№ 39184
гр. София, 14.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Частно
гражданско дело № 20241110109836 по описа за 2024 година
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение, депозирано от
„ЮтеКредит България“ ЕООД.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2,
т. 2 ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за
изпълнение в срока по ал. 1, освен когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави, а съгласно т. 3 – при констатация за наличие на неравноправна клауза
или обоснована вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича
претендирано вземане.
Разгледано по същество искането за издаване на заповед за изпълнение е
неоснователно, в частта относно претенцията за такса за разглеждане, а съображенията
за този извод са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. В конкретния случай претендираната такси не попадат в
приложното поле на чл. 10а ЗПК, тъй като срещу заплащането на възнаграждението
кредиторът не дължи никакво конкретно поведение. От описанието на услугите следва,
че предоставянето им се осъществява преди подписването на договора, при
изпълнението, на който кредиторът не дължи конкретно поведение. Описаното
задължение възниква за потребителя със сключване на договора без значение дали
услугата е предоставена и без значение дали кредиторът ще осъществи някакво
поведение насреща или не. Отделно от това, уговорените клаузи противоречат и на
императивното изискване на закона, което при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата (чл. 33
ЗПК).
В настоящия случай претенциите на заявителя по същество прикриват
истинската цел на клаузите, която е свързана с увеличение на възнаграждението на
заемодателя, в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя тяхната нищожност (чл.
19, ал. 5 ЗПК). Този извод е очевиден и с оглед размера на процесните вземания.
По изложените съображения, заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
посочената част подлежи на отхвърляне.
1
Заявлението следва да се отхвърли и пропорционално в частта за разноските,
като се приеме, че подходящото за целия претендиран размер на вземането
юрисконсултско възнаграждение е в размер на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в
частта, с която от заявителя „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК ********* е поискано
издаването на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумата от за сумата
831,41 лв. – такса за разглеждане, както и в частта за разноските, съразмерно на
отхвърлената част от заявлението, а именно за разликата над 59,99 лева до 76,91 лева –
заплатена държавна такса и за разликата над 78,00 лева до 100,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2