М О Т И В И НОХД
№6/2020г. на СсОС
Против подсъдимата Е.И.Х. е предявено
обвинение по чл.343а, ал.1, б.“б“, вр.с чл.343, ал.1, б.“в“, предл.1, вр.с
чл.342, ал.1 НК за това, че на 21.08.2019г. в с.Черник, обл.Силистра, по
ул.“Тимок“, пред дом №37 при управление на моторно превозно средство-товарен
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с рег.№СС ……….. АП, нарушила
правилата за движение по пътищата, а именно: по чл.20, ал.1, чл.20, ал.2,
чл.40, ал.1, чл.40, ал.2 и чл.116 от ЗДвП, в резултат на което допуснала ПТП с
пешеходец Ф. Р.Г., на която по непредпазливост причинила смърт, настъпила на
28.08.2019г., като след деянието е направила всичко зависещо от нея за оказване
помощ на пострадалата.
В хода на досъдебното производство,
подс.Х. е изразила желание делото да се разгледа по реда на Глава двадесет и
седма от НПК. В разпоредително заседание, процесуалният представител на
подсъдимата, в процедурата по чл.248, ал.1, т.4 НПК, потвърждава изразеното от
подсъдимата желание за приключване на делото по реда на съкратено съдебно
следствие, и по-специално в хипотезата на чл.371, т.2 НПК.
В съдебното производство проведено в
условията на чл.252, ал.1 НПК, съдът разясни на подсъдимата, че при
постановяване на присъдата ще ползва направените от нея самопризнания, без да
събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
С оглед приетия от съда ред за
разглеждане на производството, подс.Х. признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и изразява съгласие да не се
събират доказателства за тези факти, съгласно разпоредбата на чл.371, т.2 НПК.
В съдебно заседание, представителят
на Окръжна прокуратура гр.Силистра поддържа предявеното обвинение, като счита,
че делото е изяснено от фактическа и правна страна, и от събраните в хода на
досъдебното производство може да се приеме безспорно, че подсъдимата е
осъществил деянието от обективна и субективна страна. Според прокурора са
налице всички данни за да се приеме, че след настъпване на ПТП, подсъдимата е
направила всичко необходимо за оказване помощ на пострадалата. Предвид на това,
прокурорът пледира за налагане на подсъдимата на наказание по вид лишаване от
свобода, в размер над минималния предвиден за това престъпление. Това наказание
следва да се редуцира с една трета на осн.чл.58а от НК.
Процесуалният представител на
конституираните като частни обвинители А.Д.А. и М.Д.С.-адв.О. също счита, че
обвинението се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, и е доказано, че в следствие на причинените травматични
увреждания от процесното ПТП е настъпила смъртта на Ф. Г. Адв.О. акцентира, че
приживе пострадалата е имала възможност да даде показания и е заявила, че няма
претенции към подсъдимата и потвърждава оказаната й помощ. Последното
обстоятелство според адв.О. е доказано безспорно, и с оглед изразеното желание
от пострадалата, в случая единствено резултата е повод да се води съдебно
производство. Предвид на това, адв.О. счита, че са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства и са налице предпоставките за приложение на
чл.55 НК.
Ч.обв. М.Д.С. заявява, че няма какво
да добави и се придържа към казаното от адв.О..
Процесуалният представител на
подсъдимата-адв.Й. изтъква нелепостта на инцидента и подчертава, че подс.Х.
осъзнава извършеното и искрено съжалява. Адв.Й. заявява, че подсъдимата приема
всички установени от обвинението факти, и пледира за снизходителност при
определяне на наказанието.
Подс.Х. иска от съда по-ниска
присъда.
Съдът като прецени по отделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, приложени към ДП № 259
ЗМ-148/2019г. по описа на РУМВР-Дулово и становището на страните, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 21.08.2019г. в около 14.00ч.
пострадалата Гюбел помолила подсъдимата, с
автомобила си да овършее боба й, който тя е била разстлала по протежение
на пътното платно в лентата за движение пред дома си на ул.“Тимок“ №37 в
с.Черник. Дължината на разстлания боб била около 19,50м. и широчина около
1,70м., Подсъдимата се съгласила, и в около 14.40ч пристигнала на место с
товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ СС………АН. Тя започнала движение
напред-назад с автомобила, като преминавала с десните колела върху боба. В този
момент пострадалата преценила, че част от боба е разпилян и гумите не минават
върху него, и започнала с крак да го побутва към „купа“, като за тази цел тя
слязла на платното и се намерила на пътя на автомобила, който в този момент
предприел движение на заден ход. Подсъдимата не възприела пострадалата, и
движейки се на заден ход със скорост от около 4.72км/ч, бутнала пострадалата
със задната дясна част на автомобила си. В този момент пострадалата била
обърната с лице към автомобила, и след като била блъсната, паднала назад по
гръб върху пътното платно, а задната дясна гума на автомобила притиснала
пострадалата в дясната гръдна половина, дясната ръка и дясната лицева половина
на лицето към асфалтовата настилка. Подсъдимата спряла автомобила и предприела
движение напред, при което задния мост на автомобила преминал над тялото на
пострадалата, при което го е провлачил и завъртял, след което тялото останало в
покой по гръб, разположено косо /почти напречно/ на пътното платно, с глава
насочена към дом №37 и крака към десния ръб на пътното платно. Подсъдимата
разбрала, че е минала през препятствие, но помислила, че това е камък и когато
спряла автомобила веднага след това, слязла да види през какво е минала. Тогава
установила, че е блъснала пострадалата. Веднага тя се развикала за помощ,
отишла в дома на пострадалата и се обадила на внучка й, като й казала да се
обади на тел.112. Повикала и други съседи, които са се събрали на
местопроизшествието. Свидетелите С. и Е. Кула също са се отзовали на виковете
за помощ, и подсъдимата ги е помолила да откарат с автомобила си пострадалата в
ЦСМП в гр.Дулово. Двамата свидетели са се съгласили, като междувременно са
провели разговор и с пострадалата. От ЦСМП-Дулово пострадалата е транспортирана
в МБАЛ-Силистра, където въпреки оказаната й адекватна медицинска помощ починала
на 28.08.2019г.
От изготвената СМЕ е видно, че
пострадалата е получила съчетана гръдна и коремна травма, както и фрактура на
4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 ребра вдясно, кръвоизлив в медиастинум, контузия на десен
бял дроб, травма на черен дроб с множество чернодробни инфаркти и хепаторален
синдром. Непосредствената причина за смъртта се дължи на развилата се
хипостатична пневмония, на базата на дясностранна белодробна контузия с
фрактура на ребрата по две фрактурални линии, изява на остра дихателна
недостатъчност и остра полиорганна недостатъчност на фона на хепаторален
синдром.
Изготвената СМЕ по писмени данни е
установила, че е налице наличието на причинно-следствена връзка между деянието,
причинените от него телесни увреждания и настъпилата впоследствие смърт.
По делото не са установени данни за
наличието на алкохол в кръвта на подс.Х..
С оглед събраната доказателствена
съвкупност, включваща обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите,
заключенията на изготвените съдебномедицински и автотехническа експертизи,
писмени доказателствени средства и писмени доказателства: протокол за оглед на
местопроизшествие, фотоалбум, епикризи и медицинска документация, справки от
различни институции, свидетелство за
съдимост, данни за личността на подсъдимата, съдът намира, че от обективна
страна подс.Х. е осъществила престъпния състав на чл.343а, ал.1, б.“б“, вр.с
чл.343, ал.1, б.“в“, предл.1, вр.с чл.342, ал.1 НК за това, че на 21.08.2019г. в с.Черник, обл.Силистра, по
ул.“Тимок“, пред дом №37 при управление на моторно превозно средство-товарен
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с рег.№СС …… АП, нарушила
правилата за движение по пътищата, а именно: по
чл.40, ал.1 от ЗДвП- Преди да започне движение назад, водачът е длъжен
да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението, и по чл.40, ал.2
от ЗДвП- По време на движението си назад, водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, и когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, в резултат на
което допуснала ПТП с пешеходец Ф. Р.Г., на която по непредпазливост причинила
смърт, настъпила на 28.08.2019г., като след деянието е направила всичко
зависещо от нея за оказване помощ на пострадалата.
Настъпилият вредоносен резултат,
изразяващ се в причинената смърт на Ф. Р. Г., е пряка и непосредствена
последица от извършените от подс.Х. нарушения на правилата за движение по
пътищата.
Съобразно вмененото на водача
задължение по чл.40, ал.1 ЗДвП, подс.Х. е била длъжна преди да започне движение
назад, да се убеди, че пътя зад управляваното от нея МПС е свободен, и няма да
създаде опасност или затруднение за намиращите се зад него участници в
движението. Освен това, подсъдимата е била задължена, ако не е била в състояние
непрекъснато да наблюдава пътя зад МПС да осигури лице, което да я напътства и
сигнализира при възникване на опасност за движението, предвид изискването по
чл.40, ал.2 ЗДвП..
От данните по делото е видно, че
подсъдимата е откликнала на молбата на пострадалата да й извърши услуга с
притежавания от нея товарен автомобил, тип „бус“, с който да овършее разстлания
от пострадалата по пътното платно боб. За целта тя е предвижвала МПС
напред-назад, като с колелата е преминавала по боба, и по този начин го е
вършеела. Скоростта на движение не е била висока /АТЕ е установила, че
движението назад се е осъществявало със скорост максимално от около 4,72км/ч/,
но подсъдимата е била длъжна да прояви необходимата концентрация за извършване
на тази не съвсем типична дейност, посредством използването на МПС. Това е било
особено задължително при движение на заден ход, предвид и конструктивните
особености на управлявания от подсъдимата товарен автомобил. Видно от протокола
за оглед на местопроизшествие и съпътстващият го фотоалбум, процесния автомобил
е оборудван само с външни огледала за обратно виждане, тъй като конструктивно
купето няма вътрешно огледало за обратно виждане, понеже задната товарна част
на фургона е с непрозрачни страни /не е остъклена/, което не осигурява пряка
видимост на водача в зоната, непосредствено към задните врати. Автомобилът не е
разполагал и с камера, подпомагаща движението на заден ход. Това обстоятелство
именно е задължавало подсъдимата да прояви по-голяма бдителност при управление
на автомобила на заден ход, а освен това и да осигури лице, което да следи и
сигнализира за евентуално възникване на опасност за движението. Това е било
наложително, предвид наличната „мъртва зона“ на видимост зад автомобила, с
оглед конструктивните му особености.
Подсъдимата твърди в дадените от нея
обяснения в хода на досъдебното производство, че тя е натоварила с тази
отговорност именно пострадалата, но предвид настъпилия резултат, това или не
отговаря на действителността, или тя не е успяла да обясни убедително, какво се
изисква от пострадалата Гюбел. Това е така, след като последната съвсем безконтролно се е озовала в зоната на
движение на автомобила назад, не е била възприета от подсъдимата, вследствие на
което се е стигнало до фаталното съприкосновение.
При особеностите на извършваната
операция /включваща предвижване на автомобила напред-назад/, конструктивните
особености на автомобила, и конкретния пътен участък /намиращ се в населено
място, предполагащ появата и на други пешеходци освен пострадалата/, подсъдимата
е била длъжна да прояви особена бдителност при осъществяване на движението си,
и особено при всяко предвижване на заден ход да се убеди, че ще го извърши
безопасно, и с това няма да създаде опасност за другите участници в движението.
Такова е становището и на вещото лице
изготвило САТЕ, който е стигнал до заключението, че причината за настъпването
на произшествието от технически характер е ограничената видимост на водача на
товарния автомобил при движение на заден ход, спрямо пространството зад автомобила.
Подсъдимата е имала техническа възможност да предотврати настъпването на
произшествие и съприкосновението с пешеходката Гюбел, ако при движението си на
заден ход е ползвала помощта на друго лице, за да й оказва помощ при движение
на заден ход.
Ето защо извън всякакво съмнение, с
оглед доказателствената съвкупност е, че допуснатите нарушения на правилата за
движение от страна на подс.Х., са в пряка причинна връзка със съставомерния
резултат-причинената смърт на пострадалата Г. Безспорно е установено също така,
че смъртта на Гюбел настъпила на 28.08.2019г. в МБАЛ-Силистра, е в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с получените от нея травматични
увреждания, вследствие на допуснатото ПТП. Горния извод се извлича от
заключенията на изготвените СМЕ на труп и СМЕ по писмени данни.
ПТП на конкретното място, и при
конкретните климатични условия е било нормално предотвратимо, и причина за
допускането му е единствено неправомерното субективно поведение на подс.Х.,
която е предприела маневра „движение на заден ход“, без да се убеди и осигури
безопасното й извършване.
Съдът намира, че в случая не е налице
причинно-следствена връзка между останалите вменени като обвинение на
подсъдимата нарушения на ЗДвП, и настъпилия вредоносен резултат.
По делото липсват категорични данни,
че при конкретната ситуация са били налице отрицателно въздействащи фактори,
възпрепятстващи подсъдимата да упражнява нужния контрол над автомобила, за да е
налице нарушение на правилата по чл.20, ал.1 от ЗДвП. Наред с това, конкретните
пътни и климатични условия са били изключително благоприятни за да е
необходимо, подсъдимата да избира друга, по-ниска скорост на движение от
установената такава-4,72км/ч, а и не е възникнала никаква непредвидена
опасност, с която подсъдимата е следвало да се съобрази. Изобщо, дължимото
поведение на подсъдимата в случая, не се е определяло от интензитета на
опасността-скоростта на движение, съобразена с количеството на неблагоприятните
фактори по смисъла на ал.1 на чл.20 от ЗДвП, или своевременна реакция за
намаляване или спиране в случай на възникване на непредвидима опасност, по
смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Видно от данните по делото,
пострадалата Г. към инкриминираната дата е била с навършени 68г., и по сведения
на близките й е била изключително жизнена, физически много здрава /страдала е
единствено от високо кръвно налягане/, грижила се е сама за домакинството си.
Освен това тя е работила и във фирмата на подсъдимата, докарвайки си
допълнителни трудови доходи. Въпросния боб също тя сама е отгледала и
приготвила за вършеене. Всичко това дава основание на съда да приеме, че общото
здравословно и физическо състояние на пострадалата Гюбел, не позволява да бъде
причислена към „престарелите хора“, по смисъла на чл.116 ЗДвП.
Предвид на това, съдът счита, че не
следва да се ангажира наказателна отговорност по отношение на подсъдимата за
правилата по чл.20, ал.1 и ал.2 и чл.116 от ЗДвП, поради което и я оправда в
тази част на обвинението.
От субективна страна деянието е
извършено по непредпазливост, при форма на вината несъзнавана непредпазливост
/небрежност/, тъй като подсъдимата не е предвиждала настъпването на
общественоопасните последици, но с оглед конкретните обстоятелства е била
длъжна, и е могла да ги предвиди. Деянието е извършено при изключително
благоприятни пътни и атмосферни условия, като не са били налице никакви
обективни причини, които да оправдаят неправомерното й поведение, т.е. тя
освен, че е имала възможност да предвиди и предотврати престъпния резултат, но
е била длъжна да го стори. Създалата се непредотвратима пътна ситуация, е
изцяло вследствие неправомерното поведение на подс.Х. и проявеното от нея
нехайно отношение към основни правила от движението по пътищата, каквито са
задълженията й свързани с управление за автомобила на заден ход.
Съдът счита, че след деянието подс.Х.
е направила всичко зависещо от нея за оказване помощ на пострадалата Г., и в
конкретния случай са налице основанията за прилагане на привилегирования текст
по чл.343а от НК за намалената отговорност. Оказаната от подсъдимата помощ на
пострадалата се е изразявала в незабавното уведомяване на внучката на
пострадалата, която накарала да се обади на телефон 112, осигуряването и на
други лица за помощ, убеждаването и организирането на свидетелите С. и Е.К. да
транспортират пострадалата с техния автомобил до ЦСМП-Дулово. Според св.Е.К.,
подсъдимата е помагала при качването на пострадалата в автомобила му. Всичко
това мотивира съда да приеме, че подсъдимата е извършвала активни действия,
насочени към преодоляване вредите за здравето на пострадалата, чието състояние
към него момент обективно се е нуждаело от подобни грижи, тъй като тя е била
жива, в съзнание, и помощта на подсъдимата е била единствено възможната в
случая.
При определяне вида и размера на
наказанието на подс.Х., съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства
чистото й съдебно минало, направените самопризнания, изразеното съжаление,
трудовата й ангажираност, наложеното й едно единствено административно наказание
по ЗДвП, определяща я като не рисков водач на МПС.
Като отегчаващо, съдът прие липсата
на бдителност у подсъдимата, извършваща маневра на пътното платно, предполагаща
завишено внимание, предвид особеностите на извършваната операция,
конструктивните особености на автомобила, и конкретния пътен участък намиращ се
в населено място, и предполагащ появата и на други пешеходци освен
пострадалата. Противно на това, подсъдимата е допуснала груби нарушения на
правила за движение по пътищата, като освен това, независимо, че е усетила
преминаването през препятствие, тя не е преустановила движението, а е
предприела и движение напред, при което е последвало допълнително
съприкосновение между автомобила и пострадалата.
При така установените обстоятелства,
съдът индивидуализира наказанието на подс.Х. в размер под средния от
предвидения за това престъпление /до четири години лишаване от свобода/, а
именно: една година и шест месеца лишаване от свобода. Предвид характера на
производството /съкратено съдебно следствие при хипотезата на чл.371, т.2 НПК/,
съдът редуцира така определеното наказание при предпоставките на чл.58а, ал.1 НК с една трета, и определи същото в размер на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода.
Съдът счита, че установените
смекчаващи вината обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни, за
да обосноват приложението на привилегирования текст по чл.55 НК.
Съвкупната преценка на обсъдените до
тук обстоятелства, налагат извода, че поради невисоката степен на обществена
опасност на подсъдимата и характера на деянието, предупредителното и възпиращо
въздействие върху нея, а и върху останалите членове на обществото, с оглед
изискванията на чл.36 НК, би могло да се реализират без нейната принудителна
изолация в местата за лишаване от свобода. Размерът на изпитателния срок, който
в случая е три години, ще е достатъчна гаранция за постигане на необходимия
възпиращ и предупредителен ефект върху подсъдимата, след като за нея съществува
опасността, при бъдещо престъпно поведение да изтърпи и отложеното наказание. Ето
защо, според съда, института на условното осъждане по чл.66, ал.1 НК, в пълна
степен ще удовлетвори изискванията за справедливост, без да се надхвърли
въздействието на наказателната репресия.
При съобразяване разпоредбата на
чл.343г, вр.с чл.37, т.7 НК съдът прие, че подс.Х. следва да бъде осъдена на
лишаване от право да управлява МПС за определен срок, предвид на това, че
именно вследствие на неправомерното й поведение като водач на МПС, допускайки
процесните нарушения на правилата за движение по пътищата, се е стигнало до
съставомерния резултат. Според съда този срок следва да бъде една година.
При този изход на процеса и на
основание чл.189, ал.3 НПК, подс.Х. следва да заплати и направените в хода на
досъдебното производство разноски, възлизащи на 1008.00 лева, в полза на
ОДМВР-Силистра.
На основание чл.309, ал.4 НПК съдът
отмени взетата по отношение на подс.Х. мярка за неотклонение „Подписка“.
Съдът счита, че наложеното на подс.Х.
наказание в този си вид и размер, ще изиграе своята превантивна, възпитателна,
поправителна и възпираща роля.
Водим от тези си съображения съдът
постанови своята присъда.