Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ихтиман, 06.02.2020 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Маргарита Минчева, като
разгледа докладваното от съдията Йорданова гр. д. № 248 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод подаден иск по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 124 ГПК от
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК: ;;;;;;;;; със седалище и
адрес на управление в гр.София, бул. „……..” № . офис сграда Лабиринт, ет..,
офис., срещу В.Д.М., ЕГН **********,
с адрес *** за установяване на съществуване на вземане в размер на 500,00 лв. (петстотин лева) – непогасена
главница по договор за заем CrediHome № 1162-00004093 и договор за допълнителни
услуги към заем CrediHome № 1162-00004093, сключени между длъжника и „Микро
Кредит“ АД на 07.12.2015 г. ведно със законната лихва върху нея, считано от
02.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата 50,32 лв.
(петдесет лева и тридесет и две стотинки)– договорна лихва за периода от
18.12.2015 г. до 27.05.2016 г., сумата 96,00 лв. (деветдесет и шест лева) –
сума за допълнителни услуги по договора за допълнителни услуги за периода от
18.12.2015 г. до 27.05.2016 г.; сумата 198,00 лв. (сто деветдесет и осем лева)
– застрахователна премия по договора за допълнителни услуги за периода от
18.12.2015 г. до 27.05.2016 г.; сумата 92,11 лв. (деветдесет и два лева и
единадесет стотинки) – лихва за забава по договора за заем за периода от
19.12.2015 г. до 01.10.2018 г., сумата 49,21 лв. (четиридесет и девет лева и
двадесет и една стотинки) – лихва за
забава по договора за допълнителни услуги за периода от 19.12.2015 г. до
01.10.2018 г. Иска се и осъждането на ответника за заплащането на
сторените в заповедното и в исковото производство разноски.
Ищецът твърди, че по
силата на договор за заем CrediHome №
1162-00004093 и договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №
1162-00004093, сключени между длъжника и „Микро Кредит“ АД на 07.12.2015 г.,
дружеството е предоставило на М. заем в размер на 500 лева, който
заемополучателят се е задължил да върне заедно с договорна лихва от 50,32 лева
на 24 равни седмични погасителни вноски в размер на 22,93 лева. Отделно от това
между страните е бил сключен и договор
за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1162-00004093, които са описани в
приложение № 1 към договора, чиято стойност възлиза на 96,00 лева. На основание
договора за допълнителни услуги била сключена застраховка „Защита“ към ЗК
„Уника“, застрахователната премия по която възлиза на 198,00 лева. На длъжника
била начислена лихва за забава, считано от 19.12.2015 г. – датата на която е
станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска, която по
договора за заем възлиза на 92,11 лева, а по договора за допълнителни услуги –
на 49,21 лева.. Вземането на кредитора е прехвърлено на ищеца с договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 08.04.2016 г..
Ответникът,
в срока по чл. 131 ГПК представя писмен отговор, в който се твърди, че
договорът за цесия не е породил правно действие спрямо длъжника.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, съобразно с
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
следното от фактическа страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, който е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването
му, което се доказва от приложеното ч.гр.д. № 1111/2018 г. по описа на ИРС, по
което срещу ответника е издадена Заповед № 787/24.10.2018 г. за изпълнение по чл.410 ГПК за сума в размер на 500,00
лв. главница по договор за заем CrediHome № 1162-00004093 и договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome № 1162-00004093, сключени между длъжника
и „Микро Кредит“ АД на 07.12.2015 г. ведно със законната лихва върху нея,
считано от 02.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата
50,32 лв. договорна лихва за периода от 18.12.2015 г. до 27.05.2016 г., сумата
96,00 лв. сума за допълнителни услуги по договора за допълнителни услуги за
периода от 18.12.2015 г. до 27.05.2016 г.; сумата 198,00 лв. (застрахователна
премия по договора за допълнителни услуги за периода от 18.12.2015 г. до
27.05.2016 г.; сумата 92,11 лв. лихва за забава по договора за заем за периода
от 19.12.2015 г. до 01.10.2018 г., сумата 49,21 лв. лихва за забава по договора
за допълнителни услуги за периода от 19.12.2015 г. до 01.10.2018 г.
Длъжникът не е намерен на регистрирания му постоянен и
настоящ адрес, като в изпълнение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК
/ред., ДВ, бр. 86/2017 г./ на заявителя е дадено указание за предявяване на иск
за установяване на вземане.
По
делото е представен Договор за заем CrediHome
№ 1162-00004093 от 07.12.2015 г.,
сключен между В.Д.М. и „Микро Кредит“ АД, по силата на който
заемодателят е предоставил на заемателя парична сума от 500 лева, която следва
да бъде върната на 24 седмични вноски за срок от по 22,93 лева, при годишен
лихвен процент от 40,92 %, и годишен процент на разходите – 49,92 %, като
общият размер на всички плащания е 550,32 лева.
Страните
са сключили и договор за допълнителни услуги към договор за заем CrediHome № 1162-00004093 от 07.12.2015 г., по силата на който „Микро
Кредит“ АД е предоставил на В.М. пакет за допълнителни услуги: Пакет „Комфорт“,
включващ посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; безплатно
внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банкова сметка ***
„Микро кредит“ АД; безплатно внасяне директно в офис на „Микро кредит“ АД; безплатно
предоговаряне и разсрочване на заема; без наказателна лихва при просрочие до 15
дни; СМС известяване за направено плащане. Посочено е, че за пакета
допълнителни услуги се дължат 24 седмични вноски от по 4,00 лева. В този договор
и включена и клауза за застраховка защита пакет „Премиум Живот“, чиято премия
възлиза на 198 лева, платима на 24 седмични вноски от по 8,25 лева.
От
представения по делото рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.01.2015 г. се установява, че „Микро
кредит“ АД прехвърлило на
„Агенция за събиране на вземанията“ ООД свои вземания, които са
индивидуализирани в Приложение № 1 от 01.04.2016 г., неразделна част от
договора.
Представено
е и потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД , което е
придружено с извлечение от приложение № 1 от 08.04.2016 г., в което е описано
вземане спрямо В.Д.М., чийто остатък е в размер на 500,00 лева главница, 50,32
лева договорна лихва, а общата сума дължима по кредита е в размер на 844,32
лева..
По
делото е приложено уведомително писмо за извършената цесия, което няма данни да
е получено от М..
От
заключението на допуснатата съдебно счетоводна експертиза, която съдът
кредитира, се установява, че в счетоводството на ищеца няма данни за погасяване на суми по
кредита от страна на М..
При
така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
В
производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане взискателят следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си
срещу него. Доказателствената тежест за спорните факти се разпределя с оглед на
твърденията на страните, т.е. ищецът дължи пълно и главно доказване на фактите,
въз основа на които претендира изпълнение от ответника – в случая валидно облигационно отношение между „Микро кредит“ АД и В.М. по договор за паричен заем; неизпълнение от страна на длъжника на
задължението за връщане на получената като кредит суми, падежа на задължението,
валиден договор за цесия, с който е прехвърлено процесното вземане от цедента
на цесионера – ищец в настоящото производство.
По делото не се спори, че ищецът е частен правоприемник на кредитора по договор за
паричен заем по силата на договор за цесия. Видно от
представения рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложение
№ 1 от 08.04.2016 г. вземането на кредитора е било прехвърлено. За редовността
на извършената цесия е ирелевантно обстоятелството дали същата е била съобщена
на длъжника. В случая с връчването на исковата молба той е узнал за извършеното
прехвърляне на вземането.
Първоначалният кредитор, който е небанкова финансова
институция, е предоставил заемна сума. Това дава основание на съда да приеме, че “Микро Кредит“ АД и В.М. са били обвързани от
договор за заем (потребителски кредит) от 07.12.2015 г.. При сключване на
договора ответникът е действал в качеството на физическо лице, а “Микро
Кредит“ АД - в рамките на своята търговска дейност, като в този
случай е бил приложим Закона за потребителския кредит (в сила от 12.05.2010г.).
В този
случай съдът е длъжен да съобрази дали сключеният договор съответства на
императивните изисквания на този закон. Съгласието по договора е
било постигнато от страните изрично в изискуемата от ЗПК писмена форма. От
договора се установява, че заемодателят е предоставил на ответника, като
потребител, кредит под формата на заем - 500 лева, при уговорен годишен процент
на разходите, който е под законоустановения минимум по чл.19, ал. 4 ЗПК,
съгласно който годишният процент на
разходите не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. В договора се съдържа погасителен
план, което означава, че той отговаря на минималните изисквания на закона.
От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че ответникът не е изпълнил задължението си за връщане
на дадената в заем сума, поради което и съдът приема, че така предявеният иск
за установяване на вземане, включващо главница
500,00
лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.10.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, и договорна лихва в размер на 50,32
лв. за периода от 18.12.2015 г. до 27.05.2016 г. е основателен и следва да бъде
уважен.
Не е така обаче по отношение на иска за установяване
на вземане, произтичащо от сключения между страните пакет за допълнителни
услуги.
Въпреки че по делото няма възражение за неравноправни
клаузи в процесния договор, константна е практиката на Съда на ЕС по
приложението на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, според която националните съдилища са длъжни да
следят служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските
договори, какъвто се явява и процесния.
Правилата на директивата са транспонирани в
националното ни право, като в чл. 146, ал.1
ЗЗП неравноправните клаузи
са обявени за нищожни, а за нищожността, доколкото е уредена с императивни материалноправни
норми, съдът е длъжен да следи служебно.
Съгласно на чл.10а, ал.1
и ал.2
ЗПК
предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В разглеждания случай между страните освен договора за
заем е сключен и договор за предоставяне на допълнителни услуги, които се
изразяват във предоставянето на възможност за посещение вкъщи или на удобно
място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка
на клиента по банкова сметка ***, безплатно внасяне на вноска директно на
касата на кредитора, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема и без наказателна
лихва за просрочие до 15 дни. Според настоящия състав описаните допълнителни
услуги се отнасят към управлението на
кредита (по отношение на възможността за предоговаряне и разсрочване),
включително и за заплащането на дължимите вноски Обстоятелството, че е сключен допълнителен
договор, различен от основния договор за заем, не променя тяхното естество и не
поражда право за кредитора да претендира отделно възнаграждение за тях, след
като същите са свързани именно с управлението на кредита. В този смисъл съдът
приема, че е налице заобикаляне на закона, а именно чл.10а, ал.2
ЗПК,
което означава, че това споразумение е нищожно по смисъла на чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД. Освен това
възнаграждението, което потребителят дължи, е не за конкретно поети от ищеца
задължения, чието изпълнение е обусловено от настъпването на ясно описани
условия, а само за предоставени възможности, които така или иначе потребителят
има по силата на самия закон. На възможността длъжникът да поиска извършването
на някоя от посочените в споразумението услуги не кореспондира никакво насрещно
задължение на кредитора. Клауза, която поставя изпълнението на задълженията на
търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи
единствено от неговата воля, е неравноправна и следователно нищожна - чл.143, т.3
и чл.146, ал.1
ЗЗП. Също така извеждането
на "допълнителните услуги" в отделен договор води до заобикаляне на
изискването на чл. 19, ал.4
ЗПК,
тъй като дължимостта на плащане за тях води реално до надвишаване на
лимитирания от закона максимум на ГПР по потребителски кредит. Съобразявайки изложеното, съдът намира, че възнаграждението за закупен
от ответника пакет от допълнителни услуги в размер на 96,00 лв. е недължимо.
Нищожно се явява и задължението за заплащане на
премията по застрахователната полица, тъй като съотношението на дължимата
премия и покрития застрахователен риск дават основание да се приеме, че
застрахователната полица е сключена в нарушение на добрите нрави и конкретно на
принципите на добросъвестността, справедливостта и еквивалентността на
насрещните престации. Законодателят придава правна значимост на нарушението на
добрите нрави с оглед на защитата на обществените отношения като цяло, а не
само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект. В случая е
уговорена застрахователна премия в размер на 198 лева срещу застрахователна
сума от 500 лева. Освен това застраховката е сключена и в полза на кредитора и
като представляващ застрахователя, което допълнително обосновава извод, че тя е
условие наложено от кредитора, а не избрано свободно от потребителя. С оглед на
това и на основание чл. 26, ал.1 пр.3 ЗЗД, процесната
застрахователна полица се явява нищожна. На следващо място, дължимата застрахователна премия е
във връзка с договора за кредит (обезпечава вземането на кредитора и е сключена
в негова полза) и се явява част от общите разходи по кредита по смисъла на т.1, § 1
от ДР на ЗПК,
което води отново до нарушаване на чл. 19, ал.4
ЗПК,
което е допълнително основание за нищожността на полицата. По изложените съображения следва да се приеме, че ответникът не дължи
и сумата от 198 лв. за застрахователна премия.
При установяване на недължимостта на сумите по
допълнителния пакет услуги, ответникът не дължи и акцесорното задължение за
лихва за забава върху тези суми.
По разноските:
При този изход на спора по делото, в съответствие с
чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК право на разноски имат както ищецът, така и ответникът.
Ответникът не представя доказателства за направени разноски, поради което и
такива не следва да му бъдат присъждани. В полза на ищеца следва да се присъдят
разноски съразмерно с уважената част от исковете. В случая нему следва да бъде
присъдена сумата от 589,38 лева, включващи сторените в хода на заповедното и в
хода на исковото производство за заплатени държавни такси и юрисконсултско
възнаграждение, както и депозитът по изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Д.М., ЕГН **********,
с адрес *** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК: ……….., със
седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „.. …” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата от 500,00
лв. (петстотин лева) – непогасена главница по договор за заем CrediHome №
1162-00004093 и договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №
1162-00004093, сключени между длъжника и „Микро Кредит“ АД на 07.12.2015 г.
ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.10.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата 50,32 лв. (петдесет лева и тридесет и две
стотинки)– договорна лихва за периода от 18.12.2015 г. до 27.05.2016 г. и
сумата 92,11 лв. (деветдесет и два лева и единадесет стотинки) – лихва за
забава по договора за заем за периода от 19.12.2015 г. до 01.10.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ иска на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК: ……, със
седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „…” № …, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4 срещу В.Д.М., ЕГН **********, с адрес *** за установяване на съществуване на
вземане в размер на 96,00 лв.
(деветдесет и шест лева) – сума за допълнителни услуги по договора за
допълнителни услуги за периода от 18.12.2015 г. до 27.05.2016 г.; сумата 198,00
лв. (сто деветдесет и осем лева) – застрахователна премия по договора за
допълнителни услуги за периода от 18.12.2015 г. до 27.05.2016 г. сумата 49,21
лв. (четиридесет и девет лева и двадесет и една
стотинки) – лихва за забава по договора за допълнителни услуги за
периода от 19.12.2015 г. до 01.10.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1
ГПК В.Д.М., ЕГН **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД, с ЕИК: ;;;;;;;;;;, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „;;;;;;;;;”
№ ; офис сграда Лабиринт, ет., офис . сумата от 589,38 лв. (петстотин осемдесет и девет лева и
тридесет и осем стотинки) разноски в заповедното и в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Йорданова/