РЕШЕНИЕ
№ 10005
гр. София, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110134246 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата
390,76 лева.
Ищецът ЗД „Бул Инс” АД твърди, че на 16.11.2017 г. в гр. Варна, ж.к. „Чайка“,
срещу комплекс „Кабакум Бийч Резиденс“, на ул. „Боян Бъчваров“, е реализирано ПТП
между л.а. “БМВ”, модел „Т, управляван от ответницата Н. Н. Н., и л.а. “Грейт Уол",
модел „Волекс Ц 10“ управляван от лицето Е С. Сочи, че бил съставен протокол за
ПТП № от същата дата от органите на КАТ, според който причините за
произшествието са по вина и се дължат на противоправното поведение на ответницата.
Сочи, че ищцовото дружество е сключило със собственика на л.а. “БМВ”, модел „725
ТДС“ с ДК № В при управлението на който е причинено увреждането, задължителна
застраховка “Гражданска отговорност”, свързана с притежаването и използването на
МПС. Ответницата, управлявала автомобила, отказала да се подложи на проверка за
алкохол, наркотици и други упойващи вещества, поради което за ищцовото дружество
възникнало правото на регрес за платената сума. Поддържа, че вредите са на стойност
365,76 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение на ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ - застраховател по застраховка „Каско Стандарт“ на увредения
автомобил “Грейт Уол", модел „Волекс Ц 10“ с ДК № както и че са сторени разноски
за определянето на обезщетението в размер на 25 лева.
Поддържа, че след изплащане на застрахователното обезщетение, ищецът
изпратил регресна покана на осн. чл. 500 ал. 1 т.1 от КЗ до ответника с оглед
доброволното изплащане на претендираната сума, като сумата не била заплатена.
Потвърждава, че след депозиране на исковата молба ответницата е погасила сумата,
представляваща главница, законна лихва до плащането и държавна такса. Претендира
единствено сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
В срочно подаден отговор ответницата заявява, че е погасила процесното
задължение. Счита, че не следва да се присъждат разноски за процесуално
представителство на ищцовото дружество, тъй като не е представено доказателство за
1
платено адв. възнаграждение, а претендираното юрисконсултско възнаграждение се
претендирало, след като задължението било погасено. На свой ред претендира
разноски в производството.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже: 1/ че в
причинна връзка с противоправното поведение на ответника е настъпило събитие, за
което ищецът, в качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност”, носи риска; 2/ че е заплатил обезщетение на увреденото лице в размер,
не по-голям от действителните вреди; 3/ че ответникът е причинил събитието, като е
отказал да се подложи от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи
вещества.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задължението.
Съобразно направеното от ответника признание на факти съдът е отделил като
безспорни всички елементи от фактическия състав на процесното вземане /проект на
доклад, обективиран в определение от 21.06.2022 г., приет за окончателен в открито
съдебно заседание от 08.09.2022 г./. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът
приема осъществяването им за доказано. Ищецът признава твърдението на ответника
за погасяване на дълга, поради което съдът намира за установено по делото, че на
18.03.2022 г. ответникът е заплатил на ищеца сумата от 470,80 лева, с което е погасил
задълженията си – предмет на делото – главница, законна лихва от предявяването на
иска до плащането, както и платената от ищеца държавна такса. Ето защо искът следва
да бъде отхвърлен поради погасяване чрез плащане в хода на процеса.
По разноските:
Единственият спорен между страните въпрос касае отговорността за присъждане
на разноски за юрисконсулт. Към датата на завеждане на делото 16.06.2021 г.
ответникът е бил в забава на плащането, доколкото не оспорва по основание и размер
вземанията на ищеца.
Възражението на ответника, че не е дал повод за реализиране разноски за
юрисконсулт от ищцовото дружество е основателно.
Видно от данните по делото, исковата молба е депозирана чрез адв. Мариан
Гочев, като е приложено пълномощно. Не е представено обаче доказателство за
платено адвокатско възнаграждение, като такова не се и претендира от ищцовото
дружество. На 18.02.2022 г. на ответницата е връчен препис от исковата молба и
приложенията към нея, като на 18.03.2022 г. е последвало плащане на сумата от 470,80
лв. След изпращане на депозираната от ответницата молба от 21.03.2022 г. с
приложеното към нея доказателство за плащане за становище на ищеца, от същия е
депозирана молба от 30.03.2022 г., с която се прави признание на извършеното
плащане, но се претендира и сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Едва
с молбата от 30.03.2022 г. се представя и пълномощно за учредена представителна
власт в полза на юрисконсулт Георги Илиев.
Съдът намира, че реализираните от ЗД „Бул Инс“ АД разноски в производството,
след като е налице плащане и признание за пълно погасяване на задължението , не
са в пряка причинно-следствена връзка с поведението на ответната страна, поради
което същата не следва да носи отговорност за тях. Ето защо, в полза на ищеца не
следва да се присъждат разноски за юрисконсулт.
2
Неоснователно е същевременно и искането на ответницата за присъждане на
сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 78,
ал. 2 ГПК, разноските се възлагат върху ищеца, ако ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. В случая не е налице нито една
от двете предпоставки – ответницата е дала повод за завеждане на делото, тъй като
плащането е извършено след неговото образуване, като същевременно няма и изрично
направено признание на иска. Неоснователен е и аргументът на процесуалния
представител на ответницата, че ищецът е дал повод за разглеждане на производството
в открито съдебно заседание. Следва да се посочи, че при плащане в хода на
производството, ищецът не е задължен да оттегли иска или да направи отказ от същия,
в който случай производството по делото би било прекратено преди разглеждането му
в открито съдебно заседание. Последицата от ненаправен отказ/оттегляне на иска е
разглеждане на делото в открито съдебно заседание и произнасяне по същество, като
бъде съобразено извършеното плащане, както е в настоящия случай. Ищецът не следва
да бъде осъждан за заплащане на разноски.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* срещу ЗК Н. Н.
Н., ЕГН ********** по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 390,76 лева,
представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение на ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ - застраховател по застраховка „Каско Стандарт“ на
увреден автомобил “Грейт Уол", модел „Волекс Ц 10“ с ДК № вследствие на
застрахователно събитие от 16.11.2017 г. в гр. Варна, ж.к. „Чайка“, ул. „Боян Бъчваров“
и разноски за определянето му.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3