№ 590
гр. В., 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Биляна Р. Скорчовска Петкова
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско
дело № 20231420100943 по описа за 2023 година
З. А. Л. с ЕГН ********** постоянен адрес: гр.С., ж.к.."М." ** е предявил
против „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК: **, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул."Д.Н." № **, представлявано от Г.Т.Т. иск за
признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл.4
от Договора за паричен заем ** е нищожна.
З. А. Л. с ЕГН ********** постоянен адрес: гр.С., ж.к.."М." ** чрез
пълномощника си адвокат Б. З. – САК е предявил против „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул."Д.Н." № **, представлявано от П.Б.Д. иск за признаване за установено в
отношенията между страните, че сключеният договор за поръчителство №** е
нищожен.
Исковете са с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК.
В исковата молба се твърди, че на 24.11.2022 г. З. Л. е сключил договор за
паричен заем № ** с „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД. Страните са се
договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 600.00 лева, а видът на
вноската е месечна, а размерът на месечният лихвен процент не бил упоменат.
Поддържа се, че в чл. 4 от процесния договор било уговорено, че страните се
съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически
лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала
кредита. Поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да
представят служебна 1 бележка от работодател, за размер на трудовото
възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на
минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител,
да има чисто ЦКР и д.р. Твърди се, че на датата на сключване на договора с
„Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ищецът е сключил с втория ответник
1
договор за предоставяне на гаранция №**, по силата на който
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, е поело задълженията да обезпечи пред
„Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД задълженията на ищеца Поддържа се, че
обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за
изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения
договор за поръчителство, ищецът се е задължил да заплати на гарантиращото
дружество възнаграждение, което е разсрочено за изплащане, заедно с
месечната вноска по договора за кредит. Твърди се, че съгласно договора за
поръчителство, ищецът е следвало да предоставя дължимите парични
средства на „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, което пък от своя страна е
упълномощило „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД да събира в тяхна полза
сумите по процесния договор. Поддържа се, че съобразно чл.3, ал.1 от
договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на
поръчителя „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД като „Изи АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ" АД единствено е овластено да приеме това плащане.
Поддържа се, че клаузата на чл.4 от договора представлява неотменимо
изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не
предоставя избор за потребителя както дали да предостави обезпечение, така
и какво да бъда то. Поддържа се, че изискванията които посочената клауза от
договора въвежда за потребителя са на практика неосъществими за
потребителя. Твърди се, че кредиторът не включва възнаграждението по
договора за поръчителство към ГПР, с което заобикаля нормата на чл.19, ал.4
ЗПК. Твърди се, че в конкретния случай е посочено, че ГПР е 41.87%, но от
съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това
кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Поддържа
се, че самият Договора за предоставяне на поръчителство № ** е изначално
лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в
полза на потребителя не се предоставя услуга, а обезпечението е единствено и
само в полза на кредитора „Изи Асет Мениджмънт" АД, за което цялото
възнаграждение е било поето от потребителя. Поддържа се, че срещу
заплащането на възнаграждението по договора за поръчителство, ищецът не е
получил каквато и да било услуга. Поддържа се, че собственик на капитала на
поръчителя „Файненшъл България" ЕООД е заемодателят по договора за заем
- „Изи Асет Мениджмънт" АД като основен предмет на дейност на втория
ответник „Файненшъл България" ЕООД са гаранционни 2 сделки, каквато е и
процесната. Поддържа се, че печалбата на „Файненшъл България" ЕООД от
извършената от него търговска дейност като поръчител се разпределя в полза
на едноличния собственик на капитала „Изи Асет Мениджмънт" АД.
Поддържа се, че клаузата на чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на
поръчителство, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение,
не поражда права и задължения за страните, като договорът следва да се
прогласи за нищожен поради накърняване на добрите нрави. Поддържа се, че
с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за
заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД, доколкото, плащайки
задължението на потребителя в полза на „Изи Асет Мениджмънт" АД,
кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Твърди се, че със сключването
2
на договора за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на
договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е
уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат
ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Излагат се съображения, че договорът
за предоставяне на поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите
нрави и тъй като сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в размер
на повече от половината от сумата по отпуснатия заем.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
производството доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Ищецът е предявил иск за признаване за установено по отношение на
ищеца и„Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, че клаузата на чл.4 Договора за
паричен заем ** е нищожна ищеца е предявил и втори иск против
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: **, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул."Д.Н." № **, представлявано от П.Б.Д. иск за
признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният
договор за поръчителство №** е нищожен.
Посочените договори за заем и поръчителство обаче не са представени
от ищеца по делото. Същият с исковата молба е направил доказателствено
искане на основание чл. 190 от ГПК да бъдат задължени ответните дружества
да представят копия от договорите.
С определение от №1387/ 05.09.2023 г. по делото, съдът е отхвърлил
искането на ищеца да бъдат задължени ответниците да представят копия от
договорите предмет на спора. Посочено е, че съгласно чл.190 ал.1 от ГПК,
всяка страна може да иска от съдът да задължи другата да представи намиращ
се у нея документ,като обясни значението му за спора. Съдът е указал, че този
ред е приложим само за документи, за които не се спори или са налице данни,
че вече съществуват и се намират в държане на съответната страна. В този
смисъл е недопустимо да се иска ответникът да представи копия от договор,
вкл. поисканите погасителен план и СЕФ, доколкото ищецът твърди, че е
страна по този договор,при което копия от документите следва да се намират
у него. Способът за събиране на доказателства, регламентиран в чл.190 ал.1
от ГПК, не е предвиден,за да може да бъде улеснена страна по делото,като
другата страна вместо нея бъде задължена да представи документи,които се
намират и у двете страни. По този начин се подменя и тежестта на доказване.
Освен това съгласно чл. 154 ГПК всяка от страните следва да проведе
пълно главно доказване относно обстоятелствата, на които основава своите
искания или възражения, като извлича изгодни за себе си правни последици.
От установяване на нищожност на посочената в исковата молба клауза в
процесния договор за заем, се претендират изгодни за ищеца правни
последици, а не изгодни за ответника правни последици, поради което
ответника няма задължение да представи съответния договор, а съда няма как
да го задължи да представи съответното доказателство.
3
Задължението за представяне на заемният договор и договора за
поръчителство в случая е в доказателствената тежест на ищеца. Същият
претендира изгодните за себе последици от обявяване за нищожна на
клаузата на чл.4 от първия договор и изцяло нищожност на договор за
поръчителство, сключени с ищеца. Доколкото изгодните за ищеца последици
се основават на установяване на твърдян от него факт, то ищецът носи
доказателствената тежест за установяване на този факт. Преценката за
нищожност се извършва въз основа на представен от страната договор, за
който се претендира недействителност на съответната му клауза.
Последицата от правилата за разпределение на доказателствената
тежест в гражданския процес е, че за съда е осъществено само онова
фактическо твърдение, което той може да приеме за безспорно установено
въз основа на събраните по делото доказателства. По силата чл. 154 ГПК
всяка от страните следва да проведе пълно главно доказване относно
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, като
извлича изгодни за себе си правни последици. По правилата на гражданския
процес, главното доказване (онова, за което страната носи доказателствена
тежест) трябва да бъде винаги пълно: да създаде абсолютна достоверност -
сигурно убеждение на съда в истинността или неистинността на съответното
фактическо твърдение; само насрещното доказване може да се задоволи да
бъде непълно. Ако страната не се справи с доказателствената тежест, дори да
съществува вероятност, но не и несъмненост, то в резултат на последиците от
разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес, за съда
този факт или обстоятелство не се е осъществило, ако трябва да се установи
настъпването му, съответно се е осъществило, ако трябва да се установи
липсата му. Следователно тежестта на доказване не е задължение да се
представят доказателства, а е въпрос за последиците от недоказването.
С оглед изложеното, последица от непредставяне на посочените в
исковата молба договори влече отхвърляне на предявените от ищеца искове
за установяване на нищожност.
За съда остана и неизяснено как ищеца при твърдяна липса на договори е
описал в исковата молба съдържанието на същите, респективно формулирал
исковите претенции или по аналогия е описал съдържанието с оглед
депозираните множество искови молби във Вр.районен съд, възоснова, на
които има образувани висящи производства и с които се атакуват други
договори.
Съдът не обсъжда писмени доказателства представени след
приключване на съдебното дирене и устните състезания.
На основание чл.78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната
помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ
съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на всеки от
ответниците в размер на по 200,00 лв. с оглед правната и фактическа
сложност на делото.
4
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от З. А. Л. с ЕГН ********** постоянен адрес:
гр.С., ж.к.."М." ** против „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК: **, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул."Д.Н." № **, представлявано от
Г.Т.Т. иск за признаване за установено в отношенията между страните, че
клаузата на чл.4 от Договора за паричен заем ** е нищожна.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от З. А. Л. с ЕГН ********** постоянен адрес:
гр.С., ж.к.."М." ** чрез пълномощника си адвокат Б. З. – САК против
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: **, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул."Д.Н." № **, представлявано от П.Б.Д. иск за
признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният
договор за поръчителство №** е нищожен.
ОСЪЖДА З. А. Л. с ЕГН ********** постоянен адрес: гр.С., ж.к.."М." ** да
заплати на „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК: **, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул."Д.Н." № **, представлявано от Г.Т.Т.
разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 200.00 лева
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА З. А. Л. с ЕГН ********** постоянен адрес: гр.С., ж.к.."М." ** да
заплати на„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: **, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул."Д.Н." № **, представлявано от П.Б.Д.
разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 200.00 лева
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд В. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5