РЕШЕНИЕ
Номер 249 Година 2020.08.18 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
Апелативен съд І
търговски състав
На двадесет и девети юли през 2020 Година
В открито заседание в следния
състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Членове: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
Секретар: Цветелина Диминова
като разгледа докладваното от
съдия Н. Желязкова
търговско дело номер 285 по описа за 2020 година
намери за установено следното:
Производство по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е
решение № 108 от 04.05.2020г., постановено по т.д. № 33 по описа за 2019г. на
Окръжен съд Смолян, с което са уважени изцяло предявените от МБАЛ «П. Д. К.
Ч.» ЕООД против Н. з.о.к., представлявана от управителя проф. д-р П. С. с адрес гр. С., ул. К. № … искове
за заплащане на сумата от 50 049 лв., представляваща неразплатена част от
извършена болнична помощ за периодите 01.02.2016г. – 31.03.2016г. и 01.10.2016г.
- 31.10.2016г. и обезщетение за забава плащането на тази сума в
размер на 11 548 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 29.03.2019г. до окончателното й заплащане и са присъдени разноски.
Решението е обжалвано от Н. з.о.к.,
представлявана от управителя проф. д-р П. С. чрез адв. Т.М. с твърдения за
неправилност и необоснованост, постановено при нарушение на материалния закон и
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а искането, отправено до
въззивния съд е решението да бъде отменено и предявените искове отхвърлен.
Ответникът – МБАЛ „П. д. К. Ч.“ ЕООД,
представляван от адв. С.К. счита жалбата за неоснователна, а оспорения
съдебен акт като правилен настоява да бъде потвърден. Претендира разноски,
съобразно представен списък.
След преценка на събраните доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, настоящата инстанция намира за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск на МБАЛ П.
К. Ч. ЕООД – М., представляван от управителя С. Х. против Н.-С., чрез Р…-С. с правно
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 59 ЗЗО, основан на следните твърдения: между
страните е сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки №
210238 от 27.02.15г., с който ищецът е поел задължение да оказва болнична помощ
на задължително здравно осигурени лица, на здравно неосигурени лица и на лицата
по §7, ал.1 ЗБН. от 2015г.; да оказва болнична медицинска помощ по клинични
пътеки, приложение № 5 към Наредба № 40/24.11.04г., със съдържание, посочено в
приложение № 16 от националния рамков договор, срещу насрещното задължение на ответникът
да заплаща осъществените и отчетени от лечебното заведение дейности, по
конкретно договорени цени с Р… до 30-то число на месеца, следващ отчетния. С
допълнително споразумение от 26.05.16г. срокът на договора бил продължен до
31.12.2016г.. Ищецът
твърди, че в периодите 01.02.16г. - 31.03.16г. и 01.10.2016г. - 31.10.2016г.
извършил дейности, съобразно уговореното в договора, при пълно спазване на
правата на осигурените лица и пациентите, като извършената т.нар. надлимитна
дейност, вкл. болнична помощ по клинични пътеки, вкл.медицински изделия,
извършени амбулаторни и клинични процедури е на обща стойност 50 699 лв.,
за което са издадени фактура № …/…г., фактура № …/…г., фактура № …/…г., ведно
със спецификации към тях. Сочи, че при извършените проверки от Р… на дейностите
за месеците февруари, март и октомври 2016г. по клинични пътеки, не били
констатирани нарушения. Твърди, че в месечни известия за м. февруари,
март и октомври 2016г. до ответника сумите били посочени за плащане, както
следва: за м. февруари 2016г. - 2 540лв., за м. март - 16 726лв., м. октомври -
31 433лв., а касата отказала да ги заплати, с мотив, че стойностите на отчетните
документи не следвало да надвишават размера на определените месечни стойности
по посоченото приложение № 2 на индивидуалните договори, като от Р… били дадени
указания да се извършат корекции във финансово-отчетните документи за месеците
февруари, март и октомври 2016г.. Сочи, че при извършената годишна
инвентаризация на ищеца за 2016г. било констатирано, че МБАЛ П.ЕООД има вземане
от Н. в общ размер на 50 699 лв., която сума представлявала надлимитна
дейност за месеците февруари, март и октомври 2016г.. Тази сума се водела в
баланса на болницата като вземане от Н. и била посочена в писмо до Р… С. изх.№
56/09.02.2017г. относно потвърждение на салдо към 31.12.2016г. и писмо изх.№
66/01.02.18г. относно потвърждение на салдо към 31.12.2017г.. Ищецът твърди, че
в кореспонденцията си с Р… С. лечебното заведение заявило претенцията си
относно неразплатената сума за извършена медицинска дейност през 2016г. в
размер на 50 699 лв., като се позовавал на факта, че с влязло в сила
решение № 493 от 12.01.18г. по адм. дело №11702/16г. на ВАС е оставено в сила
решение на АССГ, с което била прогласена нищожността на решение от 27.01.15г.
на Надзорния съвет на Н. за определяне на лимит на средствата за болнична
медицинска помощ, които следвало да се изразходват през 2015г., като процент от
средствата, получени през 2014г.. Въпреки това ищецът сочи, че ответникът
отказал плащане на сумата, тъй като според него тя е недължима на договорно
основание и с позоваване на чл. 11 от Националния рамков договор /НРД/ във вр.
с чл. 1, ал.2 ЗБН. и чл.45, ал. 1 ЗЗО. Въз основа на изложеното и като сочи, че
към датата на исковата молба за ищеца съществува непогасено задължение на Н.
чрез Р… - С. към ищеца за сумата от 50 699 лв., представляваща стойността
на оказаната на здравно осигурени пациенти в периодите от 01.02.16г. до
31.03.16г. и от 01.10.16г. до 31.10.16г. болнична помощ по клинични пътеки по
договор от 27.02.15г., формирана от сбора на сумата от 2 540лв. за м.февруари
2016г., сумата от 16 726лв. за м.март 2016г. и сумата от 31 433лв. за м.
октомври 2016г., ищецът настоява съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 50 699лв. за извършена надлимитна дейност
през месеците февруари, март и октомври 2016г., за които са издадени фактура № …/…г.,
№ …/…г. и № …/…г. за извършена болнична медицинска помощ по договор от
27.02.15г., представляваща неразплатена извършена болнична помощ в периодите от
01.02.16г. до 31.03.16г. и от 01.10.16г. до 31.10.16г., ведно със законната
лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното й заплащане,
както и законната лихва за забава върху претендираната главница от 01.12.16г.
до предявяване на иска. В първото по делото съдебно заседание е било допуснато
намаление на иска по третата фактура с 650лв. Претендира и направените по
делото разноски.
Ответникът
– Н. з.о.к. ЕИК … със седалище
и адрес на управление ***, представлявана от управителя Д. Д. е
депозирал отговор на исковата молба, в който поддържа, че исковете са
неоснователни и необосновани. Не оспорва сключването на договора от 27.02.15г.,
като неразделна част от него сочи и приложение № 2 Стойности на дейностите в
болничната медицинска помощ /БМП/, медицинските изделия в БМП и лекарствени
продукти за лечение на злокачествените заболявания в БМП, и извършването на
дейностите от ищеца, като поддържа, че правилата за използване на средствата от
резерва на касата, определени по решение от 27.01.15г. на надзорния съвет на Н.
били задължителни за изпълнителя на дейностите и били част от индивидуалните
договори с касата. Годишната
обща стойност на разходите за болнична медицинска помощ за 2016г. се определяла
по правила, регламентирани в чл. 4 от ЗБН. за 2016г.. Позовава се на решение
№2/22.02.07г. по конст.д.№12/06г. на Конституционния съд на Р Б. Поддържа, че
законно определеният размер на финансовите средства, предназначен за заплащане
на извършените дейности е регламентиран в приложение № 2. Представен е анализ на действащата и относима към спора нормативна уредба, като изводът от
нея, според ответника е, че стойностите на разходите, определени за заплащане
на извършените медицински дейности, гарантирали заплащане на медицинската
помощ, която се реализирала чрез механизма на договаряне в НРД, в рамките на
бюджета на Н. и индивидуалните договори с изпълнителите. Затова условие за
заплащане на дейностите на всеки отделен случай по клинична пътека, процедура и
вложено медицинско изделие било те да са отчетени по реда на Методиката за
заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ, приложение №2Б към ПМС №
57/16.03.15г.. Поддържа, че според ищеца основанието за неплащане - надвишение
на стойностите по приложение №2 към индивидуалния договор, му станало известно
чрез месечните известия, изпратени по установения ред. Едновременно с това
твърди, че това било единственото условие за отхвърлянето им, което не бил
изпълнил. Тези условия били със самостоятелно значение и неизпълнението им било
основание да се откаже плащането. Според ответника, основателно претендираните
плащания по спесификациите към посочените по-горе фактури не били приети, предвид
относимия текст на договора: „Стойностите на финансово-отчетните документи по
чл. 18, 19 и 20 не следва да надвишават размера на определените по ал. 1 и 5
стойности на изпълнителя на БМП, определени в приложение № 2 към индивидуалния
договор." Твърди, че не е достатъчно дейностите да се фактурират, за да
подлежат на заплащане, а следвало и тези дейности да са възложени и изпълнени
по договора между страните. Извън това те били претендирани плащания без
основание, и не били дължими. Твърди, че според чл.20, т.6 от договора между
страните, оказването на болнична помощ по клинични пътеки следвало да е в
рамките на стойностите, посочено в приложение № 2, като условие за заплащането
й. Тъй като ищецът не изпълнил задължението си да съставя листа на чакащи,
съобразно с възможностите на болничния прием, той системно надхвърлял
определените стойности по приложение №2, поради което за Н. липсвало основание
за заплащането им.
Няма спор, а това се установява и от
приложения договор № 210238 от 27.02.2015г., че ищеца, в качеството му на
изпълнител се е задължил да оказва на здравноосигурени лица, на
здравнонеосигурени лица по § 2, ал.1 от ЗБ на Н. за 2015г. за акушерска помощ
по чл. 82, ал.1, т.2 ЗЗ и на лицата по § 7, ал.1 от ЗБН. за 2015г. болнична
медицинска помощ по клинични пътеки от приложение № 5 член единствен на Наредба
№ 40 от 24.11.2004г. за определяне на основния пакет от здравни дейности,
гарантира от бюджета на Н. със съдържание, посочено съответно в приложение № 16
/приложение № 2 от НРД за МД за 2015г. срещу насрещното задължение на
възложителя „Н.з.о.к.“ да заплаща извършените дейности, съгласно уговореното в
чл.1, ал.2 от договора. С Допълнително споразумение № 27 от 26.05.2016г. към
договора от 27.02.2015г. е изменен чл.1, ал.1 от договора и изпълнителя се е
задължил да оказва коментираната помощ и за 2016г..
С допълнително споразумение № 2 от
06.04.2015г. страните са се съгласили, че възложителя ще заплаща дейностите при
съобразяване Постановление № 57 от 16.03.2015г. на МС за приемане на методика
за остойностяване и за заплащане на медицинската помощ по чл.55, ал.2, т.2 ЗЗО
и ще уведомява изпълнителя ежеседмично за достигнато
изпълнение на съответните месечни стойности. Съгласно новата редакция на чл.
40, ал.8 и сл. от Договора, при достигане на съответните месечни стойности,
водещи до липса на капацитет на възложителя за хоспитализации, с изключение на
случаите на спешна диагностика и лечение, изпълнителят формира листа на
чакащите съгласно чл. 22 от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до
медицинска помощ. За случаите на спешна диагностика и лечение изпълнителят може
да подаде към възложителя писмено заявление за увеличение на размера на
месечната стойност на разходите за дейностите в ЕМП в приложения № 2 към
договорите на изпълнителя за сметка на стойностите за следващите месеци в
размер до 5 % за съответното тримесечие или до 5 % от стойностите за следващото
тримесечие, което не се допуска през четвъртото тримесечие. Съгласно
споразумението, при увеличение размера на стойността на разходите за дейностите
в БМП, промените в приложения № 2 се договарят между изпълнителя и възложителя
в срока за представяне на отчетите за заплащане на дейността за съответния
месец. Изпълнителят е поел задължение да спазва този ред като по изключение,
при особено тежки или сложни случаи по медицински показатели, както и случаи,
свързани с форсмажорни обстоятелства, изпълнителят писмено и незабавно
информира възложителя като мотивира очакваното заплащане. Случаите се внасят
чрез управителя на Н. за разглеждане от Надзорния съвет на Н. и от Управителния
съвет на БЛС, а решение за заплащането им се взема при наличие на бюджетни
средства.
От представеното
приложение № 2 към договора се установяват определените стойности на дейности и
услуги, съгласно Правилата по реда на чл. 4, ал. 4 от Закона за бюджета на Н.
за 2015 г. за календарната 2015 г. и 2016г., които стойности са коригирани с общо
45 Допълнителни споразумения, като конкретните стойности са посочени в
създадените към всяко от допълнителните споразумения Приложение № 2.
Няма спор, че в
процесния период - м.02.2016г., м.03.2016г. и м.10.2016г. ищецът е предоставил
на здравноосигурени лица медицинска помощ по клиничните пътеки, включени в
основания пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Н..
За плащане на
извършената дейност за м.02.2016г., м.03.2016г. и м.10.2016г. ищецът издал
съответните фактури, но до размер от общо 50 699 лв., представляваща
стойността на оказаната болнична помощ не получил плащане.
Предявеният иск е за
заплащане на сумата от 50 049 лв., след предприето от ищеца и допуснато от
първоинстанционния съд намаление размера на иска, на основание чл. 79 ЗЗД във вр. чл.59 ЗЗО,
както и обезщетение за забава плащането на същата на основание чл. 82 ЗЗД във
вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Основното възражение,
направено от ответника в отговора на исковата молба е, че претендираната сума е
недължима, тъй като макар и извършена от изпълнителя, тази дейност не отговаря
на определената стойност в Приложение № 2, поради което и не се дължи плащане
от Н..
За отговор на
повдигнатия спор и конкретно основателно ли е възражението на ответника и
освобождава ли го от отговорност за изпълнение следва да се посочи, че съгласно
чл. 52 от Конституцията на Р. Б., гражданите имат право на
здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, както и на безплатно ползване на медицинско
обслужване при условия и по ред, определени със закон. В ал. 2 на същата
разпоредба е предвидено, че здравеопазването на гражданите се финансира от
държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски
и от други източници при условия и по ред, определени със закон. Законът, който
урежда отношенията във връзка със здравното осигуряване в държавата е Законът
за здравното осигуряване при отчитане правилата, на който закон следва да се
уреждат и отношенията межда страните по настоящия спор.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗЗО здравното осигуряване е дейност по набирането на здравноосигурителни вноски
и премии, управлението на набраните средства и тяхното разходване за заплащане
на здравни дейности, услуги и стоки, предвидени в този закон, в националните
рамкови договори (НРД) и в застрахователните договори.
Разпоредбата на чл. 46 ЗЗО предвижда, че редът за предоставяне и изискванията към изпълнителите на
отделните видове медицинска помощ по чл. 45 се определят в НРД и в договорите
между Р… и изпълнителите. Според чл. 4а ЗЗО Националният рамков договор е нормативен административен акт, който има
действие на територията на цялата страна за определен срок и е задължителен за Н.,
Р…, изпълнителите на медицинска помощ, осигурените лица и осигурителите, като
следва да се посочи, че в Националния рамков договор за медицинските дейности
между Н. з.о.к. и Б. л. с. за 2016г. не е предвидено ограничение /лимити/ в
стойностите на предоставените от изпълнителите на медицински помощи здравни
услуги.
Разпоредбата на чл. 4,
ал.1 от ЗЗО сочи, че задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените лица до
медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни
дейности, както и свободен избор на
изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса, а ал.2 на
същата разпоредба определя правото на избор като валидно за цялата територия на
страната и забранява ограничаването му по географски или други административни
основания. В чл. 35 от ЗЗО са определени правата на задължително осигурените
лица, а пакетът от здравни дейности, гарантиран от задължителното здравно
осигуряване е посочен в чл. 45 от ЗЗО. В чл. 46 от ЗЗО е предвидено, че редът
за предоставяне и изискванията към изпълнителите на отделните видове медицинска
помощ по чл. 45 се определят в Националния рамков
договор (НРД) и в договорите между Р… и изпълнителите.
Съгласно разпоредбата на
чл. 55д от ЗЗД обемите и цените на медицинската помощ, предвидена в НРД не са
част от същия, а са предмет на самостоятелно ежегодно договаряне, като се
определят в съответствие с бюджета на Н. за съответната година и следва да
бъдат приети в срок до 14 дни от обнародването на закона за бюджета на Н. за
следващата календарна година, които съгласно чл. 55д, ал. 8 от ЗЗО се
обнародват в ДВ и са задължителни за Н., Р… и за изпълнителите на медицинска
помощ.
Изложеното до тук налага извод за
това, че претендираните от ищеца субективни права като част от възникналото
между страните правоотношение на основание на чл. 59 и сл. от ЗЗО, което пряко
обслужва интересите на трети лица, ползващи се от здравни услуги, са обусловени
от предвиденото в чл. 52 от Конституцията на РБ право на гражданите на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска
помощ, осъществяване на която гаранция е разписано и в Закона за здравното
осигуряване - чл. 2, чл. 4 и чл. 35 от ЗЗО.
Именно с цел
осигуряването на този достъп, а и за гарантиране спазването на правата на ЗЗЛ е
предвидена разпоредбата на чл. 45 от ЗЗО,
съгласно която Н. е задължена да
заплаща определени видове медицинска помощ. Коментираната разпоредба има
императивен характер, който се потвърждава и от следваща разпоредбата на чл. 46
от ЗЗО, която сочи, че с НРД и индивидуалните договори не може да се игнорира
задължението за плащане, а единствено на определяне подлежи реда за нейното
предоставяне и момента, в който това следва да стане.
Видно от изложеното, предоставянето
на гарантирания пакет здравни дейности
на лицата, осигуряващи се задължително, е обусловено от сключването на НРД за
съответната година и от договорите, сключени между Н. и изпълнителите на
медицинска помощ по чл. 59 от ЗЗО. Част от индивидуалните договори, съгласно
чл. 24 от НРД са цените на медицинските дейности,
установени по реда на чл. 55д ЗЗО, както и приложения за стойност на
медицинските дейности за болнична медицинска помощ, за медицински
изделия, прилагани в болничната медицинска помощ, и/или за лекарствена терапия
при злокачествени заболявания.
Тези две изисквания според съда са
продиктувани от съдържанието на чл. 4 от ЗБН. за 2016 г., изискващо Н. да определя за всяка районна здравноосигурителна каса
годишна обща стойност на разходите, разпределена по месеци, а самите Р… да
определят стойността за дейностите към договорите с изпълнителите на болнична
медицинска помощ, разпределени по месеци. Следва да се има предвид, че ЗБН. за
2016г. изрично овластява Надзорния съвет на Н. да използва преизпълнението в
приходната част на бюджета от здравноосигурителни вноски и неданъчни приходи за
допълнителни здравноосигурителни плащания над утвърдените разходи – вж. § 1 от
ПЗР на ЗБН.. Казаното означава, че нито финансовия план, нито ЗЗО предписват
бюджетна рамка като предел на отговорността на държавата при обезпечаване на
покрития от Н. пакет от услуги.
Изложеното до тук, съобразено със съдържанието на цитираните по - горе разпоредби на ЗЗО налага извод, че предвиденото в чл. 52 от КРБ право може да бъде упражнено в рамките на бюджетът на Н. за съответната година при условие, че с предвидените разходи за медицинска помощ в този бюджет следва да са съобразени НРД за годината, договорът определящ обемите и цените на медицинската помощ, а и самите индивидуални договори с изпълнителите на такава. Именно за да се създадат условия за спазване на съответната бюджетна рамка е предвидено и споменатото по - горе изискване на чл. 4 от ЗБН.. Това обаче не означава, че разходването на бюджета за годината в един по-ранен период лишава гражданите да се възползват от правата си по чл. 52 от КРБ, нито освобождава държавата от отговорност спрямо изпълнителя, осъществил обещаната от нея и финансово обезпечена чрез бюджета на Н. медицинска помощ. Бюджетът очертава обещаните средства, без обаче да лимитира отговорността на Н., в който смисъл и следва да се коментира правилото на чл.4, ал.3 от ЗБН. за 2016г., което ангажира органите на управление на Н. периодично да анализират и при необходимост да коригират разпределените суми в рамките на предвидените с бюджета средства за Н. при предварително утвърдени правила – чл.4, ал.4 ЗБН., вкл. и с използване на бюджетния резерв. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗЗО, съгласно която
със средствата от резерва се плащат
разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на
средствата за здравноосигурителни плащания, т.е. водещото е осигуряване на
предвиденото в Конституцията право на гражданите по чл. 52, а не съблюдаване на
фискалната дисциплина.
Предвид изложеното
по-горе, съдът приема, че разпоредбата на чл.20, ал.1, т.6 от договора,
допълнена с ДС № 2 от 06.04.2015г., която задължава възложителя да заплаща само
извършената и отчетена от изпълнителя дейност в рамките на стойностите,
посочени в приложение № 2 и тази на чл.40, ал.6, създадена и допълнена с ДС № 2
от 06.04.2015г., която не дава право на изпълнителя да се отчита за дейности на
стойност, надвишаваща стойността за съответния месец в Приложение № 2 към
договора, а също и новосъздадената т.3 на чл.53 са нищожни като противоречащи
на чл. 35 от ЗЗО, чл. 55, ал.3, т.2 и т.5 и т.6 ЗЗО, на основание чл. 26, ал.1 пр.1 от ЗЗД и като такива не произвеждат действие. Осъществената болнична помощ,
следва да бъде заплатена в изпълнения обем, тъй като за оказването на болнична
помощ по клинични пътеки няма уговорени лимити. Противното би означавало
възлагане на финансова тежест за предвиден в закона пакет от медицинска помощ върху
частно правен субект – лечебното заведение, което е в пряко противоречие с
гарантираната цел на ЗЗО, както и с основните разпоредби на сключения между
страните договор.
Следва да се има предвид
и факта, че в договора не е предвидена възможност, след изчерпване на
предварително определените стойности, лечебното заведение да прекрати
извършването на определените по договора дейности. Напротив, в същия изрично е въведено изискване, ищецът в
качеството му на изпълнител, постоянно да осигурява договорената болнична
медицинска помощ на здравно осигурени лица – вж. чл. 5 от договора – т.т. 1 и 2. Изрично в
чл.5, т.8 е предвидено задължение за изпълнителя да разполага по всяко време с
медицински специалисти, в т.9 - да осигурява непрекъснато 24 - часово изпълнение
на лечебната дейност. С посочените да са уговорени основни задължения на ищеца
по договора от 27.02.2015г., Н. му е възложила изпълнението на дейностите,
предмет на договора без да е поставено условие за изпълнението им - ограничение
на приема на здравно осигурени лица съобразно лимита на договорените средства.
Дори напротив, в чл. 5, т.10 изрично е посочено, че изпълнителя не следва да
изисква заплащане или доплащане от здравно осигурени лица за дейност, предмет
на настоящия договор, от което следва извода, че всяка извършена дейност от Приложение
2 на договора следва да бъде заплатена от възложителя.
Коментираното до тук е
изцяло съобразено с конституционно гарантираните права на здравно осигуряване,
достъпна медицинска помощ и безплатно
ползване на медицинско обслужване при свободен избор, осигуряващи опазването на
здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално
благополучие, като в конкретния случай, дружеството ищец при провеждане на
леченията е изхождало именно от този принцип в съответствие с критериите за
добра медицинска практика – чл.46, ал.3 ЗЗ.
Изложеното налага да се
приеме, че извършените над определения лимит дейности са по повод на изпълнение
задълженията на изпълнителя по договора, за които същия следва да бъде
възмезден, а наведеното възражение от ответника за това, че не дължи плащане,
тъй като извършеното е над установения лимит е в категорично противоречие с
целите и предмета на сключения между страните договор.
Основателна е и
акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава върху главниците.
Съгласно чл.35 от договора плащанията се извършват до 30-то число на месеца,
следващ отчетния, поради което основателна се явява претенцията за обезщетение за забава с начален момент 01.12.2016г.,
т.е. от деня, следващ падежа на задължението до датата на депозиране на
исковата молба. Размерът на дължимото обезщетение за забава съдът определи,
като взе предвид данните от приетата от първоинстанционния съд ССчЕ и
констатира, че е в претендирания от ищеца размер и присъдено от съда.
Изводът е, че предявените искове са
основателни и следва да бъдат уважени. До същият правен извод е стигнал и
първоинстанционния съд, поради което и обжалвания негов акт ще бъде потвърден.
На основание чл.273 ГПК във вр. чл.
78, ал.3 ГПК в полза на ответника по жалбата ще се присъдят направените в
настоящото производство и заявени за присъждане разноски, съгласно приложен
списък по чл. 80 ГПК в размер 2500 лв., представляващи платено възнаграждение
за адвокат.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 108
от 04.05.2020г., постановено по т.д. № 33/2019г. по описа на Окръжен съд Смолян.
ОСЪЖДА Н.з.о.к. ЕИК … със
седалище и адрес на управление *** да заплати на МБАЛ „П.д. К. Ч.“ ЕООД –
М., ЕИК … със седалище и адрес на управление *** сума в размер на 2500 лв., представляваща
направени разноски във въззивното производство по заплащане възнаграждение за
адвокат.
Решението
подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: