Мотиви към присъда №260041/02.11.2020г. по НЧХД №844/2020г., изготвени на 30.12.2020г.
Производството
е образувано по повод тъжба от М.П.П. против подсъдимата К.Т.Б. за извършени
престъпления по чл.148, ал.1, т.1, 3 и 4, вр. чл.146, ал.1 от НК и по чл.148,
ал.2, предл.1, вр. чл.147, ал.1, предл.2 от НК.
С тъжбата си частната
тъжителка е предявила граждански иск против подсъдимата за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лева, ведно със
законната лихва от датата на увреждането- 15.03.2017г. до окончателното
изплащане на задължението.
Съдът счете, че предявеният от
тъжителката против подсъдимата граждански иск ще затрудни наказателния процес и
не го прие за съвместно разглеждане като отхвърли искането за конституиране на частната
тъжителка в качеството на граждански ищец.
В съдебно
заседание частната тъжителка редовно призована не се явява. Вместо нея се явява
упълномощен повереник, който моли съда въз основа на събраните по делото
доказателства да признае подсъдимата за виновна за извършване на престъплението,
тъй като чрез действията си тя в качеството си на длъжностно лице е извършила
нещо унизително за честта и достойнството на тъжителката в качеството й на
длъжностно лице при и по повод изпълнение на функциите й. Моли за налагане на
наказание съобразено с принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието. Моли предявеният граждански иск, но неприет за съвместно
разглеждане да бъде уважен в пълния му размер, както и да бъдат присъдени направените
по делото разноски.
В съдебно заседание подс. Б. редовно
и своевременно призована се явява лично. Не се признава за виновна. Дава
обяснения по обвинението. Счита, че тя не е осъществила съставите на престъпленията,
за които е обвинена и моли съда да постанови оправдателна присъда.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
тяхната съвкупност и поотделно съдът установи следната фактическа обстановка:
Частната тъжителка д- р М.П. била управител на Многопрофилна болница за
активно лечение „Царица Йоанна” ЕООД гр. С.. Подсъдимата д- р К.Б. била
контрольор в Районна здравноосигурителна каса (РЗОК)- С..
На 15.03.2017г. подсъдимата Б. заедно със свидетелката К. извършили
проверка на лечебното заведение, представлявано от частната тъжителка П.. На проверяващите
са били предоставени за проверка исканите от тях документи. Относно
предоставените медицински документи, установяващи дейността по диагностика и
лечение на конкретни заболявания в лечебното заведение, подсъдимата Б. задала
конкретни въпроси към тъжителката М.П., във връзка с нейната специалност-
гастроентерология. Тези въпроси поставяли под съмнение дейността на лечебното
заведение като цяло. Възникнал спор, в който подс. Б. започнала да дава примери
с други лечебни заведения и други колеги. Частната тъжителка заявила, че на
територията на област С. е единственият лекар гастроентеролог, сертифициран да
извършва интервенционална ендоскопия ІІІ- то ниво. Този факт е бил известен на
подсъдимата и тя в присъствието на другия контрольор, св. Р.К. заявила буквално „Знаем много добре как си
получихте сертификатите още 2009/2010г.“ В този момент главната сестра, св. Ю.Д.
влязла в кабинета на д- р П. и станала свидетел на изявление от страна на
подсъдимата, че знае много добре как се манипулират изследвания имайки предвид
чернодробните изследвания, които били с леко завишени стойности, а не е имала
предвид ендоскопските, които не били извършени поради отказ на самите пациенти.
Този коментар тъжителката възприела като обида и се засегнала. Впоследствие в
болницата имало коментари, д- р П. се чувствала много обидена и твърдяла, че е
била обвинена, че си е купила дипломите.
ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като
относими към предмета на делото.
Съдът кредитира показанията на разпитаната
в хода на съдебното следствие св. Р.К.. Тя единствено е присъствала на спора
възникнал между подсъдимата Б. и частната тъжителка П.. Тя е чула точно какво е
казала подсъдимата Б., а именно „Знаем много добре как си получихте
сертификатите още 2009/2010г.“ Нейните показания кореспондират изцяло с
обясненията на подсъдимата Б..
Съдът кредитира обясненията на
подсъдимата Б., тъй като същите се подкрепят от показанията на св. К., а така
също отчасти и от показанията на св. Д..
Съдът кредитира частично показанията
на св. Д., тъй като тя не е присъствала по време на спора между подсъдимата и
частната тъжителка. Основно носела документи във връзка с проверката и за
кратко е била в кабинета на д- р П.. Съдът счита, че тя не е чула какво е
казала подсъдимата Б. относно сертификатите на д- р П., тъй като в този момент
не е била в кабинета й. Това което е казала при разпита си пред друг състав на С.ски
районен съд при предходното разглеждане на делото противоречи на казаното от
свидетеля очевидец Р.К., която е била в кабинета. Съдът счита, че главната
медицинска сестра Д. е била подчинена на д- р П. и е била заинтересована от
изхода на делото, поради което е дала показания, които са в подкрепа на
твърденията на частната тъжителка в самата тъжба. В останалата част относно
факта, че е имало извършена проверка, че в кабинета на д- р П. са били
подсъдимата и св. К. и че тя е влизала за кратко като е носела необходимите
документи за проверката показанията на св. Д. съдът кредитира.
Съдът не кредитира и показанията на
св. Ц., тъй като тя не е присъствала въобще в болницата на този ден. Тя също е
била подчинена на д- р П. през този период и е била заинтересована от изхода на
делото. Освен това също не е била съгласна с констатациите на д- р Б. във
връзка с проверяваните клинични пътеки, тъй като когато има такива нередности
пътеките не са били заплащани от РЗОК. Нейните показания относно това какво е
казала д- р Б. са изцяло изградени на слуховете, които са се носели в лечебното
заведение, а така също и това, което е възприела от частната тъжителка.
Съдът кредитира събраните в хода на
съдебното следствие писмени доказателства, тъй като същите не бяха оспорени от
страните и не противоречат на останалите събрани по делото доказателства.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът направи следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Съдът следва да отбележи, че престъплението
обида се характеризира с няколко съществени особености. То засяга обществените
отношения свързани с осигуряване неприкосновеност на честта, достойнството и
доброто име на човека като негови неотменими морални блага. Като предмет на
престъплението обида, следва да се посочи самооценката на пострадалото лице
като елемент от честта и достойнството на човека. Честта следва да бъде
свързвана с положителната обществена оценка за личността, а достойнството със
самооценката на човека за собствената му обществена значимост. За да може да се
приеме, че е осъществен състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.3, вр.
чл.146, ал.1 от НК следва да бъдат събрани доказателства, както относно действията
извършени от подс. Б., така и относно това дали същите обективно засягат
самооценката на пострадалата. Следва да бъде установено безспорно по какъв
начин тези действия са станали достояние, както на пострадалото лице, така и на
трети лица, а така също и каква е била вината на подсъдимата.
С деянието си
подс. Б. не е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.148, ал.1, т.1, 3 и 4, вр. чл.146, ал.1 от НК, затова че на 15.03.2017г.
в гр. С. в МБАЛ „Царица
Йоанна” в качеството си на длъжностно лице контрольор в РЗОК- С. в присъствието
на Р.Г.К. финансов контрольор в РЗОК- С. и главна медицинска сестра Ю.Д.,
отделно от това и в разговор с Е.Ц.- лекар анестезиолог- реаниматор казала
унизителни за честта и достойнството думи по адрес на управителя на „Многопрофилна болница за
активно лечение Царица Йоанна“ ЕООД М.П.П. с ЕГН **********, изразяващо се в
репликите: „Хайде, сякаш не знаем как се получават сертификати” и „Всички
знаем, че това, което не се купува с пари се купува с много пари” като обидата
е нанесена публично на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата и
функцията му и от длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата и
функцията му.
В хода на
съдебното следствие по безспорен начин се установи, че с действията си подс. Б.
не е осъществила състава на престъплението обида. По несъмнен начин се установи
от доказателствата по делото, че тя не е изричала думите, за които е обвинена
от частната тъжителка, а именно думите „Хайде, сякаш не знаем как се получават
сертификати” и „Всички знаем, че това, което не се купува с пари се купува с
много пари”. Както бе посочено по- горе съдът кредитира изцяло показанията на
св. К., тъй като същите са последователни, логични и относими към предмета на
делото. Тези показания кореспондират и с обясненията на подс. Б.. Свидетелката К.
недвусмислено твърди в своите показания какво е възприела от думите на д- р Б.
„Всички знаем как се получават сертификати“, а именно по редовния начин. Тя е
единствения свидетел присъствал през целия разговор между подсъдимата и
частната тъжителка и не е чула подсъдимата да обижда по какъвто и да е начин д-
р П.. Тя въобще не е чула думите посочени в самото обвинение. Безспорно е, че и
частната тъжителка и подсъдимата са били длъжностни лица. Няма нито едно
доказателство в подкрепа на твърдените в частната тъжба реплики от страна на
подсъдимата Б.. Както бе посочено по- горе в от показанията на св. Р.К. и от
обясненията на подсъдимата се доказа по несъмнен начин какво точно е казала д-
р Б., а именно: „Знаем много добре как си получихте сертификатите още
2009/2010г.“.
Съдът счита, че подсъдимата не е извършила и
второто престъпление, за което й е повдигнато с частната тъжба обвинение, а
именно по чл.148, ал.2, предл.1, вр. чл.147, ал.1, предл.2 от НК, затова че на
същата дата 15.03.2017г. в гр. С. в МБАЛ „Царица Йоанна” ЕООД в качеството си
на длъжностно лице контрольор в РЗОК- С. в присъствието на Р.Г.К. финансов
контрольор в РЗОК- С. и главна медицинска сестра Ю.Д., отделно от това и в
разговор с Е.Ц.- лекар анестезиолог- реаниматор приписала престъпление на М.П.П.
с ЕГН ********** в качеството й на управител на МБАЛ „Царица Йоанна“ ЕООД,
изразяващо се в изготвянето на неистински официален или частен документ или
вписване на неверни обстоятелства при съставянето на документи в кръга на
службата й, чрез репликата: „Ние знаем как манипулирате и фалшифицирате
изследванията на пациентите” като клеветата е нанесена публично, на длъжностно
лице при и по повод изпълнение на службата и функцията му и от длъжностно лице
при и по повод изпълнение на службата и функцията му.
За престъплението „Клевета“ следва
да се има предвид следното: Обект на престъплението клевета е престъпното
посегателство срещу обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на
честта, достойнството и доброто име на човека в обществото, на позитивната
обществена оценка на личността. Чрез престъпното деяние се накърнява личното
достойнство и честта на пострадалия, унизява се името на човека, което той е
изградил в обществото чрез труда и поведението си. Неговата обществена и
професионална репутация, накърнява се и се влияе отрицателно на обществената
оценка, която лицето получава в средата, в която работи и живее. Непосредствен
обект на защита е обективната чест и доброто име на човека в очите на хората,
обществената оценка за честта и достойнството на лицето, т. е. накърняват се
обществени отношения осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в
обществото. Субект на престъплението може да бъде всяко вменяемо физическо
лице. В това отношение няма никакви ограничения. От обективна страна
изпълнителното деяние на престъплението клевета се осъществява в две форми,
чрез разгласяване на неистински позорни обстоятелства за другиго или чрез
приписване на престъпление, което не е извършено. Разгласяването включва в
съдържанието си довеждане до знанието на трето лице на позорни факти и
обстоятелства.
При осъществяване на първата форма
на изпълнителното деяние на клеветата е необходимо разгласяваните обстоятелства
да са позорни за честта и достойнството на другиго. Обстоятелствата са факти
свързани с личността на пострадалия, конкретни, действителни и достъпни за
възприемане в тяхната индивидуалност. Касае се за човешки деяния (действия и
бездействия), събития, случки, конкретни отношения, принадлежност към
политическа партия, произход от определена раса или етническа група, както и
конкретни качества и то не само физически, но и психически, които да имат
позорящ характер, да засягат обективната чест. Необходимо е разгласяване на
събитие, факт, действие, съзнателни волеви прояви на човека или на редица
такива събития. Позорността е обратната страна на честта. Както честта, така и
позорността са относителни понятия, чието съдържание се мени в зависимост от
различните условия: обществена обстановка, пол, възраст, професия. Понятието
позорност не изисква действително опозоряване, а е достатъчно само опасността
от опозоряване, разгласеният факт трябва да бъде годен да опозори засегнатия. Позорното
обстоятелство е твърдение за съществуването на определени факти, свързани от
дееца с личността на пострадалия, което е от естество да накърни доброто му
име. Позорността означава годност за представяне в неблагоприятна светлина за
обосноваване на отрицателна оценка, която понижава авторитета, накърнява
обществения престиж на човека. За да е осъществен съставът на клеветата е
необходимо от обективна страна позорното обстоятелство да е неистинско или
приписаното престъпление да не е извършено от пострадалия. Неистинността е елемент от състава на престъплението
клевета. В тази насока е и практиката на Върховния касационен съд. Доказването
на истинността на разгласеното обстоятелство премахва наказуемостта на клеветата.
Законът при формулировката на чл.147, ал.2 от НК- „деецът не се наказва” има
предвид неназакуемост на деянието, а не на дееца, поради което ненаказуемостта
е свързана с установяването на истинността на разгласеното, което означава, че
неистинноста е елемент от състава на престъплението. При отпадане на този
елемент отпада и самото престъпление, поради което дееца следва да бъде признат
за невиновен и оправдан. Клеветата е резултатно престъпление, тя е довършена
щом са разгласени позорни, неистински обстоятелства или е приписано престъпление
и те са възприети от трето лице. Не е необходимо последния да е повярвал на
дееца или да са настъпили каквито и да било други последици. От субективна
страна клеветата е престъпление, което може да се осъществи само умишлено,
както при пряк, така и при евентуален умисъл. Деецът трябва да съзнава позорния
характер на разгласените обстоятелства, или престъпния характер на приписаното
деяние. Деецът трябва да съзнава, че разгласява неистински обстоятелства,
позорни за честта на пострадалия или че му приписва престъпно деяние, което той
не е извършил. Увереността на дееца, че разгласените обстоятелства са истински
трябва да се основава на обективни факти, да има оправдание от житейско
гледище. Вината на дееца следва да се определи въз основа на съзнанието, което
той е имал за обективните елементи на деянието клевета, когато е разгласил
неверните и позорни обстоятелства или е приписал престъпление, за което знае,
че не е извършил. Деецът действа с пряк умисъл, когато е сигурен, че позорното
обстоятелство е неистинско или че приписаното престъпление не е извършено от
пострадалия като цели твърденията му да стигнат до съзнанието поне на едно
трето лице. Когато клеветата се извърши при евентуален умисъл, деецът допуска
неистинноста на разгласените позорни обстоятелства, но не се въздържа да ги
разгласява и също, когато допуска, че неговите твърдения ще бъдат възприети от
трето лице, но се примирява с тази възможност. За да е налице умишлено деяние
при клеветата не е необходимо деецът да е действал с някаква определена цел и
намерение да унизи честта и достойнството на друг. Достатъчно е той да е
съзнавал, че разгласените позорни обстоятелства са неистински и че като се
разгласяват ще унизят честта и достойнството на лицето. Специалната цел или
намерение са от значение при определяне само на наказателната отговорност.
В хода на
съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че подс. Б. не е изричала
думите „ние знаем как манипулирате и фалшифицирате изследванията на
пациентите“. От нейните обяснения става ясно, че тя е изрекла думите за
изследвания на чернодробни ензими когато са на границата на почти нормалните
стойности и как при тези изследвания могат да бъдат манипулирани в
лабораториите резултатите. Установи се по несъмнен начин от обясненията на подсъдимата,
че тя не е имала предвид конкретно лабораторията към лечебното заведение,
а въобще за всички лаборатории. Подробно
обяснява в своите обяснения, че има зависимост от реактивите на самата
лаборатория и има различни референтни стойности, че има лаборатории, които
работят със свои реактиви, могат да се нагласяват апаратите, тъй като са
модерни и да се получават разлики в стойностите, които не са много съществени.
Подсъдимата Б. в своите обяснения подробно обясни, че при проверката на пътека
74.1 „Диагностика и лечение на заболявания на хепатобилиарната система,
панкреаса и перитонеума“ в три случая не е имало уточнена окончателна диагноза.
Като не е изрекла тези думи следва да се приеме, че подсъдимата не е извършила
деянието, за което е обвинена, т. е. не е осъществен състава на чл.148, ал.2, предл.1,
вр. чл.147, ал.1, предл.2 от НК.
Ето защо въз
основа на събраните по делото доказателства съдът следва да признае подс. Б. за
невиновна по повдигнатите й от частната тъжителка П. обвинения за престъпления
по чл.148, ал.2, предл.1, вр. чл.147, ал.1, предл.2 от НК и по чл.148, ал.1,
т.1,3 и 4, вр. чл.146, ал.1 от НК и да я оправдае по тези обвинения.
Ръководен от
гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: