Р Е Ш Е Н И
Е № 1792
гр. Пловдив, 03.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесет и седми май
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 627 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Гаранционен фонд е предявил против П.С.Н.
осъдителен иск с правно основание чл. 557, ал.1, т., б. „а“ КЗ за заплащане на
сумата от 1365 лв., представляваща изплатено от ищеца в полза на третото
пострадало лице И. Д. К., застрахователно обезщетение по щета № *****/
13.04.2016 г., дължимо от ответника – делинквент, който към момента на
настъпване на пътно-транспортното произшествие – 25.03.2016 г., е управлявала
лек автомобил „Мерцедес 312 Д“ с рег. № ***** без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва от датата на подаване
на исковата молба – 16.01.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 25.03.2016 г.
ответникът при управление на лек автомобил „Мерцедес 312 Д“ с рег. № ***** при
движение по прав участък по път *****, община *****, не спазва необходимата
дистанция, застига и удря правомерно движещ се пред него лек автомобил „Рено
Меган“ с рег. № *****, собственост на И. Д. К., като така причинява процесното
ПТП. Сочи, че в нарушение на чл.490 КЗ ответникът управлява лекия автомобил без
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което ищецът е
заплатил на пострадалия обезщетение за претърпените вреди на основание чл. 557,
ал.1, т., б. „а“ КЗ. За случая била образувана щета № *****/ 13.04.2016 г.
Ищецът поканил ответника да заплати процесната сума с покана № *****г., но
изпълнение не последвало. Поради това предявява настоящия иск, моли за неговото
уважаване и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна не е депозирала в
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.
По делото е постъпила молба вх. № 26349/ 26.05.2020 г., с която ответникът
признава предявения от ищеца иск, като го намира за основателен до пълния му
предявен размер от 1365 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда.
В откритото съдебно заседание
процесуалният представител на ищцовото дружество моли за постановяване на
решение при признание на иска.
С оглед направеното от ответника признание
на исковата претенция, както и заявеното от ищеца искане за постановяване на
решение при признание на иска, съдът намира, че исковата претенция е
основателна до размера на претендираната сума от 1365 лв., представляваща изплатено от
ищеца в полза на третото пострадало лице И. Д. К., застрахователно обезщетение
по щета № *****/ 13.04.2016 г., дължимо от ответника – делинквент, който към
момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие – 25.03.2016 г., е
управлявала лек автомобил „Мерцедес 312 Д“ с рег. № *****без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Като законна последица от
уважаване на иска следва да се присъди и законната лихва върху главницата от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 16.01.2020 г., до окончателното
изплащане на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл.237, ал.2 ГПК в мотивите на
решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице
са предпоставките на чл.237 ГПК, като съдът намира, че така извършеното
признание не противоречи на закона или на добрите нрави, като и че не касае
право, с което страната не може да се разпорежда.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцовото
дружество на основание чл. 78, ал.1 ГПК за заплатена държавна такса в размер на
54,60 лв. съгласно представен списък на разноските по чл.80 ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
П.С.Н., ЕГН: **********, адрес: *** да
заплати на Гаранционен фонд – гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4,
представляван от ** *** Б. М. и С. С., на основание чл. 557, ал.1, т., б. „а“ КЗ сумата от 1365 лв. (хиляда триста
шестдесет и пет лева), представляваща изплатено от ищеца в полза на третото
пострадало лице И. Д. К., застрахователно обезщетение по щета № *****/
13.04.2016 г., дължимо от ответника – делинквент, който към момента на
настъпване на пътно-транспортното произшествие – 25.03.2016 г., е управлявала
лек автомобил „Мерцедес 312 Д“ с рег. № ***** без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.01.2020 г.,
до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 54,60 лв. (петдесет и
четири лева и шестдесет стотинки) – разноски в производството за заплатена ДТ.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./ В. К.
Вярно за оригинала.
К.К.