РЕШЕНИЕ
Номер 1216 02.07.Година
2009 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд
ІV граждански състав
На 19.05.2009 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Желязкова
Секретар: К.Н.
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело номер 1537 по описа за 2007 година
намери за установено следното:
Производство
по чл.28, ал.1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество,
придобито от престъпна дейност /ЗОПДИППД/.
Ищецът - Комисията
за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /КУИППД/, представлявана в производството от инспектор – юрист Г.Ч. и инспектор –
юрист С.Д. е внесъл мотивирано искане за отнемане в полза на Държавата
като придобито от престъпна дейност,
следното имущество, собственост на И.П.Г., ЕГН ********** *** и адрес на призоваване:
**** и П.И.Г., ЕГН **********, действащ чрез своите родители и законни представители И.П.Г., ЕГН **********
и Д.А.Г., ЕГН ********** ***„*, а именно:
- УПИ ** от кв. * по плана на с. Я*, целият с площ от 710 кв.м.,
ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 66 кв.м,
едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 50 кв.м и стопанска
сграда със застроена площ от 16 кв.м при граници на имота - УПИ **, УПИ ** и от двете страни улици, на
стойност 57 135,00 лева, собственост на П.И.Г., ЕГН **********;
- Лек
автомобил марка "Мерцедес", модел "МЛ320" с рег. № ****, рама № ****, двигател
№ ****, цвят
светлосив, на стойност 31 293,00 лева,
собственост на И. П.Г., ЕГН **********;
- Лек автомобил
марка "БМВ", модел "520И", рег. № ***, рама № ****, двигател №****, цвят зелен, на стойност 3911,00 лева, собственост на И.П.Г., ЕГН **********;
- Дяловете в
"А.е.Б.Е." ООД, гр. В.,
собственост на И.Г., в размер на 50 % от капитала на дружеството на стойност от 2500 лв.;
- Сумата от 1650 лв, представляваща равностойността на 33 дяла по 50
лв. от капитала на "Н." ООД, прехвърлени от И.П.Г.
при освобождаването му като съдружник с решение № **** г. на ПОС
Искането е основано на обстоятелствата, че:
- с присъда № **** г., влязла в законна сила на 12.04.2007 г.,
постановена по НОХД № **** г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив ответникът И.Г. е признат за виновен в извършване на
престъпления по чл. 155, ал.1, вр. чл.
2, ал. 1, ал.2 и чл. 54 НК, както и за престъпления по чл. 155,
ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. чл.
2, ал. 2, вр. чл. 54 НК, попадащи в хипотезата
на чл.3, ал.1, т.4 от ЗОПДИППД;
- по
време на проверявания от КУИППД период е установено,
че ответниците са придобили имущество на значителна по смисъла на пар.1, т.2 от
ДР на ЗОПДИППД стойност – 96 489 лв., което обосновава предположение, че имуществото е придобито от
престъпна дейност, доколкото не са установени доходи на ответниците от законни
източници.
Подробни съображения ищецът излага в депозираното мотивирано искане. Претендира разноски и юрисконсулско възнаграждение.
Ответникът И.Г. чрез процесуалния си
представител адв. С. оспорва иска като неоснователен и недоказан. Излага съображения за това, че липсват законовите предпоставки на
чл. 1 ал. 2 от ЗОПДИППД за
ангажиране отговорността на ответниците. По отношение
на втория ответник П.Г. счита, че не са налице и предпоставките на чл. 9 от ЗОПДИППД, тъй като стойността на придобитият имот не е
значителна по смисъла на същия закон. Процесуалният
представител на ответника твърди, че процесният лек автомобил БМВ не е
собственост на И.Г., а е продаден без това да е отразено в регистрите на КАТ.
Изложени са съображения за това, че стойността на същия към датата на
придобиване не е 52 000 лв., както е отбелязано в
приложената към
искането на ищеца експертиза на в.л. П. К., а е далеч по - ниска. Направено е възражение за това, че след като процесния автомобил е придобит през юли 1995 г., а Г. е признат
за виновен през 1999 г. не може да се направи извод, че средствата за придобиването му са в резултат на престъпна дейност. Отделно твърди, че е налице
законен източник на средства за закупуване на другия лек автомобил марка
„Мерцедес”, а именно извършено дарение в полза на И.Г. от неговата баба Ц. Г. в
размер на 45 000 лева. Претендира разноски.
Ответникът П.Г. чрез процесуалния си
представител адв. Р. оспорва предявеният иск. Излага становище
за неоснователност на същия, тъй като не са налице предпоставките на чл.
9 от ЗОПДИППД. Конкретните съображения за това са, че придобитото имущество не е на значителна
стойност, а е получено по силата на замяна с друг недвижим имот. Наведено е възражение за
несеквестируемост на имота, собственост на малолетното дете.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище, че
искът е основателен и доказан.
Заинтересованата страна Дирекция „Социално
подпомагане” – Пловдив не ангажира конкретно
становище по иска.
След преценка на доказателствата по делото и доводите
на страните, съда, намира за установено следното от фактическа страна:
Предпоставките, с наличието на които, се свързва евентуалната основателност
на предявения иск са конкретно посочени в закона: освен да е осъден за някое от
престъпленията по чл.3, ал.1 ЗОПДИППД и общата стойност на
придобито имущество да е „значителна” /над 60 000 лв., съгласно §1, т.2 от
ДР на ЗОПДИППД/, ответникът да не може да установи законен източник на
придобиването на съответното имущество. Затова и последователно отговор следва
да се даде налице ли са необходимите, съгласно закона предпоставки, за да се
постанови удовлетворително за искащия решение.
Няма спор между страните, а последното се установява и от приложения препис
от присъда № ****. на ПОС, постановена по НОХД № **** по описа за 2003г., изменена
с Решение № ****., постановено по ВНОХД № ****. по описа на ПАС, че ответника И.Г.
е признат за виновен за това, че през периода от 1999г. до 03.03.2003г. е извършил
престъпление по чл.155, ал.1 НК във вр. с чл.2, ал.1, ал.2 о чл.54 НК и чл.
155, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.2, ал.2 във вр. с чл.54 НК.
Констатираното, съпоставено с разпоредбата на чл. 3, ал.1, т.3 от ЗОПДИППД обосновава извод за наличие на първата от сочените
по-горе предпоставки за основателност на предявеното искане, имащо характер на
искова молба.
І. За целта на настоящото
производство и за пълнота на изложението, съдът счита за необходимо да се
маркират общи съждения, касаещи спорните между страните обстоятелства. Придобиването
на актив винаги е следствие от съществуващо правно отношение и може да се
осъществи или деривативно /производно/ - чрез сключване на сделка със собственика
на правото или оригинерно /първично/ - напр. чрез упражняване на фактическа
власт определен период от време, по начин и с намерение за своене. В конкретния
случай придобитите от ответниците права върху имуществото, предмет на отнемане са
следствие на сключени сделки, които имат характер на възмездни. При възмездното
придобиване на права е налице договорена с легитимирания собственик на правото
дължима или дадена от придобиващия го насрещна престация /пари или друг актив/.
Именно тази престация е източник на придобиването и може да бъде законно или
незаконно притежавана. Затова и при възмездното придобиване на имущество
размера на „законния източник” по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД е
съотносим към размера на престацията, дадена от придобиващия го. И оттук следва да се даде отговор
на спорния по делото въпрос налице ли е придобито от ответниците имущество със
значителна стойност, което да подлежи на отнемане в полза на държавата. Според настоящия състав на съда
на значителна стойност /над 60 000 лева/ следва да бъде сбора от
стойността на всеки от активите, за които в мотивираното искане се твърди, че
нямат законен източник, без да е необходимо всеки от тях да е на значителна
стойност по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД. Изводът се
налага от последователно използваното от
законодателя понятие „имущество”. Именно то, като съвкупност от права върху
активи следва да е на значителна стойност, на която законодателя е дал стойностно
изражение сумата от 60 000 лв.
ІІ. След
като предмет на искането за отнемане са няколко актива – движими, недвижим и
парични средства и доколкото евентуалното отчуждаване на всеки предходно
придобит със законен източник актив, респ. неговата стойност може да послужи за
придобиване на следващия актив, който отново ще има „законен източник”, то
съдът счита, че последователно следва да се разгледа всяко придобиване като се
започне от най – отдалеченото по време.
1.На
17.07.1995г. в ОДП Пловдив, Сектор „Пътна полиция” е регистриран като собствен
на И.П.Г. лек автомобил „БМВ” **** с номер на рама ****, двигател: ****, видно
от писмо изх. № ****. /л.297/. Досежно способа за придобиване на процесния лек
автомобил спор между страните не е формиран, а именно последния е придобит чрез
възмездна сделка - покупко – продажба. Не се спори, а последното се установява
и от приложеното на л.297 от делото писмо на
ОДП Пловдив, Сектор „Пътна полиция”, че за периода на придобиване –
17.07.1995г. архива е бракуван и унищожен, поради което и не може да се
предостави копие от договора за покупко – продажба; не е представено такова и
от ответника в производството. Така и при липса на данни за стойността на
придобиване на процесния лек автомобил в хода на извършваната проверка от КУИППД
е изготвена експертна оценка за справедливата пазарна стойност към датата на
придобиване на същия, която е оспорена от ответника в хода на съдебното
производство досежно посочената стойност.
Във връзка със заявеното оспорване в хода на настоящото производство е
допусната съдебна автотехническа експертиза с в.л. инж. С. М.. Последно
коментираната съдът кредитира като приета без резерви от страните и дори
подкрепяща се от твърденията на ответника, че стойността на придобиване на
процесния автомобил към 17.07.1995г. е около 5000 лв. Тук ще се маркира, че
обективни данни за стойността на
придобиване на коментираното МПС не могат да се почерпят от
представената квитанция за внос на същия, тъй като в последната се съдържат
данни единствено за митническа облагаема стойност на внасяната стока, която
съгласно чл.3, ал.2 и чл.2а от ПМС № 2 от 08.01.1993г. за облагане вноса на
автомобили /отм./, издадено по силата на законовата делегация на чл.38, ал.2 ЗМ
/отм./ се определя единствено на база мощността на двигателя. Или очевидно
митническата облагаема стойност на автомобила е без никакво фактическо значение
за неговата придобивна стойност. Така при съобразяване данните, почерпени от
приетата съдебна – автотехническа експертиза, която като стойност на придобиване
е посочила сумата от 5922. 41 лв., обективната липса на други данни и най –
вече съгласието на ответника, като лице придобило актива именно с посочената
стойност, съдът приема същата за стойност на придобиване на актива.
Следващия
спорен въпрос е налице ли е „законен източник” за придобития актив. Към датата
на придобиване 17.07.1995г., а и за периода от 1993г. до 1995г. и при
извършената проверка от КУИППД в данъчните и осигурителни регистри на ТД на НАП
гр. Пловдив няма данни проверяваното
лице да е получавало доходи от трудови или приравнени към тях правоотношения,
нито данни за реализирани доходи от същия с друг произход. Установено е, че от
1989г. И.Г. е неограничено отговорен съдружник в СД „П.– Г. и с.”, като от датата
на, която същото е данъчно регистрирано – *****. дружеството е подало две данъчни декларации -
едва през 2000г. и съответно през 2002г. или след датата на придобиване на
процесното МПС. Доколкото и в настоящото производство не се ангажираха доказателства
при тежест на ответника за това, че същия е реализирал доход, който да е послужил
за придобиване на спорния актив – МПС и при съобразяване разпоредбата на чл.4,
ал.1 от ЗОПДИППД съдът приема, че не е установен „законен източник” на същия.
Възразява
се от ответника, че коментирания актив не подлежи на отнемане по реда на ЗОПДИППД, тъй като придобиването му
предхожда извършеното от ответника престъпление, за което същия е бил признат
за виновен. Разпоредбата на чл.1, ал.2 от ЗОПДИППД е ясна – на отнемане подлежи имущество, придобито пряко
или косвено от престъпна дейност. Или
за да бъде отнето имуществото, не е необходимо придобиването му да е във пряка
връзка на причинност, а достатъчно е, съобразявайки се с конкретиката на случая, да може да се направи
основателно предположение, че придобиването му е свързано с престъпната
дейност, доколкото не е установен „законен източник” чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД. Въведената от законодателя
оборима презумпция за наличие на причинна връзка подлежи на оборване от
придобилия актива, а в настоящото производство последния се задоволи единствено
да оспори наличието й без да проведе пълно и точно доказване.
Изводът
е, че по отношение на спорното МПС искането е основателно; същото ще се отнеме
от притежаващия го. За пълнота на изложението ще се посочи, че постъпилото от
Община Пловдив писмо изх. № ****. не може да се направи категоричен извод за
това, че И.Г. не е собственик на лек автомобил БМВ с рег. № ****, тъй като не
декларираното на същия не означава липса на права по отношение на коментирания
актив, а евентуално би обосновало административно наказване на нарушителя.
2.
Следващото по време придобиване на актив, чийто отнемане се иска в настоящото
производство е от 04.12.2001г., когато И.П.Г. е придобил 50 дружествени дяла от
дружеството „А. Е. Б. Е.” ООД срещу направени вноски в капитала на това
дружество в размер на 2500 лв., видно от представеното удостоверение за
актуалност /л.37/. Всъщност в хода на настоящото
производство ответника не ангажира конкретно становище за законността на
източника на придобития актив, а още по-малко ангажира доказателства за
установяването му. В хода на извършената проверка от КУИППД е установено, че
към датата на придобиване на коментираните дружествени дялове от проверяваното
лице, а именно 04.12.2001г. същия е бил ограничено отговорен съдружник в „Н.”
ООД като притежател на 33 дяла; неограничено отговорен съдружник в СД „Ю.” и
неограничено отговорен съдружник в СД „П. – Г. и с-ие”, което дружеството през
2000г. е преобразувано в „Г. г.”
ООД и И.Г. е управител и съдружник. От
изготвената справка „Данни за осигурено лице”, приложение към писмо № ****. на
ТД на НАП се установява, че за периода
м.05.- м.09.2000г. И.Г. се е самоосигурявал върху доход от 150 лв., а за
периода от м.10.- м.01.2001г. върху доход от 158 лв. в „Г. г*” ООД, в което дружество каза се е
бил управител и съдружник. Установено е, че другото дружество, в което
ответника И.Г. е бил неограничено отговорен съдружник - СД „Ю*” не е
осъществявало дейност като е декларирало нулев финансов резултат. Не са
установени доходи на проверяваното лице и от участието му като съдружник в „Н.”
ООД, като за релевантния период – 2001г., видно от изготвения Годишен отчет за
2002г., дружеството не е реализирало търговска дейност. Тук ще се маркира, че
съдът не обсъжда данните, събрани при извършената проверка досежно дейността на
дружеството „А. Е. Б. Е.” ООД, тъй като последната е без значение за
придобиване на коментирания актив, а именно
дружествени дялове от същото. Изводът, който безспорно се налага е
следния: към датата на придобиване на 50 дружествени дяла от дружеството „А.Е.Б.Е.”
ООД И.Г. е бил осигуряван на минималния осигурителен доход като липсват данни
за доходи, реализирани от същия от трудови или приравнени на трудови
правоотношения. От ответника не се твърди, а още по-малко се установи „законен
източник” на средства за придобиване на спорния актив, което и при съобразяване
на въведената от законодателя оборима презумпция налага извод за основателност
на искането в коментираната част.
3.
Няма спор между страните, че на 09.10.2003г. чрез възмездна разпоредителна
сделка – покупко – продажба И.Г. е легитимиран собственик на лек автомобил
марка „Мерцедес МЛ 320” рег. № **** с двигател № * и рама № ****. Твърденията
на ответника са, че спорния лек автомобил е закупен срещу заплатена от него
продажна цена в размер на 45 000 лв., с която сума И.Г. е бил надарен от
своята баба Ц. Д. Г.. За установяване на твърдяния дарствен акт е допусната и
разпитана като свидетелка дарителката Ц. Д. Г., баба на ответника. Същата
довежда до знанието на съда, че през 2001г. дала на внука си И. „45 000
нови български пари”, за да си купи кола. Щедростта си, свидетелката обяснява с
факта, че двама от синовете им имали момичета и съпруга й се притеснявал, че
няма кой да „продължи рода”. Така, когато на сина им П. се родило момче – И.
радостта на баба и дядо била безкрайна и те „малко, по-малко му помагали”.
Свидетелката твърди, че внука й И. дошъл вкъщи и й казал, че иска да си купи
кола, на което Ц. Г. отговорила положително и му дала „веднага” паричките.
Сочи, че съхранявала парите си вкъщи, тъй като нямала доверие на банките, а и
защото не знаела, кога ще са му необходими и искала да са й на разположение.
Свидетелката веднъж твърди, че заедно със съпруга си имали частна фирма през
1957г., а по-късно започнали работа в арменска кооперация „Съгласие”, след
което сочи, че фирмата била на мъжа й и не може да си спомни името и най –
сетне, че фирмата се казвала „Селска забравка” и била арменска. Твърди, че в
кооперацията работили около 11-12 години, наложило се да пътуват и продават
произведеното от кооперацията и от тяхната фирма. Свидетелката сочи, че
обикаляли цяла България, за да продават произведените килимчета, чаршафчета и
покривки и били добре платени, тъй като били на процент. Коментираните
свидетелски показания съдът не кредитира, тъй като от една страна същите са
дадени от лице в близка родствена връзка с ответника, което предполага тяхната
заинтерисованост, респ. приложение намира чл.136 ГПК /отм./, а от друга са
изолирани, противоречиви и не подкрепящи се от останалите събрани по делото
доказателства. Досежно противоречивостта им внимание заслужават твърденията на
свидетелката за това, че частната фирма,
на която веднъж твърди, че не си спомня името, а след това, че се казвала
„Селска забравка” и била арменска е била на двамата съпрузи, а след това сочи,
че същата била само на съпруга й. Неясни и не достатъчно конкретни са показанията
на коментираната свидетелка в частта, досежно упражнявана от нея и съпруга й
търговска дейност, поради което и съобразявайки липсата на писмени
доказателства в тази насока, съдът счита, че по отношение на този твърдян факта
не бе проведено пълно и точно доказване. Внимание заслужава и твърдението на свидетелката,
че дала сумата от „45 000 нови български пари” на ответника през 2001г.
или далеч преди придобиване на процесното МПС, което препятства възможността да
се направи категоричен извод, дори и в аванс за ответника да се приеме, че
сумата му е дарена от неговата баба Ц., че е вложена именно в придобиването на
спорния актив. Коментираните показания на св. Ц. Д. Г. не се подкрепят и от
останалите събрани по делото доказателства. Така в документите, съдържащи се в
пенсионната преписка на Ц. Г., изпратена с писмо изх. № **** на РУСО Пловдив
/л.334 и сл./ се съдържат данни за
прослужено време в ТПК „Съгласие” ликвидация от 8 г., 5 м. и 12 дни при средно месечно възнаграждение
около 110 лв., а при навършване на 55 години същата е придобила право на
пенсия, определена по размер с Решение № ****г. на сумата от 48.20 лв. Или
писмени доказателства и въобще данни за получаване високи доходи, така както
свидетелката твърди, липсват. Заключението
е, че не се установи „законен източник” на придобития актив, чийто отнемане се
претендира, поради което и искането като основателно ще се удовлетвори.
4.
Следващото по време на придобиване имущество е от 20.07.2005г., когато с
Решение № ** по ф.д. № ****. по описа на ПОС, когато И.Г. е придобил сумата от
1650 лв., представляваща получена цена на продадените 33 дяла от дружеството „Н.”
ООД. Това дружество е било образувано на 23.03.2000г., към който момент и
следва да се прецени налице ли е за И.Г. „законен източник” на придобитите от
него дружествени дялове чрез вноски в капитала на същото дружество. Всъщност
конкретни възражения от ответника в частта касаеща искането за отнемане на
сумата от 1650 лв. не са направени. Разгледани последователно и към релевантния
за спора момент 23.03.2000г. данните за налични доходи на ответника,
установени по делото, сочат на следното: И.Г. е неограничено отговорен
съдружник в СД „Ю.” от 1989г. и неограничено отговорен съдружник и управител от
04.06.1999г. на СД „П. – Г. и с.”. За СД „Ю.” не е установено да е осъществявало
търговска дейност, респ. И.Г. като съдружник да е получавал доход от същата.
Аналогични са данните и за другото събирателно дружество. Съгласно отчета за
приходи и разходи на дружеството към 31.12.1999г. приходите на СД „П. – Г. и с.”
са в размер на 8000лв., от които 7000 лева са отчетени като разходи, а
счетоводната печалба е в размер на 1000лв. За 1999г. И.Г. не е бил осигуряван
като управител или служител на дружеството. За 2000г. дружеството е реализирало
1000 лева счетоводна печалба, а И.Г. е осигуряван за периода, следващ
придобиването на спорния актив. Други данни за реализиран от ответника доход
към 23.03.2000г. липсват. Изводът е, че ответника при негова доказателствена
тежест не установи „законен източник” за придобиване на спорния актив, поради
което и същия подлежи на отнемане.
5. Всъщност
спорът между страните е концентриран досежно придобития на 23.12.2005г. от
малолетния ответник П.Г. недвижим имот, съставляващ УПИ *** от квартал **** по плана на село Я, целият с
площ от 710 кв.м, ведно с построените в същия имот двуетажна масивна жилищна
сграда с площ от 66 кв.м, едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена
площ от 50 кв.м и стопанска сграда със застроена площ от 16 кв.м. Няма спор между
страните, че ответника е легитимиран собственик на коментирания имот на
основание сключена възмездна сделка замяна, обективирана в НА № ****. Тук и с оглед спецификата на
спора, а и наличните от ответниците възражения, ще се посочи, че недвижимия
имот, придобит възмездно от малолетния син на И.Г. и при съобразяване
презумпцията, въведена в чл.9 от ЗОПДИППД следва да се счете, за придобит от проверяваното лице,
като заложения от законодателя критерии за „значителна стойност” следва да се
приложи като се отчете стойността на съвкупността от активи на проверяваното
лице И.Г.. Затова и отчитайки коментираната вече логика, съдът счете за неоснователни
възраженията на ответниците, че имота не подлежи на отнемане, респ. искането в
тази част е недопустимо, тъй като същия не е на значителна стойност. Изцяло
следва да се съобразят изложените от съда мотиви в пункт І от настоящото
решение.
При
определяне стойността на имота, придобит от малолетния П.Г. следва да се
съобрази характера на сделката, по силата на която същия е легитимиран
собственик на недвижимия имот, съставляващ УПИ ** от квартал ** по плана на село Я., целият с площ от 710 кв.м, ведно с построените в същия
имот двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 66 кв.м, едноетажна полумасивна
жилищна сграда със застроена площ от 50 кв.м и стопанска сграда със застроена
площ от 16 кв.м. Последно коментираната сделка е замяна на недвижими имоти, собствени на
малолетното дете П.Г. срещу правото, придобито от същия върху спорния
имот. Съгласно чл.222 и чл.223 ЗЗД с договора за замяна
страните се задължават да си прехвърлят взаимно собствеността върху вещи или
други права, като за сделката се прилагат правилата на продажбата и всеки от
заменителите се смята за продавач на това което дава, съответно за купувач на
това което получава. Доколкото и за договора за замяна се прилагат правилата,
уреждащи продажбата, то за съществени условия на последно коментираната,
съгласно чл.183 ЗЗД във вр. с чл.24 ЗЗД следва да се приемат - индивидуализация
на продаваната /заменяната/ вещ и определянето на цената, която ще се плати
/другия имот, предмет на замяната/. Или коментирания договор е възмезден и
наличието или липсата на „законен източник” следва да се свърже със законността
или липсата на такъв в придобиването на транслираната от ответника престация, а
именно:
-
1/9 идеална част от дворно място, цялото от 250,80
кв.м, съставляващо урегулиран поземлен имот, за който е отреден парцел ** от квартал 29 по регулационния
план на квартал "В. - север", одобрен със Заповеди № **** г., който имот е с
административен адрес гр. ****и
-
апартамент № *, находящ се на мансардния етаж
- второ ниво на жилищна сграда с партерен и шест жилищни етажа, построена в ****, състоящ се от две спални,
дневна, кабинет и баня - тоалетна, със застроена площ 89,70 кв.м, заедно с
избено помещение с полезна площ от 6,70 кв.м, ведно с 8,75% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е
построена сградата
Ответникът П.Г. е придобил 1/9 ид.ч. от дворното място, съставляващо УПИ,
за което е отреден парцел * от кв* по
регулационния план на квартал "В. - север", одобрен със Заповеди № **** г. по силата на
безвъзмездна сделка - дарение, обективирано в НА № *, том *, дело № ** г. (л. 313). При безвъзмездното придобиване на активи „законният
източник” по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД е съотносим единствено към законността на основанието за
придобиване на собствеността и в този смисъл цената на придобиване на правото е
без никакво значение.
Различно
е положението със сключения от малолетния ответник, представляван от своя
законен представител и майка Д. М. договор за покупко – продажба на недвижим
имот, за което е съставен НА № *, том *, нотариално дело
№** г. (л. 314). По силата на
коментираната възмездна сделка последния е придобил права върху апартамент № *, находящ се на мансардния етаж - второ ниво на жилищна
сграда с партерен и шест жилищни етажа, построена в **** състоящ се от две спални,
дневна, кабинет и баня - тоалетна, със застроена площ 89,70 кв.м, заедно с
избено помещение с полезна площ от 6,70 кв.м, ведно с 8,75% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е
построена сградата срещу заплащане на цена в размер на 22 816.35 лв. Няма спор между страните, а последното се
установява и от коментирания НА № *, че уговорената между страните цена и
заплатена от малолетния купувач при сключване на коментирания договор е
равностойна на данъчната
оценка на имота. В действащото позитивно право законодателя не е ограничил договарящите,
нито е поставил рамки, в които същите да уговарят цена на придобиване, респ.
разпореждане с права, предмет на отчуждаването, съответно на преобретяване.
Затова и съдът счита, че при липса на твърдения от страна на ищеца за
симулативност на сключената сделка и то конкретно досежно нейната цена, а
именно, че уговорената между страните по сделката цена не е равностойна на
данъчната оценка на имота, а на пазарната такава, а още по-малко на
доказателства за разкриване на тази симулативност не може да се приеме, че размера
на престацията по коментираната сделка е различен от посочения в договора. Или цената
на придобития от малолетния ответник актив, в замяна на който последния е
придобил права върху спорния имот, е в
размер на 22 816.35 лв. и досежно
тази стойност следва да се преценява установен ли е „законен източник” на
придобиване или не. Твърденията на ответниците са, че при закупуване на апартамент № *, находящ се на мансардния етаж - второ ниво на жилищна
сграда с партерен и шест жилищни етажа, построена в **** са вложени,
дарени от В. М. в полза на малолетния ответник П. парични средства в размер на
10 000 долара. По делото е представен
договор за дарение от 19.08.2000г./л.446/, по силата, на който
ответниците твърдят, че А. и В. М. на прощапулника на първия си внук П. са му
дарили сумата от 10 000 долара. Коментираното писмено доказателство е
оспорено от ищеца досежно датата на съставянето му. Тук следва да се маркира, че формалната
доказателствена сила на частния документ не обхваща датата и мястото на
съставянето му и в този смисъл коментираните реквизити не се ползват с
достоверност. Разпоредбата на чл.145, ал.1 ГПК /отм./ определя няколко
хипотези, при които посочената в документа дата се счита достоверна за трети
лица и това са:
-
деня, в който той е нотариално заверен;
-
деня на смъртта на лицето, подписало го или деня, в който
е станало обективно невъзможно подписването му;
-
деня, в който е съдържанието на документа е
възпроизведено в официален такъв и
-
когато настъпи друг факт, който установява по безсъмнен
начин, подобно на посочените вече факти, че документа е съществувал преди този
ден.
Това са фактите, с
настъпване на които законодателя е приел, че следва безсъмнено да се приеме за
издаден документа и то на датата, съвпадаща с проявлението на съответния факт. Единствено
последно дефинираната от законодателя хипотеза обосновава евентуална
допустимост на гласни доказателствени средства и то досежно установяване
настъпването на „друг факт”, с установеното проявление на който да установи по
безсъмнен начин, че документа е съществувал преди този ден. В конкретния случай
обаче, наличие на такъв „друг факт” не се твърди от ответниците, затова и е
неприложимо коментираното изключение. Изводът
е, че събраните от съда гласни доказателства /показанията на св. П.П./ са недопустими,
поради изричната разпоредба на чл.145, ал.1 ГПК /отм./, в която изчерпателно са
посочени фактите, с установяване на които се свързва евентуалната достоверност
на датата на съставяне на частния документ. Ясно е, че коментираните факти не
могат да се установяват с гласни доказателствени средства, поради изричната
забрана за това, формулирана в чл.133, ал.1, б. в ГПК /отм./, поради което и
съдът не ги обсъжда. Затова и съдът приема, че достоверната дата на съставяне
на документа е представянето му в настоящото производство, доколкото това е
единствения момент, след който издаването на документа е безсъмнено.
Други доказателства, които да обосноват евентуално наличен „законен
източник” за придобиване на спорния актив от малолетния ответник, действащ чрез
своите родители и законни представители, не са ангажирани и при безспорна
тежест за това на ответниците. За процесуална икономия и досежно установените в
хода на извършената проверка от КУИППД доходи на И.Г. изцяло следва да се
съобразят изложените в пункт 2 от решението мотиви на съда, доколкото
релевантния момент на придобиване на спорното имущество съвпада с този, вече
коментиран от съда. Въз основа на
изложеното съдът приема, че ответниците не обориха презумпцията по чл.4, ал.1
ЗОПДИППД, тъй като не установиха „законен източник” на придобитото от
малолетния ответник имущество, поради което и същото подлежи на отнемане.
Наведено и подържано е от
малолетния ответник, представляван от адв. М. Р. възражение за
несеквистируемост на спорния имот. В приложимия в настоящото производство
специален нормативен акт, законодателят е предвидил забрана единствено за
допускане на обезпечение по реда на Глава Четвърта, „Условия и ред за налагане
на обезпечителни мерки и отнемане в полза на държавата на имущество придобито
от престъпна дейност” върху имущество, по отношение на което не може да се
насочва принудително изпълнение - чл.23, ал.7 от ЗОПДИППД. Такъв характер
безспорно притежава и имуществото, което е несеквестируемо. Разпоредбата на § 2
от ДР на ЗОПДИППД препраща за неуредените в този закон случай към общия
процесуален закон – ГПК. Приложимия в настоящото производство процесуален закон
е ГПК обн. ДВ 12 от 1952 г., отм. на основание § 2, ал.1 от ПЗР на ГПК и доколкото
искането е постъпило в съда на 11.06.2007г. В коментирания ГПК обн. ДВ 12 от
1952 г., отм. несеквестируемостта на имуществото е уредена в Част пета
„Изпълнително производство”.
Коментирания вече и последователно проведен от законодателя подход в ЗОПДИППД
е неслучаен – в производството по допускане на обезпечение е достатъчно
искането да бъде вероятно основателно, а в производството, уредено в Раздел ІІ
„Производство по отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от
престъпна дейност”, което е съдебно производство, се събират доказателства,
гарантирано е правото на ответника да обори предвидената законова презумпция
като докаже, че е придобил имущество със „законен източник” на средствата за придобиването
му. Или целта на законодателя е била да охрани интересите на ответниците по
бъдещите искове на Комисията като изрично предвиди, че в производството по
обезпечаване освен вероятна основателност на искането следва да се преценява и дали имуществото, по отношение на
което е заявено искането може да бъде обект на принудително изпълнение. В
подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл.28, ал. 4 ЗОПДИППД, която
задължава ответниците да изчерпят всичките си възражения в съдебното
производство. Логическата последователност, заложена от законодателя е ясна –
ответника в производството по обезпечаване на искането не участва като страна,
съответно няма процесуални права на защита, освен правото на жалба, което е
обусловено от характера на самото обезпечително производство, същевременно
ответника разполага със всички средства за защита в исковото производство,
където е равнопоставена страна и където именно е длъжен да установи „законния
източник” на придобиване на спорното имущество. След като не е успял да стори
това, то на отнемане и при наличието на всички предпоставки за това ще подлежи
дори и единственото му жилище. Затова и
като прие, че заявеното възражение, почерпено от принципа на несеквестируемост
на единственото жилище на длъжника е без значение за фактическите и правни
изводи на съда, доколкото не е установен „законен източник” за придобиване на
спорното имущество, съдът не обсъжда ангажираните от ответника в тази насока
писмени доказателства.
За пълнота на изложението и за да не останат необсъдени събраните по делото
доказателства, съдът коментира и показанията на св. Е.Г. От една страна една
страна, съдът намира същите за неотносими към спора, а друга за недопустими.
Всъщност посредством коментираните показания ответника се опита да докаже
реализиран от него доход, без да сочи „законен източник” на кой от придобитите
активи е този доход, а от друга да оправдае разход, твърдян от ищеца по
осъществени от ответника задгранични пътувания. Същественото е, че показанията
на св. Е. Г. са недопустими, предвид
изричната забрана на чл. 133, ал.1, б.в ГПК /отм./. Макар и не достатъчно ясни
показанията на коментираната свидетелка могат да се свържат с установяване на
плащания по договори, сключени с ответника – около 10 000 долара, които
свидетелката твърди, че е предоставила на И.Г. в заем, срещу поетото от него
задължение да ги върне, когато има възможност и около 10 000 долара,
платени като възнаграждение по договор за поръчка, по силата на който И.Г. е
поел задължението да намери обекти, които да отговарят на условията и
изискванията на възложителя. Или коментираните свидетелски показания изцяло
попадат под забраната на чл.133, ал.1, б.в ГПК /отм./, която допуска гласни
доказателства за установяване на договори на стойност до 1000 лв., освен ако са
сключени с роднини, което изключение в случая не е налице.
Изводът е, че в конкретния случай са налице предвидените в чл.4, ал.1 от
ЗОПДИППД условия за отнемане в полза на държавата на имуществото, предмет на
искането, а именно:
-
същото е на значителна стойност по смисъла на §1, т.2 от
ДР на ЗОПДИППД, а именно 77 888.76
лв.;
-
ответникът И.Г. е осъден за престъпление, което попада в
хипотезата на чл.3 от ЗОПДИППД и
-
последния не успя да обори презумпцията на чл. 4, ал.1 от ЗОПДИППД, включително и
досежно придобития от малолетния му син недвижим имот, който се счита придобит
от проверяваното лице с приложението на чл. 9 от ЗОПДИППД и предвид липсата на
други данни.
Искането е
основателно и ще се постанови удовлетворително решение за искащия.
На основание чл.64, ал.1 от ГПК
/отм./ ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят общо на ищецът
направените от същия разноски по производството, които съдът констатира да са в
размер на 2007.78 лв., представляващи юристконсултско възнаграждение,
определено по Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и сумата от 680 лева.,
представляващи внесени депозити за СТЕ и САвТ.
На основание чл.63, ал.3 от ГПК /отм./
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, Бюджетната сметка на ВСС, представляваща държавна такса в размер на 3115.55
лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТНЕМА от И.П.Г., ЕГН ********** *** и съдебен адрес: **** и П.И.Г.,
ЕГН **********, действащ чрез своите законни представители И.П.Г., ЕГН ********** и Д.А.Г., ЕГН **********
****адв. М. Р.
В
ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА следното имущество:
- УПИ ** от кв. * по плана на с. Я., целият с площ от 710 кв.м.,
ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 66 кв.м,
едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 50 кв.м и стопанска
сграда със застроена площ от 16 кв.м при граници на имота - УПИ **, УПИ ** и от двете страни улици,
собственост на П.И.Г., ЕГН **********;
- Лек
автомобил марка "Мерцедес", модел "МЛ320" с рег. № ****, рама № ****, двигател
№ ****, цвят
светлосив, собственост на И. П.Г., ЕГН **********;
- Лек автомобил
марка "БМВ", модел "520И", рег. № ****, рама № ****, двигател №****, цвят зелен, собственост на И.П.Г., ЕГН **********;
- Дяловете в
"А. е.Б. Е." ООД,
гр. В.,
собственост на И.Г., в размер на 50 % от капитала на дружеството възлизащи на
2500 лв.;
- Сумата от 1650 лв, представляваща равностойността на 33 дяла по 50
лв. от капитала на "Н." ООД, прехвърлени от И.П.Г.
при освобождаването му като съдружник с решение № **** г. на ПОС
ОСЪЖДА И.П.Г., ЕГН ********** *** и съдебен адрес: **** и П.И.Г.,
ЕГН **********, действащ чрез своите законни представители И.П.Г., ЕГН ********** и Д.А.Г., ЕГН **********
*** адв. М. Р. да заплатят общо на Комисията за установяване на имущество,
придобито от престъпна дейност с адрес за призоваване **** сума в размер на 2687.78 лв., представляващи
направени разноски в производството по заплащане депозити за САвтЕ и СТЕ и
юристконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА И.П.Г., ЕГН ********** *** и съдебен адрес: **** и П.И.Г.,
ЕГН **********, действащ чрез своите законни представители И.П.Г., ЕГН ********** и Д.А.Г., ЕГН **********
*** адв. М. Р. да заплатят общо в полза
на държавата, по бюджета на съдебната власт, Бюджетната сметка на ВСС, сумата от 580 лв.,
представляваща дължима държавна такса по производството.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПАС в 14 дневен срок от съобщаването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: