РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. В. 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:А.М.П.
Членове:Г.П.Й.
Н.Д.Н.
при участието на секретаря А.А.Т.
като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно гражданско дело №
20221300500324 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Чл.26 от Закона за закрила на детето /обжалване
пред въззивния съд на решението на районния съд за настаняване на дете в
социална услуга от резидентен тип/.
С Решение №424 от 19.09.2022 г. по гр.д.№20221320101888по описа за
2022 г. по описа на Районен съд-В. е прекратено настаняването на детето
М.Д.Й. с ЕГН ********** в семейството на професионалните приемни
родители М. Л. С. и Д. Б. Т. и двамата с постоянен адрес: гр. В..
Настанено е детето М.Д.Й. с ЕГН ********** в семейството на
професионалните приемни родители М. Л. С. и Д. Б. Т. ,и двамата с постоянен
адрес: гр. В. ж.к за срок от 2 /две/ години, считан от настаняването му по
административен ред - 08.08.2022 г.
Постановено е съгласно чл. 20 от Наредбата за условията и реда за
кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемните семейства и
настаняване на деца в тях при необходимост, установена от отдел „Закрила на
детето”, да се ползва социалната услуга - „заместваща приемна грижа”.
1
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано
от П. И. М., ЕГН **********, адрес: с. З., чрез адв. П. П. П., личен №
**********, АК - В. адрес: гр. В. .
Поддържа се ,че Решение № 424/19.09.2022 г., постановено по ГД №
1888/2022 г. по описа на РС - В. е неправилно, незаконосъобразно и
немотивирано.В решението на първоинстанционния съд липсвали мотиви по
същество защо детето трябва бъде настанено за отглеждане в приемно
семейство.
Сочи се ,че молбата на Директора на Дирекция „Социално подпомагане
- В.“ се основавала главно на социален доклад, почиващ на информация,
събрана непосредствено след раждането на детето и констатираното към онзи
момент нестабилно здравословно състояние на майката. Нито служителите на
Дирекция „Социално подпомагане“, нито първоинстанционния съд обаче са
отчели обстоятелството, че здравословното състояние на майката при
раждането на детето е било повлияно както от самото раждане, така и от това,
че с оглед на бременността тя не е приемала предписаното й лечение, но това
е било единствено с цел да опази плода - ноторно известно било, че огромна
част от лекарствените продукти съдържат забрана за ползване от бременни
или кърмачки, като това се отнасяло в още по-голяма степен за
психотропните лекарства, предписвани при състояния като това на майката.
След раждането състоянието на майката трайно се стабилизирало,
което се потвърждавало и от медицинската документация, представена и
приета като доказателство на първата инстанция, от която било видно, че
майката П. М. е психомоторно спокойна, контактна, ориентирана добре, с
правилен мисловен процес, не се долавя психотична продукция, редовно
приема поддържащо лечение, намира се в стабилно психично състояние, няма
агресивно и конфликтно поведение.
Майката живеела заедно със своята майка, която също била изявила
желание да полага грижи за детето в жилище - лична собственост. От
социалния доклад било видно, че жилището е обзаведено и оборудвано с
необходимите мебели и вещи за нормалното отглеждане на детето.
Поддържа се ,че от социалния доклад било видно също, че майката П.
М. редовно се интересува от начина на живот и здравословното състояние на
детето и че изразява желание за провеждане на срещи с нея.По делото
2
нямало събрано нито едно доказателство, от което да се направи дори най-
малкото предположение, че майката П. М. е или би била опасна за себе си,
околните и най-вече за детето си. Напротив, всички доказателства сочели за
противното - майката била в стабилно здравословно състояние, редовно
приемала предписаното й лечение, следяла здравословното си състояние, не
била конфликтна, не била агресивна, живеела със своята майка, която имала
желание и била в състояние да й помага в грижите за малката М., разполагала
с необходимите битови условия за нормалното отглеждане на детето си и най-
важното - майката П. М. обичала безрезервно своето дете и през последните
малко повече от две години правела непрекъснати опити да заживее и да се
грижи за нея.
Поддържа се ,че първоинстанционният съд не се съобразил с нищо от
гореизложеното и че постановил едно неправилно, незаконосъобразно и
немотивирано решение, като не отчел най- важното, а то е интересът на
детето, който в случая се изразявал в това детето да расте максимално близо
до своята майка.
Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени
обжалваното решение и да се постанови решение, с което детето М.Й.а да
бъде настанено в семейството на нейната майка П. М. и нейната баба М.М.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от Д. М. Й. е ЕГН **********,
с постоянен адрес - гр. С., ж.к. “ с адрес за съобщения и книжа :гр. С., ул.„
,чрез адвР.Д. .
Иска се да бъде оставена без уважение жалбата на П. И. М. срещу
решение №424/19.09.2022г. по гр.д.№1888/22г. по описа на РС-В. а
последното - в сила, като правилно.
Сочи се ,че с първоинстанционното решение била оставена без
уважение жалбата на П. И. М. - майка на М.Д.Й. с ЕГН **********, срещу
заповедта на директора на Дирекция „Социално подпомагане“-В. за
временното настаняване на детето в професионално приемно семейство за
отглеждане и възпитание със срок от 08.08.2022 г. до постановяване на
съдебно решение по чл.28 от ЗЗакр.Д.
Поддържа се ,че решението било обосновано и постановено в
съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените
правила.
3
Поддържа се ,че към настоящия момент за жалбоподателката бил
отпаднал правният интерес от обжалване на решение №424/19.09.2022г. по
гр.д.№1888/22г. по описа на РС-В. предвид следните новонастъпили
обстоятелства:
1. Със заповед №ЗД/Д-ВН-135/14.10.2022г. на директора на
Дирекция „Социално подпомагане“-В. била прекратена мярката по
временното настаняване в семейство на професионални приемни родители и
детето М.Д.Й. било предадено за отглеждане на баща си Д. М. Й..
2. На 05.09.2022 г. до РС-В. била подадена искова молба с правно
основание чл.127 от Семейния кодекс от бащата Д. М. Й. срещу майката П. И.
М., въз основа на която било образувано гр.д.№1898/22г. по описа на ВРС, 5
с-в
Ответната страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ - В. с
административен адрес: гр. В. ул. е депозирала писмено становище ,в което
поддържа ,че обжалваното решение е законосъобразно.
В.ският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа
страна следното :
Производството е по реда на чл. 30, ал. 1 и чл. 26 от Закона за закрила на
детето.Делото е образувано по молба на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” - В..
Сочи се, че с решение № 632/29.12.2020 г. по гр.д. № 1501/2020 г. по
описа на РС - В. детето М.Д.Й. е настанено в семейството на професионални
приемни родители М. Л. С. и Д. Б. Т..
Твърди се, че поради изтичане на срока за настаняване на детето в
професионалното приемно семейство, Директора на Д „СП“ - В. със Заповед
№ ЗД/Д-ВН-107/08.08.2022 г. е прекратил настаняването по ад^шистративен
ред. С цел потребностите на детето от закрила, водещият сл^ая социален
работник е извършил актуално социално проучване по случая с цел
предприемане на най-благоприятната мярка за закрила спрямо детето, за да не
попадне в риск. В хода на проучването е установено, че детето произхожда от
4
пълно семейство с майка П. М. и баща Д. Й., които се разделили около месец
преди раждането на М.. Видно от социалния доклад по случая след
настаняването на детето" в приемното семейство, на 06.10.2020 г. в Отдел
„Закрила на детето“ към Д„СП“ - В. е постъпила молба от майката П. М. за
реинтеграция на момичето в нейното семейство. След около месец е
постъпила друга молба от майката, която е декларирала, че се отказва от
реинтеграцията на детето и желае нейната майка М.М.да поеме грижите за
дъщеря й. На 23.11.2020 г. майката П. М. отново подава молба в О „ЗД“
към Д „СП“ - М. за реинтеграция на детето, като отново след около месец е
подала друга молба, с която е декларирала, че не желае детето да й бъде
върнато, но желае дъщеря й да бъде реинтегрирана в семейството на бабата
по майчина линия - нейната майка М.М. С оглед на горното на28.07.2020
г. бабата М.М.била насочена от О „ЗД“ към Д „СП“- М. с направление да
ползва социална услуга към Център за обществена подкрепа /ЦОП/ - гр. Р. за
оценка на родителския капацитет, за срок от шест месеца. От постъпило в О
„ЗД“ към Д „СП“ - В. становище от ЦОП - гр. Р. е станало известно, че при г-
жа М. факторът сигурност не е налице, което е предпоставка към
констатиране на незадоволяващ родителски капацитет. С оглед горното е
видно, че г-жа М. е ползвала социална услуга ЦОП М. за реинтеграция и
оценка на родителски капацитет за срок от три месеца от определените шест
месеца, след което е отказала продължаването на същата. Към настоящия
момент майката на детето не ползва социална услуга, отказва да бъде
насочена и в тази връзка ОЗД към ДСП М. не може да изрази становище
относно възможността й да полага грижи за дъщеря си в семейна среда. От
извършеното социално проучване по отношение на бащата е установено, че
последният е ползвал социална услуга ЦОП ИСДП за реинтеграция и оценка
на родителски капацитет за срок от два месеца от определените шест месеца,
след което е изразил желание проучването му за реинтеграция да бъде
преустановено до приключване на ремонтните дейности в жилището му, като
становището от направеното проучване до онзи момент на Д „СП“ -
Възраждане е било, че Й. притежава необходим родителски капацитет да
полага грижи за дъщеря си в семейна среда. В последствие във връзка с
подадено отново от бащата на детето заявление за реинтеграция и оценка на
родителски капацитет е насочен с направление към ЦОП С.С. гр. С. за срок от
шест месеца. Становището на ЦОП С.С. гр. С. от ползваната до момента
5
социална услуга от Й. е, че притежава необходим родителски капацитет да
полага грижи за дъщеря си в семейна среда. С оглед гореизложеното и
съобразявайки събраната информация при работа по случая и най-добрия
интерес на детето е изведен обоснован извод, че родителите на М. се намират
в трайна невъзможност да полагат грижи за дъщеря си в семейна среда.
Предвид гореизложеното е направена преценка, че са налице основания
за предприемане мярка за закрила, следвайки поредността на мерките по чл.
4, ал. 1 от Закона за закрила на детето , тъй като М. е дете в риск по смисъла
на §1, т. 11 от ДР на Закона за закрила на детето . При преценка на най-
добрия интерес на момичето са взети предвид физическите, психическите и
емоционални потребности, възрастта, пола миналото, невъзможността на
родителите да се грижат за дъщеря си, последиците, които ще настъпят за
детето при промяна на средата, в която е отглеждано съгласно §1, т. 5 от ДР
на Закона за закрила на детето . ОЗД към Д „СП“ - В. е извършил проучване
на роднинския кръг. Не е открит друг близък или роднина, желаещ да полага
грижи за детето в семейна среда, поради което мярка за закрила по реда на чл.
4, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето не може да бъде предприета.
Излагат се данни, че е целесъобразно детето да продължи да се
отглежда в професионалното приемно семейство на М. С. и Д. Т., които
полагат грижи за него и познават нуждите му. Поради гореизложеното със
Заповед № ЗД/Д-ВН-108/08.08.2022 г.Директорът на Д „СП“ - В. е настанил
детето в същото приемно- семейство.
Иска се от Съда да постанови решение, с което:
1. Да бъде прекратено настаняването на детето М.Д.Й. с ЕГН
********** в семейството на професионалните приемни родители М. Л. С. и
Д. Б. Т. и двамата с постоянен адрес: гр. В. ж.к. „
2. Детето да бъде настанено в семейството на професионалните
приемни родители М. Л. С. и Д. Б. Т. и двамата с постоянен адрес: гр. В. ж.к.
Заинтересованата страна П. М. /майка на детето/ се явява лично в
съдебно заседание и с адв. П.. Същата чрез процесуалния си представител
оспорва молбата на ДСП - В. и заявява, че желае детето й да бъде настанено
при нейната майка М.М.
Заинтересованата страна Д. М. Й. /баща на детето/ се явява лично в
съдебно заседание и заявява, че е съгласен детето да остане за отглеждане в
6
приемното семейство докато дойде при него в гр. С., като заявява, че има
всички условия за отглеждането му.
Процесуалният представител на молителя в с.з. заявява, че в интерес на
детето е да бъде допуснато исканото прекратяване и настаняване.
От фактическа страна по делото се установява ,че видно от препис
на удостоверение за раждане на детето М.Д.Й. с ЕГН **********, издадено
въз основа на акт за раждане № 0877 от 06.07.2020 г. наС. негова майка е П.
И. М. с ЕГН **********, а бащата е Д. М. Й. с ЕГН **********.
С Решение № 632 от 29.12.2020 г., постановено по гр. дело № 1501/2020
г. по описа на РС - В. детето е настанено в професионалното приемно
семейство на М. Л. С. и Д. Б. Т. и двамата с постоянен адрес: гр. В. ж.к. „ за
срок от две години, считано от настаняването по административен ред -
07.08.2020 г.
Със Заповед № ЗД/Д-ВН-107/08.08.2022 г. на Директор на дирекция
„Социално подпомагане” гр. В. е прекратено настаняването на детето в
семейството на професионалните приемни родители М. Л. С. и Д. Б. Т. и със
заповед № ЗД/Д-ВН- 108/08.08.2022 г. на директор на Д „СП“ - В. е настанено
в семейството на същите професионални приемни родители. Към молбата за
настаняване е приложен и социален доклад, изготвен от А „СП“ - Д „СП“ - В.
касаещ социалния статус на детето. От същия е видно, че са съобразени
различни фактори, налагащи настаняването на детето. В доклада е отразено,
че към настоящия момент основни грижи по отглеждането и възпитанието на
детето се полагат от приемните родители, които задоволяват индивидуалните
и базови потребности на детето, свързани с правилен ХДР, лична хигиена,
дрехи според пола и сезона, адекватни медицински грижи при необходимост.
По делото е представен амбулаторен лист № 000400 от 15.04.2022 г.
относно здравословното състояние на майката П. И. М., от който е видно, че
същата е с основна диагноза: параноидна шизофрения, като обективно
състояние към датата на амбулаторния лист е посочено: психомоторно
спокойна, контактна, ориентирана добре, хипобулична, правилен мисловен
процес, несе долавя психотична продукция, памет и интелект съответни. Като
анамнеза е посочено, че същата приема поддържащо лечение, редовно,
намира се в стабилно психично състояние, чувства се добре и няма
оплаквания, няма агресивно и конфликтно поведевдщ,
7
По делото е представена искова молба до РС - В. от бащата Д. М. Й.
против майката П. И. М. по чл. 127 от СК, като в петитума на исковата молба
се иска също така съдът да прекрати постановената мярка за закрила по
отношение на детето М. „настаняване в професионално приемно семейство“ и
да предостави упражняването на родителските права по отношение на детето
на неговия баща. Представен е също така и отговор от бащата Д. М. Й. по гр.
д. № 920/2022 г. по описа на РС - В. с който същият оспорва молбата на
майката П. М. за реинтегриране на детето в нейното семейство.
С оглед на така установената фактическа обстановка, В.ският
окръжен съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по
гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
8
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея
искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
Съобразявайки представените по делото доказателства,Окръжен съд-В.
счита, че настаняването на детето в семейството на професионалните
приемни родители е в негов интерес.Съдът изцяло се солидаризира с
изразеното в последния социален доклад от 30.08.2022 г.становище,че е
необходимо да бъде потвърдена мярката за социална закрила на детето
поради съществуващия риск за детето.От материалите по делото не се
установява майката да притежава нужния родителски капацитет.От писмо
изх.№ДК/Д-ВР-М-121/20.07.2022 г. е видно ,че майката е сключила договор
за ползване на социална услуга ЦОП М. за срок от 6 месеца и че през първите
три месеца е посещавала консултациите ,,след което е отказала
продължаването на социалната услуга и че договора с нея е прекратен.Към
настоящия момент майката не ползва социална услуга и категорично отказва
да бъде насочена отново (л.11 от делото). От социалния доклад от 30.08.2022
г.се установява ,че майката не осъзнава потребността от ползване на социална
услуга за актуална оценка на родителския капацитет предвид нестабилното и
психическо състояние.Майката е безработна и е с прекратена трудова
регистрация в Бюрото по труда.Тя е с диагностицирано заболяване
„шизофрения“ и с 80% трайно намалена работоспособност,констатирано с ЕР
на ТЕЛК .От мотивите на решение №632/29.12.2020 г. на Районен съд-В. е
видно ,че заболяването е с непрекъснато протичане и трайно изразена
промяна на личността.Въззивната инстанция споделя извода на районния
9
съд,че към настоящия момент и с оглед на спора на родителите относно
упражняване на родителските права в интерес на детето е да не попадне
същото в риск е да продължи да се отглежда в семейството на
професионалните приемни родители, които и до момента са полагали грижи
за него и при които същото се чувства спокойно и сигурно.Съдът споделя и
направения в социалния доклад извод относно това ,че на този етап рисковете
за малолетното дете,довели до настаняването и в професионално приемно
семейство ,не са отпаднали .
Съдът споделя твърдението във въззивната жалба ,че видно от
приложената медицинска документация,здравословното състояние на
майката се е подобрило ,но счита ,че сам по себе си този факт не променя
крайния извод ,че на настоящия етап реинтеграцията на детето в семейството
на майката ще постави детето в риск.
Водим от горното Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №424 от 19.09.2022 г. по гр.д.
№20221320101888 по описа за 2022 г. по описа на Районен съд-В. .
Решението не подлежи на обжалване съгласно Чл.28 ал.6 Закона за
закрила на детето.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10