Р Е Ш Е Н И Е
Гр.
София, 14.01.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори състав, в открито съдебно заседание на четвърти декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
БОРЯНА ГАЩАРОВА,
при участието на
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Славчева гр.
дело № 700/2019 год. по описа на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение
№ 137/05.07.2019 год. по гр.д. № 1219/2018 год. по описа на Ихтиманския районен съд Потребителна кооперация „Н.“, гр. Д.Б. е осъдена да
заплати на Г.А.Т. *** сумата
405 лв. – удържани суми от трудовото възнаграждение
за взаимоспомагателна каса по сметка 499 ВСК и 3 657,91 лв. – удържани
суми от трудово възнаграждение за спестовна каса по сметка 174, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 31.10.2018 год. до
окончателното изплащане. С решението ответникът е осъден да заплати на ищеца и
сумата 585 лв., представляваща направени деловодни разноски.
Срещу така постановеното решение
е подадена въззивна жалба от ответника с твърдения за необоснованост,
противоречие със събраните по делото доказателства и нарушение на материалния
закон. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли
изцяло предявения иск.
Ответникът по въззивната
жалба я оспорва и моли съда да потвърди решението на районния съд.
След преценка на събраните по
делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и от
представените като доказателства споразумение и фишове за заплати се
установява, че ищецът е работил като „специалист контрол разходи“ в ответната
кооперация, като трудовото му правоотношение /трудов договор № 9/01.04.2016
год./ е прекратено на 01.05.2016 год. по взаимно съгласие. През периода от 2008
год. до 31.03.2016 год. ищецът е заемал длъжността председател на кооперацията.
Ищецът е бил председател на
кооперацията до 31.03.2016 год., когато е освободен по решение на редовно
годишно отчетно-изборно събрание, Съгласно представения по делото фиш за
заплата за м. февруари 2016 год. от трудовото възнаграждение на ищеца са
удържани сумата 2 лв. за взаимоспомагателна каса и 50 лв. за спестовна каса.
Ищецът е прекратил членството си в кооперацията въз основа на решение на УС от
06.04.2017 год.
Съгласно извлечение от сметка 499
ВСК към 31.01.2017 год. и от бивша сметка 174 към 31.12.2016 год., издадено от
ответника на 21.02.2017 год., по сметка 499 Взаимоспомагателна каса на името на
ищеца се води сумата от 405 лв., а по бивша сметка 174 на негово име се води
сумата от 3 657,91 лв.
Според приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза на в.л. П. след проверка в счетоводството на
кооперацията и запознаване с личния картон на ищеца, ответникът дължи на ищеца
сумата 405 лв. за ВСК. Вещото лице се е запознало и с т.нар. книга за спестовна
каса, според която към 31.12.2017 год. на ищеца се дължи сумата 3 661,57
лв. Според заключението удържаните суми на ищеца са били по 50 лв. за спестовна
каса и по 2 лв. за ВСК ежемесечно, като в кооперацията има данни за удържаните
суми на всяко лице.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 14, ал. 1 от ЗК.
Видно от представения Устав на Потребителна кооперация
„Н.“, гр. Д.Б., същата по своята правно-организационна форма е доброволно
сдружение на физически лица, създадено с цел взаимопомощ и сътрудничество на
своите членове. Тя може да предоставя заеми на член-кооператорите за сметка на
внесените от тях вноски и средства в кооперацията в образуваната по решение на Общото
събрание взаимоспомагателна каса. Член-кооператорите имат право да получат
дяловата си и др. вноски само при прекратяване на членството след приемане на
годишния счетоводен отчет и ако са погасили всички свои задължения към
кооперацията /чл. 19 от Устава/. По силата на тази разпоредба, бившите
кооператори имат право на внесените дялови, допълнителни и целеви вноски, на
припадащия се дивидент, както и на заемите, предоставени на кооперацията по
реда на чл. 31, ал. 6 от ЗК, включително
припадащите се лихви.
Съдът намира, че в случая са
доказани всички елементи на фактическия
състав, от който възниква правото на член-кооператора да иска връщане
на направените целеви вноски за
ВСК и за спестовна каса: ищецът е бил член-кооператор, като членството му е прекратено; направени са вноски за
ВСК и спестовна каса в претендирания размер; след прекратяване на членството вноските
подлежат на връщане. От служебно извършена справка от съда в търговския
регистър се установява, че е приет годишния финансов отчет на кооперацията за
2017 год., в която членственото правоотношение на
ищеца е прекратено. От приетите писмени доказателства и заключението
на приетата съдебно-счетоводна експертиза, изготвена след проверка в счетоводството
на ответника се установява, че
ищецът е заплатил претендираните суми /чрез удръжки от трудовото
възнаграждение/ като вноски в спестовна каса и ВСК за целия период на членственото правоотношение. По
делото не се твърди, а и от приетата експертиза се установява, че ищецът няма
непогасени задължения към кооперацията. Ответникът не
твърди и не ангажира доказателства за изпълнение на задължението си да върне
внесените в кооперацията целеви вноски от страна на ищеца.
Несъстоятелно е възражението на кооперацията за липса на лиценз по реда на ЗКИ за извършване на влогово-кредитна дейност.
Дейността на кооперацията по предоставянето на заема не попада в приложното поле на ЗКИ, същата е регламентирана от ЗК и се извършва посредством взаимоспомагателна каса, поради което и разпоредбата на чл. 60, ал.2 от ЗКИ не следва да намери приложение. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 14 от Устава на П. „Н.“ кооперацията може да извършва такава дейност при спазване на закона за кооперациите. По делото не се оспорва и създаването на ВСК към Кооперацията. Съгласно чл. 4, ал.1, т. 3 от Закона за кредитните институции
, разпоредбите на закона не се прилагат за взаимоспомагателните каси, които предоставят заеми само на своите членове за сметка на направените от тях и на техен риск вноски. Следователно, ако заем е отпуснат на член кооператор и член на ВСК, при спазване на изискването за произход на средствата на ВСК, не е необходимо разрешение за извършване на банкова дейност, доколкото това отпускане на заеми не представлява дейност, която е необходимо да се регулира, така както банковата.Настоящият състав споделя и препраща и към мотивите на съда в обжалваното решение, на основание чл. 272 от ГПК.
Воден от горното, Софийският окръжен съд