Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 27.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в закрито заседание
на двадесет и седми април две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
разгледа
търговско дело № 190 по описа за 2020г. и взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, образувано по жалба на И.Г.В. срещу отказ №20200119135106-2/23.01.2020г.
на длъжностно лице при Агенцията по вписванията, постановен по заявление вх. №20200119135106/19.01.2020г.,
подадено за вписване на промени по партидата на „И.“ ООД в търговския регистър,
произтичащи от договор от 17.01.2019г. за прехвърляне на дружествения дял на
съдружника К.И.И. на съдружника „Т.К.“ ЕООД и решения, приети от името на „Т.К.“
ЕООД като едноличен собственик на капитала на „И.“ ООД за назначаване на нов
управител на дружеството и за промяна на адреса на управление на дружеството.
Жалбата е подадена от
легитимирано лице (което според представените към процесното заявление
доказателства е назначено за управител на „И.“ ООД) и в срока по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, поради което е допустима
Разгледана по
същество, жалбата се явява и основателна.
Обжалваният отказ е
постановен при мотиви, че заявителят не е представил декларации по чл. 129, ал.
2 ТЗ за липса на неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и
задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите в дружеството.
Отказът е
незаконосъобразен, тъй като липсата на неизплатени изискуеми трудови
възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и
служителите в дружество с ограничена отговорност е предвидена с разпоредбата на
чл. 129, ал. 1 ТЗ като условие за действителност на договор за прехвърляне на
дружествен дял от капитала на дружеството само по отношение на хипотезите, при
които дружественият дял се прехвърля на трето за дружеството лице, не и по
отношение на хипотезите, при които дружествен дял се прехвърля между съдружници
в дружеството, какъвто е процесният случай.
Изводът следва и само
от буквалното и от граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ТЗ, но също и от целта на законодателя да предвиди измененията, приети със ЗИДКТ,
обн. ДВ, бр. 102 от 2017г., която според мотивите към законопроекта се изразява
именно в ограничаване на възможността за накърняване на правата на работниците
и служителите като последица от прехвърляне на търговското предприятие или
дяловото участие в дружеството на трети лица, които не са били част от
управленската му структура към датата на възникване и изпълнение на трудовите
правоотношения с работниците и служителите.
Предвиденото с
разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ТЗ условие за вписване на последиците,
произтичащи от прехвърляне на дружествен дял - а именно представяне на
декларация за липса на неизплатени трудови възнаграждения, обезщетения и
задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите в дружеството,
несъмнено касае само и единствено хипотезите, при които посочените
обстоятелства са материалноправна предпоставка за пораждане на последиците от
договор за прехвърляне на дружествен дял съгласно правилата на чл. 129, ал. 1 ТЗ, тъй като всеки друг извод ще е в пряко противоречие с основната цел на
института на търговския регистър да оповести действителното правно положение
относно обстоятелствата от статута на търговско дружество, които законодателят
е счел, че са от значение за упражняване на дейността на дружеството, но и за
гарантиране на правата на третите лица, които могат да встъпят в правоотношения
с дружеството.
По изложените
съображения представянето на декларации по чл. 129, ал. 2 ТЗ не представлява
условие за вписване на промените относно капитала на „И.“ ООД, произтичащи от
представения към процесното заявление договор за прехвърляне на дружествен дял,
сключен между съдружници в дружеството, поради което липсата на представени
декларации от управителя на дружеството и прехвърлителя не представлява
основание за отказ по чл. 24, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ по подаденото заявление.
Тъй като
представените към заявлението доказателства установяват по реда на чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ настъпването на обстоятелствата, за чието вписване е подадено
заявлението, обжалваният отказ подлежи на отмяна като последица от подадената
жалба, вместо което и в приложение на чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ съдът дължи
указания за вписването на тези обстоятелства.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ отказ №20200119135106-2/23.01.2020г. на длъжностно лице при Агенцията по
вписванията.
ДА СЕ ВПИШАТ в
търговския регистър по партидата на „И.“ ООД с ЕИК ********** обстоятелствата, за които е подадено заявление вх. №20200119135106/ 19.01.2020г.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията.
СЪДИЯ: