Р Е Ш Е Н И Е
№ 109
гр. Велико Търново, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Четвърти състав, в съдебно заседание на шести април две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАНКА МАТЕВА
при участието на секретаря Д. С.и прокурора от ВТОП Весела Кърчева,
изслуша докладваното от съдия Матева адм.
д. № 620 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 1,
ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Същото е
образувано, след като последно с Определение № 7502/07.10.2021 г. по адм. д. №
2958/2018 г. на АССГ делото е изпратено на настоящия съд по подсъдност.
Предмет
на делото е предявена на 06.12.2017 г. исковата претенция от А.Г.Д. ***, с
настоящ адрес ***, като вложител в „Корпоративна търговска банка“ АД (в
несъстоятелност), наричана по-долу КТБ против Българската народна банка, гр.
София (БНБ) с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
С
исковата молба ищецът претендира от ответника присъждане на обезщетения за
имуществени вреди на ищеца за:
1.
Сумата в
размер на 8 627.96 лева, представляваща лихва за забавено плащане на
гарантирания размер на вложенията му КТБ за периода от 30.06.2014 г., когато е
началният момент, в който БНБ е следвало да извърши констатация за неналичен
депозит и от който е следвало да започнат да текат сроковете за изплащане на
гарантирания размер на депозитите в КТБ, до 04.12.2014 г., когато практически е
започнало изплащането на гарантирания размер на вложенията на ищеца в КТБ; както
и за
2.
сумата от
95 831.58 лева, представляваща разликата между размера на вложенията на
ищеца в същата банка към 20.06.2014 г. и изплатения му гарантиран депозит.
Т.е.
налице са два кумулативно обективно съединени иска, като ищецът основава и
двата си иска срещу БНБ с твърдението за неправомерни действия на същата, нарушаващи
на норми на общностното право с директен ефект и по-конкретно прилагането на
Директива 94/19 ЕО относно схемите за гарантиране на депозити, както и/или
неправомерно бездействие, изразяващо се в неизпълнение на законовите задължения
на централната банка за осъществяване на ефективен банков надзор. Твърди, че
ако централната банка беше изпълнила коректно и навременно задължението си да констатира
неналичен депозит, произтичащо директно от Директива 94/19 ЕО, то гарантираният
размер на влога на ищецът би се изплатил много преди 04.12.2014 г., а ако
централната банка по време на специалния надзор не бе въвела практики, водещи
до влошаване на финансовите резултати на КТБ, то банката не би била във фалит,
с отнет лиценз и в производство по несъстоятелност.
По
изложените мотиви претендира горепосочените суми по обективно съединените
искове и присъждане на направените деловодни разноски, вкл. тези за адвокатски
хонорар.
В съдебно
заседание ищецът и процесуалният му представител не се явяват и не вземат
становище по спора.
Ответникът
– БНБ, гр. София, чрез процесуалните си представители, с отговора на исковата
молба и в представени по делото писмени становища, оспорва предявените искове
по основание и размер. Във връзка с първия иск, преди всичко, оспорва качеството
на БНБ на задължен субект да обяви за неналични депозити в КТБ и в този смисъл качеството
й на субект на задължения по Директива 94/19 ЕО. Твърди, че към 30.06.2014 г.
БНБ не е компетентен орган да издаде акт за неналичност на депозити, тъй като
подобно правомощие не произтича автоматично от надзорните й функции, а е
следвало да се извърши с изрично законово овластяване, което е станало с
измененията на Закона за кредитните институции (ЗКИ), в сила от 14.08.2015 г.
(ДВ. бр. 62/2015 г.). Оспорва и наличието на вреди за ищеца, както и причиняването
им от БНБ, в която лицето няма влог, съответно – БНБ няма парични задължения
към него. Счита, че лицето не може да е претърпяло вреди за лихви от забавено
плащане, поради продължилото начисляване на възнаградителни лихви от ТКБ до отнемане
на лиценза й. Алтернативно, оспорва размера на първия от двата иска, като сочи,
че дори да се приеме, че БНБ е имала задължения да обяви неналичен депозит и
съответно е причинила вреди на вложителите на КТБ, вкл. на ищеца, то това е
станало в периода от 25.07.2014 г. (20 работни дни след 30.06.2014 г., когато е
следвало да се издаде акта на БНБ за неналичност на депозити) до 06.11.2014 г.,
когато БНБ е отнела лиценза на КТБ, издавайки Решение за това № 138/06.11.2014
г., въз основа на което е пристъпено към изплащане на депозитите до гарантирания
размер на влоговете, вкл. и на ищеца.
По отношение
на втория иск БНБ оспорва изцяло основателността и размера му тъй като твърди,
че именно упражнявайки ефективно и навременно надзорните си правомощие БНБ е
отнела лиценза на КТБ, като същата е във висящо производство по
несъстоятелност, в рамките на което по съответния ред вземането на ищеца за
остатъка от депозитите му е включено в Списъка на приетите вземания на
кредиторите от синдиците, като в това производство БНБ не участва, но ищецът
като кредитор по отношение на масата на несъстоятелността продължава да
получава суми от остатъците по влога си над гарантирания. По тези мотиви,
подробно развити и в писмени бележки, претендира отхвърляне на искането и
присъждане на сторените разноски, вкл. и такива за юрисконсултско
възнаграждение.
Участващият
в съдебното производство прокурор от ВТОП изразява становище за частична
основателност на исковата претенция – тази досежно присъждане обезщетение за
имуществени вреди представляващи лихва за забавено плащане на гарантирания
депозит в КТБ, като намира за доказан иска за сумата в размер на 5 733.82
лв., изчислена от вещото лице по СИЕ по делото за периода от 25.07.2014 г. до
06.11.2014 г. В частта за присъждане на обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разликата между пълния размер на вложенията и изплатения
гарантиран депозит изразява становище за неоснователност иска, защото вреда за
ищеца все още не е настъпила, доколкото е налице висящо производство по
несъстоятелност на КТБ и вземането на Д. за този остатък все още не е погасено,
а той е включен в списъка на кредиторите на банката и съществува възможност да
бъде удовлетворено изцяло или частично. В този смисъл е налице друг процесуален
ред за неговото обезщетяване, а именно: в производство по несъстоятелност за
получаване на претендираната сума, което изключва възможността му да търси
обезщетение по ЗОДОВ.
Настоящият
съдебен състав, като взе в предвид изложеното в исковата молба, доводите на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от
фактическа страна:
На 20.06.2014
г. представителите на КТБ внесли в БНБ искане ТБ да бъде поставена под
специален надзор. Искането било мотивирано с предизвикана загуба на доверие,
масова паника сред вложителите и проблеми с ликвидността, което предизвиквало
затруднения в изпълнението на паричните задължения към вложителите. С
последвало писмо от същата дата, КТБ уведомила БНБ, че е преустановила
разплащанията и всички банкови операции.
Във
връзка с депозираното искане, с Решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния
съвет (УС) на БНБ (л. 73 от делото), на основание чл. 115, ал. 1, т. 2 и 3, чл.
116, ал. 1, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от ЗКИ,
КТБ била поставена под специален надзор, поради опасност от
неплатежоспособност, за срок от три месеца. Със същото решение са назначени
квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на КТБ, ограничена е
дейността й, членовете на управителния и надзорния й съвет са отстранени от длъжност,
и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите са лишени от право на
глас. Указано е на квесторите да осигурят пълен анализ и оценка на активите, и
пасивите на банковата група КТБ („КТБ“ АД и ТБ „Виктория“ ЕАД) от независим
външен одитор. В тази връзка е възложена частична проверка на активите на КТБ,
която се отнасяла главно до кредитния и инвестиционния портфейл и имала за цел
да даде оценка за състоянието, и качеството им, както и ограничен анализ на
пасивите на банката. При проверката било установено, че за определена категория
кредитополучатели липсва съществена информация за финансовото им състояние
и/или целевото усвояване на кредита. Установени са съществени индикации за
кредитен риск, като това би могло да доведе до съществени обезценки, размерът
на които не е коментиран от одиторите поради недостатъчна информация. С оглед
на това била възложена пълна оценка на всички активи и пасиви на КТБ.
С Решение
№ 94/1431.07.2014 г. (л. 80 от делото) УС на БНБ е приел Доклад за текущото
състояние на банката, който е бил представен пред БНБ от квесторите на КТБ на
25.07.2014 г. и са дадени задължителни предписания на последните да сключат
допълнителни договори с одиторски фирми за цялостна оценка на активите на КТБ. Самият
одобрен доклад липсва по настоящето дело, но съдържанието му е известно на съда
от други, аналогични като предмет дела, разглеждани от АСВТ, а е и възпроизведено
в последващите решения на УС на БНБ (например в приложенот о поделото следващо
решение № 138 на УС). Този доклад е неокончателен и установява, че към
30.06.2014 г. финансовият резултат на КТБ бил загуба в размер на 65 283 хил.
лева, при реализирана печалба към 31.05.2014 г. на стойност 14 997 хил. лева.
Основен фактор за отчетената загуба за месец юни били начислените през месеца
провизии от обезценка на кредити в размер на 95 907 хил. лв. Към 30.06.2014 г.
сумата на активите на КТБ е 6 896 212 хил. лв. По-съществените промени в
активите на банката основно засягали ликвидните активи - намалявали паричните
средства и паричните наличности, ценните книжа и вземанията от банки.
С Решение
№ 114/16.09.2014 г. (л. 82 от делото) УС на БНБ констатирал, че продължават да
са налице условията и предпоставките, довели до поставяне на КТБ под специален
надзор, тъй като банката продължавала да изпитва остър недостиг на ликвидност
за възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си
към депозантите и други кредитори – задълженията са в размер на общо
6 227 521 хил. лв. към септември 2014 г., поради което действието на
всички мерки, наложени с Решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ - за поставяне
на банката под специален надзор, както и тези по Решение № 82/30.06.2014 г. на
УС на БНБ (на л. 78 от делото) - за намаляване лихвените проценти по депозити,
било продължено до 20.11.2014 г. Със същото решение, на основание чл. 107, ал.
3 от ЗКИ на квесторите на КТБ било указано, най-късно до 20.10.2014 г. да
внесат в БНБ цялостна оценка на активите на КТБ, а до 31.10.2014 г. да
представят в БНБ отчет за капиталовата адекватност на КТБ на база изготвената
пълна оценка на активите, след което на база резултатите от тази оценка, да
бъде взето окончателно решение относно КТБ.
На
20.10.2014 г. квесторите на КТБ внесли в БНБ докладите на одиторските фирми, които
били приети с Решение № 133/21.10.2014 г. на УС на БНБ. Заключението на
одиторските фирми е за необходимост от обезценка на активи в общ размер на
4 222 млн. лева. (л. 86 гръб – 88 от делото).
На
04.11.2014 г. в изпълнение на Решение № 133/21.10.2014 г. на УС на БНБ, квесторите
на КТБ внесли в БНБ финансовите и надзорни отчети на КТБ към 30.09.2014 г., въз
основа на които УС на БНБ установил отрицателна стойност на собствения капитал
на КТБ в размер на минус 3 745 313 хил. лв., определен според Регламент (ЕС) №
575/2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и
инвестиционните посредници, както и че банката не отговаря на капиталовите
изисквания съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 г. (л. 89 от делото)
Така, с Решение
№ 138/06.11.2014 г.1 на основание чл. 36, ал. 2, т. 2, чл. 103, ал. 1, т. 1,
чл. 103, ал. 2, т. 25 и чл. 151, ал. 1, пр. 1 от ЗКИ и чл. 16, т. 15 от ЗБНБ,
БНБ отнела лиценза на КТБ, издаден с Решение на УС на БНБ № 24/21.01.1994
година. Съгласно т. 2 и т. 3 от това решение, на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 6
от Закона за банковата несъстоятелност, следвало да бъдат предприети действия
за подаване на искане до компетентния съд за откриване на производство по
несъстоятелност, както и да бъде уведомен ФГВБ. В решението са описани подробно
фактическите обстоятелства, в хронологичен порядък, довели до отнемане на
лиценза на КТБ, възпроизведени и по горе в настоящето решение като хронология
на дейността на БНБ. (л. 89, гръб - 90 от делото).
Служебната
проверка на съда установи, че с Решение № 664/22.04.2015 г. на Софийски градски
съд по т.д. № 7549/2014 г. е обявена неплатежоспособността на КТБ с начална
дата 06.11.2014 година. В тази част решението е обжалвано от БНБ и е
протестирано от Софийска градска прокуратура и с Решение № 1443/03.07.2015 г. по
т. д. № 2216/2015 г., Софийският апелативен съд е отменено в частта, относно
началната дата на неплатежоспособността, като е определил за начална дата
20.06.2014 г., по съображения, че състоянието на неадекватност на собствения
капитал на КТБ не е настъпило към момента на отразяване на коригираните
стойности в изготвените от квесторите отчети към 30.09.2014 г., а е било факт
преди този момент.
След
уведомяване на ФГВБ за отнетия лиценз на КТБ, Управителният съвет на Фонда с
Решение № 61/18.11.2014 г. определил девет обслужващи банки за изплащане на
гарантираните влогове, както и е разпоредил изплащането да започне на
04.12.2014 година.
Сред
вложителите на банката с влогове към посочената дата е и ищецът по настоящото
дело. По силата на два договора за срочен депозит 4х4 с клауза за
капитализиране на лихвата по депозитната сметка, съответно от 12.01.2011 г. и
от 11.10.2013 г., сключени с „КТБ“ АД (договор № 11567 и № 37642), А.Д. придобил
качеството на вложител в цитираната ТБ. Според условията на договорите,
депозантът се задължава да депозира за съхранение по депозитната сметка сума не
по-малко съответно от 1500 лева, като е предвидено върху внесените сумите по
съответните банкови сметки да се начислява лихва с текущ годишен лихвен процент
в размерите съгласно Скалата за стандартните лихвени проценти, като и по двата
договора е предвидено, че при липса на други указания на падежа банката ще
олихви главницата по всяка депозитна сметка, като я прибави към главницата
(капитализира), като автоматично се продължава действието на вече сключените
договори.
Приетата
по делото СИЕ е установила, че ищеца по настоящето дело има на общ влог по
двата си договора общо в размер на 226 500.00 лв. и начислена сложна лихва от
датата на откриване на влоговете до 30.06.2014 г. в размер на 58 586.92 лв. (л.
143 и сл. От делото)
От
представеното от КТБ удостоверение (л. 124-125 от делото) се установява, че
тези договори са били в сила и към 20 и 30.06.2014 г., като към 30.06.2014 г.
дата салдата по всеки от тях са възлизали съответно на 167 640.55 лева и
117 446.82 лева.
От начислените
лихви (както са посочени от вещото лице в размер на 58 586.92 лв.), по Договор
№11567/12.01.2011 г. са капитализирани 42 175.84 лв., а 465.77 лв. са
некапитализирани. По Договор №37642/11.10.2013 г. са капитализирани 15 881.00
лева и 67.33 лв. са некапитализирани лихви. Вещото лице е отбелязало, че независимо
как ще бъдат наречени, капитализирани или некапитализирани, посочените суми по
своя характер са лихви - възнаграждение, което банката изплаща за използването
на вложените парични средства. В тази връзка е отбелязало, че за периода 30.06.2014 г. -
06.11.2014 г., съгласно приложен по делото отговор от КТБ, са начислени
допълнително лихви в размер на 3 274.57 лв., но същевременно експертът е направен
извода, че в рамките на изплатената сума от общо 196 000.00 лв., посочена в
отговора от КТБ не участва начислената лихва.
Експертизата в последната й част е оспорена
на ответника, който е мотивирал това с противоречието й с декларираното от КТБ,
че в изплатената на Д. сума от 196 000 лева общо се включва и начислената
лихва до 06.11.2014 г., като конкретно за периода от 25.07.2014 г. до
06.11.2014 г. за влога по двата депозита на ищеца в същото удостоверение е
посочено, че са начислени възнаградителни лихви на стойност общо 2 592.50
лева, а тяхната стойност за периода от 30.06.2014 г. до 06.11.2014 г. в възлиза
на 3 274.57 лева общо (л. 124 последната таблица), каквито се изчисленията
и на вещото лице и това противоречи на извода му, че платеното не включва
лихва, особено при твърдение, че от изплатените 196 000 лева главницата е
само 193 937.38 лева. Относно
значението на тази СИЕ съдът ще изложи мотиви по-долу в решението.
Не е
спорно и се установява от представения с ИМ списък на приетите от синдиците
вземания на кредиторите на КТБ, че след плащането на гарантирания депозит от
Фонда, ищецът фигурира в този списък под № 234 с признато вземане в размер на 95 831.58
лева, а видно от удостоверението на л. 124-125 от делото от КТБ е, че от тях
ищецът е получил до 25.03.2021 г. сумата от общо 24 024.24 лева в рамките
на изплатените по частичните сметки за разпределения на наличните суми между
кредиторите с приети вземания.
При така описаната
фактическа обстановка и събраните по делото доказателства съдът прави следните
правни изводи:
Предявените искове са допустими, като първият от тях
е частично основателен, а вторият – изцяло неоснователен по следните мотиви:
На първо място, неоснователни са възраженията за недопустимост,
поради липса на качеството надлежен ответник по исковете на БНБ, тъй като за
същата не е „компетентен орган“ по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от
Директива 94/19/ЕО.
При извършване на съпоставка на приложимото към
спора национално законодателство с приложимото съюзно законодателство към м.
06.2014 г., следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 1, пар. 3, буква i) от
Директива 94/19/ЕО е транспонирана неточно, за което отговорността е на
националния законодател. Неточното транспониране на съюзната разпоредба в националния
закон към м. 06.2014 г. не освобождава от отговорност БНБ в конкретния случай.
Това е така, тъй като в две решения на СЕС по дела С-571/16 и С-501/18 се
приема,че чл. 1, пар. 3, буква i) има директен ефект и представлява правна
норма, целяща предоставяне на права. Признатият директен ефект на посочената
разпоредба освен, че предоставя права на частноправните субекти, налага на
компетентния орган задължение, което е достатъчно точно и безусловно и не
зависи от волята на националния законодател кога и как да го транспонира. Макар
да е вярно твърдението на БНБ, че изрично уреденото й в националното ни
законодателство правомощие за установяване неналичност на депозитите на
кредитна институция й е възложено едва със законодателните изменения на ЗБНБ и
ЗКИ през август 2015 г. (ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.), това
не означава, че тя не е разполагала с него и преди тези изменения. БНБ е
компетентният орган, издаващ лиценз на кредитните институции, респективно той е
компетентният орган, който следи кредитните институции да изпълняват
задълженията си, основна част от които са спрямо вложителите им и техните
депозити. БНБ е и органът, който е натоварен да следи за обективното финансово
състояние на кредитните институции и да отнема издадените лицензи на банките
при наличие на законоустановените предпоставки. При тези предоставени й с
националното законодателство правомощия, е ясно, че БНБ е компетентният орган
по смисъла на чл. 1, параграф 3, буква i) от Директивата. Ето защо не може да
се сподели възражението на ответника, че БНБ не е имала правомощието да издаде
изричен акт, с който да установи неналичност на депозитите в КТБ, тъй като
националният законодател не е предвидил изрично това. Правомощието на БНБ за
издаването на такъв акт произтича от действаща съюзна разпоредба, която макар
да се съдържа в директива, е с директен ефект. В този смисъл отново следва да
са подчертае, че е неоснователно възражението, че БНБ не е имала материална
компетентност да установи неналичност на влоговете и депозитите в КТБ по
смисъла на чл. 1, параграф 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО. Съгласно чл. 2,
ал. 6 ЗБНБ на БНБ е предоставена изключителната компетентност да регулира и
осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната, с оглед
поддържане стабилността на банковата система и защитата интересите на
вложителите, което я определя като компетентен орган по смисъла на чл. 4,
параграф 1, т. 40 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 26.06.2013 г. (официално признат от националното право публичен орган
или структура, която е оправомощена по националното право да упражнява надзор
върху кредитните институциите като част от действащата надзорна система в
съответната държава членка).
С Решение № 73 от 20.06.2014 г. БНБ е направила
обективната констатация, че по нейно виждане КТБ изглежда неспособна за
момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да
изплати депозити и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние
да го направи. Това означава, че депозитите в КТБ са станали „неналични“ по
смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, както и че в срок от
5 работни дни БНБ е следвало да постанови изричен акт за това. Необходимостта
от своевременно издаване на изричен акт е подчертана и в решението на СЕС от 4
октомври 2018 г. по дело С-571/16. Съгласно т. 2 от това решение „Член 1, точка
3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, трябва да се
тълкува в смисъл, че неналичността на депозитите по смисъла на тази разпоредба
трябва да се установи с изричен акт на компетентния национален орган и не може
да бъде извеждана от други актове, като решението на БНБ, с което КТБ е
поставена под специален надзор, нито презумирана въз основа на обстоятелства
като тези в главното производство“. Неизпълнението на това задължение води до
нарушение и на чл. 1 от Протокол 1 към КЗПЧОС, според който всяко физическо или
юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Безспорно
е, че това нарушение е достатъчно съществено, за да ангажира отговорността на
държавата в лицето на БНБ.
Релевантният въпрос в случая е, налице ли е било или
не съществено нарушение на приложимата съюзна норма и както вече се каза
отговорът на този въпрос е положителен. С решението си по дело С-501/18, т. 97
от него СЕС приема, че фактът, че не е установена неналичността на депозитите
по смисъла на чл. 1, параграф 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, може да
представлява достатъчно съществено нарушение на ПЕС и да позволи ангажирането
на отговорността на държава членка за нарушение на правото на Съюза.
Неоснователно е възражението на БНБ, че Д. не бил
доказал настъпването на вреда, вкл. защото КТБ продължила да начислява лихви по
депозитите. Не се спори, че Д. е имал парично вземане в гарантиран размер за
неналичния си депозит, което му е изплатено, но чиято изискуемост е зависела от
решението на БНБ за установяване неналичността на депозитите в КТБ. След като
БНБ се е забавила да установи неналичността на депозитите в КТБ, е забавила
възникването на изискуемостта на вземанията на вложителите в КТБ за
гарантирания им размер. Обезщетяването на забавено парично изпълнение е чрез
изплащане на законната лихва за срока на забавата. На основание договора за
платежни услуги, ищецът е имал притежание върху движими вещи – парични
средства, правото на собственост върху които не е можел да упражнява, именно
поради бездействието на БНБ да защити това негово притежание, като издаде акт
по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19, с който да даде старт на
компенсационния механизъм по чл. 10 от Директивата. Единствено и достатъчно
условие за изпадане на БНБ, респ. на ФГВБ в забава по отношение на вложителите
е изтичането на императивния 5 дневен срок по член 1, точка 3, подточка i) от
Директива 94/19, а в случая това условие е настъпило безспорно. Имуществената
вреда представлява накърняване имуществото на правния субект, като е налице
отрицателно въздействие, намаляване на неговата себестойност. Може да се
изразява в едно намаление на настоящото имуществено състояние на правния
субект, какъвто е и настоящия случай. Вследствие на вредоносното събитие той
обеднява, претърпява една загуба. Този накърнен имуществен интерес, тази
разлика съставлява претърпяната от него имуществена вреда (чл. 82 ЗЗД).
По същите съображения се преценява като
неоснователно и възражението на ответника за липсата на причинно-следствена
връзка между забавата и поведението на БНБ. Преки са вредите, които са нормално
настъпваща и обусловена последица от незаконосъобразния акт, т.е. които са
адекватно следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са
настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В случая такива
имуществени вреди пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната
дейност са налице. Приложимият ред за искове за обезщетяване на вреди,
причинени на граждани или юридически лица от нарушения на правото на ЕС следва
да се разглеждат по реда на АПК, чл.2в ЗОДОВ. По отношение на процесуалното
изискване на чл. 204, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за предварителна отмяна на
акта, от който се претендират вреди, обоснован е направения от съда извод, че
от т. 143 и т. 146 от решението на СЕС по дело С-571/16 следва, че макар само
по себе си това изискване да не противоречи на принципа на ефективност, такова
задължение може да затрудни прекомерно получаването на обезщетение за вредите,
причинени от нарушение на правото на Съюза, ако на практика няма възможност за
такава отмяна.
Предвид изложеното, съдът намира, че е доказано
настъпването на имуществени вреди за Д., причинени му от нарушение на ПЕС от
БНБ, както и наличието на причинно-следствена връзка между допуснатото
нарушение и претърпените от него вреди.
По отношение размера на обезщетението съдът приема,
че съгласно чл. 86 от ЗЗД същият следва да бъде съизмерим със законната лихва
от деня на забавата. Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено
изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В
случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в
срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение
кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата – чл. 86 от ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се
изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази
лихва.
По отношение на периода, за който обезщетението се
дължи, съдът счита, че това е периодът от 26.07.2014 г. до 05.11 2014 г. В тази
връзка следва да се посочи, че е неоснователна претенцията на Д. за присъждане
на обезщетение извън този период и конкретно за периода от 30.06.2014 г. до 25.07.2014
г. и след 06.11.2014 г. Тук е мястото да се посочи относно началната дата на
периода, че срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, буква i от Директива 94/19,
в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността
на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под
надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент БНБ е в нарушение на
посочената разпоредба, но постановяването на акт, с който се установява
неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на тяхното
изплащане, а се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити,
съответно започва да тече срокът за изплащане. По арг. чл. 23, ал. 5 ЗГВБ, при
вземане на дължимото се решение по чл. 1, §3 i) в петдневния срок – т.е.
най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на
депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г., ищецът
започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита.
Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г.,
когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл.
10 от Директива 94/19. От тази дата включително БНБ вече не осъществява
незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на
изплащане на депозита на ищеца липсва основание за обезщетение. Поради това и периодът, за който се дължи обезщетение се
определя както се посочи по-горе от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г.
Размерът на законната лихва върху 196 000 лева
за този период от време възлиза на 5 624.60 лева (изчислена от съда при използване на калкулатор за
това, тъй като вещото лице изчислява лихвата за два дни повече, като вкл. и
25.06. и 06.11.2014 г., както е било посочено в молбата на БНБ за назначаване
на СИЕ ). Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да
доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Това
принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към
КТБ е начислявана договорна лихва (в какъвто смисъл е възражението на БНБ), но
размерът на платената част от нея от Фонда за гарантиране на влоговете би могъл
и следва да влияе върху размер на претенцията в настоящия процес. В хода на
процеса както се каза е формирано изрично възражение от БНБ, че до датата на
изплащане на гарантирания размер на влоговете, КТБ е начислявала договорна
лихва върху процесния депозит, както и че в размера изплатен на касатора, е
включена както главница, така и договорна лихва за периода до 06.11.2014 г.
Посочените данни са вписани в представено по делото удостоверение, издадено от
синдиците на „КТБ“ АД (в несъстоятелност), което само по себе си не е оспорено
от ищеца като официален документ. Ето защо съдът не кредитира приетата по
делото СИЕ в тази й част, която прави обратната констатация, която е и оспорена
от ответника и намира че вещото лице необосновано отрича включването на суми за
лихви. Съдът намира, че СИЕ в тази част е първо вътрешно противоречива, тъй
като сама отчита същите лихви, а противоречи и с удостоверението на КТБ със
съдържащите се в него данните за изплатеното Фонда, което възлиза на
196 000 лева. След като самото вещо лице, сочи че към 06.11.2014 г. по
двата влога на ищеца са начислени лихви, то стойността на същите за периода от
26.07.2014 г. до 06.11.2014 г. следва да се приспадне от законната лихва върху
сумата от 196 000 лева, която както се каза възлиза на 5 624.60 лева,
защото обратното би довело до дублиране на лихвите. След като размерът на
законната лихва за периода 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. е 5 624.60 лв., а начислената
и изплатена договорна лихва за същия период е в размер на 2 592.50 лева, реално
претърпяната от ищеца вреда по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ е в размер на 5 624.60
лева – 2 592.50 лева = 3 032.10 лева или основателна е
претенцията по първия иск до тази сума.
Или в заключение по отношение на първия иск: Налице
извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в
невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в КТБ в
императивния срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект
разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 30 май 1994 г., относно схемите за гарантиране на
депозити. За извършеното нарушение на правото на ЕС, БНБ дължи обезщетение само
за периода на забава– от момента, в който реално ищецът е трябвало да има
достъп до депозита си, до момента, в който нарушението е преустановено, а
именно за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. За този период безспорно е
налице и причинно-следствена връзка между извършеното от БНБ нарушение и
претърпените вреди. Съответно реално претърпяната от ищеца вреда е само
разликата между законната лихва за периода този период и начислената и
изплатена за същия период договорна лихва по депозита на ищеца, поради което е
наложително първият от двата иска да се уважи до размер на 3 032.10 лева от
претендираните общо 8 627.96 лева. В останалата си част този иск е
неоснователен.
По отношение на втория иск – съдът намира същия за
допустим, но неоснователен изцяло.
По същество с него се претендира обезщетение за
вреди, причинени от невъзможността на ищеца да получи от КТБ депозираните си в
тази банка парични средства в цялост (над гарантирания и платен от Фонда
размер), като се твърди, че тази невъзможност е произтекла от обстоятелството, че
поради действия или бездействия на БНБ банката е неплатежоспособна, поради
което именно й е отнет лиценза и е открито производство по несъстоятелност на
банката.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Но отговорността не се презюмира от закона, затова в
тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки
за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразно действие или бездействие
на административен орган по повод изпълнение на административна дейност,
настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие
и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав, не може
да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.
Преди всичко следва да се посочи, че в ИМ не сочат
конкретни действия или бездействия на БНБ, първите от които да са били дължими,
а вторите да противоречат на закона или друг акт, за да се прецени значението
им и основателността им изобщо. По същественото е обаче, че според съда
генерално такива действия/бездействия, което да се обосноват подобна връзка
между настъпилата неплатежоспособност на КТБ и твърдяното в исковата молба
незаконосъобразно действие или бездействие на ответника от една страна и вреда
за ищеца като кредитор, от друга, изобщо не съществуват. Това е така, защото дори
и БНБ да не е извършвала ефективен банков надзор, то не лошият надзор или
липсата на банков надзор са причина за неплатежоспособността на КТБ, която е
довела до невъзможност за ищеца да се ползва от вложенията си в пълен размер.
Всъщност сама по себе си несъстоятелността на КТБ не уврежда автоматично
кредиторите й, а подобен извод е невъзможен преди да приключи тази
несъстоятелност. Наред с това, от страна на ищеца не е доказано наличието на
претърпени имуществени вреди от самата несъстоятелност, тъй като и понастоящем е
налице прието вземане на ищеца от КТБ в размера на остатъка от депозита му над
изплатения му гарантиран размер, по което вземане се извършват плащания, като
само до 25.03.2021 г. те възлизат на 24 024.24 лева. Поради изплащането на
това вземане по специалния ред на ЗБН в производство по несъстоятелност на
банката, ищецът не разполага със средствата си към настоящия момент, но това не
означава, че с размера на неговото вземане за него е настъпила вреда от вида на
претендираната. Всъщност преди приключване на несъстоятелност на КТБ извод за
това претърпени ли са вреди изобщо не може да бъде направен, защото по делото
не е спорно, че вземането на ищеца от КТБ в размера на остатъка от депозита му
над изплатения му гарантиран размер е прието и се извършва плащане регулярно. От
представеното по делото с отговора на ИМ Извлечение от списъка на кредиторите с
приети вземания, публикуван в Търговския регистър, е видно, че ищецът е включен
в списъка на кредиторите по чл. 94, ал. 1, т. 4 от Закона за банковата
несъстоятелност в приложимата към производството по несъстоятелност на КТБ
редакция от 2011 г. с вземане в размер на 95 831.58 лева. Доказано е, че на
същия са изплащани суми в размер на съответно – 10 830.38 лева с първата
частична сметка за разпределение на наличните суми (на 05.06.2019 г.),
8 299.47 лева с втората частична сметка (на 06.10.2020 г. и 4 894.39
лева с четвъртата частична сметка (на 24.01.2022 г. като сумата не е изтеглена от
лицето). Тоест в хода на настоящето производство на ищеца са платени общо 24 024.24
лева междувременно, като несъстоятелността и осребряването не е приключило. А начинът
на удовлетворяване на кредиторите в производство по несъстоятелност на банка е
законово регламентиран и в него ответникът по настоящето дело изобщо не
участва, поради което БНБ не би могла да отговаря колко от вземането на
кредиторите на банката ще бъде изплатено и кога. БНБ не може да взема решение
кога и как да бъдат изплатени средствата на Д..
При това положение за Д. необосновано претендира
обезщетение за имуществени вреди, тъй като първо, е очевидно, че остатъкът над гарантирания
депозит на лицето продължава да се изплаща и понастоящем дори не е възможно претенцията
му да възлиза на първоначално приетата сума на кредитора. Ето защо предявената
от него искова претенция се явява неоснователна и недоказана за ангажиране на
предвидената в закона отговорност за вреди.
Тук е мястото да се посочи, че тези изводи на
почиват и на мотивите по решението от 25.03.2021 г. по дело С-501/2018 на СЕС,
съгласно което „Член 7, параграф 6 от Директива 94/19/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на
депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 11 март 2009 година, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него
право на вложителя да получи компенсация обхваща единствено изплащането от
схемата за гарантиране на депозитите на неналичните депозити на този вложител
до размера, определен в член 7, параграф 1а от тази директива, изменена с
Директива 2009/14, след като компетентният национален орган установи неналичността
на държаните от съответната кредитна институция депозити в съответствие с член 1,
точка 3, подточка i) от посочената директива, изменена с Директива 2009/14,
поради което член 7, параграф 6 от същата директива, изменена с Директива
2009/14, не дава основание да се счита, че посоченият вложител има право на
обезщетение за вредата, причинена поради забавеното изплащане на гарантирания
размер на всички негови депозити или поради недостатъчния надзор от страна на
националните компетентни органи над кредитната институция, чиито депозити са
станали неналични.“.
Следователно, вземайки предвид решението на СЕС по
дело С-501/18 и разпоредбата на чл. 8 ал. 3 от ЗОДОВ, според която когато закон
или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага,
съдът намира за неоснователен иска на Д. срещу БНБ, с който се претендира
обезщетение за имуществена вреда за сумата от 95 831.58 лева,
представляваща разлика между размера на вложенията на ищец в КТБ и изплатения му
гарантиран депозит, причинена от неправомерни действия, нарушаващи приложими с
директен ефект норми на Общностното право и неправомерно бездействие,
изразяващо се в неупражняване на ефективен и ефикасен банков надзор, вменен по
силата на чл. 2, ал. 6 от Закона за Българска народна банка.
В този смисъл е Решение № 295/13.01.2022 г. по адм
д. № 8755/2019 г. на ВАС по аналогичен иск.
С оглед на горното, вторият от предявените искове като
неоснователен следва да се отхвърли изцяло.
По отношение на разноските за настоящето дело.
Ищецът по делото е предявил претенция за разноски по
делото – деловодни и платено адвокатско възнаграждение. По делото е платена държавна
в размер на 20 лева за двата кумулативно обективно съединени искове (2х10 лева),
но липсват доказателства за плащане на хонорар на адвоката.
Ответникът по делото претендира присъждане на
разноски, вкл. такива за юк възнаграждение. От тази страна реално са направени
разноски за СИЕ, като е внесен депозит в размер на 300 лева.
Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса.
В случая единият от двата иска е уважен частично, а
втория – отхвърлен изцяло, поради което ответникът следва да плати на ищеца
само едната ДТ в размер на 10 лева - за първия иск (частично уважения).
Вярно е, че съдът осъжда ответника да заплати на
ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска, но по настоящето дело няма доказателства за платен
хонорар за адвокат на Д. (приложено е само пълномощно за последния, поради което
разноски за адвокатски хонорар не се присъждат на ищеца.
Предвид изричната нормативна уредба в ЗОДОВ към
датата на завеждане на процесната исковата молба (която е от края на 2017 г.),
на ответника не се следва присъждане на разноски за юк възнаграждение. В чл.
10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ (в приложимата редакция преди изменението ДВ бр. 94
от 2019 г.) се съдържат изрични разпоредби за разноските в производствата по
този закон, като е направено категорично и ясно разграничение между разноски по
делото, държавна такса и възнаграждения. Тази изрична законова регламентация на
отговорността за разноски изключва приложимостта на чл. 143, ал. 3 от АПК и чл.
78, ал. 3от ГПК.
Съгласно чл. 10, ал. 2, пр. първо ЗОДОВ: „Ако искът
бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по
производството.“ В настоящето дело е отхвърлен изцяло само втория иск. Но така
или иначе, по отношение на претенцията на ответника, законодателното
разграничение на отговорността за разноски на ищеца и ответника в процеса е
ясно, а практиката на ВАС – непротиворечива. При отхвърляне на иска, в обхвата
на дължимите от ищеца разноски са включени само разноските по производството. Понятието
„разноски по производството” включва разноски, извършени от страната, във
връзка с определени процесуални действия - депозит за призоваване на свидетел,
възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед. Възнаграждението
за (един) адвокат/юрисконсулт представлява платеното възнаграждение на
ползвания от страната адвокат, но това възнаграждение законодателят не е
възложил в тежест на ищеца, чиито иск, предявен по специалния закон ЗОДОВ, е
изцяло отхвърлен. Липсата на изрична разпоредба в чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ за
дължимост на възнаграждение за един адвокат/юрисконсулт, както законодателят е
процедирал при формулирането на нормата на ал. 3 на текста, ясно установява волята
му - дължими от ищеца да бъдат само направените от съда и страните „разноски по
производството“, но не и възнаграждението за един адвокат/юк.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ (нова – ДВ, бр.
94 от 2019 г.), според която ищецът дължи на ответника възнаграждението за един
адвокат, ако е имал такъв, се прилага единствено за дела, по които исковите
молби са заведени след приемането на разпоредбата. Законодателните промени в
чл. 10 от ЗОДОВ действат занапред, на основание § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ
и не касаят настоящето дело.
С оглед на горното в хипотеза като настоящата,
ответникът има право само на направените по производството разноски за СИЕ (и
то съразмерно на отхвърлената част от исковете), но не и на възнаграждение за
един адвокат/юрисконсулт. Това прави искането на ответника за присъждане на
направените по делото разноски, представляващи юк възнаграждение неоснователно.
Както се каза, ответникът е направил разноски като е внесъл депозит на СИЕ в
размер на 300 лева. Ето защо на същия се следват само претендираните разноски
за тази експертиза, като съразмерно на отхвърлената част от иска тази претенция
е основателна в размер до 291 лева.
Тъй като никоя от страните не е направила искане за
компенсация, а съдът не прави такава служебно, разноските се присъждат на всяка
от страните по отделно.
|
|
Водим от горното, Великотърновският административен
съд, Четвърти състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА БНБ, гр. София, с ЕИК Ю *********, да плати на А.Г.Д.
***, с ЕГН **********, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 3 032.10
лева (три хиляди и тридесет и два лева и десет стотинки), претърпени в периода
от 26.07.2014 г. – 05.11.2014 г., в резултат на извършено от БНБ нарушение на
правото на ЕС, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на
депозитите в „Корпоративна търговска банка“ АД в императивния срок от 20
работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3,
буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май
1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, изм. с Директива 2009/14/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. и ОТХВЪРЛЯ този иск
в останалата му част.
ОТХВЪРЛЯ в цялост иска на А.Г.Д. *** срещу БНБ за плащане на
обезщетение на имуществени вреди в размер на сумата от 95 831.58 лева,
представляваща разликата между размера на вложенията на ищеца в „Корпоративна
търговска банка“ АД към 20.06.2014 г. и изплатения му гарантиран депозит.
ОСЪЖДА БНБ, гр. София, с ЕИК Ю *********, да заплати на А.Г.Д.
***, с ЕГН **********, сума в размер на 10 (десет) лева деловодни разноски по
делото.
ОСЪЖДА А.Г.Д. ***, с ЕГН **********, да заплати на БНБ, гр.
София с ЕИК Ю *********, сумата от 291 (двеста деветдесет и един) лева
деловодни разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване и протест в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: