба писмени
доказателства/ договор за заем CrediGo-5322-00002082 и общи условия
към този договор, съдържащи се на лист 8-14 от досието на делото, /, че на 30.11.2015г.
между „Микро Кредит“АД с ЕИК ********* от една страна в качеството на кредитор и от друга страна
ответника в качеството на кредитополучател е сключен договор за заем, по силата
на който кредиторът е предоставил в заем на кредитополучателя парична сума от 3000лв., която сума кредитополучателят е
следвало да върне на 12 месечни погасителни вноски всяка в размер на по 284.04
лв. и с падеж последния ден от съответния месец, съгласно погасителен план,
съдържащ се на лист 7 от детото,подписан от ответника/ факт по които не се
спори/ .Съгласно погасителния план първата погасителна вноска е с падеж
31.12.2015г., а а последната погасителна
вноска е с падеж 30.11.2016г.Според уговорените параметри и условия на договора
общия размер на кредита, който ответника е следвало да върне е в
размер на 3 408.48лв. Уговорен е лихвен процент от 24.25%. Уговорена е еднократна такса в
размер на 245 лв., която е приспадната от сумата по кредита и изрично в
договора е вписано, че сумата за получаване е 2 755 лв. Договорът е сключен
при общи условия, които са подписани от
заемателя/ факт, който не е спорен/. Съгласно т.15 от Общите
условия с подписване на искане за CrediGo заемателят
декларира, че е уведомен и се съгласява да заплати еднократна административна
такса за оценка на риска, която се удържа и се приспада от подлежащите за предоставяне средства по сключен договор CrediGo. Размерът на еднократната такса е
посочен в договора. Такова искане е представено като доказателство по делото и
същото е подписано от ответника /факт, който не бе спорен/. Съгласно т.30 от
Общите условия съобщенията и изявленията, отправени до заемополучателя, се
считат за получени и узнати от него ако
бъдат изплатени на който и да е от адресите, , посочени в договора.
Заемополучателят уведомява незабавно в писмен вид заемодателя промяната в
постоянния му или настоящ адрес.
Установява
се от ангажираните от ищеца писмени доказателства- искане за заем, съдържащо се
на лист 6 от делото, точка 3 от
коментирания договор за заем, наименована „Допълнителни услуги“, че заемополучателят се е съгласил да полза допълнителна услуга , представляваща
финансиране и разсрочване на застрахователна премия по договор за застраховка.
Страните са сключили договор за допълнителни услуги/ инкорпориран като точка 3
в договора за заем/, съгласно който „Микро Кредит“АД в качеството на застрахователен посредник е
предоставил на ответника финансиране и разсрочване на сключената с
посредничеството му застраховка „Защита“№МС *********-00002082 със ЗК“Уника
живот“АД с начална дата на застраховката 31.12.2015г и крайна дата на
застраховката 31.12.2016г. при застрахователна премия 2 376 лв., платима
на 12 месечни вноска всяка вноска в размер на 198 лв.По силата на сключения между „Микро Кредит“АД и ответника
договор за допълнителни услуги ответникът се е задължил да върне на заемодателя
платената от същия застрахователна премия м срок от 12 месеца , на равни
погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 198 лв.
с полагането на
подпис
Установява
се от представените от ищеца писмени
доказателства/ лист 19-29 от делото/, че на 16.01.2015г между „Микро Кредит“АД и „Агенция за събиране
на вземания“ООД, чиито правоприемник е ищеца/ е сключил договор за цесия с
предмет съгласно чл.2.1 продажба и
прехвърляне на ликвидни и изискуеми
вземания , които вземания ще се индивидуализират в опис във вид и форма на Приложение№1, което
ще бъде неразделна част от този договор, считано от датата на неговото съставяне.
Видно от Приложение №1 към този договор под №386 фигурира вземането на „Микро
Кредит“АД към ответника по силата на процесния договор за заем №5322-00002082.
В това приложение ответникът е индивидуализиран с трите си имена и ЕГН.
Посочена е датата на сключване на договора -30.11.2015г. общо дължимото по този
договор към датата на продажбата , а именно вземане в размер от 5284.48 лв.
По
делото е приложено уведомление изх.УПЦ-П-МКР/5322-00002082 изходящо от „Агенция
за събиране на вземанията“АД в качеството на пълномощник / по силата надлежно
упълномощаване – виж. Пълномощно на лист 27 от делото/ на „Микро Кредит“АД ,
адресирано до ответника за извършено прехвърляне на вземанията
по процесния договор. Това уведомление е изпратено до длъжника на адреса, посочен в договора за
заем/ и видно от известието за доставяне пратката не е потърсена от получателя.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото бе изслушана съдебно
–икономическа експертиза, чиито основно
и допълнително заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано
изготвени и неоспорено от страните.
Според констатациите на вещото лице на 22.01.2016г ответникът е
внесъл по банковата сметка на „Микро Кредит“АД сумата от 500лв. и с тази сума са е погасена главница в размер на 223.42 лв. по договора за заем/
по дължима на 31.12.2015г месечна вноска/, лихва в размер на 60.62 лв. и лихва
в размер на 17.96 лв. по дължимата на 31.01.2016г месечна вноска. С тази
сума е погасена и вноска в размер на 198 лв. по договора за
допълнителни услуги. Вещото лице заключава, че неиздължената главница по
договора за заем е в размер на 2 776.58 лв., а неиздължената договорна
лихва по този договор е в размер на 329.90 лв. Лихвата за забава по договора за заем е в размер на 255.57 лв.
Според вещото лице неиздължената главница по договора за допълнителни
услуги е в размер на 2 178 лв,
лихвата за забава е в размер на 179.72 лв. Установява се от допълнителното
заключение, на 30.11.2015г по банковата
сметка на ответника в „Алианц Банк“АД е
постъпила сумата от 2 755.00 лв. с
основание „ усвояване на кредит 5322 00002082N“.
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
При така
изложените факти както се посочи и по-горе съдът приема, че е сезиран с иск с
правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.124 ,ал.1 предл.второ от ГПК – специален положителен установителен иск за съществуване на вземането , предмет на
ч.гр.д.№1505/2017г по описа на ПРС, за което е издадена заповед №912 от 27.04.2017г
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК
всяка страна е длъжна да установи фактите , на които основава своите искания и
възражения. В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието
на правен интерес от предявяване на иска
и фактите, от които произтича вземането му. Правният интерес, който е свързан с
допустимостта на иска, е доказан, по развитите от съда по-горе съображения.
Правопораждащите
факти, от които ищецът черпи правата си ,
е Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания,
сключен на 16.01.2015г между него в качеството му на цесионер и „Микро кредит „АД с ЕИК
********* в качеството му на цедент.
Безспорно се установи след съвкупния анализ на доказателствените материали , че
такъв договор е сключен. По своята
правна природа цесията е способ за прехвърляне на вземания, по силата на която
настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение , като вземането
преминава в патримониума на цесионера в обема , в който го е притежавал цедента
с всички привилегии, обезпечения и
изтекли лихви. Цесията предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго
правно основание. В тази връзка безспорно се установи, наличие валидно договорно
отношение между „Микро Кредит“АД в качеството на заемодател и ответника по делото в качеството му на
заемополучател по договор за заем CrediGo-5322-00002082, сключен на
30.11.2015г и валидно договорно
правоотношение между същите страни по сключен на същата дата договор за допълнителни
услуги към заем CrediGo-5322-00002082, по който
договор „Микро Кредит“АД е кредитор. Установи се, че вземанията на „Микро
Кредит“АД към ответника по тези две правоотношения попадат в предметния обхват
на обсъдения по-горе
договор за цесия. Установи се от
кредитираното с пълно доверие експертно заключение по изслушаната съдебно
–икономическа експертиза, че са останали непогасени задължения на заемателя
спрямо заемодателя в заявените с исковата молба размери. Съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, за да породи
действие спрямо длъжника-ответника по делото, цесията следва да му бъде
съобщена с оглед защитата на длъжника срещу възможността да изпълни на кредитора, който от своя страна вече се е
разпоредил с вземането си. Макар съдът
да приема, че не е сезиран с възражение от ответника за
неуведомяването му за извършената
цесия, предвид развитите по-горе в настоящото изложение съображения защо счита, че липсва писмен отговор, а въпросното
възражение би могло да се инвокира само с писмения отговор, не и по-късно,
счита че за пълнота на изложението следва да коментира и този въпрос. По делото не се установи уведомлението за
съобщаване на цесията да е връчено на ответника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение , но
съдът взема предвид обстоятелството, че всички документи, касаещи наличието на
договор за цесия и упълномощаването от страна на „ Микро Кредит“АД спрямо
ищеца, той да извърши уведомяването по чл.99, ал.3 от ЗЗД, са връчени лично на ответника на 20.09.2017г., заедно с
преписа от исковата молба. При това положение към датата на устните състезания
по делото ответникът се счита за надлежно уведомен за прехвърляне на вземането към
ищеца. Същевременно и възражението на ответника в този смисъл- че не е уведомен
за цесията , би имало значение единствено при възражение за плащане на
първоначалния кредитор преди уведомяването, а по делото липсват както твърдения
така и доказателства в тази смисъл.
Предвид
изложеното съдът намира, че ищецът в настоящото производство е активно
материално правно легитимирана страна с оглед установеното и качество на
кредитор на ответника. По делото не се установи от страна на ответника да е
постъпило плащане на претендираните суми. Плащане не се установи и от
съдебно-счетоводната експертиза.
Ето защо
предявените искове за дължимост на главници и лихви към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение са основателни и следва да се
уважат изцяло.
По
разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 175 лв. разноски в заповедното производство и
сумата от 420.96лв. разноски в исковото
производство.
Така
мотивиран Пазарджишкият районен съд
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по
отношение на А.Г.П. с ЕГН ********** ***,че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град София, ж.к.“Люлин“№10, бул.“Д-р Петър
Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Николина
Тодорова Станчева по Заповед №912/27.04.2017г по ч.гр.д.№1505/2017г по описа на
ПРС за следните суми: главница в размер на 2 776.58 лв. по договор за заем CrediGo-5322-00002082, сключен на
30.11.2015г, договорна лихва по договора за заем в размер на 329.90 лв. ,
застрахователна премия в размер на 2 178.00лв. по договор за допълнителни
услуги към договора за заем, лихва за забава по договора за заем в размер на
155.02 лв. за периода 01.02.2016г до 24.04.2017г, лихва за забава по договора
за допълнителни услуги в размер на
108.68 лв. за периода 01.02.2016г до
24.04.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 24.04.2017г до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А.Г.П. с ЕГН ********** ***
да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление град София, ж.к.“Люлин“№10, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева сумата
от 175 лв. разноски в заповедното
производство и сумата от 420.96лв.
разноски в исковото производство.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :