РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. Пловдив, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20225300503070 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. К., чрез пълномощника му адв.Е. В. от АК-Смолян
срещу решение № 3249/10.10.2022г. на Пловдивски районен съд, ІІІ граждански състав,
постановено по гр.дело № 9650/2021г. С обжалваното решение А. К. К. ЕГН ********** е
осъден да заплати на Х. Я. А. Егн **********, сума в размер на 3000 лева, представляваща
дадена в заем парична сума на 02.12.2014 год., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 11.06.2021 г. до окончателното й заплащане.
Решението се обжалва изцяло като неправилно и незаконосъобразно, необосновано. Сочи
се че съдът не се е съобразил с практиката на ВКС, че дадената между страните парична
сума може да е на различни правни основания, като ищецът не е освободен от
доказателствената тежест да докаже, че тя е предадена именно по договор за заем, което в
настоящия казус се твърди, че не е доказано, като не е доказано от събраните свидетелски
показания на свидетеля Т.К. и от показанията на свидетелката А., поради което решението е
неправилно. Иска се неговата отмяна, отхвърляне на предявения иск. Претендират се
разноските по делото, като са представени доказателства за това.
В срок отговор на въззивната жалба не е постъпил. В съдебно заседание жалбата се намира
за неоснователна и се иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се
разноските за въззивната инстанция.
1
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото
въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни,
внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за
отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е
нарушена императивна материалноправна норма.
Предявен е иск с правна квалификация чл.240 ЗЗД във връзка с чл.79 ал. 1 ЗЗД.
РС Пловдив приема за доказано следното. С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *** год. по описа на С.К. нотариус при РС Пловдив на 04.12.2014 год.
ответникът А. К. К. и Н.Х. А. закупуват самостоятелен обект – апартамент в сграда,
находяща се в ***. На същата дата – 04.12.2014 год., видно от Нотариален акт за учредяване
на договорна имотека № *** год. по описа на С.К. нотариус при РС Пловдив е учредена
такава върху закупения на същата дата недвижим имот. Видно от квитанция към проходен
касов ордер, издадена на името на ответника от нотариус С.К. на 04.12.2014 год. за
нотариални такси са платени 2148.00 лева.
РС Пловдив, приема, че на 02.12.2014 год. ищецът е предоставил на ответника сумата от
3000 лева. Установено е също така и задължението, поето от ответника да върне тази сума в
размер на 3 000 лв. наведнъж след три години, т.е. на 02.12.2017год. Прието е че
задължението на ответника да върне заетата парична сума е срочно – три години от
получаването или на 02.12.2017 год. Прието е за безспорно и че заемната сума не е върната
до настоящия момент.
Неоснователно е възражението на жалбоподателят А. К., че РС Пловдив не се е съобразил с
практиката на ВКС, че дадената между страните парична сума може да е на различни правни
основания, като ищецът не е освободен от доказателствената тежест да докаже, че тя е
предадена именно по договор за заем, което в настоящия казус се твърди, че не е доказано,
като не е доказано от събраните свидетелски показания на свидетеля Т.К. и от показанията
на свидетелката А., поради което решението е неправилно.
По делото от показанията на свидетелката Х.А. е доказано, че паричната сума е предадена на
правно основание сключен договор за заем. Клаузите на този договор са ясно видни в
показанията на тази свидетелка, като причина за предаване на парите, задължение за
връщане, срок за връщане, мотиви поради които се иска заема и т.н. Това че св.А. е нарекла
бившия си зет „тих, но манипулатор“ с нищо не опровергава достоверността на нейните
показания. Личната връзка между бивша тъща и бивш зет е нормално да се характеризира с
неособено добри лични отношения. Което в казуса св.А. напълно честно си признава и това
е аргумент в подкрепа на искреноста на нейните показания. Показанията на свидетелката
Х.А. са ясни, конкретни и логични и правилно първата инстанция ги е приела за достоверни
и е приела доказаност на сключен устен договор за заем между страните по това дело.
Показанията на свидетеля Т.К. по този въпрос с нищо не оборват горните свидетелски
2
показания на св.А., защото същият твърди да не е знаел за искан и взет заем от племенника
му А. К. от ищеца по делото Х. А.. Ето защо обжалваното решение на РС Пловдив като
правилно и обосновано следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на страната взела
участие в него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената
претенция. В полза на въззиваемата страна Х. А. могат да се присъдят разноски на
основание чл.78 ал.1 от ГПК. Такива разноски са направени за адвокатски хонорар в размер
на 400 лв. /л.22/ и следва да се присъдят с решението.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3249/10.10.2022г. на Пловдивски районен съд, ІІІ
граждански състав, постановено по гр.дело № 9650/2021г.
ОСЪЖДА А. К. К. ЕГН ********** от *** да заплати на Х. Я. А. ЕГН ********** от
*** сумата от 400 лева за разноски направени по въззивното дело.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3