Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 26. 09. 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Д въззивен състав, в открито съдебно заседание на втори юли две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател:
Красимир Мазгалов
Членове:
1. Силвана Гълъбова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар
Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов
в. гр. дело № 12555 по описа на
Софийския градски съд за 2019 г., за
да се произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство Л.И.Ц., ЕГН **********, адрес *** (въззивник)
срещу решение № 568118, постановено на 21. 12. 2018 г. от Софийския районен
съд, 164-ти състав, по гр. дело № 60598 по описа за 2016 г. (решението по същество). С решението по същество първоинстанционният
съд
частично е уважил всеки един от четирите кумулативно съединени искове за
установяването на съществуването на вземания за топлинна енергия, услугата
дялово разпределение, и обезщетения за забава.
Въззивникът-ответник се оплаква, че делото е било неоснователно забавено
по вина на съда и че не следва да дължи лихви. Излага доводи, че се отоплява посредством електрическа енергия (два конвектомата и бойлер) и че
не потребява топлинна енергия от ищеца. Твърди, че първостепенният съд не е
обсъдил тези негови доводи, поради което решението по същество е нищожно.
Развива тезата, че неправилно е била изчислена реално доставената му топлинна
енергия. Прави възражение за прихващане, като заявява, че електрическите
конвектомати в имота му отдават топлинна енергия на съседните имоти и общите
части на сградата. Твърди,
че съдебно-техническата експертиза е неточна. Иска от Софийския градски съд да
отмени решението по същество, защото е нищожно, постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила и материалния закон и необосновано, и да върне
делото за ново разглеждане. В последното заседание пред въззивния съд
претендира разноски.
По делото е постъпила също така втора въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство срещу решение № 157966, постановено от
Софийския районен съд, 164-ти състав, по същото гражданско дело, с което е
допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението по същество.
Излага накратко доводи, че решението по същество е нищожно.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори на нито една от двете въззивни жалби както от ищеца в
първоинстанционното производство „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******,
седалище и адрес на управление *** (въззиваем),
така и от третото лице помагач “Т.С.” ЕООД,
ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***.
С писмено изявление за откритото съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият-ищец
иска от въззивния съд да потвърди обжалваното решение.
Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Софийският градски съд, след като прецени твърденията на страните и
събраните доказателства, направи следните фактически и правни изводи.
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок от заинтересовано
лице. Внесена е държавна такса. При това положение въззивните жалби са
процесуално допустими.
Въззивният съд следи служебно за валидността на цялото решение на
първата инстанция. Във връзка с тази служебна проверка, а и предвид изложените
от въззивника-ответник доводи, втората инстанция приема следното. Нищожността е
особено тежък порок на съдебното решение, който е налице, когато решението не е
в писмена форма, когато то не е постановено от съд, когато не е подписано,
когато, макар и да е постановено и подписано от съд, произнасянето излиза извън
пределите правораздавателната власт и подведомствеността на гражданския съд, а
също така и когато към решението няма мотиви или, макар формално такива да са
изложени, те са абсолютно несвързани и неразбираеми. В дадения случай решението
по същество е изготвено в писмена форма, постановено е и е подписано от съдия
при Софийския районен съд в пределите на правораздавателната му власт и към
него са изложени мотиви, които са ясни, последователни и логически съгласувани.
Пропускът да бъдат обсъдени само част от аргументите на някоя от страните не
води до нищожност на решението поради липса на мотиви, а до евентуална
неправилност поради необоснованост. В случая първостепенният съд е обсъдил
доводите на ответника за липса на облигационно отношение по доставяне на
топлинна енергия, а също така и доводите му във връзка с начислената топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация (стр. 2 - 3 от мотивите към
решението). Следователно решението по същество е валидно. Доколкото страната не
излага други
доводи в жалбата си срещу решението за отстраняването на очевидна фактическа грешка освен този за нищожност на решението по същество, то въззивният
съд намира, че решението по чл. 247 ГПК следва да бъде потвърдено.
Въззивникът-ответник е заявил, че обжалва решението по същество, без да
уточни в коя негова част. Доколкото той няма правен интерес да го обжалва в
частта, в която исковете срещу него са били частично отхвърлени, то въззивната
жалба трябва да бъде тълкувана в смисъл, че се обжалва решението по същество в
частта, в която исковете са били частично уважени.
При служебна проверка въззивният съд приема решението по същество за
допустимо в обжалваната част. Относно правилността му в обжалваната част съдът
е обвързан от доводите на въззивника-ответник и приема следното.
Първостепенният съд правилно е приел за установено наличието на валидно
облигационно отношение между страните за доставянето на топлинна енергия спрямо
топлоснабдения имот апартамент 93, находящ се в град София, бул. “******с
абонатен номер 279551. Този извод се налага от представения нотариален акт за
придобиването на собствеността върху имота (л. 19 от делото на районния съд),
безспорното между страните обстоятелство, че съответната сграда е присъединена
към топлопреносната мрежа, и нормата на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ). Макар и въззивникът-ответник да е премахнал отоплителните
тела в топлоснабдения имот и да не потребява топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, това не е равносилно на липса на облигационно отношение по
доставянето на топлинна енергия. Всъщност в рамките на облигационното отношение
спрямо него не биват реално доставяни топлинна енергия за отопляване на имота и
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Той обаче остава задължен да
заплаща топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ).
Вярно е, че топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация, се разпределя между всички клиенти в сградата – етажна
собственост пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти (чл. 145, ал.
3 ЗЕ). Неоснователна е обаче тезата на въззивника-ответник, че от тези отделни
имоти следва да бъдат изключени имотите с премахнати отоплителни тела. Законът
ясно посочва „отделните имоти“ без да разграничава имоти с отоплителни тела и
имоти с премахнати отоплителни тела. Имотите с премахнати отоплителни тела също
получават топлинната енергия, която им се отдава от сградната инсталация. В
дадения случай от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза,
което е изготвено и по задача на ответника, се установява, че третото лице
помагач правилно е изчислило топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация според пълния отопляем обем (25 820 куб. метра), както и че
предлаганият от ответника начин за изчисление противоречи на топлотехническата
теория и Методиката за дялово разпределение. Експертното заключение правилно е
било кредитирано от първостепенния съд като компетентно и професионално
издържано. То не е било и оспорено от ответника при изслушването на вещото
лице. Последващото несъгласие на въззивника-ответник с експертното заключение,
а оттук и със съответните фактически изводи на първата инстанция, не може да
опорочи само по себе си решението по същество.
С въззивната жалба освен това ответникът
е направил „възражение за прихващане“ каквото е направил още с отговора на
исковата молба. За да са налице условията за прихващане, между страните по
делото трябва да има взаимни задължения за пари или родови и заместими вещи,
които да са изискуеми и ликвидни (чл. 103, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите). В дадения случай въззивникът-ответник твърди задължение на
въззиваемия-ищец за топлинната енергия, която електрическите отоплителни тела в
имота му са отдали на останалите имоти. Въззивникът-ответник не е уточнил
периода, в който твърди че е била отдадена топлинна енергия, нито количеството
и стойността ѝ, което възпрепятства извършването на прихващане. Дори
обаче да беше уточнил тези обстоятелства и беше доказал съответните си
твърдения, задължение спрямо него биха имали останалите етажни собственици,
които са потребили отдадената от неговия имот топлинна енергия, а не
топлопреносното предприятие. Затова и правилно първостепенният съд е приел
задълженията за частично погасени само поради давност, не и поради прихващане.
По изложените съображения решението по
същество е правилно в обжалваната част.
За пълнота следва да се отбележи и
следното. Действително, със забавянето на делото се натрупват лихвите от деня
на предявяването на заявлението за двете главници (за топлинна енергия и за
дялово разпределение) до окончателното им изплащане. Въззивникът-ответник обаче
е разполагал с възможността във всеки един момент на делото да изпълни
задълженията си, в който случай исковете биха се отхвърлили като погасени чрез
плащане в хода на процеса (чл. 235, ал. 3 ГПК) и подобни лихви не биха се
присъдили. Понеже обаче той е продължил неоснователно да оспорва материалното
право на въззиваемия-ищец и да не го изпълнява, поради това свое поведение той
следва да заплати начислилите се лихви в пълен размер.
Разноски. При този изход на делото в полза на „Т.С.“
ЕАД следва да бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски. В
случая те се свеждат до юрисконсултското възнаграждение. Него съдът определя на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Понеже делото не се отличава с каквато и да е
фактическа или правна сложност, въззиваемият не е подал отговор на която и да е
от двете въззивни жалби и пред въззивния съд не се е явил процесуален
представител на въззиваемия, то според въззивния съд адекватният размер на
юрисконсултското възнаграждение е 25 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 568118, постановено на 21. 12. 2018 г. от Софийския районен съд, 164-ти
състав, по гр. дело № 60598 по описа за 2016 г., в обжалваната част, в която се признава за установено по
предявените искове с правни основания чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във
връзка с чл. 150 от Закона за енергетиката и чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, че Л.И.Ц. с ЕГН **********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ****** сумата от 1264 лева и 3 стотинки,
представляваща сбор от цена на доставена през периода 01. 11. 2012 г. – 30. 04.
2015 г. топлинна енергия и цена на извършена услуга дялово разпределение по
отношение на топлоснабдения имот апартамент 93,
находящ се в град София, бул. “******с абонатен номер 279551, ведно със
законовата лихва от 29. 10. 2015 г. до окончателното изплащане, както и сумата
345 лева и 34 стотинки, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на
главниците за топлинна енергия и дялово разпределение за периода 01. 11. 2012
г. – 13. 10. 2015 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 157966, постановено на 04. 07. 2019
г. от Софийския районен съд, 164-ти състав, по гр. дело № 60598 по описа за
2016 г., с което се поправя очевидна фактическа грешка в решение № 568118,
постановено на 21. 12. 2018 г. от Софийския районен съд, 164-ти състав, по гр.
дело № 60598 по описа за 2016 г.
ОСЪЖДА
Л.И.Ц.
с ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ******
сумата от 25 лева, представляваща разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението е постановено при участието на
третото лице помагач “Т.С.” ЕООД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление ***, на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Председател: Членове: 1. 2.