Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........................./16.07.2021г.,
гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, I-27 състав, в публичното заседание на дванадесети октомври
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на секретаря Вероника Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
1544 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от В.П.К. ***, против П.НА Р.Б.иск с правно основание чл.2
ал.1 т.3 от ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
100 000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди от поддържаното обвинение в извършване на престъпление, по което е
оправдан с присъди по НОХД № 16899/2011г. по описа на СРС, НО, 15 състав и по ВНОХД
№ 2945/2014г. на СГС, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба – 05.02.2020г./уточнение, направено в съдебно заседание от
13.07.2020г./, до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се излага, че на 01.08.2011г. ищецът бил привлечен в качеството на
обвиняем по пр.пр.№ 34116/2008г. на СРП и ДП ЗМ №
1206/2008г. по описа на 05 РУП – СДВР за две престъпления по чл.214 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК, като му била
взета мярка за неотклонение „Подписка“. На 08.09.2011г. СРП внесла
обвинителен акт, като било образувано НОХД № 16899/2011г.
по описа на СРС, НО, 15 състав.
Първото съдебно заседание било проведено на 19.12.2011г. и съдебното следствие
приключило на 01.10.2013г., като с присъда, постановена по горепосоченото дело,
ищецът бил признат за виновен в извършването само на едно от престъпленията, за
които му били повдигнати обвинения и му било наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 10 месеца, чието изпълнение било отложено, на основание
чл.66 ал.1 от НК, за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила, а по второто от повдигнатите му обвинения бил оправдан. Въз основа на
подадена от ищеца жалба срещу присъдата, в осъдителната й част, било образувано
ВНОХД № 2945/2014г. по описа на СГС, като с присъда №
217/18.09.2014г. осъдителната присъда била отменена и ищецът бил признат за
невиновен по повдигнатото му обвинение, присъдата била потвърдена и в
оправдателната й част. По подаден от прокурор при СГП протест срещу присъдата,
постановена от въззивния съд, било образувано нак.дело № 1753/2014г. по описа
на ВКС, като с решение № 41/06.02.2015г. постановената от СГС оправдателна
присъда била оставена в сила.
Твърди се, че вследствие на незаконното обвинение, за
времето от привличането на ищеца в качеството на обвиняем – 01.08.2011г., до
оправдаването му с влязла в сила на 06.02.2015г. присъда, му били причинени
значителни неимуществени вреди – било злепоставено и опозорено доброто му име,
станал обект на публични подигравки и унижения, опозорени били честта и
достойнството му. Воденото срещу ищеца наказателно производство му причинило
негативни емоции, отрицателно били повлияни контактите и отношенията му в
обществото, което изпитвало недоверие към него. Ищецът претърпял неудобства и
притеснения от повдигнатото му обвинение, търпял ограничения в отношенията си с
приятели и роднини. Преди привличането му в качеството на обвиняем ищецът
работел без трудов договор в строителството, но след това бил освободен от
работа, а ако започнел работа, бил освобождаван от работодателите си когато те
научели, че срещу него се води наказателно производство. През четиригодишния
период докато се водело наказателното производство ищецът чувал коментари, че
ще отиде в затвора, че е престъпник, което го депресирало. Поради задължението
му да бъде на разположение по време на наказателното производство не си
позволил да си потърси работа извън пределите на страната. Ищецът изпитвал
чувство за вина пред близките си и смятал, че всяко тяхно неблагополучие и
нещастие е в резултат именно на воденото срещу него наказателно производство.
Прави се искане за уважаване на предявения иск и за присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 131
от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като я оспорва и
счита исковата претенция за недоказана. Оспорва се наличието на твърдените от
ищеца неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с
повдигнатото обвинение. Възразява се и за прекомерност на претендираното
обезщетение.
Съдът, като съобрази доводите на страните,
както и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Не се спори, че между страните, а и от
събраните по делото доказателства се установява, че срещу ищеца е било
образувано досъдебно производство ЗМ № 1206/2008г. по описа на 05 РУП
– СДВР, пр.пр.№ 34116/2008г. на СРП, като с
постановление от 01.08.2011г. бил
привлечен в качеството на обвиняем за извършени през месец май 2008г. в гр.
София две престъпления по чл.214 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК. По отношение на ищеца
била взета мярка за неотклонение "Подписка".
Въз основа на внесен от прокурор при СРП
обвинителен акт е образувано НОХД № 16899/2011г. по описа на СРС, НО, 15 състав, приключило с НОХД № 21096/2012 г.
по описа на СРС, НО, 102 състав, приключило с присъда от 01.10.2013г., с която
ищецът е признат за невиновен и оправдан по едно от повдигнатите му обвинения,
а по другото обвинение е признат за виновен и му било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, чието изпълнение било отложено, на
основание чл.66 ал.1 от НК, за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
По подадена от ищеца въззивна жалба срещу присъдата, в
осъдителната й част, е образувано ВНОХД № 2945/2014г. по описа на СГС, като с
присъда № 217/18.09.2014г., постановена по същото дело,
осъдителната присъда е отменена, в посочената част, и ищецът е оправдан и
признат за невиновен и по второто от повдигнатите му обвинения. Присъдата на
въззивния съд е оставена в сила с решение № 41/26.02.2015г. по нак.дело № 1753/2014г.
по описа на ВКС, I н.о.
За установяване на
причинените неимуществени вреди на ищеца по делото са събрани гласни
доказателства, като от показанията на свид. Я., който познавал ищеца от над 20
години, се установява, че В. имал проблеми с жена си по повод воденото срещу
него наказателно дело, по което впоследствие бил оправдан. Тя го изгонила от
дома им и не му разрешавала да вижда децата, защото се притеснявала от полицията и не искала те да се
въвличат в разправии. Майката на ищеца се ядосвала, че ищецът не живее при
семейството си. Повече от половин година
– от есента на 2011г., ищецът живял в стопански помещения, собственост на
свидетеля, намиращи се в близост до дома му, като му носел храна, тъй като ищецът
останал без работа. Преди това ищецът си намирал обща работа за по няколко дни,
но работел без договор. Докато се водело наказателното дело срещу ищеца
изчезнали всичките му приятели и познати. Избягвали го, странели от
него, защото имал проблеми и не искали да ги замесят с него. Било му много
тежко, особено за това, че не можел да вижда децата си, с които понякога, без
знанието на жена си и със съдействието на майка си, се срещал. Бил се отчаял и
споделил със свидетеля, че вече искал да приключва с живота, а из селото се
говорело, че е престъпник. Със съдействието на майка си, успял да се прибере
при семейството си 6-7 месеца преди оправдаването му, като след оправдателната
присъда бил много щастлив.
Видно от показанията на свид. Р.е, че същият познава В. от 9-10 години. Свидетелят временно
живеел на гара Яна, работел в строителството на частно и понякога вземал ищеца
да работят заедно. Отначало правели вътрешни ремонти. Веднъж, докато правели
покрива на една къща, собственикът им казал, че не иска да продължават работа.
Това се повторило, а на третия път свидетелят обяснил на ищеца, че нямало как
да продължат да работят заедно, докато ищецът не си оправел проблемите с
правосъдието.
От показанията на свид. Т.– бивш кмет
на с. Яна/през периода от 19.11.2007г. до 29.10.2019г., видно от приложеното на
лист 31 от делото писмо от Столична община/, се установява, че същият познава
ищеца отдавна – след 1992г. – 1993г. когато дошъл в селото с родителите си. Ищецът
бил семеен, живеел със С.и имали четири дъщери. В началото ищецът живеел с
родителите си на ул. „Никола Атанасов“ предпоследна къща № 80-82. След това и
съпругата му заживяла на този адрес. По-късно цялото семейство – В., жена му и
децата, се преместили да живеят в новопостроена от тях къща на ул.“********.
Някъде 4-5 години след 2007г., когато свидетелят станал кмет, той срещнал В.
зад кметството и от него разбрал само, че има семейни неприятности. По-късно
свидетелят научил от живущите в селото, че В. имал проблеми с с полицията, с
правосъдието. Те се интересували дали В. е бил заключван и дали срещу него се
водят дела. Из селото се носели слухове, но свидетелят не бил наясно точно
какво се е случило. Направило му впечатление, че през този период В. бил
по-различен от преди – бил унил, не говорел с никого, не се събирал с други
хора. Свидетелят не знаел дали през това време ищецът е бил разделен с жена си,
но в селото нямал проблеми с него.
Видно от представената справка за съдимост е,
че ищецът е бил осъждан като непълнолетен, но съгласно отразеното в същия
документ, той е реабилитиран по право, поради което и съдът не взема предвид
представеното доказателство.
От удостоверение за семейно положение,
съпруга и деца, удостоверение
за съпруга и родствени връзки на В.П.К., удостоверения за постоянен и настоящ адрес на С.Д.П.,
И.В.К., Т.С.П., В.С.П., Н.С.П., удостоверения на
раждане на В.С.П.и Н.С.П., като видно от тези документи е, че ищецът е записан
като баща само на едно от децата - И.В.К., но независимо от горното,
свидетелите са категорични, че се е грижил за всички деца.
От приложените удостоверения за постоянен и
настоящ адрес, се установява, че ищецът и съпругата му са регистрирани на
различни адреси в с. Яна, но това обстоятелство не опровергава показанията на
свидетелите, които са категорични, че той, съпругата и децата са живели заедно,
на един и същ адрес.
Съдът, като взе предвид установеното от
фактическа страна и при съобразяване на изложеното в исковата молба и
възраженията на ответника в отговора на същата и в съдебно заседание, намира следното:
Предпоставка за отговорността на държавата по
ЗОДОВ за вреди, причинени на граждани от правозащитни органи, е незаконността
на техните действия, а в случая, предвид постановяването на оправдателна
присъда, тази незаконност е налице.
Безспорно е установено по делото, че
вследствие воденото наказателно производство срещу ищеца, във връзка с
извършени действия на длъжностни лица от Прокуратурата на Република България,
която е привлякла в качеството на обвиняем ищеца по досъдебно производство ЗМ № 1206/2008г. по описа на 05 РУП
– СДВР,
а впоследствие е повдигнала обвинение за тежки умишлени престъпления по чл.214 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК, по което обвинение
ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 16899/2011г. по описа на СРС, НО, 15 състав и
по ВНОХД № 2945/2014г. на СГС, същият е претърпял неимуществени вреди, намиращи се в
причинно-следствена връзка с тези действия. Този извод се налага предвид
обстоятелството, че при образуване на наказателно производство за тежко
умишлено престъпление върху психоемоционалната сфера на лицето се въздейства
неблагоприятно, то има своите негативни преживявания на страх от осъждане,
притеснения, безпокойства, неудобства, които представляват неимуществени вреди
и подлежат на обезвреда, а в случая от значение е и обстоятелството, че му е
било повдигнато обвинение за извършването на две тежки умишлени престъпления,
независимо, че му е била наложена най-леката мярка на процесуална принуда.
Посредством събраните гласни доказателства се
установи по безспорен начин, че воденото срещу ищеца наказателно производство,
продължило около четири години, се отразило негативно върху емоционалното и
психическото му състояние - търпял тревоги, стрес и притеснения от
неоснователното наказателно преследване, страхувал се, че може да бъде осъден
без да има вина, както и че няма да има възможност да се грижи за семейството
си.
Установи се по делото, че от привличането му
в качеството на обвиняем на 01.08.2011г. до
оправдаването му с влязла в сила на 26.02.2015г. присъда, на ищеца е била наложена най-леката
мярка за неотклонение "Подписка", но свидетелите са категорични, че воденото
наказателно производство се явило пречка ищецът да си намери работа, а когато
започвал такава в строителството, макар и без трудов договор, щом научели, че
се води разследване срещу него, хората не желаели да продължава да работи при
тях. Ищецът не можел да се грижи за семейството си, отношенията в семейството
му се влошили, като дори съпругата му го изгонила от дома им за известен период
от време именно заради повдигнатото обвинение. От показанията на свид. Я.
се установи, че всички странели от него, избягвали на общуват с ищеца, като из
селото се знаело, че той има проблеми с полицията и с правосъдието, хората дори
питали кмета дали ищецът е бил заключван и дали срещу него се води дело, а това
неминуемо накърнило достойнството му и доброто му име.
Доколкото безспорно са доказани увреждащите
действия, свързани с незаконно повдигнатите обвинения на ищеца, по които е бил
оправдан с влязла в сила присъда, съдът намира, че предявеният иск е установен
в своето основание. Причинените на ищеца неимуществени вреди от воденото срещу
него наказателно производство до оправдаването му с влязла в сила присъда,
подлежат на обезвреда, като размера на обезщетението следва да бъде определено
по справедливост от съда.
Съгласно трайно установената съдебна
практика, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да
се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността
на увреждането на ищеца. Конкретно при иска по чл.2
ал.1 т.3 от ЗОДОВ такива правнорелевантни обстоятелства за определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на престъплението,
за което ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем – повдигнато му е
обвинение в извършването на две тежки умишлени престъпления; обстоятелството
дали е бил привлечен в качеството на обвиняем и за друго престъпление; дали по
някои от обвиненията е бил осъден – ищецът е бил оправдан и по двете, повдигнати
му обвинения; продължителността на наказателното производство – около четири
години; вида на взетата мярка за неотклонение . „Подписка“, другите наложени
ограничения в рамките на наказателното производство - няма; както и по какъв
начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и
изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук и
др. При определяне размера на паричния еквивалент на неимуществените вреди
съдът следва да вземе предвид и съществуващите в страната
обществено-икономически условия на живот, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че оправдаването
по повдигнатото обвинение само по себе си също има ефект на репарация, а
размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за
пострадалия.
Преценявайки по справедливост, в съответствие
с чл.
52 от ЗЗД, характера и интензивността на причинените на ищеца морални болки
и страдания от повдигнатите обвинения за извършени тежки умишлени престъпление,
за които се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от една до шест
години и за които е бил оправдан /по отношение на които се събраха
доказателства, че са в причинно-следствена връзка с воденото срещу ищеца
наказателно производство/, като съобрази изложеното по-горе относно интензитета
на негативните преживявания и общата продължителност на наказателното
производство, както и че по време на цялото наказателно производство ищецът е
изпитвал неудобства, чувствал се е притеснен и несигурен, съдът намира, че
сумата, достатъчна за репариране на причинените му от незаконното обвинение
неимуществени вреди, като необходима и достатъчна за обезщетяването им възлиза
на 4000лв., поради което до тази сума предявеният иск се явява доказан по
размер, като за разликата над нея до 100 000 лв., като недоказан, искът следва
да бъде отхвърлен
Посочената по-горе сума се дължи, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
05.02.2020г., до окончателното й изплащане, предвид диспозитивното начало в
гражданския процес.
Предвид изхода на спора и като съобрази
разпоредбата на чл.10
ал. 3 от ЗОДОВ, съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата в размер общо на 130лв., представляваща сбора от внесената
държавна такса в размер на 10лв. и сумата от 120лв. - заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.да заплати
на В.П.К., ЕГН **********,*** община, на основание чл.2
ал.1 т.3 от ЗОДОВ, сумата от 4000 лв. /четири хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от поддържаното срещу него
незаконно обвинение, по което е оправдан с влязла в сила присъда, постановена
по НОХД №
16899/2011г. по описа на СРС, НО, 15 състав и по ВНОХД № 2945/2014г. по описа
на СГС,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
05.02.2020г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за разликата над 4000лв. /четири хиляди лева/ до 100 000лв. /сто хиляди
лева/.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.да заплати на В.П.К., ЕГН **********,*** община, направените по делото
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената
част от исковата претенция, в размер общо на 130 лв. /сто и тридесет лева/, на
основание чл.10
ал.3 от ЗОДОВ вр. чл.78
ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: