Мотиви
към присъда по НОХД №1816 по описа за 2013 год. на ШРС
От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС -
гр.Шумен обвинителен акт по досъдебно производство №836/2012 год. по описа на
РУП – гр.Шумен, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу Н.М.Д.,
с ЕГН**********, роден на *** ***, с постоянен адрес в с.Живково, област Шумен,
български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, С.Р.С.,
с ЕГН**********, роден на *** ***, с постоянен адрес в с.Живково, област Шумен,
български гражданин, със средно специално образование, женен, безработен,
неосъждан и Х.Р.Х., с ЕГН**********, роден на *** ***, с постоянен адрес в с.Габрица,
област Шумен, български гражданин, с основно образование, женен, безработен,
неосъждан за извършено от тях престъпление от общ характер по чл.235, ал.3, т.1
от НК, във вр. с чл.235, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2 от НК. В
диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че всеки един от
подсъдимите, в съучастие помежду си, като съизвършители на 04.06.2012 год. в
землището на с.Близнаци, област Шумен, отдел 196л от общинската горска
територия, без редовно писмено позволително отсякъл от общинския горски фонд 12
/дванадесет/ пространствени кубични метра дървесина от вида “Цер” на обща
стойност 600 /шестстотин/ лева, като деянието е извършено от три лица,
сговорили се предварително за неговото осъществяване.
В правно-релевантния момент преди началото на
съдебното следствие пострадалото юридическо лице – Община Хитрино не предявява
граждански иск.
В съдебно заседание преди даване ход на съдебното
следствие подсъдимите и техните защитници изявиха желание да се възползват от
диференцираните процедури по НПК и на основание чл.371, т.1 от НПК дадоха
съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели по делото, с изключение
на свидетеля К.Ф.М. и на вещото лице, изготвило съдебно-икономическата
експертиза по делото. Съдът, като съобрази, че съответните действия по
разследването са извършени при условията и по реда, предвиден в разпоредбите на
НПК, с определение от 22.01.2014 год. одобри изразеното съгласие да не се
провежда разпит на свидетелите по делото, а при постановяване на присъдата
непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи от
досъдебното производство.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа
така повдигнатото с обвинителния акт обвинение, като предлага на съда да
определи на тримата подсъдими наказания, при приложение разпоредбата на чл.55,
ал.1, т.1 от НК в размер на около девет месеца „лишаване от свобода”. В същото
време по отношение на подсъдимите С. и Х. предлага изпълнението на наложеното
наказание да бъде отложено за срок от три години, а по отношение на подсъдимия Д.
същото да бъде изтърпяно ефективно. Доколкото последният е извършил деянието в
изпитателния срок на наказанието, наложено му по НОХД №240/2006 год. по описа
на ШРС счита, че са налице условията същото на основание разпоредбата на чл.68
от НК да бъде приведено в изпълнение. По
отношение на кумулативно предвиденото наказание “глоба” предлага същото да не бъде
налагано по отношение и на тримата подсъдими.
Защитникът на подсъдимият Н.Д. счита, че в
настоящия случай деянието на подзащитния му следва да бъде квалифицирано като
маловажен случай, като излага подробни съображения в тази насока. Счита, че е
справедливо на същия да бъде наложено наказание „пробация” при условията на
чл.55, ал.1, т.2 от НК.
Подсъдимият Д. в съдебно заседание заявява, че
отказва да дава обяснения, но дава такива относно семейното си състояние, като
заявява, че съжалява за постъпката си и моли за по-лека присъда.
Защитникът на подсъдимите С. и Х. счита, че
деянието, осъществен от двамата подзащитни представлява „маловажен случай”,
поради което моли на всеки един от тях да бъде наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от три месеца, чието изпълнение да бъде отложено на основание
разпоредбата на чл.66 от НК за срок от три години. В пледоарията си развива
подробни мотиви в подкрепа на искането.
Подсъдимият С.С. в съдебно заседание заявява, че
отказва да дава обяснения, но дава такива относно семейното си и материално
състояние, като заявява, че съжалява за постъпката си и моли за най-ниското
наказание.
Подсъдимият Х.Х. в съдебно заседание заявява, че
отказва да дава обяснения, но също дава такива относно семейното си и
материално състояние, като заявява, че съжалява за постъпката си.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Тримата подсъдими живеели в с.Живково, област
Шумен и се познавали помежду си. През 2012 год. и тримата се занимавали с
дърводобив, като единствено С.С. имал сключен трудов договор с „Дуйгу 77” ЕООД,
с.Дренци.
Вечерта на 03.06.2012 год. подсъдимият Н.Д. се
обадил на подсъдимия Х.Х. и му предложил на следващия ден да отидат да секат
дърва в гората около с.Близнаци, област Шумен. Касаело се за парцел 196л,
собственост на Община Хитрино, за който през 2012 год. не било издавано
разрешение за сеч. Х. приел
предложението, като от своя страна се обадил и на своя родственик С.С..
Тримата подсъдими разполагали с моторни триони и
при дърводобива тяхната задача се изразявал в отрязване на дърветата. Всеки от
тях работел с екип от един или няколко човека – „трупачи”, които се занимавали
с подреждането на отрязаните дървета. След като се разбрали на следващия ден да
осъществят договорената сеч, още същата вечер Д. се обадил на трупачите, с
които работел – свидетелите Е.А.О. и А.О.З.,
а С. от своя страна на свидетелите А.Х.А., И.М.И. и Б.А.И..
В ранните сутрешни часове на 04.06.2012 год., малко след
05.00 часа, в гористата местност, представляваща парцел 196л с помощта на МПС,
управлявано от подсъдимия Д. пристигнали самия Д. и свидетелите Е.О. и А.З..
Малко по-късно с помощта на друг автомобил пристигнали останалите двама
подсъдими – С. и Х. и свидетелите А.А., И.И. и Б.И.. С помощта на носените
моторни триони, тримата подсъдими непосредствено след пристигането си започнали
да секат дървета. Тъй като не било издавано разрешително за сеч в този парцел и
съответно нямало маркирани дървета за сеч, подсъдимите подбирали по свое
усмотрение кои дървета да отсекат. През това време посочените по-горе свидетели
обработвали и нареждали отсечените дървета.
Около 07.00 часа, когато подсъдимите вече били отрязали
50 дървета, свидетелят Р.Р.Х.,***, чул шум от режещите машини откъм гората, намираща се край селото.
Това го провокирало да отиде и да провери какво става. След като с помощта на
собствения си автомобил се придвижил до гората, видял, че там се намират лично
познатите му Н.Д. и И.И., както и други непознати за него лица. Попитал ги
какво правят и цялата гора ли смятат да изсекат, но не получил отговор. Тъй
като това, което видял му се сторило нередно, уведомил за констатираното кмета
на с.Близнаци – свидетеля С.М.Х.. Последният също отишъл до въпросния парцел
196л и след като видял отсечените дървета сигнализирал органите на полицията,
както и горския надзирател в Държавно горско стопанство – гр.Шумен – свидетеля К.Ф.М.. Последният след извършване на съответните
замервания констатирал, че отсечените 50 броя дървета се равняват на 12
пространствени кубически метра дървесина. Същите били оставени на съхранение в
Кметството на с.Близнаци, а впоследствие с Постановление от 05.11.2012 год. на
водещия разследването полицай са били върнати на Община Хитрино.
От своя страна подсъдимите, след като свидетеля Р.Х.
напуснал местопроизшествието, се притеснили, че свидетелят може да уведоми
органите на РУП-Шумен, поради което преустановили сечта и незабавно си
тръгнали, оставяйки отсечените 50 броя дървета на место.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за
установена въз основа на протоколите за разпит на свидетелите К.И.И., А.О.З., Е.А.О., А.Х.А., И.М.И., Б.А.И., Р.Р.Х., С.М.Х.,
Д.Н.Ю., А.Т.А.,
прочетени по реда на чл.283 от НПК в хода на съкратеното съдебно следствие, на
основание разпоредбата на чл.371, т.1 от НПК, на разпита в съдебно заседание на
свидетелите К.Ф.М. и Н.Л.К., на прочетените на основание разпоредбата на
чл.279, ал.1, т.4 от НПК обяснения на подсъдимите Н.М.Д., С.Р.С. и Х.Р.Х.,
дадени пред съдия в хода на ДП №836/2012 год. по описа на РУП – Шумен, от
частичните обяснения на тримата, дадени в съдебно заседание, както и от
събраните в досъдебното производство по съответния процесуален ред
доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Изложената фактическа обстановка се потвърждава и
от изготвената в хода на досъдебното производство и приета от съда съдебно –
икономическа експертиза, която дава заключение, че общата стойност на 12 пространствени
кубични метра дърва за огрев от вида “цер” е 600 лева.
Съдът
намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
След преценка на всички доказателства, релевантни
за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема, че с горното деяние всеки един от подсъдимите Н.М.Д., С.Р.С. и Х.Р.Х. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
характер, наказуемо по чл.235, ал.3, т.1 от НК, във вр. с чл.235, ал.1 от НК,
във вр. с чл.20, ал.2 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените отношения,
осигуряващи неприкосновеността и защитения от закона горски фонд. Под “горски”
фонд по смисъла на чл.2, ал.2 от Закона за горите следва да се разбира всяка
територия, предназначена основно за гори, обхващаща гори и храсти, както и
земите за залесяване и недървопроизводителните земи, посочени в кадастъра.
Субект на престъплението са пълнолетни, вменяеми
физически лица, които не са притежавали редовно писмено позволително за сечене
на дървета от общинския горски фонд.
От обективна страна изпълнителното деяние на
престъплението се изразя в отсичане без редовно писмено позволително на дървета
от общинския горски фонд, като в конкретния случай това е дървесина от вида
“цер”.
От субективна страна престъплението е извършено с
вина под формата на пряк умисъл, като всеки един от подсъдимите с пряко насочен
умисъл е осъзнавал, че за извършването на тази дейност е необходимо специално
редовно писмено позволително за сечене, че никой от тях не притежава такова, но
въпреки това е предприел действия по отсичане на дървета от горския фонд, които
не са били маркирани, съзнавал е противообществения характер на деянието и е
целял настъпването на общественоопасните последици.
Като причина за извършване на престъплението
следва да се отбележи ниската правна култура и несъобразяването с обществените
отношения, гарантиращи нормалното функциониране на отделните стопански отрасли.
При преценка на деянието съдът намира, че всеки
един от подсъдимите е осъществил изпълнителното деяние “сечене”, представляващо
отделянето на дървото от земята с помощта на техническо средство – брадва,
трион, взрив и др. В конкретния случай от разпита на свидетелите Е.А.О., А.О.З.,
Р.Р.Х., А.Х.А., И.М.И., Б.А.И. се установява по безспорен начин, че подсъдимите
са използвали моторни триони. Освен това, както става ясно от разпита на
свидетеля Р.Р.Х., той лично е възприел звука от рязането с моторния трион и
именно това обстоятелство го е принудило да отиде лично и да провери какво се
случва.
Съдът не кредитира твърденията на защитниците на
тримата подсъдими, че деянието не следва да бъде квалифицирано, като извършено
след предварителен сговор по смисъла на чл.235, ал.3, т.1 от НК. В този смисъл
съдът установи, че от доказателствата по делото се установява по безспорен
начин, че тримата подсъдими са се сговорили за извършване на деянието още
предната вечер, във връзка с което и всеки един от тях си е осигурил „трупачи”,
които да го подпомагат за извършване на сечта. В подкрепа на изложеното са
показанията на свидетелите Е.А.О., А.О.З., А.Х.А., И.М.И., от които се
установява, че всеки един от подсъдимите при пристигането си на
местопроизшествието е започвал да реже дървета, независимо от факта, че същите
не са били маркирани, което е било ясен знак, че по отношение на същите не е
издадено разрешение за сеч и същите не следва да бъдат отсичани. В този смисъл
в показанията си пред съдия в хода на досъдебното производство свидетеля А. Х. А.
заявява, че им е направило впечатление факта, че дърветата не са маркирани, но подсъдимият
С. им е казал да секат, независимо от липсата на маркировка. В тази насока са и
показанията на свидетеля И.М.И., който в протокол за разпит пред съдия в хода
на досъдебното производство заявява: „Спряхме да режем, защото стана светло и С.
ни каза да спрем, за да не дойдат някои други, защото нямало разрешително за
сеч”. Самата обстановка, в която подсъдимите са извършили деянието – рано
сутринта между 05.00 часа и 07.00 часа, факта, че подсъдимите са пристигали на местопроизшествието
по различно време и веднага, независимо един от друг са започвали да секат
дървета, които не са били маркирани и обстоятелството, че след като са били
изненадани от свидетеля Р.Р.Х. незабавно са напуснали местопроизшествието потвърждава
факта, че още преди започване на изпълнителното деяние тримата подсъдими са
били наясно, че дърветата са немаркирани и съответно липсва издадено
разрешително за тяхната сеч, но са предприели действия по изпълнение на
предварителната уговорка, постигната между тях и независимо един от друг, без
да се изчакват са започнали отсичането на дървесината.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия Д.,
дадени в съдебно заседание на 09.05.2014 год., в които заявява, че едва при
пристигането на свидетеля Х. е разбрал, че извършват незаконна сеч и че има
нещо нередно. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че доколкото и
тримата подсъдими преимуществено осъществяват дейност по дърводобив, чрез
притежавани от тях моторни триони, същите са били достатъчно запознати с реда
за осъществяване на тази дейност и с факта, че отсичането на дървесина следва
да се извършва единствено след издадено разрешително и маркиране на дърветата,
които следва да бъдат отсечени. В същото време тези обяснения на подсъдимия не
кореспондират напълно с обясненията на подсъдимите Х. и С., дадени пред съдия в
хода на досъдебното производство и с останалия събран по делото доказателствен
материал, поради което могат да бъдат възприети единствено като негова защитна
версия срещу фактите на обвинението.
С оглед на изложеното съдът намира, че доколкото
деянието е извършено от три лица, сговорили се предварително за неговото
осъществяване, същото следва да бъде квалифицирано по чл.235, ал.3, т.1 от НК.
Съдът не кредитира възраженията на защитниците на
подсъдимите, че предмета на престъплението следва да бъде изчисляван в плътни,
а не в пространствени кубици, а от тук и твърденията за неправилно изчислена
стойност на същите. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че както
става ясно от разпита на свидетелите К.Ф.М. и Н.Л.К., при извършения оглед на местопрестъплението
са били установени множество дънери на прясно отрязани дървета, като наличния
дървен материал, който се е намирал на местото е бил измерен с точност с помощта
на клупа или метър и количеството му е изчислено в пространствени кубически
метри на базата на диаметъра на дървото и неговата дължина или на база на
измерване на подредените купчинки от дървета, отрязани на дължина от един метър.
В подкрепа на изложеното е и изготвения по време на проверката и измерването
Констативен протокол с:ДОЗА, №000013/04.06.2012 год., в който е отразено, че по
време на огледа са установени 50 броя незаконно отсечени дървета от вида „цер”,
равняващи се на 12 пространствени кубични метри. Отразените в него данни
кореспондират напълно със събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства и с останалия събран по делото доказателствен материал, поради
което същите следва да се кредитират изцяло. Съдът намира, че предмета на
престъплението е отразен, описан и изчислен в съответствие с трайно
установената практика на ВКС и по-конкретно Решение №192/11.04.2012 год. на ВКС
по н.д. №536/2012 год., І н.о., НК, Решение №181/12.04.2011 год. на ВКС по н.д.
№1003/2011 год., ІІ н.о., НК и др., както и практиката на съдилищата в страната,
които при идентични по вид деяния боравят именно с понятието пространствен
кубически метър при идентифициране предмета на престъплението.
При преценка стойността на отсечената дървесина
съдът намира, че същата е коректно определена от вещото лице, изготвило
съдебно-икономическата експертиза по делото, доколкото същото е използвало
критерия пазарна оценка, който също напълно кореспондира с критерия, използван
в константната практика на ВКС. В този смисъл са Решение №145/15.03.2013 год.
на ВКС по н.д. №103/2013 г., ІІІ н.о., НК, Решение №537/08.12.2009 год. на ВКС
по н.д. №621/2009 год., ІІІ н.о., НК и др., при които пазарната оценка на
предмета на престъплението е близка до оценката на предмета на престъплението
по настоящото дело.
При преценка на деянието, съдът намира, че същото
не може да бъде квалифицирано, като маловажен случай по отношение на нито един
от подсъдимите. Съгласно разпоредбата на чл.93, т.9 от НК, маловажен случай е
този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната
съдебна практика стойността на имуществото, предмет на посегателство не е
единственият критерий при преценката дали случаят е маловажен или не. Значение
имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца,
мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението
и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които
характеризират деянието и дееца. В настоящия случай съдът прецени цялостната
дейност на всеки един от подсъдимите, обстоятелството, че нанесената щета е на
сравнително висока стойност и че същата е нанесена на горска територия, която
не е била предназначена за сеч и в която не е провеждана сеч, считано от 2008
год. Това обстоятелство само по себе си говори за една сравнително висока
степен на обществена опасност, доколкото е свързано с факторите, които дават
отражение върху развитието и задълбочаването на световната екологична криза. В
този смисъл е Решение №181 от 12.04.2011 год. на ВКС по н.д. №1003/2011 год.,
ІІ н.о., НК. Освен това, съобразявайки материалите по делото става ясно, че
действията на подсъдимите са били извършени след предварителен сговор между
тримата, чрез набиране и на други лица за неговото фактическо осъществяване, в
ранните сутрешни часове, чрез използване на моторни триони. Въпреки, че част от
тези съпровождащи обстоятелства не се отразяват на квалификацията на деянието
следва да бъдат взети предвид и сами по себе си са пречка деянието да бъде
квалифицирано като маловажен случай, доколкото говорят за една по-висока степен
на обществена опасност на това деяние в сравнение с обичайните деяния от този
вид. В този смисъл са Решение №537/08.12.2009 год. на ВКС по н.д. №621/2009
год., ІІІ н.о., НК, Решение №145/15.03.2013 год. на ВКС по н.д. №103/2013 год.,
ІІІ н.о., НК, Решение №181 от 12.04.2011 год. на ВКС по н.д. №1003/2011 год.,
ІІ н.о., НК и др.
При определяне на наказанието на подсъдимия Н.М.Д.
за извършеното от него престъпление съдът прецени: Степента на обществена
опасност на конкретното деяние, което преценява като висока - касае се отсичане
на дървета от общинския горския фонд без редовно писмено разрешително. Степента
на обществена опасност на подсъдимия, която съдът преценява като сравнително невисока
с оглед данните за личността на дееца, въпреки, че същите сочат, че Д. е осъждан с влязла в сила
присъда, като деянието, предмет на настоящото дело е извършено в изпитателния срок на предишното
му осъждане, по което му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за
срок от 3 /три/ години за посегателство срещу половата неприкосновеност на
личността. В същото време към настоящия момент няма данни за други образувани
срещу лицето висящи наказателни производства. Като смекчаващо вината
обстоятелство съдът отчете обремененото материално и семейно положение на
подсъдимия, което се доказва, както от приложената по делото декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние, а така също и от дадените обясненията
на подсъдимия в съдебно заседание в тази насока, от които се установява, че Д.
не притежава движимо или недвижимо имущество, не реализира трудови доходи,
живее заедно с болната си майка, за която полага грижи и със своя баща. Като
смекчаващо вината обстоятелство съдът възприема добрите характеристични данни
за подсъдимия, които се установяват от приложената по делото Характеристика,
издадена от кмета на с.Живково.
С оглед на изложените по-горе смекчаващи
обстоятелства съдът намира, че предвиденото в разпоредбата на чл.325, ал.3, т.1
от НК, дори в неговия минимум от една година би се оказало несъразмерно тежко,
с оглед тежестта на конкретното престъпление, поради което съдът намира, че
целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по
отношение на подсъдимия Д., като наказанието бъде определено при условията на
чл.55, ал.1, т.1 от НК. Съдът,
съобразявайки горните обстоятелства счита, че е справедливо и съответно на
извършеното на подсъдимия да се наложи наказание при приложение разпоредбата на
чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно “лишаване от свобода” за срок от шест месеца. Съдът
намира също, че с оглед данните за личността на подсъдимия, за да бъдат
постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК същото следва да бъде
изтърпяно ефективно. В същото време, имайки предвид, че деянието по настоящото
дело е извършено в изпитателния срок на наказанието „лишаване от свобода” за
срок от 3 /три/ години, наложено на подсъдимия Н.М.Д., с ЕГН********** с
присъда №1633/14.11.2007 год. по НОХД №240/2006 год. по описа на ШРС, обжалвана
и потвърдена от ШОС, влязла в законна сила на 07.05.2008 год., счете, че са
налице условията, визирани в разпоредбата на чл.68 от НК същото да бъде
приведено в изпълнение.
На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът определи
първоначален строг режим на изтърпяване и на двете наказани, като на основание
чл.60, ал.1 от ЗИНЗС определи, че наказанията следва да бъдат изтърпени в
затворническо заведение от закрит тип.
При определяне първоначалния режим на изтърпяване
на наказанията и типа затворническо заведение съдът съобрази обстоятелството,
че вида на затворническото заведение и корелативно свързания с него режим за
изтърпяване на наказанието се определят с оглед наказателния статус на осъдения
към момента, когато пред него възниква перспективата реално да попадне в
пенитенциарно заведение. Задействането на процедурата по чл.68, ал.1 от НК
предполага осъждане на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ
характер, което изключва квалифициране на отложеното наказание като първо
осъждане. При това положение типът на затворническото общежитие и
първоначалният режим следва да се определят съобразно нормите на чл.60, ал.1 и
чл.61, т.2 от ЗИНЗС. В този смисъл е и константната съдебна практика по този
въпрос и по-конкретно Решение №317 от 23.06.2010 год., на ВКС по н.д. №294/2010
год., ІІІ н.о., НК, Решение №24 от 25.01.2012 год. на ВКС по н.д. №2907/2011
год., ІІ н.о., НК и др.
С оглед констатираните и обсъдени по-горе
смекчаващи отговорността обстоятелства и по-конкретно с оглед данните за
тежкото семейно и материално положение на подсъдимия Д., съдът намира, че за
постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК не се
налага на подсъдимия да бъде наложено кумулативно предвиденото в разпоредбата
на чл.235, ал.3, т.1 от НК наказание „глоба”, поради което на основание
разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК съдът не наложи това наказание.
При определяне на наказанието на подсъдимия С.Р.С.
за извършеното от него престъпление съдът прецени: Степента на обществена
опасност на конкретното деяние, което преценява като висока - касае се отсичане
на дървета от общинския горския фонд без редовно писмено разрешително. Степента
на обществена опасност на подсъдимия, която съдът преценява като невисока с
оглед данните за личността на дееца, които сочат, че същия е с чисто съдебно
минало. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът отчете обремененото
материално и семейно положение на подсъдимия, което се доказва, както от материалите
по делото, така също и от дадените обясненията на подсъдимия в съдебно
заседание в тази насока, от които се установява, че С. не реализира трудови
доходи, живее в едно жилище, заедно със семейството на брат си, има две дъщери,
като втората е само на два месеца, към настоящия момент е безработен, като в
издръжката си семейството разчита единствено на получаваното обезщетение за
майчинство от неговата съпруга. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът
възприема добрите характеристични данни за подсъдимия, които сочат, че срещу
лицето няма образувани други висящи наказателни производства.
С оглед на изложените по-горе смекчаващи
обстоятелства съдът намира, че предвиденото в разпоредбата на чл.325, ал.3, т.1
от НК, дори в неговия минимум от една година би се оказало несъразмерно тежко,
с оглед тежестта на конкретното престъпление, поради което съдът намира, че
целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по
отношение на подсъдимия С., като наказанието бъде определено при условията на
чл.55, ал.1, т.1 от НК. Съдът,
съобразявайки горните обстоятелства счита, че е справедливо и съответно на
извършеното на подсъдимия да се наложи наказание при приложение разпоредбата на
чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно “лишаване от свобода” за срок от шест месеца. Съдът
намира също, че с оглед данните за личността на подсъдимия и неговото семейно
положение, за да бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК
не е необходимо същото да бъде изтърпяно ефективно от него и че една присъда
при приложение на чл.66, ал.1 от НК, с изпитателен срок от три години ще
въздейства предупредително върху дееца и ще окаже възпитателно и
предупредително влияние и върху другите членове на обществото.
С оглед констатираните и обсъдени по-горе
смекчаващи отговорността обстоятелства и по-конкретно с оглед данните за
тежкото семейно и материално положение на подсъдимия С., съдът намира, че за
постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК не се
налага на подсъдимия да бъде наложено кумулативно предвиденото в разпоредбата
на чл.235, ал.3, т.1 от НК наказание „глоба”, поради което на основание
разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК съдът не наложи това наказание.
При определяне на наказанието на подсъдимия Х.Р.Х.
за извършеното от него престъпление съдът прецени: Степента на обществена
опасност на конкретното деяние, което преценява като висока - касае се отсичане
на дървета от общинския горския фонд без редовно писмено разрешително. Степента
на обществена опасност на подсъдимия, която съдът преценява като невисока с
оглед данните за личността на дееца, които сочат, че същия е с чисто съдебно
минало. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът отчете обремененото
материално и семейно положение на подсъдимия, което се доказва, както от
материалите по делото, а така също и от дадените обясненията на подсъдимия в
съдебно заседание в тази насока, от които се установява, че Х. не реализира
трудови доходи, живее в едно жилище, заедно със своята майка, като заплаща наем
в размер на 50 лева, има новородено дете
на възраст 15 дни, към настоящия момент е безработен, като в издръжката си
семейството разчита единствено на получаваното трудовото възнаграждение от
майката на подсъдимия. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът възприема
добрите характеристични данни за подсъдимия, които сочат, че срещу лицето няма
образувани други висящи наказателни производства.
С оглед на изложените по-горе смекчаващи
обстоятелства съдът намира, че предвиденото в разпоредбата на чл.325, ал.3, т.1
от НК, дори в неговия минимум от една година би се оказало несъразмерно тежко,
с оглед тежестта на конкретното престъпление, поради което съдът намира, че
целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по
отношение на подсъдимия Х., като наказанието бъде определено при условията на
чл.55, ал.1, т.1 от НК. Съдът,
съобразявайки горните обстоятелства счита, че е справедливо и съответно на
извършеното на подсъдимия да се наложи наказание при приложение разпоредбата на
чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно “лишаване от свобода” за срок от шест месеца. Съдът
намира също, че с оглед данните за личността на подсъдимия и неговото семейно
положение, за да бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК
не е необходимо същото да бъде изтърпяно ефективно от него и че една присъда
при приложение на чл.66, ал.1 от НК, с изпитателен срок от три години ще
въздейства предупредително върху дееца и ще окаже възпитателно и
предупредително влияние и върху другите членове на обществото.
С оглед констатираните и обсъдени по-горе
смекчаващи отговорността обстоятелства и по-конкретно с оглед данните за
тежкото семейно и материално положение на подсъдимия Х., съдът намира, че за
постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК не се
налага на подсъдимия да бъде наложено кумулативно предвиденото в разпоредбата
на чл.235, ал.3, т.1 от НК наказание „глоба”, поради което на основание
разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК съдът не наложи това наказание.
Съдът
счита, че така определените наказания ще въздействат предупредително върху
всеки един от подсъдимите и ще окажат възпитателно и предупредително влияние и
върху другите членове на обществото.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди всеки
един от подсъдимите да заплати в полза на държавата направените деловодни
разноски в размер на 51.67 лева /петдесет и един лева и шестдесет и седем
стотинки/ и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: