№ 36928
гр. София, 13.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110108885 по описа за 2024 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл.
124 и сл. ГПК).
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове от ищеца Ф. И. Ц.
срещу Р. К. С..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който са
изложени твърдения, че процесната сума, претендирана от ищеца като главница е заплатена
преди завеждане на иска, а именно на 12.10.2023 г. Ищецът е взел становище по отговора на
исковата молба, като е признал извършеното плащане и е направил отказ от иска за сумата
от 3 323,76 лв. С оглед изложеното в тази част производството следва да бъде прекратено.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството в частта за признаване установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 3 323,76 лв., представляваща сума, с която ответникът
неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва считано от 07.08.2023 г. до
окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 17.08.2023 г. по ч.гр.д. 44435/2023 г. по описа на СРС, 178-ми състав, поради
направен отказ от предявения иск, на основание чл. 233 ГПК.
ОБЕЗСИЛВА издадената по ч.гр.д.№ 44435/2023 г. по описа на СРС, 178-ми състав,
1
заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 3 323,76 лв., представляваща
сума, с която ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва считано от
07.08.2023 г. до окончателно изплащане на вземането.
Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от връчването на
страните с частна жалба пред Софийски градски съд.
ДОПУСКА представените от ищеца и ответника писмени доказателства.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 44435/2023 г., по описа на СРС, 178-ми
състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.12.2024 г. от
13,15 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Производството по делото е образувано по подадена Ф. И. Ц. искова молба срещу Р. К.
С., с която е предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 912,20 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 29.12.2020 г. до 06.09.2023 г. (изчислено върху
главницата от 3 323,76 лв. – сума, с която ответникът неоснователно се е обогатил), за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.08.2023 г. по ч.гр.д.
44435/2023 г. по описа на СРС, 178-ми състав.
В исковата молба се твърди, че ответникът е страна-съделител по Договор за
доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 26.09.2019 г., заедно с други
съсобственици, сред които и майката на ищеца – Елена Т. Купенкова. Сочи, че за да бъде
вписан договорът в СВ гр. Царево към АВ, всеки съделител е следвало да заплати по сметка
на АВ сума съобразно припадащия му се реален дял при делбата, като ответникът следвало
да заплати сумата от 3 323,76 лева. Твърди се, че ответникът не е заплатил неговата част от
държавната такса, поради което ищецът на 29.12.2020 г. заплатил частта на Р. К. С., като на
същата дата договорът за доброволна делба бил вписан в АВ. Аргументира, че с плащане на
частта на ответника, последният се е обогатил без основание за негова сметка. Твърди, че
ответникът е изпаднал в забава на 29.12.2020 г., поради което и претендира обезщетение за
забава. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът твърди, че е заплатил
процесната сума – 3 323,76 лв. в полза на ищеца преди завеждане на исковата молба – на
12.10.2023 г. Излага твърдения в насока, че припадащата му се част е била в по-малък
размер, а именно 3 042,82 лв. и в тази връзка сочи, че ищецът неоснователно е заплатил
такса в по-голям размер, т.к. платената от него сума включвала и частта на държавата (също
съделител по договора за доброволна делба). Оспорва иска за мораторна лихва и твърди, че
не е изпаднал в забава. Сочи, че действията на ищеца по заплащане на неговата част от
държавната такса, представляват такива по водене на чужда работа без пълномощие, като в
случая обаче работата била предприета и в интерес на самия ищец, поради което подробно
аргументира, че би следвало да отговаря само до размера на обогатяването му, а именно за
сумата от 3 042,82 лв. Оспорва ищецът да е отправял до него извънсъдебна покана.
Аргументира, че не е дал повод за завеждане на делото. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
С молба от 04.07.2024 г. /л.35/ ищецът е взел становище по отговора на исковата молба,
като е посочил, че действително сумата от 3 323,76 лв. е заплатена на 12.10.2023 г. С молба
от 05.08.2024 г. /л.41/ ищецът е заявил, че не поддържа иска за сумата от 3323,76 лв., а с
молба от 29.08.2024 г. е направил отказ от иска за сумата от 3323,76 лв. и е посочил изрично,
че поддържа единствено претенцията си за мораторна лихва в предявения размер.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
да установи по делото пълно и главно наличието на главен дълг, изпадането в забава на
ответника, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал.
1, т. 4 от ГПК факти: няма.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4