Р Е
Ш Е Н
И Е
град Ловеч,10.02.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично заседание на двадесет и четвърти януари двехиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МАРИЯ ШОЛЕКОВА
при секретаря : В.К.
и прокурора
като разгледа докладваното от съдията НАХД № 497 по описа на ЛРС за 2011 година и за да се произнесе, съобрази :
Производство по налагане на административно наказание по чл. 78а от НК
С постановление от 04.04.2011 год.по досъдебно производство № 767/2010 год. на РУП-Ловеч Венцислава Кулева – Районен прокурор при Районна прокуратура-Ловеч е направил предложение на основание чл.242 от НПК до Ловешки районен съд да се произнесе с решение по реда на чл.375 от НПК,с което да бъде освободен от наказателна отговорност по чл.78а от НК С.И.В. за престъпление по чл.131,ал.1,т.9,предл.последно и т.12,във връзка с чл.130,ал.1 от НК.
По внесеното постановление е образувано НАХД № 497/2011 год. на Ловешки районен съд.С разпореждане от 06.04.2011 год. е насрочено делото при условията на чл.376 и сл. от НПК.
В съдебно заседание деецът В.,редовно призован се явява лично и с адв.Г.,като дава обяснения по обвинението и твърди,че пострадалият е пресичал бавно,влачел се е и след като му свирнал му казал да побърза го е напсувал.След това е слязъл от буса,ударил е пострадалия 2-3 пъти ,качил се в буса и продължил.Моли съда ако постанови осъдителна присъда да е по-лека,тъй като не го е направил умишлено,а в яда си.Защитникът му излага,че някои подробности от описаната в постановлението фактическа обстановка не се подкрепят от събраните по делото доказателства.Няма спор,че на 10.11.2010 год. около 19,15 часа подзащитният му е управлявал микробус,в който била и приятелката му св.Ц. ***,като пред пътя му бавно се движел пострадалия,пресичайки уличното платно.Твърдяното в постановлението,че обвиняемият се изнервил от поведението на пострадалия,който очевидно бавно пресичал и тази изнервеност го е мотивирала да крещи и псува пострадалия,леко да го блъсне с микробуса и да слезе и да започне да му нанася множество удари не се установява в този вид от доказателствата.Дори съучениците на пострадалият заявяват,че той се е движел изключително бавно по уличното платно,незачитайки правилата за движение,като един от тях е останал с впечатлението,че микробуса го е блъснал съвсем леко,при което пострадалият започнал да псува.Макар и да не възпроизвежда точните думи,този свидетел е чул такива ругатни,чул ги е и подзащитният му,поради което е нормално реакцията му да бъде такава,каквато е последвала-слязъл е от микробуса,изблъскал е пострадалия и му е нанесъл няколко удара в областта на лицето.Св.Ц. също е възприела псувните,изречени от пострадалия и също заявява,че в резултат на тях,обвиняемият се е ядосал и предприел следващите действия.не оспорва вида и характера на телесната повреда,но счита,че тя не може да бъде квалифицирана като причинена по хулигански подбуди,тъй като пострадалият е провокирал обвиняемия да му нанесе удари и е налице личен мотив,който изключва хулиганските подбуди.Счита,че от характера на телесното увреждане не може да се направи и извода,че деянието е извършено с особена жестокост,още повече,че даже от заключението по медицинската експертиза не може да се направи извод колко са били ударите,каква е била тяхната сила и насоченост.Излага,че нанесените от обвиняемия удари са били в резултат на психичното състояние,в което е изпаднал,след като е бил напсуван,ядосан и изнервен.Поради изложеното моли съда да оправдае подзащитния му и тъй като престъплението по чл.130,ал.1 от НК се преследва по тъжба на пострадалия,същият да реализира правата си по друг ред.
Районна прокуратура-Ловеч,редовно призована не изпраща представител.
С постановлението на Районна прокуратура-Луковит е приета за установена следната фактическа обстановка:
Досъдебно производство №767/2010г. по описа на РУП-Ловеч е било образувано срещу С.И.В.,ЕГН:********** за престъпление по чл.131,ал.1,т.9,предл.последно и т.12,във връзка с чл.130,ал.1 от НК.
В хода на проведеното разследване била установена, следната фактическа обстановка:
Пострадалият св.Цветлин М. бил ученик в ХІІ клас на ГЧЕ-Ловеч и живеел в гр.Ловеч с родителите си.
Обвиняемият С.И.В.
***,не работел и не се познавали с пострадалия.
На 10.11.2010 год.около 19,15 часа
пострадалият Цветлин М. се прибирал от училище след последния час,като вървял
пеша по стълбите на Езиковата гимназия към ул.”Н.Петков”.В непосредствена
близост след него вървели ученици от същата гимназия-св.Р.И.,Ю.С. и Б.К..
Когато достигнал кръстовището,образувано от
улиците “Никола Петков “ и “Димитър Пъшков” и започнал да пресича улицата,св.М.
забелязал бял микробус “Мерцедес Вито” с рег.№ОВ 5167 АХ ,който се спускал по
ул.”Н.Петков”,посока към кърстовището.Микробусът управлявал обв.В.,а до него се
возела приятелката му-З.Ц.,също ученичка в ЕГ.Пострадалият пресичал бавно и
шофьорът явно изнервен,започнал да крещи и да го псува.Обвиняемият приближил до
пешеходеца с моторното превозно средство и леко го бутнал,за да се
помести.Пострадалият М. не паднал,а продължил спокойно да пресича уличното
платно.Обвиняемият продължил да вика и псува младежа,след което слязъл от
микробуса,без да изгаси двигателя и тръгнал към пострадалия.настигнал го когато
момчето вече стъпвало на тротоара,блъснал го към стената на една от ъгловите
къщи,след което го хванал за косите и започнал да го удря с юмруци в
главата.Нанесъл и няколко удара с коляно в лицето на момчето,като го държал за
раницата.Според показанията на пострадалия,той получил около 15 удара от
обвиняемия,нанесени с ръце и крака.Боят продължил няколко минути,след което
обвиняемият се качил в микробуса и
продължил пътя си.
Пострадалият,целият разкървавен се отправил в
посока към аптека “Марешки”.Другите ученици-св.И.,С. и К. настигнали Цветлин М.
и го придружили до полицейското управление,където съобщили за случилото се и
дали обяснения,изразявайки възмущението си от поведението на обвиняемия.
Видно от заключението на вещото лицепо съдебно-медицинската експертиза,вследствие нанесените удари на пострадалия са причинени следните увреждания: разкъсноконтузни /охлузни/рани,разположени в областта на лицето,слепоочно и теменно,като раните са били кървящи,без да се нуждаят от хирургичен шев,а само промиване и налагане на стерилна превръзка.Уврежданията са получени в резултат на тъпи травми-от удари с ръце и крака,блъскане в твърда повърхност и не могат да бъдат получени само от един удар.Описаните увреждания обуславят разстройство на здравето,временно и неопасно за живота/ лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК/.
При така описаната фактическа обстановка прокурорът е приел,че обвиняемият С.И.В. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.131, ал.1,т.9,предл.последно и т.12,във връзка с чл.130, ал.1 от НК, като на 10.11.2010г. около 19.15 часа в гр.Ловеч,на кръстовището,образувано от улиците “Никола Петков” и “Димитър Пъшков”,умишлено причинил разстройство на здравето,временно и неопасно за живота,извън случаите на чл.128 и 129 от НК,на Цветлин В.М.,ЕГН:********** ***,като деянието е извършено с особена жестокост и по хулигански подбуди.
Настоящата инстанция приема,че фактическата обстановка,приета в постановлението отговаря на действителното положение и че деецът С.И.В. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.131,ал.1,т.9,предл.последно и т.12,във връзка с чл.130,ал.1 от НК,като на 10.11.2010г. около 19.15 часа в гр.Ловеч,на кръстовището,образувано от улиците “Никола Петков” и “Димитър Пъшков”,умишлено причинил разстройство на здравето,временно и неопасно за живота,извън случаите на чл.128 и 129 от НК,на Цветлин В.М.,ЕГН:********** ***,като деянието е извършено с особена жестокост и по хулигански подбуди.
Безспорно установено по делото е,че на 10.11.2010 год.около 19,15 часа пострадалият М. се е намирал на посоченото в постановлението място,като пресичал на кръстовището между двете улици посока ъгловата къща на ул.”Д.Пъшков”,както и това,че в този момент по ул.”Н.Петков” надолу посока ул.”Д.Пъшков” с бял микробус “Мерцедес” се движел обвиняемият В..Мястото на инцидента се установява от показанията на всички разпитани свидетели,както и от обясненията на обвиняемия,които макар и да не споменават имената на улиците,между които се намира въпросното кръстовище ги описват подробно като местонахождение и това са точно посочените в постановлението улици.От показанията на св.С. и М. се установява,че водачът на микробуса дори леко е бутнал с автомобила св.М..Свидетелите И.,С.,К. са единодушни,че водачът на микробуса е слязъл и е започнал да нанася удари на св.М. по главата.Св.С. заявява,че шофьорът на буса освен,че е удрял св.М. с юмруци,го е блъскал в стената на ъгловата къща,а от показанията на св.К. се установява,че шофьорът на буса е хванал св.М. за раницата и го е удрял по главата.В тази насока са и показанията на самия пострадал. По този начин обв.В. е причинил на пострадалия лека телесна повреда по смисъла на чл.130,ал.1 от НК.Настоящата инстанция счита,че събраните в хода на досъдебното производство и съдебното следствие доказателства по безспорен начин се установява,че обвиняемият е автор на престъплението по чл. 131,ал.1,т.9,пр.последно и т.12,във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК и не приема възражението на адв.Г. за липсата на хулигански подбуди и особена жестокост при извършване на деянието.Непосредствен обект на тези престъпления - престъпления против здравето - са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.От обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние чрез действие – нанасяне на безпричинен побой-множество удари в областта на главата на пострадалия.В тази насока са показанията на пострадалия,св.И.,С. и К..Вследствие на тези видно от заключението по съдебно-медицинските експертизи на пострадалия е било причинено: разкъсноконтузни /охлузни/рани,разположени в областта на лицето,слепоочно и теменно,като от раните е текло кръв,не са били дълбоки и не са се нуждаели от хирургичен шев,а само от промиване и налагане на стерилна превръзка.Раните са резултат на тъпи травми и според вида и разположението си отговарят да са причинени от удари с ръце и крака,блъскане на главата в стена,както е съобщено по делото и не могат да бъдат получени от един удар.Травмите съответстват на такива получени в посочения срок-в рамките на час,за което се съди от описания от лекуващия лекар оток около тях.Така описаните увреждания са причинили временно и неопасно разстройство на здравето.Деянието, извършено от обвиняемия В. е квалифицирано по чл. 131, ал. 1,т.12 във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК,с оглед на това,че е извършено по хулигански подбуди.Доказателства в тази връзка са показанията на пострадалия,както и на останалите свидетели на инцидента-И.,С. и К.,от които е видно,че не е имало повод за инцидента,освен както твърди св.К.,че св.М. е пресичал прекалено бавно.Това обстоятелство обаче не може да се приеме като повод за възникналия инцидент най-вече с оглед задълженията на водачите на МПС,които следва да съобразяват поведението си с това на пешеходците.Не е доказано твърдяното от обвиняемия и адв.Г. обстоятелство,че повод за нанесения побой е това,че пострадалият е напсувал обвиняемия,вследствие на което обв.В. е слязъл от автомобила и е нанесъл няколко/2-3/удара на пострадалия.Свидетелите И.,С. и К.,намиращи се на около 10 метра от пострадалия и обвиняемия не са чули св.М. да отправя каквито и да било обидни реплики по адрес на обвиняемия.Напротив св.Стоянови К.,както и пострадалият твърдят,че обвиняемият е псувал пострадалия.Съдът не кредитира показанията на св.Ц. в частта им,че “момчето” е стояло пред буса и е псувало обвиняемия,тъй като същите са вътрешно противоречиви.Св.Ц. заявява:”Момчето стоеше пред буса и псуваше”,като наред с това заявява:”не мога да кажа какво точно е казал на С.,не се чуваше,но бяха псувни”.Освен вътрешно противоречиви,показанията на тази свидетелка противоречат изцяло на показанията на всички останали свидетели,както относно това дали пострадалият е напсувал обвиняемия,така и относно това дали на последния е нанесен побой.Св.Ц. говори за “бутане” между пострадалия и обвиняемия,докато всички останали свидетели твърдят за множество нанесени удари от обвиняемия на пострадалия.Дори самият обвиняем признава,че е слязъл от микробуса и е ударил пострадалия 2-3 пъти.От свидетелските показания се установява,че пострадалият не е предизвикал по никакъв начин,нито чрез думи,нито чрез действие обвиняемия,нито пък е отвърнал на нанесените му удари.По делото е безспорно установено,че обвиняемият е нанесъл множество удари с ръце и крака в областта на главата на пострадалия на публично място в присъствието и на други хора,като неговите действия представляват непристойно поведение,невъзпитаност и незачитане на установените норми в обществото и правата и интересите на гражданите.От доказателствата по делото не може да се стигне до извода,че обвиняемият е имал личен мотив в поведението си,с оглед обстоятелството,че с пострадалия дори не са се познавали и не са имали предхождащи деянието контакти.Ето защо съдът приема,че телесната повреда е нанесена по хулигански подбуди,като мотивът на обвиняемият не е да увреди пострадалия,а да изрази явно неуважение към обществото чрез посегателство върху пострадалия.Безспорно доказан според настоящата инстанция е и другият квалифициращ деянието елемент-особена жестокост.По своята същност,интензивност и последици,побоят нанесен на пострадалия се различава от обичайните за този вид деяния.Видно от показанията на св.С.,И. ,К. и М.,както и от заключенията по съдебно-медицинските експертизи се касае за нанасяне на множество удари,предимно в областта на главата на пострадалия.Фактът,че побоят е нанесен в тъмната част на деня,на място на което пострадалият е бил сам,без да може да получи помощ,че побоят е бил безпричинен и се е изразил в юмручни удари по главата,блъскане на главата на пострадалия в стена,хващане на пострадалия за раницата и нанасяне на удари с коляно по лицето му,говори за насочена ярост и ожесточение от страна на обвиняемия.Съдът не приема възражението на адв.Г.,че от характера на телесното увреждане не може да се направи извод,че се касае за деяние извършено с особена жестокост,тъй като се касае за няколко контузни рани в областта на лицето и главата,които са получени от няколко удара.За наличието на особена жестокост при извършване на едно деяние не следва да се съди само по резултата от същото,т.е.само по вида на причиненото телесно увреждане,а следва да се изхожда най-вече от поведението на дееца.Особената жестокост се проявява чрез действия,които разкриват хладнокръвие,методичност и абсолютна непричастност към страданията на потърпевшия.В конкретния случай обвиняемият е демонстрирал именно това,като без всякаква причина/просто защото пострадалият се е намирал на пътя му/ е слязъл от микробуса и яростно е започнал да нанася множество удари на пострадалия в главата.За това,че деянието е извършено с особена жестокост свидетелства и друга част от поведението на обвиняемия,а именно заявеното от него самия в с.з.”Момчето се помъчи да ми отвърне,но не можа,тъй като не му дадох възможност.”
Поради изложените съображения съдът приема,че обв.В. е осъществил деянието,за което е предаден на съд,като от събраните в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства безспорно се установява описаната в постановлението на прокурора фактическа обстановка.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при пряк умисъл - съзнавал е обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване. Този извод на съда се подкрепя от всички събрани по делото доказателства.
С постановлението Районна прокуратура-Ловеч правилно е приела,че деецът не е осъждан за престъпление от общ характер,не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ,раздел ІV от НК/реабилитиран е по НАХД№1129/2006 год./,че се касае за престъпление,за което се предвижда наказание лишаване от свобода до три година и от което няма причинени имуществени вреди,поради което са налице условията на чл.78а от НК и деецът следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Съдът като взе предвид фактическите обстоятелства по постановлението на Районна прокуратура-Ловеч,обстоятелствата, при които е извършено престъплението,данните за личността на извършителя,чисто съдебно минало и,че за престъплението е предвидено наказание-до три години лишаване от свобода и че няма причинени от деянието имуществени вреди,подлежащи на възстановяване, прие,че са налице условията на чл.78а от НК по отношение на В..
Извършителят на престъплението към момента на извършване на деянието е бил с постоянно местоживеене,не е осъждан за престъпление от общ характер,не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а,поради което следва да се приеме,че едно административно наказание спрямо него ще действа предупредително и възпиращо и ще се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК.
Съдът,като отчете изложените обстоятелства намира,че С.И.В. следва да бъде признат за виновен в извършване на престъплението по чл.131,ал.1,т.9,предл.последно и т.12,във връзка с чл.130,ал.1 от НК,за което му е повдигнато обвинение и следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание-глоба в размер на 1000,00 лева,в минималния предвиден размер по чл.78а ал.1 от НК,като съобрази данните за личността на дееца и, че ще се постигнат целите на наказанието.
При този изход на процеса деецът В. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР-Ловеч сумата от 120,00 лева разноски по делото.
На основание чл.24,ал.1,т.8 от НПК наказателното производство по досъдебно производство №767/2010 год.по описа на РУП-Ловеч следва да бъде прекратено.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 378,ал.4,т.1 от НПК,във връзка с чл.78а от НК съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА ВИНОВЕН С.И.В. *** ЕГН: **********,в това,че на 10.11.2010г. около 19.15 часа в гр.Ловеч,на кръстовището,образувано от улиците “Никола Петков” и “Димитър Пъшков”,умишлено причинил разстройство на здравето,временно и неопасно за живота,извън случаите на чл.128 и 129 от НК,на Цветлин В.М.,ЕГН:********** ***,като деянието е извършено с особена жестокост и по хулигански подбуди,поради което и на основание чл.78а,във връзка с чл.131,ал.1,т.9,предл.последно и т.12,във връзка с чл.130,ал.1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ.
НАЛАГА НА С.И.В.,с горния адрес,АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ-ГЛОБА в размер на 1000,00/хиляда/лева,която да заплати в полза на държавата,по сметка бюджета на съдебната власт.
ОСЪЖДА С.И.В.,с горния адрес да заплати по сметка на ОД на МВР-Ловеч сумата от 120,00/сто и двадесет/ лева разноски по делото.
ПРЕКРАТЯВА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО по досъдебно производство № 767/2010 год.по описа на РУП-Ловеч.
Препис от решението да се изпрати на Районна прокуратура-Ловеч.
Решението може да се обжалва и протестира в 15 дневен срок от съобщението пред Ловешки окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :