№ 2681
гр. София, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110132017 по описа за 2021 година
Предявен е иск от ИЩЕЦ с правна квалификация чл. 79, ал. вр. чл. 240, ал. 1 вр. чл. 99
ЗЗД за осъждане на ответника ИР. СТ. Г. да заплати сумата 903.59 лева – непогасена
главница по договор за кредит №**********/25.11.2016 г., сключен от разстояние между
„ФИРМА ЕООД и ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 07.06.2021 г. до окончателното изплащане.
Ищецът излага твърдения, че между „ФИРМА ЕООД, опериращо на пазара на
финансови услуги под търговската марка „Вивус“ и ответника е сключен договор за кредит
№**********/25.11.2016 г. по реда на чл. 6 от ЗПФУР, по силата на който заемодателят е
предоставил на ответника сума в размер на 400.00 лева, а заемателят е поел задължение да я
върне в срок до 25.12.2016 г. ведно с договорна лихва. Ищецът посочва, че договарянето
между страните е осъществено чрез средствата за комуникация от разстояние като договора
за заем е сключен във формата на електронен документ и представлява предоставяне на
финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от ЗПФУР. Посочва, че ответникът се е
възползвал от допълнителната услуга експресно разглеждане за заявката за кредит, за което
съгласно Общите условия към договора се дължи пропорционална такса. Поддържа, че
съгласно условията на договора сумата е отпусната на името на кредитополучателя в „Изи
Пей“ на същия ден – 25.11.2016 г. В рамките на същия ден ответникът е подал заявка за
отпускането на допълнителна сума в размер на 400.00 лева, която възможност е договорена
между страните и преди да е върнат първоначално отпуснатия кредит. Заявка е била
одобрена от кредитора като е разгледана експресно и сумата е преведена на 25.11.2016 г.
като е подписан нов допълнителен договор, с който е променен само размера на заема, а
всички останали клаузи са останали непроменени. С изменението на договора
кредитополучателят се е задължил да върне главница в размер на 1000 лева, 222.31 лева –
такси експресно разглеждане на заявките и договорна лихва в размер на 33.68 лева като
възползвайки се от правото си да удължи срока за връщане на кредита ответникът е
договорил нова падежна дата -12.04.2017 г. Към падежната дата – 12.04.2017 г.
заемополучателят е правил частични плащания, с които са погасени изцяло договорната
лихва и таксите за експресно разглеждане на заявките, както и главница до 903.59 лева.
Поради липсата на плащане след това кредиторът започва да начилсява и наказателна лихва.
Посочва, че на ответника са изпратени напомнителни писма, което се таксува и е за сметка
на изпадналия в просрочие кредитополучател. Твърди, че по силата на сключен на
1
23.11.2018 г. договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-033/23.11.2018 г. и
Приложение №1 към него, вземанията по договора са цедирани на ищеца, за което твърди,
че на ответника е изпратено уведомително писмо, в съответствие с дадените му от цедента
пълномощия. Алтернативно посочва, че с връчване на исковата молба на ответника ведно с
уведомлението за цесия, същият е уведомен за прехвърляне на вземанията по договора.
Претендира разноски по делото.
В законоустановения срок по делото не е постъпил отговор на исковата молба. В
насроченото открито съдебно заседание ответникът не се явява и не е направил искане
делото да се разглежда в негово отсъствие. Ответникът е редовно уведомен за последиците
по чл.238 ГПК.
Ищецът в първото открито съдебно заседание е направил искане да бъде постановено
неприсъствено решение срещу ответника, тъй като са налице предпоставките на чл.238 ГПК.
Представя и списък по чл. 80 ГПК.
След като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239,
ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея
/връчени са по реда на чл. 45 ГПК /, не е представил в срок отговор на исковата молба и не
се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие, указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на
отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание по делото и след като
прецени, че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са
вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение,
като уважи иска. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение
не се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239
ГПК, с което предявените осъдителни искове за посочените по-горе суми да бъдат уважени
изцяло.
Предвид изхода на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски в общ
размер на 150.00 лева, от които 50.00 лева- държавна такса и 100.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП
за настоящото производство.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИР. СТ. Г., ЕГН ********** с адрес: АДРЕС да заплати на ИЩЕЦ, ЕИК
ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 79, ал. вр. чл. 240, ал. 1
вр. чл. 99 ЗЗД сумата 903.59 лева – непогасена главница по договор за кредит
№**********/25.11.2016 г., сключен от разстояние между „ФИРМА ЕООД и ответника,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.06.2021 г. до
окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 150.00лева –
разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2