РЕШЕНИЕ
|
Номер |
|
от
|
16.04.2018г |
Град
|
Мездра |
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренския районен |
съд |
|
граждански
|
състав |
В |
Открито |
заседание на 07.03.2018г
в следния състав: |
|
Председател |
ПЕНКА П.ПЕТРОВА
|
Секретар |
Мария
Ганева |
като разгледа докладваното от |
Съдия
Петрова |
|
гражданско |
дело номер |
1893 |
по описа за |
2017 |
година. |
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
От „ОТП Факторинг
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1000, е постъпила искова молба със
следните искания: І. Да се постанови решение, с което да се установи със силата
на присъдено нещо, че ответницата Г.Г. Спасова, ЕГН **********, дължи на „ОТП
Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1000, район „Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2 /като
правоприемник на „Банка ДСК” ЕАД/ сумата от 9 567.50 лв. – главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 31.10.2008 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 19.03.2011 г. до изплащане на вземането и
сумата от 3 746.58 лева – договорна лихва за периода от 13.07.2009 г. до
18.03.2011 г. включително, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от
28.03.2011 г., съгласно които длъжницата Г.Г. Спасова е осъдена да заплати на
„Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ********* цитираните суми. ІІ. При условията на
евентуалност се иска да бъде осъдена Г.Г. Спасова, ЕГН ********** да заплати на
„ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1000, район „Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков” №
19, етаж 2 /като правоприемник на „Банка ДСК” ЕАД/ сумата от 9 567.50 лв.
– дължима и невърната главница по Договор за кредит за текущо потребление от
31.10.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на настоящата искова молба до изплащане на вземането и сумата от
3 746.58 лева – договорна лихва за периода от 13.07.2009 г. до 18.03.2011
г. включително. ІІІ. Да бъдат присъдени направените от „ОТП Факторинг България”
ЕАД в настоящото производство разноски, в това число юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК в размер на 930 лв., съгласно
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответницата оспорва изцяло предявените искове.
Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК.
По делото са събрани писмени доказателства и е
приложено ч. гр. дело № 11457/2011 г. по описа на Районен съд – София.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната пълнота
намира за установено от фактическа страна следното: От представения Договор за
кредит за текущо потребление от 31.10.2008 г. се установява, че „БАНКА ДСК“ ЕАД
е предоставила на Г.Г. Спасова кредит в размер на 10 000.00 лв. /десет
хиляди лева/, при лихва и други условия, подробно уговорени с договора за
кредит. Ищецът твърди, че „БАНКА ДСК“ ЕАД е изпълнила задълженията си по
договора за кредит, като е предоставила на кредитополучателя сумата в размер на
10 000.00 лв., която сума е усвоена от кредитополучателя на 31.10.2008 г.
по разплащателна сметка № 14023647, посочена в договора. За обезпечение към
договора за кредит между „БАНКА ДСК“ ЕАД от една страна и Г.Г. Спасова от друга
на 31.10.2008 г. е сключен договор за залог върху вземания по трудово
правоотношение. С договора ответницата е приела срок за издължаване на кредита от
96 месеца, считано от датата на усвояване. Уговорена е падежна дата за издължаване на
месечните вноски 08-мо число на месеца. На основание чл. 7 от Договора за
кредит за предоставения кредит кредитополучателят дължи заплащане на лихва,
която се формира от базов лихвен процент за този вид кредит, определян
периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка,
съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма
Престиж Плюс. Към датата на сключване на договора за кредит лихвеният процент
по кредита е общо 9.95 %. Годишният процент на разходите е 10.91 %.
Съгласно т. 19.1 от
Общите условия към договора за кредит при забава на плащането на месечна вноска
от деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница,
се олихвява с договорната лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10
/десет/ процентни пункта. Посочената наказателна надбавка не се прилага, ако
кредитополучателя погаси вноската до седмия ден след падежната дата. Според
т.19.2 от Общите условия при допусната в плащанията на главницата и/или лихва
над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие, като до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред
остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 /десет/ процентни пункта.
Предвид допуснато
неизпълнение по договора за кредит, изразяващо се в неплащане от страна на
кредитополучателя на уговорените месечни погасителни вноски, на 13.07.2009 г.
кредитът е станал предсрочно изискуем съгласно т. 19.2 от Общите условия и
„БАНКА ДСК“ ЕАД е предприела необходимите действия за събиране на вземането си
по съдебен ред. Въз основа на подаденото от „Банка ДСК“ ЕАД заявление за
издаване на Заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, е
образувано ч. гр. дело № 11457/2011 г. по описа на Районен съд – София, 38 с-в.
по посоченото дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от 28.03.2011 г.,
съгласно които ответницата Г.Г. Спасова, е осъдена да заплати на „Банка ДСК“
ЕАД, ЕИК *********, сумата от 9 567.50 лв. – главница по кредита, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 19.03.2011 г. до изплащане на
вземането; сумата от 3 746.58 лв. – договорна лихва за периода от
13.07.2009 г. до 18.03.2011 г. включително, както и направените по частното
гражданско дело съдебно-деловодни разноски в размер на 778.56 лв.
По силата на Договор
за покупко-продажба на вземания /цесия/ 06.03.2012г., сключен между „Банка ДСК“
ЕАД /цедент/ и „ОТП Факторинг България“ ЕООД, ЕИК ********* /понастоящем „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/ е придобило процесното вземане срещу Г.Г. Спасова,
ведно с всичките му привилегии, обезпечения и други принадлежности. Горното се
потвърждава от приложеното в заверено копие към настоящата искова молба на Извлечение
от Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия от 06.03.2012 г. и потвърждение от
„Банка ДСК“ ЕАД до „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за прехвърлянето на вземанията
съгласно Договор за покупко-продажба на вземания от 06.03.2012 г., същият е
влязъл в сила и е произвел своето действие. Въз основа на изрично пълномощно от
„Банка ДСК“ ЕАД, от ищцовото дружество са изпратили от името на цедента
уведомително писмо за цесията на Г.Г. Спасова на адреса, посочен в договора за
кредит. В подкрепа на тези твърдения са представени уведомително писмо за
цесията на Г.Г. Спасова, ведно с обратната разписка за връчването.
Идентификационният код на пратката /отбелязан върху самото уведомление/ съвпада
с този на придружаващата обратна разписка: *PSFABG0017BL1*,
върху която фигурира подписа на ответницата.
В молбата се твърди, че в съответствие с чл. 429 от ГПК, цесионерът, като частен правоприемник на цедента, се ползва от издадения в
полза на „Банка ДСК“ ЕАД изпълнителен лист от 28.03.2011 г., издаден по ч. гр.
дело № 11457/2011 г. по описа на Районен съд – София, 38 с-в. На основание
горепосоченото и въз основа на издадените Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК и Изпълнителен лист от 28.03.2011 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД е
образувало срещу ответницата изпълнително дело № 134/2016 г. по описа на ЧСИ
Мирослав Колев, рег. № 788 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд.
След получаване на поканата за доброволно изпълнение по горецитираното
изпълнително дело е постъпило писмено възражение от ответницата Г.Г. Спасова
срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК от 28.03.2011г. Възражението е изпратено на
заявителя. В срока по чл. 415 ал.1 ГПК цесионерът „ОТП Факторинг България“ ЕАД е предявил
настоящия иск.
При условията на евентуалност, в случай, че се
приеме че не са изпълнени условията и предсрочната изискуемост но целия кредит
не е съобщена на кредитополучателя се иска да бъде осъдена Г.Г. Спасова, ЕГН **********
да заплати на „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София 1000, район „Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков”
№ 19, етаж 2 /като правоприемник на „Банка ДСК” ЕАД/ сумата от 9 567.50
лв. – дължима и невърната главница по Договор за кредит за текущо потребление
от 31.10.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на настоящата искова молба до изплащане на вземането и сумата от
3 746.58 лева – договорна лихва за периода от 13.07.2009 г. до 18.03.2011
г. включително
Ответницата оспорва изцяло предявените искове. В депозираното
на 12.07.2016г възражение по чл.414 ГПК
се излага становище, че задължението по
договора за кредит от 31.10.2008г е погасено по давност.
По делото е назначена и изслушана съдебно икономическа
експертиза. Вещото лице е изготвило своето заключение след извършена насрещна
проверка на първичната документация при ищцовото дружество, досието на договора
за кредит за текущо потребление с
ответница в банка ДСК, счетоводни извлечения по договора и договора за
покупко-продажба на вземания /цесия/ между „Банка ДСК” и ОТП „Факторинг
България” ЕАД. Заключението не се оспорва от страните и се възприема от съда
като обективно и компетентно. Съгласно заключението Г.Г. Спасова е
усвоила целия размер на договорения кредит от 10 000лева. Погасявала
задълженията си по договора за кредит за текущо потребление до 27.01.2010г,
като внесената сума възлиза на сумата от 1494,47лева. С така внесената сума са
погасени такси, договорени лихви, наказателна лихва и 432,50 лева от
главницата. Според вещото лице размерът на дължимата главница е
9 567,50лева, а размерът на договорена лихва е 3753,21лева
По
допустимостта: Извършвайки самостоятелна преценка за
наличието на специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на
иска, с оглед задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът констатира, че са
налице издадена заповед за изпълнение, подадено възражение по чл. 414 ГПК
в двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжницата, указанията на заповедния съд до заявителя и предявена по
реда на чл. 415 ГПК
искова молба, като е спазен и срокът за предявяване на установителния
иск. Предвид обвързаността на установителния иск от издадената заповед за
изпълнение на вземане, основано на представено извлечение от счетоводните книги
на банката, то предметът на делото е обвързан с основанието и предмета на
вземането, заявено пред заповедния съд, каквато идентичност в случая се
установява от заявеното искане.
Исковете са предявени по реда на чл.
415 от ГПК от ищеца в качеството му на цедент, каквато правна възможност
съществува с оглед приетото в т.10б от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
По горните съображения съдът намира
исковете са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема за безспорно, че отпуснатият кредит от 10000 лева е бил усвоен изцяло от кредитополучателя, а договорът е обезпечен със залог върху вземания по трудово правоотношение. От съдебно-счетоводната експертиза се установи, че последното извършено плащане е станало на 27.01.2010г.
Така, към 19.03.2011 г./ датата на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК/ действително са били налице условията по чл. 19, т.2 от ОУ за настъпване на предсрочната изискуемост по кредита, т.к. посочената договореност
предвижда, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Представеното извлечение от счетоводните книги на банката по чл. 417 т.2 от ГПК макар да е документ който установява вземането , не може да се кредитира като документ който да удостовери , че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Такова е и основанието на предявения иск - автоматична предсрочна изискуемост, настъпваща без отправяне на известие от кредитора до длъжника. В случая обаче тези договорености от общите
условия противоречат на приетото
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК. В т.18 от същото ВКС приема, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422,
ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем
при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става
изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката
е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост. Такова обявяване не е направено преди
завеждане на заповедното производство, а и не се твърди да е било сторено.
Подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не може да се
счита за надлежен акт по обявяване на предсрочната изискуемост на длъжницата,
доколкото на същата не се изпраща препис от заявлението, поради което банката
не е упражнила надлежно правото си да направи кредита предсрочно изискуем към
момента на предявяване на иска по смисъла на чл. 422 от ГПК, респективно не са
налице предпоставките за установяване на изискуемост на вземането. Не следва да
се приеме и че изискуемостта е обявена със самата искова молба, доколкото
според тълкувателното решение правото на кредитора следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита, т.е. във всички случаи, за да се приеме, че установителният иск е
основателен в посочената хипотеза, според настоящия съдебен състав изискуемостта
трябва да е обявена преди образуването на заповедното производство. Поради това
настоящият състав намира, че искът, в посочената хипотеза, е лишен от основание
на този етап. В случая не е налице обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
И доколкото кредиторът не е обявил писмено на кредитополучателя, че кредитът
става предсрочно изискуем преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, искът
по чл. 422, ал.1 ГПК, съобразно постановките на цитираното тълкувателно решение
се явява преждевременно предявен и съответно неоснователен. Това тълкуване се
налага и с оглед съдебната практика по
прилагането на закона / Решение
№ 64 от 09.02.2015 г. по гр. д. № 5796/2014 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 175 от 25.02.2016 г. на ВКС по т. д.
№ 2602/2014 г., II т. о., ТК, постановени
по реда на чл. 290 и сл. ГПК/.
В тази връзка следва да бъде разгледан и
евентуално предявения иск по настоящото дело, който е осъдителен. Тука следва да се посочи , че предсрочната
изискуемост на кредита е била обявена с
настоящата искова молба, получена от ответницата, която показва един дълг от нейна страна към ищеца
цесионер. От
представените Договор
за покупко-продажба на вземания от 06.03.2012 г. между „Банка ДСК” ЕАД и „ОТП
Факторинг България” ЕООД.; Извлечение от Приемо-предавателен протокол към
Договора за цесия от 06.03.2012 г. относно процесното вземане, Потвърждение от
„Банка ДСК” ЕАД до „ОТП Факторинг България” ЕООД за прехвърлянето на вземанията
съгласно Договор за покупко-продажба на вземания от 06.03.2012 г., безспорно се
установява редовното прехвърляне на вземанията на „Банка ДСК” ЕАД към настоящия
ищец. Според изискванията на чл. 99, ал.4 от ЗЗД и съобразно приетото с ТР № 142-7 от 11.11.1954 г. на ОСГК на ВС
прехвърлянето на вземане има действие спрямо длъжника от деня, когато
предишният кредитор му съобщи за станалото прехвърляне, като съобщаването
следва да бъде извършено от цедента (стария кредитор). В случая за удостоверяване на извършената
цесия са представени Пълномощно
от „Банка ДСК” ЕАД за уведомяване на длъжниците за прехвърлянето на вземанията
на основание Договор за покупко-продажба на вземания от 22.06.2012
г.;Уведомително писмо и обратна разписка за уведомяване на Г.Г. Спасова за
прехвърлянето на вземането срещу нея на основание Договор за покупко-продажба
на вземания от 06.03.2012 г.. От обратната разписка не става ясно какво е
връчено на ответницата, но съгласно трайната
съдебната практика съобщаването за сключен договор за цесия може да се извърши
и с исковата молба, стига към същата да са приложени съответните документи. В
случая към исковата молба, са приложени както договорът за цесия и уведомление
до длъжника от името на цедента, така и пълномощно за цесионера да извърши уведомяването.
Така изискването на чл. 99, ал.4 от ЗЗД е спазено.
Видно от заключението на вещото лице по
назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза, което като неоспорено от страните по делото се възприема от съда като обективно и компетентно, ответницата има да връща по кредита главница от 9 567,50лева, а размерът на договорена лихва е
3753,21лева.
В настоящото производство следва да се
обсъди и направеното възражение за изтекла погасителна давност. Настоящото
вземане произтича от договор за кредит, разновидност на договора на заем, а за
вземания, произтичащи от договор за заем, се прилага общата петгодишна давност
предвид разпоредбите на чл. 110
и чл. 111 от ЗЗД.
В този смисъл е съдебната практика, постановена по реда на чл. 290 от ГПК
( Решение № 540 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 110/2011 г., IV г. о., ГК). Съобразно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД,
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо – в
т.см. Решение № 261 от
12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. №
От друга страна, според разпоредбата
на чл. 111,
б."в" от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви. В
исковата молба ищецът претендира сумата от 3 746.58 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 13.07.2009
г. до 18.03.2011 г.. Съгласно
правилото на чл. 111,
б."в" във вр. с чл. 114, ал.1 от ЗЗД, тригодишният давностен срок за лихвите започва да тече от деня,
в който вземането е станало изискуемо. Към 21.10.2016 г., когато е депозирана
исковата молба, вземането за тази лихви за периода от 13.07.2009 г. до
18.03.2011г. е погасено по давност,
поради което макар и частично основателен искът в тази му част следва да се
отхвърли като погасен по давност. За
прецизност следва да се посочи, че според вещото лице размерът на договорена
лихва е 3753,21лева, но същата е за целия срок на заема до 31.10.2016г, т.е. за
период различен от исковия - 13.07.2009
г. до 18.03.2011 г..
Съгласно т.12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. С оглед отхвърлянето на установителната претенция на ищеца не
следва да се присъждат разноски.
Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане по
осъдителната претенция, разноски се дължат на страните с оглед уважената част
от иска. Направено е съответно искане, представени са и доказателства за
сторени такива. В случая уважената част е 53% от цената на исковете, поради
което на ищеца следва да се присъди сумата в размер на 485,63 лв. Липсва искане
и доказателства за сторени от ответницата разноски.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ
предявените искове за признаване за установено в отношенията между страните, че Г.Г. Спасова, ЕГН ********** дължи на
„ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1000, район „Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков” №
19, етаж 2 /като правоприемник на „Банка ДСК” ЕАД/ сумата от 9 567.50 лв.
– главница по Договор за кредит за текущо потребление от 31.10.2008 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 19.03.2011 г. до изплащане на
вземането и сумата от 3 746.58 лева – договорна лихва за периода от
13.07.2009 г. до 18.03.2011 г. включително, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
Изпълнителен лист от 28.03.2011 г., съгласно които длъжницата Г.Г. Спасова е
осъдена да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК ********* цитираните суми, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Г.Г.
Спасова, ЕГН **********, да заплати на „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище”,
бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2 /като правоприемник на „Банка ДСК”
ЕАД/ сумата от 7056,29лева – дължима
и невърната главница по Договор за кредит за текущо потребление от 31.10.2008
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2016г. /датата
на подаване на исковата молба/ до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 9 567.50 лв, като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
от 3 746.58 лева, представляващ договорна лихва за периода от 13.07.2009
г. до 18.03.2011 г. включително,
като погасен по давност.
ОСЪЖДА Г.Г. Спасова, ЕГН **********, да заплати на „ОТП
Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1000, район „Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2 /като
правоприемник на „Банка ДСК” ЕАД/ сумата от 485,63 лв, представляваща деловодни разноски съразмерно с уважената
част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред ВрОС, в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: