Р Е Ш Е
Н И Е
№ 23
гр. Пловдив, 13.02. 2020 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д
А
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
при участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и на
прокурора СВЕТЛОЗАР ЛАЗАРОВ, като
разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев ВНОХД № 626/2019г. по описа на
ПАС, за да се произнесе взе предвид следното: Производство
по Глава 21 НПК.
С присъда №12/23.10.2019г., постановена по НОХД № 31/2019г. по описа на Окръжен съд- гр.Смолян подс.С.И.С. е бил признат за виновен в това, че на 16.07.2015г. на път II-*/ П.- С.- Р./, в посока от с.Х. към гр.Ч., при управление на МПС- л.а.“ Д.ЦК“ с рег.№ ***е нарушил правилата за движение –чл.20 ал.1 от ЗДвП- “„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и по непредпазливост причинил смъртта на В. А. Ч. и средни телесни повреди на Н.И.Ч. и на А.Н. Б., поради което и на основание чл.343 ал.4 предл.първо и четвърто вр.ал.3 б.б предл.първо вр.ал.1 б.в предл.първо вр. чл.342 ал.1 вр. чл.54 НК е бил осъден на три години лишаване от свобода , условно по чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години, като е бил признат за невиновен да е нарушил и разпоредбата на чл.20 ал.2 изр.първо от ЗДвП и е бил оправдан по обвинението в тази му част.
На основание чл.343 Г от НК подс.С.И.С. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от пет години.
На основание чл.189 ал.3 НПК съдът е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски от държавата и от частните обвинители Н.И.Ч., А.Н. Б. и К.Н.Ч., като се е произнесъл и какво да стане с вещественото доказателство по делото.
Против присъдата е постъпил протест от Окръжна прокуратура- гр.С., в който се изразява несъгласие с размера на наложеното на подс.С.И.С. наказание лишаване от свобода и начина на неговото изтърпяване като явно несправедливо, както и за оправдателната част на присъдата, поради което се иска да се измени като се увеличи на пет години и се постанови ефективното му изтърпяване, съответно подсъдимият да бъде признат за виновен и в извършване на нарушение по чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП.
Недоволен от присъдата е останал и подс. С.И.С. като е я обжалвал чрез защитника си като неправилна и незаконосъобразна, поради което моли да се отмени и бъде оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.б вр. ал.1 б.в вр. чл.342 ал.1 НК. Подробни съображения за оправдаването на подсъдимия на основание чл.13 ал.1 НК или чл.15 НК, както и за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото и изготвянето на мотивите от първоинстанционния съд, са изложени в допълнението към въззивната жалба. Алтернативното искане е за намаляване на наказанието с приемане на привилегирования състав на чл.343 а от НК.
Въззивна жалба е постъпила и от частните обвинители Н.И.Ч., А.Н. Б. и К.Н.Ч. чрез повереника им, които не са доволни от оправдателната част на присъдата, от размера на наказанието лишаване от свобода и от условното осъждане на подсъдимия, поради което молят да се увеличи наказанието над средния размер или ако не се завиши санкцията- да се отмени приложението на чл.66 от НК, съответно искат подс. С.И.С. да бъде осъден и за предявеното му нарушение на чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП.
Представителят на Апелативна прокуратура Пловдив не поддържа подадения протест за увеличаване на наказанието и за ефективното му изтърпяване, а само за виновността на подс.С.С. и за нарушение на чл.20 ал.2 изр.първо от ЗДвП, за което е бил оправдан с присъдата.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на проверката по чл.314 от НПК установи следното:
Протестът и въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в законния срок, а разгледани по същество- протестът и въззивната жалба на частните обвинители- са основателни само относно начина на изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, а жалбата на подс. С.И.С. е неоснователна.
Първоинстанционното съдебно следствие е протекло по реда на чл.371 т.1 НПК с надлежно одобрено от съда съгласие на страните да не се провежда разпит на свидетелите К.Ч., П. Т., И. С., С. А., К. И., М. М. и И. К., чиито показания са били приобщени към доказателствения материали по делото чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК съгласно чл.373 ал.1 НПК с нарочно определение в съдебното заседание от 09.07.2017г.
Настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка по делото е била правилно установена от първоинстанциония съд след непосредствения разпит на останалите свидетели, депозирането на обяснения на подсъдимия и изслушването на вещите лица. Преценката на доказателствените източници, както поотделно, така и в тяхната съвкупност и логическа връзка, не дава основание за възприемане на различни фактически положения. И според въззивния съд от доказателствата и доказателствените средства по делото, могат да се приемат за разкрити по несъмнен начин следните обстоятелства: Подсъдимия С.С. е правоспособен водач на МПС от 05.04.1977 г., като притежава свидетелство за управление на МПС № ***, издадено на 07.09.2011 г., с валидност до 26.07.2021 г., притежава категории „АМ”, „В”, „С“ и „С+Е“ и работи като таксиметров шофьор. За периода от 1995 г. до 2019 г. подсъдимия С.С. е бил наказван за различни нарушения на ЗДвП, като са били издадени 52 бр. наказателни постановления, както и са му били наложени 20 бр. глоби с фиш.
Подс. С.С. и пострадалите В. Ч., Н.Ч. и А.Ч. / майка, баща и дъщеря / се познавали от години и между тях съществували приятелски отношения, като били ползвали многократно услугите му като таксиметров шофьор, тъй като му имали доверие и им вземал по-малко пари за превоз.
На 16.07.2015 г. С.С.,
като водач на таксиметров автомобил, марка/модел “Д.ЦК”, с peг. № ***, собственост на търговско дружество “И.А.“
ЕАД, клон – П., отново бил ангажиран от пострадалите да ги закара до с. М.К.,
общ. Х.. Подсъдимият ги закарал до селото, а след това при роднини в гр.П. и в
гр.А.. През този ден движението по пътя от гр.А. за гр.С. било интензивно, като
са се образували колони от коли, които пътували във връзка с Р.с.
След обяд на 16.07.2015 г. подс. С.С. управлявал посочения лек автомобил на връщане за гр.С. по път II-* /П.-С. Р./. Пострадалата В. А. Ч. се возела на предната дясна седалка до водача, а на задната седалка били съпругът й - св. Н.И.Ч. и тяхната дъщеря - св. А.Н.Ч.. Св. Н.Ч. бил зад съпругата си В. Ч., а св. А. Б. зад подс.С.. Докато пътували, подсъдимият и пътниците били без поставени обезопасителни колани.
След потеглянето на таксиметровия автомобил от гр. А. в посока гр. С., подс. С. бил изнервен и карал бързо и агресивно, като въпреки натовареното движение през този ден, особено в посока към гр. С., което се дължало на предстоящия събор на връх Р., /в следващите почивни дни - събота и неделя/ предприемал опасни изпреварвания, както и опити за такива на забранени участъци. Причина за нервното и рисковано шофиране на подс. С. по обратния маршрут били проведените няколко разговора по телефона с приятелката му, свързани с техни проблеми, поради което бързал да се прибере в гр. С., за да се разберат.
Около 16.45 часа на 16.07.2015г., на път II-* при 61км.+900м. в посока от с. Х. към гр. Ч., на прав участък разрешен за изпреварване, непосредствено след заведението „С.х.“, подс. С. решил да предприеме поредната маневра „изпреварване” на колона от автомобили. Асфалтовата настилка била суха, без повреди и неравности. Пред него имало четири автомобила, като след преминаване през десен завой на пътя и навлизане в правия участък, подс. С. започнал изпреварването на колоната от автомобили, като преминал в лявата лента на платното за насрещно движение. В същото време, неустановен в хода на разследването син автомобил- третият изпреварван, също предприел изпреварване, като се отклонил леко наляво и навлязъл с около 1/3 до 1/2 от широчината си в насрещната лента за движение, след което рязко и веднага се прибрал в колоната, за да може таксиметровият автомобил да продължи изпреварването. В момента на „засичането“ скоростта на движение на автомобила “Д.ЦК” била около 73.25 км/ч., като подсъдимият С. вместо да продължи изпреварването, реагирал на създадената обстановка с волан и спирачки, като натиснал непълно педала на спирачката и същевременно отклонил автомобила наляво в лявата лента без да я напуска. В следващия момент подсъдимият отклонил автомобила си още наляво и вече екстрено задействал спирачната система при скорост на движение от около 65.42 км/ч., при което загубил контрола върху управлението и колата напуснала платното за движение /по направление на оставената спирачна следа/, продължила да се движи по банкета и се ударила челно в бетонна стена/шкарпа/, намираща се вляво от пътното платно по посоката на движението му и в края на банкета. В момента на удара в стената скоростта му на движение била около 29.76 км./ч., след което лекият автомобил „Д.ЦК“ се е установил на мястото и в положението отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието.
След удара в бетонната стена, на местопроизшествието спрели и оказали помощ свидетелите Г. Г., Б. К., С. Т., Н. Р., М. М. и Б. Я.. Те видели, че на предната дясна седалка имало възрастна жена, която имала кръв по лицето и се оплаквала от болки в таза, а на задната седалка възрастен мъж и по-млада жена. Свидетелят Г., който бил пожарникар, а и св.Р., се обадили на тел. 112. Подсъдимият С. излязъл сам от автомобила, имал наранявания по лицето и по десния крак. Насъбралите се първо извадили възрастния мъж и го положили на земята, а възрастната жена заради видимо по-тежкото й състояние оставили на предната седалка до идването на медицинския екип. Сред оказващите помощ имало и жена- медицинско лице, която я наплискала с вода и избърсала кръвта по главата, като ги предупредила, че не трябва да я местят. А.Ч. излязла сама от автомобила. През цялото време подсъдимият, въпреки нараняванията си, се опитвал да помага и да съдейства по някакъв начин, по указания на пожарникаря спрял газта на автомобила.
На местопроизшествието пристигнали и автоконтрольорите М. и В. от РУ Ч., които от проведените разговори установили, че водач на автомобила е подс. С.. С.М. докладвал на дежурния в полицията за направените констатации и подсигурил запазване на местопроизшествието до идването на следствената група за оглед. Тествал подсъдимия за употреба на алкохол с техническо средство, като пробата била отрицателна. На място пристигнал медицински екип от ФСМП- Ч. с д-р Д., които оказали първа помощ на пострадалите и ги транспортирали първоначално в болницата в гр. Ч., а от там до МБАЛ – С.. Пострадалата В. Ч. била настанена в ОАИЛ при МБАЛ - С., където въпреки оказаната й специализирана медицинска помощ, починала на 16.07.2015г. починала в 22.30ч.
От изготвените на досъдебното производство съдебномедицински експертизи на вещото лице Т. Д. се установява, че в резултат на настъпилото ПТП на пострадалата В. Ч. била причинена тежка съчетана - гръдна, коремна и тазова травма, съставляваща: счупване на множество ребра, двустранно, по множество анатомични линии; разкъсване на плеврите и белодробните повърхности от фрагментите на счупените ребра; кръв в двете белодробни половини; разкъсване на опорката на тънките черва; кръв в коремната кухина; счупване на левия ацетабулум с масивен тъканен кръвоизлив и ангажиране на значително количество кръв в лявата тазова половина; умерено представени възрастови изменения на сърдечно - съдовата система; оток на мозъка; остро малокръвие /следкръвоизливна анемия/ на вътрешните органи. Според вещото лице смъртта на постр. В. Ч. се дължи на тежка кръвозагуба, довела до остро малокръвие /следкръвоизливна анемия/ на вътрешните органи. Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд предмет със значителна кинетична енергия, като е напълно възможно те да са получени по време на настъпилото ПТП - травма в купето на лекия автомобил. Вещото лице заключава, че смъртта на постр. В. Ч. е в пряка причинно - следствена връзка с настъпилото на 16.07.2015г. ПТП, при което тя е пострадала. В съдебно заседание вещото лице на въпроси на страните е пояснило, че по тялото на В. Ч. е нямало следи в областта на гърдите от притискане в предпазен колан, т.нар.Синдром на колана, който оставя строго специфични увреждания / напр. видно от аутопсионния протокол ребрата вляво и вдясно са счупени симетрично, а не по диагонал, получените наранявания по главата в челната област, нараняванията на коремните органи, охлузванията по ръцете, липсата на фрактури на шийните прешлени, на счупена ключица, няма раздробена тазобедрена става / и като цяло принципно е разяснило възможността за предотвратяване на смъртния резултат при ползване на такъв обезопасителен колан. От устните разяснения на вещото лице в съдебно заседание от 11.10.2019 г. става ясно, че конкретен отговор на този въпрос не може да се даде, защото е изцяло в сферата на теоретичните и хипотетични предположения и прогнози, зависи от влиянието на най-различни фактори, не само от скоростта по време на удара, но и от изключителното разнообразие на движението на човешкото тяло в купето, движението на вътрешните органи/вътрешният сблъсък/, от ефективното задействане на самия колан и т.н., „хиляди вариации“, които не могат да получат еднозначен и категоричен отговор.
От изготвените от вещото лице д-р Д. съдебномедицински експертизи на другите пострадали Н.И.Ч. и на А.Н. Б. се установява, че от настъпилото ПТП на Н.Ч. е била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на таза - счупване на дясната главулечна ямка, което е причинило трайно затрудняване на движението на долния десен крайник по смисъла на чл. 129 от НК, а на А. Б. е била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на лъча на втори пръст на лявата ръка, наложило обездвижването на ръката за срок от 25 дни, което е причинило трайно затрудняване на движението на горния ляв крайник, по смисъла на чл. 129 от НК.
След връщане на делото на прокурора, е била назначена повторна автотехническа експертиза на вещото лице М. за изясняване на механизма и причините за произшествието от техническа гледна точка. Автоекспертът е дал заключение, онагледено с мащабни скици, схеми и компютърни симулации на ПТП, че водачът на л.а. „Д ЦК.“ е имал техническа възможност да избегне произшествието, като не отклонява автомобила наляво, за да не напусне платното за движение, а да продължи да се движи по него. Поради разликата в скоростта на движение на двата автомобила- на таксиметровия и на неизвестния син, докато последният се изнесе изцяло в лявата лента, л.а. „Д ЦК.“ вече ще е пред него и удар не би настъпил. Освен това, вещото лице заключава, че подс.С. е боравил технически неправилно със спирачната уредба на автомобила и вместо непълното натискане на педала е трябвало още в началото да използва максимални спирачни възможности в какъвто случай е щял да спре на около 4,9 метра преди да се удари в стената.
По делото е било прието и заключение на видеотехническа експертиза на в. л. П. Ч., от която се установява, че върху видеозаписа, съдържащ се в предоставения за изследване оптичен носител, не са установени следи от манипулация/намеса, при записаната информация. Движенията следват естествения си ход, без да са налице необичайни прекъсвания, смущения, размествания или изменение на области от изображението.
Според въззивната инстанция, от съществено значение за правилното изясняване на делото от фактическа страна и възприемане на изложените обстоятелства са обясненията на подсъдимия С.С. частично, показанията на очевидците на произшествието свидетелите Н. Р. и Б. К., на пострадалите А.Ч. и Н.Ч., на св. Г. Г., св.С. Т., св.М. М., св.Б. Я., св.Р. А., св. Т. М., протокола за оглед на пътнотранспортно местопроизшествие, протокола за оглед на ВД, фотоалбумите, писмените доказателства, както и заключенията на съдебномедицинските експертизи на в.л.Т. Д. и заключението на повторната автотехническа експертиза на вещото лице С. М..
Подс.С. е давал многократно обяснения по обвинението, както на досъдебното производство, така и при двете първоинстанционни разглеждания на делото и е последователен при възпроизвеждане на версията си за настъпване на произшествието- бил е принуден да извърши спасителна маневра като отклони автомобила наляво и задейства спирачната уредба първо непълно, а след това и екстремно, за да не се удари в неизвестния син автомобил, който му бил „изскочил“ по време на изпреварването като се изнесъл с цялата си широчина, при това косо, под ъгъл 45 градуса в насрещната лента за движение и според него това е била единствената възможност да не настъпи сблъсък между тях. И настоящата инстанция счита, че в тази им част обясненията на подсъдимия са от защитен характер и не съдействат за правилното изясняване на фактическата обстановка. Това е така, защото тяхната достоверност се опровергава на първо място от показанията на св.Н. Р. и на следващо място, от заключението на автотехническата експертиза на вещото лице С.М./ и само за илюстрация, и от заключението на първоначалната АТЕ, изготвена на досъдебното производство, и от заключението на повторната АТЕ при предходното разглеждане на делото/, както и от факта, че удар между двата автомобила не е настъпил. При преценката на достоверността на обясненията на подсъдимия в тази им част следва да се имат предвид показанията на св. Н. Р., който в нито един от многобройните си разпити по делото не е заявил, че синият автомобил се е изнесъл изцяло в лентата за насрещно движение. Вярно е, че пред съдебните състави свидетелят е „увеличил“ широчината на изнасянето на синия автомобил от 1/3 /както е казал на ДП/ до 1/2 , но същественото в случая е, че очевидецът на катастрофата Р. никога не е твърдял да е бил изцяло в лявата лента или да го е „засякъл“ под остър ъгъл, а че са се намирали успоредно един спрямо друг, след което този син автомобил веднага и рязко се е върнал в неговата си лента, за да може таксито да продължи изпреварването. Всъщност, за подобно “засичане“ от неизвестен син автомобил/ а според подс. С. и с десен волан/ говорят единствено подс.С. и св.Н. Р. / другият очевидец на ПТП-то, св.Б. К., който е карал след таксито не е възприел такова изнасяне/, но така или иначе този факт, който е в полза на подсъдимия, е отразен в обвинителния акт, приет е от първата инстанция, приема се и от въззивната инстанция, а и при подобно изнасяне логично е силното натискане на спирачния педал, за да се избегне удар между двете коли.
На следващо място, описания от подс. С. механизъм за настъпване на произшествието се опровергава изцяло от поредното заключение на повторната автотехническа експертиза на вещото лице С.М., който е бил разпитан подробно в хода на досъдебното производство и на въпроси на защитата и на подсъдимия е дал обстойни, конкретни и логични разяснения за използваните величини и стойности при задаването на математическите формули и зависимости за определяне на техническите параметри на произшествието, включително при изчисляване дължината на пълния спирачен път и защо като база е приет по-високият коефицент на сцепление 0,8 между гумите и настилката от сух асфалт и т.н. По този начин, с логичен и научно обоснован подход, предвид и на доказателствените източници, които са подробно посочени в анализа на изходните данни и са ползвани при изготвяне на получените резултати, вещото лице по ясен, безпротиворечив и убедителен начин е защитил експертните си изводи, които не е променил и след като лично е изслушал обясненията на подс.С. в съдебното заседание. Както се посочи, автоекспертът приема за неправилни от техническа страна действията на водача на таксиметровия автомобил с волан и спирачки- в случая е трябвало да запази траекторията си на движение без да го отклонява и предвид на разликата в скоростите, автомобилът на подсъдимия е щял безпрепятствено да премине покрай неустановения автомобил и да се намира пред него без да настъпи удар между тях, което се вижда и от компютърната симулация. Т.е. нямало е причина водачът на л.а.“Д.“ да го отклонява наляво. Като технически неправилно експертизата определя и боравенето със спирачния педал- при екстрено задействане на спирачната система вместо непълното му натискане, автомобилът, управляван от подсъдимия е щял да спре на около 4,9м преди да се удари в стената.
Въззивната инстанция също намира обсъжданото автоекспертно заключение за компетентно и научно обосновано, изготвено обективно и съобразно събраните по делото доказателства, като вещото лице в съответствие с техническите достижения и посочените математически методи и изчисления, е дало аргументиран, правилен, непротиворечив и обоснован отговор на всички поставени задачи от значение за изясняване на механизма на настъпилото пътно произшествие от техническа страна, видно и от устните му разяснения в съдебно заседание. Ето защо при изготвяне на автотехническата експертиза са спазени изискванията на чл.152 ал.1 НПК и тъй като заключението е достатъчно пълно, ясно, обосновано и по никакъв начин не възниква съмнение за неговата правилност, въззивният съд намери за неоснователно искането на защитата на подсъдимия за назначаване на повторна тройна КСМАТЕ. Впрочем, такава повторна АТЕ вече е била назначавана, пак по искане на защитата, при първото разглеждане на делото и нейните изводи отново са били оспорени от подсъдимия и неговия защитник. След връщане на делото на прокурора е била назначена актуалната повторна автотехническа експертиза на вещото лице С.М., отново оспорена от защитата с искане за назначаване на нова, трета по ред повторна АТЕ. Както е посочено в редица решения на ВКС, това че експертното заключение не се харесва или не е в полза на някоя от страните, това не е основание за назначаване на повторна експертиза при положение, че не са налице предпоставките на чл.153 изр.второ от НПК за това.
Обясненията на подс.С. не следва да се кредитират и в частта, че при шофирането по пътя от гр.А. в посока с.Х. не бил карал агресивно, с висока скорост и че спазвал ограниченията за изпреварване. В тази насока твърденията му се оборват от показанията на пострадалите свидетели Н.Ч. и А.Ч., които са го предупреждавали да внимава и да не кара толкова бързо, както и да не предприема рисковани изпреварвания, защото движението е много натоварено и има колона от коли, но въпреки това е продължил да кара по същия начин- нервно, на два пъти е предприемал изпреварване, при което щели да се ударят, като първият път с ТИР, а вторият път с лек автомобил.
Също от показанията на свидетеля Г. Г., че подсъдимият го изпреварил след гр.А. по опасен начин, с агресивно каране и извършвал рискови изпреварвания, от показанията на св.С. Т. /приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.5 НПК/, който е видял, че таксиметровият автомобил на няколко пъти се е опитал да го изпревари на забранено място, правел опасни маневри и се прибирал плътно зад колата му, след което го изпреварил отново на забранен участък, което дало повод на свидетеля да изкоментира карането му със съпругата му “погледни го този олигофрен къде ме изпревари“. За агресивното каране на подсъдимия говори и св.М. М., който също е бил изпреварен от таксито. Всички тези свидетели, включително Н. Р., Б. К., св. Б. Я., Р. А., Т. М., са абсолютно безпристрастни от изхода на делото, не познават подсъдимия и пострадалите, станали са случайни наблюдатели на описаните факти и са дали добросъвестни и правдиви показания за събитията, които са възприели. Предвид на изминалото време от първоначалните им разпити досега за някои от свидетелите е използвана и техниката на чл.281 ал.1 НПК за приобщаване на показанията им от досъдебното производство, но като цяло не са били налице съществени противоречия между тях, включително за св.Н. Р. и на пострадалите свидетели А.Ч. и Н.Ч.. С оглед на изложеното по-горе за предпазния колан, показанията им правилно не са били кредитирани относно обстоятелството, че пострадалата В. Ч. е била с поставен предпазен колан/ обясненията на подсъдимия, показанията на св.Г., заключението и разясненията на вещото лице Т.Д./.
При така установената фактическа обстановка окръжният съд законосъобразно е приел, че подсъдимият С.И.С. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 343, ал. 4, предл. 1 -во и 4 -то, във връзка с ал. 3, буква “б” предл. 1 -во, във връзка с ал. 1, буква “в”, предл. 1 -во, във връзка с чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК, за което му е било повдигнато съответното обвинение. По описания по-горе начин подс.С. е извършил нарушение на чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”, тъй като с технически неправилното боравене с приборите за управление на автомобила- волан и спирачки, е загубил управлението и се е ударил в бетонната шкарпа. Смъртта на В. А. Ч. и средните телесни повреди на Н.И.Ч. и на А.Н. Б. са пряка и непосредствена последица от допуснатото от подсъдимия нарушение на тази законова разпоредба.
Както е отбелязал и първоинстанционният съд, водачите на моторни превозни средства, с оглед характера на упражняваната от тях дейност, представляваща източник на повишена опасност, са задължени по начало точно да възприемат и съответно да реагират на пътните условия и пътните ситуации. Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Разпоредбата задължава водача да следи непрекъснато пътната обстановка и да борави с органите за управление на превозното средство по начин, осигуряващ правомерното му движение. Загубата на контрол от страна на водача върху управляваното от него МПС е неправомерно поведение, което представлява самостоятелно нарушение на правилата за движение. Такива са случаите, при които водачът на МПС проявява непредпазливост поради субективни външни или вътрешни фактори, които водят до разсейване на вниманието, липса на концентрация върху осъществяваната дейност и неадекватни действия с приборите за управление на превозното средство. В настоящия случай е налице последната от посочените хипотези - погрешни действия с приборите за управление на превозното средство, тъй като вместо да продължи в лентата за насрещно движение, в която е започнал изпреварване на движещата се пред него колона от автомобили, подсъдимият е завил волана наляво, излязъл е от тази лента и е продължил да се движи по банкета на пътя, където обаче е имало изградена бетонна шкарпа, в която се е ударил. Навлизането върху банкета на пътя се дължи само и единствено на неправилната субективна преценка на подсъдимия, че може да се удари в неустановения син автомобил. Подсъдимият С. е имал техническа възможност да предотврати произшествието, като се съобрази с пътната обстановка и реагира адекватно на създалата се ситуация по начините указани в автотехническата експертиза.
Предвид на изложеното подсъдимият неоправдано застъпва тезата за спасителна маневра, която извършил, за да избегне удар със синия автомобил- стана ясно, че както скоростта на движение на таксито, така и оставащата широчина на лявата лента, в която е изпреварвал/ след частичното навлизане на последния/, са му давали възможност да премине безпрепятствено покрай него. Следователно, подс.С. е могъл и е бил длъжен да предвиди, че с предприетата амплитуда на отклоняване на автомобила наляво/ при това много наляво /, същият може да напусне платното за движение и да се блъсне в препятствие, каквото се явява подпорната стена по протежението на пътя. Във връзка с доводите за извършена спасителна маневра следва да се има предвид, че правилото на чл.20 ал.1 от ЗДвП не създава задължения на водача да извършва такава спасителна маневра. Както е посочено в Р-234 от 7.07.2015г. на ВКС,II н.о. поначало т.нар.“ спасителна маневра“ е неправомерна, защото всяко внезапно отклонение на автомобила от праволинейното му движение може да създаде рискова, конфликтна ситуация, застрашаваща останалите участници в движението. Водачът на МПС може да извърши спасителна маневра без да носи наказателна отговорност само ако се е намирал в състояние на крайна необходимост по смисъла на чл.13 ал.1 НК, т.е. когато възникналата опасност не може да се предотврати по начините, предвидени в чл.20 ал.2 ЗДП, като задължително условие е да не е допуснал причиняване на смърт или увреждане на хора / ТР №106/1983г. на ОСНК/. Законът обаче не го задължава да прави спасителна маневра, защото изрично е регламентирал дължимото поведение при възникване на опасност- да намали скоростта или да спре /Р-1035/1977г., ВС III н.о./ При спасителната маневра водачът е този, който съобразно конкретната пътна обстановка, на лична отговорност преценява какви фактически действия, свързани с принудителната промяна на движението на управляваното моторно превозно средство да предприеме, за да избегне съставомерните последици. Затова, когато поради неправилна преценка спасителната маневра е довела до настъпване на ПТП вместо да го предотврати, подсъдимият ще носи отговорност за настъпилия вредоносен резултат- в този смисъл и Р-273 от 07.07.2009г. на ВКС, III н.о.
Неоснователно от подсъдимия и защитата се претендира и наличието на случайно деяние по чл.15 НК като основание за неговото оправдаване. С избрания вариант да маневрира наляво и с първоначалното непълно спирачно действие, шофьорът на таксито сам се е поставил в невъзможност да избегне удара в стената, тъй като при вече екстремното натискане на спирачките същата е попадала в опасната зона за спиране, която е изчислена на 50,80 м. и е по-голяма от разстоянието от 46,13м, изминато от автомобила от момента на реакцията на водача до момента на напускане на пътното платно. След този момент до удара в стената, лекият автомобил е изминал още 11,47 м., т.е. при възникване на опасността , когато водачът е реагирал с непълни спирачни възможности, бетонната стена е била извън опасната му зона за спиране. Както в правната доктрина, така и в съдебната практика еднозначно се приема, че за приложението на чл.15 НК е необходимо кумулативното наличие на няколко предпоставки: деецът да е съобразил предписанията на правно регламентираната дейност, която осъществява при управлението на МПС и да са налице условия, при които той да е бил поставен в невъзможност да изпълни задълженията си на водач и да предотврати настъпването на вредните последици. С оглед общия правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, водачът на МПС не би могъл да се позове успешно на случайно деяние, след като сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на общественоопасните последици, допускайки нарушения на правилата за движение, които се намират в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат- така Р-212 от 2.12.2019г. на ВКС, III н.о., също Р-483 от 21.12.2009г. на ВКС, III н.о./водачът трябва да е направил всичко зависещо от него, за да осигури безопасно управление на МПС/, ТР №106/1983г. на ОСНК /когато в опасната зона за спиране на моторното превозно средство бъде увредено лицето, което е създало опасността / и др.
Следователно, от субективна страна подс.С.С. е извършил престъплението по непредпазливост, като следва да се сподели нейният вид, приет от първостепенния съд, а именно небрежност, за разлика от посочената в обвинителния акт престъпна самонадеяност.
Въззивната инстанция също намира, че поведението на подсъдимия С. по време на шофирането не е съставомерно и по чл.20, ал. 2, изречение 1-во от ЗДвП, поради което правилно е бил оправдан по повдигнатото обвинение в тази му част. Освен, че е било възведено едновременно с нарушението по чл.20 ал.1 ЗДП, което като самостоятелно нарушение на правилата за движение може да бъде осъществено само доколкото не е налице нарушение на режима на скоростта /превишена или несъобразена скорост/, по делото е установено, че преди възникване на ПТП подсъдимият е управлявал автомобила си със скорост от 73 км/ч., която е значително под предвидената максимална такава от 90 км/ч. извън населени места, като пътното платно е било сухо и без неравности, видимостта била добра, а участъкът, в който се е предприело това изпреварване, е бил прав, в него е било разрешено изпреварването и е имало всички условия за извършване на такава маневра. При това положение, избраната от подсъдимия С. величина на скоростта от 73 км/ч не се явява несъобразена, тъй като не се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, единствената причина за което е не скоростта на автомобила, а погрешните действия на водача с волана и спирачките. Според въззивната инстанция релефът на местността- планинска местност и натовареният трафик с образувала се колона от моторни превозни средства, са обстоятелства свързани с безопасността на движението и следва да се отчетат при определяне наказателната отговорност на подсъдимия.
Настоящата инстанция не намира фактически основания от доказателствата по делото да преквалифицира престъплението по привилегирования състав на чл.343 а от НК каквото е алтернативното искане на подсъдимия и неговия защитник, съответно да намали наказанието. Стана ясно, че насъбралите се на местопроизшествието свидетели са помагали при изваждането на пострадалия Н.Ч., А.Ч. сама е излязла от автомобила, а на пострадалата В. Ч. е оказвана помощ от медицинско лице и изобщо не е следвало да бъде местена до идването на екипа на спешната помощ. Доказано е обаче желанието на подсъдимия да съдейства с каквото може при оказване на помощта и да бъде полезен в спасяването, което обстоятелство не покрива типичната хипотеза на чл.343 а от НК, но следва да се отчита при решаване на въпросите за наказателната отговорност.
При индивидуализиране на наказанието, което следва да се наложи на подс.С.С. за извършеното транспортно престъпление съдът е анализирал смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства, за да се прецени степента на обществена опасност на деянието и на извършителя в конкретния случай и за да се определи наказание, което ще бъде справедливо и в съгласие с целите на чл.36 от НК. Според въззивния съд отмереното наказание от три години лишаване от свобода, т.е. в минимално предвидения от закона размер, е съобразен с тежестта на вината на подсъдимия в по-лекия вид на непредпазливостта-небрежност, отговаря на смекчаващите и отегчаващите отговорността данни, съобразен е с конкретната степен на обществена опасност на транспортното произшествие в конкретния случай и на данните за личността на подсъдимия, съответен и на допуснатото само едно нарушение на правилата за движение, поради което може да въздейства поправително и предупредително-възпиращо не само спрямо подс. С., но и по отношение на останалите граждани. От категорията на смекчаващите обстоятелства правилно са били приети изразеното от подс.С. съжаление за случилото се, включително и пред настоящата инстанция, проявеното съдействие на разследващите за изясняване на произшествието, навлизането на неустановения син автомобил в лентата за движение в същия момент, когато подсъдимият вече е бил предприел маневрата изпреварване, което е поставило началото на причинния процес за настъпване на ПТП и предизвикало неадекватните действия с волана и спирачките, желанието и готовността, които е показал за оказване помощ на пострадалите и за обезопасяването на автомобила, и не на последно място, същественото съпричиняване на вредоносния резултат - смъртта на пострадалата В. Ч. от самата нея, заради непоставянето на обезопасителния колан на предната седалка, което е в нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Като отегчаващи наказателната отговорност на подсъдимия факти следва да се разглеждат предишните му санкции по ЗДП- както се посочи и видно от справката за нарушител, за периода от 1995 г. до 2019 г., т.е. и след настъпилото ПТП, подсъдимият С.С. е бил наказван за различни нарушения на ЗДвП, като са били издадени 52 бр. наказателни постановления, както и са му били наложени 20 бр. глоби с фиш. Тези данни сочат, че въпреки многократно реализираната административно-наказателна отговорност, подсъдимият С. не се е поправил и превъзпитал към спазване на правилата за движение, а упорито е продължил да ги нарушава, а произшествието е логична последица от проявената с изключителен интензитет не само като брой нарушения, но и във времето, недисциплинираност като водач на МПС. Впрочем, подсъдимият С. се е проявил като недисциплиниран и безотговорен водач на МПС и непосредствено преди настъпването на произшествието като е карал агресивно, нервно, предприемал рисковани изпреварвания на забранени участъци и с висока скорост, като на няколко пъти е създал с неразумното си шофиране предпоставки за настъпване на ПТП, без да се съобразява с предупрежденията на пострадалите и с усложнената пътна обстановка в планинска местност и в колона от моторни превозни средства, при това изпреварвайки едновременно четири автомобила. Отегчаващо обстоятелство е и броят на пострадалите лица, който надхвърля съставомерният минимум по чл.343 ал.4 НК.
Наказанието правилно е било определено при условията на чл.54 от НК, при посочения превес на смекчаващите обстоятелства, и най-вече с оглед на сериозния принос на пострадалата В. Ч. за смъртта й и заради навлизането на неустановения автомобил в насрещното платно, допринесъл за настъпване на ПТП-то, обосновано е ориентирано в минималния размер от три години лишаване от свобода, поради което и с оглед на изложените съображения въззивният съд намира за неоснователни претенциите на държавното и на частното обвинение за увеличаване на неговия размер.
Съдът е наложил на подс.С.С. и кумулативното наказание лишаване от правоуправление на МПС на основание чл.343Г вр.чл.37 ал.1 т.7 НК за срок от пет години, който е съответен на отчетените смекчаващи и отегчаващи факти и на целите по чл.36 от НК.
Въззивната инстанция констатира, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.66 ал.1 НК като е отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от пет години- първо, защото не са налице материалноправните предпоставки на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, и второ заради целите на наказателната превенция, и най-вече за поправяното и превъзпитанието на подс.С., намира за необходимо да изтърпи ефективно определеното му наказание.
Подс. С.С. е осъждан три пъти като в справката му за съдимост/л.191-л.193 от НОХД/ неправилно е било отразено, че е реабилитиран по право за осъждането си по НОХД № 219/2004 г. по описа на СОС на основание чл.* ал.1 т.1 НК. Подс.С. вече е бил реабилитиран по право за осъждането си по НОХД №213/2003 г. по описа на СРС и затова е налице забраната на чл.* ал.2 от НК за повторна реабилитация по право. За осъждането си по НОХД № 219/2004 г. по описа на СОС- три години лишаване от свобода с петгодишен изпитателен срок, в сила от 29.06.2005 г., по правилата на чл.88 а ал.1 и ал.3 НК реабилитация ще настъпи на 29.06.2020г.
Както се посочи, ефективното изтърпяване на наказанието се налага не само заради забраната на закона, но и за постигане приоритетно целите на личната превенция с оглед на настъпилия тежък вредоносен резултат, броя на пострадалите и причинените им увреждания, проявената от подс.С. упоритост във времето да извършва многобройни и различни по вид административни нарушения на ЗДП без значение на наложените му административни наказания, които явно по никакъв начин не са му повлияли и дисциплинирали и не са му попречили да рецидивира, а и предвид на изключително рискованото му шофиране, създало опасни обстановки и предпоставки за предизвикване на пътнотранспортно произшествие, което в крайна сметка е и настъпило. Ето защо, атакуваната присъда следва да се измени като се отмени приложението на чл.66 ал.1 НК и се постанови подс. С.С. да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода при първоначален общ режим съгласно чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
При проверката на присъдата въззивната инстанция не констатира при разглеждане на делото да са били допуснати процесуални нарушения, и то от категорията на съществените, които да са ограничили процесуалните права на подсъдимия и неговия защитник и които да са основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Неправилно в допълнението към въззивната жалба се твърди, че съдът не е изпълнил задължението си да приобщи доказателствените материали по делото чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК, включително протоколите за разпит на свидетелите, за които е дадено съгласие по чл.371 т.1 от НПК. Както се посочи, съдът е съобразил разпоредбата на чл.373 ал.1 НПК като е чел нарочно определение в тази насока / отделно, че показанията на тези свидетели не са от значение за установяване на фактите от предмета на доказване/, а при приключване на съдебното следствие е предявил на страните и включил по делото доказателствените източници чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Относно правата на страните по чл.274 НПК и чл.275 НПК в съдебния протокол действително липсва формалното отразяване на тези разпоредби, но по делото не се установява да са били налице основания за отвод или делото да е било разгледано от незаконен състав, още повече, че защитата е упражнила правото си да иска отвод на вещото лице по изготвената АТЕ /чл.274 ал.1 НПК/, както и съдебното следствие да протече по реда на чл.371 т.1 НПК /чл.275 ал.1 НПК/, не се констатира и твърдяната липса на мотиви и т.н. Съдът се е произнесъл за направените по делото разноски, които възложил в тежест на подсъдимия съгласно чл.189 ал.3 НПК, както и какво да стане с вещественото доказателство по делото.
С оглед на гореизложените съображения, атакуваната присъда следва да се измени в указания смисъл, поради което и на основание чл.337 ал.2 т.2 предл.2 НПК, ПАС
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда №12/23.10.2019г., постановена по НОХД № 31/2019г. по описа на Окръжен съд- гр.Смолян като отменя приложението на чл.66 ал.1 НК и ПОСТАНОВЯВА подс.С.И.С. да изтърпи ефективно наложеното му наказание от три години лишаване от свобода при първоначален общ режим на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.