Р Е Ш Е Н И Е
гр.Видин, 10.10.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Видинският районен съд, гражданска колегия, 3- ти състав в публичното заседание на пети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав :
Председател : Милена Стоянова
при секретаря П.В. като разгледа докладваното от съдия Стоянова по гр.дело № 189 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Делото е образувано по искова молба от Т.Г.В. ***, чрез адв. П.Т. против „ДАН -67” ЕООД– София с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 128 от КТ във вр. с чл. 262 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Претенциите на ищеца произтичат от възникнало трудово правоотношение с ответника на длъжност „охранител” с място на работа с. Покрайна, Агро база Покрайна. Посочва се, че трудовият договор е прекратен на основание чл. 325, т.1 от КТ, считано от 11.09.2015г. като на ищеца са останали да се дължат неплатени трудови възнаграждения за периода от 10.02.2015г. до 11.09.2015г., както и не са му заплатени възнаграждения за извънредни дежурства за м. април, за м. юни, за м. юли и м. септември 2015г. общо 92 часа.
Иска да бъде постановено решение, с което съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1370.00 лева, представляваща неплатени трудови възнаграждения за периода от 10.02.2015г. до 11.09.2015г., както и сумата от 140.00 лева – възнаграждение за извънредни дежурства за същия период, както и лихва за забава върху неплатените трудови възнаграждения в общ размер от 200.00 лева за периода от 10.02.2015г. до 11.09.2015г. Претендира се и законната лихва върху главницата от предявяване на иска в съда до окончателното плащане.
С протоколно определение от 05.10.2016г. по искане на ищеца, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК съдът е допуснал изменение в размера на исковите претенции за неплатено трудово възнаграждение и извънреден труд, както следва:
- искът за неплатено трудово възнаграждение да се счита предявен за сумата от 2231,01лева,
- искът за положен извънреден труд да се счита предявен за сумата от 228,94 лева.
Ответникът уведомен чрез залепване на уведомление по чл. 50, ал. 4 във вр. с чл. 47 от ГПК, в едномесечния срок за отговор на исковата молба, не е взел становище по исковете, не е ангажирал доказателства и не е направил доказателствени искания. Представител не се е явил в съдебно заседание.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно – счетоводна експертиза.
С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното:
Не се спори от страните, че са се намирали в трудово правоотношение като ищецът е работил при ответника на длъжност „охранител”, видно от представения препис на трудов договор № 50/10.02.2015г. Със Заповед от 11.09.2015г., считано от същата дата трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, т. 1 от КТ.
Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза след преглед на документите по делото и справка в НАП, е посочило по месеци дължимото трудово възнаграждение на ищеца след приспадане на дължимите се удръжки. За целия исков период вещото лице е посочило, че ищецът е следвало да получи трудово възнаграждение в чист размер от 2231.01 лева.
По претенцията за неплатен положен извънреден труд, вещото лице е направило изчисленията въз основа на данните, дадени в исковата молба за 12 часов сменен режим на работа, а именно: за м. април ищецът е работил извънредно 16 часа в делнични и 12 часа в почивни дни, за м. юни 2015г. ищецът е положил труд 4 часа в делнични дни и 4 часа в почивни дни, за м. юли 2015г. ищецът е положил труд 16 часа в делнични дни и 12 часа в почивни дни, за м. септември 2015г. ищецът е положил труд 16 часа в делнични дни и 12 часа в почивни дни.
При това положение, доплащането за извънреден труд е както следва:
за м. април 2015г. – 65.95 лева, за м. юни 2015г. – 34.73 лева, за м. юли 2015г. – 84.90 лева и за м. септември 2015г. – 43.63 лева или общо 228.94 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и обективно изготвено.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл.124 от КТ задължението на работодателя по трудовото правоотношение е да заплаща възнаграждение на работника или служителя за извършената работа, а според чл.128 от КТ той е длъжен да прави това в установените срокове. Същото се дължи и на основание чл.242 от КТ , според който положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. Безспорно се установи наличието на трудово правоотношение между ищеца и ответника. Ответникът не е ангажирал доказателства, че е изплатил дължимите суми на ищеца в установените срокове за процесния период, а в негова тежест е да стори това. При това положение, съдът приема, че ответникът не е изплатил дължимото трудово възнаграждение на ищеца за посочения в исковата молба период. От приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, се установява, че общият размер на дължимото нетно трудово възнаграждение възлиза на 2231.01 лева и претенцията ще следва да се уважи в този размер.
В чл. 262 от КТ е посочено как се изчислява заплащането на положения извънреден труд през работните дни и официалните празници. При изготвяне на заключението вещото лице се е съобразило с тези разпоредби като е дало остойностения му размер, съгласно посочените от ищеца в исковата молба часове положен извънреден труд. От подадените в НАП данни вещото лице е констатирало, че ответникът не е начислявал извънреден труд на ищеца. Поради това, че вещото лице не е имало достъп до счетоводството на ответника и поради липса на оказано съдействие от страна на ответника по делото, съдът намира, че ще следва на основание чл. 161 от ГПК да приеме за доказани фактите, изложени в исковата молба. При това положение, ответникът ще следва да бъде осъден да плати на ищеца сумата в общ размер от 228.94 лева – представляваща възнаграждение за извънреден труд за общо 92 часа, положени през м. април, юни, юли и септември 2015г., като претенцията за периода от 10.02.2015г. до 31.03.2015г. ще следва да се отхвърли като неоснователна.
На ищеца се дължи и лихва за забава върху дължимото трудово възнаграждение, считано от първо число на месеца, следващ този, за който се дължи съответното трудово възнаграждение до датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 11.09.2015г. – така, както е поискано в исковата молба. Това означава, че трудовото възнаграждение за м. 02.2015г. е платимо през м. март и ответникът изпада в забава, считано от 01.04.2015г. Изчислена чрез програмен продукт „Апис” лихвата за забава върху неплатеното трудово възнаграждение възлиза на сумата от 37.55 лева, до който размер исковата претенция ще следва да се уважи, като до пълния такъв над тази сума до сумата от 200.00 лева и за периода от 10.02.2015г. до 31.03.2015г – ще следва да се отхвърли като неоснователна.
На осн. чл. 78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.359 от КТ, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 189.24 лева, както и разноски за вещо лице съобразно уважената част от исковете в размер на 65.72 лева..
Ответникът дължи на ищеца и разноски по производството за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете в размер на 469.46 лева.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ще следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта за присъденото трудово възнаграждение и положения извънреден труд.
Воден от горното , Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДАН-67” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Тулча № 41, ателие 1, представлявано от Валерия Стефанова Лилова да заплати на Т.Г.В. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***, офис 6 сумата от 2231.01 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение на ищеца за периода от 10.02.2015г. до 11.09.2015г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска в съда – 27.01.2016г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ДАН-67” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Тулча № 41, ателие 1, представлявано от Валерия Стефанова Лилова да заплати на Т.Г.В. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***, офис 6 сумата от 37.55 лева, представляваща лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за периода от 01.04.2015г. до 11.09.2015г. като претенцията над присъдения размер до претендирания такъв до сумата от 200.00 лева и за периода от 10.02.2015г. до 31.03.2015г. – ОТХВЪРЛЯ като неоснователна.
ОСЪЖДА „ДАН-67” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Тулча № 41, ателие 1, представлявано от Валерия Стефанова Лилова да заплати на Т.Г.В. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***, офис 6 сумата от 228.94 лева, представляваща неплатено възнаграждение за положен извънреден труд през м. април, юни, юли и септември 2015г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска в съда – 27.01.2016г. до окончателното плащане, като претенцията за периода от 10.02.2015г. до 31.03.2015г. - ОТХВЪРЛЯ като неоснователна.
ОСЪЖДА „ДАН-67” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Тулча № 41, ателие 1, представлявано от Валерия Стефанова Лилова да заплати на Т.Г.В. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***, офис 6 сумата от 469.46 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ДАН-67” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Тулча № 41, ателие 1, представлявано от Валерия Стефанова Лилова да заплати по сметка на ВРС сумата от 254.96 лева - държавна такса и разноски за вещо лице.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението по отношение на присъденото трудово възнаграждение и положения извънреден труд.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :