О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№…………../03.07.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание проведено на втори юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНА МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ КРЪСТЕВ
ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
като
разгледа докладваното от съдията Маркова
в.ч.т.д.
№ 809/2020 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба вх. № 36940/15.06.2020 г.
на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България“, № 49, бл. 53Е, вх. В срещу Разпореждане
№ 15682/21.05.2020 г., по ч.гр.д. № 3003/2020 г., на ВРС, XLVII
с., в частта, с която е отхвърлено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника К.Б.Б., ЕГН **********, с местожителство ***, за сумата 742.56 лв., представляваща
възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги и сумата 30.00 лв., такси за извънсъдебно
събиране на вземането, за периода 02.03.2019 г. – 25.07.2019 г., дължими по силата
на Договор за потребителски кредит № 30034715234/29.01.2019 г., Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, Тарифа за таксите на „Профи Кредит България“ ЕООД.
Частния жалбоподател
сочи, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че заповедния
съд не следвало да прави извършва проверка за валидност на сключения договор
или отделни негови клаузи. Сочи, че заповедния съд неправилно е извършил
преценка за основния предмет на договора и неговото съответствие с дължимото
възнаграждение, което било в размер с разпоредбата на чл. 154, ал. 2 ЗЗП. Излага
пространни доводи за характера на закупените допълнителни услуги. Посочва, че
сключването на споразумение за допълнителен пакет услуги не са задължително
условие за отпускане на кредита, че услугите са предоставени по искане на
клиента, както и че разходите за тези услуги не представляват част от общите
разходи по кредита и не следва да се отчитат при изчисляване на ГПР. Поддържа,
че допълнителните услуги предоставят на
длъжника право да получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора
по кредитиране, а са свързани с необходимостта на потребителя от скорошно
получаване на исканата сума и с неговото конкретно житейско положение –
възникване на непредвидени от него обстоятелства, които го препятстват да изпълнява задълженията съгласно
уговорения погасителен план.
Досежно претенцията за
неплатени такси
по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането сочи, че същите не поставят в
неравностойно положение клиента, а единствено целят да покрият разходите, които
кредиторът е сторил, поради недобросъвестното поведение на своя длъжник. Твърди,
че те не представляват обезщетение за забава, а разходи, които кредиторът е бил
принуден да направи за изпращане на писма, смс-и,
ангажиране на служители, които да проведат телефонни разговори с длъжника във
връзка с недобросъвестното поведение на последния.
По
същество отправя искане разпореждането да бъде отменено в атакуваната му част и
да бъде издадена заповед за изпълнение.
Жалбата е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество. Предвид разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК,
насрещна страна в настоящото производство не се конституира.
След запознаване с писмените доказателства по
делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен
съд намира частната жалба за неоснователна,
по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 3003/2020 г., на
ВРС, XLVII с., е образувано по заявление за издаване на
заповед по чл. 410 ГПК от „Профи Кредит България”
ЕООД, ЕИК ********* срещу длъжника К.Б.Б., ЕГН **********,
да заплати сумата 600.00 лв., главница, сумата 98.39 лв., договорно
възнаграждение за периода 15.02.2019 г. – 25.07.2019 г., сумата 742.56 лв.,
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, сумата 30.00 лв., такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, за периода 02.03.2019 г. –
25.07.2019 г., сумата 20.72 лв., обезщетение за забава за периода 16.02.2019
г., дата на изпадане на длъжника в забава – 25.07.2019 г. и законна лихва от
депозиране на заявлението до изплащане на вземането. В заявлението е посочено,
че произходът на вземанията е Договор за потребителски кредит № 30034715234/29.01.2019
г. В т. 12 молителят е обосновал обстоятелствата, от които произтича
вземането.
Компетентният районен съд е сезиран с
надлежен формуляр по чл. 410 ГПК.
В уточняваща молба вх. № 28991/20.05.2020 г.
кредиторът е пояснил, че дължимото от длъжника възнаграждение по сключеното
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги и чл. 15 от ОУ,
възлиза на 742.56 лв., което към момента на депозиране на заявлението е дължимо
изцяло, тъй като плащания не са постъпвали, а по отношение претендираните
такси е пояснил, че се основават на разпоредбата на чл. 17.4 от ОУ.
След като е разгледал заявлението, първоинстанционният ВРС е постановил атакуваното Разпореждане
№ 15682/21.05.2020 г., с което е отхвърлил искането за издаване на заповед за
сумите 742.56 лв. и 30.00 лв., така както са били конкретизирани по основание и
размер от заявителя.
Съставът на въззивния
съда намира, че сумите предмет на отхвърлителната
част от съдебния акт макар и индивидуализирана по основание и размер не следва
да бъде присъждана.
При произнасянето си по основателността на
подаденото заявление съдът преценява, както наличието на положителните
предпоставки, визирани в чл. 410, ал. 1 ГПК, така липсата на отрицателни
такива, съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 2 ГПК.
От изложените от заявителя обстоятелства, се
установява, че със закупуването на пакет допълнителни услуги, длъжникът си е
гарантирал приоритетното разглеждане и отпускане на поискания кредит,
възможност за отлагане плащането на определен брой вноски, възможност за
намаляване по размер на определен брой вноски с до 75 %, възможност за промяна
на падежна дата, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства.
Съдът намира, че така изяснено съдържанието
на пакета допълнителни услуги, по съществото си не представлява реално
предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, от които
кредитополучателят да може да се възползва и които да носят допълнителни ползи
за него, за да бъде обосновано изискването на възнаграждение. Нещо повече,
както и самия частен въззивник признава, възнаграждението
за пакета услуги не се дължи заради предоставяне на услугите в него и не
представлява тяхната стойност, а е дължимо заради самото предоставяне на
„възможност“ кредитополучателя да поиска някоя от изброените услуги.
Това се отнася и за услугата „приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит“, тъй като изначално липсва
яснота какъв е срокът за разглеждане и изплащане на кредита в случай, че не
бъде избран допълнителен пакет.
Прави впечатление, че доколкото договорът е
двустранен, поначало всяка една от услугите представлява част от процеса на
първоначално и последващо договаряне между страните,
през който процес, всяка една е длъжна добросъвестно да упражнява и изпълнява
предоставените й със закона права и вменените задължения. Стремежът към парично
компенсиране на едната страна по договора за това е неоправдано и създава
предпоставки за неоснователното й обогатяване.
На последно, но не по значение, място следва
да се отбележи, че предвиждането на отделно заплащане на цена за пакет от
допълнителни услуги, води до значително оскъпяване на кредитирането, което не е
обявено на кредитополучателя по надлежния начин, така както е предвидено за
лихвения процент и таксите по договора.
Както сам въззивника
сочи, стойността на допълнителния пакет услуги не е отчетен при формиране на
ГПР, свободата при определянето на който е ограничена с императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 3 ЗПК. В случая, чрез предвиденото отделно заплащане
за пакет услуги, без да е налице сигурност в тяхното предоставяне и
начисляването на стойността му още при сключване на договора като част от
погасителната вноска, води до извод за стремеж към заобикаляне на цитираното
ограничение, към набавяне на допълнителни суми, извън уговореното
възнаграждение по кредита и противоречие на сключеното допълнително
споразумение с императивните норми, предвиждащи защита на потребителите при
сключване на договори за потребителски кредит.
При това положение отправеното искане за издаване на заповед за
коментираното възнаграждение за пакет допълнителни услуги, възлизащо на сумата
742.56 лв. следва да бъде оставено без уважение, съобразно предвиденото в
императивен порядък от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Претендираната със заявлението
такса за извънсъдебно събиране на вземането противоречи на забраната, въведена
с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като разширява отговорността на потребителя при допусната
забава. Извънсъдебното събиране на кредита е дейност по неговото управление и
не може да се квалифицира като допълнителна услуга.
В този смисъл релевираните от частния въззивник доводи, че възражения за неравноправност и
нищожност на клаузи следва да бъдат разглеждани само от исковия съд не могат да
бъдат споделени.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 15682/21.05.2020 г., по
ч.гр.д. № 3003/2020 г., на ВРС, XLVII с., в
частта, с която е отхвърлено заявление на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“, № 49,
бл. 53Е, вх. В за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника К.Б.Б., ЕГН **********, с местожителство ***
за сумата 742.56 лв., представляваща
възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги и сумата 30.00 лв., такси за извънсъдебно
събиране на вземането, за периода 02.03.2019 г. – 25.07.2019 г., дължими по
силата на Договор за потребителски кредит № 30034715234/29.01.2019 г.,
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, Тарифа за таксите
на „Профи Кредит България“ ЕООД.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.