Решение по дело №167/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от Т. Б. А. от [населено място], действащ чрез пълномощника адв. С. М., против Решение № 32/09.03.2024 г., постановено по АНД № 902/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е изменено Наказателно постановление № 149/13.10.2023 г., издадено от началник РУ – Кърджали при ОДМВР – Кърджали, с което на Т. Б. А. от [населено място], на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложена наказание „глоба“ в размер на 100 лв., за извършено нарушение по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, като е преквалифицирана нарушената правна норма по чл. 64, ал. 4, във вр. с ал. 2 от ЗМВР.

Въведени са доводи за незаконосъобразност на оспореното решение на Районен съд - Кърджали, като постановено в противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и поради необоснованост на правните изводи.

Сочи, че изложената в акта за нарушение и наказателното постановление фактическа обстановка не се подкрепяла от показанията на разпитания по делото свидетел, *** на касатора, от които се установявало, че полицейският служител идвал да търси Т. А. и по време на посещението се говорило на висок тон. Същият обаче не възприел разпореждане, отправено от полицейски орган към жалбоподателя.

Излага съображения, че от направеното в НП описание на нарушението не ставало ясно дали касаторът е възприел разпореждането.

Релевира довод, че в случая е налице маловажност по чл. 257, ал. 2 от ЗМВР.

Предвид изложеното моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 32/09.03.2024 г., постановено по АНД № 902/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което да постанови решение по същество, с което да отмени Наказателно постановление № 149/13.10.2023 г., издадено от началник РУ – Кърджали, при ОДМВР – Кърджали.

В съдебно заседание, редовно призован, касатора не се явява и не се представлява. От пълномощника адв. С. М. е постъпила молба, в която поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по касация – Началник на РУ – Кърджали към ОД на МВР-Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От пълномощника юрисконсулт С. Ч. е постъпило писмено становище, с което оспорва жалбата по основание. Излага съображения за законосъобразност на съставения АУАН и издаденото НП. Искането е настоящият съд да потвърди оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г. счита касационната жалба за неоснователна и предлага решението на Районен съд – Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Релевира съображения, че сочените от касатора нарушения на процесуалните правила не са налице, поради което липсват основания за отмяна на решението на районния съд.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за нарушение на материалния и процесуалния закон се явяват касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Кърджали е изменил Наказателно постановление № 149/13.10.2023 г., издадено от началник РУ – Кърджали, при ОДМВР – Кърджали, с което на Т. Б. А. от [населено място], на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, е наложена глоба в размер на 100 лв., за извършено нарушение по чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, като е преквалифицирал нарушената правна норма по чл. 64, ал. 4 във вр. с ал. 2 от ЗМВР. С горното решение касаторът е осъден да заплати в полза на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че на посочените в АУАН и НП дата и място Т. А. не е изпълнил отправено към него устно разпореждане от полицейски орган, а именно да спре и да се върне при полицейския служител, който е трябвало да извърши проверка. Първоинстанционният съд е изложил доводи, че така описаното деяние осъществява състава на административно нарушение по чл. 64, ал. 4 във вр. с ал. 2 от ЗМВР, но в издаденото наказателно постановление като нарушена била посочена разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, която предвиждала единствено правомощие за полицейските органи да издават разпореждания, но не създавала задължение за гражданите. В тази връзка е изложил съображения относно правомощията на съда разписани в чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, а именно да приложи закон за същото административно нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, като прецизира и преквалифицира нарушената материално правна норма. По горните съображения, районният съд е изменил обжалваното наказателно постановление, като е преквалифицирал нарушената норма на деянието по чл. 64, ал. 4 във вр. ал. 2 от ЗМВР.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на Т. Б. А. от [населено място], са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на обжалваното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанциония съд.

За прецизност и във връзка с релевираните касационни основания, следва да се отбележи следното:

По силата на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, като разпорежданията се издават писмено. В ал. 2 на същия член е предвидено, че при невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. Съгласно чл. 64, ал. 4 от ЗМВР разпорежданията на полицейските органи са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение или застрашават живота или здравето му.

Санкционната норма на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР предвижда наказание глоба от 100 до 500 лв. за този, който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление.

Касационният състав счита, че вмененото на Т. Б. А. от [населено място] административно нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин, което се установява от показанията на разпитания в производство пред районния съд свидетел Л. Д. М., които са логични и последователни, изцяло кореспондиращи със съдържанието на издадения АУАН № 149/28.09.2023 г. и Докладна записка с рег. № 1947р-21911/26.09.2023 г. От обстоятелствената част на посочените доказателства и НП, както и от показанията на разпитания свидетел безспорно се установява, че касатора А. не е изпълнил даденото от свидетеля М. към него устно полицейско разпореждане, направено в съответствие с функциите му на полицейски орган. В тази връзка следва да се отбележи, че в показанията си свидетелят категорично и последователно сочи, как на посочената в АУАН и НП дата, посетил адрес [населено място], [улица], с цел установяване и снемане на обяснения от Т. А., по повод жалба от лицето С. Й., ***. В хода на проверката свидетелят М. поискал от А. документи ***, но същия не представил такива и тогава полицейския служител извършил справка по телефон с дежурен ***. В този момент Т. А. тръгнал да бяга в посока към [улица], вследствие на което свидетеля М. няколко пъти му разпоредил да спре и да се върне, но същия не изпълнил разпореждане и избягал. Изложеното от свидетеля кореспондира изцяло и със съдържанието на Докладна записка за посетен адрес с рег. № 1947р-21911 от 26.09.2023 г., приложена към административнонаказателната преписка.

В този смисъл, изложените в касационната жалба твърдения за недоказаност на фактическата обстановка, описана в АУАН и НП, аргументирани със съдържанието на показанията на свидетеля Т. К., се явяват неоснователни. Както правилно е преценил и съставът на районния съд, показанията на този свидетел единствено подкрепят част от обстоятелствата, изложени в АУАН и НП, но не установяват различна фактическа обстановка, респ. не оборват констатациите в АУАН и НП, че касаторът не е изпълнил отправено към него полицейско разпореждане.

Настоящият състав не възприема и релевираните от касатора твърдения за неясно описание на нарушението, че от същото не ставало ясно дали Т. А. е възприел разпореждането на полицейския служител. Както вече бе посочено по-горе, в случая се касае за нарушение на нормата на чл. 64, ал. 4 във вр. с ал. 2 от ЗМВР, като от направеното в АУАН и НП описание на същото следва единственият извод, че в конкретния случай се касае за устно полицейско разпореждане, отправено ясно и недвусмислено към касатора. В този смисъл горните съображения са изцяло формални и бланкетно въведени, представляващи защитна позиция, целяща отпадане на административнонаказателната отговорност.

Най-накрая, съдът счита, че липсва основание да се приеме, че процесното нарушение се явява маловажно по смисъла на чл. 257, ал. 2 от ЗМВР. В случая наложеното на Т. А. наказание е в минималния предвиден от нормата на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР размер, което напълно съответства на обществената опасност на деянието и дееца. Извършеното административно нарушение е формално, на просто извършване, като за съставомерността му не е необходимо възникването на вредни последици. Нарушението е с типичната за този вид обществена опасност, респ. не се отличава изключително ниска обществена опасност в сравнение с тази на други нарушения от същия вид.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от пълномощника на Т. Б. А. от [населено място] за неоснователна, поради което и обжалваното решение на Районен съд - Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното в представената писмено становище искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 63д, ал. 5, във вр. с ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден Т. Б. А. от [населено място] да заплати на ОДМВР - Кърджали, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН, Административният съд

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 32/09.03.2024 г., постановено по АНД № 902/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА Т. Б. А. от [населено място], [улица], с [ЕГН], да заплати на ОДМВР - Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.