О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
София, 21.01.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 7 състав, в закрито
съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ : Гергана Христова - Коюмджиева
като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 3195
по описа на съда за 2017 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** (като правоприемник-цесионер на „Б.ДСК” ЕАД-цедент), срещу Г.Д.М., ЕГН **********, иск за признаване за установено по отношение на ответницата, че последния
дължи на ищеца сумата от
за следните суми: 111
059,03 лева - главница по кредита, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2012 г. до изплащане на
вземането; сумата от 7873,56
лева
- договорна лихва за периода от 25.11.2008 г. до 12.02.2009 г. включително
дължими по договор договора за ипотечен кредит от 20.12.2007 г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ № 8994/2009 г. по описа на
Районен съд - гр. София, ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното плащане на задължението, направените по
настоящото дело разноски и юрисконсултско възнаграждение. Претендира се
присъждане на направените разноски в заповедното производство.
При условия на евентуалност, в
случай, че установителния иск бъде отхвърлен,
е предявен осъдителен иск срещу ответника Г.Д.М., ЕГН **********, да
заплати на “О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** (като правоприемник-цесионер на „Б.ДСК” ЕАД - цедент), следните суми, произтичащи от
неизпълнение на договор за ипотечен кредит от 20.12.2007 г.: 111 059,03 лева - главница по
кредита, състояща се от падежирали и изискуеми вноски по главница, съгласно
погасителния план за периода до 05.12.2016 г. и непадежирали вноски по
главница, съгласно погасителния план до крайния падеж на договора, чиято
изискуемост е обявена с исковата молба; законната лихва върху главницата,
считано от 05.12.2016 г. до изплащане на вземането; сумата от 30 090,80 лева - договорна
лихва за периода от 05.12.2013 г. до 05.12.2016 г. включително. Претендира се присъждане
направените разноски.
Исковата молба с вх.№8025933 /
08.12.2016г. на “О.Ф.Б.” ЕАД е
депозирана в Софийски районен съд, като с Определение постановено на
15.12.2016г. по образуваното гр.д.
№72086 / 2016г. по описа на СРС, I ГО, 26
състав е прекратено, поради цената на иска за главница от 111 059,03лв.,
като делото е изпратено по подсъдност на СГС.
В исковата молба се твърди, че с Договор за ипотечен
кредит за текущо потребление от 20.12.2007 г. „Б.ДСК” ЕАД е предоставила на ответника М. кредит в размер на 112 000 лв.,
при лихва и други условия, подробно уговорени с договора за кредит. Съгласно
чл.8 от Б.ДСК” ЕАД е изпълнила задълженията си по договора за кредит, като е
предоставила на кредитополучателя сумата в размер на 112 000 лева. Сумата е
усвоена еднократно както следва:Сума в от 73 204 лв. за окончателно погасяване
на ипотечен кредит, а остатъка в размер на 38 796 лева, която сума е усвоена от
кредитополучателя чрез разплащателна сметка № 14956429. По силата на чл.2 от
договора за кредит, срокът за издължаване на кредита е 240 месеца, считано от
датата на усвояване. Съгласно чл.8 от договора вземанията по договора се
обезпечават с ипотека върху недвижим имот, собственост на трето задължено лице -
Лина Георгиева Маринова. Твърди се, че в изпълнение на това на 20.12.2007 год.,
била учредена договорна ипотека съгласно нотариален акт №78, том II,
рег.№10223, дело №261/2007 год., от регистъра на Нотариус Е. З., рег.№432 в НК,
вписан в СВ-АП-град София, под. вх. №103724, Акт №152, том ХСП, стр.716580/07.
В Нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека
са инкорпорирани всички основни елементи на облигационното правоотношение, а
именно: размер на отпуснатата сума, лихвени условия, краен срок за погасяване,
условията за настъпване на предсрочната Предвид
настъпилото неизпълнение по договора за кредит, изразяващо се в неиздължаване
от страна на кредитополучателя на уговорените месечни погасителни вноски, на
25.11.2008 г. кредитът е станал предсрочно изискуем съгласно т. т. 20.2 от
раздел VII от Общите условия и „Б.ДСК” ЕАД е предприела необходимите действия
за събиране на вземането си по съдебен ред. Въз основа на
подаденото от „Б.ДСК” ЕАД заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, е образувано ч. гр. дело № 8994/2009 г.
по описа на СРС. По посоченото дело била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист
от 10.03.2009 г.
Твърди
се, че по силата на Договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 22.11.2012 г., сключен между “Б.ДСК“
ЕАД (Цедент) и “О.Ф.Б.” ЕООД, ЕИК ********(Цесионер), “О.Ф.Б.” ЕАД е придобило
процесното вземане срещу кредитополучателя Г.
Д. М., ведно с всичките му
привилегии, обезпечения и други принадлежности.
Ищецът оспорва, че възражението от длъжника Г. М. по
ч. гр. д. № 8994/2009 г. по описа на СРС е редовно подадено. Сочи, че същото
макар и депозирано в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, не е редовно,
като излага аргументи.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът Г.Д.М. е депозирал отговор, в който оспорва предявения иск като неоснователен. Ответникът
оспорва
дължимостта към кредитора, като главница по Договор за ипотечен кредит от
20.12.2007г., сключен между него и „Б.ДСК" ЕАД, за сума над 34 821.92
лева. Твърди, че в периода между
издаване на изпълнителния лист на 10.03.2009г. по ч.гр.д. № 8994/ 2009г. на
СРС, I ГО, 26
състав и предявяване на исковата молба по реда на чл.422 ГПК, е налице
погасяване на разликата над посочената сума до претендираната 111 059.03 лева.
Твърди, че плащането се потвърждава и от отбелязването върху приложения изпълнителен
лист, както и от описа на прехвърляните вземания към приложения договор за
цесия от 22.11.2012г., съгласно които документи ищецът е запознат и приел
размера на дължимата от мен като главница сума по договора за ипотечен кредит.
Ответника оспорва дължимостта и на договорна лихва за периода от
25.11.2008г. до 12.02.2009г. по Договор за ипотечен кредит от 20.12.2007г.
сключен между мен и „Б.ДСК" ЕАД, на сума над 3 370.00 лева до
претендираната 7 873.56 лева. Твърди , че съгласно точка 20.2 от общите условия
към договора за ипотечен кредит за периода от настъпване на предсрочна
изискуемост до предявяване на молба за събиране на кредита главницата се
олихвява с договорения лихвен процент 4.19 % и наказателна надбавка от 10
процентни пункта.
С определение от о.с.з. 04.12.2018 г., постановено по
настоящето гр.д.№ 3195 /2017 г. по описа на СГС, I ГО, 7 с-в, съдът е приключил съдебното дирене и е дал ход
на устните състезания, като е постановил също така, че ще се произнесе с
решение в срок.
В срока за
постановяване на решение по същество, обаче, съдът констатира, че предявения с
исковата молба специален установителен иск е недопустим. Аргументите в подкрепа
на това становище се изразяват в следното:
С оглед обстоятелствената част и петитума на исковата
молба, съдът намира, че в рамките на процеса са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. с чл. 415, ал.1 ГПК
вр. с чл. 430, ал.1 ТЗ, чл.99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, имащи за предмет сумите по
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК от 10.03.2009 г.
постановена по ч.гр.д.№ № 8994/2009 г. по описа на СРС, I ГО, 26 състав.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ №
8994/2009 г. по описа на
СРС, I ГО, 26 състав, по заявление от 16.02.2009г., подадено от "Б.ДСК" ЕАД, срещу Г.Д.М. ЕГН *********, е издадена
на10.03.2009г. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист
за следните суми: 111 059,03 лева - главница по
кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.02.2009 г.
до изплащане на вземането; сумата от 7873,56 лева - договорна лихва за периода от
25.11.2008 г. до 12.02.2009 г., 2378.65 лв. разноски за държавна такса и 1633.33 лева –
възнаграждение на юрисконсулт. Посочено е, че вземането произтича от договор за
ипотечен кредит от 20.12.2007г.
Установява се, че по молба вх.№02520/11.05.2009г. на „Б.ДСК"
ЕАД, въз основа на изпълнителния
лист издаден по ч.гр.д.№ № 8994/2009 г. по описа на СРС, I ГО, 26 с-в,
срещу ответника Г.М., било образувано изп. дело № 274 / 2009 г. и изп. дело № 20098380400274 по описа на ЧСИ Г. Д.с per. № 781 на КЧСИ, с район на
действие Софийски градски съд. По заповедното производство е представен препис от Поканата за доброволно
изпълнение с изх. № 03650/11.05.2009 г. по изп. дело № 20098380400274 , с приложената към нея заповед за
незабавно изпълнение по ч. гр. дело № 8994/2009 г. по описа на СРС, която видно
от оформената разписка, същата е връчена
на длъжника Г. М. на 13.05.2009 г., чрез
Л.М.- майка на задълженото лице, със задължение да я предаде. В законовия
двуседмичен срок по чл.414, ал.2 ГПК, от 13.05.2009г. до 28.05.2009г., длъжникът
М. не е депозирал възражение, нито е оспорил вземането, поради което издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, съгласно чл.416 ГПК е влязла в сила.
С молба от 09.01.2014г. “О.Ф.Б.” ЕАД
депозирана по изп. дело № 20098380400274 на ЧСИ Г. Д.,
съдебния изпълнител е уведомен за Договор за покупко-продажба на
вземания (цесия) от 22.11.2012 г., сключен между “Б.ДСК“ ЕАД (Цедент) и “О.Ф.Б.”
ЕООД, ЕИК ********(Цесионер), като е сезиран с искане да конституира
дружеството цесионер, като взискател. С молба вх.№ 23295/18.12.2015г.,
новоконстуирания взискател “О.Ф.Б.” ,
поради настъпили предпоставки по чл.433, ал.1, т.8 ГПК по изп.д.№274/2009г.
поискал връщане на изпълнителния лист, с оглед настъпилото основание за прекратяване
на изпълнителното дело./л.32 от приложеното гр.д. №72086 / 2016г. на СРС/
По молба вх.№23643/
29.12.2015г. от “О.Ф.Б.” ЕАД, като взискател, въз основа на същия изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д.№ №
8994/2009 г. по описа на
СРС, I ГО, 26 с-в, срещу ответника Г.М., било образувано
второ изпълнително дело № 914 / 2015 г. по описа на ЧСИ Г. Д., рег. № 781 на КЧСИ, /л.32 от приложеното гр.д. №72086 / 2016г. на СРС/ В молба
взискателят
посочил, че за събиране на вземането е имало образувано изп.д. № 20098380400274,
по което е връчвана ПДИ, поради което по новообразуваното изпълнително дело
покана не следва са се връчва. По изп. дело № 914 /
2015 г. по описа на ЧСИ Г. Д., покана
за доброволно изпълнение от 06.01.2016г. е изпратена до длъжника Г.Д.М., като
видно от приложената разписка, същата е
връчена на 26.01.2016г./л.25 от ч.гр.д.
№ 8994/ 2009г. на СРС, I ГО,
26 състав/
На
01.02.2016г. по заповедното производство постъпило възражение от Г.Д.М., че
не дължи суми по издадената заповед за изпълнение, защото за погасяване на задължението
вече е продаден апартамента му от ЧСИ Г. Д., който апартамент се намира в
гр.София, ж.к.********.
С разпореждане от 15.02.2016г. заповедния съд, приел, че е налице депозирано
в срок възражение и указал предявяване на иск в едномесечен срок съгл.415 ГПК.
Исковата
молба с вх.№8025933 / 08.12.2016г. на “О.Ф.Б.”
ЕАД е депозирана в Софийски районен съд с предявен иск с правно основание
чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1 от ГПК , във вр. с чл.410 от ГПК, във вр.
чл.99 от ЗЗД.
Съобразно дадените указания на съдилищата с т.10а от
ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК, правото на иск за установяване на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието
освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му
упражняване. При обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно
извършено процесуално действие на ответника служебната проверка на съда,
разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по
чл. 414, ал.1 ГПК и спазването на срока по чл. 414, ал.2 ГПК за подаването му
пред съда по заповедното производство. Преценката на съда в заповедното
производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415, ал.1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск.
Видно от материалите по приложеното заповедно
производство по ч.гр.д.№ гр.д.№ № 8994/2009 г. по описа на СРС, I ГО, 26 с-в, издадената заповед за незабавно изпълнение е влязла в сила
на 28.05.2009г., с оглед липсата на възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК, след връчване на заповедта на 13.05.2009г., поради което и не са настъпили
предпоставките по чл.415 ГПК за предявяване на иск за установяване съществуване на вземането.
Като е приел противното, заповедният съд е дал на заявителя неправилни указания
с Разпореждане от 15.02.2016г., че са
налице предпоставките за преминаване на заповедното дело към исково производство по реда на ГПК. В изпълнение на
това разпореждане, заявителят е предявил в срок исковата молба за
установяването на вземането си, за което на праводателя му /цедента „Б.ДСК” АД/
е била издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, по която е образувано и
настоящото производство.
С оглед на
гореизложеното, настоящия състав намира, че предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК е
недопустим, поради липса на правен интерес. Само
подадено в срок възражение срещу заповед за изпълнение има за последица възникване на правен интерес
от предявяване на иск за установяване на вземането по реда на чл.422 от ГПК
вр. с чл.415, ал.1 ГПК, като на общо основание исковия съд следва да прецени
всички предпоставки за допустимост на иска, вкл. и наличието на подадено в срок
възражение от длъжника, без да е обвързан от преценка на заповедния съд./в този см. задължителните указания по т.5.а. от ТР №4/ 18.06.2014г. по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС/
Съдът обаче
намира, че в случая за ищеца, придобил чрез частно правоприемство вземането,
липсва правен интерес от съдебно установяване на паричните притезания, предмет
на издадената в полза на праводадтеля му заповед за изпълнение. Длъжникът Г. М. не е възразил срещу заповедта в
законоустановения срок, поради което и заповедта е влязла в сила, а формираната
въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение изпълнителна сила е
стабилизирана.
С влизане в сила на заповедта за изпълнение съществуването на вземането по
нея вече не може да се оспорва от длъжника и при непредявено възражение по чл.
414 ГПК против заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, липсва правен интерес от
предявяване на установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. В случай, че
такъв е вече предявен, то производството е недопустимо, поради което подлежи на
прекратяване.
Последователната съдебна практика е в смисъл,
че с иска по чл. 422, ал. 1 ГПК кредиторът цели последицата от чл. 416 ГПК
снабдяване с изпълнителен лист, като при допуснато незабавно изпълнение и
стабилитет на изпълнителното основание, с оглед удовлетворяване на субективното
си материално право, което е и правният интерес на предприетата защита.
Удовлетворяване на този правен интерес с влизане в сила на заповедта за
изпълнение води до безпредметност на водене на исково производство.
С оглед установената недопустимост на главния иск, съдът следва да се произнесе по евентуално предявените осъдителни искове.
Настоящият
състав на съда намира и тези искове за недопустими. На първо място, поради
приетото от настоящата инстанция обстоятелство, че за същото вземане на ищеца е
била издадена влязла в сила заповед за изпълнение, по която вземането е
установено като безспорно, и същата е породила изпълнителна сила, която е
стабилизирана, с изтичане срока за възражение и са настъпили последиците по
чл.416 ГПК. Поради установената безспорност на вземането, както и наличие на
изпълнителен титул за ищеца за принудително събиране на вземането му,
осъдителния иск също е лишен и от правен
интерес.
Това налага
по реда на чл.253 от ГПК отмяна на протоколното определение, с което е даден
ход на устните състезания и прекратяване на производството инициирано по недопустими искове.
По
разноските:
С оглед изхода на делото – връщане
на исковата молба и прекратяване на производството, поради недопустимост на
предявените искове, съдът не присъжда разноски за заповедното и исковото
производство в полза на ищеца по делото .
За пълнота следва да се отбележи, че не
следва да се присъждат разноски в полза
на ищеца в настоящото производство, въпреки факта, че производството по делото
е прекратено като недопустимо, при неправилни указания на заповедния съд за
преминаване на производството към общия ред, тъй като вземането неправилно е възприето
от заповедния съд като оспорено. Това е така, тъй като заявителят е могъл да
релевира установените от него пороци на възражението, в случай, че счита, че
заповедта за изпълнение е влязла в сила пред заповедния съд. Направената преценка на заповедния съд би
подлежала на контрол и чрез обжалване на евентуално определение на заповедния
съд за прекратяване на производството, поради незавеждане на установителния иск
по чл. 422, ал.1 от ГПК в едномесечния срок, защото заявителят счита, че
заповедта за изпълнение е влязла в сила. Изцяло на преценката на заявителя в
заповедното производство е оставен изборът на собственото му процесуално
поведение в защита на правата му в случай, че счита заповедта за изпълнение за
влязла в сила, а указанията на заповедния съд по чл. 415, ал.1 от ГПК за
незаконосъобразни.
С оглед
изложеното и на основание чл.130 ГПК, Софийският градски съд, I ГО, 7 - състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение постановено в о.с.з. на 04.12.2018г. по гр.д.№ 3195 /2017 г.
на СГС, I ГО, 7 - състав, с което е даден ход на устните състезания.
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК, искова молба от 08.12.2016г., подадена от
ищеца „О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** (като правоприемник-цесионер на „Б.ДСК” ЕАД-цедент), в частта по предявеният установителен иск е с правно основание
чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1 от ГПК , във
вр. с чл.410 от ГПК, във вр. чл.99 от ЗЗД
против ответника - Г.Д.М.,
ЕГН **********, за установяване съществуване на вземането за
следните
суми: 111 059,03 лева - главница по
кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2012 г.
до изплащане на вземането; сумата от 7873,56 лева - договорна лихва за периода от
25.11.2008 г. до 12.02.2009 г. включително дължими по договор договора за
ипотечен кредит от 20.12.2007 г., за
която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ № 8994/2009 г.
по описа на СРС, ГО, 26 състав, поради недопустимост на предявените искове
предвид липсата на правен интерес, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №
3195 /2017 г. на СГС, ГО, І-7 състав,
като инициирано по недопустим иск.
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба от
08.12.2016г., подадена от ищеца „О.Ф.Б.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** (като правоприемник-цесионер на „Б.ДСК” ЕАД-цедент), в частта по предявеният осъдителен иск е с
правно основание ччл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.99 от ЗЗД, вр. с
чл.430 ТЗ, против ответника - Г.Д.М.,
ЕГН **********, за осъждането му да заплати сумата 111 059,03 лева - главница по
договор за кредит от 20.12.2007г., състояща се от падежирали и изискуеми вноски
по главница, съгласно погасителния план за периода до 05.12.2016 г. и
непадежирали вноски по главница, съгласно погасителния план до крайния падеж на
договора, чиято изискуемост е обявена с исковата молба; законната лихва върху
главницата, считано от 05.12.2016 г. до изплащане на вземането; сумата от 30 090,80 лева - договорна
лихва за периода от 05.12.2013 г. до 05.12.2016 г. включително, поради недопустимост на предявените искове предвид липсата на правен
интерес, и ПРЕКРАТЯВА производството
по гр. дело № 3195 /2017 г. на СГС, ГО,
І-7 състав, като инициирано по недопустим иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС с
частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: