Р Е Ш Е Н И Е
№………./……..09.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на
девети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
при
секретар Албена Янакиева
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1180 по описа за 2017 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по приети за разглеждане като ТЪРГОВСКИ СПОР евентуално съединени искове, предявени от „***“ ЕООД, ЕИК *********, гр.
София, бул. Витоша № 90 ет. 5 ап.6, представлявано от управител В.А., чрез
пълномощника си адв. Ж. *** срещу „***“ООД ЕИК148053729 гр. Варна, Приморски парк, ул. Вярност № 23-25
представлявано от управител С.П., чрез пълномощника си адв. П. *** офис 1 както следва:
1.
за установяване на нищожност
на клауза, представляваща уговаряне на допълнително плащане от
145 932,79 евро над цена за прехвърлено право на собственост на недвижим
имот, прието от кредитора като окончателно плащане на претендираното пред съд
остатъчно задължение по договор за заем, уговорена
в споразумение от 30.12.2011г. и утвърдена като част от съдебна спогодба по
т.д. 5502/2011г на СГС, поради договарянето й без основание,
2.
евентуално за унищожаване
на същата клауза от спогодбата поради договарянето и потвърждаването й пред
съда при заплашване на представителя
на длъжника от представителя на кредитора.
Ищецът основава
претенцията си на безспорни твърдения за обстоятелствата по сключване на
процесната сделка като предварително постигнато споразумение за уреждане на съдебна претенция,
предявена от ответното дружество за връщане
на остатъчна главница от предоставен заем и договорени по него лихви в сборен
размер от 730 639,56 евро. Сочи, че след като подписали две споразумения
за уреждане на претенцията чрез прехвърляне на собственост на два недвижими
имота на 23.12.2011г, с договорена стойност от по 395 932,79 евро, съответно на всяка от
двете половини от признатото задължение, на същата дата била сключена
окончателна нотариална сделка за единият от имотите, а за другия имот нотариалният
акт е следвало да се сключи на 30.12.2011г. Вместо да довършат така уговореното
изпълнение обаче, същите
страни се договорили отново за уреждане на остатъка от задължението, като
вместо по-рано посочената стойност, се съгласили вторият имот (жилищна сграда с
двор в с. Круша) да се приеме от кредитора за погасяване само на част от дълга,
а за пълното уреждане на отношенията длъжникът да изплати и остатък от
145 932,79 евро в срок от три години при допълнителна клауза за обратно
изкупуване на този имот при условие на прехвърляне вместо него и дължимото
доплащане на друг апартамент, предмет на неприключил съдебен спор. За тази
по-ниска стойност бил сключен нотариалния акт на 30.12.2011г, а споразумението
(но без условната клауза) е било потвърдено и като част от спогодбата на
страните, с която е десезиран съда, разглеждащ исковия спор за паричния дълг по
т.д.5502/11г на СГС.
Спорът между
страните се концентрира в доводите им за валидност на тази спогодба като
основание за събирането на дълга от 145 932,79 евро, предприето от кредитора „***“ООД
след снабдяването му с изпълнителен лист на 13.09.2016г.
По първата си претенция ищецът обосновава
порока на сделката с две различни групи твърдения. На първо място твърди, че установените в съглашенията задължения не
съответстват на действителните уговорки на страните относно пораждане на дълга.
Сочи, че управителката на дружеството е
получила парични средства от ответника не като заем, а целево за договаряне на
сделки, които са й били възложени от лицата, контролиращи ответника(управител и
собственик). Твърди, че според първоначалните уговорки, получените суми само
привидно са били оформени като лихвоносен заем, но не са били използвани за
нуждите на предприятието на ищеца, а за изпълнение на организирани пряко от
привидния заемодател сделки по придобиване на 6 луксозни недвижими имоти, които
привидния заемател е сключил от свое име, но чрез лица овластени от прикрития
доверител. В последствие, всички приходи от организираните също чрез
представители, привидно овластени от ищеца, но изпълняващи нареждания на
ответника, препродажби на тези имоти (пряко или чрез прехвърляне на дялове от
дъщерните дружества в които са били апортирани), били отчитани на прикрития доверител като
банкови преводи и привидни разписки за връщане на главницата от симулирания
заем. Твърди, че привидността на заема изключва начисляването на лихви по него,
така както са били водени и счетоводните разчети между страните. Сочи, че с
всеки отчет е била намалявана главницата, като с последното прехвърляне на
собственост върху двата недвижими имота по споразумението от 23.11.2011г.
получената стойност от кредитора дори е надхвърлила първоначално предоставеното
финансиране и допълнителен остатък на задължението на довереника за какъвто и
да е отчет, прикрит като привидно задължение за остатък от главница или лихва
по договор заем, не е съществувало.
Твърденията за привидност на първоначалното сделка са изрично оспорени от
ответника, който се позовава на изявената в писмените договори между страните
изрична воля за предоставяне на заем срещу лихва, както и последователно
потвърждаване на това правоотношение в следващите споразумения между страните и
осчетоводяването на задълженията по заема с лихви от самия заемополучател.
Оспорени са и твърденията за контролирана дейност на привидния заемополучател,
като ответникът сочи, че поведението на ищеца по извършването на посочените
сделки, включително и породените от спорове с клиентите му, индикира именно
автономните решения на управителя А. по управление на търговията, а не подчинение
на нареждания на прикрит доверител. Сочи, че придобитите с получения заем имоти
са били апортирани в други, контролирани само от ищеца дружества и разпоредени
чрез пълномощник, който не е бил във връзка с ответника, а самостоятелно
сключена от ищеца сделка е породила съдебен процес. Счита, че с отразяване в
счетоводството си на суми по разчетите с ответника, макар и по неясно записано
основание, заемополучателят е потвърдил именно размерите на задълженията за
главница и допълнително начислени и фактурирани по заема лихви, общо установени
с първото споразумение от 23.11.2011г и уредени окончателно с оспорената част
от съдебната спогодба.
На второ място ищцата
евентуално сочи, че дори и договарянето на лихвоносния заем да не симулативно,
от съдържанието на второто споразумение от 30.12.2011г не може да се извлече
каквато и да е причина за промяна на вече окончателно уредените отношения между
страните с по-рано договорено на 23.11.2011г пълно удовлетворяване на
кредитора. Същевременно възпроизвеждането в съдебната спогодба на
допълнителното парично задължение като остатък от спорния дълг е следвало
пълното изпълнение на постигнатото първоначално споразумение за даване на два
имота срещу целия дълг, без да е обоснована каквато и да е причина за пораждане
на допълнително плащане.
Твърденията за окончателен характер на първото споразумение са изрично
оспорени от ответника, който се позовава на продължаване на преговорния процес
поради неадекватност на първоначално предложената стойност на недвижимия имот в
с. Круша. Сочи, че в първоначалното споразумение от 23.12.2011г, цената е била
определена само от прехвърлителя-длъжник в размер значително надхвърлящ пазарна
стойност на имота, но след възражение от собственика на дружеството –кредитор
(тогава Алексей М., пребиваващ в чужбина), изявено в общ разговор с него по
телефон между представителите на насрещните страни непосредствено след
финализиране на първата част от сделката,
преговорите били възобновени,
като длъжникът е предложил два варианта, заместващи паричното плащане –
прехвърляне на същия недвижим имот с доплащане от 145 932,79 евро или
прехвърляне на все още спорен апартамент, за който страните са постигнали
съгласие, че стойността му е достатъчна за покривана на целия остатък от дълга,
при условие, че правата на длъжника се стабилизират след края на съдебния спор.
Именно тези алтернативни варианти на даване вместо изпълнение били и договорени
на 30.12.2011г, с клауза за обратно изкупуване на селския имот и отпадане на
допълнителното парично плащане, съответно и въз основа на това споразумение на
същата дата е била прехвърлена окончателно и собствеността в с. Круша.
Ответникът сочи, че причината за второто споразумение е била именно изравняване
на стойностите на алтернативно предложеното изпълнение, като нуждата за такова
възникнала поради действителната стойност на селския имот, ненадхвърлящ пазарна
цена от 10 000 евро, постигната при сделка с купувач през 2016г.
Ищецът е оспорил твърденията за продължаване на преговорния процес след
намеса на собственик на капитала на кредитора, като сочи, че причина за това е
била само липсата при първото споразумение на изискуемата за нотариална сделка
документация за втория имот. Позовава се на добросъвестно оповестено състояние
на имота, предложен за пълна компенсация в първото споразумение и възприемането
на всички обстоятелства позволяващи на представителя на ответника да оцени
размера на получаваната престация преди договарянето на по-високата стойност.
По втората
ЕВЕНТУАЛНО ПРЕДЯВЕНА претенция ищцовото дружество твърди, че спрямо
управителката на дружеството са били отправени преки заплахи за причиняване на
злини на децата и внуците й в офиса на нотариуса в деня, в който е следвало да
довършат с изпълнение втората част от споразумението от 23.11.2011г. Тъй като
заплахите са й били отправени грубо и след като заплашващият я управител на
ответника С.П. й бил отнел телефона, за да не може да търси помощ и съвет, тя
ги е възприела сериозно и поради страха за близките си е подписала
предварително подготвените от заплашващия я документи, като е потвърдила и волята си като представляващ
дружеството пред нотариуса, за допълнително задължаване за плащане на сума,
която не е считала за дължима. Заплахите са били отправени спрямо нея от същото
лице и преди подписването на спогодбата в съда, където е била предупредена да
мълчи за предходното споразумение и да потвърди само второто, съдържащо
паричното задължение, за да не й се случи нещо лошо. Същото лице е продължило
да подновява заплахите си и през следващите години, като към момента на
настъпване на отложения падеж по спогодбата заплахите зачестили, като били
отправени не само от С.П., но и от неизвестно за нея лице чрез текстови
съобщения за причиняване на злини на децата й, получавани на мобилния й
телефон. Това я мотивирало да потърси съдействие от прокуратура и полиция,
които започнали разследване по ДП № 1125/2016г., а полицейското наблюдение
върху заплашващото я лице й позволило да подготви и защитата си по този иск.
Ответното дружество
оспорва изцяло тези твърдения. Възразява за изтекла давност, като се позовава и
на признатите в хода на разследването обстоятелства от подалата сигнала А. за
начало на заплахи едва през 2015г. Позовава се на своите действия през същия
период, насочени срещу ищеца като ответник по иск по чл. 135 ЗЗД, като счита,
че именно активно предприетите срещу недобросъвестно поведение на неизправния
длъжник съдебни процедури са провокирали и оплакванията за престъпно поведение
на кредитора. Възразява за потвърждаване на евентуално опороченото споразумение
от 30.12.2011г поведение на ищеца, изключващо опорочената му воля: окончателно
прехвърляне на имота в с. Круша с нотариалната сделка в същия ден и
фактическото организиране и доброволно предаване на този имот на кредитора;
потвърждаването на спогодбата пред съда; общото участие на двете дружества в
защитата на правата на кредитора-приобретател на апартамента по спогодбата
срещу трето лице.
Ищцовото дружество
репликира възражението за давност като счита, че заплахата спрямо управителката
му е отпаднала едва след приемането на сигнала й за престъпното деяние на
насилника, като действията й както пред нотариуса, така и пред съда са били
опорочени от заплахата, а фактическите действия са били извършени в изпълнение
на безспорното първо споразумение за удовлетворяване на кредитора.
В пледоарията си по
съществото на спора, представителят на ищеца моли съда да уважи исковете, като
в подробно писмено изложение обосновава липсата на основание на сключената
спогодба с доводи за установена симулация на заема и договаряне на уреждана на
спор между насрещните страни при осъзнавана и от двете привидност на спорния
дълг, както и липса на какъвто и да е спор след първоначално приетото от
кредитора пълно погасяване със стойността на двата недвижими имота.
Допълнително излага доводи по установената заплаха, упражнена спрямо
представителя на ищеца както при подписване на второто споразумение, така и при
потвърждаването му като съдебна спогодба,
като обосновава с това противоправно въздействие върху волята и причината за
сключването на лишените от основание споразумения.
Пълномощникът на
ответника моли за пълно отхвърляне на исковете. В писмените си бележки
възразява по допустимостта на претенциите, като се позовава на изтекла давност
по иска за унищожаване на сделката и преклузия на възражение за нищожност по
договор, предмет на приключило съдебно производство. Евентуално излага доводи
за недоказано заплашване поради неубедителни показания на лица без преки
впечатления и установени факти по проведения преговорен процес, в който
кредиторът е направил отстъпки, съобразени с възможностите на длъжника да
заплаща паричния дълг. Позовава се на процесуалното поведение на ищеца при
събирането на експертизата, като счита, че непълнотата на предоставените на
вещото лице книжа е достътъчна за да се приеме, че счетоводните данни при
насрещните страни съответстват на действителен, а не симулиран лихвоносен заем,
а събраните доказателства за други отношения не са убедителни. С доводи за
доказани факти по проведените преговори и нуждата от изравняване на стойностите
на предложената от длъжника собственост
и погасявания дълг, пледира за зачитане на второто споразумение като
валидно довършване на спогодбата
относно начина на уреждане на остатък от действително задължение.
Страните претендират насрещно и присъждане на разноски по делото, заявени
по основание и размери в нарочни списъци( л. 846 и л. 849).
Предварителните
въпроси и допустимостта на предявените искове са били разрешени в определения №
608/15.02.2018г.(л. 151) и № 3692/18.10.2018г.(л.173). Възражението за
процесуална преклузия на позоваване на симулативност на сделките, породили
спорния дълг, уреден с процесната съдебна спогодба е било отхвърлено със задължителни указания, дадени от касационна
инстанция в определение № 372/01.08.18г по ч.т.д. 1620/18г на ВКС, I т.о.,
поради което повече не може да бъде обсъждано от настоящия съд. Възражението за погасяване на потестативното
право да се иска унищожаване на сделка при заплаха не е свързано с процесуални
предпоставки и следва да се разгледа като довод по същество на евентуалния иск.
Други обстоятелства относно наличие на процесуални пречки или липса на
предпоставки за пораждане или упражняване на право на иск не са посочени като
основание на отвода за недопустимост, поддържан от ответника в писмените
бележки.
В първо съдебно
заседание (л.217 ) е утвърден коригиран устен доклад по проекта(л.176) след уточняване на твърдения по фактите и
допълнение по мотивите на съда относно окончателната правна квалификация на
претенциите.
След съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
I.
По претенция за нищожност на клауза от
съдебна спогодба:
Между страните няма
спор, че в писмен договор за паричен заем от 17.08.2007 г. е било изявено съгласие на
дружеството ищец да ползва предоставен от ответника заем от 2 500 000
евро за четири години, срещу заплащане на възнаграждение от 6.5% годишна лихва
върху усвоената сума( л. 35), както и че финансиране в този размер е било
предоставено по банковата сметка на ищеца.
Не се спори и по съдържанието на анекс към същия договор от 27.10.2009 г.,
в който е признато частично погасяване на задълженията на заемателя със сума от
1 050 000 евро ( л. 36), от която 555 000 евро в брой и 495 000 евро
чрез прехвърляне на права върху дружествени дялове от дъщерното дружество.
Представени са и три протокола ( л. 38-40) и договор за прехвърляне на дружествени
дялове (л. 42), с които е удостоверено изпълнението на плащането по този анекс
в периода 29.10. - 2.11.2009г.
Допълнително е представен и протокол от 16.07.2010г (л. 41) за получени от
управител С.П. за дружеството заемодател на още 450 000евро, като е удостоверено
плащане на същия заем по следващ анекс (неустановен по делото) и разписка за други 500 000 евро,
получени като частично плащане по същия заем от управителя М.М.. Като съобрази,
че това лице е представлявало ответника само в периода до 10.09.2009г и в
разписката не е указана нито дата, нито първия анекс, са налага извод, че тази
сума представлява първото връщане на суми от заемателя.
Посочените в тези разписки суми съответстват на установените от вещото
лице по допуснатата експертиза счетоводни записвания при насрещните страни.
Така при заемателя „***“ЕООД, въпреки непълнотата на информацията, предоставена
за аналитичните данни, вещото лице категорично намира отразено през 2007г
поемане на задължение за връщане на заем и паричен поток от получен заем, точно
отразяващо стойността в левове на уговорената главница. Съответно и валутния превод на уговорената
сума от 20.08.2007г. е установен в счетоводните записвания на заемодателя. През
същата година ответникът е декларирал и сделка по начисляване на лихви по този
заем, фактурирани в размер на 113 886.40лв във фактура №17/31.12.2007г.
Такава фактура не е отразена при ищеца, като за тази година всички разходите за
лихви в предприятието са осчетоводени до 64 хил. лв.
През следващата 2008г на 26.03.2008г и при двете насрещни страни идентично
е отразено изплащане чрез банков превод на 196 495,33лева(равняващи се на
100 466,46 евро), прието като погасяване на главница от кредитора.
През 2009г(когато са подписани анексите и разписката), при заемополучателя
са отразени първо банково плащане на 09.04.2009г на 35 000 евро, на 02.06.2009г на 42720 евро и на 09.06.2009г
на 1780 евро, последвани от изплатени в брой на 08.09.2009г 500 000 евро и
общо 555000 евро на датите, съвпадащи с протоколите по анекса. Отразено е и
даването на дяловете за погасяването на същия дълг. Насрещната страна за тази
година също е отчела погасяване на главницата на същите дати и със същите суми,
но допълнително е начислила на този свой клиент и лихви в размер на 777 623
лв във фактура 146/30.12.2009г. За тази година фактурата също липсва при ищеца,
но вещото лице е установило неразшивровани финансови разходи, вкл. за лихви в
значителен размер.
Последното отразяване на плащане по главница и при двете на срещни страни
е през 2010г, съответно на протокола от 16.07.2010г. За тази година заемодателя
е съставил фактура за лихви 202/30.12.2010г, в размер на 137 050.97лв,
която не е отразена при ищеца, но такава сума е била открита от вещото лице
като записан разход за неустойка.
Към края на 2011г в счетоводството на заемополучателя остатък от задължение за главницата от
320 033,53 евро е било закрито и
прехвърлено към друга счетоводна сметка по аналитична партида на ответника
„текущи разчети“. Там са отразени и резултатите от споразумението от
23.12.2011г, като от този момент записите при насрещните страни вече не си
кореспондират.
При ищеца не са били осчетоводени аналитични никакви лихви по този кредит,
но вещото лице е установило, че принципно предприятието е водило аналитичност( както потвърждава и св.Г. на л.
772), но не са му представени разшифровките на отчитаните в предприятието
разходи за лихви, въпреки че такива обобщено са били осчетоводявани и
декларирани в отчети за годишно приключване и за данъчни цели. От общо
съставените фактури за лихви, начислени през 2007, 2009 и 2010г. от заемодателя
са били декларирани само първите две като освободени доставки по ДДС. В
допълнителното си заключение вещото лице е установило, че включените в тези
фактури суми не съответстват на стойностите на договореното възнаграждение при
отчитане на текущото погасяване на частите от главницата( л. 741). Така за
2007г (върху цялата ползвана за тази година сума) са фактурирани само
113 886,40лв при дължими 120 219,76лв като равностойност на 6.5% от
валутната главница, но след две години, в които счетоводно ответника е
приспадал плащания само от главница, общия размер от 777 623 лв начислени
лихви в края на 2009г значително надхвърля дължимия до 230 542.04лв.
Такова значително надвишаване се установява и за 2010г, когато са начислени
137 050,97лв (съвпадащи с разход за неустойка с неустановен при ищеца
произход) при дължими само 57 161.75лв върху останалата невърнати част от
главницата. Съобразно осчетоводеното погасяване само на главница и начислени
неплатени лихви, общият размер на дълга в края на 2010г е останал
200 033,53 евро главница и 368901.69 евро натрупани лихви или общо
568 935.22 евро. Същевременно
вещото лице е съпоставило и размерите на дълга при приспадане (обратно на счетоводното отразяване на
погасяванията) на текущите вноски на заемополучателя от текущо начислени лихви към всяко плащане
за целия период до края на 2010г. При такова прихващане на изпълнението на
паричните задължения, общият размер на дълга като сбор от остатъчна главница
след пълно погасяване на текущи лихви до последно плащане възлиза на
730 639.55 евро.
В рамките на този период (2007-2010г) ищецът е реализирал поредица от
сделки с недвижими имоти. Непосредствено след получаване на заема на 27.08.2007г
управителката А. е закупила за дружеството си общо шест апартамента (съответно
с номера 411, 511, 611, 711, 811, 1011)
в груб строеж с обща застроена площ 753.80кв.м., но с включена стойност
на довършителни работи до разрешение за ползване и трайно прикрепено оборудване
към дневен тракт, като самостоятелни обекти от
жилищен комплекс ПОРТ ПАЛАС в к.к. Св. Св. Константин и Елена(КК„Слънчев
ден“) за обща стойност 962 269 лева( или под 700евро на квадрат),
изплатени по банков път на продавача( л. 131).
В същата сграда пет такива обекти ( апартаменти 1101, 1102, 1103,
1104,1105) малко по–рано е закупил и ответника (л.783), но от друг доставчик на
значително по-висока цена (сделката е на
обща стойност 3 268 813,88евро за 621.90 кв.м. застроена площ
или близо 5200 евро на квадрат).
В последствие ищецът се е разпоредил с пет от придобитите шест
апартамента, както се установява от извлечението от партида за нотариални
сделки( л. 83-89): на 02.06.2009г е продаден апартамент 811, на 17.08.2009г
апартаменти 411 и 511, съответно 711 и 1011 са апортирани в новоучредени
дъщерни дружества „Съни палас“ЕООД и „Съни палас 1“ЕООД. Първата продажба( л.
134) е била осъществена чрез пълномощника на управителя А. М.М., който по
същото време е бил и управител на ответника и е заявил при нотариалната сделка
получаването на цена от 82 000евро по банков път. На тази дата ищецът е
внесъл и трета вноска за погасяване на заема по банкова сметка ***, като след
първите две от 26.03.2008г и 09.04.2009г и следващата от 09.06.2009г обща
стойност на четирите банкови плащания възлиза на близо 180 000 евро), а с
разписката, издадена без дата от същото лице М. за получени в брой 500 000
евро общата сума върната на ответника до първия анекс, подписван вече с другия
управител на ответника възлиза на 680 000 евро. Следващата разпоредителна
сделка е сключена на 29.10.2009г, когато са прехвърлени дяловете от дружеството
„Съни палас“ЕООД, притежаващо апартаменти 411 и 511 за обща стойност
968 900 лв. Именно тази сделка е
била уговорена в анекса от 27.10.2009г, като освен пълната собственост върху
дружеството заемополучателят е приел като връщане на заем и парична сума в брой
с което общата стойност на прехвърлените на ответника права, позволяващи му да
контролира собственост на двата апартамента е възлязла на 1 050 000евро.
Подобна сделка с другото дъщерно дружество обаче не е могла да се сключи,
тъй като учредителят „***“ЕООД е бил загубил контрола върху него. Това се
установява от вписаните по партидата в ТР промени в дружеството участие и
сделките, сключени от този търговец. Първоначално, подобно на действията в
„Съни палас“ЕООД, учредителя е приел на 21.8.2009 г. за
съдружник друг търговец ( „МАТИКО 2000“ЕООД) и е било установено съвместно
представителство от В.А. и К.А..
Връщането на едноличния контрола на учредителя обаче на 18.11.2010г е бил
предшестван от разпоредителна сделка, чийто резултат не е бил отчетен в
предприятието. Продажбата на апартамент 1011 на 05.11.2009г, извършена, според
удостовереното в нотариалната сделка от лице, упълномощено от управителите на
„Съни палас 1“ЕООД. И двете насрещни страни в настоящия процес отричат да са
овластили пряко адв. К., като св. Захариев(л. 777) пряко натоварен с
учредяването на това дружество от ответника, а не от ищеца е останал с впечатление, че тази негова
колежка следва да представлява собственика на бъдещото дружество. Въпреки това
обаче, осъществените от пълномощника К. действия не са били осчетоводени, видно от оповестените ГФО за 2009 и 2011г
на съставяни от управителката А. като ръководител на предприятието. Видно
от исковата претенция по т.д. 746/2011г. на ВОС , предявена след възстановяване
на пълния контрол от едноличния собственик, дружеството е следвало да притежава
имотите, послужили за покриване на капитала му с непаричната вноска при
учредяването, и съответно е предявило иск за установяване на нищожност на
разпореждането през 2009г. Искът обаче е бил отхвърлен, като решението по него
според служебна справка в деловодството на съда е влязло в сила на 28.3.2014г.( при
отказ да бъде допуснато касационното
обжалване), като е зачетено надлежното овластяване на адв. Г. именно от А..
След
учредяването на дъщерните дружества заемополучателят е възстановил в брой още
само 450 000 евро на 16.07.2010г., въпреки че освен спорния приход от
апартамент 1011, ищецът е придобил дялове от друго дъщерно дружество „СЪНИ
ПАЛАС 2“ ЕООД, в което е апортирал апартамент 711.
Междувременно на 30.09.2009г управителката А. се договорила с клиент и за
продажба на апартамент 611 за цена 450 000 евро в предварителен договор
(л. 838) и получила капаро от 40 000 лева в брой(л. 838- 840), но тъй като
купувачът, допуснат в имота не платил в
уговорения 45 дневен срок остатък от цената, сделката не била довършена.
Така към края на 2010г ищецът е съхранил права от придобитите общо шест
апартамента само върху апартамент 611(предоставен на купувач по предварителен
договор с неуредени отношения) и косвено
чрез контрол върху собственик юридическо
лице, върху апартамент 711, като и за третия разпореден от негово име
апартамент 1011 е възникнал спор с приобретател.
След настъпването на падежа по заема 17.08.2011г ответното дружество предявило
искова претенция на 29.09.2011г ( л. 17), като признало всички осчетоводени при
насрещните страни погасявания (по банков и касов път) и очертало размерите на
остатъчни задължения, съвпадащи с приспадане на плащанията първо към текущо
начислени лихви и след това към главници (противно на своето осчетоводяване).
Заемополучателят оспорил тази претенция на 17.11.11г ( л.149) именно по размер,
като се позовал на плащания и опрощаване и липса на уговорен падеж на
възнаградителни лихви и давност. След уваженото възражение за неподсъдност,
така очертания спор е приет за разглеждане по т.д. 5502/2011 г. на СГС, TO, VI
- 18 състав.
Няма спор между страните относно съдържанието на съдебна спогодба,
постигната за уреждане на този спор. В протокол от съдебното заседание на
16.03.2012г. (л. 10) е удостоверено изявление на законния представител на ищеца
управителя В.А. и упълномощения от нея адвокат Д. за потвърдено съгласие за
уреждане на съдебен спор на обща стойност 782 3512,60 евро, предявен като иск
за връщане на остатък от 730 639.56 евро главница по заем, предоставен по
договор от 17.08.2007г в размер на 2 500 000 евро, и начислените лихви за ползване до дата на падежа 17.08.2011г в размер на 51
713.04 евро след приспадане на частични плащания, както и сума от 9512,98евро,
претендирана като обезщетение за забавено плащане след краен падеж. Плащането
на признатия сборен дълг е договорено в спогодбата като прието от кредитора
даване вместо изпълнение на прехвърлено с нотариални актове от 23.12.2011г и
30.12.2011г право на собственост върху апартамент № 611 в комплекс ПОРТ ПАЛАС с
договорена стойност 395 932.79 евро и дворно място с къща в с. Круша с
договорена стойност 250 000 евро и
допълнително плащане на сума от 145 932,79 евро с краен падеж 30.12.2014г. В
това съглашение, ясно е заявено, че установява изпълнение на вече постигнати
по-рано договорености, като са визирани две предходни споразумения и сключени
нотариални сделки. Писмените договори, удостоверяващи тези предходни съглашения
несъмнено са индивидуализирани, чрез регистрирани заверки на съдържанието и
номера на актове и са представено по делото ( л. 28 и 30 и л. 24 и 33). При
съпоставката и се установява, че клаузите
относно прехвърлянето на собственост на апартамента се разминават само
по отношение на обявената цена на сделката
(посочена до размер на данъчна оценка в нотариални акт, но съвпадаща с
намалението на дълга по спогодбата). При нотариалното прехвърляне на имот в с.
Круша обаче, стойността на погасения с получената собственост( извън посочената
цена на сделката по данъчна оценка) е определена чрез препращане към две
споразумения индивидуализирани само като дати. Първото от тях явно не е
идентично с възпроизведеното в съдебната спогодба споразумение с рег. № 14505,
тъй като то не съдържа никакви уговорки относно този имот. Явно е, че страните
са препратили към споразумение от същата дата, заверено с рег. № 14515( л. 29),
което обаче не е било представено пред съда при одобряване на спогодбата, а
вместо него е възпроизведено съдържание на допълнителното споразумение от
30.12.2011г, също посочено в нотариалната сделка като уговорка за начина на
отчитане на погасяване на дълг срещу собственост. Съпоставката на съдържанието
на двете споразумения относно имота в с. Круша сочи, че собственика му (ищеца
чрез управителя А.) е отстъпил от първоначално определената стойност на правото
на собственост, посочена като 395 932.79 евро на 23.12.2011г и се е съгласил да
определи в допълнителното
споразумение от 30.12.2011г. по- ниска
стойност на същия имот, като допълни изпълнението с плащане на парична сума с
отложен падеж до три години от подписване на споразумението. Същевременно обаче, в това допълнително
споразумение е уговорено и допълнително условие(непосочено в съдебната
спогодба) с което е била уговорена опция за друг начин на удовлетворяване на
кредитора. В условна клауза,
страните са се съгласили длъжникът да
може да изпълни и като прехвърли собственост върху апартамент № 1011 от същия
комплекс ПОРТ ПАЛАС, за чиято стойност са приели пълния остатък от дълга без
доплащане, но само ако длъжникът успее да стабилизира в рамките на крайния
тригодишен падеж за изпълнение правата си върху този имот след успешно
приключване на спора, породен от вътрешни разноглаС. в дъщерното дружество
„СЪНИ ПАЛАС 1“ЕООД. Упражняването на тази опция е било гарантирано и с насрещно
задължение на кредитора да върне получения имот в с. Круша и отпадане на
каквито и да са парични претенции за остатъчни плащания.
Към момента на договарянето в края на 2011г, спорът по т.д. 746/2011г. на
ВОС за валидността на отчуждаването на ап. 1011 вече е бил висящ, като на
07.12.2011г дъщерното дружество, тогава еднолично управлявано от А. е било
обжалвало отхвърлителното решение на първата инстанция, а към момента на
съдебната спогодба вече е бил факт и потвърждаването на това решение от
апелативен съд.
Междувременно е възникнал и спора относно апартамент 611, приет от
кредитора като частично плащане с първото споразумение от 23.12.2011г, тъй като
заемодателят вече като собственик не
могъл да осигури ползване на имота и да го предаде на своето дъщерно дружество,
където го апортирал през април 2012г, тъй като
заварил допуснатия от предходния собственик купувач по неоповестен до
момента предварителен договор. От своя страна това трето лице претендирало да е
увредено от разпоредителна сделка, с която ищецът „***“ ЕООД бил прехвърлил
окончателно собственост върху този апартамент за погасяване на дълга си по
заема. Видно от приложеното т.д.
121/2014г
на ВОС, тази претенция била отхвърлена, в резултат на общата защита на „***“
ЕООД и „***“ООД и учреденото от него „ПОРТ ПАЛАС 611“0 ЕООД.
По така установените с писмените документи и интерпретацията на счетоводни
книжа от вещото лице факти насрещните страни не спорят.
Спорни са обстоятелствата относно наличието на други, прикрити със заема
отношения и начина по който е била формирана волята на ищеца за уреждане на
възникнали след настъпване на падежа по този заем спорове за изплащане на остатъчни
парични задължения.
На първо място, съдът отчита, че счетоводните книжа и на двете насрещни
страни не съответстват на установените помежду им в писмения договор за заем
отношения, особено след като са били сключени двете споразумения на 23.12.2011г.
От една страна заемодателя непоследователно е отразявал задължения за
лихви, като не само, че фактурираните от него размери не съответстват на
размерите, начислени върху ползваните суми, но и последната от фактурите,
съставена за 2010г не е и оповестена като освободена сделка по начислени лихви,
както се изисква при добросъвестно изпълнение на задълженията за информиране на
данъчната администрация. От друга страна заемополучателят изобщо не представя
своите записвания, въпреки, че вещото лице е установило „избирателна“
аналитичност. Същевременно именно сумата по неоповестената фактура за 2010г (когато
фактически приключва и обслужването на заема с парични средства) е съвпаднала с
друго задължение, признато в отчетите на ищеца. Изявеното от кредитора в исковата
молба за събиране на остатък от заема признание за начина на прихващане на
изпълнението е в явно отклонение от счетоводни записвания, което според съда
представлява ясна индиция за развитие на отношенията между тези страни по
начин, различен от типичното ползване и връщане на лихвоносно парично
задължение, а съвпаданието на необосновани с аритметични действия сумите,
третирани по еднакъв начин при насрещните страни същевременно индицира общо съгласуване на
действията поне до отразяване на първото споразумение. Тези записвания при
ответника съдът възприема като начало на писмено доказателство за съществуване
на други отношения, прикрити под формата на договора за заем и съответно намира
за допустими и гласните доказателства, ангажирани от страните за действителните
им отношения.
Показанията на свидетелите, разпитани в съдебно заседание на 13.06.2019г
(л. 767) установяват следните факти за начина, по който е възникнала
облигационната връзка между страните. На първо място св. В.П. описва предварителен
разговор между управителката на ищеца А.
и управител на ответника М. (който до 23.6.2008 г. заедно със съпругата си е притежавал и всички дялове
в капитала на ответното дружество). При тази среща свидетелката е възприела лично предложението
за финансиране на крупна сделка с недвижими имоти чрез фирмата „***“ЕООД. Макар
и да не си спомня точна дата на срещата, свидетелката е категорична, че тя е
предшествала закупуването на групата недвижими имоти в к.к. „Слънчев ден“ на
27.08.2007г. Според преките впечатления на тази свидетелка (л. 768) ответното
дружество е възнамерявало да препродава с печалба закупени чрез ищеца на ниски
цени апартаменти, като счетоводното обслужване на сделките и плащанията е
следвало да се извърши от предприятието на ищеца, а средствата за придобиването
да се предоставят по сметката му от ответника, като същевременно целия приход
от препродажби, организирани от „руснаците“ е следвало да се отчитат на
ответното дружество след съгласуване на счетоводните разчети по уговорка между
служителите им. Съдът кредитира тези показания, тъй като са последователно
изложени и кореспондират изцяло на установените с писмените данни обстоятелства
(паричен трансфер на сума от ответника към ищеца, придобиване на имоти на значителна
стойност, разпореждане с тези имоти и съпоставимост на насрещно съвпадащо
записване на разчети, в разминаване от книжата по сделките). Показанията на св.
М., поел управлението на ответника на 29.11.2007г., т.е. след уговорката с управителя М.) не опровергават
установената уговорка, напротив той признава( л. 747), че апартаментите,
закупени от „***“ЕООД вече са били във фактическа власт на ответното дружество (той
е разполагал с обща връзка на ключовете както от апартаментите на „***“ООД,
така и от вече закупени от ищеца, като ги е управлявал общо без да разграничава
тази собственост) поне до 2008-2009г, когато А. е сменила ключове на своите
имоти. Този период съотвества именно на началото на предприетите от този управител
действия по организиране на събиране на дълга, породен според него от
счетоводно отразения заем. Тезата на този свидетел за забавено изпълнение на
заемополучателя, налагаща грижа на кредитора за запазване на интересите му,
обаче няма житейска обосновка, тъй като той сам признава, че не е считал за
изискуемо текущо задължение за лихви, а в самия договор за заем, представен от
свидетеля като единствено известното му основание за дълг изрично визира още
ненастъпил падеж през 2011г.
Свидетелят
Х. (л. 853) споделя преки впечатления от факт, настъпил именно през втора
половина на август 2009г, когато е придружила управителя А. на среща относно
ползване на два от апартаментите. По това време вече са били факт апортите в
дъщерните дружества, управлявани от самата А. и от лицето К.А.. Свидетелката
има ясен спомен, че срещата на А. с лице на име К.е била провокирана от
установените от него неизвестни до този момент наематели на имотите на А.. Именно
на тази среща друго лице, представило се с имената М.М. (съответни на
управителя на ответника), е потвърдило, че той управлява двата апартамента, в
които са настанени непознатите клиенти и той ще финализира отношенията с тях
чрез сделка, с „фиктивния“ собственик, което определение е отнесъл към А..
Обстоятелствата кореспондират на последвалите документирани действия по
прехвърляне на дружествени дялове от дъщерното дружество (тогава притежавало
именно два от апартаментите) и договарянето на намаляване на дълга със
стойност, значително надвишаваща номинала на капитала, записан с апортиране на
имотите.
Кореспондиращите
показанията на св.М. и св. З.(л. 776) съдът възприема като потвърждение на
развитието на отношенията в отклонение от типичен необезпечен заем. И двамата
свидетели (вторият признава, че е бил нает като юридически консултант от
първия) сочат, че въпреки текущи плащания по главница с ненастъпил падеж,
управителят на кредитора е търсил сигурност на изпълнението и е настоявал да
получи гаранции, но вместо това е възложил на адвоката да подготви от името на
длъжника му сделки по разпореждане с имотите в полза на дъщерни дружества
и сам е поел като пълномощник
организиране и сключване на пряка продажба на апартамент 811. Налага се извод,
че целта на действията на кредитора през 2008 и особено през 2009г. не е била
да се обезпечи изпълнение на падеж през 2011г, а да се реализират незабавно
приходи от имотите, останали непродадени въпреки очакванията на кредитора. Съответно
и съобразяването на длъжника с извършените по възлагане на кредитора действия
по управление на имотите му се е изразило в приемане на резултата от продажбата
и в прехвърлянето на дъщерното дружество, учредено фактически по възлагане от
ответника, но прието изцяло от ищеца.
Най-съществени
за разкриване на действителните отношения между страните обаче са показанията
на свидетелкатаГ., водила счетоводството на ищеца до края на 2010г(л. 769).
Изложените от това лице обстоятелства кореспондират на показанията на другите
свидетели и особено на счетоводните записи и документирането на сделките.
Свидетелката потвърждава факта на предварителна уговорка за предоставяне на
предприятието на ищеца за търговската дейност на ответника по придобиване и
препродажба на апартаментите в Порт Палас и документирането на тази „услуга“
като заем. Същевременно както изявената в писмения договор за лихвоносен заем
сделка, така и прикритата с нея поръчка (според квалификацията дадена от
свидетелката) са били подробно уговорени и приети по общо съгласие, което от
страна на ответника е изявено лично от управителя С.П. (представляващ ответника
до 27.8.2008 г
и отново вписан след освобождаване на М. на 10.9.2009 г.). Съответно на уговорката за представяне
на фирмата на А. като собственик до
препродажбата на имотите, полученото финансиране е било заприходено и
изразходвано за покупката на шестте апартамента, но не е било отчетено по
явната сделка с продавача, настоял да прикрие действителния размер на
уговорената цена, но получил прикрито цялото предоставено финансиране. Подобно
симулиране е извършено и при разпореждането с единия от активите, като по
сделката е отчетена по- ниска от действително получена от продавачите цена. В
тази насока показанията изцяло се подкрпепят от изложените от св. М. факти по
изпълнение на договорената от него като пълномощника на ищеца продажба( л.
775). Той категорично потвърждава, че по банков път е била внесена само част от
действително заплатената от купувачите цена, а друга част е била платена в брой
и допълнително внесена от него по банкова сметка ***, като този свидетел изобщо
не си спомня да е получавал в брой суми от посочения в нотариалния акт
продавач. Именно този свидетел обаче е посочен като автор на разписка за
получена от А. сума в брой, чийто размер е толкова значителен, че едва ли не би
оставила спомен у него. Налага се извод, че между управителите на насрещните
страни са били установени отношения налагащи съставяне на документи за
„счетоводни“ цели, разминаващи се с действителните парични потоци.
Едва
при апортирането, обусловено от независимата оценка, стойността на
разпоредените активи не е можело да се симулира и това е наложило допълнителни
разчети между страните за изравняване на действителните придобивни разходи на
предприятието и получените от разпореждането приходи. Именно с тази
„счетоводна“ цел са били съставяни и разписките за плащане на суми в брой, но
счетоводителят признава, че наличности в касата не са постъпвали, а са
отразявани само стойности, съгласувани според уговорките да прикриване на
реалните парични потоци между двете дружества. Част от съгласуваните действия
са били и уреждането на възникналите неблагоприятни за ищеца последици от
симулирането на придобивната цена, като счетоводно появилата се „печалба“ след
заприходяване на дялове вместо имоти е била намалена със записване на
необоснован разход в предприятието.
В
заключение, съдът намира за установена привидността на сделката, изявена като
предоставяне на заем, но едновременно с това констатира и наличие на прикрита
сделка, чийто точни параметри не са установени, но несъмнено има мандатен
характер. Независимо дали целта на прикритото съглашение е била насочена към
подставянето на привиден собственик като „сламен човек“ по планираното
придобиване на апартаментите в луксозния комплекс на симулирани цени или целта
е била да се „скрие“ съдружник, инвестирал значителна сума в търговията на
ищеца, няма съмнение че между двете дружества, чрез управителя А. от една
страна и чрез управляващ мажоритарен съдружник М., а в последствие и
изпълняващия нарежданията му управител П., е постигното общо съгласие за
придобиване и препродажба в срок от три години на собственост за сметка на
ответника и отчитане на пълния икономически резултат от този оборот на активите
на предоставилия финансирането ответник.
Съдът съобразява, в тази връзка, че самият ответник е бил наясно с
действително високата стойност на имотите в този луксозен комплекс(самия той е
придобил своите апартаменти по цени близо 7 пъти над тези, които продавачът
„Стария Пловдив“ АД е бил готов да удостовери като привидна цена в сделката)
като е било несъмнено, че участието в покупка със симулирана цена (насочена
срещу фиска) е пораждало значителен риск от неблагоприятни последици за
участника, укрил действителния си разход. Затова и предложеното финансиране, в
размер достатъчен за покупка на шестте апартамента при средна цена малко над 3000евро на квадрат
е било адекватно именно на прикрита придобивна стойност, съхранена в значителна
степен и две години по- късно( според оценката на независимите експерти при
апортите, приели за пазарен аналог имоти с цена до 2000 евро на квадрат). В
този смисъл установените от съда действителни отношения, прикрити като заем, са
породили задължение за ищеца да отчете в цялост всички приходи (както
симулираните, така и реално уговорени и получени от крайни клиенти) от оборота
със закупените с полученото финансиране активи. Тезата, че предприятието на
ищеца следва да върне само размер на главницата категорично се опровергава, тъй
като такова задължение кореспондира само на прикрит безлихвен заем, а всички
ангажирани от ищеца свидетели несъмнено отричат именно заемното отношение и
свидетелстват за инвестиция в търговия, или финансиране на възложена
поръчка, което и в двата случая изключва
контрола на ищеца върху всички приходи(независимо дали те надхвърлят или не
размера на първоначалното финансиране).
Точния
размер на задължението за отчет на
инвестираните средства и приходите от тях към края на 2010г и очертаването на
претенцията на кредитора през 2011г обаче, не се установи по делото, тъй като
се посочиха и събраха доказателства само за привидни, а не и действителни приходи.
Същевременно два от апартаментите( ап. 611 и апортирания в контролираното от
ищеца дружество „СЪНИ ПАЛАС 2“ООД ап. 711)
към този момент все още не са били препродадени, а прихода от апартамент
1011 не е можело да бъде отчетен( ако действително адв. К. не е била подставено
лице на скрития инвеститор, а на друго, неразкрито към момента по делото лице).
Видно от служебно извършената справка в
нотариалните книги само апартамент 1011 е бил отчужден пряко от дъщерното дружество( което е продило и спора
относно съгласуването на това разпореждане с
управителя на ищеца А.), но апартамент 711 е бил прехвърлен с
учредителен апорт на 22.11.2011г. на трето дружество „СЪНИ ПАЛАС 2“ЕООД( също
дъщерно и изцяло под контрола на А. поне
до 12.06.2012г). Отчитане на какъвто и
да е приход от тези три имота не се доказва по делото.
Твърдението,
че установените в споразуменията от 23.12.2011г размери на привидния общ дълг
не съответстват на остатъчния размер на прикритото задължение за възстановяване
на инвестицията остана недоказано, като тежестта за това следва да понесе
ищеца. Затова и съдът не приема за доказано твърдението, че с изпълнението на
уговорката за прехвърляне на двата имота с нотариалните сделки на 23.12.2011г и
на 30.12.2011г ищецът изцяло е погасил действителното си задължение, прикритото
с привидния лихвоносен заем.
В тази
връзка съдът отчита и факта, че най-ранните твърдения за въздействие върху
психиката на представителя на ищеца се сочат към деня на второто споразумение.
Показанията
на всички свидетели (л. 724-729) и особено тези от най- близкия кръг лица
(дъщеря и партньор, съжителстващ с друга дъщеря) сочат, че до 30.12.2011г
отношенията на управителката А. с бизнес партньорите й са били добронамерени и
изцяло съответни на вътрешните им уговорки, като конфликт е възникнал едва
когато е било променено вече налично споразумение между тях. Пряк свидетел на
първата промяна в поведението на А. е станал св. В., който я е закарал до нотариална
кантора на 30.12.2011г, с намерение да „подпише нещо набързо“ по сделка, която
вече е била уговорена и приета без каквито и да е притеснения от нейна страна.
До този момент волята на това лице не е била опорочавана и съответно съдът
отчита, че удостоверените в първото и вече изпълнено с продажбата на апартамент
611 споразумение от 23.12.2011г. размери на дълга са резултат от
постигнато взаимно съгласие, въпреки продължаващата
симулация на основанието му. В споразумението е призната дължимост на цялата
претендирана по т.д. 2583/11 г. на ВОС сума, така като е била е установена и в
съдебната спогодба по т.д. 5502/11 на СГС. Затова и съдът приема, че дългът,
предявен като спорен предмет на делото не е съществувал на привидното
основание, заявено между страните, но е съществувал друг, прикрит дълг в същия
размер и спорът по изплащането му в цялост е уреден със съдебната спогодба.
Спорни
са между страните и обстоятелствата относно договарянето на второто
споразумение относно приемането на стойността на втория имот, предложен вместо
плащане от длъжника. От показанията на разпитаните свидетели, възприели пряко
събитията на 30.12.2011г се установява, че с първото споразумение отношенията все
пак не са били окончателно уредени. Това е видно от възприетото от св. Г. (л.
725), извършила нотариалната сделка и заверка на допълнителното споразумение на
тази дата, обсъждане на клаузи и продължаване на процес на преговори между
страните в кантората въпреки наличието на предварително подготвени документи.
Свидетелката е категорична, че обсъждането е било в рамките на добрия тон и по
начин подобен на предходното договаряне в същата кантора, но че е било
продължително ( наложило се е нотариуса да даде на преговарящите време за
уточняване на позициите, като е напуснала помещението за да обслужи други свои
клиенти) и е било наложително за да се достигне до финален текст, който
страните са потвърдили като окончателна своя воля пред нотариуса. Тази
свидетелка потвърждава и участието на адвокат само като консултант на ответното
дружество и препоръката й към представителя на ищеца да се посъветва със свой
довереник относно сделка за крупна сума. Тъй като страните потвърдили волята си
без да търсят друго консултиране, сделката била удостоверена като сключена.
Промяна в поведението на някой от договарящите се, нотариусът не е установил.
Същите впечатления нотариус Г. е потвърдила и в неформалния разговор с колегата
си св. К. (л. 724), която възпроизвежда
споделен с нея години по-късно спомен за сделка, сключена без адвокат от
притеснена поради голям материален интерес страна. Нито в този случаен
разговор, нито в показанията си пред съда обаче, нотариус Г. не е посочила, че
притесненията са резултат от нещо друго или че поведението на управителя на
ищцовото дружество е било необичайно.
Тези
обстоятелства се потвърждават и от показанията на св. П., участвал в срещата
като адвокат на кредитора и съставил писмения документ с крайното съдържание,
потвърдено от страните. Свидетелят посочва, че макар и да са сключвани от
управителя С.П., споразуменията са били съгласувани пряко със собственика на
капитала М., с който са водени телефонни разговори както от А., така и от П.,
относно окончателното уреждане на отношенията между двете дружества( л. 729).
Това поведение на представителите е изцяло в унисон с установеното вече от съда
общо съгласуване на прикриване на действително съдържание на сделките и
изявяване привидно само на онези отношения, които биха съответствали на вече
деклариран пред фиска привиден договор за заем и изпълнение по него. Тъй като
инициативата за прикритото чрез фирмата на ищцата инвестиране на парични
средства на ответника, несъмнено (според представителя на самия ищец) е била на
собственика М., то страните не може да нямат знание, че окончателното отчитане
на резултата от това инвестиране трябва да бъде изрично прието от това лице.
Затова и представителя на мнимия заемополучател не е можел добросъвестно да
счита за окончателна волята на привидния заемодател, докато тя е изявявана от
управителя П., а не лично от мажоритарния съдружник М.. Св. П. възпроизвежда
преките си впечатления именно от такъв разговор, в който М. лично е отрекъл
съгласието си с възприетото първоначално с изявление на 23.11.2011г на
управителя П. остойностяване на предложения от А. имот и е настоял за
довършването на отчитането на прикритата инвестиция именно с луксозните имоти в
комплекса ПОРТ ПАЛАС. Съответно и окончателното съглашение, документирано вече
на 30.12.2011г след изричното му
допълнително съгласуване с М. и от двамата преговарящи, е предвиждало опция за
покриване на окончателното задължение с прехвърляне на апартамент 1011, но само
ако спора по неговото придобиване от трето лице приключи в полза на А., или
изравняването на дължимата от нейното дружество сума с парично доплащане, над
имота в с. Круша(приет от кредитора като временно придобиване с обезпечителен
характер).
Към
този момент предложените на кредитора права (наред с друг поземлен имот в м.
Св. Никола) вече са били възбранени за обезпечение на същата парична претенция
(л. 86), а пазарната им оценка според събраната по настоящото дело експертиза (
л.672) не надхвърля 178 500 евро(при прилагане на най- благоприятния за
ищеца метод на сравнителните пазарни аналози и без изключване на нововъведенията
в имота след придобиването му от трето лице). Остойностената от предлагащия
заместващо изпълнение длъжник престация
обаче е възлизала на 395 932,79 евро в първото споразумение, и на
250 000 евро в окончателно приетото от кредитора, възпроизведено в довършената по нотариален
акт сделка и потвърдената пред съд спогодба.
Съпоставката
на установените по делото прикрити отношения, породили задължение за отчитане
на всички приходи от сделката по придобиване на луксозните имоти за сметка на
прикрития инвеститор, и имуществените престации, получени от този кредитор,
налага извод, че с първия вариант на споразумение от 23.11.2011г. принципът на
еквивалентност би бил значително нарушен, без да е налице особено предимство за
кредитора. Това е така, защото ако отношенията между страните приключат с
окончателно прехвърляне само на ап. 611 и на имота в с. Круша, то ищецът ще
съхрани ползите от поне половината инвестиция (няма да е отчел препродажби на
апартамент 711, останал собственост на неговото дружество „СЪНИ ПАЛАС 2“ЕООД и
на апартамент 1011, реализиран чрез продажба отчетена в дъщерното дружество
„СЪНИ ПАЛАС 1“ЕООД, явно несъгласувана с прикрития инвеститор). Стойността на
къщата в с. Круша явно не може да се съизмери с очакван от инвеститора приход
от два апартамента в луксозния крайморски комплекс, несъмнено планиран при началното симулативно договаряне на
прикритото участие на „руския инвеститор“ в търговията на ищеца. Обратно, при
отчитане на опцията на изпълнението на дълга именно чрез два от имотите,
придобити с привидния заем, след окончателната спогодба ищецът би запазил само
един от апартаментите, въпреки че след 2009г, когато съгласуваните действия по
симулиране на парични потоци приключват, са отчитани само постъпления,
съизмерими със стойност на един обект (удостовереното плащане в брой на
450 000евро през 2010г.), а реално ищецът вече е била реализирал както
спорната сделка с апартамент 1011, така и апорта на апартамент 711. Каквито и
да са били действителните (недоказани по размер), симулирани счетоводно отчетни
разплащания между страните до началото на преговорите на 23.12.2011г, несъмнено
е, че приход от поне един от обектите, след прехвърлянето на апартамент 611 е
останал неотчетен и това е или стойността на апартамент 1011 или на правата
върху дяловете в „СЪНИ ПАЛАС 2“ЕООД, притежаващо апартамент 711.
В този
смисъл спогодбата върху остатъчно задължение с предложено даване на
собственост, еквивалентна на такъв апартамент би разрешила несъмнено
съществуващ спор за прикритото задължение, а първоначалното предложената от
длъжника престация е изисквала значителна отстъпка от страна на кредитора.
Насрещно длъжникът не е предложил друго благо за да обоснове такава отстъпка. Напротив,
в окончателно постигнатото споразумение с кредитора без отстъпката от
стойността на дълга, длъжникът е получил
като облекчение право на опция, изключваща паричното плащане и нов падеж, както
и освобождаване на другите му имоти от претенции на кредитора.
При
така установените обстоятелства съдът
намира претенцията за нищожност на това споразумение за неоснователна и на
двете, евентуално посочени основания, по следните правни съображения:
На първо място основанието на спогодбата, възпроизведена и като одобрен от
съда договор изисква между страните да съществува друго отношение, пораждащо
спор по възникването, съществуването или прекратяването му и последиците му в
правната сфера на насрещните страни. За да бъде опровергано предполагаемото според
закона (чл. 26 ал. 2 изр. последно ЗЗД) основание на спогодба, то следва
позоваващият се на този порок да докаже категорично липсата на каквото и да е
задължение(независимо от собственото му основание), тъй като само такава липса несъмнено
би изключила и съществуване на спор по дължимостта му. В настоящият процес
обаче тази липса не се доказа пълно. Напротив, съдът установи симулация на заемното
правоотношение, която не е абсолютна за да обуслови нищожност на какъвто и да е
договор. Съдът констатира само относителна привидност, тъй като между страните
сделка несъмнено е била сключена и волята им за пораждане на насрещни права и
задължения не може да бъде изцяло лишена от правен ефект. В случая съдът следва
да зачете прикритите отношения с мандатен характер, които макар да не са
доказани пълно, несъмнено установяват поне задължението на ищеца да отчете в
цялост придобитото на свое име имущество, като го прехвърли на инвеститора или
изпълни организираните под негово указание разпореждания и отчете приходите в
цялост. Това задължение съдът приема за спорен дълг, прикрит с лихвоносния заем
и предявен като спорна претенция от кредитора. Съответно спогодбата върху такъв
дълг, дори и да е също симулирана, прикрива уреждане на действително задължение
и има реална икономическа основа. Като съобразява законовото си задължение да
приложи последиците на дисимулираните отношения (чл. 17 ал.1 ЗЗД), съдът приема
за установено, а не за отречено основанието на спогодба върху спорен прикрит
дълг. Тъй като привидния договор, породил задължение за връщане на лихва и
главница по заем с настъпил падеж да е нищожен( по смисъла на чл. 26 ал.1 пр. 5 ЗЗД), а съдът разкрива друго прикрито с него договаряне, изцяло без значение за
настоящото решение остават доводите за вида на заема и неговия лихвоносен
характер.
На второ място, основанието, като икономическа и житейска причина за
договаряне на второ споразумение след вече приключили преговори и постигнато
съгласие по този предмет също не се опроверга в настоящия процес.
Вярно е, че споразумението от 30.12.2011г относно приемането на плащане с
имот в с. Круша не е основано на новация на предходното споразумение от
23.12.2011г, тъй като в него не е изявена воля за отпадане на ефекта на вече
договорено уреждане на окончателното плащане на дълга и замяната му с ново
съглашение. Това обаче би било необходимо само, ако действително първото
споразумение е имало окончателен характер. Съдът обаче не установява това.
Напротив, самата формулировка на клаузата на т.4 от първата сделка визира едностранно
изявена воля на длъжника за стойността на предложената непарична престация, а
съгласието на кредитора да я приеме за пълно удовлетворение в т. 3 е обусловено
от резервата в т. 5 а вярност на декларираните от страните факти и
обстоятелства относно имота. Съдът отчита, че цената, включена в това
споразумение е явно несъответстваща на действителната стойност. Последиците от
това може да са две – или страните симулират отново (така както са
документирали предходните си отношения) или едната от тях, в противоречие с
изискванията за добросъвестност укрива информация, имаща значение за формиране
на волята на насрещната страна. В първия случай, за да породи последици на поне
прикрита сделка, длъжникът е следвало да се договори с лицето, поставило начало
на привидността. Във втория случай тази част от споразумението е опорочена и не
следва да поражда последици като сделка в нарушение на морала (чл. 26 ал.1 пр.
3 ЗЗД). В конкретния казус, съдът приема, че волята на длъжника е била
адресирана до кредитора, но приемането й не е извършено надлежно, докато не е
било потвърдено от М.. В случая първото споразумение е останало с подготвителен
характер, още повече, че видно от представените по-късно при нотариалната
сделка документи, прехвърлителят не е бил в състояние веднага да изпълни
уговореното в изискуемата нотариална форма (както е било процедирано с
безспорно приетия от кредитора апартамент 611). Съдът приема, че позоваването
от страна на длъжника (запознат с начина формиране на волята на кредитора както
по прикрити устни, така и по привидни писмени съглашения) на изявлението на което и да е лице различно от М.
би било недобросъвестно упражняване на права. Вярно е, че в общият случай на
договаряне с външни за дружеството клиенти или доставчици (добросъвестни трети
лица), вътрешни отношения в юридическо лице са без значение и веднъж изявена,
волята на представлявано от управител дружество не може да бъде оспорвана (по
арг. от мотивите на ТРОСГТК 3/2013). В случая обаче ищецът не е такова трето
лице поради предходната си обвързаност с прикритото от заема манданто
отношение, което налага съгласуване на каквото и да е изявление на кредитора
със собственика М. и придава предварителен характер, изискващ следваща
ратификация на всяко споразумение с такъв предмет. Доколкото по делото се
установи не съгласие, а изрично противопоставяне на съдружниците в „***“ООД
срещу уговореното от управителя П. уреждане на остатъка от дълга и в частност
на придобиването на имота в с. Круша за стойността, определена от длъжника,
съдът намира, че несъгласуваното надлежно по реда на чл. 141 ал.1 вр чл. 137
ал.1 т. 7 ТЗ първо споразумение не е породило правно действие и не е можело да
постави край на спора по изпълнението на длъжника. Затова второто споразумение,
предвиждащо опция за прехвърляне на друг, одобрен от собственика М. имот, или
придобиване на по- евтин но наличен у длъжника имот със съответно доплащане, не
е лишено от основание, а изразява именно окончателната воля на страните по
уреждане на спора им върху прикрито задължение. Именно това второ (наречено от
страните допълнително) споразумение е било и изпълнено в частта му относно
имота с нотариалната сделка на 30.12.2011г, а в останалата му част, предвиждаща
отложено изплащане на парично задължение като остатък от подлежащо на отчет
финансиране е било утвърдено като съдебна спогодба, финализираща окончателно
спора за претенцията на кредитора. До одобряването й от съд, сделката между
страните също има предварителен характер, тъй като макар и да изразява воля за
уреждане на материалните права, не може да осуети развитието на процеса по вече
упражнено право на иск. Затова и изявлението на явилите се пред съда представители
не е лишено от основание, тъй като едва след одобрението му като съдебна
спогодба ще породи и силата на пресъдено нещо, осуетяваща пререшаване на този
спор занапред( чл. 234 ал.3 ГПК).
В
заключение, и в двете очертани от ищеца фактически хипотези, не е налице
опорочаване на съглашението за спогодба поради липса на неговото основание. Претенцията за установяване на нищожност
следва да се отхвърли.
II.
По претенция за унищожаване на клауза от
съдебна спогодба:
Извън
вече установените обстоятелства по отношенията, предшестващи сключването на
съглашението от 30.12.2011г, и поведението на страните, възприето от нотариуса
и адвоката, присъствал на преговорите, съдът съобразява събраните показания на
свидетелите от близкия кръг на управителката А..
На
първо място съдът констатира, че никой от свидетелите не посочва възприемане на
факт на грубо или поне необичайно поведение на присъствалите в кантората на
нотариус Г. лица или факта на ограничаване на възможностите на управителката да
комуникира с други лица чрез отнемане на телефона или по друг начин. Напротив, свидетелите възпроизвеждат
впечатленията си от поведението на А. след като е напуснала мястото на
преговорите. Св. В., който е придружавал А. до офиса, но не е влязъл с нея при
преговорите, а е останал в автомобила си навън, описва само рязката промяна в
поведението й след сделката, като сочи че е била силно разстроена и се е
разплакала, като обяснила, че е разписала документ без да е била съгласна( л. 728). По-късно в дома си се
наложило семейството й да я успокоява, приела медикаменти, и необичайното за
нея състояние на сериозно притеснение продължило няколко дни. Пред семейството
си споделила, че партньорите й настояли да разпише споразумение, но със
съдържание, различно от по-рано постигната уговорка за приключване на отношенията
им. Самата А. описала, че въпреки убеждението й, че документите по-рано са били
готови, управителят П. е настоял да се разпише нещо друго и след като тя
отказала той е настоял, като е заплашил, че ако не разпише ще има проблеми и с
нея, семейството и дъщерите й ще се разправят по друг начин. Свидетелят описва
и отказа на А. да потърси помощ от властите, поради наложилото се в нея
убеждение, че заплашващите я заможни и влиятелни лица не могат да бъдат
притеснени от полиция. Този свидетел заявява, че освен възприета при този повод
заплаха, А. няколко месеца по–късно споделила и за получени по телефона
съобщения(„ес ем ес“) също със заплашително съдържание. Подобни са и
показанията на св. К.(л. 729) която споделя че след като се върнала от срещата
в края на 2011г., майка й е била сериозно притеснена и тревожна от упражнен
върху нея натиск да промени уговорка и да приеме условия при които ще трябва да
дължи определена сума пари. Свидетелката описва споделената от майка й уплаха
за реализиране на получени заплахи за децата й, които й били отправени при
подписване на документа, с обаждания по телефон и с съобщения „ес ем ес“ през
2011г. Въпреки препоръките на семейството си, А. не се обърнала към полицията,
тъй като била заплашена и срещу такова действие. Състоянието на страх у това
лице е било възприето и от св. Д.(л. 725) но вече към момента на сключване на
съдебната спогодба, когато свидетелката е била наета да представлява ответника
по спора. Свидетелката споделя, че не е имала възможност да консултира реално
клиента си, тъй като търсения от нея съвет не е бил правен, а е следвало само
да осигури увереност на жена в силно объркано емоционално състояние при
явяването й в съда. Възприетото от тази свидетелка като изцяло повлияно от
страхови представи поведение се е изразило в колебанията й относно последиците
за явяване или неявяване в съда при вече оповестеното съдържание на
споразумението за съдебна спогодба и убеждението й, че ако откаже да потвърди
съгласие за такава спогодба дългът, който клиентката й била убедена че не
дължи, ще нараства, а ако подпише спогодбата проблема й ще се реши. Споделила,
че вече е подписала споразумение, но при поемане на паричното задължение била
притисната и заплашена с думи, касаещи живота и здравето на семейството й.
Сведения за новоотправени заплахи непосредствено преди подписването на
спогодбата в съда не се съдържат в показанията на тези свидетели.
От показанията на
св. М.обаче, се установява, че заплахите били подновени през 2016г, когато
неизвестно лице отправило текстово съобщение на мобилния телефон на А. за
причиняване на злини на децата й, ако не плати парите( л. 727). Тогава А.
притеснена споделила, че няма неуредени задължения с никого, освен с ответника,
към когото се била задължила по принуда. С този свидетел, избран за съвет
поради службата му в полицията, обаче управителката не споделила начина по
който е било поето несъществуващото задължение през 2011 и 2012г, а само
уплахата си от новополучените съобщения.
Към този момент
(март 2016г) вече са били висящи и спорове, водени срещу дружеството на А. от кредитора „***“ ООД за отмяна на
разпоредителни сделки на този длъжник за имотите, прехвърлени на трети лица
след освобождаването им от възбрана по спогодбата( т.д. 228/16г, образувано на
23.02.2016г). Междувременно било приключено делото на договарящия се лично с А. купувач Ш. за
отмяна на сделката по прехвърляне на обещания му за покупка апартамент 611(т.д
121/ 14г, образувано на 22.1.2014г). Това лице е посочило в претенцията си, че
е платило лично на А. значителна сума, но оригиналните разписки издадени от нея
са му били отнети противоправно( л. 157 от приложеното дело №121/14), а претенцията
му, обуславяща иск по чл. 19 ЗЗД е била отхвърлена окончателно с влязло в сила
решение на 09.04.2015г, след съгласуваната защита на прехвърлител и последващи
приобретатели(настоящи насрещни страни), без ищецът да е могъл да установи
плащанията си.
По делото са
събрани и данни за предприето разследване по ДП № 1125/2016г., на престъпление
по чл. 213а ал. 1 НПК по сигнала на А. за упражнената спрямо нея заплаха в края
на декември 2015г. (л. 45, 122), няма данни, че това разследване е приключило с
установено престъпно деяние.
При така
установеното съдът намира претенцията за
неоснователна, по следните правни съображения:
Унищожаемостта на
договора се търси поради изявяване на съгласието на длъжника, направено под
заплаха. Потестативното право се урежда от правилото на чл. 30 ЗЗД, съответно
за начина на упражняването му е приложим чл. 32 ал.2 ЗЗД. При договаряне на
търговски дружества субективните обстоятелства при изявяване на волята им
следва да се преценяват чрез действията на законните им представители –
физически лица. В случая показанията на свидетелите описват само два момента на
поведението на управителката А. като резултат от приложена спрямо нея заплаха –
непосредствено след споразумение на
30.12.2011г и при потвърждаването му пред съд на 16.03.2012г. От този момент до
следващото установяване на заплашителни действия през 2016г несъмнено са
изтекли 3 години. Въпреки това съдът преценява, че позоваването на давност в
настоящия процес би представлявало злоупотреба с право, тъй като засегнатата от
унищожаемостта страна е била лишена от възможност да упражни защита с
неизсрочващо се възражение (подобно на аргументацията в Решение № 59 от
24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 392/2012 г., IV г. о., ГК). Това е така,
защото от една страна кредиторът по изпълняемата спогодба е предприел събиране
на вземането си в заповедно производство, но не е довършил исковата си защита,
след своевременното оспорване на паричния дълг( л. 204). Следващото изпълнение
вече е осъществено по изпълнителен лист, издаден по самата процесна спогодба, а
срещу такова изпълнение с възражение длъжникът не може да се защити.
Единственият ред, по който може да се оспори изпълняемия дълг изключва
позоваване на преклудрани от сила на пресъдено нещо възражения (чл. 439 ГПК),
затова и в случая само конститутивния иск може да осигури нужната защита, с
която да се преодолее това действие на унищожаемия договор. От друга
страна, дългът поет в съдебната спогодба
е бил разсрочен за три години като в този период длъжникът не би бил застрашен
от изпълнение на опорочения договор и съответно не следва да се изисква от него
да води иск, ако разполага с непреклудирано възражение. В този смисъл принципно
потестативното право на ищеца не може да се счита погасено.
Възражението на
ответника за потвърждаване на унищожаема сделка чрез изпълнението й (чл. 35 ал.2 ЗЗД), не е надлежно обосновано,
тъй като поведението на договарящия се ищец следващо финализирането на сделката
с одобрение на спогодбата пред съда по никакъв начин не визира спорното парично
задължение, чието поемане според ищеца е било опорочено. Както съдействието по
предаване на прехвърлените имоти, така и съгласуваната защита в исковите
производства срещу претенденти за тези имоти изявява съгласието на длъжника с
неоспорената част от спогодбата.
Съдът обаче не
намира за доказан пълния фактически състав, пораждащ потестативното право на
унищожаване. Причината за страховите представи, появили се у А. е възприета от
нейните близки в деня на договарянето само по нейните обяснения за случилото
се, но гласните показания са определено противоречиви. Св. В. и св. К. описват
споделените от уплашената жена не само устни заплахи, но и телефонни обаждания
и текстови съобщения, които са получавани скоро ( до няколко месеца от
принудителното задължаване), но ако това е било така, тя би разполагала и с
обективни следи от упражнен спрямо нея психически натиск и въздържането й от
търсене на съдействие от правозащитните органи не е житейски правдоподобно.
Явно е, че още към този период тя се е ползвала с доверието на св. Мишев, но е
потърсила съвета му много по- късно, като е показала като новополучена анонимната
телефонна заплаха. Ако действително заплахи са получени по телефон още преди съдебната спогодба, следите от разговорите
биха позволил на заплашваната да представи пред полицията доказателство за
неправомерния натиск. Още повече, че липсват каквито и да било данни нещо в
положението на заплашващите я лица да се е променило, за да е отпаднала
представата на А., че те се ползват с неформална протекция и са недосегаеми от
властта. Налага се извод, че или показанията на близките на управителката са
недостоверни или че реално заплахата със съдържание, сходно или дори идентично
с това в документа на л. 46 е била отправена именно и най-рано през 2016г. т.е.
много след изявяване на волята за съдебната спогодба.
Съдът съобразява и
противоречивите сведения, които А. е споделила с адвоката, придружил я при
явяването в съда. Основната причина за търсенето на съвет е била нуждата от
запознаване с последиците от продължаване на процеса, воден от този кредитор
без спогодбата. Като клиент, А. не е запознала съветника си с действителните
отношения, симулациите в които е участвала от самото начало на обвързването си
с този свой партньор и реално придобитите от предприятието й активи, а само е
демонстрирала убедеността си в пълното уреждане на действителните отношения с
преотстъпената собственост, респективно непостигнатото от нея въпреки волята й
финализиране именно на предварителното й предложение. Св. Д., подобно на св. М.
акцентира върху спомена си за споделеното принуждаване за поемане на
несъществуващо парично задължение, и обявения страх, че без съдебна спогодба,
дългът ще расте. За притеснения относно живота и здравето си и това на своите
близки обаче към този момент клиентката не е споделила, като такава заплаха е
отнесена само към миналия вече момент, а конкретно при потвърждаването на
спогодбата пред съда представите на А. са били обусловени от страха от нарастваща
финансова тежест. В тази връзка не може да не се отчита, че самата А. явно не е
съгласувала всички свои действия със скрития инвеститор и в крайна сметка не е
довършила докрай оборотите с придобитите апартаменти, а е разпоредила
самостоятелно ап. 1011 чрез пълномощник, който не е бил във връзка с ответника
и е запазила права върху дялове от „СЪНИ ПАЛАС 2“ ООД (и косвено върху ап.
711). Съдът преценява, че объркването й
и неадекватното според адвоката поведение на клиента й, би могло да се обясни
не само със страх поради отправено по-рано заплахи, но и с притесненията от
загубеното доверие на М., чийто нареждания като скрит инвеститор са били
възприемани до тогава като основа на прикритите сделки, симулирани със
съставяни от П. привидни съглашения и опасенията й за последиците, които биха
произтекли за собственото й предприятие, след като симулирането вече не е
можело да продължи (и това е явно при съпоставка на явните счетоводни разчети,
разминаващи се именно след споразуменията в края на 2011г). Тази втора причина
съдът приема за достатъчно установена с фактите, вече коментирани по първата
претенция, очертаващи основанието на допълнителното споразумение.
Следващия момент, в
който са установени страхови представи с показанията на св. М.съвпада с
неустановени като авторство действия. Споделените с него факти на единствен
възможен автор на заплахата обаче не съответстват на установените вече към този
момент претенции и на друго лице (купувачът Ш., останал неудовлетворен от
предприета съдебна защита и лишен както от очакваната собственост, така и от считани
от нето за автентични документи за направени от него, останали вече без
основание плащания, които не би могъл да си възстанови по предвидения в закона
ред). Съответно единственото обективирано анонимно съобщение не може
категорично да се свърже само с представителя на ответника (кредитор, предприел
изпълнение по одобрена спогодба след настъпване на отложено с нея плащане) и
съответно да се възприеме като несъмнено продължение на по-рано и трайно
упражнявана заплаха имено насочена за мотивиране на поемане на несъществуващ
дълг и въздържане от търсене на закрила от полицията.
В заключение съдът
не намира така посочените от ищеца доказателства за достатъчно убедителни за
установяване на породената у управителката А. обоснована представа за
предстояща злина(засягане на живота и здравето на семейството й), причиняването
на която зависи от заплашващия я представител на кредитора и тази представа да
е причинена в нарушение на добрите нрави, за да я мотивира да заяви
определената от заплашващия воля въпреки
съгласието си. Искът за унищожаване на клаузата от съдебната спогодба не следва
да се уважава.
III.
По претенция за разноски
Предвид направеното
искане и на основание чл.81 вр. чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
компенсиран в цялост за всички направени от него разноски, съобразно
представения неоспорен списък по чл. 80 ГПК и представените доказателства за внесени депозити за вещи лица и адвокатски
хонорар, изплатен по банков път (според удостовереното в извлечение от сметка
на адвоката) в общ размер от 15 090 лв. Внесения депозит за разходи по
призоваване на свидетели не е усвоен поради липса на направено искане от
явилата се свидетелка Г. и отказ от разпит на св. Р.. Този депозит подлежи на
възстановяване на вносителя и съответно не следва да се възлага на насрещна
страна.
Мотивиран от
гореизложеното, и на осн. чл.235 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявени от
„***“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София, бул. Витоша № 90 ет. 5 ап.6,
представлявано от управител В.А., чрез пълномощника си
адв. Ж. *** срещу „***“ООД ЕИК148053729 гр. Варна, Приморски парк, ул. Вярност №
23-25 представлявано от управител С.П., чрез пълномощника си адв. П. *** офис
1 евентуално съединени искове както
следва:
- за установяване на нищожност на клауза, представляваща уговаряне на допълнително
плащане от 145 932,79 евро над цена за прехвърлено право на
собственост на недвижим имот, прието от кредитора като окончателно плащане
на претендираното пред съд остатъчно задължение по договор за заем, уговорена в споразумение от 30.12.2011г.
и утвърдена като част от съдебна спогодба по т.д. 5502/2011г на СГС,
поради договарянето й без основание( по спор относно несъществуващ дълг,
симулиран като лихвоносен заем, евентуално по вече разрешен с предходно
споразумение спор за същия дълг) на осн. чл. 26 ал. 2 пр. 4 ЗЗД,
- за унищожаване
на същата клауза от спогодбата поради договарянето и потвърждаването й
пред съда при заплашване на
представителя на длъжника от представителя на кредитора на осн. чл.30 ЗЗД.
ОСЪЖДА „***“
ЕООД,
ЕИК *********, гр. София, бул. Витоша № 90 ет. 5 ап.6, представлявано от
управител В.А., ДА ЗАПЛАТИ на „***“ООД ЕИК148053729 гр. Варна, Приморски парк, ул. Вярност №
23-25 представлявано от управител С.П., сумата 15 090 лв (петнадесет
хиляди и деветдесет лева),
представляваща основателна част от направени от ответника съдебно-деловодни
разноски по списък по чл. 80 ГПК, на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
на препис на страните, чрез
пълномощниците им със съобщение образец № 11 от Наредба № 7.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: