О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 01.11.2018г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на първи
ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно гражданско дело № 2409 по
описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХ от ГПК.
Образувано е по повод три жалби,
както следва:
1/ въззивна
жалба на Ц. Костадинов К. срещу
Решение № 2102 от 14.05.2018г. по гр.д. № 9607/2015г. по описа на ВРС, ХVI-ти състав, с което:
на
основание чл. 30, ал. 1 от ЗН е намалено по възражението на Ц.К.К. с ЕГН **********,
извършеното с НА № 94 от 2005г. дарение на 600 кв.м. ид.ч. от място, цялото с
площ от 800 кв.м., съставляващо ПИ № 758 по КП на землището на с. Доброглед,
попадащ в СО „Доброгледски лозя”, община Аксаково, обл. Варна, ведно с построената
в него жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 24.50 кв.м. и при
граници на целия имот: ПИ № 757, път, ПИ № 760 и път и отменено дарението на ½ ид.ч. от имота и извършеното с НА № 95 от 2005г. дарение на апартамент, находящ
се в гр. Варна, ж.к. „Чайка“, бл. 30, вх. Б, ет. 2, ап. № 30 със застроена площ
от 81.47 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалет, коридор, два
балкона, при граници: ап. от вх. В, тревна площ, ап. 29, стълбищна клетка на
паркинг, ведно с избено помещение с площ от 4.58 кв.м., при граници: коридор,
изба ап. 29, коридор, изба ап. 31, както и 1.41582 % ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, попадащо в 19 подрайон на гр.
Варна и отменено дарението на 5 471/48 703.50
ид.ч. или 8.90 % на този имот, като
е възстановена запазената част на Ц.К.К.
от наследството на Константин Цанев К., п. на 30.04.2015г. за сумата от 20246/64818 ид.ч., представляваща
равностойността на накърнената запазена част
с договорите за дарение, от която до
размера от 14 775 лв. от дарението по НА № 94 от 2005г. и от 5 471 лв. от дарението по НА
№ 95 от 2005г.;
на
основание чл. 34, ал. 1 от ЗС е
отхвърлен предявения от въззивника срещу Д.К.В. с ЕГН ********** иск за допускане
и извършване съдебна делба на Апартамент,
находящ се в гр. Варна, ж.к. „Чайка“, бл. 30, вх. Б, ет. 2, ап. № 30, със
застроена площ от 81.47 кв.м., ведно с избено помещение с площ от 4.58 кв.м.,
както и 1.41582 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, попадащо в 19 подрайон на града и Място от 600 кв.м. ид.ч., цялото с площ от 800 кв.м., съставляващо ПИ
№ 758 по КП на землището на с. Доброглед, попадащ в СО „Доброгледски лозя”,
община Аксаково, обл. Варна, ведно с построената в него жилищна сграда на два
етажа със застроена площ от 24.50 кв.м. и при граници на целия имот: ПИ № 757,
път, ПИ № 760 и път при равни за
страните квоти, т.е. по ½ ид.ч. за всяка една от страните, както е
отхвърлен иска за делба на мястото при квоти 1/3 ид.ч. за ищеца и 2/3 ид.ч. за
ответницата;
на
основание чл. 34, ал. 1 от ЗС е
допуснато да бъде извършена съдебна делба на Апартамент, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Чайка“, бл. 30, вх. Б,
ет. 2, ап. № 30 със застроена площ от 81.47 кв.м., ведно с избено помещение с
площ от 4.58 кв.м., както и 1.41582 % ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, попадащо в 19 подрайон на града, при квоти 8.90 % за Ц.К.К. с ЕГН ********** и 91.10 % за Д.К.В. с ЕГН ********** / 5
471/ 48 703.50/.
Жалбата е основана на оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на решението, като постановено при
съществено нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост.
Изложени са доводи, че наведените фактически твърдения в исковата молба са
подведени под грешна правна норма – неспособността на дарителя да формира
правно валидна воля, да волеобразува по причина извън слабоумие и душевна
болест, а именно диагностицирано заболяване на централната нервна система,
обуславящо и невъзможност на лицето да разбира свойството и значението на
своите постъпки и техните последици, както и да ги ръководи по същество е липса
на съгласие за сключване на сделката, като основание за нейната нищожност, а не
хипотеза на унищожаемост, при която неспособността на лицето да разбира
свойството и значението на постъпките си и техните последици е резултат от
слабоумие или душевна болест, обусловили поставянето му под запрещение. Наред с
това се твърди, че е налице противоречие между мотиви и диспозитив в
обжалваното решение, доколкото съдът е формирал правни изводи за основателност
на предявената в условията на евентуалност претенция по чл. 30, ал. 1 от ЗН,
постановил е възстановяване на запазената му част чрез намаляване на двете
дарения, а в диспозитива на решението е постановил отхвърляне на иска за делба
на поземления имот. В разрез с чл. 31 от ЗН съдът е приел, че правото на
ползване на наследодателя е „задължение“. Всички изчисления по отношение
стойността на апартамента са неправилни, поради което моли да се отмени
решението в цялост, а предявените искове бъдат уважени.
Отговор на жалбата не е депозиран
от Д.В..
2/
въззивна жалба на
Д.К.В. срещу Решение № 2102 от 14.05.2018г. по гр.д. № 9607/2015г. по описа на
ВРС, ХVI-ти
състав, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН е
намалено по възражението на Ц.К.К. с ЕГН **********, извършеното с НА № 95 от 2005г. дарение на апартамент, находящ
се в гр. Варна, ж.к. „Чайка“, бл. 30, вх. Б, ет. 2, ап. № 30 със застроена площ
от 81.47 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалет, коридор, два
балкона, при граници: ап. от вх. В, тревна площ, ап. 29, стълбищна клетка на
паркинг, ведно с избено помещение с площ от 4.58 кв.м., при граници: коридор,
изба ап. 29, коридор, изба ап. 31, както и 1.41582 % ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, попадащо в 19 подрайон на гр.
Варна и отменено дарението на 5
471/48 703.50 ид.ч. или 8.90 % на
този имот, като е възстановена
запазената част на Ц.К.К. от наследството на Константин Цанев К., п. на
30.04.2015г. в размер на 5 471 лв.
от дарението по НА № 95 от 2005г., както и В
ЧАСТТА, с която са определени квотите по отношение на допуснатия до делба
апартамент.
Жалбата е основана на оплаквания за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваните
части. Наведени са доводи за неправилни изчисления при формиране на
наследствената маса и преценка размера на накърняването на запазената част и
този, с който следва да се постави възстановяването й от делбения апартамент.
Изложени са подробни доводи в какъв размер следва да се постанови
възстановяването на ЗЧ от наследството и при какви квоти следва да се допусне
делба на жилищния имот. Моли да се отмени решението в тези части като се
постанови друго с извод за основателност на релевираните доводи.
В отговор на жалбата Ц.К. оспорва
доводите в нея и излага други относно квотите и размера на накърняването и
възстановяването.
3/
Частна жалба на
Д.К.В. срещу Определение № 8645 от 30.07.2018г. по гр.д. № 9607/2015г. по описа
на ВРС ХVI-ти
състав, с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е оставена без уважение
молбата й за допълване на решението по делото посредством осъждане на ищеца да
заплати на ответницата сумата от 2 231.50 лв. , представляващи съдебно
деловодни разноски по делото.
Жалбата е основана на оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на определението, доколкото трайна е
съдебната практика приемаща, че при спор в делбено производство отговорността
за разноски се реализира по общите правила на чл. 78 от ГПК. Моли за отмяна на определението и
постановяване на решение, с което в нейна полза бъдат присъдени реализираните
разноски.
Отговор на тази жалба не е
депозиран.
При преценка допустимостта на
въззивното производство, с оглед релевираните в жалбите оплаквания, съдът
констатира, че в диспозитива на обжалваното решение е допусната очевидна
фактическа грешка. В исковата си молба ищецът е предявил главни искове за
нищожност на договорите за дарение с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и
евентуални такива с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН. Независимо от
формираните мотиви за неоснователност на предявените главни искове за нищожност
на договорите за дарение, ВРС не е постановил диспозитив по тях, а такъв
постановил по евентуално предявените конститутивни искове. Доколкото във
въззивната жалба ищецът е навел обосновано оплакване по правните изводи, формирани
по главните искове, то с оглед така очертания предмет на въззивното производство,
следва да се приеме, че е налице очевидна фактическа грешка, допусната в
диспозитива на решението, която следва да се отстрани посредством произнасяне
по главните искове за нищожност на двата договора.
Налице е следователно противоречие
между формираната от съда воля в мотивите на решението и обективираната такава
в диспозитива на акта, което следва да бъде поправено по реда на чл. 247, ал. 1
от ГПК. За целта настоящето производство следва да бъде прекратено и делото върнато
на ВРС. След провеждане на производството по поправка на очевидна фактическа
грешка, делото следва да бъде изпратено отново на ВОС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен
съд
О П Р Е
Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА в.гр.д. № 2409/2018г. по описа на
ВОС, I-ви
състав.
ИЗПРАЩА делото, заедно с гр.д. № 9607/2015г.
по описа на ВРС, ХVI-ти
състав на същия съд за провеждане на производство по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК – за отстраняване на очевидна фактическа грешка допусната в диспозитива на
решението.
ДА
СЕ ВЪРНЕ делото след
изпълнение на горното производство за продължаване на съдопроизводствените
действия по в.гр.д. № 2409/2018г. по описа на ВОС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.