№ 19961
гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20221110130304 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявен е осъдителен иск от „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД с ЕИК:
.................., срещу Б. Б. Ц., ЕГН **********, с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
52 ЗЗД, за сумата от на 5 050 лева (частичен иск от общо 50 000 лева), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в негативното засягане на
търговската репутация и доброто име на дружеството, вследствие на публично изразени от
ответника неверни фактически твърдения, чрез две публикации в личния му профил в
платформата „Facebook“ на 02.02.2022 г. и 04.02.2022 г., ведно със законната лихва от
предявяването на иска до окончателното погасяване на задължението.
Ищецът твърди, че на 02.02.2022 г. и 04.02.2022 г. ответникът, чрез личния си профил
в социалната мрежа „Facebook“, е публикувал следното съдържание:
1) „Броени дни след като търговската верига Lidl внезапно реши да продава в своята
мрежа търкалящото се от години на пазара вегънско прахче на новоизлюпения премиер
Кирил Петков, ключов мениджър от Лидл беше назначен за шеф на Агенцията по
обществените поръчки. В цивилизования свят това се нарича политическа корупция –
взимаш ми стоката от частната фирма и като премиер ти осигурявам назначение на ключов
държавен пост, от който зависи голяма част от разпределението на публичния ресурс. Както
очаквах, корупцията с „бели якички“ ще бъде емблема на тази управляваща клика. Дори и
противоречията, които се разиграват сега между различните крила на тази клика, са заради
икономически интереси, а не заради принципи. Да видим кое от крилата първо ще бъде
изчегъртано от Вашингтон.“ (текстът е публикуван на 02.02.2022 г.);
1
2) „Не отива на търговска верига с претенции да манипулира толкова елементарно.
Особено комично е твърдението, че продавали веганското прахче на Кирил Петков…седнете
да не паднете – от август 2020 г. Има ли жив човек, който го е виждал по лавиците преди
настоящата година? Дали от Lidl са готови да докажат голословното си твърдение с
достоверни документи за фактури и парични преводи от 2020 г. с фирмата на Киро? И да, не
бил мениджър в тяхната фирма назначеният от Киро за шеф на Агенцията по обществени
поръчки, някой си Николов, а бил, забележете „служител на ръководна позиция“. Не по врат,
ами по шия, дето има една приказка. Quid pro quo.”. (текстът е публикуван на 04.02.2022 г.).
Посочва се, че публикациите били препечатани от множество информационни
сайтове, с което неверните твърдения били разгласени в обществеността. Счита се, че
публикациите създавали манипулативно внушение за участие на ищеца в неморални и
незаконни действия, квалифицирани от ответника като „политическа корупция“ и „корупция
„с бели якички““, съставляващо състави на престъпления по чл. 301 и сл. от НК. Посочва се,
че с изявленията си ответникът твърдял, че е налице пряка връзка между предлагането на
продукта „ПроВиотик“ в търговската мрежа на ищеца и назначаването на бивш служител на
ищеца на висок пост в държавната администрация. Твърди се, че разпространението на
продукта във веригата на Лидл датира от 2020 г. и предхожда по време избирането на Кирил
Петков за министър-председател, и съответно не е налице причинно-следствена връзка
между посоченото в публикациите назначение. Оспорва лицето Георги Николов да е бил
„ключов мениджър“ в дружеството. Подчертава се, че последният е бил на длъжност
„Ръководител направление Недвижимости Експанзионно бюро“ към Ресор „Централизирани
дейности“, поради което счита че е била изключена възможността за взаимодействие и
влияние върху дейността на Ресор „Стоково снабдяване“, вкл. и заради разликата в
локацията на управленията на двата ресора. Твърди се, че дружеството не е участвало в нито
една процедура по възлагане на обществени поръчки и няма отношение към разпределянето
на публични средства. Излага правни доводи, че са налице елементите от фактическия
състав за реализирането на отговорност за обезвреда от противоправно поведение на
ответника. Твърди се отлив на клиенти вследствие на публикациите, както и негативно
засягане на авторитета на дружеството сред служителите му и обществото. Направено е
искане за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените съдебни разноски.
По реда на чл. 145, ал. 2 ГПК в първото открито съдебно заседание, чрез
конкретизация на твърденията си, ищецът уточнява, че твърдят наличието на четири
неверни фактически твърдения, съдържащи се в процесните две публикации. Излагат
правни доводи, че в тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно
доказване верността на твърдените от него положителни факти в двете публикации.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор на искова молба с който се
оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди се, че липсва осъществен
фактически състав по чл. 45 от ЗЗД и че за юридическите лица е неосъществима
компенсаторната функция на обезщетяването по чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД. Твърди се, че
изложеното в публикациите отговаря на обективната истина. Счита, че от представените от
2
ищеца доказателства се установява, че на 15.12.2021 г. – 2 дни след избирането на Кирил
Петков за министър – председател, бил сключен договор между ищеца и доставчика на
„ПроВиотик“. Посочва се, че търговското дружество „Провиотик“ АД, ЕИК *********, било
представлявано от Кирил Петков и същият бил член на Съвета на директорите. Поддържа
се, че назоваването „ключов мениджър“ било оценъчно твърдение и изразявало критично
мнение към правителството, като ответникът не бил длъжен да ползва терминологията на
частна фирма. Възразява се, че ответникът е упражнил своето конституционно гарантирано
право на изразяване на критично мнение и гражданска, общественополитическа оценка за
правителството и в частност за министър-председателя Кирил Петков, по повод на
търговските му отношения с ищеца. Посочва се, че чрез публикациите не са осъществени
съставите на клеветата или обидата. За да е налице клевета, следвало твърдението за
позорно обстоятелство да е ясно и съдържащо информация за времевите му и
пространствени параметри и всички детайли, което липсвало. „Политическа корупция“ било
понятие, което не било правно дефинирано и обявено за съставомерно според НК. Излагат
се доводи, че на проверка за истинност подлежали само фактическите твърдения, но не и
оценките (мненията) и оценъчните съждения. Посочва се, че ответникът бил изразил
свободното си критично мислене, базиращо се на публично достъпна информация.
Подчертава се, че в публикациите било използвано само името „Лидл“, а в Търговския
регистър били налице и други дружества, в чието наименование участвала думата „Лидл“.
Счита, че не е установено реализираното на твърдяната вреда по търговската репутация и
добро име на дружеството. Оспорва се наличието на причинна връзка, тъй като не било
доказано лица, прочели публикациите, да са променили потребителската си нагласа спрямо
ищцовото дружество. Излагат се доводи, че търговските дружества не били
наказателноотговорни субекти и не можело да им се приписват престъпления. Направено е
искане за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно
право с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД, за сумата от на 5 050 лева
(частичен иск от общо 50 000 лева), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в негативното засягане на търговската репутация и
доброто име на ищеца, вследствие на публично изразени от ответника неверни фактически
твърдения, чрез две публикации в личния му профил в платформата „Facebook“ на
02.02.2022 г. и 04.02.2022 г.
Правопораждащият отговорността на ответника, респективно притезанието на
увреденото лице, фактически състав включва следните елементи: наличие на 1) виновно и 2)
противоправно 3) действие и/или бездействие на ответника, което е в 4) пряка причинно-
следствена връзка с 5) претърпените от увредено лице имуществени и/или неимуществени
вреди.
3
В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване наличието
на противоправно деяние, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди,
а в тежест на ответника в условията на обратно и пълно доказване е да обори
презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, т.е. да установи липсата на вина. В процесния случай
съдът квалифицира твърденията на ответника, съдържащи се в процесните две публикации,
като клевета, т.е. съзнателно разгласяване на неистински и позорни обстоятелства за дадено
лице, поради което в тежест на ответника е да установи пълно и главно верността на
изложените от него твърдения в процесните публикации – в този смисъл виж мотивите на
Решение № 73/05.02.2024 г. по гр.д. 679/2023 г. по описа на ВКС, II Г.О.
Следва да се прави ясно разграничение между обидата, клеветата и оценъчните
съждения при прилагане на нормите на чл. 39, чл. 40 и чл. 41 КРБ. Обидата е насочена към
накърняване на честта и достойнството на определено лице и се изразява в изказвания или
жестове, квалифициращи се като неморални, вулгарни и цинични. При клеветата е
характерно, че деецът съзнателно или небрежно разпространява неистински и позорни
обстоятелства за определено лице, включително приписването на определено престъпление.
Оценъчните съждения представляват изразяване на мнение, включително и крайно
негативно, спрямо конкретно лице по повод неговата дейност, обществено положение и/или
занятие. Следователно представляват коментар, анализ и/или интерпретация на определени
факти от обективната действителност, а не твърдения за осъществяването на конкретни
факти и обстоятелства, поради което верността на оценъчните съждения не може да бъде
проверявана. По този признак се разграничават с клеветническите твърдения, които винаги
подлежат на проверка за вярност, която следва да бъде установена от лицето, което ги е
направило, т.е. ответникът. Поради което няма да е налице противоправност, като елемент от
правопораждащият фактически състав на притезанието за репариране на неимуществените
вреди, ако се установи, че твърденията на ответника са верни, независимо дали са
опозоряващи по своя характер. Оценъчните съждения, като форма на свободно изразяване
на мнение, се разграничават от обидата по това, че независимо от негативното отношение на
автора, не следва противоправно да накърнят правната сфера на друг правен субект – чл. 39
КРБ, като преценката се прави на базата на конкретните факти и обстоятелства, в които се
изразява правния спор.
След анализ на събрания по делото писмен доказателствен материал, включително
констативен протокол от 09.02.2022 на нотариус Валери Манчев, № 5 в регистъра на
Нотариалната камара, се установява пълно и главно, че ответникът в личния си профил в
платформата „Facebook” на дати 02.02.2022 г. и 04.02.2022 г. е направил две публикации,
съдържащи в себе си твърдения за факти за обективната действителност. В първата
публикация от 02.02.2022 г. ответникът твърди, че 1) „Броени дни след като търговската
верига Lidl внезапно реши да продава в своята мрежа търкалящото се от години на пазара
вегънско прахче на новоизлюпения премиер Кирил Петков, ключов мениджър от Лидл беше
назначен за шеф на Агенцията по обществените поръчки“, както и 2) „В цивилизования свят
това се нарича политическа корупция – взимаш ми стоката от частната фирма и като
4
премиер ти осигурявам назначение на ключов държавен пост, от който зависи голяма част от
разпределението на публичния ресурс.“ Във втората публикация се прави анализ на вече
твърдените в първоначалната публикация факти във връзка с публичния отговор на ищеца, а
именно 3) „Не отива на търговска верига с претенции да манипулира толкова елементарно.
Особено комично е твърдението, че продавали веганското прахче на Кирил Петков…седнете
да не паднете – от август 2020 г.“; 4) И да, не бил мениджър в тяхната фирма назначеният от
Киро за шеф на Агенцията по обществени поръчки, някой си Николов, а бил, забележете
„служител на ръководна позиция“. Не по врат, ами по шия, дето има една приказка. Quid pro
quo.”
Настоящият състав приема, че единственото в първата публикация от 02.02.2022 г. се
съдържат твърдения за осъществени факти и обстоятелства, засягащи негативно търговската
репутация и добро име на ищеца, поради което същите подлежат на проверка за вярност.
Нарушаване на доброто име ще е налице, не когато се изразява мнение относно
компетентността на дадена публична фигура, а когато се „обективира и твърдение за
конкретен злепоставящ факт“, което се оказва невярно – в този смисъл Решение № 86 от
29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 92/2009 г., III г. о.
Ответникът в процесната публикация е изложил твърдения 1) за наличието на пряка
причинно-следствена връзка между 2) назначаването на Георги Николов, бивш служител на
„Лидл България“, на поста „Изпълнителен директор“ на Агенцията по обществени поръчки
и 3) сключването на договор с ищеца за продажба на продукта „Провиотик Имуно-
активатор“, чиято марка се притежава от „Провиотик“ АД, в което дружество член на съвета
на директорите и представляващ е бил бившия премиер Кирил Петков. Квалифицирайки
подобна зависимост между двата факта като „политическа корупция“, продължаване на
цитата: „взимаш ми стоката от частната фирма и като премиер ти осигурявам назначение на
ключов държавен пост, от който зависи голяма част от разпределението на публичния
ресурс.“, което по своя характер е факт, годен да опозори доброто име на дружеството.
На доказване подлежи именно верността на твърдението за наличието на зависимост,
причинно-следствена връзка, между двата обективно случили се факта – назначаване на
бившия служител на ищеца на държавна длъжност и продажба на процесния продукт,
свързан с Кирил Петков.
Ноторен факт е, че лицето Георги Николов е назначен на длъжността „Изпълнителен
директор“ на Агенцията по обществени поръчки на 02.02.2022 г. Ноторен факт е, че Кирил
Петко е избран за Министър-председател на 13.12.2021 г. от 47-ото Народно събрание, както
и че за периода 12.05.2021 г. до 16.09.2021 г. е министър на икономиката в служебното
правителство на Стефан Янев.
След анализ на събраните по делото писмени доказателства (условия за покупко-
продажба от 01.09.2020 г. - стр. 45-53; документи за направени поръчки от 08.10. до
13.10.2020 г., стокови разписки и приемни документи – стр. 53-109; рекламна брошура от
03.01.2021 г: стр. 111 и стр. 118) се установява пълно и главно фактът, че продуктът
„Провиотик Имуно-активатор“ се предлага в търговската мрежа от дружеството ищец от
5
края на 2020 г. и началото на 2021 г., т.е. поне една година преди назначаването на Георги
Николов на длъжността „Изпълнителен директор“ на Агенцията по обществени
поръчки и избирането на Кирил Петков за Министър-председател. Следователно не се
установява верността на твърдения от ответника факт в публикацията от 02.02.2022 г., а
именно наличието на пряка причинно-следствена връзка /зависимост/ между заеманата от
Георги Николов длъжност и продажбата на продукт, свързан с Кирил Петков. Създаването
на внушение, че дружеството е активен участник в съвместна дейност с бившия министър-
председател, квалифицирана от автора като „политическа корупция“ неминуемо засяга
негативно доброто име и търговската репутация на дружеството.
Като междинен извод настоящият съдебен състав приема, че е налице твърдение за
невярно опозоряващо обстоятелство, т.е. клевета, поради което деянието на ответника се
явява виновно и противоправно.
Неоснователно е възражението на ответника, че публикацията не е достигна до
неограничен брой субекти, тъй като била публикувана в платформата „Facebook”. Ако
настройката е „Публично“ (какъвто е процесния случай, което се установява от
констативния протокол на нотариус Манчев) публикацията е достъпна за всички останали
потребители до момента, в който не бъде изтрита или не бъде изтрит съответния личен
профил и то само ако преди това не е била разпространена от други потребители.
Следователно при определяне размера на дължимото заместващо обезщетение за
неимуществени вреди от клеветническо твърдение, съдържащо се в публикация в личен
“Facebook” профил с настройка „Публично“ следва да се приема като ноторно известен
факт, че аудиторията на публикацията със свободен достъп е неограничена (освен от броя
на потребителите на съответната интернет социална мрежа). Не подлежи на доказване
обстоятелството до колко конкретни потребителя е достигнала публикацията, съдържаща
клеветническото твърдение, от което са произлезли подлежащите на обезщетение вреди. В
този смисъл виж Решение № 50038/25.05.2023г. по гр.д. № 1608/2022 г. по описа на ВКС,
II Г.О.
Неоснователни са и доводите на ответника, че с процесните публикации се
обективират оценъчни съждения, които попадат под закрилата на чл. 39 КРБ, т.е. под
конституционното право, гарантиращо свободата на изразяване на мнение. Тъй като се
установи пълно и главно, че се твърди наличието на неверен факт, а именно спекулативната
връзка и пряка зависимост между продажбата на процесния продукт и назначаване на бивш
служител на дружеството-ищец на държавна длъжност, квалифицирайки дейността като
„политическа корупция“. Доводите, че обект на публикацията била политическата дейност
на Кирил Петков също са неоснователни, доколкото се създават неверни внушения за
участието на дружеството-ищец в неморални и противозаконни дейности, с които безспорно
се накърнят неговата правна сфера, т.е. налице е хипотезата на ал. 2, ал. 39 КРБ.
Относно възможността на юридическите лица да претендират обезщетение за
претърпените неимуществени вреди.
По релевантния за делото въпрос е образувано Тълкувателно дело 1/2023 г. на ОСГТК
6
на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, което следва а даде отговор на въпроса:
„Притежават ли юридическите лица материалноправна легитимация за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди от деликт?“
Настоящият състав на съда споделя виждането, че юридическите лица не са
материалноправно легитимирани да бъдат кредитора на притезание за репариране на
претърпените неимуществени вреди. Аргументите са следните:
Гражданската отговорност има обезщетителна функция и се изразява в задължението
за поправяне на вредите. Целта на обезщетението при осъществен деликт е да репарира
действително претърпените вреди, така наречения негативния интерес, т.е. да се възстанови
състоянието преди реализираното увреждане. Нормата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД определя
границите на гражданската отговорност при реализиран деликт, като това са всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Понятието за имуществена вреда включва в себе си претърпяната загуба (damnum
emergens) и пропусната полза/печалба (lucrum cessans), като първата категория имуществени
вреди се свързва с негативното засягане на наличното имуществено състояние, а втората
категория се характеризира с оглед на предполагаемото развитие, което имуществените
работи на увредения биха имали в случай на ненастъпване на вредоносното събитие.
Понятието неимуществена вреда се свързва с негативното засягане на
неимуществено право. Обективира се най-често чрез отрицателното въздействие върху
психиката на определен правен субект, което като последица води до претърпени от
пострадалия болки, страдания и дискомфорт. Безспорно деянието може да засегне както
имуществени права, така и неимуществени права. Безспорно е също, че юридически лица са
носители на неимуществени права, каквото е доброто име и/или търговската репутация,
правото на справедлив процес, разглеждане на делата в разумен срок и тн.. Безспорно е, че
неимуществените права нямат парична оценка, не са осезаеми и не подлежат на
възстановяване в натура. Безспорно е, че нормата на чл. 52 ЗЗД не определя кръга на лицата,
които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди, което следва да бъде
определено от съда по справедливост. Но за да възникне притезанието за обезвреда, то
преди всичко следва да се установи, че с деянието е причинена вреда, т.е. не е достатъчно
негативно да бъде засегнато определено неимуществено право, а следва от това
засягане лицето да е претърпяло вреди. Претърпяването на неимуществените вреди
минава през тяхното възприемане, за което е необходимо психика, тъй като в противен
случай е невъзможно да бъдат изпити отрицателни емоции. А именно неимуществените
вреди се свързват с негативните изживявания, отрицателни емоции, болки и страдания,
които биват породени от противоправното засягане на неимущественото право.
Следователно юридическите лица не могат да понесат подобни вреди, именно поради
невъзможността да изпитат отрицателни емоции, което като логическа последица води
до извода, че не могат да бъдат материално легитимирани като кредитор на притезание за
обезщетение, целящо именно възстановяване на неимуществени вреди. Като допълнителен
аргумент може да бъде отбелязано, че законодателят в чл. 51, ал. 1 ЗЗД възприема теорията
7
на адекватното причиняване като определя, че границите на отговорността се простират до
размера на реално настъпилите вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, т.е. които са в пряко-причинно следствена връзка със съответното действие
и/или бездействие. Следователно на репариране подлежат вредите, които представляват
адекватна, предвидима и закономерна с оглед конкретните обстоятелства последица от
деянието. Но не подлежат на обезщетение вреди, които не са претърпени или се
предполага, че се търпят в подобни хипотези от физическите лица.
Засягането на доброто име и/или репутацията следва да бъде разгледано през
специфичната цел с която е създадено съответното ЮЛ и която обуславя неговата
самостоятелна правосубектност, доколкото самото му съществуване е законова фикция. ( в
този смисъл е и Особеното мнение към Решение № 206/26.03.2019 г. по гр.д. 4762/2017 г. по
описа на ВКС, III Г.О.) Търговските дружества са създадени да участват в гражданския
оборот, като самостоятелни субекти на правото, с цел реализираното на печалба.
Следователно засягането на репутацията на търговеца се свързва винаги с влошаване на
имущественото състояние, т.е. имуществена вреда под формата на пропусната полза, която
винаги подлежи на доказване и представлява предполагаемото развитие, което
имуществените работи на увредения биха имали в случай на ненастъпване на вредоносното
събитие. Твърдението за отлив на клиенти е твърдение за претърпяна имуществена вреда
под формата на пропусната полза, а не неимуществена такава. Въпреки това от анализа на
събрания доказателствен материал не се установява пълно и главно твърдяната вреда от
ищеца.
Относно твърдението за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в
безпокойство, напрежение и негодуване между служители на дружеството. Дори и да се
приеме, че ЮЛ може да търпи/възприема неимуществени вреди, то следва да бъде
установено, че безпокойството от страна на служителите е рефлектирало върху
неимуществената сфера на юридическото лице, изразяващо се в влошаване на работната
обстановка, затрудняване на комуникацията работодател – служител, служител – служител,
отлив на работници или трудност при намиране на нови кадри, нужда от извършване на
значителни структурни или организационни промени в дружеството и др. В този смисъл са
мотивите на Решение № 206 от 26.03.2019 г. по гр. г. № 4762/2017 Г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС,
което допълва, че „Всеки правен субект има право да търси защита на накърнено свое
субективно материално право, в това число и от обидни и клеветнически твърдения в
средствата за масова комуникация, дори и да не е посочен лично като носител на засегнатото
право. Същият следва обаче да твърди и докаже лични вреди, извън репутационните на
самото юридическо лице, в чийто обхват са и тези на членовете му, които са пряка и
непосредствена последица от деликта“ Настоящият състав на съда приема, че породените
затруднения в работния процес биха довели до единствено до имуществени вреди за
дружеството работодател, например неизпълнение на договорно задължение в срок, което
би породило правото на обезщетение на кредитора по конкретното правоотношение и/или
влошаване на продукцията и качеството на предлага услуга, което ще се свърже с отлива на
8
клиенти и тн. Въпреки това от свидетелските показания на Рая Цветкова (HR маркетинг) и
на Радина Желязкова (ръководител направление „Правно и нормативно съответствие“) не се
установява пълно и главно състоянието на безпокойство и тревожност от страна на
служителите да е довело до влошена работна атмосфера. Изпитаните притеснения и
тревожността на една група служители (според свидетелите между 100 – 150 лица от около
3000) могат да бъдат квалифицирани като неимуществени вреди на самите ФЛ, което обаче
по никакъв начин не се установява, че е рефлектирало върху нормалното функциониране на
дружеството през процесния период – един месец след публикацията на ответника.
След анализ на събрания доказателствен материал настоящият състав счита, че
ищецът не установи в условията на пълно и главно доказване елементите на
правопораждащият спорното материално право фактически състав, а именно претърпяната
вреда и наличието на пряка причинно-следствена връзка между нея и деянието на
ответника.
От доказателствата по делото се установи пълно и главно извършеното от ответника
виновно и противоправно деяние, представляващо клевета. По-конкретно установи се
неверността на твърдението за наличие на пряка причинно-следствена връзка или някаква
форма на зависимост между 1) назначаването на Георги Николов, бивш служител на „Лидл
България“, на поста „Изпълнителен директор“ на Агенцията по обществени поръчки и 2)
предлагането на продукта „Провиотик Имуно-активатор“, чиято марка се притежава от
„Провиотик“ АД, в което дружество член на съвета на директорите и представляващ е бил
бившия премиер Кирил Петков.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото отговорността за разноски е на ищеца. Ответникът е
представил доказателства за направени съдебни разноски в размер от 1 600 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД с ЕИК:
.................. срещу Б. Б. Ц., ЕГН **********, осъдителен иск с правна квалификация чл. 45,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД, за сумата от на 5 050 лева (частичен иск от общо 50 000 лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
негативното засягане на търговската репутация и доброто име на ищеца, вследствие на
публично изразени от ответника неверни фактически твърдения, чрез две публикации в
личния му профил в платформата „Facebook“ на 02.02.2022 г. и 04.02.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното погасяване на
притезанието.
9
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД с
ЕИК: .................., да заплати на Б. Б. Ц., ЕГН ********** сумата от 1 600 лева,
представляваща сторените съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10