№ 864
гр. София , 26.11.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и пети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601293 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения И. И. И. чрез
процесуалния му представител- адв. К. М. срещу определение от 16.11.2020 г.
на СГС, НО, 25-ти състав, постановено по ч.н.д. № 4100/2020 г., с което е
оставена без уважение молбата на осъдения И. за предсрочно условно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от
свобода“, наложено му с присъда по НОХД № 1966/17 г. по описа на РС-
Несебър.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на постановения съдебен
акт, като се поддържа наличието и на двете предпоставки за допускане на
условно предсрочно освобождаване. Изразява се несъгласие със становището
на затворническата администрация, основаващо се главно на заключителната
част на Доклада, изготвен от ИСДВР, като същевременно не била взета
предвид обстоятелствената част на последния, обуславяща наличието на
достатъчно доказателства за поправянето на осъденото лице. Изтъква се и
актуалната ситуация в страната, свързана с последиците и опасността от
разпространението на Ковид-19, за което е постановено становище на
Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или
унизително отнасяне или наказание към Съвета на Европа, което съда би
следвало да съобрази при произнасянето си. В контекста на горното е
1
отправено искане за отмяна на постановеното определение и уважаване на
молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване.
Софийски апелативен съд, след като прецени доводите, релевирани в
частната жалба, материалите по делото и служебно провери правилността на
атакувания първоинстанционен съдебен акт, намери за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения седмодневен срок от
активно легитимирана страна и е процесуално допустима, но разгледана по
същество се явява неоснователна.
СГС е бил сезиран от лишения от свобода И. И. с молба за
постановяване на предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 3
месеца, наложено с присъда от 15.01.2019 г., постановена по НОХД №
1966/2017 г. по описа на РС- Несебър.
Видно от справката на Началника на Затвора, л.св. И. е постъпил в
Затвора - С. на 12.11.2019 г., като по отношение на лицето е приведено в
изпълнение наказание 4 /четири/ месеца „лишаване от свобода“, наложено му
по НОХД № 654/16 на РС- Несебър, което е било изтърпяно на 21.02.2020 г.
От тази дата, той изтърпява наказание от 1 година и 3 /три/ месеца „лишаване
от свобода“ по НОХД № 1966/17г. на РС- Несебър за престъпление по чл.
343в от НК. Според справката към 16.11.2020г. осъденият е изтърпял
фактически 08 месеца и 25дни, от работа – 01 месец и 16 дни, или общо 10
месеца и 11 дни, като му остават 4 месеца и 19 дни.
При съблюдаване на процесуалните правила на производството по
чл.437 - чл.440 НПК, съдът е разгледал подадената молба и след като е
преценил всички приложени по делото материали, основателно е стигнал до
извода, че не са налице достатъчно доказателства за поправянето на осъдения
по смисъла на чл.439а от НПК, за да постанови исканото условно предсрочно
освобождаване. Правно релевантните факти по делото са правилно
установени от първостепенния съд. Анализирайки доказателствения обем,
обосновано решаващият съд е посочил, че въпреки наличие на изтърпяна по-
голяма част от наложеното на лишения от свобода наказание /а именно- 10
месеца и 11 дни/, с оглед оценката на наличните доказателства по делото,
2
данните за поведението на осъдения в пенитенциарното заведение, както и
показателите на установените зони с дефицит, не са налице убедителни
доказателства, че осъденият И. се е поправил до степен, че да се приеме, че
процесът при него е завършил изцяло, а оттам да се направи и извода, че по-
нататъшния му престой в мястото за лишаване от свобода е безпредметен и
той вече е до такава степен приключил, че няма какво повече да се даде като
корекция. И това е така, доколкото доброто поведение в затвора, участието в
трудови мероприятия и липсата на нарушения на реда трябва да са правило
при изпълнение на наказанието, а не изключение, водещо задължително до
наградата предсрочно освобождаване. От приложения план за препланиране
на присъдата на основание чл. 156 от ЗИНСС се установява, че по отношение
на осъдения са налице области, в които корекционната работа с него следва
да продължи до края на престоя му в МЛС, като набелязаните задачи са в
насока към затвърждаване нагласите за законосъобразен начин на живот, на
уменията за самоконтрол, последователност и целенасоченост, както и
стимулиране на семейните връзки с цел позитивно вграждане в обществото.
Показателен е и факта, че към настоящия момент първоначалният режим на
изтърпяване на наказанието не е заменен с по-лек, респективно осъденият не е
преминал все още етапите на прогресивната система. В този смисъл, правилна
и обоснована се явява констатацията на контролирания съд, че макар и
формално да са изпълнени част от предпоставките визирани в закона, а
именно за изтърпяване на съответното време от наказанието, то по отношение
на поправителния ефект, все още не се наблюдават изцяло покрити критерии,
за да може в пълна степен да се приеме като категоричен извод, че процеса по
превъзпитание и осъзнато поправяне е завършил при осъдения И. И..
Неговото поведение отговаря на установените норми на ЗИНЗС, но по
никакъв начин не се отличава от общоприетото и нормално за условията на
пенитенциарното заведение. Институтът на условно предсрочно
освобождаване е изключение от общия принцип, че наложеното наказание
„лишаване от свобода“ се изтърпява в цялост, и трябва да се прилага в
ограничени случаи, в които осъденото лице е дало достатъчно и то
значителни доказателства за своето поправяне. Малкият остатък от
наказанието, което следва да се търпи, не изисква автоматично прилагането
на института на условното предсрочно освобождаване. Присъдата следва да
бъде изпълнена в своята цялост, за да бъдат постигнати целите на
3
наказателната репресия по чл.36 НК.
Несъстоятелни са доводите развити от защитата на осъдения И., че съда
не е взел предвид становището на Европейския комитет за предотвратяване
на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание към
Съвета на Европа по повод разпространението на Ковид-19 в страната,
доколкото предпоставки за условно предсрочно освобождаване от „наказание
лишаване от свобода” са изчерпателно изброени в чл.70 НК, и този въпрос не
попада сред тях. Друго не би и могло да бъде, защото евентуалното
съобразяване с дадените препоръки би влезнало в противоречие с основните
принципи и цели на наказанието, основани на обезпечаването и запазването
на правния ред и защитата на обществото от посегателства върху
обществения интерес и основни блага. Цитираните извадки от тези препоръки
по-скоро имат пожелателен характер и дават общи насоки касаещи дейността
на съответните държавни институции в условията на световна пандемия, но
последните не държат сметка и няма как да отчитат или обхванат
конкретиката на всеки отделен случай, било то досежно задържането под
стража в досъдебното производство, смекчаването на присъди, предсрочно
освобождаване и прочие. Още повече, в създалата се ситуация във връзка с
пандемията от Ковид-19, основният фокус е поставен върху личния принос и
отговорност на всеки един от нас в борбата с разпространението на вируса,
който се свежда до използването най- вече на лични предпазни средства
/маски/ и акцент върху личната хигиена. Вън от горното, в случай на
здравословни проблеми на осъдените лица, законодателят изрично е
предвидил друг правен ред и възможност за тяхното преодоляване.
В този смисъл, обжалваното определение, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от посочените съображения и на основание чл. 345 във вр.
341, ал. 2 от НПК, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 16.11.2020 г.,
постановено по НЧД № 4100/2020 г. по описа на СГС, НО, 25-ти състав.
4
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5