Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 25.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV Б въззивен състав, в публичното заседание, проведено на двадесет
и девети май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
Мл.с.СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при секретаря Весела
Станчева, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова в.гр. дело № 792 по описа за 2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196 и сл. ГПК (отм.).
С решение от 24.10.2008г.,
постановено по гр.д. № 253/2007г. по описа на Софийски районен съд, 52ри
състав, са отхвърлени предявените от „Г. М.“ АД и от Г.Д.Н. срещу „Б.Д.“ ЕАД и
„Ф.“ ЕООД искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска
солидарно осъждане на „Б.Д.“ ЕАД и „Ф.“ ЕООД да заплатят на „Г. М.“ АД сумата
от 4275 лева, частично от 1 200 000 лева – претърпяна загуба, на „Г. М.“
АД сумата от 8312 лева, частично от 3 700 000 лева – пропуснати
ползи, а на Г.Д.Н. сумата от 438 лева, частично от 3 700 000 лева –
пропуснати ползи.
От името на „Г.
М.“ АД, чрез законния му представител М.Д., е депозирана в
срока по чл. 197 от ГПК (отм.) въззивна жалба срещу първоинстанционното решение
в частта, с която са отхвърлени предявените от въззивника срещу „Б.Д.“ ЕАД и „Ф.“
ЕООД искове с доводи за неговата неправилност. В жалбата се поддържа, че
първоинстанционният съд не е преценил правилно събраните по делото
доказателства при постановяване на обжалвания съдебен акт. Сочи се, че
ответниците отговарят солидарно, доколкото съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В настоящия случай
според въззивника причинените му вреди произтичат от неправомерен залог на
движими вещи, собственост на „А.И.“ ООД по договор за залог между „Б.Д.“ ЕАД и
„К.-2“ ООД, чийто правоприемник е ответникът „Ф.“ ЕООД. Твърди се, че заложният
кредитор „Б.Д.“ ЕАД е сключил договор за залог върху чужди вещи без съгласие на
собственика на тези вещи. Подчертава се, че първостепенният съд не е съобразил
безспорно установеното от доказателствата по делото обстоятелството, че именно
ответника „Ф.“ ЕООД е правоприемник на „К. – 2“ ООД. Според въззивника пряката
причинно-следствена връзка между вредите, причинени на ищцовото дружество, и
поведението на ответниците се изразява в това, че не е била реализирана заради
сключения договор за залог сделка за покупко-продажба на същите тези вещи,
сключена между „А.И.“ ООД и „А.М.К.“ ООД. Посочва се, че причината за отказване
на купувача от договора за покупко-продажба на тези вещи се дължи на това, че
същите са били с тежести – вписан особен залог в регистъра на особените залози,
като причинените вреди според въззивника вреди се равняват на цената на
сделката, която не се е осъществила. Твърди се, че „Б.Д.“ ЕАД е била уведомена
за това, че процесните вещи са чужди и че договорът за залог е
незаконосъобразен, но не предприело
никакви действия. Сочи се, че причинените на ищцовото дружество вреди се
изразяват в претърпени загуби и пропуснати ползи. Съображения се излагат и в
писмени бележки депозирани от ищеца по делото. С оглед изложеното се моли
обжалваното решение да бъде отменено, а вместо това да бъде постановено
решение, с което ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца
сума в размер на 4275 лева, частичен иск от 1 200 000 лева – претърпени
загуби от нереализирана продажба на две преси –машини за производство на
керемиди и сума в размер на 8312 лева, частичен иск от 3 700 000 лева
– пропуснати ползи от печалба, произтичаща от сключен договор за И.иране в
производство на керемиди. Претендира и присъждането на направените по делото
разноски.
В срока по чл. 201, ал. 1 ГПК (отм.) не са постъпили писмени възражения от
ответниците „Ф.“ ЕООД и „Б.Д.“ ЕАД. В последното по делото съдебно заседание
процесуалният представител на „Б.Д.“ ЕАД оспорва подадената въззивна жалба,
като излага съображения за правилността на обжалваното решение. Подчертава се,
че банката не носи отговорност, ако са били причинени вреди на ищцовото
дружество, тъй като е била единствено заложен кредитор, поради което спорът
следвало да бъде разрешен между ищеца и втория ответник. Твърди се и че
предявените искове са останали недоказани. Ето защо се моли решението на
Софийски районен съд в обжалваната част да бъде потвърдено, като в полза на „Б.Д.“
ЕАД бъдат присъдени и сторените разноски пред въззивната инстанция за
юрисконсултско възнаграждение. По делото са представени и подробни писмени
бележки.
Решението е влязло в сила в частта, с която са отхвърлени исковете на
втория ищец Г.Д.Н., доколкото подадената от негово име въззивна жалба е била
върната, с влязъл в сила съдебен акт.
Софийски
градски съд след извършена преценка на представените по делото доказателства и
изложените във въззивната жалба и в отговора доводи, приема следното:
Предявени са субективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 49, ал. 1 от ЗЗД за присъждане в полза на „Г. М.“ АД на
обезщетения за причинени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи и
претърпени загуби.
За да постанови обжалваното решение,
първоинстанционният съд е приел, че от представените по делото доказателства не
се установява „Б.Д.“ ЕАД, нито „Ф.“ ЕООД с поведението си да са станали причина,
„А.И.“ ООД да не успее да изпълни подписния с трето за спора лице договор.
Предвид това, съдът е стигнал до извода, че не са доказани елементите на
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. Ето защо Софийски районен съд е отхвърлил
изцяло предявените от ищцовото дружество искове.
Въззивният съд
счита постановеното от Софийски районен съд, 52ри състав, решение за валидно,
допустимо и правилно. Аргументите на въззивния състав в тази
насока са следните:
Към депозираната
от ищцовото дружество искова молба е представен договор за съвместна дейност и
сътрудничество от 06.11.1998г.,сключен между „А.И.“ ООД и „К.И.“ АД, по силата на който двете дружества са се
споразумели да обединят усилията си и да осъществяват съвместна дейност в
областта на производството на керамични блокове и керемиди с машини и
съоръжения собственост на „А.И.“ ООД. Представеният договор е със срок на
валидност съгласно чл. 2 от него до 31.12.2001г. От чл.3 на контракта е видно,
че машините, които се предоставят от „А.И.“ ООД са тонстар, металодетектор,
изваждащо устройство, револверни преси и транспортна автоматика за тях. Страните
по договора са постигнали съгласие по аргумент от чл. 5 от същия, че
произведената продукция от съвместната дейност ще се разпределя между тях, като
30 % от продукцията е за „А.И.“ ООД.
Приет по делото
е и договор за покупко-продажба и И.иция от 15.09.2001г., сключен между „А.И.“
ООД и „А.М.К.“ ООД, съгласно който „А.И.“
ООД продава на „А.М.К.“ ООД свое собствено оборудване тонстар, метален
детектор, револвираща преса за производство на керемиди – 1 брой и транспортна
автоматика за керемиди. По силата на договора „А.М.К.“ ООД се задължава да И.ира
в изграждането на фабрика за производство на керемиди и тухли
5 000 000 щатски долара, а „А.И.“ ООД се задължава да осигури място
за изграждане на съвместна фабрика, както и суровини за производството на
керемиди и тухли. Съгласно чл. 3 от договора „А.И.“ ООД се е задължило в
тридневен срок да предостави на съкотрахента си пълната документация, доказваща
собствеността върху продаваното оборудване, документи за необремененост на
оборудването – че не е заложено в полза на трето лице, не е ползван кредит
срещу него. Към договора е подписан и анекс от 28.09.2001г., съгласно който „А.И.“
ООД и „А.М.К.“ ООД се съгласяват да прекратят договора си предварително, тъй
като се установило, че съоръженията и машините са били заложени от „К. 2“ ООД в
полза на „Б.Д.“ ЕАД, без да е техен собственик и срещу това е получил кредит.
По делото е
представено и писмо с вх.№ 4280/28.09.2001г., адресирано до „Б.Д.“ ЕАД и
изпратено от името на „А.И.“ ООД, с което ответната банка е уведомена, че
именно „А.И.“ ООД е собственик на тонстар, металодетектор, изваждащо
устройство, револверни преси – два броя и транспортна автоматика за керемиди,
но че след справка в регистъра на особените залози се установявало, че по
партида 22100003623 по номер 2001053000127 е вписано движимото имущество на „А.И.“
ООД, което е заложено в полза на банката от „К. 2“ ООД. В писмото е подчертано,
че с оглед изложеното имало опасност да се злепоставят интересите на банката,
тъй като обезпечаването на отпуснатия на „К. 2“ ООД кредит е извършено със
залог върху чуждо имущество. Предвид
това се моли да бъдат взети спешни мерки. Към писмото са приложени преписи от
удостоверение за вписвания по името на длъжник в Централния регистър на
особените залози и приложение № 1 опис на машини и съоръжения за производство на
керемиди, собственост на „К. 2“ ООД, неразделна част от договор за учредяване
на особен залог. Съгласно приложеното удостоверение към 27.09.2001г. по
партидата на „К.-2“ ООД им вписан на 30.05.2001г. договор за особен залог под №
2001053000127 в полза на „Б.Д.“ ЕАД. От представеното приложение № 1 се
установява, че движимите вещи, които са обект на особения залог са
тонстар, револверни преси за керемиди –
два броя и транспортна автоматика за керемиди на обща стойност
1 063 950 лева.
До „Б.Д.“ ЕАД,
видно от приетото по делото писмо с вх.№ 4448/09.10.2001г., „А.И.“ ООД повторно отправя искане за уведомяване по
въпроса кога ще бъде освободен залогът върху притежаваните от „А.И.“ ООД машини.
По делото е
прието и писмо, изпратено от ответната банка до „А.И.“ ООД, с цел „А.И.“ ООД да
бъде уведомено, че особеният залог вписан върху процесните машини е бил заличен
в Централния регистър на особените залози на 16.10.2001г. Не са ангажирани
обаче доказателства, това писмо да е било получено от „А.И.“ ООД.
Прието от
първоинстанционния съд е и потвърждение за вписване в Централния регистър на
особените залози, съгласно което към 16.10.2001г. е извършено изменение към
първоначално вписване № 2001053000127, като е вписано съгласие за заличаване на
вписания особен залог върху спорните вещи.
От представена
по делото покана за плащане с вх.№ 00-03-1364/05.12.2005г., адресирана до „Б.Д.“
ЕАД, изпратена от управителя на „А.И.“ ООД, се установява, че банката е била
поканена да заплати на „А.И.“ ООД обезщетение за пропуснати ползи и печалби и
причинени загуби. Искането се основава на изпратено предходно писмо с вх.
4280/28.09.2001г., с което банката е уведомена за това, че машини на
дружеството са били заложени от „К. 2“ ООД, но от „Б.Д.“ ЕАД не били предприети
никакви действия. Сочи се, че поради действията на банката дружеството не е
успяло да продаде процесните машини на друго дружество, с което имало сключен
договор за покупко-продажба с цена 1 200 000 лева. Ето защо на
ответната банка е предоставен седмодневен срок за заплащане на сумата от
1 200 000 лева.
Приет по делото
е и договор за цесия от 16.08.2006г., сключен между ЕТ „С.- М.Д.“, в качеството
му на цесионер и „А.И.“ ООД - цедент, по силата на който цедентът прехвърля на
цесионера 50 на сто от вземането си от „К. 2“ ООД и „Б.Д.“ ЕАД, произтичащо от
сключен договор за покупко-продажба на машини и съоръжения, собственост на
цедента и невъзможността да реализира и изпълни този договор, тъй като „К. 2“
ООД е заложило оборудването на „А.И.“ ООД в полза на „Б.Д.“ ЕАД, във връзка с
което на 30.05.2001г. по № 2001053000127 е вписан особен залог върху машините в
Централния регистър на особените залози. Съгласно чл. 9 от договора за цесия
цедентът се е задължил да уведоми длъжниците за извършената цесия в 45 дневен
срок от подписване на договора. Към договора за цесия е представено и
приложение, в което е определен размерът на цедираното вземане.
Към исковата
молба е представено и уведомление за извършената цесия, изпратено от „А.И.“
ООД, адресирано до „К. 2“ ООД и „Б.Д.“ ЕАД, от което се установява, че
уведомлението е било получено от банката, доколкото върху същото има направено
отбелязване за поставен входящ номер на банката, а именно вх.№ 03-03 11/844/25.09.2006г. В
уведомлението е посочено, че с договор от 16.08.2006г. „А.И.“ ООД е прехвърлило
на ЕТ „С.- М.Д.“ вземането си за обезщетение от причинени вреди, ползи и
загуби.
Прието по делото
е и удостоверение за регистрация на „Г. М.“ АД в САЩ.
По делото е
представен и договор за цесия от 03.01.2007г., сключен между ЕТ „С.- М.Д.“ -
цедент и „Г. М.“ АД-цесионер, от който е видно, че цедентът е прехвърлил на
цесионера вземането си от „К. 2“ ООД и „Б.Д.“ ЕАД, произтичащо от сключен от
цедента договор за покупко-продажба на машини и съоръжения, собственост на
цедента, произтичащо от цесионен договор от 16.08.2006г., сключен между цедента
и „А.И.“ ООД. В чл.9 от договора изрично е договорено, че цедентът следва да
уведоми за извършената цесия длъжниците.
В изпълнение на
това задължение, видно от уведомление с вх. № 10 00-1/714/08.02.2007г.,
адресирано до „Б.Д.“ ЕАД, ЕТ „С.- М.Д.“ е уведомило ответната банка, че с
договор за цесия от 03.01.2007г. е извършено прехвърляне на 80% от вземането на
еднолични търговец към банката.
По делото е
представено и удостоверение от Национална информационна система за фирмена
информация, от което е видно, че с решение от 02.12.2005г. е извършено
прехвърляне на търговското предприятие на „К. 2“ ООД като съвкупност от права,
задължения и фактически отношение на „Ф.“ ЕООД.
Пред
първоинстанционния съд са разпитани и двама свидетели, а именно – Д.В.К.–П.и П.П.К..
СвидетелкатаП.заявява
пред съда, че е работила в „К.И.“ АД – гр. Ботевград от 1978 г., когато
дружеството притежавало керамична фабрика.П.си спомня, че е била заместник
директор на К.И.“ АД до 1999г., като през 1998 г. „А.И.“ ООД сключило договор
за оборудването на фабриката – револверни преси, тонстар, металодетектор,
надлъжен силус и автоматика за производство на керемиди. Съгласно този договор
оборудването трябвало да остане в завода, а двете дружества съвместно да
произвеждат керемиди. Свидетелката посочва, че през 1999г. в „К.И.“ АД дошъл
синдик, който прекратил трудовите договори на всички служители.П.свидетелства,
че през 2000 г. за консултация била потърсена от управителя на „А.И.“ ООД във
връзка с процесното оборудване, което е останало в завода. Според заявеното от
свидетелката заводът бил закупен от „К. 2“ ООД и заради това управителят на „А.И.“
ООД не бил допускан в завода и оборудването му си останало там. Свидетелката си
спомня, че „А.И.“ ООД имало намерения да сключва сделка във връзка с
оборудването, но същата не се осъществила.П.посочва, че управителят на „А.И.“
ООД е казал, че „К. 2“ ООД е заложило оборудването и за това бил вписан особен
залог.
Свидетелят К.пък
посочва, че в периода от 1996-1997г. е бил консултант по оздравяването на
предприятието „К.И.“ АД, което било доведено до фактически фалит, но „А.И.“ ООД
се явило като И.итор за съвместна дейност. Идеята за това обаче не се
осъществила, тъй като „К.И.“ АД било продадено на „К. 2“ ООД заедно с
оборудването за автоматизирано производство на керемиди. Свидетелят твърди, че
от управителя на „А.И.“ ООД знае, че бил намерил И.итори чужденци, които искали
да закупят оборудването, но че машините се оказали заложени. Свидетелят си
спомня, че е придружил управителя на „А.И.“ ООД до Централния депозитар, където
извършили проверка и установили, че „К. 2“ ООД е заложило машините освен тези,
които е купил, и тези, които са на „А.И.“ ООД. Свидетелят си спомня, че с
управителя на „А.И.“ ООД имали планове за съвместна работа, но не им бил
отпуснат кредит, тъй като „Б.Д.“ ЕАД било разпространило информация, че линията
за производство на керемиди е заложена при тях и не съществува. Поради това
според свидетеля било отказано от други банки да им предоставят кредит.
Свидетелят си спомня, че през 2005г. процесното оборудване се намирало в двора
на завода.
Пред Софийски
районен съд е прието и заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че няма данни каква е била първоначалната цена на
процесните машини при сключване на договора през 1998г. между „А.И.“ ООД и
праводателя на „К. 2“ ООД, а при сключване на договора между „К. 2“ ООД и „Б.Д.“ ЕАД стойността им е била
1 063 950 лева, от които за тонстар 1 бр. – 288 130 лева,
револверни преси – 2 броя 398 090 лева (2х194 545 лева) и транспортна
техника – 386 730 лева.
Прието е и
допълнително заключение по съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице е
посочило, че пазарната цена, в която е включена печалба и ДДС за 250 000
бр. керемиди х 0.97 лева се равнява на 242 500 лева, за 500 000 бр.
тухли х 0.80 лева се равнява на 400 000 лева, а за 150 000 бр. капаци
х 1.41 лева – 406 500 лева или общо за всичко 1 049 000 лева, а
разходите за тяхното производство са в общ размер – 333 125 лева. Ето защо
експертът е констатирал, че стойността на печалбата с включено ДДС е
715 875 лева.
С оглед приетите факти по делото въззивният съд
намира от правна страна следното:
С договора за
цесия се отстъпва едно вземане от досегашния му носител на едно трето, чуждо на
връзката, от която произтича вземането,
лице. Предмет на договора за цесия може да бъде вземане, което следва да
съществува към момента на сключването на договора и да е прехвърлимо, каквито
са по принцип имуществените права, в това число и твърдяното в исковата молба
вземане за обезщетение за причинени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи и
претърпени загуби. За да премине вземането от патримониума на
цедента върху цесионера е достатъчно единствено постигнатото
съгласие между него и досегашния носител на вземането и съответно със самото
прехвърляне, договорът се счита за изпълнен поради изчерпване на предмета му. Същевременно за да
породи действие спрямо длъжника договора за цесия следва да му бъде съобщена от
цедента съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД.
С оглед
изложеното, за да бъде уважен предявеният иск от ищеца следва да бъде
установено при условие на пълно и главно доказване кумулативното наличие на
следните факти: 1. ответниците „Б.Д.“ ЕАД и „Ф.“ ООД да са причинили твърдените
от ищеца вреди на „А.И.“ ООД – претърпени загуби и пропуснати ползи, със своето
виновно и противоправно поведение, въз основа на което да може да се ангажира
деликтната отговорност на ответниците спрямо „А.И.“ ООД, 2. наличието на валидно
възникнало облигационно отношение между „А.И.“ ООД и ЕТ „С. – М.Д.“, по силата
на което „А.И.“ ООД е прехвърлило процесните си вземания на ЕТ „С. – М.Д.“,
като цесията е била съобщена надлежно на двамата ответника и 3. наличието на
валидно сключен договор за прехвърляне на спорните вземания в претендирния
размер от ЕТ „С. – М.Д.“ на ищцовото дружество, и надлежното съобщаване за
извършената цесия съобразно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, в случай че от ищцовото дружество
бъде доказано наличието на описаните предпоставки, в тежест на ответниците е да
установят, че са заплатили дължимите суми.
При извършване
на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
намира, че приетият по делото договор за цесия от 16.08.2006г., сключен между „А.И.“
ООД и ЕТ „С. – М.Д.“ в действителност установява, че между подписалите го
страни е постигнато съгласие за прехвърляне на вземания на „А.И.“ ООД към
ответниците, но същите е следвало да бъдат надлежно индивидуализирани.
Въззивният съд приема, че такава индивидуализация не е била направена,
доколкото е посочено, че вземанията на цедента произтичат от „договор за
покупко-продажба“ на машини и съоръжения и невъзможността този договор да бъде
реализиран, тъй като вещите са били заложени от „К.- 2“ ООД в полза на „Б.Д.“
ЕАД. Така даденото описание не е достатъчно да индивидуализира прехвърлените
вземания, тъй като дори не е посочено какви са тези права, които произтичат от
договора за покупко-продажба, който е бил сключен, но не е бил изпълнен. Освен
това с оглед твърденията на самия ищец в исковата му молба и последващите
уточнителни молби, процесното вземане на „Г. М.“ АД не произтича от договор, а
се основава на противоправно виновно поведение на ответниците, с което са
нарушили общата забрана да не се вреди другиму. Предвид това не може да се
приеме за доказано, че „А.И.“ ООД е прехвърлило на ЕТ „С. – М.Д.“ с договор за
цесия от 16.08.2006г. именно претендираното от ищцовото дружество вземане
спрямо ответниците. Следователно не може да се установи и какво вземане е било
прехвърлено с последващия договор за цесия от 03.01.2007г., сключен между ЕТ „С.
– М.Д.“ и ищеца „Г. М.“ АД. Ето защо въззивният съд приема, че ищцовото
дружество не е доказало при условие на пълно и главно доказване
обстоятелството, че е активно материално легитимиран кредитор на ответниците,
поради което исковете му следва да бъдат отхвърлени.
Дори и обаче да
се приеме, че на „Г. М.“ АД са били цедирани именно вземанията на „А.И.“ ООД
към двамата ответници, предмет на настоящото производство, въззивният състав
счита, че по делото от страна на ищеца не е доказано на цедента „А.И.“ ООД да
са били причинени твърдените от ищеца вреди, които да се намират в пряка
причинно-следствена връзка именно с противоправно поведение на ответниците.
Между страните
по делото не се спори, че по силата на договор за особен залог, сключен между
ответната банка и „К. – 2“ ООД, е бил вписан особен залог в Централния регистър
на особените залози върху тонстар, револверни преси – два броя и транспортна
автоматика за керемиди на обща стойност 1 063 950 лева, като това
обстоятелство се доказва и от представеното по делото удостоверение за вписване
на особен залог и приложение № 1 – описа на заложеното имущество. Страните не
спорят и че заложените движими вещи са били собственост именно на „А.И.“
ООД, а не на „К. – 2“ ООД. В тази насока
са и свидетелските показания на разпитаните по делото двама свидетели, които
заявяват, че именно „А.И.“ ООД е закупило процесните движими вещи. Съдът
кредитира показанията им в тази част, тъй като са последователни, еднопосочни,
непротиворечиви и логични, а и свидетелите са били служители в дружеството,
което е прехвърлило собствеността на процесните тонстар, револверни преси – два
броя и транспортна автоматика за керемиди на „А.И.“ ООД, т.е пряко са възприели
обстоятелствата във връзка с закупуването на машините.
От представения
по делото договор за покупко-продажба и И.иция от 15.09.2018г. се установява и
че „А.И.“ ООД е сключило договор с чуждестранно дружество „А.М.К.“ ООД, което е закупило част
от заложените машини онстар,
револверни преси – 1 броя (при заложени два броя препси) и транспортна
автоматика за керемиди. Закупен е с процесния договор и метален детектор. Въпреки
изложеното от ищеца по делото не са ангажирани доказателства, въз основа на които
да се установи, че ответната банка е действала противоправkо при сключване на договора за особен залог върху
процесните движими вещи. Видно от представеното по делото писмо с вх.№
4280/28.09.2001г., изпратено от „А.И.“ ООД едва след получаването на това
писмо, „Б.Д.“ ЕАД е било уведомено, че заложеното по сключения с „К. – 2“ ООД
договор имущество не е собственост на съконтрахента му. По делото са
представени и доказателства – потвърждение за вписване, издадено от Централния
регистър на особените залози, че след уведомяването на ответната банка относно
собствеността върху заложените вещи, ответникът „Б.Д.“ ЕАД своевременно – на
16.10.2001г. е предприел действия за заличаване на вписания особен залог върху
вещите на „А.И.“ ООД. Ето защо не може да бъде прието, че предприетите от
банката действия са противоправни, доколкото същата е нямала законово
задължение да извърши проверка дали заложеното имущество е собственост или не
на „К. – 2“ ООД, тъй като в настоящия случай става въпрос за движими вещи за
прехвърляне правото на собственост върху които не е предвидена специална форма.
Освен това, видно от приложения по делото анекс
към договор за покупко-продажба и И.иции, договорът за покупко-продажба
на процесните вещи е бил прекратен именно на 28.09.2001г., т.е в деня, в която
банката е узнала, че заложеното имущество не е на съконтрахента и. Поради това
не може да се приеме, че въпреки че е бил уведомен, ответникът „Б.Д.“ ЕАД не е
предприел действия по заличаване на особения залог за прекратяване на договора
на „А.И.“ ООД и „А.М.К.“ ООД, и именно заради това, че след уведомяването и
банката не е предприела действия за заличаване на залога, е станала причина за
прекратяването на сключения с чуждестранното дружество договор от 15.09.2001г.
за продажба на процесното оборудване.
При
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че „К. – 2“ ООД е заложило чуждо имущество без съгласието на
собственика му, доколкото от ответника „Ф.“ ЕООД, правоприемник на „К. – 2“
ООД, не са ангажирани доказателства, че от името на „А.И.“ ООД е било дадено
съгласие за учредяване на особен залог върху собствените му движими вещи за
обезпечаване на дълга на „К. – 2“ ООД към „Б.Д.“ ЕАД. Не са представени и
доказателства, които да постави под съмнение извода, че именно „А.И.“ ООД е
било собственик на заложените вещи. Предвид това, съдът намира, че „К. – 2“
ООД, чийто правоприемник е ответникът „Ф.“ ЕООД, е действал противоправ. От
значение за изхода на спора обаче е и дали в „А.И.“ ООД са били причинени
твърдените от ищеца и дали тези вреди са в следствие именно на неправомерното
поведение на праводателя на ответника „Ф.“ ЕООД.
Безспорно
по делото е установено, че сключеният между „А.И.“ ООД и „А.М.К.“ ООД договор
за покупко-продажба на процесните машини и съоръжения и И.иции е бил прекратен
и то по взаимно съгласие на страните, като това обстоятелство се установява и
от сключения към този договор анекс от 28.09.2001г. В него като причина за
прекратяване на договора е посочено, че върху движимите вещи, чиято собственост
се прехвърля има учреден особен залог от трето лице „К. 2“ ООД в полза на „Б.Д.“
ЕАД. Така учреденият особен залог обаче доколкото залогодателят „К. 2“ ООД не е
бил собственик на процесните движими вещи, не е бил противопоставим на „А.И.“
ООД, нито на съконтрахента му „А.М.К.“ ООД. Аргумент в подкрепа на това е и
обстоятелството, че на заложния кредитор са могли да бъдат противопоставени
претенциите на действителния собственик по реда на чл. 372 от ГПК (отм.), към
който препраща чл. 37, ал. 4 от ЗОЗ, в редакция действаща към датата на сключване
на договора за покупко-продажба на процесните вещи. Ето защо не може да се
приеме, че вписаният върху процесните машини особен залог е представлявал
реално пречка за изпълнение на поетите от „А.И.“ ООД с договора за
покупко-продажба на същите задължения, в това число и имуществото да не е
обременено с тежести. Поради това въззивният състав приема, че от ищеца не е
доказано наличието на пряка причинно-следствена връзка между неправомерното
поведение на „К. – 2“ ООД и твърдените от ищец вреди.
По делото не е
доказано и че „А.И.“ ООД е претърпяло сочените от ищеца вреди.
Подлежащите на обезщетяване
имуществени вреди са два вида – претърпяна загуба и пропусната полза. При
обезщетяване на пропуснати ползи в резултат на непозволено увреждане, включително
за случаите на обективна отговорност, приложение намира принципа за пълна
репарация на всички преки и непосредствени вреди, но пропуснатите ползи за
собственика от процесните вещ за бъдеще време се обезщетяват само ако ще
настъпят със сигурност. В Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. по
тълкувателно дело № 3 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС принципно е изтъкнато, че
трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото, която сигурност
не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса.
В разглежданата хипотеза с изрична
уточнителна молба от 03.05.2019г. ищецът твърди, че причинените му вреди,
представляващи пропуснати ползи, се изразяват в нереализиране на печалба от
производство на керемиди, поради неизползване на оборудването, за което „А.И.“
ООД е имало сключен договор с „А.М.К.“ ООД, по силата на който чуждестранното
дружество щяло да И.ира в производството на керемиди. Следователно се претендира
присъждане на обезщетение за пропуснати ползи от пропусната възможност за
печалба от производство на керемиди. Подобна печалба би била налице в случаите,
в които произведените керемиди бъдат продадени. В настоящата хипотеза обаче не
са ангажирани доказателства, че дори и въз основа на сключения с чуждестранното
дружество договор за И.иции да бъдат произведени керемиди, то същите са щели да
бъдат продадени със сигурност, за да може да се приеме, че „А.И.“ ООД със
сигурност е щяло да реализира печалба. По делото не е доказано от ищеца, че „А.И.“
ООД или И.иторът са имали сключен договор с трети лица за продажба на керемиди,
нито че чуждестранното дружество се е задължило да заплаща на „А.И.“ ООД
възнаграждение за производството на керемиди. „А.М.К.“ ООД се е ангажирало
единствено да И.ира определена сума 5 000 000 лева в изграждането на
фабрика, съгласно чл. 1 от договора за покупко-продажба и И.иции от
15.09.2001г., а не да предостави тази сума на „А.И.“ ООД като възнаграждение
или като цена за закупуване на керемиди, които евентуално ще бъдат произведени
от съконтрахента му. Ето защо въззивният състав прием, че ищецът не е установил
при условие на пълно и главно доказвана, че с поведението си някой от
ответниците е причинил вреди, изразяващи се в твърдените от него пропуснати
ползи на „А.И.“ ООД. Доколкото такива вреди не са му били причинени, то за
дружеството не е възникнало право да търси обезщетяването им.
По отношение на
претенцията за обезщетение за твърдените вреди, изразяващи се в нереализиране
на договор за продажба на заложеното оборудване, настоящият състав прием
следното:
Претърпените
загуби представляват реалните, ефективни вреди, изразяващи се в намаляване на
актива на имуществото на кредитора. Следователно за да се приеме, че такива
вреди са били причинени на „А.И.“ ООД следва да се установи, че имуществото му
е намаляло, поради прекратяването на договора с „А.М.К.“ ООД, т.е от патримониума на дружеството е
излязло имущество. Доказателства в тази насока обаче не са ангажирани. Видно от
сключения анекс за прекратяване на договора за покупко-продажба и И.иции,
страните са го прекратили без за „А.И.“ ООД да е възникнало задължение за
заплащане на неустойка или обезщетение поради прекратяването на договора или неизпълнението
на задължението. Нещо повече дори в чл. 24 от анекса за прекратяване на
договора за покупко-продажба и И.иции „А.И.“ ООД и чуждестранното дружество са
се съгласили, че няма никакви претенции едно към друго. Имуществото на „А.И.“ ООД не е намаляло, тъй като и
машините, обект на сделката са останали негова собственост, т.е същите не са излезли
от имуществената му маса, доколкото съгласно чл. 6 от договора за
покупко-продажба собствеността на продаваното оборудване преминава в
патримониума на купувача, едва след като му бъде предадено, а доказателства за
предаването му не са представени по делото. Напротив в показанията на
разпитаните двама свидетели изрично заявяват, че „А.И.“ ООД не е успяло да
вземе процесните машини от „К. – 2“ ООД и те все още се намират в двора на
завода. Ето защо настоящият състав приема, че в следствие прекратяването на договора
за покупко-продажба и И.иции, сключен между „А.И.“ ООД и „А.М.К.“ ООД, на „А.И.“ ООД не са
причинени вреди, представляващи претърпени загуби от нереализирана продажба на
оборудването – неполучаване на продажна цена. Недоказано от ищеца е и че ако
договорът за покупко-продажба на заложените движими вещи е бил реализиран
имуществото на „А.И.“ ООД е щяло да се увеличи, тъй като дари самият ищец
поддържа, че договорената цена за процесните вещи е била по-ниска от пазарната
им стойност, заради поетият ангажимент по договора от страна на чуждестранното
дружество да И.ира 5 000 000 лева в изграждането на завод. Изявление, което
съдът цени като извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт. Предвид
това, настоящият състав счита, че не може да се направи извод, че имуществото
на „А.И.“ ООД е щяло да увеличи с получаване на цената по договора за
покупко-продажба на вещите, доколкото насрещната престация на дружеството –продаваните вещи са били на
по-висока стойност от продажната цена, която е щяло да получи от „А.М.К.“ ООД. Следователно „А.И.“
ООД е нямало да реализира и печалба от прекратения договор. Ето защо въззивният
състав приема, че ищцовото дружество не е доказало, че на праводателя му са
били причинени твърдените вреди.
С оглед
изложеното настоящият съд приема, че от ищцовото дружество не е установено
наличието на твърдяното правно основание на процесните вземания, доколкото
договора за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго
правно основание. (В този смисъл решение № 32/09.09.2010г. по т.д.№ 438/2009г.
на ВКС, ІІ т.о.). Предвид това искът за осъждане на ответниците да заплатят на
ищеца сума в размер на 8312 лева, частичен от 3 700 000 лева –
пропуснати ползи, и искът за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сума
в размер на 4275 лева, частичен от 1 200 000 лева – обезщетение за
претърпени загуби, следва да бъдат отхвърлени като неоснователени.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявените искове, въззивната жалба
следва да бъде приета за неоснователна, а решението на Софийски районен съд -
изцяло потвърдено като правилно.
По разноските:
С оглед изхода
на спора правно на разноски съобразно чл. 64, ал. 2, от ГПК (отм.) имат
въззиваемите страни по делото „Б.Д.“ ЕАД и „Ф.“ ЕООД. Единствено обаче
процесуалния представител на „Б.Д.“ ЕАД е направено изрично искане за
присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 64, ал. 5 от ГПК
(отм.) в полза на юридически лица се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако
те са били защитавани от юрисконсулт, поради което настоящият състав намира, че
„Г. М.“ АД следва да бъде осъдено да заплати на „Б.Д.“ ЕАД 300 лева
възнаграждение за юрисконсулт.
С оглед цената
на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на
ГПК настоящият съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 24.10.2008г., постановено по гр.д. № 253/2007г. по описа на Софийски районен
съд, 52ри състав.
ОСЪЖДА „Г. М.“ АД, регистрирано в Щата
Делауеър, представлявано от изпълнителния си директор М.Д. Д., с адрес в
гр.София, ж.к. „********“ бл.********, да заплати „Б.Д.“ ЕАД, с ЕИК********, с
адрес ***, на основание чл. 64, ал. 5 от ГПК (отм.), сума в размер на 300 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.