П Р И С Ъ Д А

 

 

№142                                        14.09.2018 година                          град Бургас

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд – Бургас                                                   XLVII^-ми наказателен състав

На четиринадесети септември                 две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР МИТЕВ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

Секретар: Златка Калоянова

Прокурор: Венета Иванова

като разгледа докладваното от съдията Митев

НОХ дело № 3299 по описа за 2018 година

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Г.Х.Д., ЕГН **********, роден на *** ***, настоящ адрес:*** Търново, българин, български гражданин, със средно специално образование, разведен, осъждан, безработен,

ЗА ВИНОВЕН в това, в гр.Бургас, след като е осъден със съдебно решение № XII -974/22.06.2011г. по гражданско дело № 9234/2010г. по описа на БРС, влязло в законна сила на 07.02.2012 г. да издържа свой низходящ - сина си Г.Г.Д., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С.Х.Д., ЕГН **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски за периода от месец ноември 2014г. до месец ноември 2017 г. включително, представляващо 37 месечни вноски, всяка от които от по 160 лв., равняващи се на сумата от 5920 лв., платими в гр.Бургас, като деянието е извършено повторно, след като е бил осъден за друго такова престъпление с присъда № 216/14.10.2014г. по НОХД № 1230/2014г. по описа на БРС, влязла в законна сила на 30.10.2014г. и от изтърпяване на наложеното му наказание не е изтекъл предвиденият в закона петгодишен срок - престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК вр. чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл.58а, ал.1 от НК му НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3 /ТРИ/ МЕСЕЦА, както и наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез поставяне на обявление на таблото за съобщения в Община М.Т..

ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3 /ТРИ/ МЕСЕЦА за изпитателен срок от 3 /три/ години.

 

Присъдата може да бъде обжалвана или протестирана пред Бургаския окръжен съд в 15 - дневен срок от днес.

 

                                                    СЪДИЯ:/П/

 

Вярно с оригинала:З.К.

                            

                                        

 

 

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 142/14.09.2018 година по НОХД №3299/ 2018г. на БРС.

 

Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по Досъдебно производство ДП № 431 зм-737/2017г.по описа на 02 РУ на МВР Бургас, пор. № 2161/2017г. на БРП, с който е повдигнато обвинение срещу Г.Х.Д., ЕГН **********, роден на *** *** , настоящ адрес:*** *, българин, български гражданин, със средно специално образование, разведен, осъждан, безработен, за това, че в гр.Бургас, след като е осъден със съдебно решение № XII -974/22.06.2011г. по гражданско дело № 9234/2010г. по описа на БРС, влязло в законна сила на 07.02.2012 г. да издържа свой низходящ - сина си Г.Г.Д., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С.Х.Д., ЕГН **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски за периода от месец ноември 2014г. до месец ноември 2017 г. включително, представляващо 37 месечни вноски, всяка от които от по 160 лв., равняващи се на сумата от 5920 лв., платими в гр.Бургас, като деянието е извършено повторно, след като е бил осъден за друго такова престъпление с присъда № 216/14.10.2014г. по НОХД № 1230/2014г. по описа на БРС, влязла в законна сила на 30.10.2014г. и от изтърпяване на наложеното му наказание не е изтекъл предвиденият в закона петгодишен срок- престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.

 

 

 

 

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на производството като частен обвинител бе конституиран Г.Г.Д..

 

 

 

 

 

 

 

 

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението, за което е предаден на съд подсъдимия Д., като изтъква, че направеното самопризнание от страна на подсъдимия се подкрепя напълно от доказателствения материал. Посочва се, че липсват обективни пречки за подсъдимия да изпълнява задължението си за издръжка, както и че имуществените отношения с бившата му съпруга са били взети предвид при постановяване на решението за издръжка. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „пробация”, включващо двете задължителни по закон мерки за срок от две години.

Представителят на частния обвинител- адв. Г.К., поддържа, че най-подходящо наказание би се явило „лишаване от свобода” за срок от една година, чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от три години, тъй като единствено по този начин подсъдимият би бил стимулиран да изпълнява задължението си.

 

 

 

 

Защитникът на подсъдимия - адв. Ж.Н., не отрича, че е извършено престъплението, за което е повдигнато обвинение. Изтъква обаче настоящото семейно, имуществено и здравословно състояние на подсъдимия, като поддържа, че същият не представлява такава степен на обществена опасност, която да налага определяне на наказание „лишаване от свобода”. Счита, че най-подходящо би се явило именно наказание „пробация”.

 

 

 

 

 

 

 

 

Подсъдимият Д. посочва, че се придържа изцяло към казаното от своя защитник. Моли за налагане на наказание „пробация”.

 

 

 

 

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

 

 

 

 

Г.Х.Д., ЕГН **********, роден на *** *** , настоящ адрес:*** * , българин, български гражданин, със средно специално образование, разведен, осъждан, безработен.

С решение № ХП-974/22.06.2011г. по гр. д. № 9234/2010г. на БРС, в сила от 07.02.2012г. обв.Г.Д. бил осъден да заплаща на сина си Г.Г.Д., с ЕГН **********, месечна издръжка от 160 лева, чрез неговата майка и законен представител С.Д., живуща ***.

Тъй като обвиняемият Д. не изпълнил задължението си за издръжка спрямо сина си Г.Д. в периода от 22.01.2012г. до месец декември 2012г., било образувано наказателно производство срещу него за престъпление по чл.183, ал.1 от НК. С присъда № 216/14.10.2014г. по НОХД № 1230/2014г. по описа на БРС, влязла в сила на 30.10.2014г. обвиняемият бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като му било наложено наказание „пробация" .По време на брака на подсъдимия Георги Дандиев и свид.Славея Дандиева е родено на 02.07.2004г. детето им Георги Георгиев Дандиев.

С решение № ХП-974/22.06.2011г. по гр. д. № 9234/2010г. на БРС, в сила от 07.02.2012г. обв.Георги Дандиев бил осъден да заплаща на сина си Георги Георгиев Дандиев, с ЕГН **********, месечна издръжка от 160 лева, чрез неговата майка и законен представител Славея Дандиева, живуща в гр.Бургас.

Тъй като обвиняемият Дандиев не изпълнил задължението си за издръжка спрямо сина си Георги Дандиев в периода от 22.01.2012г. до месец декември 2012г., било образувано наказателно производство срещу него за престъпление по чл.183, ал.1 от НК. С присъда № 216/14.10.2014г. по НОХД № 1230/2014г. по описа на БРС, влязла в сила на 30.10.2014г. обвиняемият бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като му било наложено наказание „пробация" .

Подсъдимият Д., продължил да не изпълнява задължението си за плащане на издръжка за детето си Г.Г.Д. и в периода след влизане в сила на присъдата по НОХД № 1230/2014г., а именно от месец ноември 2014г. до м.ноември 2017г., включително, като неплатените задължения възлизат на 37 месечни вноски, всяка от по 160 лева, равняващи се на сумата от 5920 лева.

 

 

 

 

През 1996 г. свид. Желева-Кидерова и обв. Желев сключили граждански брак. С решение на БРС № 190/23.05.2002 г. по бр. д. № 2024/01 г. в сила от 28.06.2002 г. бракът между тях бил прекратен. Съдът предоставил на майката упражняването на родителските права върху роденото от съвместното съжителство между двамата дете - Маноел Велков Желев, ЕГН **********. С протоколно определение от 14.06.2007 г, в сила от 23.06.2007 г, Бургаският районен съд одобрил постигната между обв. Желев и свид. Желева-Кидеров спогодба по гражданско дело № 260/2007 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, съгласно която първият се задължил да заплаща месечна издръжка на детето си, чрез неговата майка и законна представителка в размер на 60 лева. За времето от месец април 2013 г. до месец юли 2015 г, обв. Желев не изпълнил задължението си за плащане на издръжка на своя низходящ, като за този двадесет и осеммесечен период размера на неплатената сума бил в размер на 1680 лева.

Видно от приложената по делото справка за съдимост с присъда № 51/13.01.2010 год. по НОХД № 3168/2009 г.

на PC - Бургас, влязла в сила на 29.01.2010 год. бил осъден на основание чл. 183, ал. 1 вр. чл. 54 от НК*, като му е определено наказания „Пробация":

По делото е назначена и изгбтвена съдебно-икономйческа експертиза и допълнителна такава. Същата е приета само в частта си относно платените суми по издръжката. Съдебно-икономическата експертиза не е съобразила точния период на неизпълнение на издръжката. В този смисъл наблюдаващия прокурор не е приел заключението на експертизата в тази и част, а е коригирал дължимата сума, която е съобразена с неизпълнените задължения от обв. Желев.

От събрания доказателствен материал по делото е установено, че за периода от месец април 2013 г. до месец юли 2015 г, включително, общо дължимата сума от обв. Желев, представляваща сбор от всички месечни вноски, а именно 28 (двадесет и осем) месечни вноски по 60 лева, е 1680 лева.

На 06.03.2018 г. в РП - Бургас е постъпила молба от адв. Петкова, защитник на обв. Желев, с приложена разписка към нея, от която е видно, че обвиняемия е изплатил дължимата сума в размер на 1680 лв.

 

 

 

 

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: направеното от подс. Д.  самопризнание, при разпита му в качеството на обвиняем и обясненията му в съдебно заседание, както и от доказателствата, събрани в досъдебното производство, инкорпорирани в гласните доказателствени средства- показанията на свидетеля С.Д. /л. 35 от ДП/, и в писмените доказателства и доказателствени средства - решение № ХП-974/22.06.2011г. по гр. д. № 9234/2010г. на БРС, в сила от 07.02.2012г., писмени документи относно имущественото състояние и трудовата ангажираност на обвиняемия, справката за съдимост /л. 15-16/ и др.

 

 

 

 

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия Д. се подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

 

 

 

 

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

 

 

 

 

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

            От обективна страна в периода от месец ноември 2014 г. до месец ноември 2017г., включително, в гр. Бургас, след като е бил осъден да издържа свой низходящ - сина си Г.Г.Д., не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 37 (тридесет и седем) месечни вноски по 160 лева, всичко на обща стойност 5920 лева, платими в гр. Бургас, като деянието е извършено повторно, след като е бил осъден за друго такова престъпление с присъда № 216/14.10.2014г. по НОХД № 1230/2014г. по описа на БРС, влязла в законна сила на 30.10.2014г. и от изтърпяване на наложеното му наказание не е изтекъл предвиденият в закона петгодишен срок- престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.

                Непосредствен обект на престъплението по чл. 183 НК са обществените отношения, в рамките на които се изпълняват задълженията на определени от закона лица да осигуряват средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество. В конкретния случай задължението на подсъдимия Д. произтича от Семейния кодекс, като той е дължал издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, независимо дали последното има възможност само да се издържа.

                От обективна страна също така е налице влязло в сила съдебно решение, с което деецът е осъден да издържа своя низходящ- решение № ХП-974/22.06.2011г. по гр. д. № 9234/2010г. на БРС, в сила от 07.02.2012г.

                Изпълнителното деяние на посоченото престъпление се изразява в бездействие- неизпълнение на задължението за издръжка в размер на две или повече месечни вноски. Д. не е изпълнил задължението си в размер на тридесет и седем вноски за периода от ноември 2014 г. до месец ноември 2017г. Тук следва да се отбележи, че издръжката служи за задоволяване на бъдещи нужди на лицето, на което се дължи, поради което същата е изискуема от началото на месеца, за която се дължи ( в този смисъл и Определение № 9 от 4.II.1977 г. по н. д. № 54/77 г., I н. о.).

            Налице е и особеният субект на престъплението- лице, което е осъдено да издържа свой низходящ.

            Деянието е било извършено при условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 НК, тъй като Г.Д. е бил осъден за друго такова престъпление с присъда № 216/14.10.2014г. по НОХД № 1230/2014г. по описа на БРС.

От субективна страна престъплението е било извършено при условията на пряк умисъл, тъй като обв. Д. е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че е бил осъден да заплаща издръжка на сина си, но въпреки това съзнателно не е изпълнявал задължението си. Също така е съзнавал, че вече е бил осъждан за това, че не е плащал издръжка за предходен период, но въпреки това е продължил със своето бездействие.

 

 

По наказанието:

За извършеното от подсъдимия Г.Х.Д. престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода” или „пробация”, както и „обществено порицание”. Иначе казано, законът предвижда алтернативно налагане на наказанията „лишаване от свобода” и „пробация”. Съгласно разпоредбата на чл. 57 НК съдът едновременно прави преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както при определяне на вида, така и при определяне на размера на наказанието, като се касае за единен мисловен и оценъчен процес по определянето му. В този смисъл са и Решение № 107-1972- III н. о., Решение № 278-1994- I н. о. и др.

Като смекчаващо обстоятелство съдът отчита оказаното съдействие на органите на предварителното разследване, вън от признаване на фактите, дало възможност за разглеждане на делото по реда на глава 27 НПК. Съгласно постановките на т. 7 на ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС направеното самопризнание не следва да се отчита като допълнително смекчаващо обстоятелство, освен когато е елемент от цялостно, обективно проявено на досъдебното производство процесуално поведение. Настоящият състав намира, че от самото начало на производството подсъдимият е съдействал на органите на разследването за изясняване на обективната истина по делото. На следващо място, съдът отчита и данните за финансовото състояние на подсъдимия, който полага грижи за три деца, а също и данните за влошеното му здравословно състояние.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчете, че се касае за значителен брой вноски, които не са платени, значително надхвърлящи минимално изискуемото по закон за съставомерност на деянието. Също така следва да се отчете и големият общ размер на неизпълненото задължение. Също така липсват доказателства подсъдимият да е изпълнявал изобщо задължението си за издръжка, откакто е бил осъден за това, извън периода, за който е бил осъден с присъда № 216/14.10.2014г. по НОХД № 1230/2014г. по описа на БРС. С оглед последното съдът прави извод за пълна незаинтересованост на Д. по отношение на сина му Г.Г.Д.. Съдът също така отчита и обстоятелството, че Д. е бил освобождаван от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК за извършени престъпления по чл. 296, ал. 1 НК (неизпълнение на заповед за защита от домашно насилие) по НАХД № 3210/2012г. по описа на БРС и НАХД № 1920/2013г. по описа на БРС (отделен е въпросът за правилността на актовете, предвид забраната по чл. 78а, ал. 7 НК). Д. очевидно демонстрира незачитане на постановените от съдилищата катове и неглижира тяхното изпълнение.

            В настоящия случай съдът намира, че налагане на наказание, по-леко от „лишаване от свобода”, не би постигнало залегналите в закона цели. Предходно наложеното му наказание „пробация” по НОХД № 1230/2014г. по описа на БРС, както и наложените му административни наказания явно не са постигнали своя ефект да го поправят и превъзпитат към спазване на правовия ред, което изисква предприемането на по-интензивни мерки за въздействие по отношение на Д.. Именно наказание „лишаване от свобода” би мотивирало подсъдимия в най-пълна степен да изпълнява задължението си за издръжка по отношение на сина си Г.Г.Д.. Освен това, законът позволява на задълженото за издръжка лице да иска изменение на размера на задължението в посока намаляването на размера (в този смисъл е Решение № 164 от 10.10.2016 г. по гр. д. № 948 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение)- възможност, от която Д. не се е възползвал досега.

С оглед на така изложеното съдът определи размера на наказанието при баланс на смекчаващите  и отегчаващите обстоятелства, както и при съблюдаване на целите, залегнали в чл. 36 НК, към минималния размер, а именно четири месеца и петнадесет дни (може да бъде казано и четири месеца и половина, което на практика е същото, тъй като съгласно чл. 72 от Закона за задълженията и договорите под среда на месеца се разбира 15-то число) лишаване от свобода и съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК намали така определеното наказание с 1/3, с оглед на което наложи на подсъдимия наказание в размер на три месеца лишаване от свобода.

Настоящият състав намира, че за постигане на целите на наказанието, също не следва да бъде изтърпявано ефективно, а неговото изтърпяване следва да бъде отложено за минимално предвидения в закона срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК. Следва да се отбележи, че така индивидуализираното наказание по никакъв начин не препятства възможността на подсъдимия да търси начин за препитание, респ. за изпълнение на задължението си.

В условията на кумулативност е предвидено налагането на наказание „обществено порицание”, което съгласно чл. 52 НК се състои в публично порицаване на виновния, което се обявява пред съответния колектив, чрез печата или по друг подходящ начин. В случая, съдът намира, че подходящ за това начин ще бъде поставянето на съобщения на таблото за обявление на общината, където е настоящия адрес на подсъдимия- община М.Т..

Така определените наказание в своята съвкупност са достатъчни да окажат поправителен и превъзпитателен ефект върху Д., като същевременно ще бъде постигнат ефектът на индивидуалната превенция спрямо него. От своя страна, наказанието „обществено порицание” ще има своя ефект по отношение на генералната превенция. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В хода на производството не са направени разноски и не са приложени веществени доказателства.

 

 

 

 

 

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

 

Вярно с оригинала:З.К.