РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. гр. София, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, I-ВИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги В. Ушев
Членове:Стоян Людм. Тонев
Николай Д. Димитров
при участието на секретаря Ваня Б. Костадинова
в присъствието на прокурора Б. Ем. Д.
като разгледа докладваното от Стоян Людм. Тонев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211010600284 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 313 и следващите от НПК и се
развива за трети път пред АСНС.
С присъда № 4 от 31.01.2017 г. по н.о.х.д. № 420/ 2015 г. по описа на СНС, 15 -ти състав е
признал подсъдимите Т. Г. П. и З. К. К.за виновни в това, че през периода от 03.02.2014г. до
05.02.2014г. в гр. А., в сградата на заведение „А. к.“, находяща се на ул. „А. С.“ № ...., с цел
да принудят В. П. В. да се разпореди със свое право - в качеството й на пълномощник на
фирма „В. К.“ ЕООД да сключи договор за охрана на заведение „А. к.“ с частна охранителна
фирма „В.“ ООД, и да поеме имуществено задължение за представляваното от нея
дружество „В. К“. ЕООД, а именно да заплаща сумата от 240 лв. седмично за охрана на
заведението от частна охранителна фирма „В.“ ООД по договор, са я заплашили с
противозаконни действия с тежки последици за нея, а именно, че ще възпрепятстват
осъществяваната от нея търговска дейност, чрез 1 недопускане на клиенти в заведението и
незаплащане на сметки, че ще затворят заведението и ще стане по-лошо, като деянието е
извършено от две лица – З. К. К. и Т. Г. П. и от лица по чл. 142, ал. 2, т. 6 от НК – З. К. К. и
Т. Г. П., които са се представили, че действат по поръчка на организация, която извършва
охранителна дейност- охранителна фирма „В.“ ООД, и от служител на такава организация -
Т. Г. П. на длъжност консултантпродажби във „В.“ ООД, поради което и на основание чл.
1
213а, ал. 2, т. 4 и т. 5 във вр. с ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК е наложил на
подсъдимия Т. Г. П. наказание от шест години „лишаване от свобода“ и глоба в размер на
четири хиляди лева, а на подсъдимия З. К. К. - наказание от четири години лишаване от
свобода и глоба в размер на три хиляди лв. Със същата присъда съдът от първата инстанция
е признал подс. З. К. К. за виновен и в извършване на престъпление по чл.128, ал.2,вр.ал.1,
вр.чл.20, ал.2 НК - за това, че на 21.02.2014г., около 01,52 часа, в гр. А., ул.“К.“№ ..., в
съучастие с неустановено по делото лице, като съизвършител, е причинил тежка телесна
повреда на Й. С. С., изразяваща се в „разкъсване склерата на дясното око с излизане на
вътреочни тъкани, довело до постоянна слепота с дясното око, респективно при условията
на чл.54 НК го осъдил на шест години „Лишаване от свобода“. На основание чл. 23, ал. 1 от
НК първоинстанционният съд определил на подсъдимия З. К. К. едно общо, най-тежко
наказание за горните две престъпления, а именно - шест години лишаване от свобода, към
което изцяло присъединил, на основание чл. 23, ал. 3 от НК, наказанието глоба в размер на 3
/три хиляди/ лева. С присъдата първостепенният съд, на основание чл. 61, т. 2, във вр. с чл.
60, ал. 1 от ЗИНЗС, определил първоначален строг режим за изтърпяване в затвор на
наказанията лишаване от свобода от двамата подсъдими. Приспаднал предварителното им
задържане, разпоредил се с веществените доказателства и в тежест на подсъдимите
възложил разноските по делото. За проверка на така постановената присъда, в срока по чл.
319 ал.1 от НПК, са постъпили въззивни жалби от защитниците на подсъдимите, като е било
образувано първото по ред в.н.о.х.д.№ 142/2017г. по описа на АСНС. 2 В депозираната
въззивна на жалба на подс. З. К. К., се правело искане, на основание чл. 336 ал.1 т.3 НПК,
АСНС да отмени осъдителната присъда и да постанови нова, с която подсъдимият да бъде
признат за невиновен. В условията на алтернативност се претендирало АСНС да отмени
присъдата и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд за
отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. В жалбата и
допълнителното писмено изложение за допълване на доводите по реда на чл.320 ал.4 от
НПК се излагали аргументи за недоказаност на обвинението по чл.213 а НК с постр. ЧО В.,
респективно за постановен осъдителен първоинстанционен акт в нарушение на
императивната норма на чл. 303 от НПК. Според защитата, по делото не били доказани
действия на подс. К. по отправяне на заплахи спрямо св. В. В. с цел тя да се разпореди със
свое право и да поеме имуществено задължение по заплащане на съответни суми за охрана
на заведението. От доказателствата по делото се установявало как към инкриминирания
период подсъдимият К. нямал никакви правоотношения с частната охранителна фирма „В.“
ООД. По делото бил приложен договор № 176 от 06.12.2013г. за охрана с възложител -„В.
К.“ ЕООД и изпълнител -„В.“ ООД. Според защитата било логически необосновано,
икономически нецелесъобразно, противно на всякаква житейска логика, подсъдимият Кънев
да е целял да принуди св. В. да сключи договор, при положение, че вече имало наличен
такъв. Визираният договор от 06.12.2013г. бил действащ към инкриминирания период, като
в съдебно заседание подс. Т. П. бил дал подробни обяснения в тази насока. Отделно от това,
имало уведомително писмо от „В. ООД-клон-Б. до директора на ГД „ОП“ в насока, че от
17.02.2014г. била снета физическата охрана на нощен клуб „А.“- гр. А., ул.“А. С.“ №...
2
Следователно договорът бил действащ към инкриминирания период. По делото имало
доказателства за счупване на много чаши в заведението, но не било ясно кога е извършвано
това и от кого, като никой от разпитаните свидетели не сочил подс.К. да е извършвал такива
действия. По делото нямало доказателства и съответно били необосновани изводите на съда
от първата инстанция,че подсъдимите са осъществявали вербално въздействие върху
свидетелката В., изразяващо се в заплахи, насочено към мотивирането й да извърши
разпоредителни действия. В записаните със СРС 3 разговори също нямало „никакви
заплахи„ и изрази на „двамата подсъдими, които да могат да обосноват твърдяната оказана
психическа принуда“. Отделно от това, по делото били налице данни за провокация към
престъпление и по- конкретно за „една полицейска провокация“. Всички действия по
записването на разговори, чрез СРС, били извършени по изрична и нарочна инициатива на
св. В..Касаело се до „една манипулация от страна на тази свидетелка, опит за провокация от
нейна страна и компрометиране на двамата подсъдими“. Поведението на св.В. В. целяло
като ефект „да провокира, да предизвика записването, създаването на такива доказателства с
цел същите да бъдат използвани впоследствие против двамата подсъдими“. С въззивната
жалба на подс. Т. Г. П. се предлагало, на основание чл. 336 ал.1 т.3 НПК, АСНС да отмени
осъдителната присъда и да постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за
невиновен. В условията на алтернативност се иска от АСНС да намали наказанието към
предвидения за престъплението специален минимум. В жалбата се сочело, че обвинението
по чл. 213 а от НК е „логически непоследователно, неясно, недоказано“. Според жалбата, от
събраните по делото доказателства не се установявало, от обективна страна, извършването
на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 213 а от НК, както и изискуемата
специфична цел, от субективна страна, респективно се излагала тезата за недоказаност.
Отделно от това се развивали доводи за „полицейска провокация“ към престъпление. С
решение № 33/18.12.2017г. по в.н.о.х.д. №142 /2017 г. на АСНС е изменена
първоинстанционната присъда, като е отменена в частта, в която по отношение на
подсъдимите е определен типа на затворническо заведение, в което да се настанят
първоначално за изтърпяване на наказанията си „лишаване от свобода“. В останалата й част
присъдата на СНС е била потвърдена. Това въззивно решение е било оспорено от
подсъдимите П. и К., чрез защитниците им, като било образувано к.н.д. № 283/2018г. на
ВКС. Касационната проверка е установила допуснати при постановяването на въззивния
съдебен акт съществени нарушения на основни принципи на наказателния процес по чл. 13
и чл.14 от НПК, довели до липса на обективно, 4 всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, значими за разкриване на обективната истина, респективно се касаело до
незаконосъобразно формирано вътрешно убеждение на състава на АСНС, което
съставлявало касационно основание по чл.348, ал.1 т.2 от НПК. Поради това, ВКС с
решение № 178 /12.11.2018 г. по н.д. № 283/2018г. е отменил изцяло това на АСНС по
в.н.о.х.д. №142 /2017 г ., на основание чл. 354 ал.3 т.2, вр.ал.1, т.5 НПК, като е върнал делото
за ново разглеждане от друг съдебен състав на АСНС. Така се стигнало до второто по ред
разглеждане на делото от въззивната инстанция по образувано в.н.о.х.д. № 513/2018г. по
описа на АСНС. АСНС с присъда №7/04.10.2019г. по в.н.о.х.д. № 513/2018г. отменил
3
присъдата от 31.01.2017г. на СНС по н.о.х.д. № 420/2015г.,относно осъждането на Т. Г. П. и
З. К. К. за престъпление по чл.213а ал.2 т.4 и т.5 вр. ал.1 НК, като вместо това въззивният
съд ги признал за невинни и оправдал по повдигнатото им обвинение по чл. 213а, ал. 2, т. 4
и т. 5, вр. ал. 1 НК. Въззивната инстанция отменила и приложението на чл. 23 ал.1 НК по
отношение на подс. З. К. К.. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционната присъда в
частта й с която подсъдимият З. К. К. е бил осъден за престъплението по чл. 128, ал.2,
вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК с постр. ЧО С.. Въззивната присъда по в.н.о.х.д. № 513/2018г. на
АСНС в оправдателната й част е била оспорена от прокуратурата. Подс. К., чрез защитника
си, подал касационна жалба срещу въззивния съдебен акт, в частта му с която била
потвърдена първоинстанционната присъда, досежно осъждането за престъпление по чл. 128
ал.2,вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК. Така било образувано второто по ред к.н.д. № 622/2020г.
по описа на ВКС. С решение № 84/06.07.2021 г. по к.н.д. № 622/2020г., на осн. чл. 354 ал.3,
т.3, вр. ал.1, т.5 НПК, ВКС отменил присъда №7/04.10.2019г. по в.н.о.х.д. № 513/2018г. на
АСНС: в частта, с която подсъдимите Т. Г. П. и З. К. К. са оправдани по повдигнатото им
обвинение по чл. 213а, ал. 2, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1 НК; в частта, с която е отменено
приложението 5 на чл. 23 от НК спрямо подс. З. К. К. и е върнал в тази част делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав на АСНС. Съгласно същото решение ВКС, на осн. чл.
354, ал.1, т.1 от НПК, оставил в сила въззивния акт в частта му, с която е потвърдена
първоинстанционната присъда и подсъдимият З. К. К. е осъден за престъпление по чл. 128,
ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК. Следователно в тази й част присъдата на съда от първата
инстанция е влязла в сила и не е предмет на настоящия въззивен контрол. Посоченото
развитие на процеса довело до третото по ред въззивно производство - по настоящото
в.н.о.х.д. № 284/2021 година. В съдебно заседание, при изслушване на съдебните прения
пред въззивната инстанция, представителят на АСП моли да бъде оставена в сила
първоинстанционната присъда в частта й, в която не е влязла в сила. Прокурорът излага
тезата си, че обвинението по чл. 213а, ал. 2, т. 4 и т. 5 във вр. с ал. 1 от НК е доказано по
изискуемия от чл. 303, ал.2 от НПК несъмнен начин, поради което правилно
първостепенният съд е признал подсъдимите за виновни в извършване на изнудването.
Според прокуратурата следвало да се кредитират показанията на св. В. В. относно
действителните параметри на договора за охрана на „В. К.“ ЕООД с частната охранителна
фирма „В.“ ООД, а именно била уговорена цена от 500 лева месечно и 40 лева седмично за
охранител. Така съобщеното от частния обвинител и свидетел по делото - В.В., се
подкрепяло изцяло от показанията на св. Й. В.. Достоверни били показанията на частния
обвинител В. В. как, след поискана от охранител на „В.“ ООД седмична сума за охрана в
размер на 240 лева, тя не се съгласила и уведомила подсъдимите,че ще си намери друга
фирма, която да поеме охраната на заведението за новата 2014г. „Проблемите“ на частния
обвинител В. В. започнали след сключване на договора за охрана с „А.“ ООД и разваляне на
договорните отношения с фирмата на подсъдимите. Относно факта по отправяне на заплахи
от подсъдимите към В. /за да наеме отново „В.“ ООД за охрана на заведението/ се
преодолявала забраната на чл.177, ал.1 от НПК. В това отношение прокуратурата посочва,
че отправените от подсъдимите заплахи се установявали не само от ВДС в резултат на
4
експлоатираните СРС, но и от показанията на св. В. В.. Последната не възпроизвеждала в
показанията 6 си единствено фиксираното във ВДС в резултат на приложените СРС по
делото, но давала допълнителни сведения, във връзка с осъществените заплахи, както и за
поведението на подсъдимите лица, увреждащо икономическата дейност на заведението. В
този смисъл В. В. давала сведения за факти, които не са били отразени във ВДС, а
съобщеното от нея се подкрепяло от доказателствената информация, изводима от
показанията на свидетелите Й. В., Й. С., Г. Я., Х. Ж., М. П. и Д. К.. Представителят на АСП
намира за неоснователни доводите по въззивните жалби в насока за провокация към
престъпление. Според практиката на ЕСПЧ, „провокаторът“ въздейства върху субекта така,
че го склонява да извърши престъпление, което иначе не би било извършено. В това
отношение, в настоящия казус липсвала „полицейска провокация“, понеже още преди
частния обвинител В.В. да даде съгласие за прилагане на СРС вече са били отправяни
заплахи и извършени действия по затрудняване работата на заведението. Неплатените на
28.12.2013г., 04.01. и 01.02.2014г. големи сметки били израз на такова поведение на
подсъдимите. Прилагането на СРС, със съгласието и участието на В.В., било разрешено от
съда, като в проведеното мероприятие не е участвал полицейски орган и не можело да се
твърди, че действията на частния обвинител са били „предварително режисирани“ от
полицията. Поведението на В. В. не е било провокативно. Напротив, от подслушаната
вербална комуникация се изяснявало как В. В. се стремяла към постигане на разбирателство
с двамата подсъдими, за да преустановят увреждащото си поведение. В хода съдебните
прения частния обвинител В. В. посочва, че претенциите й били към подс. Т. П., който й е
отправял заплахите. В хода на съдебните прения адв. Г., защитник на подс. З. К., отправя
искане АСНС, на основание чл. 336 ал.1 т.3 НПК, да отмени осъдителната присъда, с която
подзащитният й е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 213а, ал. 2, т.
4 и т. 5, във вр. с ал. 1 от НК, респективно въззивната инстанция да постанови нова присъда,
с която посоченият подсъдим да бъде признат за невиновен. Защитникът акцентира на
обстоятелството, че инкриминираният период по обвинението за изнудване бил от
03.02.2014г. до 05.02.2014г. и излага своя прочит на решение № 84/06.07.2021 г. по н.д. №
622/2020г. на ВКС. В това отношение 7 посочва, че касационната инстанция е проявила
критично отношение към съдебно произнасяне по факти, които нямат отношение към
обвинението, а такива, счита защитата, са и всички тези, които не касаят периода от 03 до
05. 02.2014г. Според защитника имало основание да се обсъди провокация към
престъпление, понеже св. В. В. била „насочена“ да не говори по отношение на част от
фактите, а „само за договора с ясното съзнание, че ще бъде записано“. Отделно от това, адв.
Г. намира, че от страна на подс. К. всъщност не са били отправяни заплахи. Също така подс.
К. не е отправял и претенции към В. В.. Каквито и разговори да са били провеждани, то
същите са били с подс.П.. При това, сама св. В. В. е посочила в показанията си как подс. К. е
излязъл и дори не е присъствал по времето на разговора/ от 05. 02.2014г./. Защитникът на
подс. П. а именно адв. Я., намира основание да се приеме наличие на провокация към
престъпление, понеже контролираните срещи безспорно се провели по инициатива на св. В.
В., като били записани чрез СРС, за които тя е знаела. На първо място, основното изискване
5
според ЕСПЧ е, че при направено възражение за провокация, в тежест на прокуратурата е да
докаже как такова не е имало. В настоящия казус такова доказване не било сторено от
страна на прокуратурата, счита адв. Я.. На следващо място, защитникът подлага на критика
показанията на св. В. В. и посочва,че в отделни техни части те се опровергавали от други
доказателствени източници. В конкретика показанията на св. В. В. коренно се разминавали с
показанията на сервитьорката - св. М. Г., която е посочила, че за неплатената сметка от
28.12.2013г. касовият бон е бил предаден на лице с име „Н.“. Същевременно св. В. В.
твърдяла, че касовият бон бил взет от подс. К. Защитата развива и аргументи, че липсвали
отправени заплахи към св. В. В.. Казаното от подсъдимия П. за затваряне на заведението не
било заплаха, а само убеждаване на св. В. В. да ползва охранителните услуги на „В. “ООД и
представлявало „едно предложение за бизнес- партньорство и нищо повече“. „Прогнозата“,
отправена подс.П., че ще „стане по- лошо“ следвало да се тълкува единствено като съмнение
дали новата охранителна фирма „А.“ ще успее да се справи с проблемните клиенти на
заведението, но не и в смисъл, че „подсъдимият лично или негови приближени лица ще
извършват противозаконна дейност“. Защитникът счита още, че единствените данни за
претендираното от прокуратурата изнудване се съдържали във ВДС в резултат на
експлоатираните по делото СРС. Същевременно, съгласно чл. 177, ал.1 от НПК, е налице
забрана обвинението и присъдата да се основават единствено на данни от СРС. Поради това
адв. Я.отправя искане към АСНС да отмени осъдителната присъда, с която З. К. е бил
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 213а, ал. 2, т. 4 и т. 5, във вр. с ал. 1
от НК, като постанови нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен. В
своя лична защита подсъдимите П. и К. поддържат казаното от защитниците си, а в
последната си дума молят да бъдат оправдани. Апелативният съд като прецени наведените
от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда по
реда на чл. 313 и 314 от НПК, въз основа и на допълнително събраните доказателствени
материали в хода на въззивното следствие и след извършване на свой собствен анализ на
доказателствената съвкупност, приема за безспорно установени следните факти:
Подсъдимият Т. Г. П. е роден на ........... г. в гр. А., българин, български гражданин, неженен,
със средно образование, живущ в гр. А., ул.“Х. Д.“, № .., вх.... ап..., ЕГН: ...... Подс. Т. П., с
влязла в сила на 10.03.2011г. присъда по НОХД № 321/2009г. на ОС-Б., за престъпление по
чл. 214, ал.2, вр.чл. 213 а ал.2, т.4, вр.чл.18, ал.1 от НК, е бил осъден на една година
лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3 години. С
влязла в сила на 21.07.2011г. присъда по НОХД № 43/2011г. на РС- А., за престъпление по
чл. 144, ал.3 от НК е осъден на 1 /една/ година лишаване от свобода, чието изпълнение, на
основание чл. 66 от НК, е било отложено за изпитателен срок от 3 години. Подсъдимият З.
К. К. е роден на ...... г. в гр. Ай., българин, български гражданин, неженен, неосъждан
/реабилитиран/, със средно образование, живущ в гр. А., ул.“...“, № ...,ап...., ЕГН: ...... На
02.05.2011г.бил сключен трудов договор между подс. Т. П. и търговското дружество „В.“
ООД със седалище в гр.С., извършващо охранителна дейност на територията на Р Б, въз 9
основа на лиценз № 898 от 27.09.2006г., издаден от ГД“ОП“ на МВР. Съгласно трудов
договор № 412/ 02.05.2011г. подсъдимият Т. П. приел да изпълнява длъжността „консултант
6
- продажби“ към клон „Н.-Б.“ на „В.“ ООД, със седалище в гр. Б. и управител И. К.. Същата
длъжност - „консултант продажби“ във фирма „В.“ ООД клон „Н.-Б.“, изпълнявал и
подсъдимият З. К. въз основа на трудов договор № 407 от 28.03.2011г. Двамата подсъдими
намирали клиенти на територията на гр. А., желаещи да ползват охранителните услуги,
предлагани от частната охранителна фирма „В.“ ООД; консултирали тези клиенти; макар и
да не разполагали с правомощия да сключват договори по чл. 5 от Закона за частната
охранителна дейност подсъдимите уговаряли условията по предоставяне на охраната и
подготвяли съответните договори; контролирали предоставянето на услугите; предприемали
необходимите действия с цел запазване на клиентите, ползващи предоставените им услуги.
Реално охранителната дейност на „В.“ ООД на територията на гр. А. била ръководена от
подсъдимите П. и К., макар формално в града да не е бил регистриран офис на дружеството.
На 05.12.2012 г. трудовото правоотношение на подсъдимия К. с „В.“ ООД било прекратено
по взаимно съгласие, като била издадена и съответната заповед от управителя К.. Въпреки
своето напускане и след 05.12.2012г. подсъдимият К. продължил своите контакти със
служителите на „В.“ ООД в гр. А. и най-вече тези с подсъдимия П.. Подсъдимият К.
придружавал подсъдимия П. при служебните му срещи с клиенти, като К. се включвал в
разговорите и конкретните уговорки между П. и конкретния клиент. Така за клиентите,
ползващи услугите на „В. “ООД в гр.А., останало неизвестно обстоятелството, че трудовото
правоотношение на подс. К. с фирмата е прекратено. Св. Й. В. бил едноличен собственик на
капитала и управител на „В. К.“ ЕООД. Търговското дружество стопанисвало две заведения
в гр. А. - кафене, находящо се на ул.“С.“ № ... и нощен клуб „А.“, намиращ се на ул.“А. С.“
№ ... Дейността на дружеството и организацията на работа в двете заведения били
осъществявани от св. В. В. - майка на св. Й. В.. Тя разполагала с пълномощно от 10.02.2013
г., издадено й от управителя - св. Й. В., с което придобила представителна власт и
възможността да 10 представлява и управлява дружеството. От м. 01.2013г. охраната на
кафенето, намиращо се в гр. А., ул. “С.“ № ..., била осъществявана от „В.“ ООД съгласно
договор между частната охранителна фирма и „В. К.“ ЕООД. Условията по този договор за
охрана св. В. В. уговорила с подсъдимите П. и К.. През 2013г. охраната на нощен клуб „А.“
била осъществявана от „СОД“-МВР по силата на едногодишен договор между „В. К.“
ЕООД и МВР. Срокът на този договор изтичал в края на 2013г. Преди изтичането на този
срок св. В. В., като представляващ „В. К.“ ЕООД, била уведомена от полицейски служители
при РУП- гр. А., че договорът за охрана на нощния клуб няма да бъде подновен от страна на
МВР, след неговото изтичане, поради закриване на съответното звено, предоставящо
охранителни услуги на частни лица, като я посъветвали да сключи договор за охрана с
частна охранителна фирма. По това време подсъдимият П. на няколко пъти попитал св. В.
В. дали искала охраната да бъде поета от „В.“ ООД. В началото на м.12.2013г. двамата
подсъдими се срещнали със свидетелите В. В. и Й. В. в клуб „А.“ по повод осигуряване
охраната на заведението. При проведената среща подсъдимите П. и К. заявили, че действат
като представители на частната охранителна фирма „В.“ ООД и отправили предложение на
свидетелите В., като представляващи „В. К.“ ЕООД, да сключат договор за охрана на
нощния клуб „А.“. Свидетелите В. и Й. В. се съгласили с офертата, като между св. В., която
7
водела разговора от името на „В. К. ЕООД и подсъдимите било уговорено охраната на
заведението да се осъществява от „В.“ ООД , чрез монтиране на сигнализационна техника
-„паник бутон“, а през всяка съботна вечер, когато заведението се посещавало от голям брой
клиенти - и чрез физическа охрана от един или най-много двама охранители. Според
уговорката за тези услуги „В. К.“ ЕООД следвало заплаща на охранителната фирма
възнаграждение в размер на 500 лв. месечно, както и по 40 лв. за охранител, извършващ
физическа охрана в събота вечер. Постигнатото между В. и подсъдимите споразумение било
оформено в писмена форма - договор за охрана, който бил подписан за възложител от св. Й.
В., в качеството му на управител на „В. К.“ ЕООД, в който договор била посочена
единствено уговорената месечна сума, дължима от възложителя. Било уговорено, между св.
В. В. и подсъдимите, и това как плащането на дължимата сума за охранител за физическа
охрана ще се извършва в края на работното време на заведението всяка събота вечер
/ранната сутрин на неделя/. Дължимата, според изпратения брой охранители, сума следвало
да бъде предавана, от св. В. или от работещия барман в заведението, на някой от
охранителите от „В.“ ООД, които са били на смяна в нощния клуб, като последните от своя
страна щели да предават получената сума на подсъдимия П.. Съобразно постигнатите
договорености, под ръководството на подсъдимите П. и К., служители на „В.“ ООД
монтирали сигнализационна техника в клуб „А.“ и поставили уведомителни стикери, че
обектът се охранява от фирма „В.“ ООД, като в съответната съботна вечер осигурили и
физическата охрана на заведението от двама охранители. След приключване на смяната на
охранителите, преди затваряне на нощния клуб „А.“, двамата охранители поискали от
бармана в заведението да им бъде дадена сумата от 240 лв., която те трябвало да предадат на
подсъдимия П., като представител на „В.“ ООД. Барманът в заведението позвънил по
телефона на св. В., като я уведомил за отправената от страна на охранителите от „В.“ ООД
претенция за сумата от 240лв. Св. В. В. разпоредила на бармана да не заплаща исканата сума
и го уведомила, че тя ще разговаря с подсъдимия П., за да изясни недоразумението. След
уговорка по телефона, на следващия ден, св. В. В. се срещнала с подсъдимия П., за да
уточнят поради какви причини е увеличена сумата за охрана на нощния клуб, в нарушение
на постигнатите договорености. В хода на срещата св. В. В. възразила срещу исканата сума
от 240 лв., но подс. П. й заявил, че такива са били техните уговорки. Св. В. В. отрекла и
припомнила на подс. П. конкретните уговорки между тях. Подс. П. заявил на св. В. В., че
това са условията, при които ще работят и В., като представляващ „В. К.“ ЕООД, ще трябва
да заплаща на „В.“ ООД, чрез охранителите и самия П., по 240лв. седмично. Св. В. В.
възразила, че исканата сума е прекомерно висока за предлаганите услуги, както и е
непосилна за нея, а ако подс. П. не се съобразява с първоначалните им уговорки за цената, то
тя ще потърси услугите на друга охранителна фирма. Тогава подс. П. казал, че ако не
заплаща исканата сума, то св. В. следва да си намери друга фирма за охрана. След този
разговор св. В. В. се снабдила с телефонен номер на „А.“ ООД, който бил обявен в реклама
на тази охранителна фирма. Св. В. разговаряла по телефона със св. Й. С., който отговарял за
офиса в гр. А. на охранителната „А.“ ООД, като поискала от него да й представи оферта,
която да включва, както физическа охрана, така и СОТ за нощния клуб. Св. С. направил на
8
св. В., в качеството й на представляващ „В. К.“ ЕООД, съответна оферта за охрана от страна
на „А.“ ООД. Св. В. преценила като изгодни предложените й параметри на офертата, като се
уговорила със св. С. охраната на нощния клуб да бъде поета от „А.“ ООД, но след
предстоящата Нова 2014 година, когато щели да сключат и договор за целта. След това св.
В. уведомила подсъдимите П. и К., че от м. 01.2014г. охраната на нощен клуб „А.“ ще се
осъществява от фирма „А.“, а до края на 2013г. тя ще заплаща на „В.“ ООД дължимите суми
за охрана. Така, до 23.12.2013г. клуб „А.“ бил охраняван от „В.“ ООД, като дружество „В.
К.“ ЕООД, чрез св. В. В., заплащало съответните суми за това. На 23.12.2013г. подсъдимите
Т. П. и З. К. посетили св. В. В. в дома й, като поискали от нея да потвърди дали
действително преустановява да ползва услугите на „В.“ ООД и дали след Нова година,
заведението ще бъде охранявано от „А.“ ООД. Св. В. В. потвърдила и подсъдимите П. и К.
си тръгнали. По-късно, през същия ден, подсъдимите П. и К., придружени от служители от
„В.“ ООД, демонтирали сигнално - охранителната техника и премахнали уведомителните
стикери, не само на нощния клуб „А.“, но и на другия обект, стопанисван от „В. К.“ ЕООД -
кафенето. Това сторили, въпреки че св. В. В. не е прекратявала договора за охрана за
кафенето, а само за нощния клуб. При извършените демонтажни работи служителите на „В.“
ООД взели от заведенията и папките, в които се съхранявали документите за охрана-
договори, графици за смени и дежурства и др. По този начин ръководените от подсъдимите
служители преустановили осъществяването на охраната на двете заведения и изпълнението
на задълженията по договорите между „В.“ ООД и „В. К.“ ЕООД. За да функционира
нормално нощният клуб, през предстоящите коледни и новогодишни празници, било
необходимо св. В. В. спешно да осигури необходимата охрана. Поради това, на 24.12.2013г.
между „В. К.“ ЕООД и „А.“ ООД бил сключен договор за охрана на заведението „А. к.“,
намиращо се в гр. А., ул.“Ал. С.“ № ..., като договорът бил подписан от Й. В.в - за
възложител. Междувременно, в периода от 15 до 20.12.2013г., подсъдимите П. и К.
срещнали, на паркинга на „Б. ц.“ – А., св. Й. С., който работел във фирма „А.“ ООД на
длъжност „патрул служба сигурност“ за района на гр. А., но изпълнявал и функциите на
завеждащ офиса на фирмата в гр. А., като осъществявал и срещите с клиентите за охрана.
Тримата се познавали добре и до този момент между тях съществували добри
взаимоотношения. При тази среща подсъдимите П. и К. поискали от св. С. да се откаже от
охраната на клуб „А.“, понеже този обект се охранявал от тяхната фирма „В.“ ООД. Св. С.
отказал това предложение, като им заявил, че това решение не зависело от него, а от
управителя на фирмата, в която работел. При този отговор подсъдимите П. и К. се ядосали и
подс. П. казал на С. „да се откаже от охраната на заведението, докато е време, за да не си
развалят приятелството“. Известно време след това на св. С. му се наложило да посети офиса
на „В.“ ООД в гр. А., за да се срещне с подсъдимия П., тъй като и за друг обект - офисът на
„Т.-т. к.“ в А., охраняван до тогава от „В.“ ООД, бил сключен договор за охрана с фирма
„А.“. Поради това се налагало служители от „В.“ ООД да демонтират сигнално -
охранителната техника от обекта, за да може охранителната фирма „А.“ ООД да постави
своя. Когато св. С. влязъл в офиса на „В.“ ООД видял, че там се намирали подсъдимите П. и
К.. Докато св. С. казвал на подс. П. за какво е посетил офиса им, последният започнал да
9
обижда свидетеля, като го наричал „мишка“ и „педераст“. След това подс. П. ударил св. С. с
отворена длан в областта на гърдите и го избутал от офиса. Негативното отношение на подс.
П. към св. С. и към фирма „А.“ продължило и след този случай, като към подс. П. се
присъединил и подс. К.. Така, двамата подсъдими продължили да отправят обидни изрази
към св. Й. С., а и към останалите служители на „А.“ ООД, като при среща ги наричали
„мишки“ и „педерасти“. На 21.02.2014г., около 01,52 часа, в гр. А., ул.“К.“ № ...,
подсъдимият К., в съучастие с неустановено по делото лице, като съизвършител, причинил
тежка телесна повреда на св. Й. С., изразяваща се в разкъсване склерата на дясното око с
излизане на 14 вътреочни тъкани, което е довело до постоянна слепота с дясното око,
съгласно влязлата в сила в тази й част присъда. След като на 23.12.2013г. фирма „В.“ ООД
преустановила охраната на „А. к.“, подсъдимите П. и К. започнали да посещават
заведението като клиенти. При своите посещения в нощния клуб двамата подсъдими и
придружаващите ги лица от компанията им се държали предизвикателно, като блъскали
клиенти на заведението, чупели значително количество стъклени чаши, а след получаване на
сметката от сервитьора за консумираните храни и напитки, напускали заведението без да
заплатят дължимото. Такива посещения в нощния клуб, от страна на подсъдимите и
придружаващи ги лица, били осъществени на 28.12.2013г., когато не било заплатено
консумираното от компанията за сумата от 516 лева и на 04.01.2014г., когато не била
заплатена сметка за 687,50 лева. На 01.02.2014г. подсъдимият П. самостоятелно посетил
клуб „А.“, където бил обслужван от св. К., която била сервитьорка в нощен клуб „А.“. При
напускането на заведението подс. П. не заплатил консумираните от него храни и напитки на
обща стойност 172,50лв. Същевременно св. В. В. се притеснявала от ескалиране на
напрежението в самото заведение между подсъдимите и охранителите от фирма „А.“ и
поради това изисквала от св. Й. С. той и неговите колеги да не се намесват при тези
инциденти, като се опитвала да преустанови описаното поведение на подсъдимите, което се
отразявало негативно върху икономическите резултати от дейността на заведението, чрез
провеждане на срещи и разговори с тях. При тези разговори подсъдимите заявявали, че ще
има неплащане на сметки, ще предизвикват побои и прогонват другите посетители и дори,
че ще залеят тоалетната на заведението с гипс, докато свидетелката В. не разбере как фирма
„А.“ не може да осигури адекватна охрана на клуба и не установи, че такива инциденти не
са се случвали, докато охранителните функции са били осъществявани от „В.“ ООД.
Подсъдимите неизменно изтъквали пред св. В. В., че проблемите на заведението са
започнали, след като свидетелката е прекратила договора за охрана с „В.“ ООД и че тези
проблеми ще продължат, докато „В. К.“ ЕООД не прекрати договорните си отношения с
„А.“ ООД, които не са в състояние да осигурят добра охрана на заведението и докато не
възложи охраната на заведението отново на „В.“ ООД и съответно да приеме изискването
„В. К.“ ЕООД да заплаща на охранителната фирма и сумата от 240лв. седмично за
физическата охрана на нощен клуб „А.“. Свидетелката В. изпитвала все по-големи
притеснения, тъй като поведението на подсъдимите П. и К. и на придружаващите ги лица
водело до намаляване броя на клиентите, посещаващи клуб „А.“, съответно и до съществено
намаляване на приходите от неговата дейност. Приходите от нощен клуб „А.“ били от
10
съществено значение за търговската дейност на „В. К.“ ЕООД и представлявали основен
източник за издръжка на цялото семейство на св. В. В.. Това било съзнавано от св. В., тъй
като тя била пряко ангажирана с дейността на дружеството, не само в качеството си на
пълномощник на същото, но и предвид обстоятелството, че реално сама управлявала и
организирала цялата търговска дейност на фирмата, водела нейното счетоводство и
контролирала работата в двете стопанисвани от „В. К.“ ЕООД заведения. Притесненията,
които св. В. изпитвала към подсъдимите П. и К. допълнително се засилили и от това, че
именно в този период гумите на управлявания от свидетелката лек автомобил били
умишлено срязани от неустановени лица, поради което В. отправила своите подозрения
спрямо П. и К.. Мотивирана от все по-големия страх, който изпитвала относно
икономическото бъдеще на „В. К.“ ЕООД и от угрозата нощен клуб „А.“ да преустанови
работа, свидетелката В. В. решила да сигнализира за случващото се органите на ОД на МВР
- гр. Б., като разговаряла със св. Н.. На 03.02.2014г. св. В. била посетена от подсъдимите П.
и К., като срещата им била осъществена в клуб „А.“, намиращ се в гр. А., ул. “А. С.“ № ....
Срещата била записана, чрез разрешени специални разузнавателни средства, като преди това
св. В. В. дала съгласие по чл. 12, ал. 2 от ЗСРС, тъй като се страхувала от подсъдимите и
разчитала „да се намесят полицаите и да не се стигне до някакви ексцесии“. При проведения
разговор подсъдимите П. и К., допълвайки се един-друг, казали на св. В., че за да
функционира нормално заведението й трябва да възобнови предходните отношения между
„В. К.“ ЕООД и тяхната фирма „В.“ ООД за охрана на клуб „А.“ - подсъдимият К. казал:
„Както си бяхме на старите договорки ги правим нещата и всичко се получава, всичко…“, а
подсъдимият П. допълнил: „…си тръгва и всичко си тръгва нормално“. Св. В. В. посочила,
че за нея е непосилно и „не е в състояние“ да заплаща исканата сума от по 240 лв. седмично
за физическа охрана на заведението от служители на „В.“ ООД. Също така св. В.
припомнила на подсъдимите, че охраната на клуб „А.“ вече се осъществява от фирма „А.“,
тъй като се е договорила със св. Й. С.. Подсъдимият К. отговорил, като нарекъл
служителите на „А.“ - „мишки умрели“ и „плъхоци“ и казал на свидетелката В. В., че са й
доказали как охранителите на „А.“ ООД нямат „никакво присъствие“ в заведението.
Подсъдимият П. потвърдил, като в процеса на разговора казал на св. В. В., че са искали да й
покажат как в града други охранители не могат да й предложат „никаква защита“, както и
това, че многократно й е обяснявал, че ако в едно заведение има проблеми, то в него няма
клиенти. Подс. П. подчертал, че за да няма неплатени сметки и „строшено“ в нощния клуб
следвало охраната да бъде осъществявана от „В.“ ООД. В хода на разговора им св. В. В.
поискала от подсъдимите да заплатят неплатените от тях сметки в заведението. Тогава подс.
П. предложил на св. В. да поръча доставка на алкохол от своя доставчик - лице на име „Т.“ и
да не му не му заплаща стоката, като П. щял да се “разправя“ с него. Подс. П. казал, че по
този начин В. „ще си избие парите“ за неплатените сметки. Подс. К. допълнил, че по
описания механизъм „един вид“ ще се „реваншират“ на св. В. В. за неплатените сметки.
Свидетелката отказала това предложение, а по-късно в хода на разговора П. й направил ново
такова, а именно да смени доставчика си на алкохол за заведението и да започне да зарежда
от подсъдимите. Св. В. В. отказала и това предложение. Подсъдимите насочили разговора
11
към охраната на заведението и казали на свидетелката В. В. как св. Й. С. е „изял шамари“,
когато е посетил техния офис. Подсъдимият К. допълнил и това, че се чувствал лично
засегнат от хвалбите на св. Й. С. как им взел охраната на заведенията „А.“. Подс. К. заявил
още, че св. С. се „надувал“ и „ще му дойде времето, тъй или иначе“. На упрека на св. В. за
чупенето на чаши в заведението, подсъдимият П. й казал, че „като не можем да се разберем,
ще стане по-лошо“, след което я попитал дали ще постигнат съгласие за охраната на
заведението, съгласно техните изисквания. Св. В. отговорила, че има нужда от няколко дни,
за да размисли. Подсъдимите се съгласили, като П. казал на св. В. да ги уведоми за
решението си, за да й кажат какви ще бъдат взаимоотношенията им за напред и че за да
бъдат и тя и те доволни, трябва да възстановят предишните договорни отношения с предмет
охрана на клуб „А.“. След това подсъдимите напуснали заведението. На 05.02.2014г. в клуб
„А.“, намиращ се в гр. А., ул.“Ал. С.“ № ... била осъществена нова среща между св. В. и
подсъдимите П. и К.. И тази среща била записана със СРС. Още в началото св. В. заявила,
че не е съгласна и не може да работи по предложените й на 03.02.2014г. условия за
зареждане и доставка на алкохол за заведението. Тогава подс. К. насочил разговора към
темата за охраната на нощния клуб „А.“. В хода на проведения разговор В. уведомила
подсъдимите, че няма да прекрати договора за охрана с фирма „А.“ и да възложи отново
охраната на клуб „А.“ на „В.“ ООД. Тогава подсъдимият П. заплашил свидетелката, че в
такъв случай ще продължат да създават проблеми в заведението, „ще продължават по
старата песен“, ще направят така, че да затвори заведението до две седмици, защото техни
„момчета ще застанат пред входа“ на заведението и ще връщат клиенти, като им казват „не е
желателно да влизате“. Подс. П. подчертал, че си искали парите за охраната. „…Искаме си
там дето е за охраната..“ и продължил със заплахите: „… Нали се сещаш, че за две седмици
ще застана тука, за да го отуча тоя народ да идва тука да ходи някъде другаде и ти си
готова…“ и казал как това, че са й „счупили 100 – 200 чаши“ е „нищо“ /запис 2, ВДС/.
Междувременно подсъдимият К. излязъл от заведението, за да говори по мобилния си
телефон. Подсъдимият П. продължил разговора с В., като й заявил, че няма да се откаже от
претенциите си да охраняват заведението. Св. В. му казала, че не разбира защо са всички
тези неща, които подсъдимите правят, при което П. й отговорил, че много добре разбира, че
„сто пъти ти го обяснихме“ и поискал от свидетелката да му каже дали до предстоящата
събота ще изпълни исканията им и ще възложи охраната на клуб „А.“ отново на фирма „В.“
ООД. В. не била в състояние да му даде еднозначен отговор, при което само уведомила П.,
че ще разговаря с него по телефона, ако вземе такова решение. След това и подсъдимият П.
напуснал заведението. Въпреки гореописаните действия на подсъдимите П. и К.,
свидетелката В. не предприела исканите от нея действия, като представляващ „В. К.“ ЕООД
да възложи охраната на клуб „А.“ на охранителна фирма „В.“ ООД, съобразно поставените
й от подсъдимите условия. Така възприетите факти се установяват след анализ на приетите
доказателствени материали по делото: гласните доказателствени средства - от показанията
на св. В. П. В. - тези пред първостепенния и въззивния съд и приобщените в цялост в хода
на въззивното следствие, на основание чл. 281 ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК, депозирани пред
разследващ орган по ДП, дадени на 06.01.2014г. и на 06.02.2014г./ обективирани съответно
12
в протоколи за разпити на лист 26 и сл. и лист 29 и сл. в том „А“ от ДП/, показанията на св.
Й. К. В. пред първостепенния съд и прочетените, на основание чл. 281,ал.4 вр. ал.1, т.1 от
НПК показания на същия свидетел, депозирани на 20.01.2014г. пред разследващ орган /л.32,
том „А“ от ДП/, показанията на свидетеля Й. С. С. пред решаващия съд и приобщените
такива, на основание чл. 281, ал.1, т.2 от НПК по ДП, депозирани пред съдия /л.18-19, том
“Б“ от ДП/, показанията на св. М. П. П. в съдебно заседание и прочетените, на основание чл.
281, ал.4,вр. ал.1, т.2 от НПК,показания на тази свидетелка, депозирани пред орган на ДП по
ДП /л.35, том „А“ от ДП/, показанията на св. Г. П. Я., показанията на св. Х. Б. Ж. пред
първостепенния съд и прочетените от ДП, на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т. 1 от НПК,
обективирани в протокол за разпит от 07.02.2014г./л.33, том „А“ от ДП/, показанията на св.
М. Г. Г., показанията на св. Д. А. К. пред първоинстанционния съд и тези от ДП, прочетени
на основание чл. 281,ал.4, вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК, обективирани в протокол за разпит от
11.02.2014г./ л. 36 том „А“ от ДП, показанията на св. Н. Т. Н. в първоинстанционното
съдебно следствие и прочетените такива от ДП, на основание чл. 281,ал.4, вр. ал.1, т.2 от
НПК, дадени на 21.02.2014г. пред разследващ орган / л. 21 том „Б“ от ДП/, показанията на
св. И. Н. Н., показанията на свидетелите В. Н. А., Н. Д. В. и Г. Р. Я., дадени пред
първостепенния съд, обясненията на подс. Т. П. в първоинстанционното съдебно следствие;
от писмените доказателства по делото- в това число копия на договори за охрана, копия на
фискални бонове и страници от отчетна книга, копия от трудови договори и длъжностни
характеристики, копие на заповед за прекратяване на трудово правоотношение; от
изготвените ВДС в резултат на експлоатираните СРС. Правилно първоинстанционният съд е
кредитирал показанията на свидетеля Й. С., депозирани в хода на съдебното следствие,
както и тези пред съдия на ДП /т.Б,л.18-19/, приобщени по реда на чл.281,ал.1,т.2 НПК,
показанията на свидетеля Й. В., депозирани в хода на съдебното следствие и тези
депозирани пред разследващ орган на ДП /т.А,л.32/, приобщени по реда на чл.281,ал.4,
вр.ал.1,т.1 НПК, показанията на свидетелката М. П., депозирани в хода на съдебното
следствие, както и тези пред разследващ орган на ДП /т.А,л.35/, приобщени по реда на
чл.281,ал.4,вр.ал.1,т.2 НПК, показанията на свидетелката Д. К., депозирани в хода на
съдебното следствие, както и тези пред разследващ орган на ДП/т.А,л.36/, приобщени по
реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1,т.2 НПК, показанията на свидетелката М. Г., депозирани в хода на
съдебното следствие, показанията на свидетеля Н. Н., депозирани в хода на съдебното
следствие, показанията на свидетеля Г. П. Я., депозирани в хода на съдебното следствие,
показанията на свидетеля Х. Ж., депозирани пред разследващ орган на ДП /т.А,л.33/,
приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1,т.1 НПК, показанията на свидетеля И. Н.,
депозирани в хода на съдебното следствие. Също като предходната инстанция и АСНС
намира, че тези свидетелски показания са логични, последователни, допълващи се и
непротиворечиви помежду си относно съществените факти и обстоятелства, като
същевременно посочените гласни доказателства са във взаимовръзка със съдържанието на
ВДС, обективиращи предмета на провежданите и записани, при експлоатирането на СРС,
разговори между свидетелката В. и подсъдимите П. и К., като се подкрепят и от
приобщените по делото писмени доказателства, представляващи копия от договори за
13
охрана между „В. К.“ ЕООД и „А.“ ООД, от фискални бонове, от отчетна книга. На
основание чл. 281 ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК - поради противоречия, първостепенния съд е
приобщил показания от ДП на част от визираните по- горе свидетели, а именно Й. В., Х. Ж.
и Д. К.. В показанията на посочените свидетели са констатирани разминавания, но те са
преодолени, чрез прочитане показанията от досъдебната фаза, които свидетелите В., Ж. и К.
потвърждават, като дадени поблизо във времето, когато спомените на разпитаните са били
пълноценни. В рамките на въззивното производство съдът проведе съдебно следствие, в
изпълнение на задълженията си, произтичащи от чл. 13 и чл. 107, ал. 2 от НПК,
допълнително разпита св. В. П. В., като на основание чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК
приобщи в цялост показанията й от 06.01.2014г. и 06.02.2014г. , депозирани пред
разследващ орган по ДП. Прочетените в цялост показания от досъдебната фаза на св. В. В.
притежават характеристиката на правдивост, като кореспондират с тези на горепосочените
свидетели, с ВДС в резултат на експлоатираните СРС и с посочените писмени
доказателства. АСНС не кредитира единствено показанията на св. В. В. пред въззивната
инстанция и то специално в частта им, с която отрича изобщо някога да са й били отправяни
заплахи и да е била изнудвана от подс. К.. „….Подсъдимият З. К. никога не ми е отправял
заплахи и никога не ме е изнудвал“ /из показанията на В. В., на л. 111 от ВНОХД № 284/21г.
на АСНС/. Тези й показания имат изцяло декларативен характер. За разлика от тях, в
показанията си пред първоинстанционния съд, св. В. е изнесла детайлна доказателствена
информация как, преди инкриминирания период, подсъдимите П. и К. съвместно са й
отправяли заплахи, че ще има неплащане на сметки, ще предизвикват побои и прогонват
клиентите и че ще залеят тоалетната на заведението с гипс. Коментираните показания на св.
В. пред първата инстанция са достоверни, за разлика от обсъжданите такива пред АСНС.
Аргумент за достоверността на показанията на В. в първоинстанционното съдебно
следствие се явява и обстоятелството, че за заплахите и исканията, преди инкриминирания
период, отправяни й от подсъдимите, свидетелката е уведомявала множество други лица.
Това обстоятелство се обосновава от показанията на свидетелите Й. В., Х. Ж., Й. С. и Г. Я..
В този смисъл, визираните гласни доказателствени средства от първоинстанционното
съдебно следствие, кореспондират с показанията на свидетелите Й. В., Х. Ж., Й. С. и Г. Я.,
които са източник на производни доказателствени факти. Така, св. Й. В. е съобщил как от
своята майка /св. В. В./ е знаел, че подсъдимите П. и К. съвместно са отправяли заплахи - че
„ще спират клиентелата“ и „ще чупят инвентара“. Същото е заявил, в прочетените си
показания по ДП, св. Ж. - „.. тези проблеми Т. и З. започнаха да ги правят, след като В.
прекрати договора с тях…От В. обаче разбрах, че те са я заплашвали нея, че щели да трошат
заведението, за да сключи тя договор с тях…“. В сходен смисъл са също производните в тази
им част, показания на полицейския служител Н., който коментира заплахи за предизвикване
на побои, с оглед изгонване на клиентелата на заведението. От теорията е известно, че
класификацията на доказателствата на първични /оригинерни/ и вторични /производни/ се
базира на източника на сведения за дадените факти. Оригинерните произхождат от
първоизточник, а производните - не. Показания, които са източник на вторични
доказателства, възпроизвеждат не лично видяно или чуто от свидетеля за фактите по
14
предмета на доказване, а препредадено като такова от втора, трета и т. н. ръка.
Действително, с оглед принципа за непосредствеността в доказателствения процес е
недопустимо производните доказателства да подменят наличните първични такива. В
доказателствен аспект, обаче, не съществува забрана за използване на производни
доказателства въобще - липсва процесуална пречка те да бъдат използвани като средство за
разкриване на първични доказателства, за проверка на първичните доказателства и за замяна
на първичните, ако последните са недостъпни. В конкретния случай използването на
визираните производни доказателства, възпроизведени в показанията на свидетелите Й. В.,
Х. Ж., Й. С. и Г. Я., не противоречи на закона, тъй като същите се ползват за проверка на
съобщеното от св. В. В.. На следващо място, декларативно заявеното от св. В. пред
въззивния съд - как „никога“ не е била „изнудвана“ от подс. К. , е в противоречие не само с
показанията й пред първия съд, но и с прочетените нейни такива от 06.02.2014г. по ДП,
депозирани непосредствено след инкриминирания случай, когато спомените й са били по -
ярки. В показанията си от 06.02.2014г. в досъдебната фаза на процеса и в тези в
първоинстанционното съдебно следствие, които са достоверните, св. В. е изнесла детайлна
доказателствена информация как подс. К. е действал заедно и в синхрон с подс. П. при
инкриминираното изнудване от 03.02. - 05.02.2014г. Това е видно и от веществените
доказателствени средства, отразяващи подслушаната комуникация при процесните срещи,
от които също се изяснява как подс. К. е предявявал претенцията за исканото от жертвата
поведение, наред с подс. П., като последният конкретно е формулирал инкриминираните
заплахи. При съвкупната преценка на показанията на св. В. В. /в кредитираната им част/,
тези на свидетелите Й. С., Й. В., М. П., Д. К., М. Г., Н. Н., Г. П. Я., Х. Ж., И. Н., ВДС в
резултат на експлоатираните СРС и писмените доказателства, безспорно се установява, че за
да мотивират св. В., в качеството й на представляващ „В. К.“ ЕООД да възложи охраната на
клуб „А.“ на охранителна фирма „В.“ ООД, като поеме и конкретни имуществени
задължения за заплащане на предоставените охранителни услуги, подсъдимите П. и К.,
придружавани и от други лица, посещавайки въпросното заведение са отказвали да заплащат
направените сметки, демонстративно са чупели чаши и се държали предизвикателно с
другите клиенти. Установява се още, че при провежданите разговори, при които св. В. В.
искала от подсъдимите П. и К. да преустановят това свое поведение, което вреди на
управлявания от нея семеен бизнес, П. и К. недвусмислено й заявявали, че тези увреждащи
бизнеса й действия ще продължат и дори ще бъдат допълнени и с действия по възпиране на
клиенти да посещават заведението, което в крайна сметка ще доведе до преустановяване
търговската дейност на нощния клуб и до неговото затваряне, а единственият начин за
предотвратяване на тези неблагоприятни за В. и семейството й икономически последици се
явява изпълнението на поставените от тях условия за осъществяване охраната на
заведението от охранителната фирма „В.“ ООД срещу съответното заплащане.
Обстоятелствата, касаещи поведението на подсъдимите и придружаващите ги лица, при
посещенията им в клуб „А.“, с което увреждали икономическата дейност на заведението, се
обосновават от показанията на св. В. В. /в кредитираната им част/, основани на нейните
лични възприятия и на съобщеното й от работещите в заведението свидетели М. П., Д. К. и
15
М. Г., както и от показанията на последните. Също като първостепенния съд и въззивната
инстанция приема, че свидетелите П., К. и Г., в своите показания, пресъздават логично и
последователно възприятията си относно поведението на П. и К., с което потвърждават
изнесеното от св. В.. Свидетелките М. Г. и Д. К. подкрепят своите показания и с доброволно
предадените от тях копия от фискални бонове и на отрязък от отчетна книга. Правилно
съдът от първата инстанция е посочил, че за оценяването като достоверни на показанията на
свидетелките П., К. и Г. от значение и показанията на св.Х. Ж., дадени на ДП и приобщени
по реда на чл. 281 НПК, в които същият съобщава, че е бил уведомяван за неплатените от
подсъдимите сметки лично от всяка от свидетелките в края на работното време на
заведението. Коментираните обстоятелства, касаещи действията на подсъдимите, се
обосновават още и от показанията на св. Н. Н., възприел лично демонстративното и
предизвикателно поведение на П. и К. в заведението. Показанията на Н. подкрепят и тези на
В. В. за създадените у нея притеснения и страх от задълбочаване на проблемите с
подсъдимите, поради което тя няколкократно е настоявала пред Н., като охранител в
заведението, да не се намесва при тези инциденти, създавани от К. и П.. Това обстоятелство
се потвърждава още от показанията на св. Й. С., който също е бил възпиран от св. В. В. от
намеса в такива случаи. Също като първостепенния съд и въззивната инстанция приема, че
показанията на свидетелите Н. В. и Г. Я. не са в състояние да разколебаят извода за
достоверността на показанията на свидетелите Й. С., Й. В., М. П., Д. К., М. Г., Н. Н., Г. П.
Я., Х. Ж., И. Н., и тези на В. В. /в достоверните им части/, обосноваващи приетите за
установени действия на подсъдимите в заведението. Това е така не поради противоречие в
показанията на двете групи свидетели, а поради липсата на достатъчно конкретика в
показанията на свидетелите В. и Я. относно времето на провеждане на твърдения от тях
„банкет на футболния отбор“ в клуб „А.“, така че същото да бъде съпоставено с конкретните
дати, сочени от В., Г., К. и П.. Противоречие относно времето на провеждане на „банкета“
има между показанията на В. и Я.. Св. В. твърди, че било „зимата“ по времето, когато бил
охранител в заведението „декември- януари“, докато св. Я. твърди, че било „или началото на
лятото или през есента“. По - нататък, св. В. с категоричност заявява, че въпросния банкет,
на който бил платил сумата от 100лв., се е състоял по времето, когато фирма „В.“ ООД и той
лично, като охранител в тази фирма, са охранявали заведението, но той самият не е бил на
смяна, бил в „почивка“ и че дори било осъществено и второ такова събиране, пак с
приятели, но без подсъдимите П. и К., и отново по времето, когато той е охранявал
заведението, като мисли, че било за „С. В.“. Тази категоричност в показанията на св. В., дава
основание да се приеме, че сочените от свидетеля събирания с подсъдимите в клуб „А.“ са
били осъществени преди 23.12.2013г., когато от „В.“ ООД са преустановили физическата
охрана на клуба. Последното обстоятелство се обосновава по категоричен начин от
показанията на свидетелите В., С., Н., Я., В.. В своите показания свидетелят В. А., работил
като барман в заведението, посочва, че не е виждал лично подсъдимите П. и К. да създават
проблеми в заведението, а не си спомня дали е получавал оплаквания от сервитьорките от
такива проблеми. С това депозираните от А. показания не влизат в противоречие с далеч по-
конкретните и последователни показания на свидетелите В., П., К., Г., касаещи това
16
обстоятелство и не ги опровергават. Извън това показанията на св. А. подкрепят изцяло
показанията на посочените четири свидетелки относно установения в заведението ред за
действие при наличието на неплатена сметка, а именно уведомяването на „собственичката
В.“ и отразяване името на клиента и дължимата сума на отчетните документи, в които се
отчитал ежедневния оборот, както и относно смяната на охранителната фирма на
заведението и отношението на подсъдимите П. и К. към фирма „В.“ ООД и конкретно към
охраната на клуб „А.“. Непротиворечиво, от събраните гласни доказателствени средства, в
т.ч. показанията на свидетелите Й. и В. В. и обясненията на подсъдимия П. /в тази им
достоверна част/, е установява обстоятелството как през месец декември на 2013г.
охранителна фирма „В.“ ООД, въз основа на сключен договор с „В. К.“ ЕООД, е
осъществявала охрана на заведение - нощен клуб „А.“ в гр. А.. Противоречие в
доказателствените източници съществува относно конкретните условия по договора за
охрана, времето и начина на прекратяване изпълнението на задълженията, произтичащи от
него за страните по договора. Така, в своите показания свидетелите В. В. и Й. В. изнасят 25
доказателствената информация, че „В. К.“ ЕООД като възложител е следвало да заплаща на
„В.“ООД, като изпълнител 500лв.месечно и по 40лв. седмично за охранител, осъществявал
физическа охрана в клуб „А.“. В тази им част показанията на свидетелите В. В. и Й. В.
влизат в противоречие с приложеното по делото, като писмено доказателство, заверено
фотокопие на договор за охрана между горните две дружества , от 06.12.2013г. /т.“А“,л.136-
140 от ДП/, както и с обясненията на подс. П.. В съдебно заседание свидетелят Й. В., а и св.
В. В., потвърждават обстоятелството, че подписът за възложител в края на документа е
положен от св. Й. В., но сочат, че условията по договора са били различни, като уговорките
са били за плащане на 500лв.месечно и по 40лв.седмично за охранител. Изказват съмнение,
че началните страници на договора са били подменени, а обясняват липсата на екземпляр от
този договор в тяхно владение с това, че съответните документи за охраната /договор,
дневник, графици/, които били съхранявани в заведението, са били взети от охранителите на
„В.“ ООД при напускането на този обект в края на м.12.2013г. Същото се случило и с
документите за охрана и на другото, стопанисвано от тях заведение - кафене в гр. А., отново
охранявано до този момент от „В.“ ООД. Въззивната инстанция също прие, че показанията
на свидетелите В. за конкретните условия, които са договорили с подсъдимите и при които
са се задължили към „В.“ ООД са достоверни, като отхвърли в тази им част обясненията на
подс. П. и писменото доказателство. За този си извод въззивният съд съобрази, че
показанията на свидетелите В. и Й. В. са убедителни, непротиворечиви, логични и вътрешно
последователни, а и кореспондират напълно помежду си, както и с тези на свидетеля И. Н.,
а и са във взаимовръзка и се подкрепят от ВДС в резултат на експлоатираните СРС. Св. Н. е
полицейски служител и е възпроизвел доказателствената информация в показанията си как
св. В. В. му е съобщила, че подсъдимите са искали “все повече пари и не са спазвали
уговорките по договорните си отношения“. Действително показанията на св. Н. са източник
на производни доказателствени факти, но същите се ползват във вече коментираната
допустима хипотеза по проверка на показанията на св. В. В., доколкото с последните се
възпроизвеждат първични доказателства. Респ. показанията 26 на Н. подкрепят тези на В. за
17
неспазване на уговорките им от страна на подсъдимите. Правилно първостепенният съд е
приел за достоверни показанията на св. В. в частта им, че в средата на м.12.2013г., след
поискана от охранител на „В.“ ООД седмична цена от 240лв., свидетелката е провела
разговор с подсъдимия П. и при отказа на последния да намали исканата сума, го уведомила,
че ще си намери друга фирма за охрана, която да поеме охраната на заведението от януари
2014г., след което се свързала със св. С., с когото уговорила конкретните параметри за
предоставяне на тази услуга от фирма „А.“. В тази връзка свидетелката В. дава сведения и
че след като подсъдимите П. и К. узнали за постигнатата между В. и С. уговорка
преустановили реалното изпълнение на поетите от „В.“ ООД задължения по охрана на
задължението, като премахнали обозначителните знаци и комуникатори за охрана и не
осигурявали охранители за физическата охрана в заведението, като това се случило
непосредствено преди коледните празници на 2013г. Също като първата инстанция и
въззивният съд цени като достоверни тези показания на св. В. В., тъй като те се подкрепят
еднопосочно и от показанията на свидетелите В., П., К., Ж., които сочат, че смяната на двете
охранителни фирми в заведението е била осъществена в „края на месец декември 2013г.“ и
че проблемите с подсъдимите и неплащането на сметките е „започнало след прекратяване на
договора с тях“. Това се потвърждава и от показанията на св. Й. С., който сочи, че от
служителите на „А.“ ООД поели охраната на клуб „А.“ през м.12. 2013г., когато бил
сключен договор и поставили свои стикери и комуникатори, както и това, че „в периода 15-
20.12.2013г.“ подсъдимите са поискали от него да се откаже от охраната на въпросното
заведение. Посочените от В. обстоятелства за проведен с подсъдимите разговор, в който ги е
уведомила за това, че фирма „А.“ поемат охраната на заведението от м. 01. 2014г. и за
неочакваното от нея и преждевременно преустановяване на охраната на клуба от „В.“ ООД
се обосновава и от приобщените по делото ВДС, изготвени в резултат на експлоатираните
СРС, от които е видно, че при записания им разговор с В., подсъдимите потвърждават
същите. Поради това, във връзка с противоречията в доказателствения материал относно
условията по договора за охрана на нощен клуб „А.“ с „В.“ ООД, времето и начина на
прекратяване на неговото изпълнение въззивната инстанция, също като първостепенния съд,
приема за достоверен източник на доказателствена информация показанията на свидетелите
Й. и В. В., респективно не кредитира обясненията на подс.П. и копието на договора за
охрана от 06.12.2013г. Този извод, както правилно е посочил СНС, не се разколебава и от
показанията на свидетелите В. и Я., доколкото същите не съдържат категорични и
конкретни изявления за тези обстоятелства – Я. твърди, че не си спомня кога е бил охрана в
заведението, а В. сочи, че „мисли, че един месец-декември-януари“, но после коментира, че
е разбрал за смяната на охранителните фирми, когато били поставени стикерите на „А.“, а
последното, както е прието за установено, се е случило преди края на м. 12. 2013г. От
съществено значение са показанията на св. В. В., депозирани пред първоинстанционния съд
и прочетените от 06.02.2014г. по ДП, които касаят срещите й с подсъдимите през
инкриминирания период от 03.02.2014г. и 05.02.2014г., в клуб „А.“, намиращ се в гр. А.,
ул.“А. С.“ № .... При анализа на тези показания първоинстанционния съд е стигнал до някои
погрешни изводи и по - специално, че и двамата подсъдими са формулирали и отправяли
18
конкретните инкриминирани заплахи. От коректният прочит на показанията на свидетелката
В. В. се изяснява, че конкретните инкриминирани заплахи при двете процесни срещи са
били формулирани и изречени от подс. П., но двамата подсъдими са действали съгласувано
и в синхрон, а всеки от тях е формулирал общото им искане за желаното поведение от
страна на св. В. и обективно е допринесъл върху свидетелката да бъде упражнено престъпно
мотивиране същата да извърши нежелани от нея разпоредителни действия с имуществото на
представляваното от нея търговско дружество. Макар и конкретните заплахи да са били
казани от подс. П., то подс. К. го е подкрепял с действията и думите си при процесните две
срещи и в този смисъл е участвал в при създаването на внушение у св. В. В., че бизнесът й е
застрашен, ако не предприеме исканото от двамата подсъдими поведение. В това отношение
достоверно св. В. В. е заявила как на първата среща, в процеса на разговора помежду им,
двамата подсъдими настоявали да приключи отношенията си частната охранителна фирма
„А.“ ООД и да поднови тези с тях и „В.“ ООД. Така заявеното от св. В., като пряк очевидец
на деятелността на подсъдимите, изцяло кореспондира със веществените доказателствени
средства в резултат на експлоатираните специални разузнавателни средства. От
подслушаната, чрез СРС, вербална комуникация /„запис 1“/ се изяснява, че още в началото
на разговора от 03.02.2014г. от подсъдимите П. и К., допълвайки се един - друг, завили на
св. В. В., че за да функционира нормално заведението тя трябва да възобнови предходните
отношения, между „В. К.“ ЕООД и тяхната фирма „В.“ ООД, за охрана на клуб „А.“. В тази
връзка подсъдимият К. заявил: „Както си бяхме на старите договорки ги правим нещата и
всичко се получава, всичко…“, а подсъдимият П. допълнил: „…си тръгва и всичко си тръгва
нормално“. От веществените доказателствени средства е видно още как св. В. ясно е казала,
че „не е в състояние“, респективно й е непосилно, да заплаща исканата от подсъдимите сума
от по 240 лева седмично за физическа охрана на заведението от служители на „В.“ ООД.
Като цяло, в коментираната част от показанията й св. В. правдиво и в детайли е описала
поведението на двамата подсъдими при срещите й с тях на 03.02.2014г. и 05.02.2014г. Така,
св. В. е възпроизвела доказателствена информация за конкретна заплаха от подс. П. при
срещата от 03.02.2014г., който й казал: „като не можем да се разберем, ще стане по-лошо/ из
прочетените й показания по ДП от 06.02.2014г./. Разказала е как двамата подсъдими П. и К.
се хвалили, че са „нашамарили“ св. Й. С., като искали да я убедят да прекрати отношенията
си с „А.“ ООД и отново да потърси услугите на тяхната фирма „В.“ ООД, срещу
съответното заплащане, явяващо се непосилно за св. В., с оглед икономическите резултати
на представляваното от нея търговско дружество „В. К.“. Коментираните обстоятелства са
отразени и в изготвените веществени доказателствени средства в резултат на прилаганите
СРС, които в този смисъл подкрепят напълно съобщеното от св. В. В. в нейните показания.
За срещата от 05.02.2014г. в показанията си свидетелката В. В. отново е изнесла
доказателствена информация за отправените й заплахи от подс. П., че ако не сключи отново
договор с „В.“ ООД ще продължат да създават проблеми в нощния клуб - „ще продължават
по старата песен“ и има „хиляда начина“ да „затвори“ заведението. Тези заплахи от
05.02.2014г., за които съобщава св. В. В., също са отразени във ВДС в резултат на
експлоатираните СРС /„звукозапис 2“ от 05.02.2014г./. В коментираните й показания, също
19
така достоверно, св. В. е съобщила, че конкретните инкриминирани заплахи, при процесните
е срещи, са били формулирани от подс. П., а подс. К. го е подкрепял. „… по - активен бе Т..
Реално и той ме заплашваше, а З. го подкрепяше…От двамата по-активен и този, който
реално отправя заплахите към мен е Т.…“ /из прочетените показания на св. В. В.а по ДП,
депозирани на 06.02.2014г./. Така съобщеното от св. В. отново е в унисон с веществените
доказателствени средства, отразяващи подслушаната, чрез специални разузнавателни
средства, вербална комуникация на подсъдимите с пострадалата. От показанията на св. В. В.
и от ВДС се изяснява, че подсъдимият З. К. не само физически е присъствал /през цялото
времетраене на срещата от 03.02.2014г. и за част от времето на тази от 05.02.2014г./, но е и
действал в пълен синхрон с подс. П., който е отправял /конкретно формулирал/ заплахите,
като го е подкрепял с действията и думите си. От показанията на св. В., в достоверните им
части, както и от ВДС в резултат на СРС, се изяснява как подсъдимият К., заедно с подс. П.,
е извършил деятелност по формулиране на исканото поведение от жертвата /заплашената
свидетелка/ при инкриминираното изнудване. В това отношение още в началото на
разговора от 03.02.2014г. подсъдимият К. е изискал от св. В. да поднови отношенията си с
„В.“ ООД - „старите договорки“. От обсъжданите доказателствени източници, които са
еднопосочни в това отношение, е видно още как подс. К., в процеса на разговора от
03.02.2014г., е наричал служителите на конкурентната им частна охранителна фирма „А.“ -
„мишки умрели“ и „плъхоци“. К. казал на свидетелката В. В., че са й доказали как
охранителите на „А.“ ООД нямат „никакво присъствие“ в заведението. Подсилил това с
думите си, че св. Й. С. от „А.“ ООД е получил “шамари“, когато е посетил офиса на
подсъдимите. И всичко това подс. К. е изрекъл, като искал св. В. В., в качеството й на
представляващ „В. К.“ ЕООД, да възложи охраната нощния клуб на охранителна фирма „В.“
ООД, като поеме имуществени задължения за заплащане на предоставените охранителни
услуги. В контекста на изложеното, в съответствие с изискванията по чл. 339, ал.2 от НПК,
въззивната инстанция няма как сподели виждането на защитата, че подс. К. не е формулирал
никакви „претенции“ към св. В.. Поради гореизложеното въззивната инстанция не кредитира
обясненията на подс. П., в които отрича да е отправял, каквито и да било заплахи или
искания спрямо В., тъй като тези негови твърдения се опровергават категорично от
показанията на св. В. и от ВДС по делото, касаещи инкриминирания период от 03.02. до
05.02.2014г. Поради това въззивната инстанция също като първостепенния съд не цени
обясненията на П. в тази им част, като източник на достоверна информация, а ги приема
единствено като проява на упражняваното от него право на защита. Като цяло твърденията
на подс. П. в насока, че никога не е отправял заплахи и искания спрямо В. /респ. и преди
процесните срещи/, се опровергават не само от показанията на В. и ВДС, но и от
показанията на свидетелите Й. В., Х. Ж., Й. С. и Г. Я., обсъдени по - горе. Също като
първостепенния съд и въззивната инстанция намира, че от приобщените към материалите по
делото, като писмени доказателства заверени копия на трудов договор № 412/02.05.2011г.
/т.А,л.135/, на длъжностна характеристика /т.А,л.144-146/ и справка от управителя на „В.“
ООД /т.А,л.132/, както и от обясненията на подс. П., в тази им достоверна част, по несъмнен
начин се обосновава обстоятелството, че към инкриминирания период /03-05.02.2014г./
20
подсъдимият П. е бил служител на охранителна фирма „В.“ ООД, като изпълнявал
длъжността „консултант продажби“. От показанията на свидетелите В. В., Й. В., Й. С., Н. Н.
се установява значително поголемия обем от права и задължения, с които П. е разполагал и
които реално е упражнявал в качеството си на „консултант продажби“ спрямо клиентите на
„В.“ ООД в гр. А., от обема, който П. признава в своите обяснения пред съда. Така подс. П.,
без да разполага с представителна власт, предоставена му по съответния ред от „В.“ ООД,
реално е ръководил и контролирал охранителната дейност, осъществявана от фирмата на
територията на гр. А.. Така, св. Й. В. е завил в показанията си в първоинстанционното
съдебно следствие: „…З. и Т. се представиха като представители на фирма „В. Т. А.“… и не
съм искал пълномощно или някакво удостоверение, което да го доказва… решихме да
направим договор и за другото заведение с тях…“. Функции на „консултант продажби във
фирма „В.“ ООД, но до 05.12.2012г. е осъществявал и подс. К., когато трудовото му
правоотношение е било прекратено, което се обосновава от приложените писмени
доказателства. Това обстоятелство, обаче, не било известно на клиентите на охранителната
фирма в гр. А. и подс. К. е продължил до осъществява служебни контакти с тях съвместно с
подс. П., включително и в инкриминирания по делото период. Това се обосновава от
показанията на св. В. В., св. Й. В. и от изготвените по делото ВДС. Посоченото
обстоятелство се аргументира още и от показанията на св. Й. С., който сочи, че през м. 01.
2014г., с оглед смяна на охраната на обект в гр. А. между двете частни охранителни фирми,
е осъществил контакт именно с подс. К., като последният го поканил за разговор в „офиса“
на „В.“ ООД в града, където бил посрещнат и от двамата подсъдими. Въззивният съд също
ползва ВДС при изграждане на изводите си от фактическа страна. Известно е, че нормата на
чл.136,ал.1 от НПК третира специалните разузнавателни средства като способ за събиране
на доказателства при разследване на тежки умишлени престъпления, лимитативно изброени
в закона /чл. 172, ал.2 от НПК/. При експлоатиране на СРС, чрез технически средства и
оперативни способи се навлиза в личната сфера на контролираните лица, като се засягат
граждански права, ползващи се с конституционна защита /чл. 32–34 от Конституцията/ и с
международно признание /чл.8 КЗПЧОС и чл.17 МПГПП/, което налага и поставянето на
дейността по използване и прилагане на специалните разузнавателни средства под
предварителен, текущ и последващ съдебен контрол, при стриктно спазване на относимите
разпоредби на ЗСРС и НПК /из Решение № 10 от 28 .09.2010 г. к.д. №10/2010г., КС РБ/. В
настоящия случай, не се констатират и нарушения по отношение на прилаганите СРС. Както
искането за разрешаване на използването на СРС, така и даването на разрешение за
използването им са направени от компетентни органи. Разрешенията са за престъпления
сред изброените в чл. 172 ал. 2 от НПК.СРС са ползвани в рамките на законоустановените
срокове. Поради това резултатите от ползвания доказателствен способ по чл. 136 от НПК –
СРС, а именно изготвените веществени доказателствени средства, са 32 процесуално годни
доказателствени източници. Въззивната инстанция не споделя защитните доводи в насока за
активиране на забраната по чл.177 ал.1 от НПК, респективно не са верни твърденията как
осъждането на подсъдимите е сторено само на база данните от СРС. АСНС не споделя това
становище на защитата, понеже по делото са налице и свидетелските показания на В. В.,
21
които са източник на първични доказателства, като свидетелката не преразказва
съдържанието на веществените доказателствени средства, изготвени в резултат на
експлоатираните специални разузнавателни средства, ползвани за подслушване на двете
инкриминирани срещи. Напротив, св. В. В. дава детайлни сведения „от първо лице“ за
своите лични и непосредствени впечатления от действията и поведението на подсъдимите
при процесните срещи, на които тя лично е присъствала. Като цяло АСНС не споделя
защитните доводи в насока, че по делото не се доказвало извършване на изнудване от
двамата подсъдими. Вярно е, че основен източник на доказателствена информация за
изнудването през инкриминирания периода от 03.02.2014г. до 05.02.2014г., се явяват
показанията на пострадалата В.. Но, както се сочи в Решение № 172 от 31.03.2009 г. на ВКС
по н. д. № 108/2009 г., II н. о., НК - „Спецификата на престъплението „изнудване“ по чл.
213а НК сама по себе си не предполага публично осъществяване на изпълнителното деяние.
Затова съвсем логично е обвинението да се основава най-вече на твърденията на
изнудвания“. Показанията на св. В. В., като жертва и очевидец на случилото се при
процесните срещи от 03.02.2014г. и 05.02.2014г., са източник на преки доказателствени
факти за инкриминираното изнудване. Вече бе извършен анализ на показанията на
свидетелката В. В., включително и съпоставката им с останалия доказателствен материал по
делото - с писмените, гласните и веществените доказателства и доказателствени средства,
съобразно който се установи по изискуемия несъмнен начин, както извършеното изнудване,
така и че негови автори са подсъдимите лица. След анализ на доказателствените източници,
първостепенният съд е достигнал до извод, че подсъдимите Т. П. и З. К. са осъществили от
обективна страна състава на престъплението по чл. 213а, ал. 2, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1 НК, тъй
като през периода от 03.02.2014г. до 33 05.02.2014г. в гр. А., в сградата на заведение „А. к.“,
находяща се на ул. „А. С.“ № ..., с цел да принудят В. П. В. да се разпореди със свое право -
в качеството й на пълномощник на фирма „В. К.“ ЕООД да сключи договор за охрана на
заведение „А. к.“ с частна охранителна фирма „В.“ ООД, и да поеме имуществено
задължение за представляваното от нея дружество „В. К.“ ЕООД, а именно да заплаща
сумата от 240 лв. седмично за охрана на заведението от частна охранителна фирма „В.“ ООД
по договор, са я заплашили с противозаконни действия с тежки последици за нея, а именно,
че ще възпрепятстват осъществяваната от нея търговска дейност, чрез недопускане на
клиенти в заведението и незаплащане на сметки, че ще затворят заведението и ще стане по-
лошо, като деянието е извършено от две лица – З. К. К. и Т. Г. П., и от лица по чл. 142, ал. 2,
т. 6 от НК – З. К. К. и Т. Г. П., които са се представили, че действат по поръчка на
организация, която извършва охранителна дейност - охранителна фирма „В.“ ООД, и от
служител на такава организация – Т. Г. П. на длъжност консултант - продажби във „В.“
ООД. Горният извод на първостепенния съд е верен, но с едно изключение, касаещо подс.
К.. По - специално, неправилно с присъдата подсъдимият К. е осъден и затова, че
изнудването е извършено от служител в организация, която извършва охранителна дейност,
а именно – Т. Г. П., заемащ длъжността „консултант - продажби“ във „В.“ ООД към
инкриминирания период. От доказателствата по делото е установено по несъмнен начин, че
подс. К. е бил служител в частната охранителна фирма „В.“ ООД, въз основа на трудов
22
договор № 407/ 28.03.2011г., но до 05.12.2012г., когато е прекратено трудовото му
правоотношение. Респ. към инкриминирания период, за разлика от подс. П., подсъдимият К.
не е притежавал качеството на „служител в организация, която извършва охранителна
дейност“. От теорията и практиката по приложението на чл. 21, ал.4 от НК е добре известно,
че когато деянието на един от съучастниците е извършено при особени обстоятелства,
заради които законът намалява или увеличава наказанието, а тези обстоятелства не се
отнасят до всички съучастници, престъплението е привилегировано или квалифицирано
само за този съучастник. Фактът, че другите съучастници предварително са знаели за
особените обстоятелства, засягащи някои от съучастниците, е без правно значение и не
може да доведе до еднаква квалификация на деянията на всички съучастници. В това
отношение, след като само подс. Т.П. е служител в организация, която извършва
охранителна дейност, то за този квалифициращ елемент не може да се ангажира
наказателната и на подс. З. К., който не е бил служител на „В.“ ООД. Изложеното налага
корекция на присъдата, на основание чл.337 ал.1, т.2 от НПК, като подс. К. бе оправдан за
квалифициращия елемент, че деянието е извършено от служител в организация, която
извършва охранителна дейност. Това не се отразява на възприетата от първостепенния съд
правна квалификация по чл. 213а, ал. 2, т. 5 - „ деянието е извършено от лице по чл. 142,ал.2,
точка 6…“. Защото престъпление с правна квалификация по чл. 213а, ал. 2, т. 5, вр.чл.
142,ал.2, точка 6 от НК е реализирано и когато изнудването е осъществено от лице, което се
е представило, че действа по поръчка на организация, която извършва охранителна дейност,
а именно като такова лице се е представил и подс.К.. Правилно първостепенният съд е
приел, че подсъдимите Т. П. и З. К. са реализирани престъпния състав на чл. 213а, ал. 2, т. 4
и т. 5, вр. ал. 1 НК от обективна страна. От теорията и практиката е известно, че от
обективна страна изнудването по чл.213а,ал.1 НК е формално престъпление, тъй като
съставът не изисква нищо друго, освен осъществяване на изпълнителното деяние. По -
специално, законът не предвижда пострадалият да е предприел исканото от престъпния деец
поведение. Също така, изпълнителното деяние на изнудването може да бъде осъществено
само, чрез действие. То представлява заплашване, в смисъл на застрашаване с бъдещо
деяние, като средствата, с които деецът предизвиква страх у пострадалия /жертвата/ са
лимитативно изброени в закона: насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства,
увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за него или
негови ближни. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.213а,ал.1 НК ще бъде
довършено с довършване на заплашването и довеждане до знанието на пострадалия на
желаното от дееца поведение. В този смисъл изпълнителното деяние на престъплението по
чл.213а,ал.1 НК, подобно на изнудването по чл.214, ал.1 от НК, включва два елемента:
упражняване на принудата и довеждане до знанието на пострадалия какво деецът иска от
последния. Понеже, за да е възможно изнудването, пострадалият следва да знае какво
поведение се иска от него. Във връзка с тези принципни положения, по настоящото дело се
установява, че макар и инкриминирани заплашителни думи, при процесните срещи от
03.02.2014г. и 05.02.2014г., да са били изречени от подс. П., то двамата подсъдими са
действали съгласувано, в синхрон помежду си, като всеки от тях е участвал при
23
предявяването на общото им искане за желаното поведение от страна на св. В. и обективно е
допринесъл върху свидетелката да бъде упражнено престъпно мотивиране да извърши
нежелани от нея разпоредителни действия с имуществото на представляваното от нея
търговско дружество. Иначе казано, инкриминираните заплахи /от 03.02.2014г. и
05.02.2014г./ са били изречени от подс. П., но подс. К. го е подкрепял с действията и думите
си за създаване на внушението у св. В. В., че бизнесът й е застрашен, ако не предприеме
поведението, поискано й и от двамата подсъдими, тоест К. е участвал в изпълнителното
деяние на изнудването. Следователно, инкриминираното деяние е било извършено от две
лица - от подсъдимите П. и К.. В такъв смисъл е Решение № 60206 от 25.11.2021 г. на ВКС
по н. д. № 721/2021 г., I н. о., НК - „Въззивният съд е коригирал първоинстанционния съд,
като мотивирано е приел, че само подсъдимият Д. Г. е употребил принуда, под формата на
заплаха, спрямо пострадалия… убедително е защитена позицията, че въпреки
осъществяването на този елемент от изпълнителното деяние на изнудването, предмет на
обвинението, само от подсъдимия Г., това не изключва съучастническата роля на
съизвършител по смисъла на чл.20 ал.2 от НК и на подсъдимия С. За този извод въззивният
съд се е позовал на установеното от съдилищата разпределение на ролите между двамата
подсъдими и съгласуваното им участие в отделни елементи на изпълнителното деяние.
Отразено е представното съзнание на всеки един от тях, че действа в изпълнение на
съгласувано общо решение на двамата съучастници за постигането на преследваната
престъпна цел, в случая изнудване на пострадалия…“. Предвид гореизложените
съображения, то въззивната инстанция не споделя тезата на защитата на подс. К. как
последният следва да бъде оправдан, понеже не той е изрекъл заканите при процесните две
срещи. Също така, правилно съдът от първата инстанция е приел, че отправените конкретни
заплахи към В. В. са сред тези, визирани в състава на чл.213а,ал.1 НК, тъй като при
преустановяване работата на въпросното заведение за търговското дружество,
представлявано от пострадалата, биха настъпили неблагоприятни икономически последици,
които пряко и негативно се отразяват върху св. В. и членовете на нейното семейство,
предвид това, че тази търговска дейност представлявала основния източник на доходи за
семейството й. При извършване на инкриминираното деяние подсъдимият П., по силата на
съответния трудов договор, е изпълнявал длъжността „консултант продажби“ към „В.“ ООД,
което дружество е извършвало охранителна дейност, по редовно издаден лиценз, съгласно
изискванията на ЗЧОД. Това обстоятелство, наред с ежедневните контакти на подс. К. със
служителите на „В.“ ООД в гр. А., демонстрираните от двамата подсъдими при срещите им
с В. ръководни служебни функции във въпросната охранителна фирма, както и характера на
отправените към нея искания - за извършване на имуществени разпореждания в полза
именно на охранителна фирма „В.“ ООД, са били използвани от двамата подсъдими, за да
създадат усещане у пострадалата, че техните престъпни действия са в изпълнение на
възложена им от фирмата поръчка, без обективно такава поръчка да им е била възлагана от
лицата, представляващи въпросната охранителна фирма. През инкриминирания период
свидетелката В. представлявала „В. К.“ ЕООД, по силата на издаденото й от управителя на
дружеството пълномощно, съгласно което имала правната възможност да сключва всякакви
24
сделки и да обременява имуществото на търговското дружество, като реално тя
осъществявала цялата търговска дейност, включително и организацията на работа и контрол
в заведението клуб „А.“. Притежавайки тези права и изпълнявайки тези функции
свидетелката В. обективно е имала възможност да изпълни отправените й от подсъдимите
искания, като упражни правото си да сключва договори от името на „В. К.“ ЕООД и да
поема имуществени задължения за сметка на дружеството. Правилно е и становището на
СНС, че действията на подсъдимите П. и К., във връзка с отправяне на заплахи и искания
спрямо В. не са ограничени единствено в инкриминирания в диспозитива на обвинителния
акт /в измененото обвинение/ период, а са били осъществявани от подсъдимите в значително
по-дълъг период - от края на м.12.2013г. до 05.02.2014г., когато упражняваната върху В.
принуда е била преустановена. Предвид липсата на такова съответно обвинение
наказателната отговорност на П. и К. не може да бъде ангажирана и за периода от края на м.
12. 2013г. до 02.02. 2014г. Застъпването на различна теза би означавало да бъде нарушено
правото на защита на дейците, които, въпреки липса на предприета прокурорска инициатива
по смисъла на чл. 287 НПК /възможна пред първата инстанция/ да бъдат осъдени по
непредявено им обвинение, срещу което да не са се защитавали. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че от субективна страна подсъдимите П. и К. са
извършили деянието при пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал.2, предл. 2 от НК като форма
на вина, при наличието на специална цел - всеки от подсъдимите е съзнавал, че със своите
действия реално влияе върху психиката на пострадалата, като й пречи свободно да формира
своята воля и я насочва към вземането на конкретно решение, което тя доброволно не желае
да направи, като пряко е целял това. Освен противоправната намеса върху волята на В.,
подсъдимите са преследвали и специална цел - искали са да принудят пострадалата
свидетелка да предприеме действия с конкретни имуществени последици за нея и за
представляваното от нея търговско дружество. Всеки от подсъдимите П. и К. е съзнавал
конкретното свое участие и участието на другия подсъдим в извършването на задружната
им престъпна дейност, насочена към постигане на желаната им обща цел. Подсъдимият К. е
знаел за заеманата от подс. П. длъжност в охранителна организация, а двамата подсъдими са
съзнавали, че са създали у В. В. и невярна представа за това, че престъпните им действия са
в изпълнение на поръчка от тази организация. Преследваната от подсъдимите в конкретния
случай специална цел се явява съставомерна по чл.213а, ал.1 НК, тъй като с упражнената
психическа принуда спрямо В. /с изречените заплахи от подс. П./, те са искали да мотивират
последната да се разпореди с притежавано от нея право и да поеме конкретно имуществено
задължение за представляваното от нея търговско дружество. Упражняването на правото й,
като пълномощник, да възложи охраната на въпросното заведение на конкретната
охранителна фирма и при конкретни имуществени условия, не лишава св. В. от правото да
сключва договори от името и за сметка на „В. К.“ ЕООД, включително и договори за охрана,
и в този смисъл то не напуска нейния патримониум, но упражнявайки това право, съобразно
отправените към нея искания на подсъдимите П. и К., свидетелката би била лишена от
възможността за значителен период от време да упражни същото това конкретно право,
съобразно автономността на волята си и при свобода на договарянето, тъй като противното
25
би довело до неблагоприятни икономически последици за дружеството, а оттам и за нея.
Наред с това действията на подсъдимите са били насочени и към мотивиране на В. за
поемане на имуществено задължение от представляваното от нея дружество към
охранителната фирма „В.“ ООД, определено от подсъдимите по размер и периодичност на
плащанията. Без значение за съставомерността на деянието е обстоятелството по какъв
начин подсъдимите са определили параметрите на имуществената си претенция /от 240
лв.седмично/. От значение е единствено това, че тази тяхна претенция е била сведена до
знанието на пострадалата от двамата подсъдими и същата /претенцията/ се намира във
функционална връзка с упражняваната психическа принуда върху В.. Без значение за
съставомерността на деянието по чл. 213а, ал. 2, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1 НК е и обстоятелството
дали отправената имуществена претенция почива на определени законови или договорни
основания. От значение за съставомерността на деянието е единствено това, че тази
претенция се предявява на предполагаемия длъжник по неправомерен начин и нейното
бъдещо удовлетворяване е обусловено единствено от упражнената спрямо жертвата
психическа принуда. С оглед защитните доводи се налагат още разясненията, че
провокацията към престъпление е поведение, с което дадено лице бива предизвикано да
извърши престъпление, което то иначе не би извършило. Използването в наказателния
процес на доказателства, получени чрез провокация от страна на полицията, може да
направи процесът несправедлив, поради нарушение на чл.6, т.1 от Конвенцията. Макар
съдът да приема, че използването на агенти под прикритие е легитимен метод за разследване
в борбата със сериозни престъпления,той изисква да бъдат предвидени достатъчно гаранции
срещу злоупотреба, тъй като общественият интерес не може да обосновава използването на
доказателства, получени в резултат на провокация от страна на полицията - Veselov and
Others v. Russia, §89. Така, в Решение № 115 от 2.03.2021 г. на ВКС по н. д. № 442/2020 г.,
III н. о., НК се посочва: „Съобразно практиката на Европейския съд за правата на човека
/ЕСПЧ/, подбуждането към престъпление от полицейски служители, но и от лица, които
действат по указание на полицията, прави наказателния процес срещу подбуденото лице
изначално несправедлив, с което се нарушава чл.6 § 1 от ЕКПЧ и всички доказателства,
събрани чрез провокация, трябва да бъдат изключени…“. ЕСПЧ прави разграничение между
провокация от полицията, което е недопустимо, и разследване на престъпна дейност по един
„по същество пасивен“ начин, което е допустимо. По делото Ramanauskas v. Lithuania, § 55
се коментира, че полицейско подбудителство е налице, когато участващите служители –
независимо дали са от силите за сигурност или са лица, действащи по техни указания – не се
ограничават само до разследване на престъпна дейност по същество пасивно, а въздействат
върху субекта така, че го склоняват да извърши престъпление, което иначе не би било
извършено, за да направят възможно да се установи престъплението, тоест да осигурят
доказателства и да започне наказателно преследване. Така, в Решение № 115 от 2.03.2021 г.
на ВКС по н. д. № 442/2020 г., III н. о., НК се коментира делото Ramanauskas v. Lithuania и
се посочва, че: „За извършване на преценка дали разследването е било „по същество
пасивно“, е необходимо да бъдат разгледани причините, лежащи в основата на операцията,
като следва да бъде съобразено това, дали е имало обективни подозрения, че лицето е
26
участвало в престъпна дейност или е предразположено към извършване на престъпление.
Тясно свързан с критерия за обективни подозрения е въпросът за момента, в който властите
поставят началото на операцията - дали полицейските органи или лицата, действащи по
техни указания „се присъединяват“ към вече започнало престъпно деяние или го
провокират. От съществена важност е разглеждането на въпроса дали лицето е било
подложен на натиск за извършване на престъплението….“. Все в тази връзка е от значение и
решението по делото Milinienė v. Lithuania, в което ЕСПЧ установява, че няма подбуждане
към престъпление и нарушение на чл. 6 от Конвенцията, тъй като „може да се каже, че
полицията се е „присъединила“ към престъпната дейност, а не я е инициирала“. И в
множество други дела ЕСПЧ обсъжда разграничението между „провокация“ към
престъпление и „присъединяване“ към престъпление, което вече е било планирано или е в
процес на извършване, като само първият случай ще е в противоречие с чл.6 от
Конвенцията. В контекста на гореизложеното, то настоящият казус попада в хипотезата на
„присъединяване“ към престъпление, което вече е било планирано и е било в процес на
извършване. В този смисъл не е налице полицейска провокация, респективно защитните
доводи се отхвърлиха като неоснователни. Това е така, понеже фактологията по настоящото
дело недвусмислено сочи, че отправянето на заплахи и искания, от страна на подсъдимите
спрямо В. В., са започнали много преди началото на операцията с участие на полицията.
След като липсва провокация, то не следва да бъдат изключвани доказателства на такова
основание. Поради всичко изложено по - горе АСНС намира, че доказателствата по делото
установяват, че подсъдимите Т. П. и З. К. са реализирани престъпния състав на чл. 213а, ал.
2, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1 НК, както от обективна, така и от субективна страна. С оглед принципа
за законоустановеност на наказанието съдът от първата инстанция правилно е съобразил, че
в санкционната част на разпоредбата на чл.213а, ал.2 НК е предвидено наказание „лишаване
от свобода” от две до осем години и „глоба“ от три хиляди до пет хиляди лева. При
индивидуализация на наказанието на подсъдимите за извършеното престъпление по чл.
213а, ал. 2, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1 НК първостепенният съд правилно е преценил степента на
обществената опасност на това престъпно посегателство, дефинирайки я като завишена. В
това отношение вярно са отчетени отегчаващите отговорността обстоятелства, които са
еднакво относими към индивидуализиране наказателната отговорност и на двамата
подсъдими. Също като първата инстанция и въззивният съд намира, че отегчаващи вината
обстоятелства се явяват: осъществяване на инкриминираното деяние от подсъдимите при
наличието на множество квалифициращи същото обстоятелства; извършените от двамата
подсъдими упорити и последователни действия, насочени към престъпно мотивиране на
пострадалата и предхождащи инкриминирания период; причинените от подсъдимите с тези
действия, несъставомерни преки вреди на В. и представляваното от нея търговско
дружество, както и негативното в икономически аспект влияние, което те са оказали върху
дейността на конкретното увеселително заведение. Касае се при това за отегчаващи вината
обстоятелства на подсъдимите със значителна относителна тежест. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство, специално за подс. П., правилно съдът от първата инстанция е
ценил факта на обремененото съдебно минало на този привлечен към наказателна
27
отговорност - същият е бил осъждан за извършени престъпления по чл.144,ал.3, вр.ал.1 НК и
по чл.214,ал.2, вр.ал.1 НК, като настоящото инкриминирано изнудване е било извършено в
изпитателния срок, определен при предходните осъждания. АСНС обаче намира, че е налице
и смекчаващо отговорността обстоятелство и за двамата подсъдими, а именно изтеклият
сравнително немалък срок от извършване на инкриминираното изнудване до реализирането
на наказателната отговорност. В контекста на изложеното, според въззивната инстанция,
наказание от 3 години и 6 /месеца / лишаване от свобода и глоба от 3 500 /три хиляди и
петстотин/ лева за подс. П., както и наказание от 2 /две/ години и 6 / шест/ месеца лишаване
от свобода и глоба от 3000 /три хиляди / лева за подс. К., отговарят на съвкупността от
обстоятелства със значение при индивидуализация на наказанието, и в достатъчна степен
може да постигне целите по чл. 36 НК, в каквато насока измени, на основание чл. 337, ал.1,
т. 1 НПК, първоинстанционната присъда. Липсват основания за определяне на наказанията
при условията на чл. 55 от НК, тъй като на фона на отегчаващите отговорността
обстоятелства, въпреки констатираното и едно смекчаващо, по никакъв начин не може да се
направи констатация, че и най - лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно
тежко. С оглед размера на наказанието, доказателствата за съдебното минало на подсъдимия
Т. П. и необходимостта от постигане целите на специалната и генералната превенция, то
предпоставките за приложение на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на наложеното
му наказание лишаване от свобода не са налице, поради което правилно
първоинстанционния съд е постановил ефективното му изтърпяване. На основание чл.57,
ал.1, т. 3 от ЗИНЗС режимът за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ на подс.
П. следва да бъде общ, в какъвто смисъл се измени присъдата. Първоинстанционният съд
вярно е отчел, че инкриминираното изнудване е извършено от подс. П. в изпитателните
срокове по две предходни осъждания - с влязла в сила на 10.03.2011г. присъда по НОХД
№321/2009г. на ОС - Б. и с влязла в сила на 21.07.2011г. присъда по НОХД № 43/2011г. на
РС- А.. Първостепенният съд е пропуснал да се произнесе по въпросите дали са налице
основания за определяне на общо наказание по визираните две присъди и относно начина на
изтърпяването му, но този пропуск следва да бъде отстранен по реда на чл. 306 от НПК.
Законосъобразно е становището на първата инстанция, че престъплението по чл.128 ал.2,вр.
ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК /за което престъпно посегателство присъдата е влязла в
сила/ и престъплението по чл. 213а, ал. 2, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1 НК /предмет на разглеждане в
настоящото производство/ се намират в условията на реална съвкупност помежду си,
съгласно чл. 23 ал.1 от НК. Това е така, понеже подсъдимият К. е извършил две отделни
престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Поради това
първостепенният съд правилно е преценил, че са налице предпоставките на чл.23, ал.1 от
НК, които регламентират правомощието, след като определи наказание за всяко отделно
престъпление, съдът да наложи на подсъдимия едно общо наказание за всички
престъпления, включващи се в съвкупността, което да е най-тежкото измежду наказанията
за отделните престъпления, а в случая - 6 години лишаване от свобода. Въззивната
инстанция не може да приложи разпоредба на чл.24 от НК, поради липса на съответен
протест в тази насока. На осн. чл. 57, ал.1, т.2 б. „а“ от ЗИНЗС режимът за изтърпяване на
28
единното най - тежко наказание от 6 години „лишаване от свобода“, наложено по подс. К.,
следва да е „строг“, както е приел и първостепенния съд. Въззивната инстанция съобрази
още, че след постановяване на първоинстанционната присъда е настъпила промяна в
нормативната уредба, относно правомощията на съда да определи типа затворническо
заведение, в което осъденият следва да изтърпи наложеното му наказание. Актуалната
редакция на ЗИНЗС възлага разпределянето на осъдените в затворническите заведения на
ГД „Изпълнение на наказанията“ /чл. 58 от ЗИНЗС/, като същевременно със ЗИДЗИНС /обн.
ДВ, бр.13/2017 год./ са изменени чл. 41, ал. 6 от НК и чл. 301, ал. 1,т. 6 от НПК и в двете
разпоредби е заличен изразът „и тип затворническо заведение“. Ето защо е наложително
изменение на съдебния акт като бъде отменено определянето типа на затворническо
заведение, в което да се настанят подсъдимите за изтърпяване на наказанията.
Законосъобразно, на основание чл.59, ал.2, вр.ал.1 от НК, е приспаднато времето на
предварително задържане на подсъдимите. Предвид изхода на делото правилно е приложена
разпоредбата на чл. 189 от НПК и са възложени в тежест на подсъдимите направените по
делото разноски. Правилно е приложен чл. 53, ал.1 б. „ а“ от НК и е извършено
разпореждане с веществените доказателства. Въззивният съд провери и съблюдаването на
процесуалните правила в хода на досъдебното производство, пред първата съдебна
инстанция и при постановяването на съдебния акт, при което се констатира, че не са налице
нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените и ограничаващи
правото на защита и съставляващи основание за отмяна на присъдата. Налице е процесуално
издържано и годно обвинение /пълно и непротиворечиво/. Подсъдимите са били надлежно
защитавани в хода на досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса, от
упълномощени защитници, без да им е ограничавано правото на лично участие в процеса.
По изложените съображения, съдът не намери основание за констатирани нарушения на
процесуалните правила, които да дискредитират процесуалната дейност на съда и
съставляващи основания за отмяна на обжалваната присъда. Така мотивиран и на основание
чл. чл. 337, ал. 1, т. 1 и чл. 334, т. 3 НПК, чл. 338, вр. чл.334, т. 6 НПК, Апелативният
специализиран наказателен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда от 31.01.2017 г. по н.о.х.д. № 420/2015 г. на СНС, 15 състав:
В ЧАСТТА относно престъплението по чл. 213а, ал. 2, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1 НК на подсъдимия
З. К. К., като го оправдава по обвинението, че деянието му е извършено от служител в
организация, която извършва охранителна дейност,
В ЧАСТТА относно наложеното на подсъдимия Т. Г. П. наказание за престъплението по чл.
213а, ал. 2, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1 НК, като
НАМАЛЯВА размера на наказанието на 3 /три/ години и 6 /месеца / „лишаване от свобода“
и „глоба“ от 3 500 /три хиляди и петстотин/ лева;
В ЧАСТТА относно режима на изтърпяване наказанието „лишаване от свобода“ на подс. Т.
Г. П., като същият следва да бъде „общ“, съгласно чл.57, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС.
29
В ЧАСТТА относно наложеното на подсъдимия З. К. К. наказание за престъплението по чл.
213а, ал. 2, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1 НК, като
НАМАЛЯВА размера на наказанието “лишаване от свобода“ на 2 /две/ години и 6 /шест/
месеца,
ОТМЕНЯВА Я В ЧАСТТА , в която по отношение на подс. Т. Г. П. и З. К. К. е определен
ТИПА НА ЗАТВОРНИЧЕСКО ЗАВЕДЕНИЕ, в което да се настанят първоначално.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението може да бъде обжалвано и протестирано пред ВКС на Р Б в 15-дневен срок от
съобщаването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
30