Присъда по дело №136/2017 на Районен съд - Поморие

ПРИСЪДА

№ 27

гр.Поморие, 15.09.2017 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

Районен съд – Поморие, наказателна колегия, в открито заседание на петнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Димитър Д.

                             СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: К.С.

                                                                                      Д.А.

                                                

при участието на секретаря Валентина Атанасова и в присъствието на прокурора Благовест Вангелов, като разгледа докладваното от председателя на съдебния състав НОХД N 136 по описа за 2017 г. и на основание чл.300 и сл. НПК

 

П Р И С Ъ Д И:

 

 ПРИЗНАВА подсъдимия М.С.Р. : роден на ***г***, българин, български гражданин, средно образование, осъждан, неженен, безработен, живущ ***, с ЕГН**********, ЗА НЕВИНОВЕН в това, че през вечерта на 30.11.2015 г., срещу 01.12.2015 г., в с.Гълъбец, общ.Поморие, в заведение, находящо се в центъра на селото, чрез нанасяне на удар с вилица в областта на дясното око, причинил другиму – на Н.Х.Д. с ЕГН**********, тежка телесна повреда изразяваща се в постоянна слепота на дясното око, като престъплението е извършено по хулигански подбуди, поради което и на основание чл.304 НПК, го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл.1, вр. с чл.128,, ал.2, вр. с ал.1 от НК.

ОТХВЪРЛЯ гражданският иск на Н.Х.Д., ЕГН********** против М.С.Р., ЕГН**********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени  вреди, причинени с престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл.1, вр. с чл.128,, ал.2, вр. с ал.1 от НК.

Присъдата подлежи на въззивно обжалване и протест пред Окръжен съд – Бургас в 15-дневен срок от днес.

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                  2.

 

МОТИВИ

към присъда № 27/15.09.2017 г.

по НОХД № 136/2017 г. по описа на РС – Поморие

 

Производството по делото е образувано по обвинителен акт на Благовест Вангелов - районен прокурор на РП – Поморие, по досъдебно производство № 320 ЗМ-704/2016 г. по описа на РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас, с който е повдигнато обвинение спрямо М.С.Р., ЕГН **********, с адрес ***, за това, че през вечерта на 30.11.2015 г., срещу 01.12.2015 г., в с.Гълъбец, общ.Поморие, в заведение, находящо се в центъра на селото, чрез нанасяне на удар с вилица в областта на дясното око, причинил другиму – на Н.Х.Д. с ЕГН**********, тежка телесна повреда изразяваща се в постоянна слепота на дясното око, като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл.1, вр. с чл.128, ал.2, вр. с ал.1 от НК.

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 31.05.2017 г., по повод устна молба от пострадалия Н.Х.Д. съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес предявеният от пострадалия против подсъдимия М.С.Р. граждански иск за осъждане на подсъдимия да заплати на пострадалия сума в размер 60 000 лв.,  представляваща обезщетение за причинените на пострадалия с престъплението, предмет на обвинението неимуществени вреди и е конституирал пострадалия в качеството на граждански ищец и частен обвинител в производството.

В съдебно заседание районният прокурор на РП – Поморие поддържа обвинението, така както е повдигнато с обвинителния акт.

Пледира за признаване за виновен на подсъдимия по обвинението и налагане на същия на наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет години, което да се изтърпи при първоначален строг режим. Застъпва становище, че предявеният граждански иск е установен по основание, а определянето на размера на същия оставя на преценката на съда.

Гражданският ищец и частен обвинител поддържа предявения иск и моли съдът да го уважи изцяло.

Подсъдимият не признава да е извършил деянието, описано в обвинителния акт. Не отрича, че на посочената в обвинителния акт дата и място е нанесъл удар с ръка на пострадалия, но твърди, че не го е удрял с вилица. Моли съда да го оправдае по обвинението.

Защитникът на подсъдимия – адв.В.П. застъпва становище за недоказаност на обвинението. Пледира за признаване на подсъдимия за невиновен по обвинението и за отхвърляне на предявения граждански иск като неоснователен.

След като изслуша страните и се запозна с материалите по делото, съдът прецени поотделно и в съвкупност събраните доказателства, при което прие от фактическа страна следното.

През 2015 г., подсъдимият М.С.Р. и пострадалият Н.Х.Д. се познавали и били в приятелски отношения.

Вечерта на 30.11.2015 г. пострадалият Н.Д., св.А.Б.Л., с която Д. съжителствал и св.Т.Ю.А. се намирали в гр.Несебър и решили да посетят заведение, находящо се в центъра на с.Гълъбец, общ.Поморие, стопанисвано от св.П.П.С..

Д., Л. и А. се придвижвали с автомобил, ползван от Д. и управляван от св.А..

При тръгването на тримата към с.Гълъбец св.А. осъществил разговор по телефона с подсъдимия Р., последният разбрал за пътуването и поискал да се присъедини към тях, за което получил съгласието на Д., също по телефона.

Четиримата пристигнали в с.Гълъбец и били посрещнати от св.С., който ги настанил на маса, разположена на втория етаж в стопанисваното от него заведение, на която седнал заедно с тях.

В заведението подсъдимия, пострадалия и свидетелите, с изключение на св.Т.А., употребили алкохол.

Вследствие на алкохолното опиянение св.П.С. заспал на масата, след което пострадалият  Д. продал на подсъдимия вещество, което представил като наркотично – метамфетамин (пико), за сумата от 30 лв.

Подсъдимият опитал продаденото му вещество, у него се затвърдило убеждение, че веществото не е наркотично, за което поискал обяснения от пострадалия.

Между двамата възникнал скандал, при който подсъдимия Р. нанесъл удар на пострадалия Д. с ръка в лицето.

Пострадалият паднал на земята, след което Р. му нанесъл още удари.

На случилото се реагирала св.Л., виковете на която събудили св.С., последният хванал подсъдимия и го извел от заведението.

При възникване на инцидента и до приключването му св.А. се намирал в тоалетната на заведението.

На улицата пред заведението св.С. видял кръв по лицето на пострадалия.

Пострадалият и св.Л. се качили в автомобила, с който пристигнали и били откарани от св.А. обратно в гр.Несебър, където оставили Л..

А. и Дюлгерови отишли първо в РУ – Несебър, а впоследствие в лечебно заведение – Здравна къща „Несебър”, в което А. оставил пострадалия и се прибрал в дома си.

На 03.12.2015 г., в 11.38 ч., пострадалият постъпил в очно отделение на „МБАЛ – Бургас” АД, видно от история на заболяването № 2994/2015 г.(л.89-гръб от ДП) с диагноза контузия на дясна очна ябълка, разкъсна рана на окото с пролабиране, видно от посочената история на заболяването и оперативен протокол № 642/04.12.2017 г. (л.73 от ДП), която контузия, по данни от пострадалия, снети при постъпването му е получена на 03.12.2015 г., в 02.00 ч. от удар с юмрук в дясното око, което се установява от приложената по делото епикриза (л.71 от ДП).

Видно от заключението на вещото лице д-р П.П. – съдебен лекар в отделение по съдебна медицина на „МБАЛ – Бургас” АД по изготвената на ДП съдебномедицинска експертиза № 583/2016 г. (л.52-54) на Д. е нанесена разкъсна рана на дясно око с пролабиране към вътрешните части, която е възможно да е получена от удар с острата част на вилица и в резултат от която пострадилият не вижда с дясното око.

Сочи се в заключението, а и се установява от приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение (СМУ) № 37/2016 г. (л.64 от ДП), представляващо официален документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК, че при извършен от съдебния лекар на 05.02.2016 г., преглед на пострадалия са установени по долния орбитален ръб на дясното му око четири белега по 2-3 мм. на разстояние един от друг 3 мм, с обща дължина 1,5 см.

Изслушано в съдебно заседание по делото (л.23 от делото) вещото лице сочи, че отговарят да са получени от острата част на вилица и потвърждава заключението си, че пострадалият е практически сляп с дясното око.

Установява се и от показанията на пострадалия (л.24 от делото) и от обясненията на подсъдимия (л.22-гръб), че след като се снабдил с горепосоченото СМУ Д. предоставил копие от него на подсъдимия и поискал да разрешат отношенията си във връзка с инцидента, като го предупредил, че ако това не се случи, ще подаде документите в прокуратурата, което и направил с депозирането в РП – Поморие на заявление вх. № 275/04.04.2016 г. (л.16 от ДП).

За установяване на изложената фактическа обстановка съдът кредитира изцяло показанията на всички свидетели установяващи присъствието на подсъдимия и пострадалия на мястото посочено в обвинителния акт – заведение в центъра на с.Гълъбец, общ.Поморие, в посоченото в акта време – вечерта на 30.11.2015 г., срещу 01.12.2015 г.

За установяване на причината за възникване на инцидента между подсъдимия и пострадалия – спор относно характеристиките на вещество, продадено като наркотично такова от пострадалия на подсъдимия, съдът кредитира изцяло показанията на св. Т.А., които се подкрепят от показанията на св.К.Г.Д., сочещ че пострадалият се занимава с продажба на наркотични вещества от една страна, а от друга страна обстоятелството, че подсъдимият употребява такива вещества се установява както от показанията на св.А., така и от предишно осъждане на Р. за държане на наркотични вещества, видно от справката му за съдимост (л.27 от ДП).

Безспорно се установява на следващо място, че на инкриминираната дата подсъдимият е нанесъл на пострадалия удари, включително и удар с юмрук в лицето.

Несъмнено е също така, че на 03.12.2015 г., пострадалият е постъпил в очно отделение на „МБАЛ – Бургас” АД с разкъсна рана на дясното око с пролабиране, към вътрешните части, която е възможно да е получена от удар с острата част на вилица и в резултат от която пострадалият не вижда с дясното око.

Въз основа на установените факти и закона съдът прие следните правни изводи.

За да се приеме за безсъмнено и категорично доказано, че е осъществен състава на престъплението,предмет на обвинението необходимо е да са налице безспорни доказателства установяващи всички елементи на престъпния състав, както от субективна така и от обективна страна.

Установи се, че на вечерта на 30.11.2015 г., срещу 01.12.2015 г. подсъдимия е нанесъл удар в лицето на пострадалия, но не са налице безспорни доказателства, че именно подсъдимия е нанесъл на пострадалия удар с вилица, който удар е причинил установената по делото рана на дясно око на пострадалия, довела до слепота на окото – тежка телесна повреда по смисъла на чл.128, ал.2, предл. второ НК.

Пострадалият не е възприел лично с какво е нанесъл първия си удар подсъдимия (л.23-гръб от делото), дали само с юмрук или с вилица.

Обстоятелството, че първият удар подсъдимият е нанесен с вилица се твърди единствено от свидетелката и очевидка А.Б.Л..

Последната обаче от една страна, като съжителка на пострадалия, е пряко заинтересована от благоприятен изхода на производството за Д., а от друга страна показанията и не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства, поради което и не са годни да установят твърдения от свидетелката факт.

Следва да се има предвид също така, че пострадалият е постъпил за лечение едва на 03.12.2015 г., като в периода от процесния инцидент до тази дата съществува възможността да е бил обект на друго посегателство.

Възможност, която е твърде вероятна, от една страна с оглед собствените му твърдения, че е пострадал от удар, нанесен му на датата на постъпване в лечебното заведение, а от друга страна предвид установеното от материалите по преписка вх. № 304000-1136/10.03.2015 г. на РП – Несебър (л.33-45) обстоятелство, че е бил обект и на други посегателства срещу личността му.

При липсата на каквито и да е други преки доказателства относно авторството на деянието, освен показанията на заинтересованата свидетелка Л. и след като не са налице косвени доказателства, подкрепящи тези показания, нито множество такива, които преценени комплексно да позволяват един единствен извод, свързан в случая с авторството на деянието от подсъдимия, постановяването на осъдителна присъда би било основано на предположение, което е недопустимо, съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1 НПК.

Ето защо и след като събраните по делото доказателства не установиха по безспорен и категоричен начин, че деянието, очертано с обвинителния акт е извършено от подсъдимия Р., на основание чл.304, предл.второ НПК, съдът оправда подсъдимия по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл.1, вр. с чл.128, ал.2, вр. с ал.1 от НК.

Предвид признаването на подсъдимия за невиновен предявеният от пострадалия гражданският иск бе отхвърлен като неоснователен, а извършените в производството разноски, на основание чл.190, ал.1 НПК, следва да останат за сметка на държавата.

Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ /С особено мнение/:

 

                                  СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ /Изготвили мотивите/:

                                                                                   1.

                                              

                                                                                    2.