Р Е Ш
Е Н И Е
№
…
гр. София, 17.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3 състав, в
публичното заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т.д. № 7602/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Д.“ АД, ЕИК *******, твърди, че по силата на договор за
възлагане-изработка на ТТГ от 09.09.2002 г., договор за изпълнение на монтажни
дейности на ТТГ от 10.01.2003 г., договор за предоставяне на права за
реализация на ТТГ от 11.02.2003 г., допълнителни споразумения от 09.11.2002 г.
и 24.12.2003 г., съответно и анекси от 14.03.2003 г. и 22.12.2003 г., по които е
бил възложител, а ответникът „Е.Д.“ ЕАД, ЕИК *******– изпълнител, последният се
е задължил срещу заплащане да изработи (по първия договор), да монтира (по
втория договор) и да реализира (по третия договор) ТТГ – торсионни генератори,
като изработването следвало да се извърши с материали и по техническа
документация предоставена от ищеца на ответника. Сочи, че е изпълнил точно
своите задължения по договорите и е заплатил 25 % от договорената стойност на
възложените за изработване ТТГ. Поддържа, че със значителна забава ответникът е
изпълнил само частично задълженията си, като не е произвел част от поръчаните
му ТТГ, не е вложил в производството част от предадените му материали, възли и
детайли и не е изплатил на ищеца част от сумите, дължими за реализиране на ТТГ.
Сочи, че паричните притезания, предмет на исковете, са в резултат от неизпълнение на ответника по
договор за възлагане-изработка на ТТГ от 09.09.2002 г. и по договор за
изпълнение на монтажни дейности на ТТГ от 10.01.2003 г. със съответните
споразумения и анекси към тях. Поддържа, че са му присъдени суми, които ответникът да му заплати, които суми били предмет на решение от
11.01.2013 г. на ОС Кюстендил по гр.д. № 699/2008 г.
Моли да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 431 750,38 лева
с ДДС, представляваща неприсъден с решението на ОС
Кюстендил, остатък от разликата между платените авансово 25 % от цената на възложените
за изработка с поръчки от 1 до 5 общо 241 ТТГ, 1 бр. от които експериментален,
в размер на общо 560 247,51 лв. с ДДС, от една страна, и пълната цена на
изработените 21 бр. ТТГ, 10 бр. от които реализирани от ответника, възлизаща на
91 164,12 лв. с ДДС, от друга, намалена с присъдените с решение на ОС Кюстендил
37 334 лв., равна тази разлика на претендираните 431 750,38 лева с ДДС;
сумата от 477 285,78 лева без ДДС, представляваща неприсъдено с решението
на ОС Кюстендил обезщетение за похабените и липсващи компановачни елементи и
материали за производство 220 бр. ТТГ, предадени от ищеца на ответника, който
остатък се явява разлика между стойността на предадените от възложителя на
изпълнителя такива елементи и материали в общ размер на 574 761.33 без ДДС,
от една страна, и стойността на компановачните елементи и материалите, вложени
в производството на 21 бр. окончателно окомплектовани, изпитани, сертифицирани
ТТГ, 10 бр. от които предадени на ищеца, а други 10 бр. – реализирани от
ответника, възлизаща на 91 164,12 лв., от друга, намалена с присъдените с
решението на ОС Кюстендил 12 335,66 лв., равна тази разлика на претендираните
477 285,78 лева без ДДС; сумата от 25 001 лв., представляваща част от 124
178,33 лв. - неустойка поради забавено изпълнение да се произведат 100 бр. ТТГ,
уговорена по чл. 6, ал. 1, б. „б“ от допълнително споразумение № 1 от
09.11.2002 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на исковата
молба до окончателното изплащане. Предявява иска за неустойка в условията на
евентуалност, ако не бъде уважено възражението му за прихващане, заявено по
т.д. 6465/2015 г. по описа на СГС, VI-3 състав. Претендира разноски по делото.
Ответникът „Е.Д.“ ЕАД намира исковете за неоснователни. Прави възражение за
изтекла погасителна давност на вземанията на ищеца. Твърди, че не е налице
забавено или лошо изпълнение от негова страна, евентуално, че същото не можело
да се вмени в негова вина. Счита, че не е налице фактическият състав за
уважаване на първия иск. По отношение на втория иск излага доводи за
неоснователността му. Излага съображения и за неоснователност на иска за
неустойка. Поддържа, че с писмо РД-3532/18.11.2004 г. е поканил ищеца да се яви
и да приеме изработеното, но ищецът отказал да стори това, поради което
последният изпаднал в забава. Моли исковете да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски по делото.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да докаже наличието на описаните в
исковата молба договори, допълнителни споразумения и анекси към договорите, сключени
между него и ответника, както и че е изправна страна по тях. Ответникът носи
тежест да докаже, че се е противопоставил веднага на извършените без
представителна власт действия, предвид оспорване наличието на сключени с ищеца
договори и допълнителни споразумения.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД е да докаже договорно
неизпълнение на задълженията на ответника, наличието на претърпени вреди в
патримониума му, техния вид и размер, както и причинната връзка между
настъпилите вреди и неизпълнението на ответника. В тежест на ответника е да обори
презумпцията за вина, която се предполага при договорната отговорност за вреди.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е да докаже
наличието на валидна договорна уговорка за неустойка, както и настъпване на
основанията за начисляването й. Ответникът следва да докаже, че е изправна
страна по процесните договори, допълнителните споразумения и анекси към
договорите, в случай, че се установи тяхното наличие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От представените като доказателства по настоящото дело договор за изработка
на ТТГ от 09.09.2002 година, договор за монтажни дейности от 10.01.2003 година
и допълнителни споразумения от 09.11.2002 година и от 24.12.2003 година, както
и Анекси от 04.09.2002 година, от 14.03.2003 година, от 29.12.2003 година,
както и договор за реализация на готови ТТГ от 11.02.2003 година, уреждащи облигационните
отношения между страните, се установява, че по силата на описаните договори,
анекси и допълнителни споразумения към тях ищецът има качеството на възложител,
а ответникът – на изпълнител, като съобразно тях последният се задължил срещу заплащане
да изработи (по договора от 09.09.2002 г.), да монтира (по договора от 10.01.2003
г.) и да реализира (по договора от 11.02.2003 г.) ТТГ – торсионни генератори.
Според уговореното, изработването следва да се извърши с материали и по
техническа документация, предоставена от ищеца на ответника, като последният
получи уговореното между страните възнаграждение. Във връзка с наличието на договорните
отношения между страните по делото са и представените 5 бр. заявки-приложения,
подписани от съконтрагентите.
Представени са и 7 бр. данъчни фактури, издадени от
отвеника на ищеца, справка опис на „Д.“ АД, протокол-справка от 14.08.2003 г., спесификация
на материали за изработка, техническо време за изработка, методика за
производство, изпитание и приемане на готови изделия ТТГ, протокол-справка от
21.10.2003 г., протокол за извършена инвентаризация съгласно заповед от 26.04.2004
г., данъчен ревизионен акт № 916/29.12.2004г., решение № 705/29.03.2006 г. на
Дирекция „ОУИ“ при НАП-гр.София, във връзка с договорните отношения между
страните. С кредитно известие от 30.12.2003 г. данъчната основа по фактура от
29.01.2003 г. е намалена с 374 950,81 лева.
Представени
са като доказателства по делото също и нотариална покана от 06.07.2006 г., нотариална
покана от 17.07.2007 г. и нотариална покана от 29.10.2007 г. относно доброволно
изпълнение на задължения по процесните договори, изпратени от ищеца до
ответника и получени от последния. С писмо РД-3532/18.11.2004 г. ответникът е поканил
ищеца да се яви и да приеме изработеното по договорите. Писмото е получено от
ищеца на същата дата.
Видно от приемо-предавателен протокол от 05.12.2011
г. е доставен на 1 бр. ТТГ 1,5 kW – изработен по указания на фирма
„Д.Г.“, както и е издадена проформа фактура от 05.12.2011г.
Като доказателства по делото са представени решение
от 11.01.2013 г. на ОС Кюстендил по т.д. 699/2008 г., с което съдът е осъдил
ответника да заплати на ищеца сумата 135 193.78 лева, представляваща
обезщетение поради неизпълнение на основен договор за изработка на ТТГ от 09.09.2002
г., договор за изпълнение на монтажни дейности на ТТГ от 10.01.2003 г. и
допълнително споразумение № 1/ 9.11.2002 г., от които 37 334 лева като част от
сумата 562 397.50 лева, представляваща разликата между остатъка от заявените и
предварително фактурирани поръчки от 1 до 5 и стойността на изпълнените такива
по договора от 9.09.2002 г.; сумата от 74 990.16 лева, представляващи цялата сума
за ДДС по ДКИ № 10173/ 30.12.2003 г. и 12 335.66 лева, като част от невложените
в производството материални активи, предоставени с тази цел от ищеца на ответника
на невложените активи - 327 508.33 лева и 10 533.96 лева, представляващи
неустойка за забавено изпълнение да се произведат 100 броя ТТГ, уговорена в чл.
6, ал. 1, б. „б” от допълнителното споразумение № 1/ 9.11.2002 г. при общ
размер на тази неустойка от 134 712.29 лева, изчислена върху главница от 449
040.97 лева с ДДС, заедно със законната лихва върху главницата от 135 193.78
лева за периода от 28.11.2008 г. до окончателното й изплащане. Със същото
решение на ОС Кюстендил е бил отхвърлен като неоснователен иска, предявен от ищеца
против ответника за сумата 22 000.03 лева, представляваща обезщетение за
пропуснати ползи от неизпълнение на договор за реализация на ТТГ в общ размер
149 099.10 лева. Решението на ОС Кюстендил е изцяло потвърдено с Решение на САС
от 06.08.2014г. по т.д. 1395/2013 г., чието касационно обжалване не е било
допуснато с Определение от 16.06.2015 г. на ВКС по т.д. 3444/2014 г.,
представени като доказателства по делото.
От заключението по комплексната
технико-икономическа експертиза, което съдът кредитира като мотивирано,
обективно и изготвено в обхвата на специални знания на вещите лица, се
установява, че ищецът е отразявал възникналите финансови взаимоотношения по
сметка 401 „Доставчици“, подсметка 4013 „доставчици
на услуги“,
партида „Е. Б. д.“ АД. Ответникът е отразявал възникналите
взаимоотношения по сметка от група 41 „Клиенти
и свързаните с тях сметки партида „Д.Г.“ АД, по
които страните счетоводно са отразявали частичното изпълнение на задълженията
си по сключените договори. Ответникът
е осчетоводил издадените от него фактури към ищеца за авансово плащане на 25 %
от фактурната стойност на данъчната основа и 100% на начисления от тях ДДС.
Ищецът е осчетоводил фактурите и извършените преводи по издадените фактури,
както и предадените материални активи на ответника за изработването на договорените
ТТГ. Според експертизата между страните е договорена следната схема на
фактуриране и плащане - авансово издаване на фактурите, по които ищецът изплаща
също авансово - 25 % от данъчната основа по тях и 100 % начисления по тях ДДС .
Във връзка с тази договореност ответникът е издал 8 бр. авансови фактури,
подробно описани в таблица, на обща стойност 1 278 192,64 лв. с ДДС. Ищецът
е получил и осчетоводил фактурите в кредита на сметка № 401 „доставчици - „Е.- Б.Д.”
АД, като издадените фактури са осчетоводени от ответника в дебита на сметка №
411/1 „клиенти - „Д.Г.” АД. С 14 бр. платежни нареждания с дати от 08.11.2002
г. до 25.09.2003 г. в изпълнение на договорената схема възложителя-ищец е
превел по сметка на изпълнителя-ответник общо 562 397.50 лв., като извършените
плащания по банков път са осчетоводени от страните с платежни документи. Общата
стойност на предадените от ищеца и приети от ответника материалните активи
възлиза на 574 761.33 лв. без ДДС. В счетоводството на ответника получените
материални активи са осчетоводени задбалансово в сметка № 960-4 „Разни
задбалансови активи - чужди активи на „Д.-Г.” АД. Към 23.03.2017 г. сметката е
със салдо 193 379.28 лв. без ДДС и представлява стойността на налични,
невложени в производството материални активи по цени без ДДС. С подписан между страните Справка - Протокол от 24.12.2003 г. е
отчетено неизпълнение на заявените за изработка ТТГ от страна на ответника и е
постигнато съгласие да се издаде данъчно кредитно известие за неизпълнената
част предмет на фактура № 09477/29.01.2003г. Ответникът е издал кредитно известие
№ 10173/30.12.2003 г. към фактура № 9477/29.01.2003 г., на обща стойност 449
940.97 лв. в т.ч. данъчна основа 374 950.81 лв. и ДДС от 74 990.16 лв. При ищеца ДКИ е осчетоводено по сметка № 411/1 „клиенти - „Д.Г.” АД. В счетоводството на ответника
известието е осчетоводено по сметка 411/1 „клиенти - „Д.Г. АД, с което е
намалила стойността по предварително издадени и заплатени от ищеца фактури. Съгласно
заключението на експертизата, платените от ищеца 562 397,50 лв. представляват:
25% от данъчната основа в размер на 265 394.51 лв. по предварително издадените
фактури от ответника по поръчки oт 1 до 5 и 20% ДДС върху пълния размер на
данъчната основа по издадените фактури от ответника по поръчки от 1 до 5
възлизащ на 212 315.61 лв., както и 84 687.38 лв. - окончателно плащане по
фактури за допълнително изпълнени поръчки. Според експерта счетоводството на ответника
е осчетоводило получените материални активи (компановъчни елементи и материали
за производство на процесиите ТТГ) задбалансово в сметка № 960-4 „Разни
задбалансови активи - чужди активи на „Д.-Г.” АД. Съгласно заключението, предоставените
от ищеца материални активи (компановъчни елементи и материали за производство
на процесиите ТТГ) за производството на ТТГ съгласно този протокол възлизат
общо на 574 761.33 лв. Според експертизата, за производството на отчетените 61
бр. ТТГ са разходвани материални активи на стойност 247 253лв. В счетоводството
на ответника по сметка 960-4 „Разни задбалансови сметки", към дата на
проверката 23.03.2017 г. наличното количество е на стойност 193 379.28 лв. без
ДДС, сметката е със салдо 193 379.28 лв. и представлява стойността на налични,
невложени в производството материали и компановъчни елементи, описани подробно
в заключението. Според заключението стойността на липсващите материални активи комплектовъчни
елементи и материали по цена без ДДС е 134 129.05 лв., а с ДДС – 160 955.30 лв.
Съгласно заключението разчетни данни за продадените реализирани от ответника ТТГ
е следното: 10 бр. ТТГ х 18 008.40 лв.=180 084 лв.; 20 % ДДС- 36 016.80 лв.; остава
данъчна основа-144 067.20 лв.; 2% комисионна- 2 881.34 лв.; Остава неотчетена
сума от реализацията 141 185.86 лв., или задължението на ответника към ищеца по
Договор за предоставени права за реализация възлиза на 141 185.86 лв. или общо
177 202.66 лв. с ДДС. Съгласно заключението, процесните ТТГ се намират на
производствената площадка на ответника в гр.Б.Д., ТТГ и се съхраняват в открито
хале с покривна конструкция и ограждащи стени, като в халето се съхраняват 32бр.
ТТГ. Процесните ТТГ са видимо окомплектовани, видимо в добро техническо
състояние /няма следи от корозия и нарушаване на целостта на отделни елементи/.
Според експертизата, въпреки че видимо ТТГ са окомплектовани и във видимо добро
физико-техническо състояние, трябва да се извършат редица дейности до
привеждането им в изделия годни за експлоатация: пълна проверка за
комплектността на ТТГ; детайлна проверка/външно/ за състоянието на ТТГ; предварителни
проверки и измервания на определени възли и детайли; проверка на състоянието на
свързващите елементи; проверка на ел.таблото измервания; настройка на изделието
при спазването на методиката и реда на проверки и настройки; проверка на
работоспособността на ТТГ, проверка на основните параметри; 72-часови проби на
ТТГ; съставяне на протоколи от проверки и изпитванията; съставяне на протокол
за функционална годност като цяло на ТТГ; издаване на сертификат за ТТГ.
Съгласно експертизата, комплектоващи елементи и резервни части се съхраняват в
закрито хале, като годността им може да се установи при специални технически
проверки и при наличието на съответната документация. Според заключението, предоставените
комплектовъчни елементи и материали от ищеца на ответника съгласно двустранно
подписаният Протокол - справка с дата 14.08.2003 г. без ДДС възлизат на 574 761.33
лв.; за производството на 61 бр. ТТГ са разходвани материали на стойност 247 253лв., а остават 327 508.33 лв. Налични комплектовъчни елементи и
материали са на стойност 193 379.28 лв., а стойността на липсващите материални
активи - комплектовъчни елементи и материали по цена без ДДС е 134 129.05 лв.,
а с ДДС - 160 954.86 лв. Пазарната стойност на 40 бр. ТТГ възлиза на 720 336.00
лв. /18 008.40 лв. х 40 бр./ с включен ДДС, включваща 600 280 лв. данъчна
основа и 120 056.00 лв. ДДС. Останалите 10 бр. ТТГ ответникът, в съответствие с
Договора за предоставяне на права за реализация на готови изделия, е продал и
монтирал без приходите от продажбата да са преведени на ищеца. Задължението на ответника
към ищеца по Договор за предоставени права за реализация възлиза на 141 185.86
лв. плюс 36 016.80 лв. ДДС или общо 177 202.66 лв. Според експертизата кредитното
известие № 10173 / 30.12.2003 г. при
ищеца е осчетоводено по кредита на сметка 401 „Доставчици ,,партида 4013 Е.Б.Д.“
АД, а коригираният ДДС с отрицателен знак минус /-/ в размер на 74 990.16 лв. е
осчетоводен по сметка 453-2, а в дневника за покупките за м. декември 2013 г.
на пореден № 22 е вписано и ДКИ с отбелязан текст „ намаляване на данъчната
основа съгл. т.19 от анекс № 2 / 29.12.2003 г. Според заключението, след
издаването на ДКИ, ответникът е заверил счетоводна сметка 411 „Клиенти и
свързаните с тях сметки“ - партидата на ответника само с намалената данъчна
основа в размер на 374 950.81 лв., а с коригирания ДДС в размер на 74 990.16
лв., който ищецът му е превел с посочените горе платежни документи, е намалил
задълженията си към бюджета по ЗДДС за м. декември 2013 г. от 81 198 лв. на 6
207.80 лв. т.е. - с платения от ищеца
ДДС, ответникът е намалил своето задължение със сумата на ДДС по ДКИ в размер
на 74 990.16 лв.
Като доказателство по делото е представен и договор
за спогодба от 21.06.2011 година, сключен между „Д.“ АД и „Е.– Б.Д.“ АД
/договорът от името на последното дружество е подписан от Изп. директор и
Финансовия мениджър на Е.Х.АД, което е и задължено по договора лице/. Страните
са се споразумели /изрично в чл. 3, вр. ал. 1/, че с плащане на сума в размер
на 146 244,48 лева /от Е.Х.АД/, ще считат за уредени всички спорни отношения
помежду си, предмет на т.д. № 699/2008 година на КОС. По силата на посочения
договор ответникът е поел и задължение за довършване и предаване на Д.-Г. АД от
страна на ответника на 40 бр. ТТГ в посочените в договора срокове.
От заключението по допълнителната
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като мотивирано, обективно
и изготвено в обхвата на специални знания на вещото лице, се установява, че наличните
32 бр. които се съхраняват в склад, описан в т. 1 на констативно-
съобразителната част на експертизата, не са приети от страните по договора,
съобразно с утвърдената от тях Методика за приемането и за изпитанието им с
дата 30.11.2002 г. Няма и съставени приемателно-предавателни протоколи за
предаване и приемането им, както и сертификати за годност. Според експерта, макар
и видимо комплетовани и видимо в добро физико-техническо състоянието, те не
могат да функционират непосредствено по предназначението им, без да се извършат
дейностите описани в констативно-съобразителната част на експертизата. Вещото
лице е посочило, че останалите 16+6 броя ТТГ в склад 1, са окомплектовани, но
привеждането им в готови изделия е значително по-трудна, а може би за някои и
невъзможна задача. За неокомплектованите 87+26 броя заготовки в ТГГ и 1 брой
окомплектован ТТГ, както и за наличните на двора компоненти за ТТГ вещото лице
счита, че същите са за брак. Подписаният между страните е Протокол - справка от
30.12.2003 г. за доставените от
възложителя по договора комплетовачни елементи и части за изработката на
договорените 241 ТТГ, които са приети от изпълнителя - от Е.Б.Д.. С т. 6 от
задачите на заключението комплексната експертиза, прието от съда в о.с.з. на
18.09.2017 г. са посочени стойността на предоставените материални активи,
стойността на вложените в производството, стойността на наличните и липсващи
активи. Поради тази причина вещото не може да установи изработката на
останалите ТТГ до договорената им бройка - 241 бр. При огледа вещото лице не е констатирало
наличието на компоненти за ТТГ от вида на ел.двигатели, помпи, торсионни глави
и др. В о.с.з. вещото лице е пояснило, че липсва видимост по отношение на детайла
торсионна глава, като всъщност това е обектът на изобретението. Вещото лице е
посочило, че той се намира в разширителния съд, но не може да констатира има ли
го, или не. Експертът е пояснил, че ако се демонтира разширителният съд, тогава
се установява липса или наличие на торсионна глава, т.е., трябва да се отдели и да се изпрати за лабораторно изследване торсионната
глава, за да се отговори на въпроса от каква сплав е изработена.
Като доказателства по делото са представени уведомление
от 21.05.2018 г. и допълнително уведомление от 25.05.2018 г. за прекратяване на
процесните договори, изпратени от ищеца до ответника, както и 3 бр. писма,
обективиращи разменена кореспонденция между ищеца и „Б.-****“ ЕООД, както и
писмо от 20.02.2013 г. във връзка с кореспонденция между ищеца и НПО „ОБУС“.
От събраните по делото гласни доказателства и в
частност показанията на свидетеля Г.и Б.не се установяват релевантни за делото
обстоятелства.
На първо
място следва да се посочи, че двата договора, за неизпълнение на задължения по
които ищецът основава своите претенции, са такива с продължително действие /и
без определен в тях срок на действие/, като към датата на подаване на
насрещната искова молба и до отправеното изявление за развалянето им в хода на
процеса, същите са обвързвали страните. С оглед вида на договорите, е приложимо
изключението по чл. 88, ал. 1 ЗЗД и развалянето им няма обратно действие,
поради което дори и такова да е настъпило, този юридически факт няма отношение
към предмета на делото и основателността на заявените претенции.
На второ място, съгласно възприето в т. 2 от Тълкувателно
решение № 3/2016 година, постановено на
22.04.2019 година, в хода на процеса по настоящото дело, решението по
уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо
относно правопораждащите факти на
спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за
защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право.
Или, в случая, предвид постановеното и влязло в
сила решение на КОС по гр.д. № 699/2008 година, следва да се приемат за установени в
отношенията между страните следното. На първо място, че облигационните отношения между
страните са уредени от представените и по настоящото дело договор за изработка
на ТТГ от 09.09.2002 година, договор за монтажни дейности от 10.01.2003 година
и допълнителни
споразумения от 09.09.2002 година, от 09.11.2002 година, от 24.12.2003 година,
както и Анекси от 14.03.2003 година и 29.12.2003 година. Силата на пресъдено
нещо се разпростира и върху
факта на изпълнение на задълженията на „Д.“ АД за авансово заплащане на
съответната част от възложената работа и ДДС /вкл. по всички процесни
фактури, касаещи поръчки от 1 до 5 вкл. по първия договор, което и не е спорно/, предоставяне на
необходимите материали и техническа документация и мостри и т.н. /на обща
стойност 574 761.33 лева, от които били вложени активи за 247 253 лева, а
липсите - на обща стойност 327 508 лева/, тоест, изпълнение на
задълженията на възложителя по договора от 09.09.2002 година. Установена е и забава за повече от
месец за изработване на 175 броя ТТГ, които не са били предадени/съответно -
приети към 27.04.2010 година. Установени със силата на пресъдено нещо са и следните
общи правопораждащи факти, а именно, че към 27.04.2010 г. са налични напълно
завършени 64 броя ТТГ /от които 37 не са били в съответния вид, съгласно
уговореното и са били деформирани/ и 175 броя незавършени ТТГ, като завършените
изделия не са приети от ищеца, съобразно установеното в отношенията между
страните с приемателно-предавателен протокол; че с договорите било уговорено
производство и окомплектоване на 241 броя ТТГ на обща стойност 787 809.84
лева,. с включен ДДС, други 2 броя ТТГ на обща стойност 4 296.66 лева, с
включен ДДС и монтаж на 241 броя ТТГ с обща стойност на монтажните работи 486
084.47 лева, с включен ДДС; че фактура № 09477/ 29.01.2003 г., издадена по
поръчка № 4 за производство и монтаж на 100 броя ТТГ на обща стойност 492
869.16 лева е вписана в дневника за продажбите на ответника през м. декември
2003г. и сумата за ДДС по тази фактура от 82 144.86 лева и преведена на
ответника на 11.04.2003 г., а поради констатираното неизпълнение на част от
поръчка № 4, ответникът е издал данъчно кредитно известие № 10173/ 30.12.2003
г., с което данъчната основа по фактура № 09477/ 29.01.2003 г. е намалена с 374
950. 81 лева и със съответстващата сума за ДДС в размер на 74 990.16 лева. Установен
между страните е и фактът, че ищецът е предплатил общо сумата от
562 397,50 лева, която представлява
разликата между остатъка от заявените и предварително фактурирани поръчки
от 1 до 5 по договора от 09.09.2002 година и стойността на изпълнените такива.
От друга страна, с влязлото в сила решение по т.д. № 6465/2015 година на
СГС, ТО, искът за присъждане на сумата от 146 244,48 лева – дадена на
отпаднало основание – развален договор за извънсъдебна спогодба от 21.06.2011
г. по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД е отхвърлен, но поради прихващане с насрещни
вземания на ответника, въведени в процеса посредством възражения за прихващане.
Предвид горното, събраните в производството доказателства във връзка с
възраженията на ответника за липсата на облигационни отношения по цитираните
договори и допълнителни споразумения остават неотносими, както и останалите
доказателства, касаещи установяване на фактите, върху които се простира силата
на пресъдено нещо.
Предвид изложеното, съответно, се установи неизпълнение на задълженията на
ответника по двата договора и направените поръчки – а именно неизработване на
175 ТТГ и неосъществен монтаж та 216 броя ТТГ. Установи се и плащане по
сторнираната фактура на 25 % от общата стойност на поръчка № 4 и целия ДДС от
82 144,86 лева. Констатираните неизпълнения по договора обосновават
правото на изправната страна да търси обезщетение за вредите от тях. Претендират
се имуществени вреди под формата на загуби – намаляване имуществото на ищеца,
които предвид установените факти са в пряка причинна връзка с констатираното
виновно неизпълнение от страна на ответника – ищецът е понесъл имуществени
загуби чрез намаляване на имуществото си с авансово заплатено възнаграждение за
изработка и монтаж срещу което не е получил насрещна престация. С оглед размера
на уважените частични искове от КОС /37 334 лева, като част от заплатените и
неизпълнени поръчки от 1 до 5 по договор от 09.09.2002 година/ и размера на
заплатените и изработени ТТГ, както и установения общ размер на авансово
заплатените от ищеца суми, искът е основателен в пълния му предявен увеличен частичен
размер от 431 750, 38 лева.
По отношение на стойността на предадените и невложени материални активи на
ищеца, чиято обща стойност е установена с влязлото в сила решение на КОС на
327 508,33 лева, от които са присъдени 12 335, 66 лева, искът е
основателен до размер от 315 172,67 лева, а в останалата част, поради
недоказаност е неоснователен.
По отношение на иска по чл. 92 ЗЗД за присъждане на неустойка – доколкото е
предявен като евентуален, преди разделяне производството по делото и доколкото
исковете по първоначалната искова молба са отхвърлени поради основателност на
възраженията за прихващане, същият не следва да бъде разглеждан.
Във връзка с доводите на страните и
за пълнота следва да се посочи, че са неоснователни възраженията на ответника
за наличие на хипотезата на чл. 96 ЗЗД. Макар и да е отправена покана за
приемане на изработеното, към датата на поканата, предвид установените по-горе
факти, ответникът не е бил изпълнил възложената работа, поради което няма как
да бъде освободен при условията на чл. 96 ЗЗД.
При горните изводи, следва да бъде разгледано и направеното от ответника
възражение за прихващане.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 3/2016 година, постановено на
22.04.2019 година, предявяването на иска за парично вземане като частичен и последвалото
негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК нямат за последица спиране и
прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от
вземането. В
този смисъл са приети и изменения в ЗЗД с ДВ брой бр. 42 от 2018 г.
-
чл. 116а, съгласно която норма,
когато вземането е предявено частично, давността се спира или прекъсва само за
предявената част.
В случая, насрещната искова молба е заведена в
деловодството на съда на 14.12.2015 година и е приложима нормата на чл. 111, б.
б от ЗЗД, според която с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията
за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор /за каквито се води процесът/.
В конкретната хипотеза, началото на давностния срок по отношение на вземанията
за обезщетение за вреди от неизпълнение следва да се определи по правилото на
чл. 114, ал. 1 ЗЗД - давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. В случая, правопораждащият факт на вземанията на ищеца за
обезщетение за вредите е виновното неизпълнение на задълженията на изпълнителя
по договорите за изработка и монтаж, от който момент възниква и правото на иск
и започва, съответно, да тече и давността. Отново по силата на пресъдено нещо с
решението на КОС, между страните е установено и обстоятелството, че ответникът
е изпаднал в забава, считано от 17.07.2006 година, на която дата е получил
покана за изпълнение от ищеца. Именно тази дата определя и началото на
давностния срок. Последният е изтекъл към датата на предявяване на насрещната
искова молба. Следователно, всички непредявени част от вземанията на ищеца за
вреди от неизпълнение по договорите са погасени по давност.
Давността е изтекла и към датата на сключване на
извънсъдебната спогодба между страните през 2011 година, която освен това не
съдържа и изявление за изрично признаване на дълга, предмет на настоящия спор
от ответника. Други обстоятелства, обуславящи спиране или прекъсване на
давността по отношение на непредявените части от вземанията, не се установяват
в процеса.
По разноските.
С оглед изхода от производството и направеното
искане, разноски са дължими единствено на ответника, но същия не претендира
такива.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Д.“ АД, ЕИК: *******
срещу „Е.д.“
ЕАД, ЕИК: *******частични
искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
82 ЗЗД, както следва:
-
за сумата от 431 750, 38 лева с ДДС – претърпени
вреди вследствие неизпълнение на задълженията на ответника за изработка и
монтаж на торсионни генератори по договори от 09.09.2002 година и от 10.01.2003
година и допълнителни споразумения към тях, изразяващи се в част от общо
заплатена сума от 562 397, 50 лева – авансови плащания на възнаграждения и
ДДС по фактури № 9389/25-11-2002 година, № 9390/04.12.2002 година, № 20.12.2002
година, 9474/28.01.2003 година, № 9477/29.01.2003 година, № 9552/12.03.2003
година и данъчно кредитно известие № 10173/30.12.2003 година към фактура №
9477/29.01.2003 година за поръчани, но неизработени ТТГ/неизвършени монтажни
дейности и която част не е присъдена с влязлото в сила решение на Кюстендилски
окръжен съд по гр.д. № 699/2008 година;
-
за сумата от 477 285,78 лева без ДДС –
претърпени вреди вследствие неизпълнение на задълженията на ответника за
изработка и монтаж на торсионни генератори по договори от 09.09.2002 година и
от 10.01.2003 година и допълнителни споразумения към тях, изразяващи се в част
от стойността на невложени, липсващи и повредени предадени на ответника
компановачни елементи и материали за изработка и монтаж на ТТГ и която част от
вземането не е присъдена с влязлото в сила решение на Кюстендилски окръжен съд
по гр.д. № 699/2008 година,
като погасени по давност.
Решението може да
бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: