Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 08.02.2018г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Б състав, в закрито заседание на осми февруари, две хиляди и осемнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като
разгледа докладваното от съдия Станимира Иванова, частно гр. дело № 1305 по описа за 2018г. по описа
на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. вр. с чл. 78
от ГПК.
Образувано е
на31.01.2018г. по жалба вх. №04670/17.01.2018г. по
входящия
регистър на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, изпратена по пощата на 12.01.2018г., депозирана от длъжник по изпълнението - „Ч.Е.Б.“АД,
ЕИК ********срещу Постановление от 28.12.2017г.
по изпълнително дело № 20178510406711 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на
КЧСИ, с което е отказано да се намалят
разноските за възнаграждение за адвокат
на взискателя и за такси по изпълнителното дело по постановление на ЧСИ за
разноските, обективирано в поканата за доброволно
изпълнение изх. № 189773/18.12.2017г. Посочило е, че цесията на вземанията
по изпълнителния лист в полза на взискателя била нищожна поради липса на индивидуализация на
вземането и той не бил легитимиран да образува изпълнително дело, адвокатско възнаграждение от 350лв. е
прекомерно, то не е платено, не се дължали такси по изпълнителното дело над
20лв. без ДДС за образуване и 20лв. без ДДС за покана, съответно 10лв. без ДДС
по т.26 от Тарифата. В последната не се включвали разноските по
изпълнението. Посочил е че за процесната цесия бил уведомен, но с уведомлението не се
индивидуализирало вземането и така не можело да се приеме, че взискателят може да търси от длъжника изпълнение. Посочило
е, че по делото на СРС, 88-ми състав, по който е издаден процесния
изпълнителен лист имало и други задължения на Ч.Е.Б.“АД към Г.М.и част от тях
са цедирани отново на Ж.“ЕООД, а други са цедирани на свързани с него. Претендирало разноски.
Ответникът по жалбата и взискател
по изпълнителното дело- „Ж.“ЕООД,
ЕИК ********, със съдебен адрес: Адвокатско дружество „Л.К.“ Булстат ********,
гр. София, ул. „********в предоставения срок е оспорило жалбата. Договърт за цесия и уведомлението индивидуализирали
прехвърленото вземане, адвокатския хонорар бил платен и бил в минималните
размери по Наредбата. Претендирало е разноски.
По делото са депозирани мотиви на ЧСИ, сочещи че
постановлението е законосъобразно, начислено било възнаграждение за адвокат в минимален размер, таксите били
съобразно Тарифата- 66лв. с ДДС за образуване, за покана и за запор, както и
5лв. за издаден изпълнителен лист, таксата по т. 26 била пропорционална на
цялото вземане и е в размер на 51,60лв. с ДДС.
Съдът като обсъди доводи на страни и
представените по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по изпълнителното дело е
образувано по молба от 18.12.2017г. на „Ж.“ЕООД, ЕИК ******** срещу „Ч.Е.Б.“АД, ЕИК ********за събиране на прехвърлениет му с договор за цесия вземания по
изпълнителен лист, издаден на 20.11.2017г. от СРС, 88-ми състав по дело
55120/2015г. С молбата е посочен изпълнителни способи изпълнение върху движими вещи и дружествени
дялове, недвижими имоти, като е поискано да се наложи запор съответно възбрана
върху същите. Поискано е да се събере и таксата, платена за издаването на
изпълнителния лист от 6,40лв., както и възнагражединето
за адвокат в изпълнителното дело от 350лв.
С молбата е представен
договор за правна помощ, платежно нареждане от 14.12.2017г., съгласно
които взискателят е възложил на Адвокатско съдружие „С.К.“ да образува и води изпълнително дело за
събиране на суми по изпълнителен лист издаден на 20.11.2017г. от СРС, 88-ми
състав по дело 55120/2015г., уговорено е възнаграждение от 350лв. и те са
наредени от взискателя на адвокатското съдружие на
14.12.2017г.
Представен е изпълнителен лист издаден на 20.11.2017г.
от СРС, 88-ми състав по дело 55120/2015г. за суми по това дело и по дело
991/2017г. на СГС , с който „Ч.Е.Б.“АД,
ЕИК ********е осъдено да заплати на Г.Д.М.,
ЕГН ********** сумата от 75лв.
представляващи разноски за държавна такса по дело 33861/2015г.,в първоинстанционното производство и във въззивното
производство.
Представена молба до СРС , 88-ми състав от Г.М.до СРС,
88-ми състав, дело 55120/2015г. за
издаване на изпълнителен лист по делото с приложено платежно нареждане за същото
от 5лв. по сметка на СРС и банкова такса от 1,40лв.
Представен е договор за цесия, съгласно който Г.М.е
прехвърлил на Ж.“ЕООД цялото вземане
което има към „Ч.Е.Б. „АД, присъдена му от СГС по дело 991/2017г. на СГС
вр. с дело 55120/2015г. на СРС, 88-ми състав.
Представено е уведомление от Г.Д.М.и от „Ж. „ЕООД до „Ч.Е.Б.“ АД с
което е съставил изявление, сочещо че вземането си за разноски, присъдено му с
Решение по дело 991/2017г. на СГС вр. с дело
55120/2015г. на СРС, 88 състав е прехвърлил с цесия на „Ж.“ЕООД и следва да
плаща сумите на приобретателя.
По делото не се спори, че това уведомление е получено
от длъжника.
Със сметка от 18.12.2017г. ЧСИ е начислил авансови
такси от 66лв. с ДДС, от които 20лв. без ДДС за покана за доброволно
изпълнение, 20лв. без ДДС за образуване на делото , 15лв. без ДДС за запор,
като тези суми са платени от взискакеля авансово - на
14.12.2017г.
С молба от 19.12.2017г. взискател
е оттеглил искането за изпълнителните
способи посочени в молбата за образуване на делото, като е поискал
изпълнителния способ да са изпълнение върху вземания на длъжника по банковите
му сметки.
С постановление от 19.12.2017г. ЧСИ е разпоредил запор
да се наложи след срока за доброволно изпълнение.
С покана за доброволно изпълнение изх. №
189773/18.12.2017г., връчена на длъжника на 20.12.2017г. ЧСИ е уведомил
длъжника за образуваното срещу него от взискателя
изпълнително дело за събиране на сумите по изпълнителен лист от 20.11.2017г.
издаден по дело 55120/2015г. на СРС,
както и че главница е 75лв. присъдени съдебни разноски , дължат се 355лв.
разноски по изпълнителното дело и
123,60лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ.
С възражение от 28.12.2017г. длъжникът е оспорил размера на таксите и адвокатското
възнаграждение като прекомерни и недължими, а и цесията била нищожна и взискателят няма вземане, което да може да събира по
изпълнителния лист.
Взискателят е оспорил възражението.
С постановление от 28.12.2017г., съибщено
на взискателя на 08.01.2017г. , ЧСИ е отказал да
измени постановлението за разноски.
С оглед на така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано
лице срещу акт, подлежащ на обжалване и като такава е допустима.
Предмет на проверката при жалба
срещу Постановлението за разноските по реда на чл. 435, ал.2 предл. последно от ГПК са всички сторени в изпълнителното
производство разноски, възложени в тежест на длъжника с процесното
постановление в обжалваната част, включително и дължимост
на възнаграждение за адвокат.
В случая по делото е установено от
представените договор за цесия, уведомление, изпълнителен лист, че взискателят е придобил вземането по изпълнителния лист с
договор за цесия, за което е съставено уведомление от цесионера
и от цедента до длъжника. Договора и уведомлението
индивидуализират вземанията, които се прехвърлят до степен, която е достатъчна,
за да се отграничат тези вземания от други такива.
Договора сочи, че се прехвърля цялото вземане, присъдено на цедента
с Решение на СГС по дело 991/2017г. във връзка с дело 55120/2015г. и това е
достатъчна индивидуализация на вземанията.
С уведомлението за цесия изявлението е за разноските, присъдени по тези дела и това
същото е достатъчна по степен индивидуализация на вземанията, а доводите на
длъжника в обратния смисъл са неоснователни.
Приетите по делото договор, платежно
нареждане установяват че взискателят е възложил на
адвокат да води и да образува изпълнителното дело за събиране на сумата по
изпълнителния лист, за което е уговорил и платил сумата от 350лв. Това
възнаграждение е минималното такова за образуване и за водене на делото по
Наредба № 4/2009г., поради което и съдът приема, че възраженията на длъжника за
недължимост на сумата поради неплащане и поради прекомерност
на същото са неоснователни. По делото е
установено, че в срока за доброволно изпълнение длъжникът не е платил сумата по
изпълнителния лист, процесуалният представител на длъжника е предприел действия
насочени към събиране на вземанията, които не са включени в молбата за
образуване на изпълнителното дело, поради което и съдът приема, че взискателят има право на разноски за адвокат както за
образуване, така и за водене на изпълнителното дело. С оглед гореизложеното
съдът приема, че оплакванията на длъжника в частта за дължимостта
и размера на разноските на длъжника за адвокат са неоснователни.
По делото не се спори, че дължими
такси по изпълнението са 20лв. без ДДС за образуване на делото и 20лв. без ДДС
за покана за доброволно изпълнение, тоест 48лв. с ДДС. Такива ЧСИ е начислил и
се дължат.
Спорно по делото е дължимостта на другите такси, начислени от ЧСИ – за
издаване на изпълнителен лист, за запор и размер на пропорционалната такса по
т. 26 от Тарифата.
Съдът приема, че ЧСИ неправилно е
начислил такса за налагане на запор в тежест на длъжника в размер на 18лв. с ДДС. Действително, тази такса е
заплатена авансово от взискателя, но запор не е
установено да е наложен. За да е дължима тази сума от длъжника следва да се
установи, че тази такса е послужила за осъществяване на способ, посредством
който е събрана сумата. Авансовото внасяне на таксата само по себе си не е
достатъчно, за да се приеме, че тя може да се събере от длъжника. Следва да се
установи, че таксата е за действие, което е част от изпълнителен способ , който
е довел до събиране на сумите. В случая запор не е наложен и съдът приема, че
неправилно ЧСИ е съставил постановление , с което е възложил на длъжника
плащането на тази такса от 15лв. без ДДС ( 18лв.
с ДДС). Няма пречка в последствие,
ако са налице основанията за същото –налагане на запор и събиране на сума по
делото въз основа на него, тази такса да се постави в тежест на длъжника. При
така възприето съдът приема, че жалбата в тази част е основателна и следва да
се уважи.
Съдът приема, че ЧСИ неправилно е
начислил в тежест на длъжника като разноски и такси по изпълнението такса от 5лв. за издаване на изпълнителен
лист. Тази сума се установява, че е платена от Г.Д.М.по сметка на СРС за
издаване на изпълнителния лист. Вземането за тази сума не е прехвърлена с
договора за цесия на взискателя Ж.“ЕООД, поради което
и неправилно ЧСИ е приел, че това са разноски, направени от взискателя
по изпълинтелното дело. При така възприето жалбата в
тази част е основателна и следва да се уважи.
Съдът приема, че начислените от ЧСИ пропорционални такси
по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ (Тарифата) следва да се определи на база сумата от 425лв.
(главница по изпълнителния лист от 75лв. + 350лв. , представляващи направени разноски
за адвокат в хода на изпълнителното дело), тоест съобразно т. 26, буква „б“ от Тарифата - размер
на тази такса е 51лв. с ДДС.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че при определяне размера на
таксата по т. 26 от Тарифата не следва
да се включва възнаграждението за адвокат на взискателя,
платено за образуване и водене на изпълнителното дело. Тези разноски се
поставят в тежест на длъжника с постановление на ЧСИ. Това постановление е несъдебно изпълнително основание, тоест за
тези разноски не е нужно да има издаден изпълнителен лист, за да може ЧСИ да
пристъпи към събирането им. Вземането за разноски за адвокат, направени в
принудителното изпълнение, се реализира в производството по изпълнение въз
основа на това постановление на ЧСИ , тоест въпреки, че то не е посочено в
изпълнителния лист. Вземането за тези разноски е парично вземане и за
събирането му се прилагат общите правила. То е вземане, което е различно от
това, за което е издаден изпълнителния лист, но правилата за събиране на двете
вземания – това по изпълнителния лист и това по Постановлението на ЧСИ за
разноски за адвокат, са едни и същи- правилата по ГПК, ЗЧСИ и Тарифата,
приложими с оглед характера на вземането. При така възприето, съдът приема, че
за събиране на вземането на взискателя за разноски за
адвокат ще се дължат онези такси разноски по изпълнението, които биха се
дължали за парично вземане, което е снабдено с изпълнителен лист и за събиране
на което е образувано принудителното изпълнение. Това особено ясно проличава в
хипотеза, в която притезанието, за което е издаден
изпълнителен лист, не е парично. В
последната хипотеза способите за изпълнение и таксите за същото са различни от
тези за събиране на паричното вземане за разноски по изпълнителното дело. За разноските на взискателя
за адвокат, направени в изпълнението, ЧСИ съставя Постановление и това е
изпълнителния титул за тях и така предмет на изпълнителното дело става освен
непарично вземане по изпълнителния лист и парично такова по Постановлението на
ЧСИ за разноските. За последното ще се пристъпи към събиране по някой от
способите, предвидени в закона за паричните притезания
и за събирането му ще се наложат и съберат съответните такси по Тарифата като
за събиране на парично вземане. Изпълнителното прозиводство
не може да приключи преди да се удовлетвори вземането на взискателя
за разноски по Постановлението на ЧСИ, независимо, че е удовлетворено
непаричното му притезание по изпълнителния лист. (В
този смисъл т.2 от ТР № 3/10.07.2017г. по тълк.д.№
3/2015г. на ОСГТК на ВКС). В подкрепа на
извода на съда е подходът на законодателя при уредбата на т. 26 от Тарифата, с
която изрично са изключени при определяне пропорционалната такса по т. 26 от
Тарифата определени разноски на взискателя по
изпълнението, но не са изключени направените от него разноски за адвокат. С оглед гореизложеното съдът приема, че дължимата
такса по т. 26 от Тарифата е 51лв. с ДДС и жалба е основателна само за горница
над 51лв.до начислен от ЧСИ 51,60лв.
По
отговорността за разноски:
Разноски съдът приема, че в
настоящото производство се дължат, доколкото решението е окончателно и
съобразно чл. 81 от ГПК се дължи произнасяне в частта за разноските. В
случая не се следват други действия, от
които да зависи разпределяне на отговорността за разноски в това производство,
поради което и това разпределяне следва да се извърши в настоящото
производство. При така възприето и доколкото жалбата е частично уважена, то
съдът приема, че длъжник следва да плати на взискателя
сумата от 186,46лв., представляващи разноски за адвокат в настоящото
производство. Взискателят следва да бъде осъден да
заплати на длъжника сумата от 6,77лв. представляващи възнаграждение за
юрисконсулт и сумата от 1,69лв., представляващи разноски за държавна такса в
настоящото производство.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление
от 28.12.2017г. по
изпълнително дело № 20178510406711 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с което е отказано да се намалят разноските за
възнаграждение за адвокат на взискателя и за
такси по изпълнителното дело по постановление на ЧСИ за разноските, обективирано в поканата за доброволно изпълнение изх. № 189773/18.12.2017г. в частта за сумата от 18лв. за наложен запор; 5лв. такса за издаване
на изпълнителен лист; и 0,60лв. такса по т. 26 от Тарифа за таксите и
разноските към ЗЧСИ и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ
Постановление за
разноски, обективирано в поканата за доброволно
изпълнение изх. № 189773/18.12.2017г. по изпълнително дело № 20178510406711
по описа на ЧСИ М.П., като НАМАЛЯВА разноските,
начислени по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ със сумата от общо
23,60лв. с вкл. ДДС , формирани като сбор от сумите, както следва: 18лв. за наложен запор; 5лв. такса за
издаване на изпълнителен лист и 0,60лв. такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
ОТХВЪРЛЯ
като
неоснователна жалба вх. №04670/17.01.2018г. в останалата част.
ОСЪЖДА„Ж.“ЕООД, ЕИК ********, със съдебен адрес:
Адвокатско дружество „Л.К.“ Булстат ********, гр. ********заплати на Ч.Е.Б.“АД, ЕИК ********с адрес: ***, БенчМарк Бизнес Център на основание на чл. 81 вр.
с чл. 78 от ГПК сумата от 8,46лв.
(осем лева и 0,46лв.), представляващи разноски по делото съобразно уважената
част от жалбата.
ОСЪЖДА Ч.Е.Б.“АД, ЕИК ********с адрес: ***, БенчМарк
Бизнес Център да заплати на „Ж.“ЕООД, ЕИК ********, със съдебен
адрес: Адвокатско дружество „Л.К.“ Булстат ********, гр. София, ул. ********на
основание на чл. 81 вр. с чл. 78 от ГПК сумата от 186,46лв. (сто осемдесет и шест лева и
0,46лв),, представляващи разноски по
делото съобразно отхвърлената част от жалбата.
Решението е окончателно.
Препис от същото да се изпрати на ЧСИ и страните за
сведение и съобразяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.