МОТИВИ към присъда № 195
по НОХД № 360/2018 год.
Подсъдимата В.Е.Й. ***, е предадена на съд за това, че
след сключена спогодба в Определение №
125/14.11.2014 г. по гр. дело № 383/2014 г. по описа на РС гр. Тутракан, упражняването
на родителските права по отношение на малолетното дете В. били предоставени на
бащата Д.П.Д., майката е била осъдена да издържа свой низходящ – сина си В.Д.П.
- роден на *** г., с ежемесечна издръжка в размер на 85.00 лв., съзнателно не е
изпълнила задължението си в размер на две или повече месечни вноски, а именно 39
месечни вноски за периода от м. юни 2015 г. до м. август 2018 г., представляващо
сума в размер на 3 315.00 лв.– престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура поддържа
предявеното обвинение. Пледира подсъдимата да бъде призната за виновна по
повдигнатото и обвинение, като и бъде наложено наказание по вид „Пробация” с пробационни
мерки:
„Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година с периодичност на явяване
и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично;
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител”
за срок от една година и
„Поправителен труд“ за срок
от шест месеца с удръжки от трудовото възнаграждение в размер на десет на сто в
полза на Държавата, като времето през което изтърпява мярката не се зачита за
трудов стаж.
Подсъдимата заявява, че напълно признава вината си и
съжалява за извършеното от нея.
Защитникът и адв. Д.Н. *** моли съдът да и наложи
наказание „Пробация“ с продължителност на мерките към минимума, като третата
мярка „Поправителен труд“ моли също да е ориентирана към минимума, тъй като е обществено полезен
труд и това би и създавало проблеми с работодателя.В разпоредителното заседание
прави искане за разглеждане на делото по
правилата на глава двадесет и седма от НПК.
С определение в същото заседание,съдът разпореди
наказателното производство да продължи по правилата на глава двадесет и седма
от НПК.
Като анализира събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и обсъди становището на страните, съдът прие за
установено с обвинителния акт от фактическа страна следното:
Подсъдимата В.Е.Й.
е български гражданин, с основно образование. Разведена е. Неосъждана
е. Не работи. Постоянният и адрес е в ***.
Подсъдимата Й. живяла на семейни начала със св. Д.П. ***.
От това съвместно съжителство на *** г. се родил сина им В.П.. След раждането
на детето родителите му се разделили. Първоначално детето живяло при своята
майка, но след сключена спогодба по гр. дело № 383/2014 г. по описа на РС гр.
Тутракан упражняването на родителски права по отношение на малолетното дете В.
били предоставени на бащата Д.Д.. Майката В.Й. била осъдена да плаща ежемесечна
издръжка за детето в размер на 85.00 лв., считано от датата на подаването на
исковата молба – 06.10.2014 г.
Подсъдимата Й. не е плащала въобще присъдената издръжка за
детето, което довело до подаването на тъжба от св. Д. в РП гр. Тутракан. След
извършена проверка по този сигнал било образувано и настоящото наказателно
производство срещу подс. Й.. В хода на образуваното ДП бе установено, че подс. Й.
не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 39 месечни вноски за сумата от 3 315.00 лв., за периода м. юни 2015
г. – м. август 2018 г.
Това се установява, както от показанията и разпитания по
делото св. Д., от обясненията на подс. Й., така и от писмени доказателства
приложени по делото.
В хода на разследването по образуваното ДП подс. Й.
признава вината си. С протокол за доброволно предаване е представила два броя
квитанции за платени суми, като по едната е видно, че е направено плащане във
връзка с издръжката на детето в размер на 500.00 лв.
Подсъдимата В.Й. признава вината си. Като причина за
неплащане на издръжките е посочила затрудненото си материално положение.
Горната
фактическа обстановка, описана в обвинителния акт, се потвърждава от събраните
в досъдебното производство доказателства, а именно - Показанията
на св. Д.Д.; Определение № 125/14.11.2014 г. по гр. д. № 383/2014 г. по описа
на Районен съд гр. Тутракан; Удостоверение за раждане на детето В.Д.П. № 616856;
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, автобиография,
свидетелство за съдимост на подс. Й.; Два броя квитанции за платени суми от подс.
Й. на 06.08.2018 г. и 24.08.2018 г.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна се налагат следните изводи:
С деянието си подсъдимата В.Е.Й. от обективна страна е
осъществила всички елементи на престъпния състав на чл. 183, ал. 1 от НК. Въпреки,
че е била осъдена със сключена спогодба,одобрена с Определение № 125/14.11.2014 г. по гр. дело
№ 383/2014 г. по описа на РС гр. Тутракан, да издържа свой низходящ – сина си В.Д.П.
- роден на *** г., с ежемесечна издръжка в размер на 85.00 лв., съзнателно, не
е изпълнила задължението си в размер на две или повече месечни вноски, а именно
39 месечни вноски за периода от м. юни 2015 г. до м. август 2018 г.,
представляващо сума в размер на 3 315.00 лв.
От субективна страна, деянието е извършено от подсъдимата
Й. с пряк умисъл. Тя е съзнавала обществено опасния характер на деянието,
желаела е настъпването на обществено опасните последици и е извършила всичко,
зависещо от нея, за да настъпят те.
Воден от горното, съдът призна подсъдимата В.Е.Й. за
виновна в това, че след като е бил осъдена с с Определение № 125/14.11.2014 г.
по гр. дело № 383/2014 г. по описа на РС гр. Тутракан, влязло в законна сила на
29.12.2014 г., да издържа свой низходящ – сина си В.Д.П., родена на 13.08.205
г., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 39 месечни вноски за периода от м. юни 2015 г. до м. август 2018
г., общо сумата от 3 315.00 лв.– престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК
Определяйки вида и размера на наказанието, като
смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид критичното отношение на
подсъдимата към извършеното от нея деяние и чистото и съдебно. Като отегчаващо
вината обстоятелство съдът приема дългия период, през който не е изплащал
издръжка за детето си.
Причини за извършване на деянието се явяват
незачитането от страна на подсъдимата на установения в страната правов ред.
Воден от горното, съдът наложи на подсъдимата В.Е.Й. по
правилата на чл. 54 от НК, наказание „Пробация” със следните пробационни мерки:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от
една година с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител
или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител”
за срок от една година и
„Поправителен труд“ за срок от шест месеца с удръжки
от трудовото възнаграждение в размер на десет на сто в полза на Държавата, като
времето през което изтърпява мярката не се зачита за трудов стаж.
Съдът намира,
че така наложеното по вид и размер наказание съответства на обществената
опасност на деянието и на дееца и с изтърпяването му ще бъдат постигнати целите
на генералната и индивидуална превенция.
Предвид наложеното наказание, на основание чл. 309,
ал. 1 от НПК, съдът потвърждава взетата по отношение на подсъдимата В.Е.Й. мярка
за неотклонение „подписка”.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: